Р Е
Ш Е Н
И Е №1
гр.Кюстендил,
08.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен
съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на двадесети и шести
ноември
през две хиляди и
деветнадесета година,
в състав
Председател:МИРОСЛАВ
НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА
БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря Росица Стоичкова
с участието на
прокурора Бойко Калфин
като разгледа
докладваното от съдия Братанова ВНОХД
№ 448
по описа за 2019 г. на
КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.355 НПК вр. глава ХХI “Въззивно производство”- чл.318 и
сл. НПК- след отмяна на постановена нова присъда № 25/ 22.11.2018 г. на КнОС по
ВНОХД № 442/18 г.
С атакуваната присъда № 37/11.06.2018 г.,
постановена от Кюстендилския районен съд по НОХД № 1355/2017 г. по описа
на КнРС, подсъдимата С.Р.А. *** призната за виновна в
това, че в периода от 01.11.2016г.
до 25.01.2017г. в гр. ***и в с. ***, област Кюстендил, при условията на
продължавано престъпление и повторност, е държала в търговски обект - магазин
за промишлени стоки и дрехи, находящ се на ул. „***" № ** в гр. *** и на
втори етаж на двуетажна жилищна сграда, находяща се на ул. „***" № ** в с.
***, област Кюстендил, акцизни стоки - 135 кутии цигари от различни търговски
марки, на обща стойност 783, 55 лв. без бандерол, когато такъв се изисква съгласно
чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ и чл. 64, ал. 2, във вр. чл. 2, т. 2 от ЗАДС, в
немаловажен случай. На основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, пр. 2
във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК вр. чл. 55,
ал.1 т.1 от НК й е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 6 месеца, при първоначален режим на изтърпяване „общ”.
На осн.чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимата наказание по
ЛС в размер на 3 месеца по НОХД № 253/2016г. на Районен съд- Кюстендил при първоначален режим на изтърпяване „общ”. На основание чл. 53, ал.2, б."а" от НК е
постановено отнемане в полза на държавата
на предмета на престъплението, както и са възложени на подсъдимата
сторените по делото разноски в размер
на 274 лева.
По протест на прокурор от КнРП и по жалба на подс. А. е било образувано
ВНОХД № 442/18 г. по описа на КнОС. В жалбата на подс. А. се сочи, че присъдата е постановена при съществено процесуално
нарушение, допуснато при събиране и оценка на доказателствата, както и в
нарушение на материалния закон. С жалбата си подс.А. иска отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която да бъде оправдана.
В протеста
на КнРП се твърди, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като неправилно наказанието е
определено при усл.на чл.55 от НК вместо при усл.на чл.54 от НК. Сочи се, че
присъдата е и явно несправедлива, тъй
като наказанието не е съответно на извършеното и на степента на обществена
опасност на дееца. Иска се увеличаване на наказанието лишаване от свобода от 6
месеца на
С присъда
№25/22.11.2018 г. по посоченото дело състав на КнОС е признал А. за невиновна в
това същата да е осъществила състав на престъпление по чл.234 НК, но я е
признал за виновна в осъществяване на две административни нарушения по чл. 64, ал.2 вр. чл.2, ал.2 ЗАДС,
извършени съответно на 01.11.2016 г. в
гр. *** и на 25.01.2017 г. в с. ****, като за всяко от тях е наложено
административно наказание в размер на 1 000 лева. Цигарите, предмет на
нарушението, са отнени на осн. чл.107е от ЗАДС. Присъдата е била отменена и в частта по приложението на чл.68 НК.
По протест
на КнОП пред ВКС е образувано НОХД № 341/19 г. С решение № 95/16.09.2019 г.по
посоченото дело, I НО, постановената присъда е отменена на осн. чл.348,
ал.1, т.2 НПК и делото е върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното
заседание от друг състав при КнОС.
Пред КнОС адв.К.Г.- защитник
на подсъдимата А. поддържа въззивната жалба срещу присъдата на КнРС и оспорва
протеста на КнРП. Във въззивната жалба се навеждат съображения за допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че доказателствения
материал по делото е обсъден превратно, както и че КнРС е изградил изводите си
въз основа на доказателствени средства, които не са изготвени по правилата на
НПК. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна присъда.
Алтернативно се прави искане за прилагане на разп. на чл.301, ал.4 НПК, респ. за приемане, че
деянията съставляват административно нарушение.
Представителят на КнОП поддържа
протеста на КнРП и оспорва въззивната жалба на подс. А., като изразява
становище за нейната неоснователност. Иска потвърждаване на атакуваната
присъда.
Подсъдимата С.Р.А. твърди, че
е невинна и иска постановяване на оправдателна присъда.
Кюстендилският окръжен съд,
след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото
обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и при пределите, установени в чл.314 ПК и като обсъди доводите и
възраженията на страните, намира въззивната жалба и протест за допустими,
доколкото са предявени от надлежни страни в наказателния процес и в срока по
чл. 319 НПК. Протестът е основателен частично, а въззивната жалба е
неоснователна поради следните съображения:
КнРС е разгледал делото по
реда на гл.27 от НПК- „Съкратено съдебно следствие в производството пред І-вата
инстанция” по диференцираната процедурата на
чл.371, т.1 НПК. С определение по
чл.372, ал.3 в сл.на чл.371, т.1 от НПК е одобрил съгласието на подсъдимата и
защитника й за непровеждане на разпит на част от разпитаните на ДП свидетели.
По делото са събрани в съответствие с надлежния процесуален ред доказателства,
които са относими към предмета на делото, достатъчни са за пълното, обективно и
всестранно изясняване на релевентните обстоятелства и са анализирани
задълбочено и са оценени според
действителното им съдържание. Въз основа на тях, КнРС ясно и задълбочено е
изложил приетите за установени факти,
които кореспондират с доказателствения материал, поради което КнОС изцяло ги споделя:
Подсъдимата С.Р.А. е
родена на ***г***, българка е, с българско гражданство, със средно образование,
неомъжена (с фактическо съжителство).
Подс.А. е осъждана по НОХД № 150/2016 г. по
описа на КнРС за престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 НК, извършено на 19.12.2015
г., за което й е наложено наказание ЛС за срок от 3 месеца с приложение на
чл.66 от НК. Присъдата е в сила от 14.06.2016 г.
Същата е собственик на ЕООД „****”
-с.****, регистрирано през
На
01.11.2016г. в ОД на МВР-Кюстендил бил получен анонимен сигнал за съхранение на акцизни стоки без бандерол в
магазина на подсъдимата. За да проверят
сигнала, служители на ОД на МВР – Кюстендил- св.Й. Д., Д. А. и Е. Н. посетили
магазина. В него била само подс. А..
Свидетелите й се представили, уведомили
я за получения сигнал и с нейно съгласие започнали проверката на магазина.
Намерили върху рафт срещу входната му врата, зад кашони със стоки
пред тях 42 бр. кутии, с по
двадесет къса цигари във всяка, марка "Карелия слимс". Констатирали,
че кутиите са без бандерол, изискуем
съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ и чл. 2, т. 2 от ЗАДС. На въпрос за произхода на
цигарите, подс.А. отговорила, че са нейни и са за нейна употреба, но не
обяснила защо ги държи в магазина.
За извършената проверка св.Д. в
присъствие на св.А. съставил протокол за извършена проверка в помещение по
чл.83 ЗМВР с дата 01.11.2016 г. В него били описани обстоятелствата, при
които е извършена проверката и
количеството и вида на намерените цигари; както и било отразено съдържанието на
изявлението на А. за произхода на цигарите. Последните били предадени на св. Н.
с протокол от 01.11.2016 г. за доброволно предаване, в който подсъдимата собственоръчно записала, че
предадените от нея акцизни стоки са закупени от непознато лице за нейна лична
употреба (срвн. протокол на
л.34 от ДП).
На 25.01.2017г. отново в ОД на
МВР-Кюстендил бил получен сигнал за държане и продажба на акцизни стоки в същия магазин, както и че има такива стоки в къщата й в с. .***,
на ул. ***” № **. Магазинът в града бил
посетен от св.А.. В него се намирала
единствено подсъдимата. В нейно присъствие и на поемните лица свидетелите В. Г.
и И. И., започнало претърсване на
магазина. Били намерени и иззети на рафт зад дървен плот, намиращ се вляво от
входната вратата на търговския обект 8
кутии с по 19 къса цигари във всяка, м."Пал Мал 100с", 5 кутии с по 20 къса цигари във всяка, м.
"Ева слимс". Кутиите не били облепени с бандерол, изискуем съгласно
чл. 28 ал. 1 от ЗТТИ и чл. 2 т. 2 от ЗАДС.
Бил съставен протокол за претърсване и
изземване от същата дата, в които А. вписала обяснение за произхода им - че цигарите са нейни, закупени от непознато
лице и за лична употреба.
След
приключване на претърсването на магазина, тя била уведомена, че следва да бъде
направено претърсване и в обитаваната от нея къща в с. ****, ул. „****“ № **.
Тя се съгласила и заедно с полицейските служители и поемните лица отпътувала
към дома си там. Осигурила им достъп до 2-етаж от къщата, в който живеела на съпружески начала със св.С.
С. и дъщеря й. На въпрос преди проверката дали държи акцизни стоки, отговорила,
че няма такива. При претърсването на
този етаж в гардероб, били намерени и иззети 30
кутии с по 20 къса цигари във всяка, м. "Ева слимс", 30 кутии с по 19 къса цигари във всяка м.
"Родео блу" и 20 кутии с по 19 къса цигари във всяка, м.
"Родео". Върху кутиите нямало изискуемия се по българските закони
бандерол. Последвало съставяне на протокол за претърсване и изземване, който
бил предявен на подсъдимата. Вписаното от подс. А. обяснение за произхода им
било идентично- че цигарите са нейни,
закупени от непознато лице и за лична употреба.
Стойността
на 42-те бр.кутии цигари, намерени в
магазина на подсъдимата на 01.11.2016 г., е в размер на 205,80 лв., а дължимия
акциз е в размер на 137 лв.
Стойността на акцизните стоки при претърсванията на 25.01.2017 г. е в
размер на 577,75 лв., а на дължимия акциз- 337, 99 лв.
Общата
стойност на горепосочените цигари възлиза на сумата от 783,
55 лв., а на дължимия акциз е в размер
на сумата от 474,99 лв.
На 09.03.2017 г. било извършено
процесуалното действие оглед на веществени доказателства, обективирано в
съответен протокол. Предмет на огледа били цигарите, предадени доброволно от
страна на подсъдимата при извършената на 01.11.2016 г. проверка в търговския
обект. При огледа било констатирано, че цигарите са марка „Карелия слимс“, че
кутиите са 42 бр. и че са без акцизен бандерол. Този оглед бил извършен в
присъствието на св. М. и И..
При предявяване на веществените
доказателства в с.з. е направено възражение от защитата за различие в подписите
на поемните лица, фигуриращи в протокола за оглед и тези върху пликовете, в които били открити самите
веществени доказателства; както и за подобно различие между подписите на поемните лица от протокола за претърсване и изземване от 25.01.2017 г. и
подписите на поемните лица върху иззетите на тази дата веществени
доказателства. В тази връзка КнРС е назначил СГЕ, изготвена от в.л.А.Г., чието
заключение е за различие в подписите на поемните лица върху посочените по- горе
протокол за веществени доказателства и и подписите на поемните лица върху
хартиена лепенка, залепена върху черен найлонов плик, съдържащ 42 бр. кутии
цигари „Карелия слимс“; както и за идентичност на подписите на поемните лица в
протокола за претърсване и изземване от
25.01.2017 г. и подписите на поемните лица върху иззетите на тази дата веществени
доказателства.
В тази връзка КнРС е разпитал св. Г. М.
и св.М. И.- поемните лица, присъствали
на огледа на веществените доказателства от 09.03.2017 г. , които са предали
своите възприятия относно извършването на това следствено действие и
категорично са посочили, че са се подписали само върху протокола за оглед, но
не и върху хартиените лепенки, с които са били облепени впоследствие прибраните
след огледа в черния чувал 42 цигари м. „Карелия слимс“. КнРС е събрал и доказателства относно лицата,
чиито подписи фигурират върху запечатаните
след огледа хартиени лепенки върху
посочените 42 бр. цигари и е установил, че това са лицата К. Д. и К. Х.
/починал/, както и че подписите, са положени от тях пред дознател през м. юни
2017 г.
Приетата от КнОС
идентична на констатациите на КнРС фактическа обстановка се установява от
следните доказателствени средства: 1. Гласни доказателствени средства,
чрез показанията на свидетелите Е. Н.
(л.70 от НОХД № 1355), Й. Д. (71 от НОХД № 1355), В. Г.-поемно лице при
претърсване и изземване на вещ.доказателства (л.88 от НОХД № 1355), И. И.-поемно
лице при претърсване и изземване на вещ.доказателства (л.88г от НОХД №
1355), К. Ч., М. Ж., В. С., К. С., С. С.
(чиито показания от ДП са приобщени към док.материал по реда на чл.283, ал.1
вр. с чл.373, ал.1 от НПК), Д. А. (л.38-39 от НОХД № 1355/17 г. и показанията
му от ДП, приобщени към доказателствентия материал по реда ан чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.2 НПК), Е. Ж.-майка на подсъдимата (л.46 от НОХД №1355), Г. М.-поемно
лице при огледа на вещ.доказателства (л.143 от НОХД № 1355), М. И.-поемно лице при
огледа на вещ.доказателства (л.143г-144 от НОХД № 1355), К. Д.-поемно лице
(л.169, от НОХД № 1355), както и отчасти от обясненията на подсъдимата, дадени
пред КнРС; 2. Писмени доказателствени
средства- протоколи от 25.01.2017 г.
за претърсване и изземване, протокол от 09.03.2017 г. за оглед на веществени
доказателства; 3. Писмени доказателства-
протокол за доброволно предаване от 01.11.2016 г. (по въпроса за неговия
характер КнОС ще изложи допълнителни съображения по- долу), справка от Търговски
регистър за ЕООД „***”-с.****, собственост на подсъдимата (л.50 от ДП),
експертни справки относно стойността на предмета на престъпление и дължимия
върху същите акциз (л.26 и л.48 от ДП), справка за съдимост, както и
съдебно-почеркова експертиза.
Няма спор по делото, а и
от доказателствата е установено по
несъмнен и категоричен начин времето и местата, на които са намерени
горепосочените кутиите цигари на обща 783, 55
лв, а дължимия акциз- 474, 99 лева.
Така
възприетата от КнОС фактическа обстановка по делото кореспондира изцяло с
установената и от първата инстанция, като КнРС при извеждане на релевантните по
делото факти, не е допуснал процесуални нарушения при формиране на вътрешното
си убеждение. В тази насока са обсъдени всички доказателствени материали, без
някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са
допуснати логически грешки при обсъждането им. Първоинстанционният съд е
изпълнил задължението си по чл.
305, ал. 3, изр. 2 от НПК, като е обсъдил противоречията в
доказателствените материали и е изложил убедителни доводи относно това кои от
тях кредитира напълно и кои – не, както и по
чл.13 и 14 НПК за разкриване на обективната истина и за вземане на
решенията по вътрешно убеждение. Фактическите констатации почиват на вярна и
точна интерпретация на доказателствената съвкупност, от която по един
категоричен и безпротиворечив начин се установява механизмът на деянието и
авторството на същото.
В тази връзка
е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в
жалбата или протеста (Р-181-12 г- І НО, Р-371-16- III НО и др.).
Във връзка с
горното, без да бъдат преповтаряни изводите на КнРС, настоящият съдебен състав
намира за необходимо, с оглед на доводите на защитата на на подс. А. и в
съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на
правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:
Неоснователни
са наведените доводи за недоказаност на авторството на деянието по изискуемия
от НПК ред.
Предмет на
обвинението са две деяния за държане
на акцизни стоки, като първото е затова, че на датата 01.11.2016 г. подсъдимата е държала
в търговски обект акцизни стоки. В тази насока обвинението се доказва от
пок. на св.А., Й. Д. и Е. Н..
Настоящата инстанция не може да се съгласи с твърдението, че показанията
на тези свидетели, респ. на св.Н. (който бил съветвал подс. А. какво обяснение
да даде при извършената проверка) не са анализирани внимателно от
първоинстанционния съд. В действителност това са единствените гласни
доказателствени средства, източници на преки доказателства досежно извършителя на
деянието, поради което настоящата инстанция счита за необходимо да ги подложи
на подробен анализ. Св.Д. и Н. дават сравнително подробни и точни показания по
време на разпита си пред орган на ДП(приобщени по реда на чл.372, ал.3 вр. чл.283 НПК) относно начина
на извършване на посочената проверка, като КнРС е провел и очна ставка между
св. Н. и подс. А. относно позицията й,
че същата не по собствена воля е вписала обяснението за произхода на
откритите при тази проверка цигари. Св.А.
е разпитан подробно от КнРС относно тази проверка, като съдът е приобщил по надлежния ред на чл.281, ал.4 НПК и
показанията му от ДП. Поради липса на спомени за конкретни детайли от
инкриминирания ден, обяснима предвид изминалия период от време, показанията на
този свидетел от ДП са приобщени частично. Същите допълват дадената информация
от свидетеля в открито заседание, като не се констатираха съществени
противоречия, пораждащи съмнение относно достоверността на обсъжданите гласни
доказателствени източници, а напротив отличават се с устойчивост във времето.
Предвид обема на изпълняваните от посочените свидетели служебни задължения,
посочените свидетели с категоричност са заявили напълно идентични и взаимно
подкрепящи се показания относно времето, мястото и начина на откриването на
процесните 42 бр. кутии цигари м. „Карелия слимс“ и относно поведението на
подсъдимата. Следва да се отбележи, че същите са незаинтересовани лица от
изхода на делото, макар и служители на изпълнителната власт. Същите не са
обвързани по никакъв начин с подсъдимата, поради което настоящата инстанция не
констатира основания за предубеденост и преднамереност в показанията им. Ето
защо КнОС прецени посочените показания като логични, последователни, обективни
и непротиворечиви, поради което ги счита
за достоверни, а изложените факти – за верни. Кредитирайки ги, КнОС също
се довери изцяло на същите при формиране на вътрешното си убеждение. От
обсъжданите гласни доказателствени средства, източник на преки доказателства,
се установява както авторството на деянието, така и мястото, часа и времето на
извършването му, механизма на осъществяване на процесното престъпление и
предмета на инкриминираното деяние на датата 01.11.2016 г.
Действително,
откритите на тази дата цигари, не са били иззети по надлежния процесуален ред (тогава е бил съставен протокол по чл.83 от ЗМВР за
извършена проверка на помещение, като откритите цигари са били иззети с
протокол за доброволно предаване), но липсата на протокол за претърсване и
изземване не означава, че същите не са били открити в държане на подсъдимата. В
тази връзка и във връзка с доводите на защитата за заобикаляне на закона, съдът
не се съгласява с извода на КнРС за
перфектност на протокола за доброволно предаване, респ. се съгласява с довода на защитата, че същият е негодно
доказателствено средство. Това обаче не променя крайните изводи относно
доказаността на деянието на 01.11.2016г., като в тази насока следва да се
отбележи следното:
По принцип полицейските органи по чл. 81
и чл.
83 от ЗМВР имат правомощия да извършват проверки на личните вещи на лица
или такива на помещения. За да имат доказателствена стойност в наказателния
процес, документите, удостоверяващи резултатите от тези проверки, трябва да
съдържат реквизитите, посочени в НПК, а самите действия следва да са съобразени
с императивните изисквания на процесуалния закон. Въпреки че не е сред
предвидените в НПК доказателствени средства, протоколът за доброволно предаване
може да бъде годна доказателствена основа за фактите, включени в предмета на
доказване. Необходима предпоставка за това е удостоверените с него
обстоятелства да отговарят на обективната истина, т.е., приобщаването на
съответните предмети действително да е резултат от доброволен акт на лицето,
посочено като предаващ , а не откриването им да е следствие от извършено
претърсване и изземване, в който случай изискванията за законосъобразност на
действието са коренно различни и завишени предвид намесата в чужда правна
сфера. Когато полицейската проверка за
акцизни стоки без бандерол се е изразила в претърсване на помещение или обект и
именно вследствие това действие са открити акцизни стоки, само това
обстоятелство е достатъчно, за да бъде изключена доброволността при предаването
на вещите и да се направи извод, че протоколът за доброволно предаване е с
невярно съдържание. При това положение този документ следва се изключи от доказателствената
съвкупност- Р- 190- 16- III НО.
Ето защо, доколкото в настоящия случай цигарите са били открити след
намесата на компетентните органи в сферата на подсъдимата, посоченият протокол
няма доказателствена стойност по смисъла на НПК (в това число и относно
изявлението на подсъдимата относно произхода на цигарите), но същевременно няма
пречка такъв протокол да се оцени като писмено доказателство по смисъла на чл. 127
от НПК и да се провери неговата достоверност наред с други доказателствени
средства. Практиката е категорична, че ако удостоверените в него фактически
обстоятелства за вида и количеството на доброволно предадените акцизни стоки са
проверени от гласни доказателствени средства и от факта на приобщаването на
съответните изделия по реда на чл.284 НПК като веществени доказателства по
смисъла на чл.
109 от НПК, то тогава същите могат са се оценяват като достоверни. В
настоящия случай, доколкото факта на откриването на тези цигари се установява и
от наличието на преки доказателства, съдържащи се в пок. на св. А., Н. и Д., в
които безпротиворечиво показания са посочени вида, количеството и обстоятелствата
по намирането им; доколкото в момента на
проверката в помещението се е намирала
единствено подсъдимата, но не е имало други наети лица; доколкото същите са били предмет на оглед и
при това следствено действие са открити във вида и количеството, в което са
описани в протокола за доброволно предаване; доколкото са приобщени към доказателствата чрез предявяването им в
с.з. и е установена тяхната идентичност с предадените под опис и в съдебната
фаза, то тогава няма пречка обективираните в протокола фактически обстоятелства
се приемат за установени. Именно поради това КнОС ги приема за установени.
Тук следва да се направи коментар и на протокола за оглед на иззетите веществени доказателства от 09.03.2017
г., като в тази насока КОС не се съгласява
с извода на КнРС, че същото било неправилно извършено. Същият обективира
проведеното на посочената дата процесуално следствено действие, като при
неговото провеждане не са допуснати нарушения на процесуалния ред. В случая
протоколът за оглед е съставен по реда на НПК, от компетентен орган, притежава
всички необходими реквизити, подписан е от поемните лица без възражения. Същите
са разпитани в съдебно заседание, имат точен спомен за случилото се, подробно
предават възприятията си във връзка с обстоятелствата, поради които са били
извикани като поемни лица, потвърждават редовността на проведеното процесуално
следствено действие, както и подписите си върху самия протокол. Въз основа на
него се установява конкретният вид и брой цигари, в които са се съхранявали акцизните стоки при проверката на
01.11.2016г. и които обективно съвпадат по брой, вид и количеството с посочените
в протокола по чл.83 от ЗМВР и в протокола за доброволно предаване.
Извършеното процесуално-следствено действие е проведено в съответствие с
изискванията на закона, като са присъствали необходимия брой поемни лица,
специалист- технически помощник, за констатираното при огледа е изготвен
фотоалбум. Фактът, че след извършването
на това действие, цигарите не са били върнати обратно в плика, в който са поставени, а са били
върнати в по- късен времеви момент и тогава върху тях са положени подписите на
други поемни лица, не дискредитира следственото действие (в разп. на чл.155-
156 НПК не фигурира изискване за повторно запечатване и полагане на подписи
върху огледаните вещи). Много по- съществено е, че дори и след по-
късното им запечатване, при предявяването им в с.з. КнРС е констатирал
идентичност между описаното в протокола за оглед и съдържащото се в момента на
предявяване в съответния черен плик брой, вид и количство цигари, обективно
съвпадащи и с предадените в съдебната фаза под опис веществени доказателства,
идентични с тези, посочени в протокола
по чл.83 от ЗМВР. Ето защо КнОС коригира
изводите на КнРС и счита, че посоченият протокол не следва да се изключва от
доказателствения материал.
Възражението на защитата за съдържащите се данни в показанията на полицейски служител, че
цигарите били продавани не от подсъдимата, а от продавачка в магазина й, се
намира от КнОС за неоснователно. И това е така, тъй като в случая предмета на
доказване се предопределя от рамките на обвинението, което е срещу подсъдимата
само за държане на акцизни стоки, но не и за продажбата им. Отделен е въпроса,
че в разпитите на св. Н. и Д. от ДП такива възприятия не се съдържат, такива не
се съдържат и в разпита на св. А.пред
КнРС. Св.Д., разпитан от КнРС във връзка с други обстоятелства, сочи
единствено, че е проверявал магазина и
друг път, като пред м.ноември 2017 г. на място е констатирал друго лице, а не
самата подсъдима. Тези показания касаят период, различен от инкриминирания,
поради което тяхната интерпретация от страна защита като оневиняваща
поведението на подсъдимата на 01.11.23016г., е несъстоятелна и се отхвърля от
настоящата инстанция. Обстоятелствата- че подсъдимата е управител на магазина,
от който са иззети цигарите, че същата
се е намирала в обекта на проверката (а не нейна продавачка), че акцизните
стоки са били в рафт в магазина (скрити
зад други стоки в кашони), налагат
несъмнения извод, че същите са били именно в нейно държане, а не на друго лице.
КнОС намира за доказано обвинението за държане
на акцизни стоки и по отношение на второто обвинение за датата 25.01.2017 г. На посочената дата се
извършени три претърсвания при условията на неотложност, одобрени с последваща санкция от съдия в КнРС по ЧНД №
146/17г., №147/17г. и № 148/17 г.- на търговския обект на ул. „***“, в къща,
обитавана от подсъдимата в с. *** и в
лек автомобил. В търговския обект в
присъствие на подс. А. са открити общо 13 кутии цигари м.“Пал Мал100с“ и „Ева
слимс“, в къщата в с. ****- общо 80 бр. цигари „Ева слимс“, м.“Родео блу“ и
м.“Родео“, а в л.а. не били открити акцизни вещи. Основното възражение на
защитата е свързано отново с
неправомерното навлизане в чужда сфера без санкция от съд от страна са
полицейските служители, които не били действали в условията на неотложност по
см. на чл.161, ал.2 НПК. КОС не се съгласява с този довод по следните съображения:
Видно от показанията на св. А. е, че
претърсванията на двата адреса са били предприети с цел обезпечаване на
бързината на проверката. Сигналът за наличието на забранени вещи в двата обекта
е постъпил сутринта в деня на
проверката. В случая не може да се приеме, че е налице предварителна, няколко
дни по- рано планирана полицейска акция, при която е било възможно
обезпечаването на претърсването чрез
предварително разрешение от съда. В този аспект твърденията на защитата за опорочаване на извършеното претърсване и изземване не намират
подкрепа в доказателствената съвкупност. Същото е било извършено при условията
на чл.
161, ал. 2 НПК, след което протоколите от извършеното действие са били
предоставени за одобрение от съда в преклузивния 24 часов срок, респ. са били
одобрени. Видно от протоколите, при претърсванията и изземванията са
присъствали лицето, което ползва помещението – подсъдимата, както и две поемни
лица – свидетелите И. и Г.. Видно от техните показания е, че същите са
присъствали по време на извършване на процесуално-следственото действие и са
наблюдавали действията на разследващите органи, в това число са категорични за
липсата на указания от страна на полицейските служители спрямо подсъдимата за
вписване на протокола на подсъдимата за произходода на откритите вещи. Двамата
свидетели добросъвестно излагат обстоятелствата, които са възприели.
Непротиворечиво поемните лица потвърждават, че са стояли в помещението, че са
видели полицаи да претърсват и да правят снимки, както и че са видели цигари на
съответните места в двата обекта. Това
процесуално-следственото действие е извършено при спазване правилата на НПК,
поради което и протоколът от него е годно доказателствено средство.
Не се приема
възражението, че откритите при тези действия акцизни стоки са били държане в други лица. В тази насока съдът не ползва
изявленията на подсъдимата, отразени в протоколите за претърсване, но счита, че
са налице други доказателства, установяващи нейното държане. По отношение на
вещите в търговския обект- подс. А. е управител на дружеството, което го
стопанисва и се е намирала сама в магазина по време на проверката, поради което
КнОС приема за безспорно доказан факта на нейно знание за наличието на
откритите акцизни стоки. Същото се приема и по отношение на откритите в къщата в с. *** стоки, доколкото видно от
пок. на св. А. по време на претърсването, същата е завела полицейските служители
на обитавания от нея етаж, където вещте били открити в гардероб, скрити под
дамски, мъжки и детски дрехи. Ползването на етажа от нея и св. С. се
потвърждава и от пок. на св .Ч., Ж. и и С.. Акцентирането на пок. на св. Ж.
(майка на подсъдимата), която не е е пряк очевидец на това действие и на
поведението на подсъдимата по време на същото, е несъстоятелно и не
представлява оневиняващо подсъдимата доказателство.
Не могат да
бъдат споделени и доводите, че щом като откритите дактилоскопни следи от
претърсването в с. ***, не фигурират в базата данни АФИС, то не може да се
установи по категоричен начин, че подсъдимата е държала същите. Така
поддържаното възражение не държи сметка от една страна за разпоредбата на чл.
14, ал. 2 от НПК – доказателствата и средствата за тяхното установяване не
могат да имат предварително определена сила. А от друга, за разпоредбата на чл. 117
от НПК – със свидетелски показания могат да се установяват всички факти,
които свидетелят е възприел, стига да е установена достоверността на
депозираните показания. В действителност изземването и изследването на
дактилоскопни следи биха допринесли за разкриване на обективната истина.
Въпреки това решението кои способи за доказване да бъдат реализирани в хода на
разследването е изцяло от компетентността на разследващите органи.
Обстоятелството, че иззетите дактилоскопни следи не са сравнявани с тези по
подсъдимата или с тези на фактическия й съпруг, не опорочава извършеното
разследване и не буди съмнения относно авторството на деянието, тъй като са
налице преки доказателства, изводими от свидетелските показания на св. А., Н.,
Д., Г. и И., които по категоричен начин установяват факта на местонахождението и държането на акцизните стоки от
страна на подсъдимата.
Ето защо
КнОС приема за установен факта на
държане на акцизните стоки от страна на подсъдимата въз основа на напълно
безпротиворечивите и взаимно потвърждаващи се показания на св. А., Н. и Д., Г.
и И., които, съпоставени с отразеното в
протокола по чл.161, ал.2 НПК, водят на
извода за доказаност на авторството на деянието от страна на подсъдимата и на
тази дата.
За пълнота на
доказателствения анализ въззивният съд счита за необходимо да отбележи, че
първата инстанция правилно е оценила и обясненията на подсъдимата. Разглеждайки
ги през призмата на тяхната двойнствена природа като средство за защитата и
гласно доказателствено средство, настоящата инстанция констатира, че
обясненията досежно неучастието на й в инкриминираното деяние (респ. че била
съветвана от св. Н. да изгради определено поведение) представляват опит да се изгради защитна
теза. Както правилно е отбелязал и районният съд обясненията в тази част се
опровергават от останалия доказателствен материал по делото, в това число иот
проведената очна ставка със св. А., поради
което относно тези обстоятелства настоящият съд цени обясненията като средство
за защита.
В заключение въззивният съд намира възраженията на
защитата срещу анализа, направен от КнРС, след съответната корекция от страна
на настоящия състав, за неоснователни.
Преди да извърши анализ от правна страна, КнОС намира за
необходимо да направи едно уточнение по отношение разпоредбите на чл. 234,
ал.2 от НК. В хода на висящото наказателно производство са приети изменения
на посочената разпоредба, като редакцията на ал.2 вече е с нова номерация- ал. 3 (ДВ, бр.7/2019г.).
В настоящия случай намира приложение
разпоредбата на чл.
2, ал. 1 от НК. В тази връзка правният анализ е въз основа на действащата
нормативна уредба към момента на извършване на деянието.
Родов обект на инкриминираното деяние са обществените
отношения, гарантиращи правилното осъществяване на икономическите дейности и
нормалното функциониране на националното стопанство. Престъпното деяние по чл. 234
от НК е своеобразно посегателство против отделни стопански отрасли, като
чрез криминализирането му държавата защитава свое право да събере определен
(косвен, еднократен и специфичен) данък – акциз, което се удостоверява чрез
залепения върху съответната стока бандерол.
За да бъде осъществен съставът от обективна страна е
необходимо деянието да не представлява маловажен случай. Една от формите на
изпълнителното деяние е „държането“ на акцизни стоки без бандерол, когато такъв
се изисква по закон. "Държането" като изпълнителна форма представлява
трайно състояние на фактическа власт, установена и упражнявана върху определена
вещ, като престъплението е формално. На следващо място, разпоредбата на чл. 234
от НК е бланкетна и за да бъде налице престъпление по този текст, следва да
бъде установено, че е нарушено конкретно правило или норма от съответния закон.
Такива правила са въведени с чл.2, т.2 ЗАДС, определящи кои стоки са акцизни в чл. 2 ЗАДС. Предмет на престъплението са акцизни стоки без бандерол, за които
такъв се изисква по закон.
В конкретния
случай обосновано КнРС е изложил подробни, аргументирани и убедителни
съображения относно деянието от обективна и субективна страна, с които
настоящият съдебен състав изцяло се съгласява и не намира за необходимо да
преповтаря. Несъмнено на датите 01.11.2016 г. (в търговски обект в ***) и
25.01.2017 г.( в същия обект и в къща в с.***) е държала различни видове цигари
на обща стойност 783, 55 лева. Съгласно чл.
2, т. 2 от ЗАДС тютюневите изделия подлежат на облагане с акциз и няма
съмнение по делото, че цигарите представляват тютюневи изделия, отговарящи на
определението за "цигари", залегнало в разпоредбата на чл. 11, ал. 1
от ЗДАС. Съгласно разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ
(действащи към момента на извършване на деянието) тютюневите изделия се
продават само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка. Държейки
в себе си процесните цигари, необлепени с бандерол, подсъдимата е нарушила
правилата на специалните закони, а именно чл.
2, т. 2 от ЗАДС и чл. 25, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ.
Деянието е в условията на чл.26, ал.1 НК, доколкото е налице
продължавано престъпление- няколко деяния, извършени през непродължителен период от време при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, всяко от които представлява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото го. Несъмнено
деянието е повторно по см. на чл.28 и
чл.30 от НК, доколкото е извършено в изпиталенен срок на вляла в сила
осъдителна присъда, с която на подсъдимата е наложено наказание ЛС с приложение
на чл.66 за престъпление по чл.234 НК,
в сила от 14.06.2016 г. В тази насока доводите на КнРС изцяло се
споделят от настоящата инстанция, като деянието правилно е квалифицирано по чл. 234, ал. 2, т. 1 от НК.
Обосновано районният съд е
квалифицирал случая като немаловажен, за което е изложил подробни съображения,
които настоящата инстанция споделя. Във връзка със защитните доводи за липса на
този съставомерен елемент, следва да се подчертае следното:
За да се
квалифицира случаят като немаловажен, критериите се извеждат per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл.
93, т. 9 от НК. ВКС е последователен в своите решения, че при обсъждане на
обективираната воля на законодателя в термина „маловажен случай”, следва да се
преценят в кумулативна даденост както обстоятелствата досежно обществената
опасност на деянието в контекста на неговите времеви и пространствени
измерения; механизма на същото; характеризиращите инкриминирания предмет
особености; липсата или незначителността на настъпилите вредни последици;
мотивите и подбудите, ръководещи дееца; социалното отражение и отзвук на
престъплението, така и фактите за личността на автора на престъпното
посегателство (срвн. ППВС №6/1984г., т. 6 и ТР № 62/1978г. на ОСНК, Р- 373 -11–
III НО, Р-241-14- I НО) Едва при
преценка на комплекса от посочените фактори следва да се прецени дали
конкретното деяние представлява по-ниска степен на обществена опасност и
морална укоримост в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Не може да се
приеме, че с оглед начина на извършване, вида и стойността на предмета му,
инкриминираното деяние се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от този вид. Процесното поведение, предмет на разглеждане в конкретния
казус, сочи на предмет на престъплението
в размер на 783, 55 лева, която
сума надхвърля значително размера на МРЗ
(към момента на деянието 420 лева). Размерът на дължимия акциз е 474, 99 лева и
по своите количествени и финансови параметри съставлява несъбрано държавно
вземане с немалък характер. Стойността на предмета на престъплението
обаче не е водещ елемент при преценката за маловажност. В този смисъл са редица решения на ВКС,
установили трайна съдебна практика, че стойността на предмета не е водеща при
преценката за маловажност. Преценката за наличието или липса на маловажен
случай е комплексна и винаги се извежда за конкретен случай на база на
гореизброените обстоятелства Разглеждайки стойността на предмета на престъплението, механизма на осъществяваненто му съвкупно с
личността на подсъдимата, инкриминираното деяние не се отличава с по-ниска
обществена опасност от обичайната. Подсъдимата е личност със сравнително висока
обществена опасност. Същата в изпитателния срок на условно осъждане за деяние
от същия вид е проявила дързост отново да осъществи друго такова престъпление и
то в условията на продължавана престъпна дейност. Като се съпостави стойностния
изразител на деянието с фактическите
данни за мястото, където са съхранявани цигарите (в търговски обект и жилище),
и фактическите данни за личността на А. (осъждана за същото такова престъпление
против стопанството само 5 месеца преди настоящето деяние), се налага извода, че е налице фактическия
признак „немаловажен случай“. Тези обстоятелства аргументират извода за
сравнително високата обществена опасност на подсъдимата, която е с утвърдено
повтарящо се поведение.
В този аспект преценката на КнРС, че е налице елемент от фактическия състав на
чл.234 НК- немаловажност на случая е обоснована и законосъобразна.
Въззивният съд не може да се съгласи с довода за наличие на административно
нарушение по чл.64 от ЗАДС и необходимостта от приложение на разп. на чл.301, ал.4 НПК с оглед невисоката стойност
на предмета на престъплението. В случая стойността на акцизните стоки към
момента на двете деяния е в рамките на
около две минимални работни заплати за страната, което в никакъв случай не може
да се приеме за пренебрежимо ниска стойност спрямо жизнения стандарт в
страната. Налице е по-високата степен на обществена опасност на деянието,
обоснована от интензитета и характера на същото, която обосновава наличието на
квалифицирания признак "повторност“. Изрично следва да се подчертае, че
настоящето престъпление е извършено само
пет месеца след постановяване на осъдителната присъда по НОХД № 253/16 г.
Същото е извършено на две различни дати, като на 25.01.2017г. подс. А. е държала акцизни стоки на две различни
места- в търговския обект и в дома си. Характеристиката на престъпното деяние,
начина на извършването му, времето, местата на осъществяването му и неговата
продължителност не могат да обусловят извод за наличие на административно
нарушение. Опасността на дееянието и дееца
дори в конкретния случай е по-висока в сравнение с административните нарушения, доколкото
подс. А. е осъществявала търговска дейност и много добре е съзнавала наличието
на забрана на държане на акцизни стоки без бандерол. Несъменно у нея са били
изградени трайни навици към незачитане на обществените отношения, свързани с
правото на държавата да събира акциз върху тютюневите изделия. Тези навици имат
упорит характер, доколкото след първата проверка на 01.11.2016 г. ДП не е било
образувано; но независимо от това, подс. А. е продължила да пренебрегва
установените правни норми, продължавайки
да държи акцизни стоки без бандерол. В този аспект това й поведение
разкрива данни за личността й и не може да се приеме, че с оглед конкретните
характеристики на деянието и дееца, същото представлява административно
нарушение. Ето защо КнОС намира искането на защитата за приложение на чл.305, ал.6 НПк вр. чл.301, ал.4 НПК за
неоснователно.
От субективна страна подс.А. е осъществила деянието при
форма на вината пряк умисъл. Предвид наличието на влязла в сила присъда за
престъпление от същия вид и съдебното си минало, същата безспорно е осъзнавала
общественоопасния характер на извършеното деяние. Тя е била с ясното съзнание,
че държането на цигари без бандерол е в нарушение на закона, тъй като за
подобни деяния е била санкционирана. Осъзнавала е, че чрез деянията си ощетява
държавния бюджет. Въпреки това тя е държала
на различни дати в търговския си обект и в дома си процесните стоки в
нарушение на законовите разпоредби, поради което съдът счита, че същата е
желаела настъпването на общественоопасните последици.
За
извършеното от подс.А. престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал.
1, пр. 1, вр. чл.
28, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем
години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Първоинстанционният съд е
приложил разпоредбата на чл.55, ал.1,
т.1 НК, като е определил наказание под минималния предел предвиден в
закона, констатирайки наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства-обстоятелството, че
подсъдимата е самотна майка, трудовата й ангажираност, липсата на вреди и
добрите й характеристични данни и е определил размер на наказанието ЛС - 6
месеца. Посочените обстоятелства са обосновано съобразени, като КнОС счита, че
освен тях като друго такова следва да се отчете нарушаване на правото на
подсъдимата делото да бъде разгледано и решено в рамките на разумния срок. В
случая НП е продължило близо три години по дело, което не се отличава с
фактическа и правна сложност. А от друга страна, подсъдимата чрез своето
поведение не е ставала основание за отлагане на делото. Съблюдавайки
константната практиката на ЕСПЧ и на ВКС, КнОС отчита и това обстоятелство като
смекчаващо.
Не се
споделя възражението в протеста, че предходното осъжздане следва да се
разглежда като отегчаващо отговорността обстоятелство. Същото е отчетено от
законодателя като по- тежко наказуемо
при правната квалификация на деянието (срещу А. е повдигнато обвинение по
квалифицирания състав на чл.234, ал.2 НК), поради същото не следва да се отчита като такова.
Настоящият съдебен
състав счита, че размера на наказанието ЛС е обосновано отмерено и че не се
налага неговото увеличение, в каквато насока се съдържат доводи в протеста на КнРП. Така индивидуализираното
наказание настоящата инстанция намира за справедливо и съответстващо на целите,
визирани в чл.
36 от НК. Действително от една страна А. е осъждана за престъпление по
чл.234 от НК , но пък от друга- видно от писмо №32-21463/ 25.01.2017 г. на АМ
„Митница Югозападна“ е, че срещу нея няма влезли в сила НП за други нарушения
по ЗАДС. Всичките й правонарушения са
свързани с акцизни стоки без бандерол, като същата няма противообществени
прояви от друг вид. Разп. на чл.55 от НК се прилага не само когато са налице многобройни
или изкюлчителниобстоятелства, нокогато притяхното наличие, най- лекото,
предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко. В случая най- лекото
наказание- ЛС в размер на 2 години според настоящия състав е несъразмерно тежко с оглед лично конкретната степен на
обществена опасност на деянието и дееца.
При определяне начина на изтърпяване на наказанието, КнРС
обосновано е определил същото да бъде
изтърпяно ефективно. Спрямо подсъдимата не може да се приложи разп. на чл.66 от НК с оглед обстоятелството, че
настоящето деяние е извършено в изпитателния срок на друга влязла в сила
присъда. В този аспект КОС отхвърля доводите на защитата, че ефективната
наказателна санкция спрямо подсъдимата би се явила несъответна и несправедлива.
Ефикасността на наказателното право е свързана и произтича не толкова от
тежестта на репресивната принуда, с която са скрепени нормите от Особената част
на НК, а от съответствието на тези норми с общите принципи на
пропорционалността и справедливостта и от адекватното и своевременно тяхно
прилагане. Посочените принципи съществуват в българското наказателно право
редом с принципа за законоустановеност на наказанието, като в този смисъл
наказанието, освен законосъобразно, следва да е пропорционално, своевременно и
адекватно на тежестта на деянието. Няма спор, че престъплението по чл. 234
от НК, особено в хипотезата на ал. 2 на цитираната законова разпоредба, с
оглед размера на санкцията, която е предвидена в особената част на НК, е тежко
престъпление, съгласно дефиницията, дадена в чл.
93, т. 7 от НК. Цитираната норма охранява обществените отношения в
стопанските отрасли, свързани с производството, разпространението и търговията
с акцизни стоки, като чрез нарушаването и се ощетява републиканския бюджет.
Чрез криминализацията на това престъпление държавата защитава правото си да
събере определен данък, удостоверен чрез обозначаването на акцизни стоки със
съответен бандерол. Именно охранените и накърнени в случая обществени
отношения, в съчетание със сравнително високата стойност ниската стойност на
предмета на престъпление -783, 55 лева (надхвърлящи размера на МРЗ за страната
към датата на деянието) и размера на дължимия акциз- 474, 99 лева, прави
оправдано използването на средствата на държавна принуда, изразяващи се в
ефективното осъждане на подсъдимата в конкретния случай. Очевидно е, че след
като наличието на условна присъда не е
постигнало превъзпитателната и предупредителната си цел към спазване на
установения в страната ред и е създало чувство за ненаказаност у подсъдимата,
то нейното поведение следва да бъде санкционирано с по-тежки мерки, каквито са
наказателноправните санкции. От друга страна, размера на наказанието "лишаване
от свобода" от 6 месеца е от характер да постигне не само индивидуалната,
но и генералната превенция и ето защо КОС счита, че този размер на наказанието
ще бъде напълно достатъчен за реализацията на тези цели.
Що се касае до претенцията в протеста за необходимостта
от приложение на разп. на чл.37, ал.1,
т.7 НК, съдът счита, че същата е основателна и в този аспект настоящата
инстанция не се съгласява с доводите в мотивите на КнРС, че по отношение на А.
не са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на това наказание. Наказанието "лишаване от право да
се упражнява определена професия или дейност" се налага не само когато за
упражняването им е необходимо придобиване по предвиден в закона ред на
специална правоспособност, но и тогава, когато упражняването на професията или
дейността е допустимо за всеки гражданин на общо основание, без да се
предполага предварително признаване и удостоверяване на специална
правоспособност и квалификация за това. В настоящия случай видно от справката
от ТР- л. 50 от ДП е, че подс. А. е едноличен собственик на капитала и
управител на ЕООД „****“, респ. същата осъществява търговска дейност. Пропускът
на районният съд да наложи кумулативно предвиденото наказание (респ.
приложението на чл.55, ал.3 от НК, която
разпоредба не е изрично посочена от КнРС) може да бъде отстранен в рамките на
въззивното производство, няма да влоши положението на жалбоподателя и предвид
обстоятелството, че въззивното производство е образувано и по протест на КнРП
със съответен протест от прокурора с искане за увеличаване на наказанието, в
това число и с искане за налагане на кумулативното наказание. В тази връзка
удачно и целесъобразно е с оглед естеството на престъплението, на подсъдимата
да бъде наложено наказание "лишаване от право да упражнява дейност",
свързана с търговия с акцизни стоки за срок от 2 години. Размерът на това
наказание е съобразен с разп. на чл.49, ал.2 НК. Ето защо КОС уважава частично
протеста на КнРП и налага кумулативно предвиденото в разп. на
чл.234, ал.2 от НК "лишаване от право да упражнява дейност",
свързана с търговия с акцизни стоки за срок от 2 години.
Определянето на начина на изтърпяване на
наказанието при усл. на чл.57, ал.1, т.3
ЗИНЗС е обосновано и законосъобразно. Режимът на изтърпяване на
наказанието „общ” правилно е определен от КнРС. ДРС е съобразил и
необходимостта от привеждане в изпълнение на присъдата по НОХД № 253/16г. на КнРС и обосновано е
приложил разп. на чл.68, ал.1 НК, като е привел в изпълнение отложеното
наказание по тази пирсъда, доколкото настоящето е извършено в изпитателния срок на чл. 66 НК. Режимът на
изтърпяване и на това наказание е
определен в съответствие с разп. на
чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС, доколкото сборът от двете наказание не надвишава
2 години, съгласно предвиденото в чл.
57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС.
Законосъобразно КнРС е постановил отнемането и унищожаването на
акцизните стоки. За прецизност следва да се отбележи, че правното основание за
това е разпоредбата на чл.
53, ал. 1, б. "б" от НК вр. чл.
234, ал. 3 от НК, а цитираното в обжалвания съдебен акт правно основание по
чл.
53, ал. 2, б. "а" от НК в конкретния случай не е относимо, тъй
като притежаването на тютюневи изделия не е забранено от закона, дори и в
случаите, когато то се извършва без съответни бандероли. Това обаче не се
отразява върху законосъобразността на присъдата.
С оглед
изхода от делото и на основание чл.
189, ал. 3 НПК, първостепенният съд правилно е осъдил подсъдимата А. да заплати разноските по делото.
По тези съображения
атакуваната присъда следва да се измени
в частта на наказанието, като на подс. А. се наложи кумулативно предвиденото в разп. на
чл.234, ал.2 от НК наказание "лишаване от право да упражнява
дейност", свързана с търговия с акцизни стоки за срок от 2 години, а в
останалите й части присъдата на КнРС следва да
се потвърди като мотивирана, обоснована и законосъобразна.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.
334 т.3 и т.6 вр.чл.337, ал.2 НПК, окръжният съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ присъда № 37, постановена на 11.06.2018г. от
Кюстендилския районен съд по НОХД №
1355/2017 г. по описа на същия съд в
частта на наложеното наказание за престъплението по чл.234, ал.2, т.1 НК вр. ал.1, пр.2 НК, като
наред с наказанието ЛС в размер на 6
месеца НАЛАГА на подс. С.Р.А.
кумулативното наказание "лишаване от право да упражнява дейност", свързана с
търговия с акцизни стоки за срок от 2 години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите
й части.
Решението не подлежи на обжалване.
На осн. чл.340, ал.4 НПК
препис от решението да се изпрати незабавно на КнРП за изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.