РЕШЕНИЕ
№ 1477
гр. Варна, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20223110113194 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. И. П., ЕГН:
**********, адрес: гр. В., ж.к. „В. В.“, бл. *****, вх. ****, ет. ****, ап. *****, съдебен
адрес: гр. В., бул. „М. Л.“ №4, ет.****, ап. ***дв. Е. К. - ВАК, с която претендира да
бъде осъден Г. К. Г., ЕГН: **********, адрес: обл. В., общ. В., с. Н., да й заплати
сумата от 10.000 (десет хиляди) лв., от която: 5000 (пет хиляди) лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата на 12.05.2022г. неимуществени вреди,
изразяващи се в изпитан психически стрес и страдание, и опасно за живота повишаване
на кръвното налягане, в резултат на нанесени й обиди и клевети от ответника по време
на посещение у дома й с репортер на предаването „С.“, ведно със законната лихва
върху главницата от 5000 лв. от датата на увреждането - 12.05.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, и 5000 (пет хиляди) лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата на 03.09.2022г. неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан
психически стрес и уронване на доброто име на ищцата в обществото, в резултат на
участието на ответника при излъчването на предаването „С.“, ведно със законната
лихва върху главницата от 5000 лв. от датата на увреждането- 03.09.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права: Ищцата и ответникът са съдружници в
дружеството „**** П.“ О***, ЕИК: *****, като дейността на дружеството се изразява в
развъждане и обучаване на служебни кучета. Същата е и едноличен собственик на
дружеството „Г.п.“ *****, ЕИК: *****. През 2015г. по покана на Г. Г. ищцата посетила
обекта, в който дружеството извършва своята дейност и впоследствие станала негов
съдружник. Ответникът имал сериозни финансови затруднения, дружеството не
разполагало с достатъчно средства за доброто отглеждане на животните и
развъжданите от ответника животни са живеели в лоши условия, като част от тях са
умирали вследствие липса на храна, ваксини и др. След присъединяването на Д. П. към
1
дружеството, от началото на 2015г., за издържането както животните, така и Г. Г.,
средствата били предоставяни от ищцата. Петрова периодично захранвала сметката на
дружеството, извършвала плащания на фактури към фирми доставчици, поела
ежедневните разходи на обекта, заплащала дългове на дружеството, заплатила и
строителните разходи, направени за облагородяването на обекта и превръщането му в
обект, годен за извършване на такава дейност. Благодарение на направените
подобрения по обекта от страна на ищцата същият получил и необходимата
регистрация. В края на 2020г. между страните настъпил конфликт, по време на който
се стигнало и до упражняване на физическо насилие от Г. Г. върху ищцата, за което
последната разполага с медицинско свидетелство. Вследствие на този конфликт и на
агресията на ответника към ищцата, Д. П. решила да цедира вземанията си от „Б*****
П." **** на „Г. п.“ ****и да инициира съдебна процедура, която завършила с влязло в
сила решение №304/10.02.2022 г. по описа на ВРС.
На 12.05.2022г., около 11 ч., ответникът с репортера на предаването „С. с.“ Ж. И.
и екипа му, отишъл пред вратата на дома на ищцата, находящ се в гр. В., ж.к. „В. В.“,
бл. *****, вх.****, ет.*****, ап. *****, с което предизвикал огромен шок и силен стрес
на ищцата. Ответникът започнал да обижда Д. П.с думите „дърта комунистическа
лисица“, „ мръсна долна лицемерка“, „пачавра“ и др., като отправял към нея и псувни,
които са изрязани от записа. Клеветял я с думите „тласка фирмата към фалит“,
„фалшифицира документи“, „прибира парите“, „взема по 500 евро на куче“ и др., като
по време на посещението на ответника и репортера в дома на ищцата са се намирали и
съпругът й и нейна приятелка, които са станали свидетели на отправените обиди,
псувни и клевети. Ищцата на няколко пъти затваряла вратата, опитала се да изкаже
становището си пред ответника и телевизионния екип, приканвала ги да си тръгнат,
което не направили. Вследствие на това посещение ищцата получила високо кръвно
налягане, наложило се да използва медикаменти и да лежи цял ден. Ситуацията се
влошила след като на 03.09.2022г. било излъчено предаването „С. с.“ по Н. т., като в
студиото на предаването Г. Г. продължил да отправя неоснователни обвинения срещу
ищцата, като с тези свои действия той категорично засегнал доброто й име и
авторитета й в обществото. Отношенията й с нейния съпруг също се влошили след
посещението на ответника и екипа на предаването и действителното му излъчване,
като същият променил отношението си към нея поради наведените от ответника
твърдения за наличие на интимни чувства у ищцата към него. Съседите, с които
ищцата живее в един блок вече 40 г. също започнали да й задават неудобни въпроси и
да я избягват. Всичко това я наранило дълбоко, предизвикало в нея чувства на срам и
неудобство, както и на тревожност, безсилие и неудовлетвореност. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият
ответник е подаден отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва с
действията си да е причинил каквито и да е страдания или други неимуществени вреди
на ищцата. Оспорва автентичността на записа представен към исковата молба. Отрича
да е имал финансови затруднения преди създаването на съдружие с нея, както и
твърденията й да е давала собствени средства за издръжката на кучетата. Твърди, че
ищцата и нейният адвокат са искали да отслабят бизнеса му и в резултат на техните
действия са възникнали финансови проблеми в дружеството, които до преди това не са
съществували. Не отрича, че ищцата му е осигурявала средства за закупуване на
строителни материали, както и за разходи, свързани с дейността на дружеството, като
обаче му е подчертавала, че фактурите, издавани за тези разходи, следва да бъдат
издадени на името на дружеството „Г. п." ***** Посочва още, че постъпленията от
дейността на дружеството е давал на ищцата на ръка. Имали са спор относно
неплатена сметка за вода в размер на 3000 лв., която е следвало да се заплаща от
граничещата с парцела на ответника ферма, собственост на дружеството „А.К., с което
ищцата е сключила договор. Д. П. е отклонявала средствата предвидени за заплащане
на сметката за вода на обекта. Поради това водата на обекта била спряна два пъти,
2
което наложило ходенето на ответника до с. Н. за вода и поради натоварването от
носенето на тубите, пълни с вода, същият получил херния и се наложило да се оперира.
Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
Претендират се разноски.
С допълнително становище преди проведеното по делото първо съдебно
заседание признава, че е нарекъл ищцата „дърта комунистическа лисица“, „долна
мръсна лицемерка“ в състояние на афект.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приетия по делото електронен документ по смисъла на чл. 184 ГПК, вр. чл. 3
параграф 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 - видео файл на USB флаш памет се
установява излъчено на 03.09.2022г. в национален ефир телевизионно предаване „С.
с.“, съдържащо заснето посещение на екип на това предаване заедно с ответника до
жилището на ищцата в гр. В., където са разговаряли по темата "за спор между
съдружници“. Чува се ответника да се обръща към Д. П. с думите „пачавра“ и „дърта
комунистическа лисица”.
Документът е оспорен, но от приетото заключение по допуснатата СТЕ се
установява, че е автентичен. Записът на флаш паметта и записът съхранен на сайта
********са напълно идентични. Единствената разлика е в продължителноста на записа
от интернет с 1 секунда по-продължителен от записа на флаш паметта, което можело
да се дължи на разлика в софтуера, с който е направено компресирането на
информацията, както и на факта, че записът от флаш паметта се възпроизвежда с
допълнителен софтуер „VLC media player“. Предвид установените идентичности
между сравняваните спектрограми, е направен извод, че на видеозаписа, думите и
изразите произнесени от Г. К. Г. са произнесени от Г. К. Г., а думите и изразите,
произнесени от Д. И. П., са произнесени от Д. И. П.. При изследването, вещото лице не
е установило следи от злонамерена интервенция в съдържанието на записа, свален от
интернет и в записа представен на флаш паметта, с цел да се изрежат фрагменти от
записа или с цел да се вмъкнат фрагменти, чужди записи.
От приетото по делото писмо с № 576/2022г. на ВРП, се установява, че до
момента ДП № 111/2022г. по описа на ОД-МВР-В. образувано за престъпление по чл.
316, ал. 2 вр. чл. 309, ал. 1 НК, не е приключило.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели.
Свидетелката М. Д. П. сочи, че е била служителка при ищцата и я познава от 18
години. Запознали се, като й препоръчали ищцата за учител по английски,
впоследствие била служител във фирмата й „Г. П.****Г“ и станали приятелки,
виждали се често. Докато работела във „Г. П. Б***“ Г. Г. бил много често в офиса,
почти всеки ден. Идвал и с кучетата, защото нямало какво да ядат. Свидетелката е
запозната с бизнес отношенията между страните. Понеже П. много обичала животните,
помогнала много на ответника. Той се занимавал с отглеждане и обучаване на кучета.
Ищцата му помагала с храна, ваксини и всичко свързано с животните безвъзмездно. Не
помнела точно колко години, но били много. За заеми не знаела. В офиса не била
чувала нападки от Г., а извън офиса нямала контакт с него. Знае за няколко пъти, в
които е обиждал ищцата и й бил посегнал, но не била пряк свидетел, ищцата й е казала
за тях. Преди П. е била секретарка във „В. т.“, след това е правила преводи и е имала
школа по английски, където се запознали.
Присъствала на инцидента станал във връзка с предаването „С. с.“ и си
спомняла случката добре, била много неприятна. Случката била от 12.05, четвъртък
преди обяд. Свидетелката отишла в дома на ищцата да се видят, съпругът й също бил
там. Към 11ч. се позвънило на вратата, Д. П. отишла да отвори и започнала голяма
суматоха, викове, крясъци. Ицщата се опитала да затвори вратата, но започнало да се
блъска и звъни. От страна на Г. Г. започнали псувни. Свидетелката познавала
ответника, защото идвал много пъти в офиса докато тя работела към „*******“.
Същият нямал общо с посочената фирма, но идвал за помощ. Чула го да крещи и
3
псува, било нещо ужасно, говорел нецензурно –„да еба мама ти глуха“, „да еба мама ти
тъпа“, „дърта ……“, ,,да еба мама ти“ „знаеш ли с кого си имаш работа“, „къде отиваш
ти, имаш ли си представа?“, „да ти еба…“. Свидетелката от неудобство не може да
препредаде всички обидни думи по адрес на Д. П., думите били много грозни и гадни.
Другите обидни думи, който чула от ответника били – „дърта скрофа“, „дърта
пачавра“. Пред вратата били само репортера и ответника. Ищцата нямало как да го
провокира, не била такъв човек, по никакъв начин не е обиждала ответника.
Свидетелката чувала разправията, била е в жилището, не ги е виждала. Не знае колко
време е продължила случката, сторило й се, че са минали 30 монути. След, като ищцата
успяла да затвори вратата, била с много лощо състояние. Пребледняла, съпругът й
измерил кръвното, което било 200/110. Ищцата била в голям шок, наложило се да й
пръснат лекарствен спрей в устата, за да дойде в съзнание. Не знае отвън дали е имало
друго хора освен репортера и ответника. Преди не я била виждала в подобно
състояние. Ищцата била със много здрава психика, поради което свидетелката
разчитала на нея, когато имала проблем, винаги й помагала. При случката П. била
изпаднала в толкова голям шок, че не могла да се защити. Не повикали лекар или
полиция, но свидетелката останала докато потърпевшата се успокои, до късен
следобед, трябвало й цял ден, за да се успокои. Кръвното й се нормализирало до 130-
140. Ищцата все още имала последствия от този инцидент, имало промяна в семейните
й отношения, съпругат й станал различен, по-студен, със съседите, с внуците. Всичко
било голям шок за нея. Свидетелката разговаряла по телефона с екипа на предаването с
надеждата, то да не се излъчи и да защити приятелката си, казали й, че не се знае дали
ще бъде излъчено. След инцидента и излъчването на предаването Д. П. се променила,
най-вече психически, била срината психически, откакто я познавала не я била виждала
в такова състояние. След преживяното ищцата отслабнала много, прекъснала
контактите си, имала цялостна промяна в отрицателен смисъл, не била същата, като
преди. Не знае дали съпругът на ицщата е гледал предаването, тя била гледала два
кратки откъса от него, не цялото.
Свидетелят Д. Б. Х. сочи, че познава и двете страни по делото. Г. Г. го познавал
от 1992 г., ходил при свидетеля на зъболекар. Ответникът бил завеждащ кучкарника на
**** С Д. се запознал след години, когато отишъл при ответника да си купи кученце.
Посещавал развъдника в с. Н. цяла година, водел кученцето там на обучение и имал
впечатление че взаимоотношенията между страните са нормални. Впоследствие му
направило впечатление, че отношенията между страните се изострили, но не бил
свидетел на скандали, обиди, грубо отношение, цинични приказки. Страните имали
разногласия по повод общия им бизнес, как да се отглеждат кучетата. Ищцата водела
счетоводството и прибирала парите, на нея свидетелят платил кученцето, което
закупил. Приятел на свидетеля му бил казал, че познава ищцата, била измамница и
много хора я търсели за неуредени взаимоотношения. Г. Г. бил точен и дисциплиниран,
не пиел и не пушел, бил изцяло отдаден на работата с кучетата. Ответникът
непрекъснато правел подобрения в базата си за кучета в с. Н. Разширявал клетките,
боядисвал, ремонтирал, правел уреди, полигони за кучетата, въжен мост и други
съоръжения. Ставало все по-облагородено. Тревата била добре окосена. Не знае кой
плащал за поддръжката и облагородяването на мястото, но знае, че Г. непрекъснато
купувал материали. Според свидетеля там имало 50-60 кучета, всичките били в
отделни къщички и обезопасени със синджири. Кучетата изглеждали добре, доволни и
добре хранени. Свидетелят не бил гледал предаването С.. Г. му бил разказвал за
предаването, знае за израз „дърта комунистическа лисица”, който сега използвали в
семейството си смехотворно и всички се смеели. Не бил чувал Г. да псува, да
нагрубява, който и да е. Г. винаги бил любезен, гостоприемен, усмихнат. Виждал е Г.
да се грижи за учетата, да им чисти, да им дава вода и т.н.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД /Закон за
4
задълженията и договорите/.
Съгласно цитираната норма всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. Уважаването на претенция с посочената правна квалификация е
обусловено от кумулативното наличие на всички елементи от сложния фактически
състав на правната норма - деяние /действие или бездействие/, което е противоправно,
настъпила вреда, причинна връзка между деянието и вредата, авторство и вина.
В контекста на настоящия казус гореизложеното означава, че ищцовата страна
следва на основание чл. 146 от ГПК да докаже положителните факти, на които се
основава- обстоятелствата относно наличието на извършени от ответника на
посочените дати противоправни деяния, настъпилите неимуществени вреди, както и
причинно-следствената връзка между действията и/или бездействията на ответника и
причинените неимуществени вреди. Респективно ответникът, при успешно проведено
доказване от ищцовата страна, носи доказателствената тежест за установяване на
обстоятелството, че противоправното деяние не е извършено виновно или е изплатил
обезщетение, съразмерно на претърпените неимуществени вреди, или са налице други
изключващи или намаляващи отговорността му правнорелевантни факти.
Съгласно чл. 39 ал.1 от Конституция на РБ „всеки има право да изразява мнение
и да го разпространява чрез слово-писмено или устно, чрез звук, изображение или по
друг начин. Това право обаче не може да се използва за накърняване на правата и
доброто име на другиго". От посоченото следва, че накърняването на репутацията и
правата на другите граждани е основание за ограничаване на възможността свободно
да се говори, както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2 от
КРБ, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39 от КРБ, в който правото на
мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право – на лично достойнство, чест и
добро име, които са основни неотменими и неограничаеми лични субективни права на
всеки един човек и са конституционно защитени с чл. 32, ал. 1, изр. 2 във вр. с чл. 57,
ал. 3 от КРБ, поради което, когато те се накърняват при упражняването на правото на
изразяване на свободно слово, това поведение осъществява признаците на гражданския
деликт.
В редица решения на ВКС /решение № 278 от 27.11.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1140/2019 г., IV г. о., ГК, решение № 209/27.9.2013 г по гр.дело № 1747/2013 г на ВКС,
Четвърто ГО, решение № 484/9.6.2010 г по гр.дело № 1438/2009 г на ВКС, Трето ГО,
решение № 62/6.3.2012г по гр.дело № 1376/11 г на ВКС, Четвърто ГО/ се прави
разграничение между обидата и оценъчните съждения. В решенията е прието, че
когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от
Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име
на другиго, твърдения и оценки могат да се използват свободно. Не е противоправно
поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи
конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с неговата дейност или
занятие. Негативните оценки, направени при спазване на ограниченията по чл.39 ал.1
от Конституцията представляват коментар на фактите и не пораждат отговорност. В
трайната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК, както и в практиката на
ЕСПЧ се приема, че по отношение на публични личности /каквато в случая ищцата
категорично не е/ е допустимо засилено ниво на отрицателна критика. От своя страна
обидата е противоправно деяние и е налице, когато някой каже или извърши нещо
унизително за честта или достойнството на другиго. Дефиницията на деянието "обида"
се съдържа в чл. 146, ал. 1 от НК - който каже или извърши нещо унизително за
честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида.
Разпоредбата е приложима и при деликта, а унизителният характер на казаното следва
да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко
общуване. Използването на нецензурните думи и изрази е противоправно, когато те
целят умишлено и преднамерено да обидят личността. Съгласни текста на чл. 147, ал. 1
НК клеветата е разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или преписване на
престъпление.
5
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че на 12.05.2022г.
екип на предаването Съдебен спор заедно с ответника Г. Г. е посетил жилището на
ищцата, за заснемане на епизод за предаването. От свидетелските показания на М.П.,
която е била в жилището на ищцата при посещението на ответника с екипа на
предаването, се установява, че Г. Г. нарекъл Д. П. с множество обидни и нецензурни
думи, като: „да еба мама ти глуха“, „да еба мама ти тъпа“, „дърта ……“, „да еба мама
ти“, „знаеш ли с кого си имаш работа“, „да ти еба…“, „дърта скрофа“, „дърта пачавра“.
Съдът счита, че предвид вмененото съдържание на посочените изрази използването им
е обидно и унизително за честта и достойнството на всеки човек, включително на
ищцата.
От проведената по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективно дадена, се
установява, че наличния по делото запис е идентичен с излъчения на 03.09.2022г. по
„Нова телевизия“ епизод от предаването Съдебен спор, както и че записаните гласове –
думи и изрази са на страните по делото. На записа се чува ответникът да нарича
ищцата „пачавра“ и „дърта комунистическа лисица“, "мръсна долна лицемерка". По
отношение на последните два израза ответникът изразява признание, че ги е изрекъл.
От видео записа не се установяват обстоятелства сочещи на обективни причини за
формиране на афект у ответника при изричането им.
За да бъде осъществен съставът на обидата е необходимо деецът да даде своята
негативна оценка за личността на пострадалия в негово присъствие. В същото време, тя
може да бъде изнесена и по друг начин, като целта е да достигне до адресата и да бъде
узната от него. Съгласно Решение № 159/19.06.2015 г. по к.н.ч.х.д. № 300/2015 г. на
ВКС, I н.о., изрично е посочено, че обида има и тогава, когато лицето не присъства на
мястото, но прочете обидните изрази в публикация в интернет, като тези обстоятелства
не се припокриват с т.нар. неприсъствена „задочна“ обида, която е несъставомерна. В
същото решение се сочи, че използваният от законодателя в НК израз „в негово
присъствие“ следва да се тълкува в смисъл, че е необходимо обиденият да има
обективна възможност да възприеме унизителната за него проява. Макар в слуая да
става въпрос за предаване излъчено в национален ефир, случаят е сходен с описания в
посоченото решение и направените в него изводи са относими към настоящия казус,
още повече, че предаването ****** се излъчва по национална телевизия и вероятността
да достигне до ищцата и до голяма зрителска аудитория е много голям. При
посещението в дома на ищцата на 12.05.2022г., обидните и нецензурни думи са
достигнали непосредствено до Д. П. и са възприети от нея. Чрез излъчването на
предаването на 03.09.2022г. в национален ефир, нецензурната и обидна дума е
достигнала до голям брой зрителска аудитория и е била налице обективна възможност
за възприемането й от ищцата. Предвид изложеното съдът приема, че обидните изрази
са достигнали до ищцата на процесните дати. Следва да се отбележи, че самото
посещене на екип от репортери и иницирано от ответника заснемането на ищцата в
дома й без да е установено нейното съгласие, както и излъчването на заснетия
видеоклип национален ефир в присъствието и по инициатива на ответника, е довело до
претърпяни от нея неимуществени вреди под формата на психически стрес.
Предвид гореизложеното, настоящия състав приема, че ответникът е превишил
правата дадени му с чл. 39 от КРБ, като е изрекъл обиди по отношение на Д. П.с цел
унизяването й, оронване на доброто й име и уязвяване честа и достойнството й. Това
му поведение е противоправно извършено, като от него Д. П. е претърпяла вреди
изразяващи се в психически стрес и страдание. Повишеното кръвно налягане дори до
значителна стойност е естествена реакция на психическия стрес и преживяни емоции
на гняв и обида, поради което не следва да се възприема като отделна вреда. Съдът
намира, че не беше доказано изричането от ответника на другите твърдяни в исковата
молба обидни думи и клевети.
По отношение размера на дължимото обезщетение, приложение намира
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. С ППВС № 4/1968 г. е дадено задължително
6
тълкуване на правния въпрос относно критериите, по които се определя обезщетението
за неимуществени вреди. Когато непозволеното увреждане се изразява в засягане
честта, достойнството и доброто име на едно лице и се осъществява чрез публично
заявени и разпространени думи и изрази, от значение е броят и интензитетът, които
имат значение за тежестта на увреждащото действие. В конкретни случай,
увреждащите действия са две, осъществени на две различни дати, ката при действието
на 12.05.2022г. са използвани няколко обидни израза. При второто противоправно
деяние осъществено на 03.09.2022г. обидните думи са по-малко, но са излъчени със
съгласието на ответника и по негово желание в национален ефир.
Съдът приема, че в двата случая, преживяния от страната стрес е сравнително
еднакъв, поради което намира за справедливо да бъде определено обезщетение в
размер на по 1000 лева за всяко едно от двете неправомерни деяния, осъществени на
процесните дати, които са причинили стрес и психическо страдание на ищцата, като за
разликата до 10 000 лева, сформирана от сумата от 5000 лева неимуществени вреди
претърпяни на 12.05.2022г. и 5000 лева неимуществени вреди претърпяни на
03.09.2022г. искът следва да се отхвърли.
По разноските:
Предивид изхода на спора и частичното уважаване на исковата претенция, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца са дължими разноски съразмерно на уважената част от иска.
Отправено от страна на процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК, предвид цената на предявения иск, съдът намира за частично основателно.
По делото са представени доказателства за уговорено и заплатено в полза на адв. К.
възнаграждение в размер на 2000 лева. В конкретния случай цената на иска е 10 000
лева и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 /за третото проведено заседание/ от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер на 1450 лева, като предвид фактическата и правна сложност на спора, вида и
характера на извършените процесуални действия, съдът намира, че следва да бъде
намалено до 1800 лв. Внесената държавна такса е 400 лв. Съразмерно на уважената
част от иска дължимите разноски общо са 440 лева. На ответника не се следват
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, доколкото такива не са редовно
заявени до края на устните състезания в последното открито съдебно заседание, а са
поискани за първи път с постъпилите писмени бележки след приключването им.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД Г. К. Г., ЕГН: **********, адрес: обл. В,
общ. ****, с. Н.... да заплати на Д. И. П., ЕГН: **********, адрес: гр. В., ж.к. „В. В.“,
бл. ****, вх. ****, ет. ****, ап. **** сумата от общо 2000 лв. (две хиляди лева), от
която: 1000 (хиляда) лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата на
12.05.2022г. неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан психически стрес и
страдание, в резултат ******|“, ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лв.
от датата на увреждането - 12.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, и 1000
(хиляда) лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата на 03.09.2022г.
неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан психически стрес и уронване на
доброто име на ищцата в обществото в резултат на участието на ответника при
излъчването на предаването „С. с.“ и излъчване на запис от посещението в дома й,
ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лв. от датата на увреждането-
03.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 2000 лв. до пълния претендиран размер от 10 000 лева, която включва
разликата от 1000 лв. до 5000 лева за претендираното обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди на 12.05.2022г. и разликата от 1000 до 5000 лева за
7
претендираното обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди на
03.09.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. К. Г., ЕГН: ********** да заплати
на Д. И. П. ЕГН: ********** сумата от 440 лева, представляваща направените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8