Р
Е Ш Е Н И Е
№
63/18.2.2019г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Т. С., като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно
дело № 810 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 215 от ЗУТ и е образувано по жалбата на Т.Р.Т., с ЕГН **********,
против Заповед № 1946/16.08.2018г. на кмета на община Пазарджик. С процесната
заповед е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Жилищна
сграда", изпълнена в поземлен имот с идентификатор 55155.502.1077 по СГКК
Пазарджик, участващ в УПИ ІV – жилищно строителство и магазини в кв. 301 по
плана на гр. Пазарджик, с административен адрес ул. „Места“ № 24, собственост
на община Пазарджик – частна общинска собственост и наследници на Р. Р.Т..
Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна, като издадена от
некомпетентен орган, при процесуални нарушения, противоречие с материалния
закон и несъответствие с неговата цел. Иска се отмяна на административния акт и
присъждане на сторените по делото разноски. Представят се фактически твърдения,
че ищецът е собственик на поземлен имот № 55155.502.1077 с площ 373 кв.м.,
сградата е построена 1985г.-1986г. от родителите на жалбоподателя. Оспорват се
констатациите от констативния акт № 162/30.07.2018г. и мотивите за заповедта за
премахване. Твърди се, че водопроводът е на 1 метър от сградата, поради което
не е налице нарушение на чл. 6 от Наредба № 8/28.07.1999г. Счита, че е приложим
§ 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, евентуално § 127, ал. 1 от ЗР на ЗИД на ЗУТ. В
съдебно заседание процесуалният представител – адвокат С., подържа жалбата и
претендира разноски съгласно представен списък.
Ответникът –
кмет на община Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. В., дава
становище за неоснователност на жалбата, изцяло я оспорва и моли тя да бъде
отхвърлена, обосновава законосъобразността на акта. Коментира свидетелските
показания с оглед установяване на ново строителство, които в съвкупност със
заключението на вещото лице от СТЕ, подкрепят отразеното в констативния акт –
сградата е построена след 2006г., незаконен строеж, без строителни книжа, която
не е търпим строеж. Претендира се присъждане на разноските по производството и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, адресат на
оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати
с оглед на вмененото задължение за премахване на строеж, който е собственост на
жалбоподателя, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено на
20.08.2018 г., като жалбата е подадена на 23.08.2018г., поради което същата е
допустима. Разгледана по същество, обаче, тя е неоснователна поради следните
съображения:
От събраните
по делото писмени доказателства се установява:
Т.Р.Т. се
легитимира като собственик на имот с пл. № 3961, участващ в УПИ ІІ по плана на
гр. Пазарджик, като УПИ се състои от 260 кв. м., нахожда се на ул. „Места“ №
24, ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от
36 кв.м. Представено е по преписката съдебно решение на Окръжен съд Пазарджик,
с което е обявена относителна недействителност
на сделката, обективирана в цитирания нотариален акт до размера на
104/132 ид.ч.
За имота е
представена скица № 15-216688-26.05.2015г. на СГКК, като поземленият имот е с
идентификатор 55155.502.1077, с отбелязване на сградите, които попадат върху
имота: сграда 55155.502.1077.1, застроена площ 46 кв.м., брой етажи 1,
предназначение жилищна еднофамилна и
сграда 55155.502.1077.2, застроена площ 45 кв.м., брой етажи 1,
предназначение жилищна еднофамилна.
Съставен е Констативен
акт № 162 от 30.07.2018 г., затова, че в имот на Община
Пазарджик и наследници на Р.Р.Т., е изграден строеж, собственост на Т.Р.Т. ***.
Посочени са подробният устройствен план и одобренията на плана със съответните
заповеди. Отбелязано е, че няма строителни книжа и документи. Описано е, че в
имота е изпълнена едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 46 кв.м.
със стоманобетонна носеща конструкция, ивични основи, колони, греди, пояси и
плочи и тухлена зидария. Покривът е четирискатен, дървена конструкция с
покритие от керемиди. Сградата е измазана отвън и отвътре, захранена с вода и
електричество и е обитаема. Жилищната сграда е построена върху водопровод Ф 80
мм. Строежът е посочен за пета категория и изпълнен през 2006г. За
установено нарушение е посочено като нарушена разпоредбата на чл. 148 и чл. 183
от ЗУТ, чл. 6 от Наредба № 8 от 28.07.1999г. Актът е съставен при отсъствие на
извършителя на строежа.
Представени
са две снимки на сградата, извлечение от плана и публикуване в държавен на
обявление за изготвен проект за ПУП-ПРЗ за кв. 301 и 302 по плана на гр.
Пазарджик.
Допуснати са
гласни доказателства на оспорващата страна. Свидетелят С. Р. М. е зет на
жалбоподателя, женен е за неговата сестра. Казва, че през 1985-1986г. е имало
постройка, на която е паднал покрива и е изграден тогава покривът и друга
постройка в лявата страна. Най – старата постройка е била бръснарница и бащата
на жалбоподателя е работил там като бръснар. Казва, че водопроводът минава през
улицата и не знае да има водопровод под къщата. При предявяване на снимките от
административната преписка на л. 39 по делото, казва, че старата къща я няма,
тази на снимката е от 1985-86г., като Т.Т. е направил подновяването, козирката
и тоалетна с баня. Казва, че не знае да има стоманобетонни колони или от кога
са.
Другият
свидетел – Б. С. В. е без родство с Т.. Живеел е близо до къщата на Т.. Знае
къщата от 20-25 години, където е ходил на бръснар. Казва, че има стоманобетонни
колони. Когато е било бръснарница е нямало стаманобетонни колони. Казва, че
Т.Т. е направил подновяване и ремонт – тераса, прозорци и плочки, направил е
покрива с керемиди. Знае, че на терасата има една колона, не знае отзад на
къщата да има колони.
В хода на
настоящото съдебно производство беше допуснато извършване на съдебно-техническа
експертиза за установяване дали строежът е допустим, съгласно разпоредбите на §
16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, къде е водопроводът, къде
се намира сградата и оглед на сградата. Вещото лице е направило оглед на място
и е извършило необходимите справки. Установява се, че със Заповед № 235/1981г.
е одобрен кадастрален, регулационен и застроителен план на ЖК Изток, където е
имотът, предмет на делото. Със заповед № 705/1989г. е одобрено частично
изменение на ЗРП, като процесният имот участва в УПИ ІІ – жилищно строителство,
магазин и трафопост. Със Заповед № 158/1998г. е одобрено частично изменение на
ЗРП и имотът се преобразува в УПИ IV – жилищно строителство и магазини.
Съгласно изработената кадастрална основа имотът с пл. № 3961 е с площ около 260
кв.м. и в него има два броя паянтови жилищни сгради – едноетажна жилищна сграда
с 30 кв.м площ и едноетажна жилищна сграда с площ около 16 кв.м. в югозападната
част на имота.. За гр. Пазарджик е влязла в сила кадастралната карта и кадастралните
регистри със Заповед № РД-18-97/28.10.2008г., като имотът – предмет на делото,
е с идентификатор 55155.502.1077, с площ 373 кв.м. При съпоставяне на
кадастралния план и кадастралната карта
имотът с идентификатор 5515.502.1077 е идентичен с имот пл. № 3961 по плана на
1981г., но удължен в югозападната си част за сметка на общински терен,
съответно от 260 кв.м. площта е 373 кв.м. Жилищната сграда с площ 30 кв.м,
отразена по плана от 1981г., е пристроена и по КК на гр. Пазарджик е заснета с
идентификатор 55155.502.1077.2 с площ 45 кв.м. Същата не е идентична със
сградите, заснети по КП от 1981г. Процесната сграда не е предмет и на
нотариалния акт от 2006г. Вещото лице е описало процесната сградата, като
изградена от стоманобетонова носеща конструкция и тухлени зидове; покривът е
четирискатен, с дървена конструкция, покрит с керемиди. Сградата не е идентична
с отразените сгради по КП от 1981г.. Според вещото лице сградата е ново
строителство, извършено 2001-2005г. Строежът е реализиран в частта от имот №
1077, която е извън границите на имот пл. № 3961 и е общински терен. Вещото
лице посочва, че през процесната сграда преминава водопровод, което е в
противоречие с чл. 6 от Наредба № 8/1999г. Процесният строеж не отговаря на
условията на § 16, ал. 1 и ал. 2 от ПР на
ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
При тези
факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице
основания за нейната отмяна.
Заповедта е
издадена от компетентния административен орган, тъй като съгласно чл.225а,
ал.1 от ЗУТ кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, или на части от тях. Процесният строеж е строеж по
смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, пета категория. Следователно именно кметът на общината
е материално компетентен да издаде заповед за премахване на процесния строеж.
Съгласно чл. 225а,
ал. 2 от ЗУТ заповедта
се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по
строителството. В настоящия случай тази процедура е спазена - издаденият
констативен акт № 162 от 30.07.2018 г. от служители към община Пазарджик е
послужил за основа за издаване на оспорената заповед. Следователно предвидената
по закон процедура е изпълнена и не е налице съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да представлява основание за
незаконосъобразност на оспорената заповед.
Процесният
стреж е реализиран без разрешение за строеж, строителни книжа и отстъпено право
на строеж (чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ) и
представлява незаконно строителство. За това говорят изводите от
съдебно-техническата експертиза и събраните по делото писмени и гласни доказателства.
На следващо
място, след като процесният строеж е незаконен, за да подлежи същият на
премахване, следва да бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1, ПР
на ЗУТ, респ.
по § 127, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ.
Според § 16, ал. 1 от ПР
на ЗУТ, за да се
установи търпимост следва да са налице следните кумулативно дадени
предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да
няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и 4) да е бил допустим по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му или
съгласно ЗУТ. Следващи
две хипотези на търпимост са уредени в ал. 2 и ал. 3 на §
16 от ПР
на ЗУТ: 1)
незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но
неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и
ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември
1998 г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до
обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани
от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването
на този закон.
Според §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които
няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали
по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение
от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти,
че строежите са търпими.
Процесният
строеж не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ и съответно
и по § 127,ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. Видно от експертното заключение с оглед
времето на изпълнение на строежа през 2001г.-2005г., той не отговаря на
условието на § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ и
съответно § 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. Сградата не е отразена в
нотариалния акт от 2006г. и съответно от 2007г.
От приетото
по делото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че не са
налице предпоставките незаконният строеж да е търпим. Съдът намира за
установено по категоричен и несъмнен начин, че строежът на жалбоподателя
е извършен без изискващото се разрешение за строеж, което го определя като
незаконен, и не са налице предпоставките за търпимост на същия в приложното
поле на § 16 от ПР
на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, с оглед изграждането на
строежа през 2001г.-2005г.
Заключението
беше оспорено от адвоката на жалбоподателя, но съдът кредитира изцяло
експертното становище на вещото лице. Счита, че събраните по делото гласни
доказателства не оборват констатациите досежно датата на построяване.
Свидетелите не знаят от кога са стоманобетонните колони. Същите говорят за
спомените си от старата сграда – бръснарница. Споделят за ремонт след смъртта
на бащата на жалбоподателя през 2003г., като след това дават сведения за
ремонта с колони и плочки.
Съгласно
заключението на вещото лице, приложената извадка на плана и нанесен водопровод,
водопроводът минава през имота и сградата се намира над него. Съгласно писмо от
ВиК Пазарджик и приложение към него, водопроводът е на отстояние от сградата и
е нанесен извън имота. Доколкото се доказа незаконност на строежа, коментирана
по горе, съдът счита, че обстоятелството за местонахождението на водопровода не
оказва влияние върху незаконността на процесната сграда, съответно не е
аргумент в полза на законност на постройката;
Съдът
приема, че жалбоподателят Т.Р.Т. е собственик на процесния строеж, чието
премахване е разпоредено с процесната заповед. Той е и надлежен адресат на
задължението за премахване на незаконния строеж.
Съдът счита,
че процесната заповед е достатъчно мотивирана, като в нея подробно, ясно и
точно са посочени всички факти от значение за настоящия спор - строежът,
неговата категория и неговата незаконност, невъзможността да бъде узаконен.
С оглед на
гореизложеното оспореният индивидуален административен акт, като издаден от
компетентен орган, в установената форма, в съответствие с целта на закона, без
противоречие с материалноправни разпоредби и при липсата на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила следва да се приеме за
законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на делото, основателна се явява
претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски,
представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 200 лева, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК и разноски за съдебно техническата експертиза. С оглед характера на
производството по чл. 215 от ЗУТ, присъствието на юрисконсулта на ответника на всяко
съдебно заседание и осъществените процесуални действия, представената писмена
защита, съдът счита, че разноските за неговото възнаграждение следва да бъдат
определени в размер на 200 лева.
С оглед
гореизложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК,
Административен съд Пазарджик, VI състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.Р.Т., с ЕГН **********, против Заповед №
1946/16.08.2018г. на кмета на община Пазарджик.
Осъжда
Т.Р.Т., с ЕГН ********** да
заплати на община Пазарджик разноски по
първоинстанционното производство в размер на 200 лева за юрисконсултско
възнаграждение и 200 лева депозит за вещо лице.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: /П/
С
решение № 16805 от 10.12.2019 г. по адм. дело № 3921/2019 г. на ВАС -
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63/18.02.2019 г., постановено по адм. дело № 810/2018
г. на Административен съд - Пазарджик. ОСЪЖДА Т. Р. Т. да заплати на Община
Пазарджик сума в размер на 100 (сто) лева, разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.