№ 450
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда Махмудиева
Членове:Снежана Бакалова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500011 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по две въззивни жалби срещу Решение №
262853/31.08.2022 по гр.д.№ 11691/18 по описа на СГС, I-25 състав.
Ищцата-жалбоподател Д. С. Л. обжалва решението в частта, в която е
отхвърлен предявеният от нея иск над размера от 58 500лв. до 70 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди и над размера от 324 лв. до 2 400лв. за
имуществени вреди, от причинените й телесни увреждания от ПТП на
15.10.2017г. Твърди, че искът е доказан по основание и размер, като
неправилно първата инстанция е приела, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от нейна страна. За да определи принос от нейна
страна, съдът неправилно бил приел, че тя е следвало да изчака на осевата
линия да премине автомобила на причинителя на делнквента, вместо да
продължи да пресича с бърза крачка. Счита, че е достатъчно поведението й,
че преди да предприеме пресичане се е огледала и е преценила, че
разстоянието до автомобила е достатъчно за да пресече. Счита, че размерът на
дължимото обезщетение, съобразно критерия справедливост и цитирана от
нея съдебна практика, следва да бъде 70 000 лв. Моли да бъде отменено
1
решението в отхвърлителната част и да бъдат уважени исковете в пълен
размер. Въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.
Постъпила е и въззивна жалба от ответника ЗД „Евроинс“ АД, в която
се обжалва решението в частта, в която са уважени иска за неимуществени
вреди над размера то 25 000лв. до 58 500лв. и иска за имуществени вреди над
180 лв. до 324лв. Твърди, че неправилно са преценени вредите и размера на
обезщетението, както и неправилно е отчетен приноса на ищцата за
съпричиняване на вредоносния резултат. Излага съображения, че СГС
неправилно е приел в обжалваното решение, че са налице трайни последици
за ищцата от травмата. Счита, че ограничаването на движенията на ищцата не
е доказано, че се дължи на претърпяната травма, а е възможно да е от други
фактори. Намира, че с поведението си да предприеме пресичане на
второкласен път на необозначено място, като не се съобрази с
приближаващите превозни средства, ищцата, която е жена на 57 години, с
наднормено тегло, хваната за ръка със съпруга си, е допринесла много повече
за настъпването на вредоносния резултат от това, което е приел
първоинстанционния съд. Моли да бъде отменено решението в обжалваната
част и бъдат отхвърлени исковете над признатите размери. Въззиваемата
страна не е депозирала отговор на жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо, поради което следва да
разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата
неправилност в обжалваната му част.
Решението е влязло в сила в частта, в която е определено обезщетение
за неимуществени вреди над размера от 25 000лв. и за имуществени над
размера от 180 лв., тъй като не е било обжалвано в тази му част.
По наведените в жалбите основания за неговата неправилност, в
обжалваната част приема следното:
Не е спорен между страните механизма на настъпване на ПТП, вината
на водача на л.а. „Форд Ка“ рег. № *** – Р. Т. П., причинно–следствената
връзка между настъпилото ПТП и вредите претърпени от ищцата, като тези
въпроси са разрешени със споразумението по НОХД 2952/20 на Районен съд -
Пловдив, което на основание чл. 300 от ГПК е задължително за гражданския
съд разглеждащ последиците от деянието. Никоя от страните не е обжалвала
2
решението в тази му част. Безспорен е също така и факта, че ищцата е
отправила застрахователна претенция до ответника на 14.11.2017г. Не се
спори относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност между ответника и собственика на
лекия автомобил, с който са причинени вредите към датата на ПТП –
15.10.2017г.
Не се спори между страните относно правната квалификация на иска по
чл. 432 ал.1 от КЗ, както и относно наличието на предпоставките за
ангажирането отговорността на ответника.
По отношение на относимите факти, относно размера на дължимото
обезщетение, настоящата инстанция приема за установено следното от
фактическа страна:
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по
делото са събрани доказателства, чрез назначената и изслушана съдебно-
медицинска експертиза, от заключението на която се установява следното: в
резултат на удара, получен от ПТП, ищцата Д. С. Л. е получила следните
телесни увреждания: счупване на таза - кръстна кост и горното и долно
рамена на дясна срамна кост; контузия на главата – разкъсно –контузна рана
на главата. Полученото от ищцата счупване на таза (на кръстната кост) е
наложило оперативно лечение и поставяне на два стабилизиращи винта, при
което ищцата е останала в болница общо 17 дни. Поради счупването на таза
движението на краката на ищцата е било сериозно затруднено за срок не по-
малък от 4-6 месеца. В този период, съгласно показанията на свидетелката Л.,
ищцата първоначално за около 1 месец не е можела да става от леглото си и е
разчитала изцяло на помощта на близките си за своето обслужване. След това
е започнала да се придвижва с патерици първоначално в дома си, а след още
около 2 месеца е започнала да излиза навън отново с помощта на патерици и
придружавана от свой близък. Според свидетелката, както и от заключението
на вещото лице се установява, че след около 6-7 месеца след инцидента
ищцата вече е можела да ходи сама без патерици. Според вещото лице и
според показанията на свидетелката през време на болничния си престой
ищцата е била напълно неподвижна, като е изпитвала непрестанни и
интензивни болки, които са били такива и в период около 1 месец след
инцидента и по-слаби в следващите 6 месеца, в които е продължило
3
възстановяването . Дори и след възстановителния период ищцата все още
изпитвала затруднения при придвижването си, накуцвала, изморявала се
бързо, не можела да върши домакинска работа. Вещото лице също посочва,
че макар и да липсват данни по делото са състоянието на ищцата след
възстановителния период, обичайно може да се очаква, че тя ще изпитва
болки в местата на счупването при натоварване или при промяна на времето.
В случая, според експертизата, следва да се отчете и че към момента на
получаване на процесната травма ищцата е била на 57 години, което също
може да затрудни възстановяването , предвид и тежестта на увреждането. От
заключението на експертизата се установява, също така, че получената от
ищцата кожна инфекция и обрив по гърдите и корема не може да се прецени,
като пряко и непосредствена последица от уврежданията от ПТП.
Представена е фактура от 24.10.2017 г., издадена от „Военномедицинска
академия“– лечебното заведение в което е оперирана ищцата, в която е
отразена стойност на „медицинска консуматив“ от 360 лв.
По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от поведението на ищцата пред първата инстанция са събрани
доказателства чрез изслушването на съдебна автотехническа експертиза от
заключението на която се установява, че водачът на лекия автомобил е
разполагал с възможност да намали скоростта си и дори да спре, след като е
забелязал движението на ищцата и съпруга по пътното платно. Въпреки
това водачът не е сторил това своевременно, а когато е предприел спиране,
ударът вече е бил непредотвратим за него, особено доколкото едновременно
със спирането той инстинктивно се е отклонил надясно в опит да избегне
опасността, представляващи пресичащите пешеходци, която той
първоначално е забелязал от лявата си страна. При своевременно предприето
спиране или дори намаляване на скоростта, или дори ако автомобилът не се
беше отклонил надясно, ударът е можел да бъде предотвратен. Именно
поради това, настоящата инстанция намира, че изключителна причина за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лекия автомобил.
Ищцата е пресичала път в извънградска територия на необозначено за
това място – в близост няма пешеходна пътека, както е посочено и в
заключението на експертизата. За да пресече такъв път с оглед чл. 113 ал.2 от
ЗДвП, пешеходецът следва да се съобрази с движението на превозните
4
средства по него. Той следва да се съобрази с приближаващите превозни
средства и с тяхната скорост, както и да не да не удължават ненужно пътя и
времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
движение (чл. 113 ал.1 т.2 от ЗДвП) т.е същите правилно са продължили
пресичането с бърз ход. От показанията на разпитания свид. Л., съпруг на
ищцата, с когото тя е пресичала се установява, че те са предприели
пресичане, хванати за ръка, с бърз ход, като са преценили, че автомобила е на
около 90 метра от тях. Според заключението на експертизата преценката им
за разстоянието на което се е намирал автомобила е била правилна. При тази
скорост на движение на автомобила той е можел да предприеме дори само
намаление на скоростта и да избегне удара. Тъй като пешеходците са
съобразили разстоянието на приближаващото превозно средство и неговата
скорост, същите не са нарушили норма от ЗДвП т.е.тяхното поведение не е
било портивоправно.
При наличието на тези констатации от фактическо естество, правилен
се явява извода на първоинстанционния съд, че ищцата е търпяла значителни
по интензитет и времетраене болки и страдания, както от самата травма, така
и от извършената операция и през периода на възстановяването й. Следва да
се отчете също така и обстоятелството, че в продължение на шест месеца тя е
била много затруднена в бита си, следвало е да разчита на помощта на
близките си и не е могла пълноценно да се движи. След този период от
показанията на свидетелите и от заключението на вещото лице се установява,
че са били налице последици, които не са били преодолени, като затруднения
при придвижването, накуцвала, изморявала се бързо, не можела да върши
домакинска работа. Вещото лице също посочва, че макар и да липсват данни
по делото са състоянието на ищцата след възстановителния период, обичайно
може да се очаква, че тя ще изпитва болки в местата на счупването при
натоварване или при промяна на времето. Ищцата е претърпяла и значителен
стрес, като се страхувала да пътува в кола при висока скорост и да пресича,
като веднага след инцидента е искала винаги да пресича с помощта друг
човек. При тези изводи размерът на определеното обезщетение – 65 000лв. се
явява справедлив.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за закупуването на два броя стабилизиращи винтове – претенцията е
доказана по основание и размер за сумата 360лв., за която е представена
5
фактура от 24.10.2017г., като правилно искът е отхвърлен до пълния предявен
размер.
По възражението за съпричиняване, настоящата инстанция намира, че
неправилно същото е било уважено в размер от 10%. Основаната причина за
настъпването на ПТП е била поведението на водача на лекия автомобил, която
е могла да види пресичащата пешеходка и да реагира своевременно чрез
намаляване на скоростта или спиране както и да предприеме маневра, с която
да заобиколи пешеходците от ляво. Ако същата е действала по посочените
начини, не би се стигнало до сблъсък с пешеходката. В този смисъл не следва
да се редуцира определеното обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат изцяло
с тези на СГС, следва решението да бъде отменено в частта, в която са
отхвърлени: искът за неимуществени вреди над размера от 58 500лв. до
65 000лв. и искът за имуществени вреди над размера от 324лв. до 360лв., като
вместо това бъдат уважени исковете за тези размери.
Следва да бъде коригирано решението в частта за разноските, като
ответникът бъде осъден да заплати по сметка на САС допълнително сумата
262 лв. дължима държавна такса. Да заплати на ищцата допълнително
разноски в размер на 204лв.; на адвокат Л. Г. Г. допълнително сумата 196лв.
За настоящата инстанция на адвоката оказал безплатна адвокатска
помощ на жалбоподателката се дължат разноски в размер на 800лв., както и
на жалбоподателката разноски за държавна такса в размер на 130лв.
На жалбоподателя - ответник се дължат разноски в размер на 863лв.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262853/31.08.2022 по гр.д.№ 11691/18 по описа
на СГС, I-25 състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от Д. С. Л. ЕГН
********** срещу ЗД „Евроинс“ АД ЕИК ********* иск с правно основание
чл. 432 ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
над размера от 58 500лв. до 65 000лв. и за неимуществени вреди над размера
от 324 лв. до 360 лв. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
6
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД ЕИК ********* да заплати на Д. С. Л. ЕГН
********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
ПТП на 15.10.2017г. за причинени телесни увреждания в размер на 6 500лв. и
за имуществени вреди в размер на 36 лв., ведно със законната лихва за забава,
считано от 14.02.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата 130 лв
.разноски за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262853/31.08.2022 по гр.д.№ 11691/18 по
описа на СГС, I-25 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД ЕИК ********* да заплати по сметка на
Апелативен съд – София държавна такса в размер на 262 лв. и
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД ЕИК ********* да заплати на адвокат Л.
Г. Г. от АК-Перник на основание чл. 38 ал.2 от ЗА възнаграждение в общ
размер от 996 лв. за двете инстнации.
ОСЪЖДА Д. С. Л. ЕГН ********** да заплати на ЗД „Евроинс“ АД
ЕИК ********* направените разноски за въззивната инстанция в размер на
863 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7