Решение по дело №1139/2020 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 260013
Дата: 19 април 2023 г.
Съдия: Кирил Давидов Павлов
Дело: 20201870101139
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 77

гр. Самоков, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - САМОКОВ, І СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кирил Павлов

при участието на секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от съдията Кирил Павлов Гражданско дело № 1139 по описа за 2020 година

С подадена на 30. 12. 2020 година искова молба от МВР(МВР) с адрес: гр. С., ул. "Ш.С." № , представлявано от министъра на вътрешните работи е предявен иск срещу С.И.Д.-Н. ЕГН ********** с адрес: *** е предявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца МВР сумата 200 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 30. 12. 2020 година до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че с исковата сума ответницата С.И.Д. – Н. се е обогатила не основателно за сметка на ищеца МВР С..

В ИМ се твърди, че в периода 01.01.2016 г. - 30.06.2017 г. ответникът С.И.Д.Н. в качеството си на служител на МВР е назначавана за вещо лице по наказателни дела. образувани пред СГС(СГС) и СОС(СОС). В ИМ се твърди, че през 2016 г. С.И.Д. - Н. е назначавана като вещо лице. изготвяла е заключения, изслушвана е по делата, за което й е изплатено възнаграждение в размер на 120 лева за времето до януари 2016 година до края на 2016 година общо 200 лева от СГС, от които на 29.03.2016 г. в размер на 80,00 лв. и че за периода 01.01.2017 г.-З0.06.2017 г. за явяването като вещо лице на ответницата са й изплатени  от СГС на 16.02. - сумата  120,00 лв и от СОС на 17.02. - сумата от 20,00 лв.

Твърди се в исковата молба, че със сумата от 200 лв. ответницата С.И.Д. - Н. се е обогатила без основание за сметка на МВР и че тази сума е следвало да бъде получена от ищеца МВР, тъй като това ведомство е направило съответните разходи за труд, консумативи и режийни разноски във връзка е изготвянето на всяка една експертиза. Твърди се в исковата молба, че за процесния период ответницата С.И.Д.-Н. в качеството си на служител на НИКК е получила за времето на явяването си в съдебните заседания едновременно две възнаграждения - заплата от бюджета на МВР, като съответно е бил осигурена за сметка на държавния бюджет и отделно от това възнаграждение от съда размер на 200,00 лв.

В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата С.И.Д.-Н. да заплати на МВРсумата от 200,00 лева, ведно със законната лихва от момента на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като присъдите в полза на МВР направените разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата С.И.Д.-Н. ЕГН ********** чрез пълномощниците си адвокат Р. и адвокат Ю. Б. оспорва иска по съображенията изложени в отговора на исковата молба, в който се сочат следните възражения по иска. Освен възражението за погасителна давност, визирано на последно място, се твърди се в отговора на исковата молба, че  липсва правно основание за заплащане на тези суми на МВР. Посочено е в отговора на исковата молба, че без основание претенцията на МВР се основава на единствено на посоченото в чл.22 от Наредба № 2/29.06.2015 г. на министъра на правосъдието за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, в редакцията до изменението от 05.10.2018 г. Твърди се в отговора на ИМ, че чл.21 от Наредба № 2, в редакцията му до 05.10.2018 г. предвижда че „при явяване на вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини на същото освен разходите се заплаща и възнаграждение в размер не по-малко от 20 лева и че именно на това правно основание ответницата е получила възнагражденията по някои от съдебните дела, по които се е явявала като експерт. Сочи се в отговора на ИМ, че в процесните случаи, решаващият съд е определял на ответницата възнаграждение за явяването и изслушването в съдебна зала, което възнаграждение няма нищо общо с дължимите към МВР суми за изготвяне на самите експертизите, изготвени в досъдебна фаза и съответно са заплатени на МВР от съответния възложител. В отговора на исковата молба се съдържа възражение, че в исковата молба ищецът в свой интерес не уточнява кога са били изготвени експертизите, за които ответницата е получила възнаграждение като вещо лице от съда, от кого са били възложени, на какъв етап от наказателното производство са назначени и че за тях са заплатени всички режийни разходи.

В отговора на исковата молба се съдържа възражение, че възнагражденията, което ответницата е получила, са по повод явяването й в съдебна зала за защита на изготвена преди това експертиза и че правото й да получи това възнаграждение произтича от чл.21, ал.2 от Наредба № 2/29.062015 г., преди изменението й от 05.10.2018 г. - „при явяване на наказателния процес експертиза освен посочените в чл. 20, ал. 2 разноски се заплаща възнаграждение не по-малко от 20 лв.а, както и от нормите на чл.21 и чл.28, ал.4 от същия подзаконов нормативен акт, където изрично е посочено, че за защита и устно допълнение на експертизата се дължи възнаграждение на вещото лице. В отговора на ИМ се съдържа възражение за несъстоятелност на аргументите на ищцовата страна, че получавайки възнаграждение за защита и устно допълнение на експертиза, в период, в който ответницата ми е служител на МВР, тя е „получила едновременно две възнаграждения - заплата от бюджета на МВР и за същите дейности - възнаграждение от съда  - от бюджета на съда или от внесен депозит по делото. Твърди се в отговора на исковата молба, че тези възнаграждения покриват разходи, които не се компенсират от МВР. В отговора на ИМ се изтъква възражението, че МВР претендира възнаграждението за явяване и изслушване в съдебна зала, но същевременно не заплащало на ответницата като служител командировъчни - пътни и дневни пари, в случаите, в които е следвало тя да се явявява в съдебни заседания извън местоработата й. В отговора на исковата молба се съдържа оспорване доводите на ищеца  МВР, изложени в исковата молба, че процесуалните действия по защита на експертизите в съдебно заседание се включват в понятието „труд", по смисъла на чл.60, ал.З от ЗМВР. Съображенията на ответника за това възражение, са че ако се подкрепи това виждане на ищеца, то тогава и пътните и дневните разходи на вещите лица следва да са за сметка на МВР, а те са поемани от съответния съд, който е изискал явяването на вещото лице. Сочи се от ответника че при възлагане и изготвяне на всяка от посочените експертизи на МВР са били заплатени разноските за нейното извършване. Според ответницата и отговора на ИМ от представения с исковата молба протокол от 20.12.2016 г. по нохд № 765/2016 г.на СОС, присъдените от съда пари (20лв.) покриват единствено явяването на ответницата в съдебното заседание за изслушване и не са възнаграждение за самото изготвяне на експертизата. В отговора на ИМ във връзка с тези доводи се съдържа възражение, че претендираните в исковата молба парични суми са единствено възнаграждение на ответницата като вещо лице за явяване и защита на експертизата в съдебно заседание и не следва да се получават от МВР през процесния период.

Изложено е в отговора на ИМ, че несъстоятелността на исковите претенции се потвърждава и от инициираното от страна на МВР изменение в Наредба № 2/29.06.2015 г., в цитираните нейни разпоредби, където с посоченото изменение и допълнение изрично е записано, че възнаграждението за явяване пред съд на експерт - служител на МВР следва да се заплаща на министерството.

На последно място, но не и по значение, в отговора на ИМ се съдържа направено при условията на евентуалност възражение за погасяване на претендираните вземания поради изтекла погасителна тригодишна давност по съображения, че  плащането към ответницата е извършено преди повече от три години, считано от датата на завеждане на исковата молба, а се касае за  вземания от труд, които се претендират от работодател, които с ответника се погасяват с кратката три годишна давност.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Ответникът С.И.Д. - Н. в периода 01.01.2016 г. 30.06.2017 г. е заемала следните длъжности в НИКК:

-     със заповед № 196з - 45/30.03.2015 год. на директора на НИКК ответницата С.Д.  Н. е преназначена на длъжност „специалист VI степен в сектор „ДНК - анализи" към 02 отдел  „Физико-химични и биологични изследвания" със специфично наименование „инспектор".;

-     със заповед № 196з - 102/27.06.2016 г. на директора на НИКК Д. - Н. е преназначена на длъжност „специалист V степен в сектор „ДНК - анализи" към 02 отдел „Физико-химични и биологични изследвания".

Преписи от посочените заповеди са приложени по делото.

В длъжностна характеристика рег. № 196р-1671/29.06.2016 г., препис от която е приложен по делото, с която ответницата е потвърдила с подписа си, че е запозната на 19.07.2016 г., са разписани изискванията за заемане на длъжността, основните длъжностни задължения, организационните връзки и взаимоотношения

-     със заповед № 8121К-1371/03.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, препис от която е приложен по делото, считано от 01.02.2017 г., ответницата Д.-Н. е назначена на длъжност „старши експерт в сектор-„Наркотици" към 02 отдел „Физико-химични и биологични изследвания" с ранг IV младши. С длъжностна характеристика № 196р-869/27.02.2017 г. за заеманата длъжност ответницата е запозната на 06.03.2017 г., потвърдено с подписа й;

-     със заповед № 8121К-6294/27.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи Д.-Н. е преназначена на длъжност „старши експерт в сектор „Наркотици" към 02 отдел ..Физико-химични и биологични изследвания" - експертно ниво 4 с ранг IV младши.

С длъжностна характеристика рег. № 196р-3671/01.08.2017 г. за длъжността ..старши експерт в сектор „ДНК-анализи" към 02 отдел „Физико-химични и биологични изследвания" ответницата е запозната на 21.09.2017 г.

Видно от длъжностните характеристики, преписи от които са приложени по делото, с които ответницата е запозната и е потвърдила това с подписа си, като основно задължение на ответницата С.И.Д. - Н. е вменено участието й като вещо лице в огледи на местопроизшествия или други процесуални действия при строго спазване изискванията на НПК. Това включва и депозиране на експертизи при разглеждане делото в съответния съд, а така също и устното им допълване при изслушване на експертизата.

Устройството и дейността на НИК са уредени в Правилника за устройството и дейността на Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (ПУДНИКК). издаден от министъра на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 82 от 03.10.2014 г., изм. и доп. ДВ. бр. 9 от 2.02.2016 г. изменено в НИК с §10 на Постановление № 77 от 19.04.2017 г. за изменение и допълнение на Правилник за устройството и дейността на МВР. Съгласно чл. 100 от ПУДМВР НИК (в редакцията на правната норма, относима за исковия период) изготвя експертизи по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Основна задача на НИК, разписана в чл. 4, т. 1 от ПУДНИКК. е „осъществяване на експертно-криминалистична дейност в съответствие с нормативната уредба, като събира, изготвя и изследва веществени доказателства и веществени доказателствени средства, извършва оценка на следи". Основните дейности за изпълнение на тази задача са посочени в чл. 5. т. 1 от посочения подзаконов нормативен акт са: 1. извършване на криминалистичии изследвания в областта на дактилоскопията, трасологията. балистиката, изследването на документи, фотографията, видеоанализа, фоноскопията. компютърните технологии, изследването па електронни и комуникационни устройства, лицевата идентификация, одорологията. химия та, физиката, биологията и другите естествени науки".

Съгласно чл. 20 от ПУДНИКК, служителите с експертно-криминалистични функции участват като вещи лица и специалисти - технически помощници, по смисъла на НПК. ГПК и АПК. Тези служители, във връзка с изготвените експертизи системно биват призовавани и се явяват в съдебни заседания в качеството на вещи лица.

Във връзка с изготвянето и депозирането на съдебни експертизи за служителите от НИКК се прилагат разпоредбите на Наредба № 2 от 29.06.2015 г.отменена на Министерство на правосъдието за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица отменена (Наредба № 2/2015 год. отм. .).Във връзка с прилагането на Наредба № 2/2015 год. отм. . са издадени и приложени в препис по делото следните заповеди на министъра на вътрешните работи № 8121з-1350/06.11.2015г., № 81213-1477/04.12.2015г„ № 8121з-1544/18.12.2015г., изм. с № 8121з-992/12.09.2016г., както и заповед № 196з-171/26.10.2016г. на директора на НИКК-МВР. Съгласно посочените разпоредби и заповеди при явяването си пред съд като вещи лица служителите на НИКК не ползват отпуска по чл. 62, ал. 1. т. 4 от Закона за държавния служител или чл. 157, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда и се явяват в съдебни заседания в рамките на установеното работно време.

По своята същност експертно-криминалистическата дейност е комплекс от дейности, свързани с откриването, фиксирането, изземването и изследването на веществени доказателствени средства, изготвяне на експертизи и тяхната защита. Съгласно действащата нормативна уредба извършването на възложени им по служебен ред от съответните ръководители експертизи/експертни изследвания е служебно задължение на служителите на НИК, а явяването пред съд при призоваване в тази връзка (напр. за разпит/защита на експертизата) е свързано с изпълнението на конкретно служебно задължение и е по повод неговото изпълнение.

Явяването на вещите лица, включително и на ответницата пред съда за изслушване и защита на експертното заключение представлява последен заключителен етап от извършването на експертизата, и се включва в понятието „труд" по смисъла на чл. 60, ал. 3 от ЗМВР, съответства на характера на работата на ответницата. Съгласно посочената законова норма, както и по силата на чл. 22 Наредба №2/2015 год, отм. в редакцията й, действаща за исковия период, когато за извършването на експертиза е определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийните разноски. Това следва от положението, че МВР заплаща на служителите си положения труд, прави всички разходи за организация на дейността, за закупуване на техника, оборудване, консумативи, действия по акредитация и лицензирани дейности, обучение на персонал, изплащане на обезщетения при трудови злополуки, а така също и заплаща на вещото лице криминалист трудово възнаграждение за изготвяне и депозиране на заключението, включително и преде съда, което е включено в характера на работата на ответницата като вещо лице и в съдържанието на служебното й правоотношение с МВР. Така, нормата на чл. 22 от Наредба №2/2015 г. отм. в редакцията й действаща в исковия период съответства на законовата норма на чл. 60, ал. 3 от ЗМВР.

В периода 01.01.2016 г. - 30.06.2017 г. ответникът С.И.Д.Н. в качеството си на служител на МВР е назначавана за вещо лице по наказателни дела, образувани пред СГС(СГС) и СОС(СОС).

През 2016 г. С.И.Д. - Н. е назначавана като вещо лице. изготвяла е заключения, изслушвана е по делата, за което й е изплатено възнаграждение от СГС на 29.03.2016 г. в размер на 90,00 лв., от които 50 лева по нохд № 3455/2014 год. по описа на СГС и 70 лева по нохд 2068/2015 год.  от които 30 лева присъдени от СГС януари 2016 год. и 40 лева отределени от СГС декември 2016 год., установено от приложените по делото в преписи съдебни протоколи и счетоводна справка от Софийски граждски съд.

За периода 01.01.2017 г.-З0.06.2017 г. за явяването като вещо лице на ответника С.Н. са изплатени сумите, както следва:

- от СГС на 16.02. - сумата от 120,00 лв.;

- от СОС на 17.02. - сумата от 20,00 лв.

Обстоятелството, че през 2016 г. е получавала суми от съдилищата се установява и от подадената от нея декларация в качеството й на служител на МВР рег. № 196р-1397/31.03.2017 г., препис от която е приложен по делото.

Със сумата от 120 лева получена от СГС като възнаграждение за експертизите й ответницата се е обогатила без основание за сметка на МВР, на което са се дължали тези суми на основание чл. 22 от Наредба №2/2015 год, отм. в редакцията й, действаща за исковия период. Тази сума е била дължима на ищеца, но е получена от ответницата с което се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца МВР.  Сумата 50 лева е получена по нохд № 3455, установено от приложените по делото счетоводна справка и разходен касов ордер в който е цитирано че това изплащане е на основание определение на СГС от 14. 01. 2016 година. Ответницата е получила процесните пари в р азмер на 120 лева общо за експертизи, а ищецът МВР ги е обезпечил и заплатил, в което се включва и заплатата на ответницата и по силата на чл. 22 от цитираната отменена, но действаща за исковия период Наредба за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица в редакцията му до изменението ДВ. бр.82 от 5 октомври 2018г.тези пари е трябвало да бъдат получени от МВР. По силата на тази разпоредба действаща през целия исков период когато за извършването на експертиза е определено вещо лице, което е служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат на министерството направените разходи за труд, консумативи и режийните разноски. Ищецът МВР е направил съответните разходи за труд включително и заплата на ответницата, консумативи и режийни разноски във връзка е изготвянето на всяка една експертиза. Поради това и по силата на закона – чл. 22 от цитираната до изменението с ДВ. бр.82 от 5 октомври 2018г. изплатените на ответницата пари – 50 лева по нохд № 3455/2014 год.  и 70 лева по 2068/2015 год. на СГС щом са изплатени като възнаграждение за експертизите представляват неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на ищеца по смисъла на чл. 59 от ЗЗД. Обедняването е в размер на 120 лева, тъй като това са неполучени от МВР суми за заплащане на експертизата, които са му се дължали на основание чл. 22 от Наредбата. Това е и сумата с която ответницата се е обогатила за сметка на ищеца като ги е получила вместо МВР.

Не е основателно възражението за погасителна давност. Касае се за вземане с източник неоснователно обогатяване и в този случай давността е петгодишна. Искът е заведен на 30 декември 2020 година за неоснователно обогатяване чрез суми получени от ответницата 2016 година за сметка на ищеца МВР. Налага се извод че предвидената в закона петгодишна погасителна давност не е изтекла. 

Съдът намира за доказан по основание и до размер 120 лева предявения от МВР иск  за сумата от 120 лева от които  50 по дело 3455/2014 год. + 70 лева по дело 2068/2015 год. – 30 постановени на 27. 01. 2016 год + 40, присъдени на 30. 12. 2016 год. Всички тези суми в общ размер 150 лева са получени без основание от ответницата С.И.Д.-Н. като възнаграждения, изплатени на нея, но дължими на МВР за изготвени експертизи в качеството й на вещо лице - служител на НИКК, които по силата на чл. 22 от Наредбата е следвало да бъдат изплатени на МВР

Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли за разликата над сумата 120 лева до претендираните съгласно петитума на исковата молба 200 лева. Това са общо 80 лева – четири пъти по 20 лева за явяването й в съдебно заседание като вещо лице, когато делото е отлагано по независещи от ответницата вещо лице причини. Тези суми за исковия период са били дължими на ответницата в качеството й на вещо лице по силата на чл. 21 ал. 1 от  НАРЕДБА № 2 ОТ 29 ЮНИ 2015 Г. ЗА ВПИСВАНЕТО, КВАЛИФИКАЦИЯТА И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА в редакцията й до изменението ДВ. бр.82 от 5 октомври 2018г.Едва от тогава възнаграждението по чл. 21 ал. 1 от същата наредба се дължи на МВР. Тази разпоредба е материално правна и няма обратна сила което налага извод че до това изменение на МВР не се дължи определеното от СГС възнаграждение на ответницата 20 лева при отлагане на делото  2068/2015 год. за самото й явяване. В случая за тези получени от ответницата суми на четири пъти по 20 лева няма обедняване на МВР, тъй като не е имало основание тези суми да се присъждат и да се изплащат на МВР. Така че дори да се приеме че ищцата се е обогатила няма обедняване МВР не е имало основание да получи тези пари, при положение, че както съда така и законът – чл. 21 ал. 1 от същата наредба именно на вещото лице да се изплаща по 20 лева за явяването му в съдебно заседание, когато делото се отлага по независещи от него причини.

Достатъчно за отхвърляне на иска за разликата над 120 лева до претендираните 200 лева е че в тежест на ищеца МВР е на доказване, а не се установява тази сума в общ размер 80 лева, макар и изплатена на ответницата да се дължи на МВР. В тази насока съдът съобрази чл. 21 ал. 1 и чл. 22 от НАРЕДБА № 2 ОТ 29 ЮНИ 2015 Г. ЗА ВПИСВАНЕТО, КВАЛИФИКАЦИЯТА И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА отм. в редакцията му до изменението ДВ. бр.82 от 5 октомври 2018г.

Мотивиран от изложените съображения съдът,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА С.И.Д.-Н. ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 59 от ЗЗД да заплати на МВР МВР сумата 120 лева с които С.И.Д.-Н. се е обогатила за сметка на МВР, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска – 30. 12. 2020 година до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска МВРза разликата над сумата 120 лева, до претендираните 200 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред С. о. с. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Районен съдия: