РЕШЕНИЕ № 77
гр. Самоков, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - САМОКОВ, І СЪСТАВ, в публично
заседание на осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател: Кирил Павлов
при
участието на секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от
съдията Кирил Павлов Гражданско дело № 1139 по описа за 2020 година
С подадена на 30. 12. 2020 година искова
молба от МВР(МВР) с адрес: гр. С., ул. "Ш.С." № , представлявано от
министъра на вътрешните работи е предявен иск срещу С.И.Д.-Н. ЕГН ********** с
адрес: *** е предявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца МВР сумата 200 лева – главница, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 30.
12. 2020 година до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че с исковата
сума ответницата С.И.Д. – Н. се е обогатила не основателно за сметка на ищеца
МВР С..
В ИМ се твърди, че в периода 01.01.2016 г. -
30.06.2017 г. ответникът С.И.Д.Н. в качеството си на служител на МВР е
назначавана за вещо лице по наказателни дела. образувани пред СГС(СГС) и СОС(СОС).
В ИМ се твърди, че през 2016 г. С.И.Д. - Н. е назначавана като вещо лице.
изготвяла е заключения, изслушвана е по делата, за което й е изплатено възнаграждение
в размер на 120 лева за времето до януари 2016 година до края на 2016 година
общо 200 лева от СГС, от които на 29.03.2016 г. в размер на 80,00 лв. и че за
периода 01.01.2017 г.-З0.06.2017 г. за явяването като вещо лице на ответницата
са й изплатени от СГС на 16.02. -
сумата 120,00 лв и от СОС на 17.02. -
сумата от 20,00 лв.
Твърди се в исковата молба, че със сумата от
200 лв. ответницата С.И.Д. - Н. се е обогатила без основание за сметка на МВР и
че тази сума е следвало да бъде получена от ищеца МВР, тъй като това ведомство
е направило съответните разходи за труд, консумативи и режийни разноски във
връзка е изготвянето на всяка една експертиза. Твърди се в исковата молба, че
за процесния период ответницата С.И.Д.-Н. в качеството си на служител на НИКК е
получила за времето на явяването си в съдебните заседания едновременно две
възнаграждения - заплата от бюджета на МВР, като съответно е бил осигурена за
сметка на държавния бюджет и отделно от това възнаграждение от съда размер на
200,00 лв.
В петитума на исковата молба се съдържа
искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата С.И.Д.-Н. да
заплати на МВРсумата от 200,00 лева, ведно със законната лихва от момента на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като присъдите в
полза на МВР направените разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата С.И.Д.-Н. ЕГН ********** чрез
пълномощниците си адвокат Р. и адвокат Ю. Б. оспорва иска по съображенията
изложени в отговора на исковата молба, в който се сочат следните възражения по
иска. Освен възражението за погасителна давност, визирано на последно място, се
твърди се в отговора на исковата молба, че
липсва правно основание за заплащане на тези суми на МВР. Посочено е в
отговора на исковата молба, че без основание претенцията на МВР се основава на
единствено на посоченото в чл.22 от Наредба № 2/29.06.2015 г. на министъра на
правосъдието за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, в
редакцията до изменението от 05.10.2018 г. Твърди се в отговора на ИМ, че чл.21
от Наредба № 2, в редакцията му до 05.10.2018 г. предвижда че „при явяване на
вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини на същото освен
разходите се заплаща и възнаграждение в размер не по-малко от 20 лева и че
именно на това правно основание ответницата е получила възнагражденията по
някои от съдебните дела, по които се е явявала като експерт. Сочи се в отговора
на ИМ, че в процесните случаи, решаващият съд е определял на ответницата
възнаграждение за явяването и изслушването в съдебна зала, което възнаграждение
няма нищо общо с дължимите към МВР суми за изготвяне на самите експертизите,
изготвени в досъдебна фаза и съответно са заплатени на МВР от съответния
възложител. В отговора на исковата молба се съдържа възражение, че в исковата
молба ищецът в свой интерес не уточнява кога са били изготвени експертизите, за
които ответницата е получила възнаграждение като вещо лице от съда, от кого са
били възложени, на какъв етап от наказателното производство са назначени и че
за тях са заплатени всички режийни разходи.
В отговора на исковата молба се съдържа
възражение, че възнагражденията, което ответницата е получила, са по повод
явяването й в съдебна зала за защита на изготвена преди това експертиза и че
правото й да получи това възнаграждение произтича от чл.21, ал.2 от Наредба №
2/29.062015 г., преди изменението й от 05.10.2018 г. - „при явяване на наказателния
процес експертиза освен посочените в чл. 20, ал. 2 разноски се заплаща
възнаграждение не по-малко от 20 лв.а, както и от нормите на чл.21 и чл.28,
ал.4 от същия подзаконов нормативен акт, където изрично е посочено, че за
защита и устно допълнение на експертизата се дължи възнаграждение на вещото
лице. В отговора на ИМ се съдържа възражение за несъстоятелност на аргументите
на ищцовата страна, че получавайки възнаграждение за защита и устно допълнение
на експертиза, в период, в който ответницата ми е служител на МВР, тя е
„получила едновременно две възнаграждения - заплата от бюджета на МВР и за
същите дейности - възнаграждение от съда - от бюджета на съда или от внесен депозит по
делото. Твърди се в отговора на исковата молба, че тези възнаграждения покриват
разходи, които не се компенсират от МВР. В отговора на ИМ се изтъква
възражението, че МВР претендира възнаграждението за явяване и изслушване в
съдебна зала, но същевременно не заплащало на ответницата като служител
командировъчни - пътни и дневни пари, в случаите, в които е следвало тя да се
явявява в съдебни заседания извън местоработата й. В отговора на исковата молба
се съдържа оспорване доводите на ищеца
МВР, изложени в исковата молба, че процесуалните действия по защита на
експертизите в съдебно заседание се включват в понятието „труд", по
смисъла на чл.60, ал.З от ЗМВР. Съображенията на ответника за това възражение,
са че ако се подкрепи това виждане на ищеца, то тогава и пътните и дневните
разходи на вещите лица следва да са за сметка на МВР, а те са поемани от
съответния съд, който е изискал явяването на вещото лице. Сочи се от ответника
че при възлагане и изготвяне на всяка от посочените експертизи на МВР са били
заплатени разноските за нейното извършване. Според ответницата и отговора на ИМ
от представения с исковата молба протокол от 20.12.2016 г. по нохд № 765/2016
г.на СОС, присъдените от съда пари (20лв.) покриват единствено явяването на
ответницата в съдебното заседание за изслушване и не са възнаграждение за
самото изготвяне на експертизата. В отговора на ИМ във връзка с тези доводи се
съдържа възражение, че претендираните в исковата молба парични суми са
единствено възнаграждение на ответницата като вещо лице за явяване и защита на
експертизата в съдебно заседание и не следва да се получават от МВР през
процесния период.
Изложено е в отговора на ИМ, че несъстоятелността
на исковите претенции се потвърждава и от инициираното от страна на МВР изменение
в Наредба № 2/29.06.2015 г., в цитираните нейни разпоредби, където с посоченото
изменение и допълнение изрично е записано, че възнаграждението за явяване пред
съд на експерт - служител на МВР следва да се заплаща на министерството.
На последно място, но не и по значение, в
отговора на ИМ се съдържа направено при условията на евентуалност възражение за
погасяване на претендираните вземания поради изтекла погасителна тригодишна
давност по съображения, че плащането към
ответницата е извършено преди повече от три години, считано от датата на
завеждане на исковата молба, а се касае за вземания от труд, които се претендират от
работодател, които с ответника се погасяват с кратката три годишна давност.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Ответникът С.И.Д. - Н. в периода 01.01.2016
г. 30.06.2017 г. е заемала следните длъжности в НИКК:
- със
заповед № 196з - 45/30.03.2015 год. на директора на НИКК ответницата С.Д. Н. е преназначена на длъжност „специалист VI
степен в сектор „ДНК - анализи" към 02 отдел „Физико-химични и биологични
изследвания" със специфично наименование „инспектор".;
- със
заповед № 196з - 102/27.06.2016 г. на директора на НИКК Д. - Н. е преназначена
на длъжност „специалист V степен в сектор „ДНК - анализи" към 02 отдел
„Физико-химични и биологични изследвания".
Преписи от посочените заповеди са приложени
по делото.
В длъжностна характеристика рег. № 196р-1671/29.06.2016
г., препис от която е приложен по делото, с която ответницата е потвърдила с
подписа си, че е запозната на 19.07.2016 г., са разписани изискванията за
заемане на длъжността, основните длъжностни задължения, организационните връзки
и взаимоотношения
- със
заповед № 8121К-1371/03.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, препис от
която е приложен по делото, считано от 01.02.2017 г., ответницата Д.-Н. е
назначена на длъжност „старши експерт в сектор-„Наркотици" към 02 отдел
„Физико-химични и биологични изследвания" с ранг IV младши. С длъжностна
характеристика № 196р-869/27.02.2017 г. за заеманата длъжност ответницата е
запозната на 06.03.2017 г., потвърдено с подписа й;
- със
заповед № 8121К-6294/27.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи Д.-Н. е
преназначена на длъжност „старши експерт в сектор „Наркотици" към 02 отдел
..Физико-химични и биологични изследвания" - експертно ниво 4 с ранг IV
младши.
С длъжностна характеристика рег. №
196р-3671/01.08.2017 г. за длъжността ..старши експерт в сектор
„ДНК-анализи" към 02 отдел „Физико-химични и биологични изследвания" ответницата
е запозната на 21.09.2017 г.
Видно от длъжностните характеристики, преписи
от които са приложени по делото, с които ответницата е запозната и е потвърдила
това с подписа си, като основно задължение на ответницата С.И.Д. - Н. е вменено
участието й като вещо лице в огледи на местопроизшествия или други процесуални
действия при строго спазване изискванията на НПК. Това включва и депозиране на
експертизи при разглеждане делото в съответния съд, а така също и устното им
допълване при изслушване на експертизата.
Устройството и дейността на НИК са уредени в
Правилника за устройството и дейността на Научноизследователския институт по
криминалистика и криминология (ПУДНИКК). издаден от министъра на вътрешните
работи (Обн. ДВ. бр. 82 от 03.10.2014 г., изм. и доп. ДВ. бр. 9 от 2.02.2016 г.
изменено в НИК с §10 на Постановление № 77 от 19.04.2017 г. за изменение и допълнение
на Правилник за устройството и дейността на МВР. Съгласно чл. 100 от ПУДМВР НИК
(в редакцията на правната норма, относима за исковия период) изготвя експертизи
по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Основна задача на НИК, разписана в чл. 4, т.
1 от ПУДНИКК. е „осъществяване на експертно-криминалистична дейност в
съответствие с нормативната уредба, като събира, изготвя и изследва веществени
доказателства и веществени доказателствени средства, извършва оценка на
следи". Основните дейности за изпълнение на тази задача са посочени в чл.
5. т. 1 от посочения подзаконов нормативен акт са: 1. извършване на
криминалистичии изследвания в областта на дактилоскопията, трасологията.
балистиката, изследването на документи, фотографията, видеоанализа,
фоноскопията. компютърните технологии, изследването па електронни и
комуникационни устройства, лицевата идентификация, одорологията. химия та,
физиката, биологията и другите естествени науки".
Съгласно чл. 20 от ПУДНИКК, служителите с
експертно-криминалистични функции участват като вещи лица и специалисти -
технически помощници, по смисъла на НПК. ГПК и АПК. Тези служители, във връзка
с изготвените експертизи системно биват призовавани и се явяват в съдебни
заседания в качеството на вещи лица.
Във връзка с изготвянето и депозирането на
съдебни експертизи за служителите от НИКК се прилагат разпоредбите на Наредба №
2 от 29.06.2015 г.отменена на Министерство на правосъдието за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица отменена (Наредба № 2/2015
год. отм. .).Във връзка с прилагането на Наредба № 2/2015 год. отм. . са
издадени и приложени в препис по делото следните заповеди на министъра на
вътрешните работи № 8121з-1350/06.11.2015г., № 81213-1477/04.12.2015г„ №
8121з-1544/18.12.2015г., изм. с № 8121з-992/12.09.2016г., както и заповед №
196з-171/26.10.2016г. на директора на НИКК-МВР. Съгласно посочените разпоредби
и заповеди при явяването си пред съд като вещи лица служителите на НИКК не
ползват отпуска по чл. 62, ал. 1. т. 4 от Закона за държавния служител или чл.
157, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда и се явяват в съдебни заседания в рамките
на установеното работно време.
По своята същност
експертно-криминалистическата дейност е комплекс от дейности, свързани с
откриването, фиксирането, изземването и изследването на веществени
доказателствени средства, изготвяне на експертизи и тяхната защита. Съгласно
действащата нормативна уредба извършването на възложени им по служебен ред от
съответните ръководители експертизи/експертни изследвания е служебно задължение
на служителите на НИК, а явяването пред съд при призоваване в тази връзка
(напр. за разпит/защита на експертизата) е свързано с изпълнението на конкретно
служебно задължение и е по повод неговото изпълнение.
Явяването на вещите лица, включително и на
ответницата пред съда за изслушване и защита на експертното заключение
представлява последен заключителен етап от извършването на експертизата, и се
включва в понятието „труд" по смисъла на чл. 60, ал. 3 от ЗМВР,
съответства на характера на работата на ответницата. Съгласно посочената
законова норма, както и по силата на чл. 22 Наредба №2/2015 год, отм. в
редакцията й, действаща за исковия период, когато за извършването на експертиза
е определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата,
заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийните разноски.
Това следва от положението, че МВР заплаща на служителите си положения труд,
прави всички разходи за организация на дейността, за закупуване на техника,
оборудване, консумативи, действия по акредитация и лицензирани дейности,
обучение на персонал, изплащане на обезщетения при трудови злополуки, а така
също и заплаща на вещото лице криминалист трудово възнаграждение за изготвяне и
депозиране на заключението, включително и преде съда, което е включено в
характера на работата на ответницата като вещо лице и в съдържанието на
служебното й правоотношение с МВР. Така, нормата на чл. 22 от Наредба №2/2015
г. отм. в редакцията й действаща в исковия период съответства на законовата
норма на чл. 60, ал. 3 от ЗМВР.
В периода 01.01.2016 г. - 30.06.2017 г.
ответникът С.И.Д.Н. в качеството си на служител на МВР е назначавана за вещо
лице по наказателни дела, образувани пред СГС(СГС) и СОС(СОС).
През 2016 г. С.И.Д. - Н. е назначавана като
вещо лице. изготвяла е заключения, изслушвана е по делата, за което й е
изплатено възнаграждение от СГС на 29.03.2016 г. в размер на 90,00 лв., от
които 50 лева по нохд № 3455/2014 год. по описа на СГС и 70 лева по нохд 2068/2015
год. от които 30 лева присъдени от СГС
януари 2016 год. и 40 лева отределени от СГС декември 2016 год., установено от
приложените по делото в преписи съдебни протоколи и счетоводна справка от
Софийски граждски съд.
За периода 01.01.2017 г.-З0.06.2017 г. за
явяването като вещо лице на ответника С.Н. са изплатени сумите, както следва:
- от СГС на 16.02. - сумата от 120,00 лв.;
- от СОС на 17.02. - сумата от 20,00 лв.
Обстоятелството, че през 2016 г. е
получавала суми от съдилищата се установява и от подадената от нея декларация в
качеството й на служител на МВР рег. № 196р-1397/31.03.2017 г., препис от която
е приложен по делото.
Със сумата от 120 лева получена от СГС като
възнаграждение за експертизите й ответницата се е обогатила без основание за
сметка на МВР, на което са се дължали тези суми на основание чл. 22 от Наредба
№2/2015 год, отм. в редакцията й, действаща за исковия период. Тази сума е била
дължима на ищеца, но е получена от ответницата с което се е обогатила
неоснователно за сметка на ищеца МВР. Сумата
50 лева е получена по нохд № 3455, установено от приложените по делото
счетоводна справка и разходен касов ордер в който е цитирано че това изплащане
е на основание определение на СГС от 14. 01. 2016 година. Ответницата е
получила процесните пари в р азмер на 120 лева общо за експертизи, а ищецът МВР
ги е обезпечил и заплатил, в което се включва и заплатата на ответницата и по
силата на чл. 22 от цитираната отменена, но действаща за исковия период Наредба
за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица в редакцията му
до изменението ДВ. бр.82 от 5 октомври 2018г.тези пари е трябвало да бъдат
получени от МВР. По силата на тази разпоредба действаща през целия исков период
когато за извършването на експертиза е определено вещо лице, което е служител
на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат на министерството
направените разходи за труд, консумативи и режийните разноски. Ищецът МВР е
направил съответните разходи за труд включително и заплата на ответницата,
консумативи и режийни разноски във връзка е изготвянето на всяка една
експертиза. Поради това и по силата на закона – чл. 22 от цитираната до
изменението с ДВ. бр.82 от 5 октомври 2018г. изплатените на ответницата пари –
50 лева по нохд № 3455/2014 год. и 70
лева по 2068/2015 год. на СГС щом са изплатени като възнаграждение за
експертизите представляват неоснователно обогатяване на ответницата за сметка
на ищеца по смисъла на чл. 59 от ЗЗД. Обедняването е в размер на 120 лева, тъй
като това са неполучени от МВР суми за заплащане на експертизата, които са му
се дължали на основание чл. 22 от Наредбата. Това е и сумата с която
ответницата се е обогатила за сметка на ищеца като ги е получила вместо МВР.
Не е основателно възражението за погасителна
давност. Касае се за вземане с източник неоснователно обогатяване и в този случай
давността е петгодишна. Искът е заведен на 30 декември 2020 година за
неоснователно обогатяване чрез суми получени от ответницата 2016 година за
сметка на ищеца МВР. Налага се извод че предвидената в закона петгодишна
погасителна давност не е изтекла.
Съдът намира за доказан по основание и до размер
120 лева предявения от МВР иск за сумата
от 120 лева от които 50 по дело
3455/2014 год. + 70 лева по дело 2068/2015 год. – 30 постановени на 27. 01.
2016 год + 40, присъдени на 30. 12. 2016 год. Всички тези суми в общ размер 150
лева са получени без основание от ответницата С.И.Д.-Н. като възнаграждения,
изплатени на нея, но дължими на МВР за изготвени експертизи в качеството й на
вещо лице - служител на НИКК, които по силата на чл. 22 от Наредбата е следвало
да бъдат изплатени на МВР
Предявеният иск е неоснователен и следва да
се отхвърли за разликата над сумата 120 лева до претендираните съгласно
петитума на исковата молба 200 лева. Това са общо 80 лева – четири пъти по 20
лева за явяването й в съдебно заседание като вещо лице, когато делото е
отлагано по независещи от ответницата вещо лице причини. Тези суми за исковия период
са били дължими на ответницата в качеството й на вещо лице по силата на чл. 21
ал. 1 от НАРЕДБА № 2 ОТ 29 ЮНИ 2015 Г.
ЗА ВПИСВАНЕТО, КВАЛИФИКАЦИЯТА И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА в редакцията й
до изменението ДВ. бр.82 от 5 октомври 2018г.Едва от тогава възнаграждението по
чл. 21 ал. 1 от същата наредба се дължи на МВР. Тази разпоредба е материално
правна и няма обратна сила което налага извод че до това изменение на МВР не се
дължи определеното от СГС възнаграждение на ответницата 20 лева при отлагане на
делото 2068/2015 год. за самото й
явяване. В случая за тези получени от ответницата суми на четири пъти по 20
лева няма обедняване на МВР, тъй като не е имало основание тези суми да се
присъждат и да се изплащат на МВР. Така че дори да се приеме че ищцата се е
обогатила няма обедняване МВР не е имало основание да получи тези пари, при
положение, че както съда така и законът – чл. 21 ал. 1 от същата наредба именно
на вещото лице да се изплаща по 20 лева за явяването му в съдебно заседание,
когато делото се отлага по независещи от него причини.
Достатъчно за отхвърляне на иска за
разликата над 120 лева до претендираните 200 лева е че в тежест на ищеца МВР е
на доказване, а не се установява тази сума в общ размер 80 лева, макар и
изплатена на ответницата да се дължи на МВР. В тази насока съдът съобрази чл.
21 ал. 1 и чл. 22 от НАРЕДБА № 2 ОТ 29 ЮНИ 2015 Г. ЗА ВПИСВАНЕТО,
КВАЛИФИКАЦИЯТА И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА отм. в редакцията му до
изменението ДВ. бр.82 от 5 октомври 2018г.
Мотивиран от изложените съображения съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.И.Д.-Н. ЕГН ********** с адрес: ***
на основание чл. 59 от ЗЗД да заплати на МВР МВР сумата 120 лева с които С.И.Д.-Н.
се е обогатила за сметка на МВР, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на предявяване на иска – 30. 12. 2020 година до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска МВРза разликата над сумата 120
лева, до претендираните 200 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред С. о. с. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: