РЕШЕНИЕ
№ 957
гр. София, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110111900 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 222, ал. 3 КТ .
Ищецът С. Ц. Ц. твърди, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника, което е продължило повече от 30 години, е
придобил право на осигурителен стаж и възраст, като ответникът не му е
заплатил дължимото обезщетение.Поддържа, че трудовото му
правоотношение с ответника е прекратено на 14.07.22г. поради изтичане на
мандата му като „председател“ на ***** и достигане на необходимия
осигурителен стаж. Твърди, че брутното трудово възнаграждение, получено
за последния пълен отработен месец е в размер на 7105лева, с включена
допълнителна добавка за прослужено време.Претендира ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от общо 42 630лева , равняваща се на шест
брутни заплати, на осн. чл. 222, ал.3 КТ , заедно със законна лихва за забава
от датата на исковата молба в съда.
Ответникът „****** институт“ оспорва иска, като твърди, че към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение - 14.07.2022г. с ищеца
последният не е имал придобито право на пенсия. Поддържа, че ищецът С. Ц.
е освободен от длъжност „председател“ на ***** на 14.07.22г., т.е. преди
1
датата , на която е достигнал нужната възраст по чл. 68, ал.1 и КСО-
19.11.22г., като само на това основание искът му се явява неоснователен.
Поддържа, че стажът на ищеца от 14.07.2002г. до 14.07.2022г. по служебно
правоотношение и стажът му по трудово такова като зам.- председател и
председател на ***** не обуславят изпълнена презумпцията за наличие на 10
години стаж за последните 20 години по чл. 222, ал.3 КТ , тъй като
служебният и трудов стаж се броят поотделно. Счита, че дори при наличие на
нужния общ стаж за пенсиониране, размерът на обезщетението следва да е до
2 месечни заплати. Оспорва и размера на претенцията , като оспорва размера
на брутното възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По иска по чл. 222, ал. 3 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието
за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при
същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6
месеца, като обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Следователно, правото на обезщетение е обусловено от следните
кумулативни предпоставки: 1/ прекратено трудово правоотношение между
страните по делото, 2/ към момента на прекратяване ищецът да е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и 3/ за ищеца да не е
възникнало подобно право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ по друго
/предходно/ прекратено трудово правоотношение при същия или друг
работодател.
От представената Заповед № КВ-465/14.07.22г. на министър –
председателя на Република България се установява, че на осн. чл. 8, ал.2 от
Закона за статистиката и т.1 от Решение № 463 на МС от 08.07.22г. ищецът
2
С. Ц. е освободен като председател на ****** институт. Представена и
прието по делото е и копие на служебна и трудова книжка на ищеца , от
което се установява, че е започнал работа през октомври 1982г. в Комитета
по единна система за социална информация / КЕССИ/, в рамките на който е
тогавашното ***** управление. След преобразуването му в ****, на
01.10.91г. е преназначен в него на длъжност „Главен специалист“,а на
01.04.92г. заема длъжността „Началник-отдел4, ранг 7 до м. май 1995г. От м.
септември е съветник на председателя на **** , а от февруари 2000г. до
януари 2013г. заема длъжност началник на отдел, държавен експерт и и.д.
директор. През м. септември 2013г. е назначен за заместник-председател , а
от 11.06.2014г. – за председател на *** със 7-годишен мандат. Или от
представените от ищеца писмени доказателства следва да се приеме, че за
периода от 1982г. до 14.07.22г. С. Ц. е бил служител на *** с прекъсване
между 1995г. и 1998г./ 3 г. и 4 месеца/ и 2013г./7 месеца/. Видно от
представен от ищеца по делото договор № РД21-1/04.01.2010Г. , сключен
между *** в качеството на възложител и С. Ц., като изпълнител, , за срок от 2
години, в сила от 05.01.2010г., ищецът като изпълнител се съгласява за срока
на договора да изпълнява функциите на постоянен тунинг съветник по
тунинг проект „Помощ на Държавен статистически комитет на Република
****** за достигане на европейските стандарти в областта на националните
сметки , ненаблюдаваната икономика, бизнес статистика и индекс на цени на
производител“, с място на изпълнение на договора – гр. Б., Република ******.
Договорът между ищеца и ответника е сключен в изпълнение на Договор №
219967 между ***, гр. София и /ДЕСТАТИС/. От представена и приета по
дулото служебна бележка с изх. № 93-С-122/16.08.11г. , издадена от **** на
ищеца Ц., се установява , че към дата 16.08.11г. същият е държавен служител
в ЦУ на **** , като считано от 05.01.10г. се намира в неплатен отпуск и чрез
сключен граждански договор към 16.08.11г. изпълнява мисия по Тунинг
проект към ЕК. Видно от писмо от *** от 16.12.22г. / л. 25 от делото/ на
ищеца е отговорено по повод изпратено от последния писмо по електронна
поща до ответника, че не са налице предпоставки за отпускане на пенсия по
чл. 68а от КСО , като е посочено , че липсват доказателства за обосноваване
на изискуемия осигурителен стаж и по-конкретно за периодите 05.01.10г.-
04.01.12г. и 21.03.13г.- 28.08.13г., както и с мотива, че работодател на ищеца
е Министерски съвет / МС/ на Република България . Представено и прието по
3
делото е Разпореждане №********** на ТП на НОИ София Град по Протокол
№ 54473/14.12.22г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст от 19.11.22г. пожизнено по чл. 68, ал., КСО по заявление, подадено
на 07.12.22г. и навършена възраст 64г. и 5месеца, в което е посочен и
осигурителен стаж от 40г., 10м. и 17дни.
При тези факти съдът намира, че за ищеца е възникнало право да получи
обезщетение към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
като председател на ****** институт- 14.07.22г. , към който момент има
повече от 40 години трудов и осигурителен стаж , като в предприятието на
ответника стажът му е повече от 23години , през който период е бил
осигуряван- обстоятелство, което се установява и от представената справка за
заплатени суми за м. 07.2022г. от работодателя *** , както и от Разпореждане
№ ********** на ТП на НОИ , София град / л. 39 от делото/, и има
навършени 64г.
Или от представените по делото от ищеца писмени доказателства може
да се заключи , че правото на пенсия по чл. 68а от КСО е придобито от него
към момента на прекратяването на трудовото му правоотношение с
ответника-работодател. Това обезщетение се дължи еднократно - само при
първоначалното придобиване право на пенсия. Самият принцип на
еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, изрично регламентиран и
включен в хипотезиса на нормата, произтича от това, че работникът или
служителят придобива право на пенсия веднъж и това право възниква към
определен момент. Той може да го реализира спрямо този работодател и то по
това правоотношение, при действието на което е възникнало правото. В този
смисъл е и постоянната практика на ВКС - решение № 235 от 03.07.2014 г. по
гражданско дело № 969/2014 г. на Върховен касационен съд, четвърто
гражданско отделение и др./.
Предвид изложеното съдът намира, че за ищеца е възникнало право на
обезщетение по чл. 222, ал. 3 , вр. с ал.4 от КТ по прекратения на 14.07.2022 г.
трудов договор като председател на **** , което е в размер на шестмесечното
му трудово възнаграждение, доколкото към този момент е работил при
ответника повече от десет години през последните 20 години. Ответникът не
твърди и не доказва да е погасил това вземане чрез плащане, поради което
претенцията се явява основателна.
4
Съдът приема от представените по делото доказателства размер на
брутното трудово възнаграждение, което служи като база за изчисляване
размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ по смисъла на чл. 228, ал. 1
от КТ – сумата от 7105лева / от която в размер на 4900лева основна заплата
и 45% клас прослужено време съобразно фиш за заплата за м. 07.22г./ , като
съдът приема, че при прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, в полза на ищцата е възникнало правото да получи обезщетение на
соченото основание в общ размер на 42 630лева .
В съответствие с разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ, падежът на
задължението за плащане от работодателя на обезщетението по чл. 222, ал. 3
от КТ е не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е
договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи
обезщетението заедно със законната лихва. В случая, предвид на това, че
правоотношението между страните е било прекратено на 14.07.22г., падежът
на задължението на работодателя за заплащане на обезщетението по чл. 222,
ал. 3 от КТ е настъпил на 31.08.2022 г. (последния ден на месеца, следващ
месеца, през който правоотношението е прекратено). Доколкото не се твърди
и доказва заплащане от страна на работодателя на посоченото вземане,
същият е в забава за заплащането му на ищеца и следва да се присъди законна
лихва от датата на исковата молба / доколкото не е формулирана отделна
претенция , конкретизирана като период и размер от по-ранна дата,
предхождаща подаването на исковата молба в съда/ .
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано по повод
възраженията на ответника с отговора на исковата молба, че надлежен
ответник по предявения иск е именно работодателят- ответник , а не
горестоящия спрямо него орган , доколкото договорът е сключен по реда на
чл. 61, ал.2 КТ / в този смисъл / ТР 1/30.03.12г. по тълк. Д. №1/2010г. на
ОСГК на ВКС/ . Неоснователни са и останалите възражения на ответника,
релевирани с отговора, доколкото правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст ищецът е придобил именно към датата на прекратяване на трудовото
му правоотношение като председател на **** , а не по време на
съществуване на предходно служебно правоотношение.
С оглед извода на съда за основателност на претенцията, следва в полза
5
на ищеца да се присъдят и направените разноски за адвокатско
възнаграждение ,за които по делото е представен списък по чл. 80 ГПК .
Разноски за държавна такса не следва да се присъждат, доколкото съобразно
разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на
такава по силата на Закона, като заплатената от него държавна такса за
завеждане на исковата молба подлежи на връщане .
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса върху уважения иск
в размер на 1705,20лева .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****** Институт“ , гр. АДРЕС, БС ********* да
заплати на С. Ц. Ц. с ЕГН ********** , на основание чл. 222, ал. 3, вр. с ал.4
от КТ , сумата в размер на 42 630 лева, представляваща обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба в съда - 01.02.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „****** Институт“ , гр. АДРЕС, БС ********* да
заплати на С. Ц. Ц. с ЕГН ********** , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 4872,48лева с ДДС – разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „****** Институт“ , гр. АДРЕС, БС ********* да
заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата в размер на 1705, 20 лева - държавна такса върху уважения размер на
предявения иск .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6