О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 25.01.2021 г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 25 януари 2021
г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 1050 по описа за 2020
година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, в която твърдят, че на 24.02.2020 г. получили съобщение от
Районен съд - Стара Загора относно Разпореждане № 1627/04.02.2020 г. на съда,
постановено по ч.г.д. № 4132/2019 г., II състав, във връзка с настъпили
обстоятелства по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, като им се указвало да предявят
иск за вземането си в едномесечен срок.
Във връзка със съобщение на
съда и настъпилите обстоятелства по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК се породил правен
интерес да предявят иск по чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 422, за
съществуването на вземане срещу длъжниците.
На 02.04.2018 г. между „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД и „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД, бил сключен Договор за
прехвърляне на вземания (цесия). „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД прехвърлила
своето вземане заедно с лихвите, привилегиите, обезпеченията, личните гаранции
и другите им принадлежности по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
13РКО-А-5725/07.03.2006 г. в полза на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД, вписано в Търговски
регистър към Агенция по вписванията, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: област София, община Столична, гр. София, бул. „Мария Луиза” № 100,
ет. 3, ПК: 1202, представлявано от изпълнителните директори Николаос
Константинос Петракополус и Панайотис Влахос, представляващи дружеството заедно
и поотделно.
Прехвърленото вземане, обект на
настоящата молба, фигурирало като номер 13РКО-А-5725, съгласно приложената
извадка-копие от Приложение № 1, неразделна част от Договора за цесия.
Посоченият размер на вземането в тази извадка бил към 05.04.2018 г. - датата на
прехвърлителния ефект на договора за цесия.
Ищецът направил опит да уведоми
ответника за настъпилата цесия като било изпратено уведомление до адреса му
чрез Български пощи, но същото се върнало на дата 31.05.2018 г., с отбелязване,
че същото не било потърсено. Практиката на Български пощи била, в случай че
адресатът не е намерен на адреса, да бъде оставена/разлепена бележка с
указания, че пратката може да бъде получена в пощенския клон.
М.П.К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, била уведомена за случилото се прехвърляне на вземане чрез ЧСИ
Кръстьо Ангелов, рег. № 766 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Стара
Загора, след залепване на уведомление на адреса й на дата 15.03.2019 г. В
рамките на двуседмичния срок по чл.47 ал. 2 от ГПК г-жа К. не се явила да
получи документите. С оглед на изложеното и на основание чл.47, ал.5 от ГПК във
връзка с чл.47, ал.1 от ГПК уведомлението за цесия се считало връчено.
Представят копие от констативния протокол за начина на връчване и уведомлението
към настоящото заявление.
Между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД, ЕИК *********, в качеството си на кредитор (наричано по-долу за
краткост „Банката”) и М.П.К., с ЕГН: **********, в качеството си на
Кредитополучател (наричан по-долу за краткост „Длъжника”), бил сключен Договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка“ № 13РКО-А-5725/07.03.2006 г. (наричан
по-долу за краткост „Договора за кредит”), по силата на който Банката
предоставила и Кредитополучателят усвоил в пълен размер банков кредит тип овърдрафт
в размер на 2 000 лева.
Съгласно т. 4 от Договора за
кредит Длъжникът се задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и
по начина, договорени в действащите към момента на сключване на Договора за
кредит Общи условия на „Първа инвестиционна банка” АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и VISA, приети с
Решение на УС на „ПИБ“ АД от 06.07.2004г. (наричани за краткост „Общите
условия”).
На основание т. 10 от Договора
за кредит Длъжникът декларирал че Общите условия са му предоставени и се
запознал с тях като приел прилагането им при уреждане на отношенията между него
и Банката във връзка със сключване и изпълнение на Договора за кредит.
Съгласно т. 18 от Общите
условия Титулярят (Длъжникът) се задължавал всеки месец до датата на падежа или
на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по Сметката
минималната погасителна вноска, посочена в извлечението по картовата сметка.
Съгласно т. 6 от Договора за
кредит, Титулярят (Длъжникът) заплащал на Банката при изцяло усвоен кредитен
лимит годишен лихвен процент в размер на 18%.
Въпреки поетите задължения с
Договора за кредит, Длъжникът не обслужвал кредита, не изпълнявал своите
задължения и не извършвал плащания за погасяване на дълга от 30.07.2009 г.,
когато било направено последното плащане.
Ползваният от Длъжника банков
кредит тип овърдрафт бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем от страна на
„МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на основание т. 28, б. ,,а)“ от Общите условия.
Ответникът М.П.К. била
уведомена за обявена предсрочна изискуемост на предоставения кредит тип
овърдрафт чрез ЧСИ Кръстьо Ангелов, рег. № 766 към КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд - Стара Загора, след залепване на уведомление на постоянния й адрес
на 15.03.2019г. В рамките на двуседмичния срок по чл.47 ал. 2 от ГПК г-жа К. не
се явила да получи документите. С оглед на изложеното и на основание чл.47,
ал.5 от ГПК във връзка с чл.47, ал.1 от ГПК уведомлението за цесия се считало
връчено. Представя копие от констативния протокол за начина на връчване и
уведомлението към настоящото заявление.
За „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД се
пораждал правен интерес да пристъпи към принудително събиране на вземането си
от Кредитополучателя.
Задълженията на ответника не били
погасени в пълен размер и към момента.
Моли съда да установи със
силата на присъдено нещо, че ответникът М.П.К., ЕГН: **********, с адрес: ***,
ПК: 6000, дължи към датата, на която е подадено в съда заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД, вписано в
Търговски регистър към Агенция по вписванията, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: област София, община Столична, гр. София, бул. „Мария
Луиза” № 100, ет. 3, ПК: 1202, представлявано от изпълнителните директори
Николаос Константинос Петракополус и Панайотис Влахос, представляващи
дружеството заедно и поотделно, сумата на претендираното вземане, в размер на 3197,00 лева, представляващи: главница
в размер на 2000.00 лева; Част от
просрочена годишна лихва начислена на основание т. 6 от Договора за кредит (18
% на годишна база) за тригодишния период от 09.08.2016 г. до 09.08.2019г.
(датата на входиране на заявлението) в размер на 1080 лева; Такси и разноски към банката в размер на 117 лева.
Молят съда да осъди ответника М.П.К.,
ЕГН: **********, да заплати на “Мелон България” ЕАД сумите в размер на 63,94 лева - заплатена държавна такса
по заповедно производство пред Софийски районен съд и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение присъдени по заповедното
производство.
Молят съда да бъде присъдена
законна лихва върху претендираната главница, считано от 09.08.2019 г. до
окончателното й издължаване, както и направените разноски в размер на 116.06 лева за платена държавна такса в
настоящото производство.
Молят съда да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на
150.00 лева /сто и петдесет лева/.
Представят банкови сметки, по
които да бъде погасено чрез превод задълженеито:
IBAN: ***: UNCRBGSF
Банка: Уникредит Булбанк АД
IBAN: ***: UBBBGSF
Банка: Обединена Българска
Банка АД
С титуляр: „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД
В едномесечния срок по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.П.К., чрез назначения й особен
представител адв. Н.М., в който заявява, че в исковата молба ищецът мотивирал
правния си интерес от предявяване на настоящия иск с това, че завел иска по
чл.422 ГПК, тъй като по образуваното ч.гр.д. № 4132/2019г., по описа на PC -
Стара Загора, съдът издал в негова полза заповед за изпълнение против
ответницата за цитираните суми, но същата не била намерена на установените в
заповедното производство адреси. Така заповедта за изпълнение й била връчена по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като същата не се явила в съда да си получи заповедта
за изпълнение, което от своя страна обуславяло правния интерес на ищеца от
подаването на настоящата искова молба.
В обстоятелствената част на
исковата молба ищецът се опитвал да обоснове и качеството си на кредитор на
ответницата М.П.К. за вземанията, предмет на исковата му претенция против нея.
Според него това качество той придобил съгласно Договор за прехвърляне на
вземания (цесия) от 02.04.2018г., сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА" АД и „ МЕЛОН БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с който „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА" АД му прехвърлила своето вземане срещу ответницата по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 13РКО-А
5725/07.03.2006г., заедно с лихвите, привилегиите, обезпеченията, личните
гаранции и другите им принадлежности. Така прехвърленото вземане, фигурирало
като номер 13РКО-А-5725, съгласно приложената извадка-копие от Приложение № 1,
неразделна част от Договора за цесия.
Действително към исковата молба
били приложени цитираните Договор за издаване на кредитна карта №
13РКО-А-5725/07.03.2006г., сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД и
ответницата М.П.К., съгласно които страните се договорили на ответницата да
бъде издадена кредитна карта VISA класик и да й бъде отпуснат банков кредит -
овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 2000 лева, и Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.04.2018г. (заедно с Приложение № 1),
сключен между ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, и „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
по силата на който вземанията на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД срещу М.П.К.,
произтичащи от Договор за издаване на кредитна карта № 13РКО-А-
5725/07.03.2006г., били прехвърлени на дружеството - ищец.
В исковата си молба ищецът
твърдял също, че направил опит да уведоми ответницата за настъпилата цесия,
като било изпратено уведомление до адреса му чрез Български пощи, но същото се
върнало на дата 31.05.2018г., с отбелязване, че същото не било потърсено. След
този неуспешен опит да уведоми ответницата за настъпилата цесия чрез пощата, ищецът прибягнал до
услугите на ЧСИ Кръстьо Ангелов, рег. № 766 към КЧСИ, който също опитал да
уведоми ответницата за цесията. След като ответницата М.К. не била открита от
ЧСИ на известния на ищеца адрес - гр.Стара Загора, ж.к.Железник,
ул.„Венера", бл. № 2, вх. Б, ет. 1, ап. 1, ЧСИ извършил залепване на
Уведомление на адреса й на дата 15.03.2019 г.
Според ищеца, в резултат на
това залепване на уведомлението, след като в рамките на двуседмичния срок по
чл.47 ал.2 от ГПК, ответницата К. не се явила при ЧСИ да получи документите, то
на основание чл.47, ал.5 от ГПК във връзка с чл.47, ал.1 от ГПК, уведомлението
за цесия се считало връчено на ответницата.
Счита тази теза на ищеца - за
редовното уведомяване на ответницата, за извършената цесия, извършено от ЧСИ по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК във връзка с чл.47, ал.1 от ГПК, за изцяло
несъстоятелна, поради следното:
Вън от съмнение било, че ЧСИ
имали правомощията да връчват книжа на адресати и извън рамките на
изпълнителния процес, по начина, който
бил предприет в случая от ищеца.
За да се считало за валидно
връчени обаче, материалноправните изявления на страната (каквото било
уведомлението за цесията по чл.99, ал.З от ЗЗД) трябвало реално да са
достигнали до знанието на другата страна - техен адресат. Нормата на чл.47,
ал.5 от ГПК била процесуалноправна и поради това законодателят я закрепил в
ГПК. Т.е. тази норма, представляваща фикция за надлежно връчване на съобщения, била
приложима в рамките на гражданското съдопроизводство и за неговите
„процесуални” цели, а не и в материалното право, където, за да се приеме дадено
волеизявление на определен субект на правото, отправено до друг такъв субект,
за извършено и за да се приеме, че са настъпили правните последици на това
волеизявление, то същото волеизявление трябвало реално, а не чрез фикция
(каквато визира нормата на чл.47. ал.5 от ГПК) да било достигнало до знанието
на адресата.
В конкретния случай
съобщаването на цесията от страна на ищеца несъмнено не достигнало до знанието
на ответницата. Фикцията за връчване по чл.47, ал.5 от ГПК, не би могла да
замести реалното узнаване на цесията от ответницата, което всъщност така и не се
случило. Поради това ответницата и до настоящия момент ще счита за свой
кредитор не ищеца, а неговия праводател по цесията.
От горното следвал извода, че
след сключването на договора за цесия, нито чрез Български пощи, нито чрез
услугите на ЧСИ Кръстьо Ангелов, извършената цесия била надлежно съобщена на
длъжника по вземането -ответницата. Цесията не била съобщена на длъжника по
вземането - ответницата, нито към дата 09.08.2019г. (на която било подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение), нито към датата на подаване
на исковата молба на ищеца в съда. Т.е. ответницата М.К. не била надлежно
уведомена за извършената цесия на вземането срещу нея, от кредитора й „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, на приобретателя по цесията — ищеца „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, както изисква разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Следващата ал.4 на чл.99 от ЗЗД предвиждала, че Прехвърлянето имало действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор, т.е. по аргумент от обратното, след като
длъжникът не бил надлежно уведомен за цесията, то същата нямала действие по
отношение на него.
Т.е. не бил завършен
фактическия състав на цесията и съответно ищецът „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ" ЕАД не
би могъл да се легитимира като носител на правата по вземането против
ответницата М.К.. Следователно на ищеца „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ" ЕАД липсвала
активната материално правна легитимация да води процесния иск.
Това като неизбежна последица
водило до неоснователност на предявения иск, поради липсата на активна
материално правна легитимация на ищеца „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да води процесния
иск — същият нямал качеството на кредитор на ответницата.
За пълнота следвало да се
отбележи, че тази липса била налице и в хода на заповедното производство - по
ч.гр.д. № 4132/2019г., по описа на PC - Стара Загора и заявителят по него -
„МЕЛОН БЪЛГАРИЯ" ЕАД също не бил активно легитимиран да подаде заявление
за издаване на заповед за изпълнение, а още по - малко, да получи заповед за
изпълнение против ответницата М.К.. Тази заповед била изцяло незаконосъобразно
издадена, като счита, че този порок можел да се отстрани с обезсилването на
издадената в заповедното производство заповед за револвираща кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
13РКО-А-5725/07.03.2006г., по силата на който Банката предоставила и
Кредитополучателят - ответницата, усвоила в пълен размер банков кредит тип
овърдрафт в размер на 2000 лева.
Ищецът, обаче не представял
доказателства за надлежно отпусната от праводателя на ищеца - цедент по
твърдяната цесия - „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, на ответницата, процесна
сума по кредита. Наличието на сключен договор
за кредит не означавало, че той бил изпълнен от кредитодателя, в случая ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД.
Ищецът в обстоятелствената част
на исковата си молба се фокусирал изцяло върху цесията, която сключил с „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, като се домогвал да докаже качеството си на
кредитор на ответницата М.К. в резултат на тази цесия. В този си стремеж
изпуснал да посочи надлежно и ясно естеството на задължението - неговите
параметри, като посочи и обоснове структурата на това задължение.
Така, в обстоятелствената част
на исковата молба на ищеца се упоменавал единствено, че размерът на кредита,
отпуснат на ответницата бил 2000 лева. За други параметри на кредита не се
говорило, с изключение на този, че годишният лихвен процент по кредита бил в
размер на 18 %.
Не ставало ясно обслужван ли е бил
кредита от страна на ответницата. Единственото, което се споменавало в тази
насока било, че „Длъжникът не обслужва кредита, не изпълнява своите задължения
и не извършва плащания за погасяване на дълга от 30.07.2009 г., когато е
направено последното плащане.”. Не ставало ясно обаче за каква част от кредита,
длъжникът не го е обслужвал, т.е. какъв бил размера на неиздължените вноски и
т.н.
Единствените посочени суми от
страна на ответника, които евентуално да били дължими по кредита от страна на
ответницата, били тези, посочени едва в петитума на исковата молба. Липсвало
обаче каквато и да било обосновка за начина, по който били формирани
(изчислени) тези посочени от ищеца суми.
Възниквал въпросът - защо
ищецът претендирал заплащането на целия размер от дължимата по кредита главница
от 2000 лева, следа като сам в обстоятелствената част на исковата си молба
твърдяло, че кредита бил обслужван до 30.07.2009 г., „ когато е направено
последното плащане ”. След като това било така, след като кредита бил обслужван
до тази дата, т.е. за период по-дълъг от три години от отпускането му, то
ответницата следвало да е погасила част от главницата. Т.е. възниквал въпросът
защо ищецът претендирал заплащане на целия размер на главницата.
Абсолютно неясен в своето
основание бил размера на претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 1080
лева, която била „Част от просрочена годишна лихва начислена на основание т. 6
от Договора за кредит (18 % на годишна база) за тригодишния период от
09.08.2016 г. до 09.08.2019г. (датата на входиране на заявлението)”. Липсвала
каквато и да била обосновка на така посочения размер на претенцията от 1080
лева - най -малкото следвало да бъде посочена методиката на изчисление на
размера на тази претенция.
Още по - абсурдна била
претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 117 лева, която според ищеца
представлявала „Такси и разноски към банката”. Какви били тези такси и разноски
и на какво основание се претендирали от ответницата - не ставало ясно.
Изправени били пред пълна липса
на яснота за методиката на формиране на размера на исковата претенция, което
освен, че представлявало неяснота на претенцията на ищеца, създавало сериозни
пречки за изграждане защитата на ответника против иска. Как да изгради защитата
си ответника срещу претенция, лишена от каквато и да било обосновка.
По тези съображения счита, че
исковата молба на ищеца следвало да се обездвижи и да му се укаже да поясни
основанието и начина на формиране на размерите на исковите си претенции.
Освен горното, напълно неясно
оставало по какви причини ищецът пристъпил към обявяване на кредита за
предсрочно изискуем (която процедура впрочем не била изпълнена успешно, тъй
като волеизявлението на ищеца не достигнало до ответницата - тук важало
изложеното по - горе за неприложимостта на фикцията по чл.47, ал.5 от ГПК),
след като в чл. 3 от Договора за издаване на кредитна карта №
1ЗРКО-А-5725/07.03.2006г., ясно било разписано, че кредитната карта се издавала
със срок на валидност до 07.03.2008г., и че това бил крайния СРОК за погасяване
на кредита.
Основателно се налагал въпроса
- кое налагало повече от 10 години след настъпване на падежа на задълженията по
кредита, едва през 2019г., ищецът да обявява същия за предсрочно изискуем.
И на последно място, но не и по
значение, заявява възражение за изтекла погасителна давност на исковите
претенции на ищеца - Исковите му претенции, предявени с исковата молба,
намиращи основанието си в Договора за издаване на кредитна карта №
13РКО-А-5725/07.03.2006г. били погасени по давност, поради обстоятелството, че,
както и по-горе посочила, падежът на задълженията на кредитополучателя -
ответницата по кредита бил 07.03.2008г., съгласно чл.3 от Договора за кредитна
карта, а ищецът предявил исковата си претенция против ответницата на
09.08.2019г., когато било подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, т.е. повече от 10 години след настъпване
падежа на задължението на ответницата по кредита. Само на това основание искът
на ищеца следвало да бъде отхвърлен, като погасен по давност.
По изложените съображения моли
съда да отхвърли, предявените против ответницата М.П.К. искове, като
неоснователни - поради липсата на активна материално правна легитимация на
ищеца „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ" ЕАД да води процесните искове, и като недоказани по
същество, както и като погасени по давност.
Оспорва фактическите твърдения
на ищеца, направени в исковата молба и счита, че всяко едно от тях подлежи на
доказване от страна на ищеца, който носи доказателствената тежест.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има
за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4132/2019 г. по описа на СтРС съществува. Страните следва да докажат всички
твърдени от тях факти и обстоятелства. Ищецът следва да докаже фактите, от
които произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането.
Ищецът следва да докаже кога и в какъв размер ответникът е извършвал плащания
по договора за потребителски кредит.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба,
като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните
доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява;
одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло
в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила;
при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да
приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба документи, тъй
като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК, следва да
изиска и приложи ч.гр.д. № 4131/2019 г.
по описа на РС-Стара Загора.
Предвид изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: Договор за банков кредит, ведно с Общи
условия, искане за издаване на кредитна карта, тарифата за такси и комисионни
на „ПИБ“ АД, декларация на ответника, че е запознат с общите; Договор за
прехвърляне на вземане (цесия), извлечение от приложение към него и
потвърждение за извършената цесия и пълномощни; Уведомлението за цесия
изпращано с Български пощи, констативен протокол, удостоверяващ връчването на
уведомлението и уведомлението за цесия и предсрочна изискуемост.
УКАЗВА
на ищеца да
поясни основанието и начина на формиране на размерите на исковите си претенции,
както и каква сума от главницата и
лихвите са погасени от ответницата /на кои дати и в какъв размер/. ДА уточни също и претенцията си за
заплащане на сумата от 117 лева, представляваща „Такси и разноски към банката и
на какво основание се претендират.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 10.03.2021
г. от 10.15 ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи
на страните.
Разпореждането не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: