Решение по дело №130/2018 на Окръжен съд - Шумен

                     

 

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                    № 229

 

                                          гр. Шумен, 12.11.2018 год.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският окръжен съд  в публичното съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                              Председател:А.Карагьозян

                                                                      Членове:1.Р.Хаджииванова

                                                                                     2.М.Маринов

при секретаря Ж.Дучева като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова  В.гр.дело №130 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         С решение №938 от 15.12.2017г. по гр.дело №1587/2016г., ШРС е прогласил нищожността на договор за покупко- продажба сключен на 01.12.2011г. с нотариален акт №...и район на действие ШРС, по силата на който С.К.К.  и С.М.М. –К. продали на М.С.К. и Н.Н.К.  собствената си  ½ идеална част  от недвижим имот: апартамент № 53 на 11 етаж ,вход 1, в жилищна сграда, построена върху  държавен УПИ I-ЖС по плана за гр. Ш. , община Ш.  бул „...със застроена  площ  от 80,50кв.м. , заедно с избено помещение  № 53 с площ от  4,59кв.м., заедно с 1,9262% идеални части  от общите  части на сградата  и от правото на строеж върху  мястото, представляващ  самостоятелен обект  с идентификатор 83510.671.142.9.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри  на АГКК-Ш., с адрес на имотна  гр. Ш. , ..., обект  намиращ се в сграда  № 9 разположена в поземлен имот  с идентификатор 83510.671.142 , предназначение  на имота – жилище, апартамент , брой нива на обекта -1, при граници    при съседни  самостоятелни  обекти  в сградата – на същия етаж 83510.671.142.9.52, под обекта 83510.671.142.9.48;над обекта 83510.671.142.9.58 на основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, като привиден, прикриващ договор за дарение. Със същото решение е обявен за действителен сключения между  С.К.К. и С.М.М. –К.,   като дарители и М.С.К., като дарен, договор за дарение на  собствената ½ идеална част  на дарителите недвижим имот - Апартамент № .., в жилищна сграда, построена върху  държавен УПИ I-ЖС по плана за гр. Ш. , община Ш.  бул „...със застроена  площ  от 80,50кв.м. , заедно с избено помещение  № 53 с площ от  4,59кв.м., заедно с 1,9262% идеални части  от общите  части на сградата  и от правото на строеж върху  мястото, представляващ  самостоятелен обект  с идентификатор 83510.671.142.9.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри  на АГКК-Ш., с адрес на имотна  гр. Ш. , ..., обект  намиращ се в сграда  № 9 разположена в поземлен имот  с идентификатор 83510.671.142 , предназначение  на имота – жилище, апартамент , брой нива на обекта -1, при граници    при съседни  самостоятелни  обекти  в сградата – на същия етаж 83510.671.142.9.52, под обекта 83510.671.142.9.48;над обекта 83510.671.142.9.58 на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД. Присъдени са и следващите се разноски.

    Решението е обжалвано от ответницата Н.Н.К.  изцяло. Намира същото за  неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Събраните по делото доказателства не били обсъдени в тяхната съвкупност, а поотделно и изолирано едно от друго. Атакуваният акт бил постановен само въз основа на гласни доказателства, ангажирани от ищците в производството, които били недопустими по смисъла на чл.164, ал.1, т.2 от ГПК. Неправилни били изводите на съда, че целта на процесната сделка не била покупко-продажбата на имота. При постановяване на решение не било взето предвид и обстоятелството, че страна по сделката била и жалбоподателката, а не само ответникът К.. Предвид това и дори да се приемело, че съставеното от ищците и ответника К. обратно писмо имало действие, то същото се разпростирало само по отношение на последния и евентуално за неговата 1/4ид.ч. от имота. Необосновани били изводите на първоинстанционния съд и досежно заплащането на цената на сделката. Неправилно бил обявен за недействителен договора за дарение на 1/2ид.ч. от спорния имот само по отношение на М.К., тъй като жалбоподателката също била страна по сделката и евентуално дарение,  произвеждало действие и по отношение на нея. Нито в исковата молба, нито в хода на делото от страна на ищците било поддържано твърдение за абсолютна симулация по отношение на нея и относителна симулация за приобретателя К.. Жалбоподателката моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковите претенции бъдат отхвърлени изцяло или при условията на евентуалност-да бъде обявена за действителна и по отношение на нея сделката дарение, която евентуално е прикрита с продажбата, предмет на спора. Претендира да й бъдат присъдени и деловодни разноски.

Въззиваемите С.К.К. и С.М.М.-К. вземат становище по неоснователността на  жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.  

 Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът като се запозна с приложените към делото съдебни книжа, констатира следното: Видно от депозираната искова молба, първоинстанционният съд е бил сезиран с претенция да бъде обявен за нищожен като привиден  договор за покупко-продажба сключен на 01.12.2011г., оформен с нотариален акт №...и район на действие ШРС, по силата на който С.К.К.  и С.М.М. –К. продали на М.С.К. и Н.Н.К.  собствената си  ½ идеална част  от недвижим имот: апартамент № 53 на 11 етаж ,вход 1, в жилищна сграда, построена върху  държавен УПИ I-ЖС по плана за гр. Ш. , община Ш.  бул „...със застроена  площ  от 80,50кв.м. , заедно с избено помещение  № 53 с площ от  4,59кв.м., заедно с 1,9262% идеални части  от общите  части на сградата  и от правото на строеж върху  мястото, представляващ  самостоятелен обект  с идентификатор 83510.671.142.9.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри  на АГКК-Ш., с адрес на имотна  гр. Шумен , ..., обект  намиращ се в сграда  № 9 разположена в поземлен имот  с идентификатор 83510.671.142 , предназначение  на имота – жилище, апартамент , брой нива на обекта -1, при граници    при съседни  самостоятелни  обекти  в сградата – на същия етаж 83510.671.142.9.52, под обекта 83510.671.142.9.48;над обекта 83510.671.142.9.58 , както и да се разкрие симулацията като се разкрие действителността на прикритото съглашение – че С.К.К. и С.М.М. –К. даряват само на сина си сочената по-горе 1/2ид.ч. от собствения си апартамент №53.

 Съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК, на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25000лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Настоящото производство има за предмет облигационен спор, а не иск за собственост или други вещни права. Видно от удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК/л.12/, цената на 1/2ид.ч. от процесното жилище е 27041.50лв., т.е. над 25000лв., поради което и компетентен да разгледа спора като първа инстанция се явява окръжен съд.

Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск. Предвид изложеното и доколкото въззивният съд следи служебно за допустимостта на обжалваното решение, първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено само на това основание.

  След влизане в сила на настоящата решение, делото следва да се докладва на зам.председателя на ШОС за образуване по описа на окръжен съд.   

          Разноските в настоящото производство не следва да се присъждат, доколкото съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК, страната има право на разноски с оглед крайния изход на делото. Тъй като настоящата инстанция не слага край на производството по делото като цяло, то разноските ще се присъдят с последващия съдебен акт, при решаване на спора по същество при новото разглеждане на делото – съобразно неговия краен изход.

           Водим от горното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК,  Шуменският окръжен съд

 

                                               Р    Е    Ш    И    :  

 

ОБЕЗСИЛВА решение №938 от 15.12.2017г. по гр.дело №1587/2016г. на ШРС.

След влизане в сила на решението, делото по исковата молба на С.К.К. и С.М.К. рег.№9197/01.07.2016г. да се докладва на зам. председателя на ШОС за образуване  по описа на съда.

        Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                      2.