ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД –Търговско отделение в закрито заседание на 14.03.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдия В.Петров ч.т.д.№155 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е частна жалба от Е.И.Ю. - непълнолетен, роден на *** г., със съгласието на своята майка С.Н.И.,***, срещу определение №87/13.02.2019 г. на Окръжен съд Добрич - ТО по т.д. №376/2018 г., с което е прекратено производството по делото.
Частната жалба е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Процесното ПТП е станало на 20.06.2017 г., като относно него е приложим новият Кодекс на застраховането, в сила от 1.01.2016 г. Пострадалият е предявил на 09.11.2018 г. застрахователна претенция по чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахования причинител на увреждането. С определение от 13.02.2019 г. ОС Добрич предвид направено с отговора на ответника-застраховател възражение е прекратил производството по иска на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди по чл.432, ал.1 – КЗ, тъй като искът, предявен на 11.12.2018 г., бил заведен преди изтичането на тримесечния срок по чл.496, ал.1 - КЗ за доброволно уреждане на претенцията на основание чл.498, ал. 3 – КЗ.
Определението е неправилно. Към момента на произнасянето на съда по възражението на ответника срокът по чл.496, ал.1 – КЗ е бил вече изтекъл, без да е бил определен и изплатен размерът на обезщетението на пострадалия или пък да е бил даден от застрахователя мотивиран отговор на предявената претенция. Освен че съдът е следвало да съобрази това обстоятелство с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 – ГПК и да счете, че вече е отпаднала пречката за разглеждане на преждевременно заведения първоначално иск, той безкритично е приел възраженията на застрахователя за недостатъчност на документите по чл.496, ал.3 – КЗ. От една страна застрахователят е изискал от пострадалия представянето на документи, които кодексът не предвижда в посочената ал.3, а именно – влязла в сила присъда, автотехническа експертиза, съдебно-медицинска експертиза и др. От друга страна ал.4 на същия текст предвижда при нужда застрахователят сам да се снабди с нужните му документи от други компетентни органи или лица, като това право имат и увредените лица. От трета страна събирането на такива доказателства от застрахователя не удължава срока, в който той е длъжен да се произнесе, а именно – в срок от три месеца от предявяване на претенцията на пострадалия по реда на чл.380 съгласно чл.496, ал.1 – КЗ. Процедурата за доброволно уреждане на претенции на увредени лица по чл.496 КЗ е предвидена в полза на пострадалите и с оглед дисциплиниране на застрахователите, а не, за да се ползва от последните за злоупотреба с права.
При това положение съдът е следвало да приеме, че възражението на ответника срещу допустимостта на иска поради неизчерпана по време процедура за доброволно уреждане на претенцията е неоснователно и да откаже да прекрати производството по делото.
Ето защо, обжалваното определение следва да се отмени като неправилно и делото да се върне на ОС Добрич-ТО за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Воден
от изложеното и на основание чл.278 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №87/13.02.2019 г. на Окръжен съд Добрич - ТО по т.д. №376/2018 г., с което е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на ОС Добрич-ТО за продължаване на съдо- производствените действия по него.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.