Р Е Ш
Е Н И Е № 62
Гр.Самоков, 16.02.2022 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав
,в открито съдебно заседание ,проведено на девети ноември две хиляди двадесет и
първа година ,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при
секретаря Параскева Георгиева,като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
265/2021 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:
„Профи кредит България” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.София ,бул.“България“ № 49, бл.53Е,вх.В, е предявило срещу З.Б.Л.
***, искове за признаване за установено по отношение на ответника ,че дължи
сумата в размер на 1346,84 лева ,представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 25.08.2014 год., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и З.Б.Л.
,384,12 лева ,представляваща договорно възнаграждение за изтегления кредит по
горепосочения договор,дължимо за периода от 25.08.2015 год. до 25.09.2016 год.,
840,51 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги ,дължимо до 25.09.2016 год., 974,83 лева ,представляваща законна лихва
за забава, дължима за периода от 25.09.2016 год. /датата на изтичане на
погасителния план / до 19.10.2020 год. ,като такава не е начислявана за периода
от 13.03.2020 год. до 13.07.2020 год.,ведно със законната лихва ,считано от
19.10.2020 год. /датата на подаване на заявлението по куриер /до окончателното
им изплащане.
В исковата молба се сочи ,че на 25.08.2014 год. е
сключен договор за потребителски кредит № ********** между „Профи кредит
България” ЕООД ,в качеството на кредитор и ответника З.Б.Л., в качеството й на длъжник
/кредитополучател по договора/.По силата на договора кредиторът е предоставил
на кредитоплучателя сума по кредита в размер на 2000 лева ,със срок за
издължаване 24 месеца,с размер на месечна погасителна вноска от по 123,64 лева,
падеж на вноската на двадесет и пето число от месеца.Годишен лихвен процент
41.17%, годишен процент на разходите 49.90%.По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги възнаграждението е 1500 лева ,а размера на вноската по
закупен пакет от допълнителни услуги е 62,50 лева.Общото задължение по кредита
и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 4 467,36 лева ,а общия
размер на вноската е 186,14 лева.Датата на погасяване –двадесет и пети ден от
месеца.
Ищцовото дружество е превело в срок сумата по кредита
в размер на 2000 лева по посочена от ответника банкова сметка ,*** с банкова
референция от 25.08.2014 год.
Договорът за потребителски кредит е подписан при Общи
условия,неразделна част от договора.
Ищецът сочи ,че на 09.04.2015 год. ответницата З.Б.Л.
е подала заявление за промяна на погасителния план към договора за
потребителски кредит № **********, като е пожелала да бъде отложена една
погасителна вноска .На 22.04.2015 год. между „Профи кредит България“ ЕООД и З.Б.Л.
е сключен Анекс към договора за потребителски кредит ,с който страните са се
договорили да бъде отложена погасителна вноска № 7,като тя трябва да бъде
заплатена в края на погасителния план.Неразделна част от сключения Анекс е нов
коригиран погасителен план ,като погасителните вноски се променят от 24 на 25
броя.
Ищецът сочи ,че съгласно чл.4 от Общите условия към
договора за потребителски кредит ,длъжникът З.Б.Л. дължи на дружеството
договорно възнаграждение за изтегления кредит,което е предварително определено
в погасителния план в размер на 967,36 лева.Неизпълнението на договорното задължение
е в размер на 384,12 лева, дължимо за периода от 25.08.2015 год. до 25.09.2016
год.,
Ищецът сочи ,че съгласно сключеното споразумение между
страните за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл.15 от ОУ към
договора ,длъжникът дължи възнаграждение в размер на 1 500 лева ,като са
погасени 659,49 лева и остават дължими 840,51 лева.
Ищецът твърди ,че длъжникът и ответник З.Б.Л. е платила десет пълни погасителни вноски и
една непълна/частична/, последната ,от които е с дата 25.08.2015 год.,видно от
приложеното Извлечение по сметка към договор за потребителски кредит №
**********.Крайният срок за погасяване на кредитаq съгласно погасителния план
към договора за потребителски кредит е изтекъл на 25.09.2016 год.,с изтичането
на който е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен
размер.
Сочи се в договора ,че към настоящия момент размерът
на погасеното от ответницата З. Борсова Л. задължение по договора за
потребителски кредит е в общ размер на 1934,55 лева. С плащанията ответницата е
погасила част от задълженията по договора за потребителски кредит ,от които
номинал в размер на 1895,89 лева .Сумата от 38,66 лева е отишла за погасяване
на лихви за забава по кредита на основание т.12.1 от ОУ.
По претендираната законна лихва в размер на 974,83
лева няма постъпили плащания и се дължи в пълен размер за периода от 25.09.2016
год. до 19.10.2020 год. /датата на изтичане на погасителния план/.
За това свое вземане ищецът е подал на 09.05.2018 год.
по пощата заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ,по
което е било образувано ч.гр.д.№ 821/2020( год. на РС-Самоков.Заявлението било
уважено с издаване на заповед за изпълнение ,връчена на ответника лично.След
като длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК ,на ищеца е указано да предяви иск по
чл.422,ал.1 от ГПК за установяване на вземането си на 11.02.2021 год. Тези
обстоятелства обосновават правния интерес на ищеца от предявяване на
установителен иск за процесното вземане.
Ищецът претендира и разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата чрез пълномощника
си адв.Елена Милушева е представила отговор на исковата молба ,в който е
изразила становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове и е изложила подробни съображения.Заявява
възражения за нищожност на клаузите на договора за пакет за допълнителни
услуги.Изложила е съображения.Направила е възражение за погасяване по давност
на исковата претенция .Сочи ,че ответницата е направила общо 15 вноски по
договора за потребителски кредит .Освен посоченото и приложено по делото
извлечение ,издадено на 04.03.2021 год.по сметка по договор за потребителски
кредит № **********,дванадесет вноски, ответницата е внесла още три вноски по
кредита –на 27.11.2014 год.-сумата в размер на 186,14 лева ;на 30.04.2015 год.
–сумата в размер на 186,14 лева и на 13.08.2015 год.- сумата в размер на 140
лева .Общото трите вноски са за сумата от 512,28 лева.
Самоковският районен съд, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено
следното :
На 25.08.2014 год. ищецът „Профи кредит България” ЕООД
и ответницата З.Б.Л. са сключили договор за потребителски кредит № **********,с
който ищецът се е задължил да предостави на ответника потребителски кредит в
размер на 2000 лева за срок от 24 месеца., а ответникът се е задължил да върне
на ищеца сумата в размер на 2 967,36 лева ,включваща получена главница, на
24 равни месечни вноски ,всяка в размерна 123,64. лева ,при уговорени годишен
процент на разходите 49.90% и годишен лихвен процент 41.17%.По силата на същия
договор ищецът се е задължил да представи на ответника допълнителни услуги по
избран и закупен пакет срещу възнаграждение в размер на 1500 лева, платимо от
ответника на 24 равни месечни вноски, всяка в размер на 62,50 лева.Така общият
размер на договореното парично задължение от ответника по кредита и по пакета
от допълнителни услуги е 4 467,36 лева ,а общият размер на месечната
погасителна вноска бил 186,14 лева ,като страните уговорили тя да бъде платима
на 25-ия ден от всеки месец.
По делото са представени:Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити ,подписан от
ответницата З.Б.Л. и допълнителна преддоговорна информация ,представляваща
приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити,подписани от ответницата на 25.08.2014
год.;Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги ,сключено
между ищеца „Профи кредит България” ЕООД и ответницата З.Б.Л. на 25.08.2014
год.Предмет на споразумението е задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя
по искане на последния и при изпълнение на посочените в Общите условия
изисквания ,една или всички от посочените услуги, изразяващи се в приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит ;възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски ;възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски ;възможност за смяна на датата на падежа ;улеснена процедура
по получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно раздел „Декларации” от договора , неразделна
част от него са и представените с исковата молба Общи условия на „Профи кредит
България” ЕООД към договор за потребителски кредит.
С преводно нареждане от 25.08.2014 год. ищецът е
превел по банковата сметка на ответника З.Б.Л. сумата по кредита в размер на 2000
лева.
По делото е представен погасителен план към договора
за потребителски кредит № ********** от 25.08.2014 год., съгласно който
погасяването на задължението се извършва ежемесечно ,на 24 равни месечни вноски
,с общ размер на месечна вноска 186,14 лева ,на 25-то число от месеца.
На 09.04.2015 год. ответницата З.Б.Л. е подала
заявление за промяна на погасителния план към договора за потребителски кредит
№ **********, като е пожелала да бъде отложена една погасителна вноска.На
22.04.2015 год. между „Профи кредит България“ ЕООД и З.Б.Л. е сключен Анекс № 1
към договора за потребителски кредит ,с който страните са се договорили да бъде
отложена погасителна вноска № 7,като тя трябва да бъде заплатена в края на
погасителния план.Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран
погасителен план ,като погасителните вноски се променят от 24 на 25 броя.
Установява се от представеното извлечение по сметка
към гореобсъдения договор за потребителски кредит към 04.03.2021 год.,в което
са отразени и уговорените падежни дати на месечните погасителни вноски ,че до
изготвянето на извлечението, ответницата е платила десет пълни месечни
погасителни вноски по договора в размер на 186,14 лева и една непълна месечна
погасителна вноска в размер на 34,49 лева на 25.08.2015 год..Седмата
погасителна вноска е отложена е същата е трябвало да бъде заплатена в края на
погасителния план.
По делото са представени :операционна
бележка № 74 от 13.08.2015 год. за сумата в размер на 140 лева ,внесена по
договора за потребителски кредит от 25.08.2014 год. ;вносна бележка от
27.11.2014 год. за сумата от186,14 лева по договор № **********;разписка от
30.04.2015 год. за сумата от 186,14 лева по договор за потребителски кредит.
При така установената
фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Правният интерес на ищеца от предявяване на
установителен иск по чл.422, вр.чл.240 от ЗЗД, с предмет съществуването на предявеното
вземане произтича от установените от приложеното ч.гр.д.№ 821/2020 год. по описа на РС-Самоков обстоятелства ,че по посоченото
заповедно производство съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,връчена на длъжника лично,който в срока по чл.414,ал.2 от ГПК е подал
възражение срещу заповедта.Съдът е указал на заявителя-ищец в настоящото
производство за възможността да предяви установителен иск за вземанията по
заповедта за изпълнение.Тези обстоятелства обосновават правния интерес на ищеца
от предявяване на установителен иск за процесното вземане.Заявителят-ищец е
подал искова молба по настоящото дело ,с която е предявил такъв иск в указания
му едномесечен срок.
В тежест на ищеца по предявения
иск е да установи, при условията на чл.154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на кредитора/ищец/ по него,
както и размера на претендираната главница.
За да се уважи предявения иск, ищецът
следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч.
наличието на сключен договор за потребителски кредит, изпълнение на договорните си
задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало
задължение за нейното връщане.
Безспорно
се установи по делото ,че между „Профи кредит България“ ЕООД и ответника З.Б.Л. е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за кредит за сумата от общ
размер 4 467,36 лева, представляваща задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги. По силата на последния посочената сума е отпусната на
ответницата, която се е задължила да върне същата на 25 месечни вноски в размер
на по 186,14 лева ,при 49.90 % ГПР и 41.17 % ГЛП.
По
възражението на ответницата за валидността на сключеното по повод на договора
за кредит споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
Като
потребител ответникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно.Доколкото съдът
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за действителността на
сключения договор за потребителски
кредит, то в тежест на ищеца е да
докаже, че са спазени приложимите към
процесния договор за потребителски кредит императивните законови изисквания,
както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри са индивидуално
договорени.
Неоснователни са и доводите на пълномощника на
ответника за нищожност на уговорката в договора относно размера на
възнаградителната лихва по кредита.
На първо място, не е спорно по делото, че при този
размер на годишния процент на възнаградителната лихва, а именно 41,17 %,
годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 49,90 %, както е посочено в
договора.С други думи, с тази клауза максимално допустимият праг на ГПР
съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК) не е надвишен при действието на чл. единствен от ПМС №
426/18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения (обн. ДВ, бр. 106/2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) и тя не
е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
На следващо място, договорната клауза за
възнаградителна лихва не накърнява добрите нрави, поради което не е нищожна на
основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД.Ищецът е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции и Наредба № 26/2009
г. за финансовите институции, приета от УС на БНБ (обн. ДВ, бр. 36/2009
г.).Това, което отличава дейността му от тази на банките е, че отпуска заеми
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими начини, т. е. финансира дейността си изцяло от лихвите по
предоставените заемни средства, поради което и размерите на тези лихви са
чувствително по-високи от лихвите по банкови кредити.Наред с това, в кратък
срок от подаване на заявлението на ответника за кредитиране ищецът му е
предоставил един напълно необезпечен кредит при не твърде кратък срок за пълно
погасяване.От това следва, че при сключване на договора за ищеца е съществувало
не само очакване за печалба от кредита, но и по-висок риск от загуба,на който е
напълно съответна и непротиворечаща на добрите нрави клаузата в договора,
определяща размера на договорната възнаградителна лихва.
Основателно е обаче възражението на пълномощника на
ответника за неравноправност на уговорките между страните относно условията за
предоставяне на ответника на уговорения пакет от допълнителни услуги и за
заплащане на възнаграждение за тези услуги.
От цялостното съдържание на тези уговорки,
инкорпорирано в процесния договор за потребителски кредит и в приложимите към
него Общи условия на ищеца към договор за потребителски кредит следва извод, че
страните са уговорили възнаграждение за ищеца в размер на 1500 лв. за услуга,
изразяваща се в предоставяне на ответника на възможности за:1/.Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2/.Отлагане на определен брой
погасителни вноски; 3/.Намаляване на определен брой погасителни вноски; 4/.
Промяна на датата на падеж и 5/.Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
От доказателствата по делото изобщо не се установяват
конкретните параметри на уговорката за приоритетност при разглеждане и
изплащане на кредита, за да се прецени дали ищецът е изпълнил задължението си
да предостави на ответника такава допълнителната услуга със съдържанието й,
посочено в чл. 15.1 от посочените Общите условия (ОУ). Наред с това, далеч
по-съществено е друго – съгласно чл. 15.2.3, чл. 15.3.4, чл. 15.4.1 и чл.
15.5.1 от ОУ възможностите за отлагане на погасителни вноски, за намаляване на
погасителни вноски, за промяна на датата на падежа на погасителни вноски и за
предоставяне на допълнителни парични средства се осъществяват при определени
предпоставки, но всякога въз основа на допълнително писмено споразумение между
страните.Казано иначе, ако въпреки наличието на визираните в ОУ предпоставки не
се стигне до допълнително писмено споразумение между страните за реализиране на
която и да е от тези т. нар. „услуги”, кредитополучателят ще продължи да дължи
включеното в погасителните вноски възнаграждение за нея в уговорения размер,
тъй като нищо различно не е предвидено в договора и в ОУ. По този начин на
ответника е наложено да изпълни своите задължения дори и ако ищецът не изпълни
своите, с което визираните уговорки, които очевидно не са уговорени
индивидуално (тъй като съществена част от тях е инкорпорирана в ОУ), са
неравноправни в хипотезата на чл. 143, ал.2, т. 14, вр. ал. 1 от ЗЗП.Тези
клаузи са уговорени във вреда на ответника–потребител, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата
и задълженията на страните по договора, налагайки на ответника заплащането на
възнаграждение равно на предоставения му кредит – за услуги, дори когато те не
му бъдат предоставени.
Ето защо, при дължимата преценка на всички
обстоятелства по чл. 145,ал.1 от ЗЗП съдът намира, че клаузите на договора за
потребителски кредит и на приложимите към него ОУ относно условията за
предоставяне на ответника на уговорения пакет от допълнителни услуги и за
заплащане на възнаграждение за тях, са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.
2, т. 14, вр. ал. 1 от ЗЗП (чл. 143, т.14 от ЗЗП в редакцията на тази
разпоредба към датата на сключване на договора и към датата на приключване на
устните състезания), поради което са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
На следващо място, уговорените допълнителни услуги са тясно свързани с действия
по усвояване и управление на кредита, поради което уговорката за заплащане на
възнаграждение за тях заобикаля установената в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забрана за
кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за такива действия, а това
обосновава нищожност на клаузите относно предоставянето на тези допълнителни
услуги и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед разпоредбата на чл.146, ал.5 от ЗЗП договорът
не е нищожен в неговата цялост, тъй като той може да се прилага и без
неравноправните клаузи, а и те касаят възнаграждение за услуги, наречени от
страните „допълнителни”, чието предоставяне не е задължително условие за
сключване на договора, което налага обоснованост на предположението по чл.26,
ал.4 от ЗЗД, че договорът би бил сключен и без нищожните му клаузи.
Поради нищожността на клаузите относно условията за
предоставяне на ответника на уговорения пакет от допълнителни услуги и за
заплащане на възнаграждение за тях, за ответника не е валидно възникнало
задължение за заплащане на такова възнаграждение в общ размер 1500 лв., платимо
на части от по 62.50 лв., включени в размера на всяка погасителна вноска.Недължимо
е исковата претенция за сумата в размер на 840,51 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
На следващо място основателно е възражението на
пълномощника на ответницата за погасяване
по давност на исковата претенция.
Съгласно чл.
110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. Според чл.114, ал. 1 от ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал.2 –
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало.Задължението за възстановяване
на отпусната по договор за кредит сума има характер на задължение по договор за
заем, като при заема е налице неделимо плащане, независимо дали е уговорено да
бъде извършено на вноски.Погасителните вноски не представляват периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, тъй като с
постигнатите уговорки за разсрочено плащане кредиторът се е съгласил да получи
изпълнение на части по смисъла на чл. 66 ЗЗД /в този смисъл е Решение № 261 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по реда
на чл. 290 от ГПК/.Поради това, съдът счита, че погасителната давност в
процесния случай е петгодишна съгласно чл. 110 от ЗЗД и започва да тече от момента,
в който вземането е станало изискуемо в пълния му размер – в случая – считано
от 25.09.2015 год., съобразно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД и на
основание чл.12.3 от "Общите условия към договора за потребителски кредит",
от която дата тече и петгодишната погасителна давност.Съгласно посочената
разпоредба- в случай ,че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30
календарни дни ,настъпва автомотично прекратяване на договора за потребителски
кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост.Последната вноска по
кредита е била направена на 25.08.2015 год. ,на 25.09.2015 год. е насътпила
предсрчната изискуемост по ОУ. Видно от данните по делото, заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
депозирано от "Профи Кредит България" ЕООД в съда / по куриер/ на
19.10.2020 г., т. е. след изтичане на петгодишния давностен срок, при което
кредиторът е изгубил правото си да търси принудително изпълнение на
задължението. Поради това, съдът приема за основателно и обосновано
възражението на ответната страна, че правото на кредитора да претендира
изпълнение на неизпълнено парично задължение по процесния договор е погасено
поради изтекла петгодишна давност.Следователно, вземането на "ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД за невърнатата част от заетата сума по този договор е
погасено по давност, а искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските.
С оглед изхода на делото ищецът
следва да заплати на ответника направените по делото разноски за вещо лице и
адвокатско възнаграждение.
По възражението за
прекомерност на възнаграждението за адвокат.
По
смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК,ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото, съдът по искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер на
разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС
решаващият състав не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/
09.07.2004 г. ограничение за трикратния минимум и е свободен да намали
възнаграждението и до предвидения там минимум.
По преценката за прекомерност на адвокатско
възнаграждение съдът не изхожда единствено от цената на иска, а основно от
действителната фактическа и правна сложност на делото,като се базира и на
преценка за активността на процесуалния представител на страната по делото.
Ответникът е
сключил договор за правна защита и съдействие с адв.Милушева ,която не е
участвала в производството по делото, приключило в едно заседание.Предмет на
делото са обективно съединени искове по чл.422,ал.1,вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД,вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД ,което се характеризира с по-ниска степен на
фактическа и правна сложност.Съдът
намира, че в настоящия случай не е без основание уговарянето и заплащането на
адвокатско възнаграждение за защита по гражданско дело пред настоящата
инстанция,но така уговореното адвокатското възнаграждение се явява прекомерно
,съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и подлежи на
редуциране до размер на 350 лева /чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.Ето защо възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно.
Предвид изложеното ищецът следва да заплати на ответника направените по
делото разноски в размер на 350 лева адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи кредит България” ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.София ,бул.“България“ № 49, бл.53Е,вх.В,срещу
З.Б.Л. ***, искове за признаване за установено по отношение на ответника ,че
дължи сумата в размер на 1346,84 лева ,представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 25.08.2014 год., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и З.Б.Л.
,384,12 лева ,представляваща договорно възнаграждение за изтегления кредит по
горепосочения договор,дължимо за периода от 25.08.2015 год. до 25.09.2016 год.,
840,51 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги ,дължимо до 25.09.2016 год., 974,83 лева ,представляваща законна лихва
за забава, дължима за периода от 25.09.2016 год. /датата на изтичане на
погасителния план / до 19.10.2020 год. ,като такава не е начислявана за периода
от 13.03.2020 год. до 13.07.2020 год.,ведно със законната лихва ,считано от
19.10.2020 год. /датата на подаване на заявлението по куриер /до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.София ,бул.“България“ № 49, бл.53Е,вх.В да
заплати на З.Б.Л. *** направените по делото
разноски в размер на 350 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: