№ 13506
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110117372 по описа за 2025 година
Предявени са от ищците К. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** и
А. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, отрицателни установителни искове
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23А, за признаване за установено, че всеки от ищците не
дължи на ответника, чрез принудително изпълнение, поради погА.ването им по
давност, по 1/2 ид. част от следните суми: сумата 2001,71 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия, доставена в обект, находящ се в гр. София, ****, за
периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва от 27.05.2015 г. до
окончателното плащане, сумата 364,46 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 30.06.2012 г. до 18.08.2015 г., сумата 10,20 лв., представляваща такса за
извършена услуга дялово разпределение, сумата 2,30 лв., представляваща обезщетение
за забава върху таксата за дялово разпределение, 47,58 лв., представляваща разноски за
платена държавна такса и сумата 198,26 лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение, за събирането на които суми е образувано изпълнително дело №
20248600400990 г. по описа на ЧСИ Виолета Матова, рег. № 860 на КЧСИ.
Ищците К. К. Е. и А. К. Г. извеждат съдебно предявените си субективни права
при твърдения, че са наследници на К** Е. Г**, като срещу последния бил издаден
изпълнителен лист по гр. д. № 29336/2015 г. по описа на СРС, 61 състав, по силата на
който следвало да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата
2001,71 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия, доставена в обект,
находящ се в гр. София, ****, за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със
законната лихва от 27.05.2015 г. до окончателното плащане, сумата 364,46 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 30.06.2012 г. до 18.08.2015 г.,
сумата 10,20 лв., представляваща такса за извършена услуга дялово разпределение,
сумата 2,30 лв., представляваща обезщетение за забава върху таксата за дялово
разпределение, 47,58 лв., представляваща разноски за платена държавна такса и сумата
198,26 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Поддържат, че за събиране на
посочените суми ответникът образувал изпълнително дело № 20248600400990 г. по
1
описа на ЧСИ Виолета Матова, рег. № 860 на КЧСИ, като претендирал от всеки от
ищците по 1/2 от вземането. Поддържат, че от дата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение – 22.03.2016 г. до датата на образуване на посоченото изпълнително дело е
изтекла 5-годишната погасителна давност, поради което считат, че не дължат на
ответника посочените суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Топлофикация София“ ЕАД, който оспорва иска при възражения, че
процесните вземания не са погасени по давност, тъй като въз основа на молба от
03.10.2016 г. за събиране на вземането е било образувано изпълнително дело №
20168410409092 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 на КЧСИ срещу
наследодателя на ищците, в рамките на което периодично са извършвани
изпълнителни действия, съответно на 07.10.2016 г. е наложен запор върху банкови
сметки на длъжника, на 06.11.2017 г. бил насрочен опис на собствени на длъжника
движим вещи, на 13.08.2018 г. бил насрочен опис на собствени на длъжника движим
вещи, на 24.09.2019 г. бил насрочен опис на собствени на длъжника движим вещи и на
01.12.2021 г. бил насрочен опис на собствени на длъжника движим вещи.
Същевременно ответното дружество, в качеството му на взискател по това
изпълнително дело периодично подавало молби за извършване на изпълнителни
действия, съответно на 30.08.2019 т., на 09.10.2019 г. и на 07.10.2021 г. Поддържа, че
изпълнителното дело било прекратено на 19.12.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, поради което въз основа на молба от дата 20.03.2024 г. било образувано новото
изпълнително дело № 20248600400990 г. по описа на ЧСИ Виолета Матова, рег. № 860
на КЧСИ. В рамките на новото изпълнително бил наложен запор върху банковите
сметки на ищците на дата 26.02.2025 г., в резултат на които на 09.04.2025 г. постъпило
плащане от длъжника А. Г. в размер на 93,01 лв., а от длъжника К. Е. 620,65 лв. Не се
оспорва, че ищците са наследници на К** Е. Г**, като сочи, че същият е починал на
03.07.2021 г. и в тази връзка поддържа, че изпълнителното дело е било спряно до
момента на конституирането на наследниците на 17.02.2025 г. При тези твърдения,
счита че вземането на е погасено по давност, тъй като същата е прекъсвана
многократно с предприетите изпълнителни действия и молби на взискателя. Поради
изложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от на ищците
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
с доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че в полза на ответното дружество „Топлофикация София“ ЕАД
срещу К** Е. Г** е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 29336/2015 г. по описа на
СРС, 61 състав, за сумата 2001,71 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия, доставена в обект, находящ се в гр. София, ****, за периода от 01.05.2012 г.
до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва от 27.05.2015 г. до окончателното плащане,
сумата 364,46 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 30.06.2012 г. до
18.08.2015 г., сумата 10,20 лв., представляваща такса за извършена услуга дялово
разпределение, сумата 2,30 лв., представляваща обезщетение за забава върху таксата за
дялово разпределение, 47,58 лв., представляваща разноски за платена държавна такса
и сумата 198,26 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Горното се
установява и от приложеното ч.гр.д. № 29336/2015 г. по описа на СРС, 61 с-в.
Не е спорно, а и от приложеното към изп. дело № 20248600400990 по описа на
ЧСИ Виолета Матова, Удостоверение за наследници изх. № ***г., се установява, че
К** Е. Г** е починал на 03.07.2021 г., и е оставил за наследници ищците А. К. Г.
2
(съпруга) и К. К. Е. (син).
По делото е приобщен препис от изп. дело № 20168410409029 по описа на ЧСИ
Неделчо Митов, което е образувано въз основа на молба на ответното дружество от
дата 03.10.2016 г. за принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен
лист срещу наследодателя на ищците. Видно от приобщения препис, в рамките на това
изпълнително дело са извършвани следните действия по принудително изпълнение:
На 07.10.2016 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника,
открити в „Банка ДСК“ АД, „Обединена Българска банка“ АД и „УниКредит Булбанк“
АД.
На 06.11.2017 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника за дата
08.01.2018 г. на адреса на длъжника и е изпратена призовка за принудително
изпълнение.
На 03.08.2018 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника за дата
02.10.2018 г. на адреса на длъжника и е изпратена призовка за принудително
изпълнение.
На 30.08.2019 г. взискателят и ответник в настоящото производство е подал
молба по изпълнително дело за извършване на действия по принудително изпълнение,
чрез налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника и насрочване на
опис на движими вещи, собственост на длъжника.
На 24.09.2019 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника за дата
18.11.2019 г. на адреса на длъжника и е изпратена призовка за принудително
изпълнение.
На 09.10.2019 г. взискателят и ответник в настоящото производство е подал
молба по изпълнително дело за извършване на действия по принудително изпълнение,
чрез налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника и насрочване на
опис на движими вещи, собственост на длъжника.
На 07.10.2021 г. взискателят и ответник в настоящото производство е подал
молба по изпълнително дело за извършване на действия по принудително изпълнение,
чрез налагане на запор върху трудово възнаграждение и банкови сметки на длъжника,
както и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника.
На 01.12.2021 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника за дата
04.02.2022 г. на адреса на длъжника и е изпратена призовка за принудително
изпълнение.
С Постановление на съдебния изпълнител от дата 14.12.2023 г. производството
по изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и са
вдигнати наложените запори.
От приложения препис на изпълнително дело № 20248600400990 г. по описа на
ЧСИ Виолета Матова, рег. № 860 на КЧСИ е видно, че след прекратяване на първото
изпълнително дело, ответното дружество е подало нова молба за образуване на
изпълнително дело на дата 20.03.2024 г., с която са направени искания за извършване
на принудителни действие, чрез посочването на конкретни изпълнителни способи.
С Постановление от 22.03.2024 г. изпълнителното дело е спряно, тъй като е
констатирана смъртта на длъжника К** Е. Г**.
С молба от 10.04.2024 г. ответникът – взискател е поискал конституирането на
наследниците на длъжника К** Е. Г**, като длъжници по изпълнителното дело.
С Разпореждане на съдебния изпълнител от 17.02.2025 г. като длъжници по
изпълнителното дело са конституирани ищците, в качеството им на наследници на К**
3
Е. Г**.
Срещу ищците, като длъжници по изпълнителното дело са предприети следните
действия по принудително изъпление:
На 26.02.2025 г. са наложени запори върху банкови сметки на ищеца А. К. Г.,
открити в „УниКредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД и върху банковите
сметки на ищеца К. К. Е., открити в „УниКредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“
АД.
От длъжниците са постъпили плащания, които са разпределени с протоколи от
09.04.2025 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира предявения иск за допустим, доколкото ищците се позовават на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за
вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът
на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на
развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение
не е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай.
По отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по
реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия
исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок,
какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице
изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този
случай е установено със сила на пресъдено нещо, но следва да се съобрази
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на
чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се
получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.
424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този
смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение
№ 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО.
Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с изтичането на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415,
ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на
възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно,
поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените
4
съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери
приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от
страна на длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане
на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки.
В конкретния случай Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника К** Е. Г**
на дата 22.12.2015 г. и след като не е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК, който съгласно редакцията на ГПК към онзи момент е бил двуседмичен, то
заповедта е влязла в сила на дата 06.01.2016 г. и в този момент за почва да тече нова
погасителна давност за вземането. В случая доколкото в молбата за образуване на
изпълнително дело липсва искане на взискателя за прилагане на определен способ, то
същата не прекъсва давността, а погасителната давност за вземането е прекъсната за
първи път с налагането на запор на длъжника – наследодател на ищците върху банкови
сметки на 07.10.2016 г. по образуваното изп. дело № 20168410409029 по описа на ЧСИ
Неделчо Митов. След това давността е прекъсвана многократно с предприемането на
действия по принудително изпълнение, съответно на 06.11.2017 г. и на 13.08.2018 г. с
насрочването на опис на движими вещи на длъжжника, намиращи се в имота му, на
30.08.2019 г. с молбата на взискателя за предприемане на действия по принудително
изпълнение, чрез запор на трудово възнаграждение и опис на движими вещи на
длъжника, на 24.09.2019 г. с насрочването на опис на движими вещи на длъжника,
намиращи се в имота му, на 09.10.2019 г. с молбата на взискателя за предприемане на
действия по принудително изпълнение, чрез запор на трудово възнаграждение и опис
на движими вещи на длъжника. В тази връзка и доколкото е налице известно
бездействие на взискателя до 2019 г. следва да се посочи, че действително съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. Погасителната давност обаче е институт, различен от перемпцията и с
различни прави последици по отношение на вземането. Давността изключва
възможността за насочване на принудителното изпълнение (но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може
да я зачете), а перемпцията не изключва принудителното изпълнение изключва, тъкмо
обратното тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но
въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ–той дължи подчинение
на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново–отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело, но във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ (В
5
този смисъл са Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. 1747/2020 г. на ВСК, ІV ГО).
Същевременно по делото беше установено, че длъжникът е починал на
03.07.2021 г., поради което към този момент по изпълнителното дело се осъществили
предпоставките за спиране на производството по чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК .
Следователно със смъртта на длъжника по силата на закона се спира и изпълнителното
производство, респ. спират да текат всички срокове, като не могат да бъдат
извършвани никакви процесуални действия от съдебния изпълнител до
конституирането на наследниците на длъжника. Без значение е по-късно констатиране
на основанията за спиране на изпълнителното дело от страна на съдебния изпълнител,
тъй като спирането настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото спиране на изпълнителното производство.
В този смисъл са и мотивите, изложени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС, във връзка с перемпцията. Т.е. давностният срок, започнал да тече след
последното изпълнително действие/молба за действие по изпълнителното дело,
предприети преди смъртта на длъжника – на 09.10.2019 г., със смъртта на длъжника на
03.07.2021 г. е спрял да тече до датата на прекратяване на изп. дело №
20168410409029 по описа на ЧСИ Неделчо Митов с постановление – 14.12.2023 г. Т.е.
на 14.12.2023 г. е продължила да тече спрялата да тече поради смъртта на длъжника
погасителна давност, но след образуването на новото изпълнително дело №
20248600400990 г. по описа на ЧСИ Виолета Матова, рег. № 860 на КЧСИ на
20.03.2024 г. давността е отново спряла до конституирането на наследниците на
длъжника – ищците с Разпореждане от дата 17.02.2025 г. При тези данни периодът
през, който е текла давността между периодите на спирането й, поради смъртта на
длъжника, е по-кратък от 5 години, следователно погасителната давност за вземането
към момента на предявяване на настоящите искове не е изтекла.
С оглед на всичко изложено може да се обоснове извод, че процесното
вземането на ответника спрямо ищците не е погасено по давност, поради което
исковете се явяват неоснователен и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определени от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищците К. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, **** и А. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК,
срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23А, за признаване за установено,
че всеки от ищците не дължи на ответника, чрез принудително изпълнение, поради
погА.ването им по давност, по 1/2 ид. част от следните суми: сумата 2001,71 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия, доставена в обект, находящ се в
гр. София, ****, за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва
от 27.05.2015 г. до окончателното плащане, сумата 364,46 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 30.06.2012 г. до 18.08.2015 г., сумата 10,20 лв.,
6
представляваща такса за извършена услуга дялово разпределение, сумата 2,30 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение, 47,58
лв., представляваща разноски за платена държавна такса и сумата 198,26 лв. разноски
за юрисконсултско възнаграждение, за събирането на които суми е образувано
изпълнително дело № 20248600400990 г. по описа на ЧСИ Виолета Матова, рег. № 860
на КЧСИ.
ОСЪЖДА К. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** и А. К. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, **** ДА ЗАПЛАТАТ на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
№ 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100 лв. – разноски в производството за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7