Р Е Ш Е Н И Е № 38
гр. Сливен, 12.04.2023 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
в
публичното заседание на двадесет и втори март
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Галя
Райкова-Георгиева и с участието на прокурора Красимир Маринов като разгледа докладваното от председателя КАНД № 17 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение № 502/19.12.2022 г.,
постановено по АНД № 20222230200976/2022 г. по описа на СлРС е отменено като
незаконосъобразно НП № F644709/18.04.2022 г., издадено от Директор
Дирекция „Контрол“ ТД на НАП гр. Бургас, с което на Д.Д.К. е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение на чл.
180, ал. 2, във вр. с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 2, във
вр. с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС; и е осъдена ТД на НАП гр. Бургас да заплати
сумата от 300 лв. за процесуално представителство.
Горното решение е обжалвано в
законният срок от ТД на НАП -Бургас. В касационната жалба се твърди, че
решението на Районен съд – Сливен е неправилно, тъй като е постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, и е
необосновано. Заявява, че по безспорен начин е установено извършването на
административното нарушение, като счита за неправилни изводите на съда за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че нарушението било типично за вида си
и не се отличавало с по-ниска степен на обществена опасност. Моли съда да
постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и
наказателното постановление..
В съдебно заседание жалбоподателят в
писмено становище от п. си юриск. Д., заявява, че поддържа жалбата. Моли съдът
да отмени решението на първоинстанционния съд и да потвърди НП, като правилно и
законосъобразно.
Ответникът по касацията Д.Д.К., чрез
п. си адв. А. А. *** моли съда да остави решението на СлРС в сила. Счита, че районният
съд правилно се е съобразил с всички факти и обстоятелства относно издаването
на наказателното постановление и описаните в тях фактическа обстановка.
Заявява, че органът не се е съобразил при издаване на наказателното
постановление с постъпилите доказателства в рамките на самото
производство. Претендира на направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява
становище, че изводите на съда са подкрепени от
събраните по делото доказателства и липсват основания за отмяна на решението
му.
Касационната жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
По повод на извършена проверка от Х.
Д. - г. и. по п. в ТД на НАП – Б., било установено, че за периода от 01.08.2020
г. до 31.07.2021 г. Д.Д.К. е реализирала облагаем оборот от 54 659,60 лв. от п.
на с. п. и не е спазила срока по чл. 96. ал. 1 от ЗДДС за подаване на заявление
за регистрация по ЗДДС, в случая от 01.08.2021 г. до 09.08.2021 г. Задълженото
лице Д.К. подала заявление за регистрация на 03.09.2021 г., като е регистрирана
на 15.09.2021 г. с издаден Акт за регистрация по ЗДДС с №
200422102969552/15.09.2021 г., връчен на същата дата.
Проверяващите приели, че на основание
чл.102, ал.3 т. 1 от ЗДДС задълженото лице дължи данък за периода от изтичане
на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е
подало заявлението за регистрация в срок, до датата на която е регистрирано от
орган по приходите. ЗЛ не било начислило дължимия данък за извършените облагаеми
д. на с. п. за периода от 24.08.2021 г. до 14.09.2021 г., които били в общ
размер на 560,00 лева и се дължало ДДС в размер на 93,33 лева.
Нарушението било установено на
06.12.2021г. по повод на извършена проверка за установяване на факти и
обстоятелства приключила с протокол № П-02002021171260-073-001/06.12.2021 г. До
ответника по касацията била изпратена покана с изх.№ П-326/06.12.2021 г. за
явяване в сградата на ТД НАП Бургас, офис Сливен в 7-дневен срок от
получаването й, която била получена по електронен път на 15.12.21 г. В указания
срок К. или упълномощен неин представител не се явили, поради което на осн.
чл.40, ал.2 от ЗАНН бил съставен АУАН № F644709/04.03.2022 г. за извършено
нарушение на чл.180, ал.2 във вр. с чл.180, ал. 1 от ЗДДС. На 16.03.2022 г.
акта бил връчен на упълномощено от ответника по касацията лице, което вписало в
него възражения.
На 21.03.2022 г до ТД на НАП Бургас -
офис Сливен било входирано възражение срещу съставения АУАН от ответника по
касация, в което обяснила, че фактура издадена от 29.07.2021 г. била платена на
02.08.2021 г. и тя е взела в предвид облагаемия оборот на датата на плащането,
което я било подвело. Заявява, че не е действала умишлено и не е ощетила
бюджета. Възразила, че при проверката, сумата на дължимото от нея ДДС за
периода от 24.08.2021 г. - 15.09.2021 г. било начислено и внесено с Декларация
за ДДС за м. 11.2021 г. Обяснила, че е изряден платец, спазва законодателството
и няма други нарушения, това било за първи път. С подаденото възражение искала
да бъде отменен издадения срещу нея АУАН.
Въз основа на съставеният АУАН било
издадено НП № F644709/18.04.2022 г. от Директор Дирекция „Контрол" ТД на
НАП гр.Бургас, в което е описана фактическата обстановка от АУАН, посочено е,
че е налице нарушение на разпоредбите на чл.180, ал.2 във вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС, като на основание чл. 180 ал. 2. във връзка с чл. 180. ал.1 от ЗДДС на ответника
по касацията е наложено административно наказание „Глоба" в размер на
500лева. АНО приел, че изложените от жалбоподателката обстоятелства във
възражението не изключват административнонаказателната й отговорност и оставило
същото без уважение. НП било връчено на упълномощен представител на К. на
20.08.2022 г.
При горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че безспорно е установено извършването на нарушението, при установяването на същото и ангажирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, но деянието представлява маловажен случай, поради което отменил НП.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт, като краен съдебен акт.
Неправилни са изводите на СлРС, че при съставянето на АУАН и издаването на НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество както в АУАН, така и в НП липсва описание на нарушението. От обстоятелствената част в АУАН и НП не става ясно за какво точно е санкциониран ответника по касацията, тъй като едновременно са изложени фактически обстоятелства от състава на две различни нарушения - по чл. 96, ал. 1 ЗДДС (неподаване в срок на заявление за регистрация по ЗДДС), за което е приложима административнонаказателната разпоредба на чл. 178 ЗДДС, от една страна, а от друга нарушение по чл. 86, ал. 1 ЗДДС - неначислен ДДС, за което е приложима административнонаказателната разпоредба на чл. 180, ал. 1 ЗДДС. Неясна е и правната квалификация на нарушението - чл. 180, ал. 2 ЗДДС. Същевременно с НП на дружеството е наложена санкция на основание чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1 ЗДДС в размер на ДДС, начислен от АНО на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС само върху облагаемия оборот на ответника за м. 08. 2021 г., за който по делото са налице данни, че е начислен през м. 11. 2021 г., независимо, че АНО се е позовал на чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС. По изложените съображения и независимо направената привръзката в НП между нормите на чл. 180, ал. 2 и чл. 180, ал. 1 ЗДДС е останала неизяснена действителната воля на административнонаказващия орган относно естеството на вмененото нарушение на К., относно реда за начисляването на ДДС и данъчната основа, върху която е начислен данъка и определен размера на наложената глоба. В допълнение не е посочена дата на извършване на нарушението, която е съществен елемент от обективната страна на състава на нарушението и която поради неясното описание на нарушението не може да бъде извлечена по тълкувателен път. Сочените пропуски са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и препятстват съдебния контрол за законосъобразност на НП.
Неправилно първоинстанционният съд е посочил в своето решение, че нарушението е по чл. 102, ал.3, т.1 от ЗДДС. Съгласно посочената норма за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя: 1. за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.
Действително тази норма следва да бъде посочена в мотивите на наказателното постановление, тъй като тя определя дължимостта на данъка, както и периода за който следва да бъдат определени данъчните задължения, но тя не се явява нарушена, защото не съдържа предписание за поведение, неспазването на което да е обявено от закона за административно нарушение, а предвижда хипотеза при наличието на която е дължим ДДС от лице, което не е изпълнило задължението си да подаде заявление за регистрация и да се регистрира по ЗДДС.
Правната квалификация на нарушението следва да е ясно посочена и не може да се извлича по тълкувателен път, тъй като в противен случай се нарушава правото на защита на санкционираното лице, което е лишено от възможността да разбере, за какво точно нарушение е санкционирано. Задължение на административнонаказващия орган е да конкретизира точно и изчерпателно текстовете от закона, които са били нарушени, което в настоящия случай не е сторено.
Допуснатите съществени процесуални нарушения изцяло опорочават административно-наказателното производство и същите не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на производството, тъй като всяко от тях е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а факта, че са съществени изключва приложението на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
По изложените съображения административния съд намира, че като е отменил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил като краен резултат правилно решение, макар и при различни мотиви.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.
По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.
Ответникът по касацията е направил искане за присъждане на разноски, което с оглед изхода от делото и чл.143 ал.1 от АПК е основателно, поради което касатора следва да му заплати 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 502/19.12.2022 г., постановено по АНД № 20222230200976/2022 год. по описа на СлРС.
Осъжда ТД на НАП - гр.Бургас да заплати сумата от 300 лв. на Д.Д.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.