О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 9.03.2020 г. Гр.
Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 9 март 2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 3948 по описа за 2019
година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от П.С.С.,
в която твърди, че на 20.03.2017 г. внесла по сметка на длъжника Д.К.Й. сумата
от 1000 /хиляда/ лева. Сумата от 1000 лв. била преведена без основание и на
основание 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД длъжника бил длъжен да я върне, тъй като
неоснователно се обогатил с посочената сума. Длъжникът многократно бил канен да
върне парите, но до момента не ги върнал, а напротив, неговото бездействие
повече от две години показвало, че очевидно нямал никакво намерение да върне
сумата.
Твърди, че предвид забавата,
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
на 19.10.2018 г. до Районен съд гр. Стара Загора. По подаденото заявление било
образувано ч.гр.д. № 5219/2018 г. на СтРС, по което съдът разпоредил издаването
на Заповед за изпълнение, с която осъдил Д.К.Й. да заплати на П.С.С., сумата от
1000.00 /хиляда/ лева като получена без основание, и законна лихва върху тази
сума от 19.10.2018 г. до изплащането й и сумата от 325 лева разноски по делото.
Така издадената Заповед за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК - чрез залепване
на уведомление и с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът
указал, че следвало да се предяви настоящия иск за установяване на вземането.
За пълнота, след срока за подаване на възражение постъпило и писмено възражение
от длъжника, което не било прието от съда поради просрочие, но дори да се
приемело, че не било налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, то тъй
като било подадено и възражение по чл. 414 от ГПК, то несъмнено ще следвало да
се подаде настоящия установителен иск. Изложеното обуславяло необходимостта и
правния интерес от предявяване на настоящия иск като Моли съда да приемете, че
настоящия иск бил своевременно подаден (в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК) и бил
основателен.
Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на Д.К.Й., ЕГН **********, че
същият дължи на П.С.С., **********, постоянен адрес: ***, сумата от 1000.00
(хиляда) лева, като получени без основание, и законна лихва върху тази сума от
19.10.2018 г. до изплащането й, за изпълнението на което парично задължение в
полза на П.С.С., ********** е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 3006 от 23.10.2018 г. по ч.гр.д. № 5219/2018 г.
по описа на Районен съд гр. Стара Загора.
Претендира всички съдебни и
деловодни разноски за завеждане и водене на настоящото съдебно производство,
вкл. адвокатски хонорар, както и всички съдебни и деловодни разноски, направени
във връзка с ч.гр.д. № 5219/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд, в
размер на 325 лв.
В едномесечния срок по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Д.К.Й., в
който заявява, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока и по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, но неоснователен.
В исковата молба се излагали твърдения, че на 20.03.2017 година ищцата
(кредитор) внесла по сметка на длъжника Д.К.Й. сумата от 1000 лева и че същата
сума била преведена без основание, поради което и на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД длъжникът бил длъжен да я върне, тъй като неоснователно се
обогатил с посочената сума. Сочи се, че длъжникът многократно бил канен да
върне парите, но до момента (на подаване на ИМ) не ги бил върнал, напротив,
неговото бездействие повече от две години показвало, че очевидно нямал никакво
намерение да върне сумата.
Представяло се от страна на ищцата едно писмено доказателство - платежно
нареждане от 20.03.2017 година на «СЖ Експресбанк» АД, което отразявало, че
сумата била внесена на каса в брой, с посочено от вносителя основание
«захранване» и данните на банкова сметка *** Д.К.Й..
Оспорва твърденията на ищцата, че същата превела сумата от 1000 лева без
основание. Възразява за наличие на такова основание, евентуално за хипотеза на
чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, с подробно изложени по-долу в т. 2.2. аргументи.
Оспорва твърденията на ищцата, че същата канила ответника Д.К.Й. да върне
сумата. Възразява, че ответникът и ищцата не се познавали към момента на
получаването на сумата; ответникът до получаването на заповедта за изпълнение
по чл. 410 от ГПК не знаел, нито подозирал, че ищцата можела да има и/или има
претенции за тази сума, както и не бил получавал никога покана от нея за
връщането й.
Твърди, че към датата на внасяне на сумата (20.03.2017 година) бил студент
във Франция, записан в редовна форма на обучение в първата си година на висше
образование на академичната 2016-2017 година в Университета в Бордо - Бордо
„Metropole” (33), специалност „Право, икономика управление - Право - Право», с
факултетен № 21613738, след успешно положен изпит по френски език ниво В 2 и
получаване на диплома на 14.04.2016 година.
Към тази дата с ищцата не се познавали, а той живеел във Франция.
Ищцата, обаче, към тази дата била добра позната и в близки приятелски
отношения с майка му - ДИЛЯНА ДЕЛЧЕВА ЙОРДАНОВА, ЕГН **********. Единствените
хора, които знаели данните за банковата му сметка, разкрита за нуждите му в
чужбина, били неговите родители - Диляна Йорданова и Камен Данчев Й..
Ищцата П.С.С. по това време - март 2017 година ръководила дейността и
работила заедно с майката му Диляна Йорданова в дружество „Виктория СС Консулт”
ЕООД-гр. София, с ЕИК *********.
Към март 2017 година едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството била майката на ищцата - Стоянка Минчева С., като видно от
вписванията в ТР и РЮЛНЦ при АВп, до 16.10.2015 година именно ищцата била
едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. След промяната в
обстоятелствата на дружеството, П.С. продължила по същия начин да управлява и
ръководи бизнеса и дейността на дружеството, но вече като пълномощник на
управителя Стоянка С.. Майката на ответника - Диляна Йорданова, работила за
дружеството по силата на граждански договор № 1 от 09.11.2015 година, назначена
на длъжност „Търговски консултант”.
Тъй като работили заедно още от 2015 година, майка му и П.С. с времето се
сприятелили, а Диляна Йорданова споделила със своята приятелка П.С. радостта и
гордостта си от факта, че синът й Д.Й. бил приет като студент във Франция,
специалност „Право”. П.С. не познавала лично ответника и двамата никога не били
общували. След развода с бащата на Д., майката Диляна Йорданова отглеждала сина
си и до заминаването си във Франция двамата живеели заедно в гр. София, двамата
били силно привързани един към друг.
Издръжката за обучението на ответника Д.Й. във Франция била поета от
неговите родители, като за покриване на разходите му във Франция същият ползвал
банковата сметка, разкрита тогава в „СЖ Експресбанк” АД, сега с наименование -
„Експресбанк” АД, с IBAN ***, която, отбелязва, че била идентична с банковата
сметка по нареждането от 20.03.2017 година. По тази сметка, видно от
представеното с настоящия отговор извлечение, в началото на м. март 2017 година
бащата на Д. - Камен Данчев Й., внесъл 1200 лева, като тегленията, извършени от
сметката в периода 01.03.2017-31.03.2017 година, били от пост-терминални
устройства в Бордо, Франция.
В края на месец март помолил майка си спешно да внесе сума от 1000 лева за
покриване на неотложни други негови нужди за този Месец. Тъй като Диляна
Йорданова в този момент била заета с неотложна работа и нямала възможност да
отиде до банката, предала сумата от 1000 лева на ищцата П.С.С., дала й номера
на банковата сметка на сина си и помолила тази своя „приятелка”, в чийто морал
Диляна Йорданова (към онзи момент) не се била съмнявала, да внесе по сметката
на Д.Й. сумата. Това се случило пред свидетели. Сумата от 1000 лева
принадлежала на майката на Д.Й. - Диляна Йорданова, съответно - ищцата не била
внесла свои пари по сметката на Д.Й., за да било налице неоснователно
обогатяване на ответника за нейна сметка, каквото се твърдяло. Нещо повече, в
случая ищцата извършила услуга, без да дава свои средства, тя изпълнила един
морален и човешки дълг - да предаде (внесе) получената от майката на Д. сума на
сина й, изпълнявайки услуга, каквато ищцата не само не отказала, но и се била
съгласила да направи.
Горната действителна фактическа обстановка обяснявала и съвсем логично
обстоятелството как ищцата разполагала с банковата сметка на Д.Й., по която да
внесе сумата от 1000 лева. Ноторно известно било, че поради наличие на
института на банковата тайна, никое лице не можело свободно да се сдобие с
реквизити на банкови сметки на трети лица. В случая ищцата знаела както
банката, така и банковата сметка, или най-малко знаела лични данни на Д.Й.
(ЕГН), за да можела да извърши вноската на каса.
Вноската не била сторена без основание. Ищцата сама указала в платежния
документ „захранване”, или волята й била да внесе сумата именно като вноска за
захранване на сметката, а не като заем, дарение, или др. Нямало и наведени
фактически твърдения за предаване на исковата сума в заем.
Ищцата по своя воля посетила именно конкретната банка, обективно
разполагала, с реквизите на сметката на ответника; лично внесла на каса сума от
1000 лева и лично отразила в документа основанието за вноската „захранване“.
Тези факти в съвкупност изключвали твърденията на ищцата за изначална липса на
основание на платеното по см. на чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, каквото било
основанието на предявения установителен иск.
Според тълкуванията по приложението на материалния закон относно института
на неоснователното обогатяване и по въпросите, свързани с приложението на чл.
55 от ЗЗД, дадени в задължителната за съдилищата практика в Постановление № 1
от 28.05.1979 година по гр.д. № 1/79 г. на Пленума на ВС, която била актуална и
до днес, първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисквал предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още
при самото получаване липсвало основание за преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго.
В конкретния случай бил налице основание за захранване на сметката му със
сумата от 1000 лева, сторено именно от ищцата, която в случая по своя воля
изпълнила поръчка на майката на ответника, със средства, които били собствени
на трето за спора лице, предназначени именно за сина на третото лице.
Ето защо, счита, че нямало и не било налице никакво разместване на блага от
патримониума на ищцата в това на ответника по см. на цитираното Постановление №
1 на ПВС, което било друго възражение на ответника за неоснователност на иска.
Възразява и за наличие в случая на хипотезата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД,
изключваща основателността на заведения иск, според която материално-правна
норма, не можела да иска връщане на даденото онзи, който съзнателно изпълнил
свой нравствен дълг.
В Постановление № 1 от 28.05.1979 година по гр.д. № 1/79 г. на Пленума на
ВС било прието, че съзнателното изпълнение на нравствения дълг представлявало
само по себе си основание по см. на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и когато се
поддържало, че било дадено нещо без основание, необходимо било от съда да се
изясни дали не били налице съзнателно изпълнение на нравствен дълг, и когато се
констатирало, че извършилият престацията съзнавал при изпълнението моралното си
задължение, даденото не следвало да се присъжда обратно, защото (приемала ПВС),
съзнателно изпълнение на нравствен дълг само по себе си било основанието на
престацията.
Моли съда да отхвърли предявения срещу Д.К.Й. установителен иск по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 55, ал.1, пр. 1-во от ЗЗД, като неоснователен.
Претендира сторените по делото разноски.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 55, ал.1, пр. 1-во от ЗЗД. Този иск
е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че
вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5219/2018
г. по описа на РС Стара Загора
съществува. Страните следва да докажат всички твърдени от тях факти и
обстоятелства в исковата молба и отговора. Ищецът следва да докаже фактите, от
които произтича вземането му, а ответникът възраженията си срещу вземането.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ
страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА
страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага
спорещите страни да постигнат споразумение.
Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане
– извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да
приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора
документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на
ГПК.
Ето защо, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: Платежно нареждане от 20.03.2017 г.; Копие на л.к. на Д.К.Й.; Удостоверение
за настоящ адрес изх. № 9981/20.11.2019 г. на дл. лице при Община София, р-н
Възраждане; Вносна бележка 42406-016-007917-2017-03-20 на «Сосиете Женерал Експресбанк»
АД; Извлечение от банкова сметка *** Д.К.Й. за периода 01.03.2017 -
31.03.2017г. от «Сосиете Женерал Експресбанк» АД; Диплома за изучаване на
френски език DELE В2 на Д.Й., ведно с превод на български език; Удостоверение
на Министерството на националното образование, висшето образование и научните
изследвания за прием в първата година на Виеше образование на академичната
2016-2017 г. на Д.Й.; Уверение за студентско положение 2016/2017г. на
Председателя на Университета в Бордо, ведно с превод на български език; Граждански
договор № 01/2015 от 09.11.2015 г. между „Виктория СС Консулт” ЕООД и Диляна
Делчева Йорданова; Удостоверение изх. № 01/10.01.2017 г. на „Виктория СС
Консулт ЕООД; Извлечение от ТР за актуално състояние на „Виктория СС Консулт”
ЕООД
ПРИЛАГА
ч.гр.д. № 5219/2018 г. по
описа на РС Стара Загора.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпита на
свидетели /по един за всяка страна/.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 31.03.2020
г. от 11.10 ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС
от разпореждането да се връчи на страните.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: