Р Е Ш Е Н И Е
Номер 26.06.2019г.
Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На трети юни Година 2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен съдия: Петър
Боснешки
Секретар: Даниела Благоева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 08362 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 417 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Кредит респект” ООД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ”Лагера”, ул. “Кюстенджа” №6, ет.4, ап.7, срещу Р.А.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 417 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 230,00лв., представляваща главница по запис на заповед от 03.01.2017г., за която сума е издадена Заповед №3823 от 23.07.2018г. по ч.г.д. №5073/2018г. на ПРС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 20.07.2018г., до окончателното изплащане на задължението. Ищецът претендира процесното вземане в качеството му на джиратар след като го е придобил в резултат на прехвърляне с джиро от 20.06.2018г. на “Кредихелп” ООД.
В законоустановения срок ответникът Р.А.Г. е подал отговор, с който е оспорил иска като неоснователен. Ответникът твърди, че записът на заповед е издаден във връзка с Договор за заем №220061/03.01.2017г. и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка с Договор за заем №220061/03.01.2017г., сключени от ответника с “Кредихелп” ООД. Ответникът не оспорва автентичността на процесния запис на заповед. Твърди, че е погасил част от вземанията по договора за заем и е представил доказателства за изплатена сума от 135,00лв. (три вноски от по 45,00лв.). Ответникът твърди по подробно изложени съображения, че джирото е нищожно като противоречащо на чл.26, ал.4 ЗПК. Ответникът оспорва процесното джиро да е извършено от Управителя на “Кредихелп” ООД.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.
По
основателността:
От фактическа страна се установява, че между ответника и “Кредихелп” ООД е сключен индивидуален договор за паричен заем № 220061 от 03.01.2017г., по силата на който дружеството заемодател е предоставило на заемателя Р.А.Г. сумата в размер на 102,26 евро или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ за еврото спрямо лева срещу задължението на последния да погаси заема в рамките на 1 месец. Общият размер на всички плащания по заема е изчислен на 206,00лв., като в договора е предвидена и клауза, съгласно която при неосигуряване от страна на заемателя на трето лице, което да отговаря като солидарен длъжник за изпълнението на задължението по договора, заемателят ще дължи неустойка в размер на 24,00 лв. От представените по делото доказателства е видно, че единствено задължено лице по договора е настоящият ответник Р.А.Г., от което следва, че задължението му към дружеството заемодател се равнява общо на сумата от 230,00лв.
Издаденият запис на заповед с издател Р.А.Г. и с поемател “Кредихелп” ООД е от 03.01.2017г. - същата дата, както и датата на сключване на индивидуален договор за паричен заем № 220061 и за същата сума - 230,00лв. Съгласно чл. 7 от сключения между същите страни Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем № 220061 от 03.01.2017г., страните се съгласяват изпълнението на задълженията за заплащане на всичко дължимо по договора за паричен заем да бъдат обезпечени от заемателя чрез издаването на запис на заповед. С оглед изложеното следва да се приеме, че процесният запис на заповед е бил издаден в обезпечение на посоченото от ответника каузално правоотношение.
Видно от приложения по делото запис на заповед, същият е прехвърлен на 20.06.2018г. чрез джиро, обективирано на гърба на менителничния ефект от джиранта “Кредихелп” ООД на джиратаря и настоящ ищец по делото “Кредит респект” ООД. Джирото притежава всички необходими реквизити, включително и подпис на джиранта (положен от Л.Р. - управител на “Кредихелп” ООД).
С декларация с нотариално заверен подпис от 31.05.2019г. Л.Р., в качеството си на управител на “Кредихелп” ООД, декларира, че подписът на джиранта на гърба на процесния запис на заповед е положен собственоръчно от него като управител на “Кредихелп” ООД и че прехвърлянето на правата по горепосочения запис на заповед е извършено лично от него в качеството му на управител на “Кредихелп” ООД, като правата са прехвърлени на джиратаря “Кредит респект” ООД, на което дружество Л.Р. също е управител.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:
Съобразно константната практика на ВКС, длъжникът по записа на заповед може да релевира на поемателя лични възражения, черпени от каузалното правоотношение, за обезпечение на което е поето абстрактното задължение. В този смисъл е Решение № 105 от 13.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 564/2011 г., II т. о., ТК, в което се приема, че “последователно е поддържаното от ВКС становище, че абстрактният характер на записа на заповед като едностранна правна сделка не следва да се абсолютизира.” В тази насока са и решение № 149/05.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на I т. о., решение № 108/22.07.2011 г. по т. д. № 813/2010 г. на II т. о. и решение № 102/25.07.2011 г. по т. д. № 672/2010 г. на II ТО.
Действително съгласно чл. 465 ТЗ длъжниците по менителницата не могат да противопоставят на приносителя възражения, които са основани на личните им отношения с издателя или с някои от предходните приносители. Същото правило важи и за записа на заповед съгласно разпоредбата на чл. 537 ТЗ, в смисъл, че издателят (който е и платец) на записа на заповед не може да противопоставя на поемателя (джиратаря) възражения, които са основани на личните му отношения с някои от предходните приносители (джиранти).
От този принцип има изключение: издателят може да предяви на джиратаря личните си възражения, основани на каузалните отношения със своя кредитор (първи поемател на записа на заповед и джирант) само ако джиратарят е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право – извод, който произтича от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 8 ЗЗД, чл. 63, ал. 1 ЗЗД, чл. 289 и чл. 465 ТЗ. Възраженията по чл. 465 ТЗ са противопоставими на недобросъвестния приносител (джиратар), като недобросъвестността се определя към момента на придобиване на менителничния документ. Законодателят не е дал легална дефиниция на “недобросъвестност”, но съгласно теорията и практиката недобросъвестността означава знание на фактите, на които се основават възраженията на длъжника от отношенията с предходния притежател на менителничния ефект. Недобросъвестността е правно релевантен факт, ако е съществувала към момента на придобиване на ценната книга, в настоящия случай към момента на джирото – 20.06.2018 г.
Видно от представената декларация с нотариално заверен подпис от 31.05.2019г. на Л.Р., същият декларира, че лично той, действащ в качеството си на управител на джиранта “Кредихелп” ООД, прехвърля правата по процесния запис на заповед на джиратаря “Кредит респект” ООД, като изрично е заявил, че е управител и на дружеството “Кредит респект” ООД. При това обстоятелство настоящият съдебен състав намира, че е налице недобросъвестност на джиратаря - налице е знание от страна на последния, че вземането, което му е било прехвърлено от джиранта по записа на заповед, е именно такова, което обезпечава изпълнението на задължение по договор за паричен заем. С оглед на това допустими ще са възраженията, направени от ответника (издател на записа на заповед) на недобросъвестния джиратар “Кредит респект” ООД във връзка с каузалното правоотношение по договора за паричен заем.
Поради изложеното допустимо е възражението на ответника, направено в отговора на исковата молба, че задължението му е частично погасено. Същото обаче се явява неоснователно, тъй като от представените три броя разписки за извършени плащания от Р.А.Г. е видно, че тези документи доказват единствено факта на предаване на посочената сума, като заплащането на вноската по паричния заем към “Кредихелп” ООД ще се счита за извършено в момента на постъпването на сумата по банковата сметка на дружеството заемодател. Ответната страна по делото не е ангажирала никакви доказателства в тази връзка. От друга страна само в една от представените разписки (№ 0793783) става ясно във връзка с кой договор за заем е направено плащането на вноската. В останалите две разписки няма посочване на номера на договора за кредит/заем, във връзка с който е извършено плащането, следователно няма как да се направи извод, че вноските са направени именно за погасяване на задължението по договор за паричен заем № 220061 от 03.01.2017г.
По възражението на ответника, че джиросването от страна на “Кредихелп” ООД на записа на заповед съставлява заобикаляне на закона, а именно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗПК, настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за потребителския кредит кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. В настоящият случай договорът не съдържа такава уговорка. Не е изпълнено и изискването на чл. 26, ал. 4 ЗПК, съгласно което кредиторът е задължен да информира потребителя за прехвърляне на вземането. Посочените разпоредби на Закона за потребителския кредит са императивни и следва да намерят приложение и в случаите, в които прехвърлянето е станало с джиросване на издадения в обезпечение на задължението по договора запис на заповед в полза на трето лице. Това следва от принципа за засилена защита на потребителите.
Не е спорно, че джирото е специален /търговскоправен/ способ за заместване на носителя на субективното право, материализирано в заповедна ценна книга, с друг. За разлика от цесията, действието на джирото спрямо длъжника, с оглед осигуряването на бързина на търговския оборот, не е обусловено от съобщаването му на последния. В настоящия случай обаче, подобно на цесията в чл. 99, ал. 4, специалният ЗПК, в императивната разпоредба на чл. 26, ал. 4, също изисква изрично уведомяване на длъжника. Следователно прехвърлянето на правата по издадения с обезпечителна цел запис на заповед чрез джиро без това да е предвидено в договора за потребителски кредит и без кредиторът да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 26 ЗПК, поради което процесното джиро като едностранна сделка е нищожно на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 44 от ЗЗД. Съгласно мотивите на ТР № 5/28.11.2012 г. по т.д. № 5/2012 г., ОСГК заобикаляне на закона е налице, когато чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила на закона, се достига до забранен от закона резултат, като страните съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат, тъй като извършват сделката не за да получат типичните правни последици, а за да достигнат друга цел, прякото осъществяване на която би противоречала на закона.
В случая този забранен резултат се състои именно в прехвърлянето на вземането по договора без да е била предвидена такава клауза в договора и без потребителят да е бил уведомен за това от стария кредитор. Джиросването на обезпечителния запис на заповед не следва да облекчава кредитора, отпуснал потребителски кредит и да води до заобикаляне на специалните норми на ЗПК. Ако бъде използвано джирото като търговскоправен способ за заместване на носителя на субективното право по обезпечителен запис на заповед, джирантът трябва да изпълни допълнителните специални изисквания на ЗПК. Нищожността на джирото, като едностранна сделка, води до извода, че то не е породило визираното в чл. 317, ал. 1 във вр. с чл. 469, ал. 1 ТЗ прехвърлително действие, т.е. правата по менителничния ефект, респективно по договора за потребителски кредит, не са били прехвърлени в полза на ищеца и същият не е активно материално легитимиран да води иска.
Съобразно изложеното, настоящият състав приема, че доводите, наведени в отговора на исковата молба за заобикаляне на закона са основателни. Неоснователен се явява предявеният от “Кредит респект” ООД установителен иск, а с оглед на това неоснователен е и акцесорният иск за лихва.
Съдът намира за нужно да отбележи, че независимо, че с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПК изрично е изключено приложението на посочения закон по отношение на договори за кредит, респ. заем, със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи, по никакъв начин не обосновава извод, че тези договори са изключени от приложното поле за Закона за защита на потребителите. Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗПК, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а според т. 12, б. "б" от цитираните ДР /ред. ДВ, бр. 18/2011 г./, "Финансова услуга" е и всяка услуга, свързана с дейност по отпускане на кредит, в т. ч. потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека. Анализът на визираните разпоредби води до несъмнен извод, че предлаганите от ответника заеми представляват финансова услуга, предоставяна на физически лица, имащи качеството потребители, поради и което договорите са подчинени на ЗПК. В този смисъл е и Решение № 4 от 2.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 2371/2017 г., II т. о., ТК.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски в размер на 850,00лв., от които 500,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство и 350,00лв. заплатено адвокатско възнаграждение по заповедното производство. Последният своевременно е направил искане за присъждането им и е представил доказателства, че същите са действително сторени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Кредит респект” ООД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ”Лагера”, ул. “Кюстенджа” №6, ет.4, ап.7, срещу Р.А.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 230,00лв., представляваща главница по запис на заповед от 03.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 20.07.2018г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №3823 от 23.07.2018г. по ч.г.д. №5073/2018г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. №5073/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия: