№ 218
гр. Ботевград, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И. Ц. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Ц. Т. А. Гражданско дело №
20241810101148 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
„* Б.”ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.С., район И., ул.”К.”№*, с ЕИК:*, чрез
пълномощник юрк.М. Р. Й., моли да бъде признато за установено по отношение на
ответника Ц. С. Т. с постоянен и настоящ адрес:с.В., ул.В. №* и с адрес: гр.С., бул.Р. №*, с
ЕГН: ********** за съществуване на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1202 от 30.11.2023г. по ч.гр.д.№ 1933/2023г. по
описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от общо 686.27лв., представляваща
парично вземане за периода от 21.09.2020г. до 09.12.2020г., произтичащо от сключен между
страните договор № * със системен партиден номер *, от които сумата от 138.42лв. за
неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги и сумата от общо
547.85лв., представляваща неустойки поради предсрочно прекратяване на договора по вина
на абоната, както и за сумата от 199.75лв., представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 12.10.2020г. до 01.11.2023г., както и за законната лихва върху горната сума-
главница, считано от 01.11.2023г./ датата на подаване на заявлението/ до окончателното
плащане, както да се присъдят и разноските по настоящето дело и заповедното
производство, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.237/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрк.П. П. поддържа исковете и моли да бъдат уважени
изцяло и се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът-Ц. С. Т. от гр.С., не е направила възражение по исковете и не е
представила писмен отговор в предвидения в закона срок.
В с.з. ответникът е депозирала писмена молба с вх.№ 1123 от 07.02.2025г., изпратена по
пощата с п.кл. от 05.02.2025г., с която оспорва исковете като заявява, че е правила справки в
офис на ищеца след спиране на договора и оттам й е отговорено, че не дължи нищо, за което
се е учудила как сумата е станала 138лв., не е уведомена, но е съгласна да ги плати. Оспорва
сумите за неустойки.
1
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 1933/2023г. по
описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 30.11.2023г. е
разпоредено по искане на ищеца издаване на заповед № 1202 от 30.11.2023г. по ч.гр.д.№
1933/2023г. по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично задължение, както следва:
за сумата-главница от 138.42лв., представляваща парично вземане за периода от 21.09.2020г.
до 09.12.2020г., произтичащо от сключен между страните договор № * със системен
партиден номер * за неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни
услуги и сумата от общо 547.85лв., представляваща неустойки поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната, както и за сумата от 199.75лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 12.10.2020г. до 01.11.2023г., както и
за законната лихва върху горната сума-главница, считано от 01.11.2023г./ датата на подаване
на заявлението/ до окончателното плащане. В същата е посочено, че вземането произтича от
неизпълнение на договорни задължения и съответно издадени първични счетоводни
документи, за което са описани отделни данъчни фактури за конкретни периоди от време.
Ответникът е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на
11.04.2024г., след като е получил съобщение и препис от Заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
№ 1933/2023г. по описа на РС-Ботевград на 22.03.2024г. Във възражението ответникът е
заявил, че не дължи сумите.
Ищецът е бил уведомен на 11.06.2024г. за възражението на ответника и
възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №750 от 03.06.2024г.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 1148/2024г. по описа
на РС-Ботевград е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, депозирана на 28.06.2024г. в РС-
Ботевград, изпратена по ел. поща на съда с дата от 27.06.2024г., т.е. в едномесечния срок,
предвиден за това в ГПК от връчването на горното разпореждане.
В исковата молба, по която е образувано настоящето гражданско дело №1148/2024г.,
е посочено, че между страните има сключен договор за електронни съобщителни услуги с №
* от 10.05.2019г. със системен партиден номер *, към който договор са сключени
съответните Приложения №1, с които са уговорени следните услуги: на 11.02.2020г. е
подписано Приложение 1 за услуга +359********* с план „А1 Сърф S Февруари 2020 2г“, за
срок от 24 месеца и към него, с оглед двугодишното тарифно обвързване е закупено
устройство в брой на преференциална цена, с отстъпка - таблет PrestigioWIZE 3437 4G
1GB/8GB Bia; на 11.02.2020г. е подписано Приложение 1 за услуга +359********* с план „А1
Сърф XS Февруари 2020 2г“, за срок от 24 месеца и към него, с оглед двугодишното тарифно
обвързване е закупено устройство в брой на преференциална цена, с отстъпка - Al Alpha
Black+PH case; на 10.05.2019г. е подписано Приложение 1 за услуга +359********* с план
„А1 ONE S Април 19 2г“, за срок от 24 месеца; на 24.07.2019г. е подписано Приложение 1 за
услуга +359********* с план „А1 Сърф XS Май 19 2г“, за срок от 24 месеца и към него, с
оглед двугодишното тарифно обвързване е закупено устройство в брой на преференциална
цена, с отстъпка - апарат Nok 2.1 BlueCopper+PH ТТЕС cl.
Видно от представените по делото Общи условия (ОУ) на * Б. ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на * Б. ЕАД
в чл. 54.12 от ОУ е предвидено правото на * Б. ЕАД да прекрати едностранно Договора за
услуги в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от потребителя е продължила
повече от 124 дена. В чл. 26 от ОУ е предвидено, че при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като при сключване на
2
индивидуалния договор всеки потребител бива уведомен за датата от месеца, на която ще му
бъде издавана фактурата, а неполучаването на фактура не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми. Съгласно чл.27.2 от ОУ в случай, че
неизплащането на сумите продължи след изтичане срока за плащане, * Б. ЕАД има право да
преустанови достъпа до абоната до мрежата/мрежите или да прекрати договора за услуги.
Съдът приема, че страните са били в облигационни взаимоотношения, възникнали на
основание описания по-горе договор, за който са издадени отделни фактури от ищеца за
плащане от ответника, приложени в копия като писмени доказателства по делото.
Ответникът не е представил писмени доказателства, че е извършил плащане по
описаните по-горе фактури.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 4787 от 27.05.2025г.,
изготвена от в.л. В. Л. Т., която страните не са оспорили и съдът приема изцяло като
компетентна и обоснована, се установява, че правилно са изчислени и фактурирани
стойността на електронните съобщителни услуги, предоставени от ищеца и ползвани от
ответника и незаплатени за периода от 21.09.2020г. до 09.12.2020г. на обща стойност от
138,42лв., за което са издадени три броя фактури, както следва: фактура № ********* от
21.09.2020г. за сумата от 73.07лв. с падеж на плащане 11.10.2020г.; фактура № ********* от
19.10.2020г. за сумата от 56.95лв. с падеж на плащане 08.11.2020г. и фактура № ********* от
19.11.2020г. за сумата от 8.40лв. с падеж на плащане 09.12.2020г. По отношение на
неустойките за четирите отделни мобилни номера/**********, *, * и */ е начислена
неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС или общо сумата от 174.90лв.
Също така е начислена и неустойка за всеки един от четирите мобилни номера за дадената
отстъпка от цената на месечната такса, която е начислена за остатъчния период на договора
или общо сумата от 146.32лв. В.л. Л. е изчислил и посочил в заключението си и размерът на
неустойката за дадена отстъпка от цената на взетите от ответника три устройства, който
размер е на обща стойност от 226.63лв. Сборът от трите вида неустойки е сумата от
547.85лв. Вещото лице е изчислило и лихвата за забава за периода от 12.10.2020г. до
01.11.2023г. за всяко едно от вземанията, като общата стойност е сумата от 199.75лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, са допустими,
тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество искът с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК за
съществуване на вземане за незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от
21.09.2020г. до 09.12.2020г. по сключен на 10.05.2019г. между страните договор № * със
системен партиден номер *, е основателен и следва да се уважи за сумата-главница от
138.42лв./сто тридесет и осем лева и 42 стотинки/ като доказан, по следните правни
съображения:
Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че главното вземането
на ищеца срещу ответника е на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с постигнатите
между страните съгласие в сключения между тях договор за далекосъобщителни услуги № *
от 10.05.2019г. със системен партиден номер * заедно със сключените към него Приложения
№ 1 от 11.02.2020г., от 10.05.2019г. и от 24.07.2019г., за което срещу предоставените услуги
ответникът следва да заплати ежемесечно цената им.
По делото е установено, че ответникът е страна по сключен с ищеца договор за
далекосъобщителни услуги заедно с Приложения №1, описани по-горе, че са издадени три
отделни фактури за стойността на ползваните услуги, които ответникът не е заплатил повече
от 124 дни след настъпване на падежа по всяка една от трите фактури, а именно на
3
11.10.2020г., на 08.11.2020г. и на 09.12.2020г. Размерът на посочената по-горе сума е от
общо 138.42лв. и е посочена като размер в приетата по делото ССчЕ, изготвена от в.л. В. Л.,
която съдът кредитира като компетентна и обоснована. Освен това в писменото си
изложение ответникът заявява, че не е заплатил досега сумата от 138лв., тъй като не е
уведомена затова от ищеца.
С оглед на тези обстоятелства се установява съществуване на неплатено задължение
по издадената заповед за изпълнение в размер на 138.42 лева, представляваща общата
стойност на незаплатена далекосъобщителна услугаПК/Г по сключен между страните
Договор за далекосъобщителни услуги № * от 10.05.2019г. със системен партиден номер *.
Искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД за съществуване
на вземането за законната лихва за забава върху сумата-главница от 138.42лв. за периода от
12.10.2020г. до 01.11.2023г. е основателен и следва да се уважи само за сумата от
41.02лв./четиридесет и един лева и две стотинки/, която съдът изчисли с оглед на приетата
по делото ССчЕ, изготвена от.в.л. В. Л.. Установи се, че се уважава искът за сумата-главница
от 138.42лв., както и че ответникът е изпаднала в забава и не е заплатила стойността на
ползваните от нея далекосъобщителни услуги в периода от 12.10.2020г. до 01.11.2023г., след
като вземането е парично и е падежирало, т.е. е станало ликвидно и изскуемо.
Искът за разликата до пълния предявен размер над сумата от 41.02лв. до пълния
предявен размер от 199.75лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Вторият главен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца
спрямо ответника за сумата от общо 547.85лв. лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на описаните по-горе договори е частично основателен и следва
да се уважи само за сумата от 174.90лв./сто седемдесет и четири лева и 90 стотинки/,
представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за ползваните
четири отделни мобилни номера/**********, *, * и */, по следните правни съображения:
По отношение на клаузата за неустойка по т. 54.12 от Общите условия ищецът
едностранно е прекратил договорите за мобилни услуги с ответника и е начислил неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС.
Характерът на неустоечната клауза е гаранционно-обезпечителен и има за цел да
покрие и изначално да определи по размер вредите на изправната по договора страна в
случай на неизпълнение на насрещната страна, без да е необходимо те да бъдат доказвани.
От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява: първо, че
страните са уговорили падеж на плащането на цената за предоставените услуги, а именно
датата посочена в издаваните фактури и второ, че са уговорили неустоечна клауза за
предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на потребителя на
задълженията му в договора. Размерът на неустойката не е изначално определен, но е
определяем и зависи от остатъчния период на договора, следващ неговото едностранно
прекратяване, лимитиран с максимален срок. Ответникът притежава качеството потребител
на далекосъобщителна услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на Закон за защита на
потребителите/ЗЗП/, приложими в случая са нормите на ЗЗП и в частност тази на чл. 143 от
ЗЗП. Последната дава дефиниция на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Както се посочи при преценка действителността на
неустоечната клауза за нищожна съобразяват се постановките на т. 3 от ТР № 1/2009г. на
ОСТК на ВКС. В приложение №1 операторът е уговорил максимален размер на дължимата
неустойка размер, съизмеряващ се със сбора на три месечни абонаментни такси.
Едностранното прекратяване лишава доставчика от очакван фиксиран по размер приход,
което засяга съществено неговия интерес. Затова и предвидимите за търговеца вреди не
4
могат да се простират до края на уговорения срок, но несъмнено обхващат период на
търсене на сделка на покритие, с която да се замести загубения клиент. Ето защо, с
договаряне на неустойка, определена като сбор от три месечни абонамента, кредиторът не
възлага на потребителя необосновано високо обезщетение. Затова и клаузата,
регламентираща нейната дължимост е действителна. В този смисъл претенцията за
неустойка от общо 174.90лв., определена по размер в приетата ССчЕ, изготвена от в.л. В. Л.,
следва да бъде уважена в този размер.
Искът по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на съществуване на вземането на ищеца
по отношение на ответника за разликата над сумата от 174.90лв. до пълния предявен размер
от 547.85лв., представляваща дължими неустойки с оглед прекратяване на договорите по
вина на ответника в качеството на потребител е неоснователен и следва да се отхвърли, по
следните правни съображения:
Съдът приема, че начислените договорни неустойки за дадена отстъпка от цената на
месечна абонаментна такса в общ размер от 146.32лв. и договорните неустойки за дадена
отстъпка от цената на получените три отделни устройства в общ размер от 226.63лв.,
определени по размер в приетата ССчЕ, не отговарят на изискванията на добрите нрави.
Това противоречи с принципа за свободно договаряне по чл.9 от ЗЗД, което се констатира и в
най-новата практика от м.09.2024г. на Комисията за защита на потребителите/КЗП/.
Съдът счита, че неустоечните клаузи имат за цел да компенсират вредите, които
доставчикът като добросъвестна страна понася от едностранно предсрочно прекратяване на
договор с фиксиран срок на ползване на мрежата му.
Безспорно, операторът е договарял тази цена на устройството, защото очаквал
дългосрочното обвързване с потребителя и потребяване от него на услуги за определен
период от време. Вярно е, че без отстъпките в цените нито потребителя, нито доставчикът
биха се съгласили на дългосрочното обвързване, но прекратяването осуетява само
очакваните от търговеца приходи в намаления им размер. Процесната клауза е договорена в
допълнителното споразумение, касаещо обвързване по дългосрочен (2 г.) абонамент за
ползване на мобилни услуги, чието предсрочно прекратяване води реално до негативните
последици за оператора измерими с неустойката в трикратния размер на уговорените
месечни абонаментни такси, чието уговаряне съдът прие за действително. Допълнителното
обезщетение към него, обаче не може да бъде оправдано с предвидимия размер на вредите
на доставчика. Освен това формулировката на процесната клауза, не създава яснота за
определения или определяемия размер, като не е посочена конкретната ставка и начало на
периода, съотносими към текста съответстваща на оставащия срок на договора. В договора
за мобилни услуги не е посочена пазарната цена, на която вещта се предлага, било то и от
оператора, въз основа на която потребителят да направи информиран избор дали да встъпи в
дългосрочно обвързване с посочените параметри. В действителност не е конкретно посочена
и стойност на отстъпката, което като практика може да се определи и като заблуждаваща
такава. Претенцията възлиза на процент от договорената цена на устройството към момента
на сключване на договора с потребителя, по който начин клаузата задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП в противоречие и на добрите нрави, излизайки извън
обезщетителната й функция, постигайки и заобикаляне на първоначално обявената и
договорена с потребителя цена на вещта.
Аналогични са и изложените съображения на настоящия състав мотивирани като
относими и към претендираната неустойка в размер на пропорционална част от отстъпките
по абонаментния план, включително с оглед липсата и при тях на яснота относно вида на
тези отстъпки, които се имат предвид в клаузите и начина на определяне на тази дължимата
„част“.
Съдът намира, че не се дължи законна лихва за забава върху сумата от 174.90лв.,
5
представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване на договорите по вина на
ответника в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за ползваните четири отделни
мобилни номера/**********, *, * и */, тъй като за да е налице лихвоносна неустойка се
изиска страните по договора изрично да са уговорили дължимостта на мораторна лихва в
случаите на забава при изплащане на начислената неустойка за вземане в определен размер,
като конкретно са посочили начина за уведомяване на неизправната страна и са фиксирали
срока, в който да се изплати неустойката, след което, за всяко закъснение след изтичането на
този срок е било посочено, че съответната страна дължи лихва за забава в размер на
законната лихва, съобразно практиката на ВКС, което условие в случая не е налице.
Задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1
ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече породеното и неизпълнено в срок задължение за
неустойка в определен размер. С оглед на горното начисляването на мораторна лихва върху
начислена неустойка е незаконосъобразно в случая. Отношенията се развиват и между
мобилен оператор и клиент- потребител, който се ползва с по-голяма степен на защита.
Поради гореизложеното искът по чл.422, ал.1 от ГПК за договорни неустойки за дадена
отстъпка от цената на месечна абонаментна такса в общ размер от 146.32лв. и договорните
неустойки за дадена отстъпка от цената на получените три отделни устройства в общ размер
от 226.63лв., представляващи неустойки за предсрочно прекратяване на описаните в
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1933/2023г. по описа на РС-Ботевград договори за
далекосъобщителни услуги следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед на горното и акцесорният иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД за
разликата над сумата от 41.02лв. до пълния предявен размер от 199.75лв. следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по Тълкувателно дело
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, поради което
ответникът трябва да бъде осъден да заплати поисканите разноски по частно гр. дело
№1933/2023 г. по описа на БРС съразмерно на уважената част от исковете в размер на 30лв.
за платена държавна така и юрисконсултско възнаграждение. На основание на чл.78 от ГПК
на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по настоящото производство съразмерно
уважената част от исковете, т.е. в размер на общо от 170лв. за заплатена държавна такса,
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК признава за установено по отношение на Ц. С. Т.
с постоянен и настоящ адрес:с.В., ул.В. №* и с адрес: гр.С., бул.Р. №*, с ЕГН: ********** за
съществуване на вземането на „* Б.”ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.С., район
И., ул.”К.”№*, с ЕИК:*, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 1202 от 30.11.2023г. по ч.гр.д.№ 1933/2023г. по описа на РС-Ботевград,
както следва: за сумата-главница от 138.42лв./сто тридесет и осем лева и 42 стотинки/ за
неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги за периода от
21.09.2020г. до 09.12.2020г. по сключен на 10.05.2019г. между страните договор № * със
системен партиден номер * и Приложения №1 към него от 11.02.2020г., от 10.05.2019г. и от
24.07.2019г., както и за сумата от 41.02лв./четиридесет и един лева и две стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава върху горната сума-главница за периода от
12.10.2020г. до 01.11.2023г., както и за сумата от 174.90лв./сто седемдесет и четири лева и
6
90 стотинки/, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за
ползваните четири отделни мобилни номера/**********, *, * и */ поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната, както и за законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 01.11.2023г./ датата на подаване на заявлението/ до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК в останалата им част,
които са предявени от „* Б.”ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.С., район И.,
ул.”К.”№*, с ЕИК:* срещу Ц. С. Т. с постоянен е настоя адрес:с.В., ул.В. №* и с адрес: гр.С.,
бул.Р. №*, с ЕГН: ********** за признаване на установено на съществуване на вземането на
„* Б.”ЕАД, с ЕИК:*, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 1202 от 30.11.2023г. по ч.гр.д.№ 1933/2023г. по описа на РС-Ботевград,
както следва: за разликата над сумата от 174.90лв. до пълния предявен размер от общо
547.85лв./петстотин четиридесет и седем лева и 85 стотинки/, представляваща неустойки
поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната за дадена отстъпка от
цената на месечна абонаментна такса и за дадена отстъпка от цената на получените три
устройства, както и за разликата над сумата от 41.02лв. до пълния предявен размер от
199.75лв./сто деветдесет и девет лева и 75 стотинки/, представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 12.10.2020г. до 01.11.2023г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Ц. С. Т. с постоянен и настоящ адрес:с.В., ул.В. №* и с адрес: гр.С., бул.Р.
№*, с ЕГН: ********** да заплати на „* Б.”ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.С.,
район И., ул.”К.”№*, с ЕИК:* сумата от 170лв./сто и седемдесет лева/ за направени разноски
по делото пред настоящата съдебна инстанция за заплатена държавна такса, депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете, както да
заплати и сумата от 30лв./тридесет лева/ за направени разноски в заповедното производство
/ по ч.гр.д.№ 1933/2023г. по описа на РС-Ботевград/ съразмерно на уважената част от
вземанията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7