Решение по дело №1847/2016 на Окръжен съд - Пловдив

ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ  №382

                             гр. Пловдив, 27.03.2019г.

           

            Пловдивски окръжен съд, ХХІІ гр. с-в, в закрито заседание от 27.03.2019г. с председател Пенка Стоева, като разгледа докладваното от председателя гр.дело N 1847 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.250 от ГПК.

С молба вх.№3637/04.02.19г., подадена от ответника Д.С., и молба вх.№ 3638/04.02.19г., подадена от ТКС ООД, чрез **** му В.К., както и от последния, в лично качество, тримата ответници по делото са повдигнали искане за допълване на постановеното от съда решение, тъй като с него не е даден отговор на поставения от тях въпрос, имащ съществено значение за изхода на спора, а именно- коя е била причината и съществувала ли е обективна пречка, която да оправдае бездействието на ****, респективно на органа по приходите при ТД на НАП- **, продължило близо 2 години, да не бъдат наложени запори върху вземания на „трети лица“, както и да не се пристъпи ефективно към осребряване на движимото имущество на длъжника и да се съберат установените с двата ревизионни акта публични вземания на Държавата /виж молбите на л.1532 и л.1533/.

Преписи от молбите за допълване са били връчени на противната страна на 19.03.19г. /л.1543/, която е подала в 1-седмичния срок по чл.250,ал.2 от ГПК отговор вх.№9652/26.03.19г., като е взела становище, че искането за допълване на решението е недопустимо и неоснователно, тъй като съдът се е произнесъл по съществото на спора, а въпросите, относно които се иска допълване на решението, не са били поставяни от ответниците за решаване от съда, тъй че исканията не следва да бъдат разглеждани, нито решението следва да бъде допълвано.

Съдът намери, че подадените искания са допустими, а разгледани по същество са неоснователни и следва да се оставят без уважение, воден от следните съображения:

І.По допустимостта.

Преписи от постановеното по делото Решение №68/16.01.19г. са били връчени и на тримата ответници на 21.01.19г. /виж л.1527 и л.1529/, при което молбите за неговото допълване, подадени от тях на 04.02.19г. са в 1-месечния срок от връчването му, изтичащ на 21.02.19г., а като такива- и в срока по чл.250,ал.1 от ГПК, поради което са допустими, противно на становището, застъпено в отговора на ищеца и като съображенията, изложени там относно недопустимостта на исканията са всъщност такива по съществото им.

ІІ.По основателността.

Исканията на ответниците за допълване на постановеното по делото решение са неоснователни, тъй като не попадат в хипотезата на закона за случаите, в които съдът дължи допълване на постановеното свое решение.

Съгласно чл.250,ал.1 от ГПК, страната може да поиска съдът да допълни решението си, ако не се е произнесъл по цялото и искане.

Съдът да се е произнесъл по цялото искане по смисъла на чл.250,ал.1 от ГПК обаче, по аргумент от чл.298,ал.1 и ал.4 от ГПК, не означава друго, освен да се е произнесъл по предявените в производството искове и по разрешените с постановеното решение искания и възражения за право на задържане и прихващане.

В конкретния случай, с постановеното по гр.дело №1847/16г. Решение №68/16.01.19г., съдът се е произнесъл по предявени от ищеца пасивно субективно съединени искове с основание чл.216,ал.2 във вр. с ал.1,т.4 от ДОПК, като е прогласил за недействителни по отношение на Държавата договорите за цесия, сключени на 02.03.15г. съответно между ТКС ООД и В.К. и между ТКС ООД и Д.С., с които дружеството е прехвърлило възмездно на двамата си ****и части от вземанията си към „Техмаш БГ“ ООД, произтичащи от предварителен договор за продажба на недвижим имот, като вместо плащане на цената на цесиите се е съгласило да се извърши прихващане с насрещни техни вземания към него, произтичащи от сключени на 23.03.01г. договори за заем.

Както правилно изтъква ищецът с отговора си, инцидентни установителни искове, свързани с обстоятелствата, за които се иска допълване на решението, ответниците нито са предявявали, нито такива са били приемани за разглеждане, та съдът да дължи произнасяне по тях с решението, респективно- непроизнасянето му да съставлява основание за неговото допълване, нито същите съставляват искания за задържане или възражение за прихващане, та да намерят място в диспозитива на съдебния акт.

А иначе, всички описани в исканията на ответниците за допълване на решението въпроси са били своевременно повдигнати от тях с отговорите на исковата молба, във връзка с отричане твърдението на ищеца, че дружеството не притежава имущество, от което публичните вземания на Държавата могат да се удовлетворят, и противопоставеното при това отричане тяхно твърдение, че притежаваното от дружеството към датата на сключване на двата договора за цесия имущество е било напълно достатъчно за удовлетворяване вземанията на Държавата, като единствената причина те да не са удовлетворени е не тяхното поведение, а престъпното бездействие на публичния взискател, който не е предприел никакви мерки за осребряване на това имущество, макар и то да е било запорирано, а по този начин е допринесъл и за обезценяването му с времето, както е ясно отразено още с определението на съда по чл.140 от ГПК от 07.11.16г.

По оспорванията и твърденията на страните обаче съдът се произнася в мотивите на съдебния акт и въз основа установеното в тази връзка формира извода си по съществото на спора, без да дължи произнасяне по същите в диспозитива на решението, тъй че евентуалното непроизнасяне по тях е основание за обжалване на решението по същество, но не и за неговото допълване по реда на чл.250 от ГПК.

Затова и на основание чл.250 от ГПК, съдът

 

                                                           РЕШИ:

 

Оставя без уважение молба вх.№3637/04.02.19г., подадена от ответника Д.С., и молба вх.№ 3638/04.02.19г., подадена от ТКС ООД, чрез **** му В.К., както и от последния, в лично качество, за допълване на постановеното по гр.дело №1847/2016г. на ПОС Решение №68/16.01.19г., с даване отговор на поставените от тях въпроси коя е била причината и съществувала ли е обективна пречка, която да оправдае бездействието на ****, респективно на органа по приходите при ТД на НАП- **, продължило близо 2 години, да не бъдат наложени запори върху вземания на „трети лица“, както и да не се пристъпи ефективно към осребряване на движимото имущество на длъжника и да се съберат установените с двата ревизионни акта публични вземания на Държавата.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                              Окръжен съдия: