Р Е Ш Е Н
И Е
гр.Пловдив, 23.05.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две
хиляди и четиринадесета година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Васка Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №15232
по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.505, ал.1 и чл.538, ал.1 ТЗ.
Ищецът “ВАИС ТРАНС”ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Пере Тошев” №1,
ет.1, ап.1, представляван от пълномощника адв.А.О., твърди, че е кредитор по запис на заповед от 16.10.2012г,
издаден от ответника за сумата 3900 лв. с падеж на предявяване, предявен на
16.10.2012г., която сума не била платена от издателя. Твърди, че подал заявление по чл. 417 ГПК срещу ответника,
въз основа на което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№4400/2013г. по описа на ПРС, ХVІ гр.с. Тъй като длъжникът възразил
срещу издадената заповед за изпълнение, за ищеца се породил правен интерес от
предявяване на претенция за установяване на вземане за сумата 3 900 лв. по
запис на заповед от 16.10.2012г., ведно със законна
лихва от 18.03.2013г. до окончателното плащане. Претендират се сторените в хода
на исковото производство разноски.
Ответникът И.Б.Т., ЕГН **********,***,
представляван от пълномощника адв.Г.Б., оспорва претенцията като неоснователна. Твърди, че между страните съществувало
трудово правоотношение, ответникът изпълнявал длъжност “шофьор на товарен
автомобил” и по повод командироването му в чужбина подписал записът на заповед,
който обезпечавал евентуалната му имуществена отговорност за вреди по
автомобила. Възразява, че посочената договорка е нищожна поради противоречие
със закона – чл.203 и сл КТ. Следващото му възражение е, че записът на заповед
е унищожаем, тъй като е издаден при условията на заплаха. Възразява още, че
записът на заповед не му е бил предявяван и в тази връзка твърди, че същият е
неистински документ, тъй като изявлението за предявяване не било направено от
него. Възразява още, че нямал вина за понесените от работодателя вреди. Самият
камион не бил увреден, заседнал в тревата на паркинг в Германия, което не
станало по негова вина, а поради мократа настилка, в резултат от паднал през
нощта дъжд, който нямало как да предвиди при паркирането. Евентуалните вреди
възлизали на 523 евро – заплатени от ищеца за извозване на автомобила, което
било далеч над претендираната сума. Освен това, отговорността била ограничена
до размера на едно месечно трудово възнаграждение от 414 лв. Прави и евентуално
възражение за прихващане със сумата 414 лв. – неплатено трудово възнаграждение
за периода 22.10.2012г. – 24.11.2012г., и със сумата 1 742,64 лв. –
неплатени командировъчни пари за същия период от време, по 27 евро на ден, като
твърди, че посочените суми му се дължат от ищеца по съществувалото между
страните трудово правоотношение и във връзка с издадена командировъчна заповед
и извършен международен превоз. По изложените съображения моли искът да се
отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор между
страните, а това се установява се от приложения по ч.гр.д.№4400/2013г. на ПРС оригинален
документ, че ответникът е издател на запис на заповед с място на издаване гр.Пловдив,
дата на издаване 16.10.2012г., място на плащане гр.Пловдив и падеж на
предявяване, с който се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на ищцовото
дружество в качеството му на поемател сумата 3900 лв. Според вписванията в
записа на заповед същият е предявен за плащане на 16.10.2012г.
Установява се от приетия
трудов договор от 16.10.2012г., че между страните е съществувало трудово
правоотношение, като ответникът е изпълнявал длъжност шофьор на товарен
автомобил над 20 тона срещу основно месечно трудово възнаграждение 414 лв.
Договорът е сключен за изпитателен срок от шест месеца, а работникът е постъпил
на работа на 16.10.2012г. Със Заповед №911/16.10.2012г. ответникът е
командирован от управителя на ищцовото дружество в Турция, Франция, Англия,
Испания и други страни от ЕС за времето от 16.10.2012г. до 31.12.2012г. със
задача – извършване на товарни автомобилни превози, с право на дневни и
квартирни за сметка на “ВАИС ТРАНС”ЕООД, гр.Пловдив.
Установява се от
представените от ответника в превод на български език документи, че на
23.10.2012г. е издадена винетка за автомобил РВ 6939 КА и е заплатена сумата
91,51 евро за тир карнет в Румъния, ГКПП Железни врати, а на 31.10.2012г. и
01.11.2012г. са платени пътни такси в Донтмунд и Лангенфелд за същия автомобил.
Установява се от приетата фактура №44884/26.10.2012г., че на същата дата
тежкотоварен автомобил с горния рег.номер е издърпан с въжена лебедка за пътна
помощ от банкета, за което на издателя на фактурата е заплатена сумата 523
евро, в уверение на което е представен и документ за плащане с дебитна карта.
От признанията на ответника се установява, че услугата е заплатена със средства
на ищцовото дружество.
По делото е прието
заключение на съдебно-графологична експертиза, от което се установява, че в
представения за изследване запис на заповед ръкописният текст, вписан в графа
“Настоящият запис на заповед....., но не е изплатен” не е изпълнен от ответника
И.Т..
Разпитани са двама
свидетели – Х.Т. и М.Д., от показанията на които се установява, че ответникът
започнал работа при ищеца като международен шофьор през октомври 2012г.
Трябвало да направи курс до Турция. Преди да замине, ходил да огледа камиона.
Подписал трудов договор и друг документ за това, че камионът бил нов и че ако
се появи щета по камиона или ако се изгуби стока, същата да бъде заплатена от
ответника. Казали му, че ако не подпише този документ, няма да го наемат за
курса до Турция. Ответникът заминал, направил курса, след което дал отчет и
получил възнаграждение. После заминал за Германия, от където се обадил на
съпругата си и й съобщил, че е закъсал с камиона, вечерта валял много силен
дъжд и автомобилът поднесъл и влязъл в тревата. Наложило се да извикат пътна
помощ да го издърпа и това струвало 500-600 евро, които били платени от “ВАИС
ТРАНС”. После от фирмата започнали да му правят проблеми, при следващия курс до
Англия му казали, че няма повече да кара камиона. В края на ноември 2012г.
ответникът се прибрал в България и спрял да работи при ищеца. Потърсил управителя,
за да направи отчет, но той не го приел. За последния преход нищо не му било
платено.
Видно от приложеното
ч.гр.д.№4400 по описа за 2013г. на РС Пловдив, ХVІ гр.с., в полза на ищеца е
била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за исковата сума, ведно със
законна лихва от 18.03.2013г., когато е подадено заявлението, до окончателното
изплащане. В срока по чл.414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В
предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата
искова молба.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Установителният иск по
реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо
за предмет същото вземане.
Ответникът в
производство по иск за установяване съществуване на
вземането по запис на заповед може да прави два вида възражения: абсолютни –
срещу формата и съдържанието на ценната книга и/или основани на пороци на волята
при издаването на записа на заповед, и релативни – произтичащи от каузалното
правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. Въведеното в
процеса относително възражение от длъжника може да се свежда до твърдение, че
записът на заповед е издаден за обезпечаване на изпълнението на поето от него
задължение по каузално правоотношение. В този случай, длъжникът следва да
установи връзката между ценната книга и каузалното правоотношение, което е
причина за издаването на записа на заповед. При доказване на тази връзка,
поемателят следва да докаже съществуването на вземането по каузалната сделка.
Длъжникът може да твърди, че ценната книга е издадена за обезпечаване на
изпълнението по каузална сделка, като въведе и правоизключващи или правопогасяващи
възражения относно вземането по каузалната сделка, които имат за последица
недължимост на вземането и по записа на заповед. (в този смисъл Решение
№143/01.02.2013г. по т.д.№870/2011г., ВКС, І т.о.)
Приетият по
делото запис на заповед отговаря на изискванията на закона за форма и
съдържание. От същия се установява, че между страните е възникнало валидно
менителнично правоотношение, с което ответникът се е задължил безусловно да
плати на ищеца на посочения в записа падеж сумата 3 900 лв. Съдът не
споделя възраженията на ответника, че ефектът не му бил надлежно предявен.
Записът на заповед е подписан от ответника и в частта относно неговото
предявяване, за което спор между страните няма, следователно същият е предявен
на посочената в него дата. Заключението на СГЕ, че записът за предявяването не
е изпълнен от ответника, не може да разколебае посочения извод, тъй като в
закона не се съдържа изискване издателят собственоръчно да удостовери
предявяването. (Такова изискване е поставено само към записът на заповед,
платим в определен срок след предявяването – чл.538, ал.2 ТЗ.) Удостоверяването
може да бъде направено и от трето лице, например от поемателя. В такъв случай
подписът под текста за предявяване е достатъчен да материализира волеизявление
за предявяване. Възможно е този подпис да е положен, без да има такава воля,
например преди да е изпълнено съдържанието на изявлението, но такова нещо по
делото не се установява, нито заключението на вещото лице графолог може да
послужи като основание за такъв извод. Ето защо не може да бъде споделена
тезата, че ефектът не е бил предявен на ответника.
Ответната
страна е направила възражение за съществуване на трудов договор между страните,
евентуална имуществена отговорност на работника по който е обезпечена чрез
издаване на процесния запис на заповед. Връзката между двете правоотношения се
доказва от събраните гласни доказателства, които съдът изцяло кредитира, тъй
като са допустими, обективни са, непротиворечиви помежду си и съответстват на
събраните писмени доказателства – тези за трудовите отношения между страните и
представените документи за извършени пътни разходи в чужбина за тежкотоварния
автомобил. Разпитаните свидетели установяват, че ответникът е подписал
документ, посредством който да се реализира отговорността му, ако бъдат
причинени щети по автомобила или бъде изгубен превозвания товар. Независимо, че
не споменават термина запис на заповед, очевидно е, че се касае именно за такъв
документ. След като е доказано възражението за обвързаност на записа на заповед
с конкретно каузално правоотношение между същите страни, в тежест на ищцовата
страна е да установи не само съществуването на валидно менителнично
правоотношение, но и съществуване на вземане по каузалната сделка.
В тази връзка
се установява, че на 16.10.2012г. е сключен трудов договор между страните и че
на същата дата ответникът е бил командирован в чужбина. Установява се още, че
при изпълнение на международния курс с тежкотаварен автомобил от работника
работодателят е заплатил сума в размер 523 евро за извършена пътна услуга по
изтегляне на автомобила. Не се ангажирани от страна на ищеца доказателства, че
е възникнала имуществена отговорност на ответника за причинените вреди,
по-специално не е доказано виновно и противоправно поведение на последния.
Съгласно чл.203, ал.1 КТ работникът или служителят отговаря имуществено за
вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод
изпълнение на трудовите си задължения. За ограничената имуществена отговорност
на работника не се прилагат правилата на чл.45 и сл ЗЗД и вината не се
предполага, а трябва да се докаже от страната, претендираща отговорността, в
случая същата следва да се докаже от ищеца. Последният не е ангажирал
доказателства за поведение на ответника, при което същият е могъл и е бил
длъжен да предвиди настъпването на вредите. От свидетелските показания се
установява, че ответникът е попаднал в тревна площ поради това, че при
потеглянето му настилката е била мокра в резултат от валеж. Не се установява противоправно
поведение на работника, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Отделно
от казаното, в чл.210 КТ е уредена специална процедура, при която се реализира
ограничената имуществена отговорност на работника или служителя – чрез издаване
на заповед от работодателя, с която се определя основанието и размера на
отговорността, която заповед следва да бъде връчена на работника с право да я
оспори в определен срок, в случай, че постъпи оспорване, отговорността следва
да бъде реализиране чрез иск пред съда. Едва след осъществяване на този
фактически състав, ако не могат да бъдат правени удръжки от трудовото
възнаграждение, може да се пристъпи към събиране на вземането чрез издаване на
заповед за изпълнение, включително въз основа на менителничен ефект, издаден за
обезпечаване на породената отговорност. В конкретния случай ищецът не е доказал
предпоставките за ангажиране на отговорността, включително издаването на
заповед по чл.210, ал.1 КТ и изтичане на т.нар.рекламационна процедура. За това
съдът намира, че не е доказано вземането по обезпеченото каузално
правоотношение и искът следва да се отхвърли. При това положение не е
необходимо да се обсъждат възраженията за прихващане на ответника. Следва само
да се отбележи, че при доказано трудово правоотношение между страните в
периода, за който се претендира трудово възнаграждение, при доказано
командироване на служителя в чужбина и изпълнение на възложената му задача, в
която връзка са всички ангажирани от ответника писмени и гласни доказателства,
в негова полза е възникнало вземане на трудово възнаграждение в договорения
размер, както и за дневни командировъчни разходи, определени нормативно, като
за плащането им доказателства не са представени, което обосновава извод, че
ищецът е осъществил възможността по чл.210, ал.4 КТ да удържи дължимата му се
сума чрез удръжки от трудовото възнаграждение и други вземания на служителя,
поради което и на това основание вземането му е погасено.
В обобщение
на горното съдът намира, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли. При
този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят деловодни
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Същият декларира и е направил разноски в
общ размер 744 лв., от които 600 лв. – платено възнаграждение на адвокат, 44
лв. – възнаграждение за преводач и 100 лв. – депозит за вещо лице. Същите
следва да бъдат присъдени изцяло.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ иска на “ВАИС
ТРАНС”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Пере
Тошев” №1, ет.1, ап.1, представляван от пълномощника адв.А.О., предявен против И.Б.Т.,
ЕГН **********,***, представляван от пълномощника адв.Г.Б., за установяване
съществуването на вземане в размер 3 900 лв. по запис на заповед с място
на издаване гр.П., дата на издаване 16.10.2012г., място на плащане гр.П. и
падеж на предявяване, ведно със законна лихва от датата на заявлението – 18.03.2013г.,
до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№4400/2013г. по описа на ПРС, ХVІ гр.с.
ОСЪЖДА “ВАИС ТРАНС”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.”Пере Тошев” №1, ет.1, ап.1, да заплати на И.Б.Т.,
ЕГН **********,***, сумата 744 лв. (седемстотин четиридесет и четири лева) – деловодни
разноски в производството по гр.д.№15232/2013г. по описа на ПРС, ХІІ гр.с.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
ПМ