№ 583
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Таня Ж. П.а Вълчева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно гражданско
дело № 20241000503495 по описа за 2024 година
Производството е образувано по две въззивни жалби срещу
решение №112 от 19.08.2024г. по т.д.№45 от 2022г. на Окръжен съд-
Благоевград, ТО, 9 състав.
Въззивната жалба на ответника в първата инстанция ЗД „БУЛ
ИНС“-АД чрез пълномощника му адв.М. Г. е против решението в
осъдителната му част, с която е уважен предявения срещу него иск по
чл.432,ал.1 КЗ за сумата от 60 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди по предявен частичен иск за
сумата 130 000 лева, от иск в размер на 200 000 лева, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на К. Г. А., б.ж. на гр.Петрич, починал при ПТП,
настъпило на 18.04.2021г. в района на бившето селскостопанско летище,
находящо се в землището на с.Кърналово, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 25.06.2021г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е
подробно мотивирана. Твърди, че по делото не са събрани доказателства,
които да установят по несъмнен начин, че ищцата и починалия й приятел К. А.
са живели като семейство, на съпружески начала, с общ бюджет, разходи,
планове, взаимна грижа и т.н. Общото им съжителство в едно жилище в
гр.София /безспорно установен факт/, не доказвало фактическо съпружеско
съжителство. Затова, според жалбоподателя, ищцата не е активно материално-
1
правно легитимирана да получи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от загубата на своя приятел. Моли съда да отмени решението в
осъдителната му част и отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищцата в
първоинстанционното производство В. И. А. чрез пълномощника й адв.П. К.,
в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната
жалба.Твърди, че по делото са събрани безспорни доказателства,
установяващи съжителството на ищцата и починалият при процесното ПТП
К. А. да е имало белезите на семейна съпружеска връзка. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваната му част.
В срока за отговор ищцата В. И. А. чрез адв.К. е депозирала
насрещна въззивна жалба против горното решение в неговата
отхвърлителна част, с която е отхвърлен иска по чл.432,ал.1 КЗ за сумата
над 60 000 лева до 130 000 лева - като частичен иск от общата сума 200 000
лева, т.е. твърди, че на ищцата следва да бъдат присъдени още 70 000 лева
като обезщетение за претърпените от нея болки и страдания от загубата на
починалия й приятел К. А. вследствие на процесното ПТП.
Твърди, че в обжалваната част решението е необосновано и
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Неправилно
съдът приел, че водачът на мотора е съпричинил вредите, за което са изложени
подробни доводи. Твърди, че съпричиняване не е установено по безспорен
начин, още повече приноса на пострадалия в размер на ¼. Затова и
неправилно е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
60 000 лева, като е нарушен принципа за справедливост, установен в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Моли съда да отмени решението в отхвърлителната му част за още
70 000 лева, които да присъди на ищцата, или обезщетението да бъде общо в
размер на 130 000 лева, а не 60 000, както е приел съда. Претендира на
процесуалния представител да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.
Насрещната въззивна жалба е депозирана в срока за отговор от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е
процесуално допустима.
По насрещната въззивна е постъпил отговор от ответника ЗД „БУЛ
ИНС“-АД чрез адв.М. Г., в който са развити доводи за нейната
неоснователност. Подробно се анализират доказателства, установяващи
твърдяното от тази страна и прието съпричиняване от страна на пострадалия.
Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.
2
Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в
жалбите във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания,
приема следното:
И двете въззивни жалби са процесуално допустими като подадени в
срок от надлежни страни, но разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ
по следните съображения:
БлОС е бил сезиран с искова молба на В. И. А., с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД срещу ЗД „Бул Инс” АД, като е поискано /след допуснато
изменение-увеличение на иска/ осъждането на ответника да заплати сумата
130 000 лева - частичен иск от иск в размер на 200 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на К. Г. А., б.ж. на гр.Петрич, с
когото са живели на съпружески начала, починал при ПТП, настъпило на
18.04.2021г. в района на бившето селскостопанско летище, находящо се в
землището на с.Кърналово, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 25.06.2021г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че е живяла на съпружески начала със загиналия
вследствие на настъпило ПТП- К. Г. А., на 28 години.
Твърди, че на 18.04.2021г., около 17.45ч., в района на бившето
селскостопанско летище, находящо се в землището на с.Кърналово, общ.
Петрич /което било част от създадената временна организация за движение,
поради ремонтни дейности на път III-108 в района на кръстовището на
зеленчуковата борса и отбивката за с. Кърналово/, М. Г. П. като правоспособен
водач, управлявайки МПС - л.а. „Опел Зафира“, с per. № *******, движейки
се по пистата на бившето селскостопанско летище в посока от с.Кърналово
към гр.Петрич, нарушил правилата за движение, установени в чл.25, ал.1 от
ЗДП, като при предприемане на маневра „завиване наляво“, преди започване
на маневрата не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението - мотоциклет „Ямаха YZF R1“, управляван от правоспособния
водач К. Г. А., движещ се след л.а. „Опел Зафира“, в съседната лява лента и
извършил маневрата без да се съобрази с положението, посоката и
скоростта на движение на мотоциклет „Ямаха“, в резултат на което
предизвикал ПТП и причинил по непредпазливост смъртта на К. Г. А..
Същият е починал на място, като е получил черепно и гръбначно-мозъчна с
3
гръдна травма и счупвания на кости на крайници.
По случая било образувано ДП № 314 ЗМ-146/2021г. по описа на РУ
Петрич. С допълнителна молба е представена влязлата в сила Присъда № 31/
06.12.22г. по НОХД № 838/22г. на ОС - Благоевград, видно от която, водачът
на л.а. „Опел Зафира“ М. П., е признат за виновен в това, че на 18.04.2021г.,
около 17.45ч., в района на бившето селскостопанско летище, находящо се в
землището на с.Кърналово, общ.Петрич /което било част от създадената
временна организация за движение, поради ремонтни дейности на път III-108
в района на кръстовището на зеленчуковата борса и отбивката за
с.Кърналово/, като правоспособен водач, управлявайки МПС - л.а. „Опел
Зафира“, с per.№ *******, движейки се по пистата на бившето
селскостопанско летище, в посока от с. Кърналово към гр. Петрич, нарушил
правилата за движение, установени в ЗДП, а именно: чл.25, ал.1 от ЗДП,
съгл. който - „Водач на пътното превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи ППС, да излезе от
реда на паркираните пътни превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движение, които се движат след
него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, като при
предприемане на маневра „завиване наляво“ преди започване на
маневрата да се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението - мотоциклет „Ямаха YZF R1“, с per. № ******, управляван от
правоспособния водач К. Г. А., движещ се след л.а. „Опел Зафира“, в
съседната лява лента, извършил маневрата без да се съобрази с
положението, посоката и скоростта на движение на мотоциклет „Ямаха“,
управляван от К. А., в резултат на което предизвикал ПТП и причинил
по непредпазливост смъртта на К. Г. А., с което осъществил състав на
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ пр.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, във вр.
чл.25, ал.1 от ЗДП.
Ищцата твърди, че по аргумент от разпоредбата на чл.300 ГПК,
съгласно която влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, са безспорно установени
4
със СПН вината и противоправността на извършеното деяние от водача на
л.а.“Опел Зафира“, както и факта, че смъртта на К. Г. А. е в причинно
следствена връзка с настъпилото ПТП.
Ищцата твърди, че към момента на осъществяването на ПТП на
18.04.2021г., управлявания от водача М. Г. П. лек автомобил „Опел Зафира“ е
имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, въз основа на застрахователна полица №
BG/02/120003175184, със срок на валидност една година, за периода от
16.11.2020г. до 15.11.2021г. По силата на сключения договор, застрахователят
покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях
имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани със
застрахованото МПС, съгласно разпоредбата на чл.492 от КЗ и до размера на
определения застрахователен лимит, определен за обезщетения за
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Поддържа се от ищцата, че съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ,
ищцата е предявила претенцията си за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди пред застрахователя, като е представила
документите, с които разполага, но след образуване на щета,
застрахователят е отказал заплащане на застрахователно обезщетение
поради липса на предвидените в закона предпоставки за това.
В ИМ са изложени твърдения, че ищцата В. А. е живяла с починалия
К. Г. А. на съпружески начала, като между тях е била установена силна
връзка, основана на привързаност, обич, уважение и подкрепа. Смъртта на
мъжа, с който ищцата живеела, в резултат на настъпило ПТП, е причинила
неизмерима скръб, която се отразила крайно негативно върху нейната психика
и емоционалното й състояние, като преживяната загуба на нейния любим се е
отразила изключително тежко на здравословното и психическо състояние.
Твърди, че тя е претърпяла болки и страдания, които независимо от
изминалото време не затихват и тя продължава да скърби и страда постоянно,
като се твърди, че това ще окаже влияние на остатъка от живота и.
Ищцата поддържа, че е измежду кръга от лица, определени с ППВС
№ 5/1969г., с право на обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
за претърпените болки и страдания от смъртта на лицето, с което е живеела на
съпружески начала.
Изложеното е породило за нея правния интерес от завеждането на
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди срещу ответника
ЗД „Бул инс“ АД, макар да е ясно, че парично обезщетение не може да
замести накърнените морални блага, но би могло до известна степен да
компенсира страданието и да допринесе макар и минимално за заличаването
на неблагоприятните последици от загубата на ищцата.
В писмения си отговор ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е оспорил
5
исковете по основание и размер.
Ответникът признава обвързващата съда и страните задължителна
сила на влязлата в сила присъда относно деянието, вината на дееца и
причинената смърт на К. А..
Оспорва, че ищцата е живяла с починалия на съпружески начала,
поради което не е материално правно легитимирана да получи обезщетение за
неимуществени вреди.
Оспорва размера на предявения иск, тъй като същият не
съответствал на принципа за справедливост и икономическата конюнктура в
страната към датата на ПТП - 18.04.2021г. В случай, че съдът намери
предявения иск за основателен и доказан, счита, че справедливият размер на
обезщетението е около 80 000 лв., доколкото ищцата не е съпруга на
починалия.
Навежда също и възражение за съпричиняване на вредите от страна
на починалия К. Г. А., който се движел със скорост от 100 км./час, при
въведено ограничение за скоростта от 20км./час, поради извършване на
ремонтни дейности в този участък от пътя. В този смисъл поддържа, че
съпричиняването на починалия е 2/3, тъй като е управлявал мотора си със
скорост, несъобразена с пътните условия и създадената временна организация
на движението, поради ремонтни дейности на път III-108, в района на
кръстовището на зеленчуковата борса и отбивката за с. Кърналово. Затова
обезщетението следва да бъде намалено, като се отчете приноса на
пострадалия.
Съдът е уважил частично предявения пряк иск по чл.432 от КЗ на
увреденото лице срещу застрахователя на деликвента до размер на сумата от
60 000 лева, приемайки, че справедливото обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния фактически съпруг е
80 000 лева, намалено с приет процент съпричиняване в размер на ¼.
Съдът е приел, че са налице елементите от фактическия състав на
чл.493,ал.1,т.1 и чл.493а,ал.1 от КЗ. Приел е, че по делото е установено при
условията на пълно и главно доказване, че към момента на увреждането
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", сключен между ответната
застрахователна компания и водачът на автомобила М. Г. П., както и че са
налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Съдът
е приел за доказано извършването на противоправно деяние от страна на
прекия причинител на вредите /управление на МПС в нарушение правилата на
ЗДП и ППЗДП и причиняване на ПТП, от което е настъпила смърт за
пострадалия/; вредоносен резултат /причиняване на неимуществени вреди за
ищцата - болки и страдания от смъртта и загубата на близък роднина/;
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат.
6
Вината на деликвента освен, че се презумира, е доказана от влязлата в сила
присъда. Приел е наличието на съпричиняване на вредите от пострадалото
лице, което е управлявало мотора с висока скорост, несъобразена с пътните
условия и др.фактори, изброени в чл.20,ал.2 ЗДП. Затова е редуцирал размера
на приетото справедливо обезщетение от 80 000 лв., намалявайки го с 25%,
колкото е приел да е процентът съпричиняване от страна на пострадалия.
Над уважения размер от 60 000 лева до претендирания размер от
130 000 лева предявения частичен иск е отхвърлен като неоснователен.
Въззивният съд намира решението за правилно и съобразено със закона,
като правните изводи на съда са подкрепени от събраните писмени, гласни
доказателства и заключенията на експертизите. Този състав споделя
изложените в решението мотиви и на основания чл.272 ГПК, съобразно дадената
му процесуална възможност, препраща към тях. Затова ще коментира
оплакванията на жалбоподателите дали са оправдани от гледна точка на
събраните доказателства и приетото от съда.
Първият спорен въпрос и пред настоящата инстанция е свързан с
материално-правната легитимация на ищцата, дали съобразно разясненията,
дадени в задължителната съдебна практика на ВКС, са събрани по делото
достатъчно доказателства, които да обосновават приетия от съда извод, че ищцата
В. А. е от кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на пострадалия, с който тя е живяла на съпружески
начала.Основните доводи в жалбата на застрахователя са свързани именно с този
въпрос.
Въззивният съд намира, че действително ищцата е активно
материално правно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени
вреди в качеството й на фактическа партньорка на починалия при ПТП К. А.
поради следното:
Ищцата извежда своето субективно материално право от факта на
фактическо съжителство с починалото лице. Съдебната практика (ППВС №5
от 1969 г. и ППВС № 4 от 1961 г.) очертава кръга на лицата, които следва да се
считат легитимирани да получат застрахователно обезщетение - това са
възходящите и низходящите, съпругът и две други категории лица, които
формално не са свързани с брачна или родствена връзка с пострадалия
/починалия/, но поради естеството на фактическите отношения помежду им,
също са легитимирани да претендират за обезщетение, като в конкретния
случай това се отнася до лицето, което е съжителствало на съпружески начала
с починалия при настъпване на смъртта му. То има право на обезщетение, ако
докаже естеството, обема и трайността на фактическите отношения с
7
пострадалия, както и настъпване на вредите, за чието обезщетение претендира
исковата сума. В случая съдът следва да има предвид и задължителните
указания, дадени с ТР № 1/2016г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС,
според които „материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в ППВС № 4 от 1961 г. и ППВС № 5 от 1969 г., и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.“
По делото са събрани убедителни доказателства за наличието на
трайна и дълбока емоционална връзка, основана на общо съжителство, общо
домакинство, постоянни взаимни грижи, обща социална среда и взаимна
привързаност между ищцата и починалия. За отношенията между тях пред
първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства - показанията
на св.А. и св.А. – родители на ищцата, както и св.Ш., близък на семейството.
От показанията на свидетелите, имащи лични и непосредствени възприятия,
се изяснява семейния характер на отношенията между ищцата и нейния
загинал партньор, т.е. фактическото им съпружеско съжителство. Освен, че са
имали сериозна и емоционална връзка, те са встъпили във фактическо
съжителство повече от 7-8 месеца преди инцидента, през който период
отношенията им са наподобявали тези на брачни партньори - делили са общ
покрив, имали са общи икономически отношения, свързани с полагането на
общи усилия за задоволяване нуждите на семейството и осигуряване на
неговото благополучие, имали са планове за бъдещето, реално са предприели
общи действия да се устроят като семейство, заявили са плановете си за
сватба пред роднини и приятели, и всички са били наясно с тяхното желание
да прекарат живота си заедно и сериозността на отношенията и намеренията
им - нещо, което вече не е обичайно и често срещано за хора на тяхната
възраст. При тези данни от значение е не продължителността на връзката,
особено предвид факта, че е прекъсната насилствено, а съдържанието и
характера на връзката между младежите.
Неоснователни поради това са доводите на жалбоподателя
застраховател за липса на фактическо съпружеско съжителство, основани на
кратко продължилия семеен живот. Този факт би имал значение и съответно
8
би отрекъл материалната легитимация на ищцата, ако съжителството бе
прекратено по тяхно желание, а не поради инцидент. Продължителността на
фактическото съжителство, действителните отношения между партньорите и
съответно начинът, по който трагичното събитие се е отразило на ищцата са
въпроси от значение за обема на вредите, а не за основателността на иска.
Преживените от ищцата морални страдания са изключително травмиращи
поради факта, че е загубила партньор и човек, с когото е имала планове да
изгради живота си в бъдеще.
Свидетелите установяват, че двамата са били заедно около 7 години
преди инцидента. Връзката е била изпълнена с обич, любов и взаимно
уважение. Внезапната загуба на спътника в живота е травмирала ищцата,
която се е затворила в себе си. Внезапната загуба е разтърсила психиката на
ищцата. Чувството на скръб и отчаяние е обзело изцяло ежедневието й.
Трагичният инцидент е отнел най-близкия човек, както и плановете за общо
житейско бъдеще. Затова претърпяната силна емоционална болка и страдание
следва да бъдат обезщетени.
Другият оспорван с въззивната жалба на ответника факт е
размера на обезщетението, с оглед претърпените болки и страдания,
установени по делото.
Съдът е приел за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди сумата 80 000 лева, отчитайки всички установени
факти – продължителна и продължаваща болка и страдание от загубата на
най-значимия близък /фактически съпруг/, интензитета на страданието,
установен както чрез свидетелските показания, така и чрез заключението на
съдебно-психологическата експертиза, възрастта на ищцата и пострадалия,
неосъществените им намерения за истинско семейство.
Тези разсъждения също следва да бъдат споделени, като въззивният
съд намира определения размер на обезщетението за съобразен с принципа за
справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД.
Събраните по делото гласни доказателства и заключението на
съдебно-психологическата експертиза, изготвена от ВЛ проф. И. А. -
специалист психолог /невропсихолог/ установяват, че въпреки изминалия
период от време от ПТП се установява търпене на морални вреди от
неочакваното трагично събитие в живота на ищцата, установява се
продължаващо, непреодоляно страдание. Връзката между ищцата и
загиналото момче е силно емоционална, трайна, постоянна, и това е едно
9
непреодолимо травмиращо обстоятелство в живота на ищцата, което е
налично и доказано 3 години след трагедията.
Неочакваната, внезапна загуба на едно младо момче, с което ищцата
е започнала да изгражда собственото си семейство и предвид данните за
личността на момчето - К. е бил само на 28 г., в началото на съзнателния си
житейски път, здрав и жизнен млад мъж, бил е деен, енергичен, в добро
здравословно състояние, работел е, предстояли са най-хубавите моменти в
живота на момчето и семейството, като смъртта е настъпила по един особено
жесток начин, е огромен шок за ищцата. Моралните страдания, търпяната
скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще съпътстват
живота на ищцата до края на дните й.
В случая са от значение данните за личността на загиналия - млад
мъж на 28 години, работещ, деен, активен, грижовен по отношение на
партньорката си, осигуряващ средства за издръжка на семейството си;
характера на отношенията между двамата млади - били са в хармонични
отношения, много са се обичали и уважавали; начина на понасяне на загубата
и травмата за ищцата - страданието й е огромно, интензивно и
непреодолимо, със силно отражение на психиката й, това, че загубата води до
непреодолимо психическо страдание и оставя траен отпечатък в живота на
момичето; възрастта на загиналото момче и на ищцата и как тази травма
оставя траен отпечатък в живота и съзнанието и. Следва да се отчете и
факта на внезапното и неочаквано прекъсване на живота на едно младо и
здраво, активно и перспективно момче, което прави особено трудно
преживяването на трагедията от близките.
Всички тези обстоятелства са обсъдени и взети предвид от съда при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният
съд също намира, че определената сума от 80 000 лева е справедлива,
съобразена и с икономическата обстановка в страната, и със съдебната
практика в подобни случаи. Затова оплакванията и в двете въззивни жалби –
първоначална и насрещна, касаещи размера на обезщетението, са
неоснователни.
Другият спорен момент, по който са изложени подробни доводи в
насрещната въззивна жалба на ищцата е, че ответникът не е осъществил
пълно доказване на твърдението си за съпричиняване на вредите от
страна на пострадалия водач на мотора, както и че съдът неправилно е
определил размера на съпричиняването на 1/4.
Съдът намира тези доводи за неоснователни, тъй като са опровергани
от заключението на съдебно авто - техническата експертиза /САТЕ/.
За да уважи наведеното възражение за съпричиняване, ОС -
Благоевград е извършил задълбочен анализ на всички доказателства, събрани
по делото и въз онова на тях е извел правилен и законосъобразен извод, че
10
такова е установено по делото при условията на пълно и главно доказване.
Събраните писмени доказателства, вкл.САТЕ установяват, че
частта от бившето селскостопанско летище е присъединена към
републиканската пътна мрежа въз основа на създадената със Заповед № РД-
11- 17/25.03.2021г. на Директора на Областно пътно управление-Благоевград
временна организация на движението, поради ремонтни дейности на път III-
108 в района на кръстовището на зеленчуковата борса и отбивката за
с.Кърналово. Частта от бившето селскостопанско летище, в която е
настъпило ПТП, въз основа на създадената временна организация на
движението и по силата на издадената Заповед на Директора на областно
ПУ Благоевград е била временно присъединена към републиканската пътна
мрежа на път 111- 108 „1-1- Петрич“ и е била надлежно сигнализирана, тъй
като на входа и на изхода към бившето летище са били поставени
ограничителни знаци и на всички е било известно, че временно движението
към път III-108 „1-1- Петрич" е пренасочено през летището, за да се
заобиколи зеленчуковата борса. Вещото лице инж. Ж. С. по САТЕ, както и
показанията на виновния за ПТП водач св.М. П. установяват, че в този участък
няма поставени пътни знаци. Експертизата установява, че разстоянието от
началото на пистата до местопроизшествието е 480 м. Изграждането на
кръгово кръстовище на път III-108 е наложило отклоняване на транспортния
поток да минава по пистата на селскостопанското летище. Двете МПС преди
удара са се движили от изток на запад по пистата на бившето селскостопанско
летище, т.е. в посока гр. Петрич. Скоростта на движение на л.а. в момента на
удара е била 35 км/ч, а тази на мотоциклетиста 98,3 км/ч. От момента, когато
л.а е започнал маневра „завиване наляво“ по черния път, за да излезе на
главния път за Петрич, водачът на мотоциклета не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара, тъй като опасната зона за спиране
е по-голяма от разстоянието до удара.
Влязлата в сила присъда установява по несъмнен начин, че водачът
на лекия автомобил е нарушил правилата за движение - чл.25, ал.1 от ЗДП и
по непредпазливост е причинил смъртта на К. А., за което е признат за
виновен и осъден.
С оглед цитираната заповед на ОПУ и създадената временна
организация на движението, частта от бившето селскостопанско летище е била
временно присъединена към републиканската пътна мрежа на път 111- 108 „1-
1- Петрич“. Следователно, при движението си в присъединения участък,
участниците в движението е следвало да спазват общите правила за
движение на МПС по участък, временно присъединен към републиканската
пътна мрежа. Съобразно общото правило на чл.21 от ЗДП, водачът на
мотоциклета „Ямаха" К. А. е следвало при избиране на скоростта си на
движение да се съобрази, че тази част от летището, поради създадената
11
временна организация на движението, не е извън републиканската пътна
мрежа, а освен това, че като водач на МПС категория „А“, движението му
не може да надвишава скорост от 80 км./час.
В конкретния случай обаче и от съществено значение за спора е
фактът, че водачът на мотоциклета „Ямаха" К. А. не е спазил общото правило
на чл.20, ал.2 от ЗДП, което важи за всички участници в движението.
Несъобразената скорост е тази, която водачите следва да изберат с оглед
особеностите на конкретната пътна обстановка и реалното проявление на
посочените в чл.20, ал.2 от ЗДП неблагоприятни фактори и която по
необходимост винаги е по-ниска от разрешената. При това колкото повече и
по-интензивни са неблагоприятните пътни условия, толкова по-малка е
величината на съобразената скорост, респ., толкова по-голяма е разликата й с
разрешената такава.
Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП, която е нарушена от К. А.,
задължава водача на МПС да избере скорост на движение, съобразена с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, … с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. К. А. е познавал добре района на бившето
селскостопанско летище, знаел е, че към този момент е налице временна
реорганизация на движението и част от летището се използва за пренасочване
на движението и заобикалянето на зеленчуковата борса в с. Карналово
/поради поставени знаци на входа и на изхода от летището/. Знаел е, че
посредством черен път, в ляво от пистата на летището, където е пренасочено
движението, се излиза на главния път за гр.Петрич и движещите се по трасето
превозни средства, всъщност са отклонени от главния път и посредством
завой на ляво по черния път отново ще се върнат по главния път за Петрич.
Водачът на мотоциклета с оглед на конкретните атмосферни условия, при
конкретните условия на видимост /през светлата част от денонощието/, също е
могъл да види и да възприеме движещия се пред него л. а. „Опел Зафира",
като е бил длъжен да съобрази скоростта си с евентуалното поведение на
водача на лекия автомобил и възможността същият да се отклони от
първоначалната си посока на движение и да предприеме маневра „завой
наляво", за да излезе от летището и да навлезе в черния път като подход към
главния път за Петрич.
Въпреки, че е съзнавал това, водачът на мотоциклет „Ямаха" е избрал
една много висока скорост на движение, несъобразена с конкретните пътни
условия, както и с другия участник в движението - водача на л.а. „Опел
Зафира", поради което при предприетата от лекия автомобил маневра „завой
наляво", водачът на мотоциклета не е бил в състояние нито да спре, нито да
12
избегне удара между двете МПС.
От заключението на експерта по приетата САТЕ се установява, че
при избор на скорост на мотоциклета от 54 км./час, водачът е можел да спре
до мястото на удара, след първоначалното възприемане на предприетата от М.
П. маневра и така е можел да предотврати настъпилите тежки вредоносни
последици и леталния изход от процесното ПТП.
Като е съобразил всички тези обстоятелства, доказани от
заключението на САТЕ, съдът правилно е приел, че по делото е успешно
доказано от ответника наличието на съпричиняване на деянието от страна на
пострадалия К. Г. А., поради което е уважил възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД и
е определил неговия размер на 1/4. Въззивният съд намира този извод за
правилен и съобразен с всички събрани доказателства.
Доводите на ищцата, развити в насрещната въззивна жалба, че само
М. П. е признат за виновен за извършено престъпление, са ирелевантни,
защото в наказателния процес поведението на пострадалия не е предмет на
разглеждане. Такова е само поведението на дееца М. П., който е признат за
виновен. Това обаче не означава, че в производството пред съда, разглеждаш
претенция по чл.432 КЗ, не може да се навеждат правоизключващи
възражения и да бъде изследвано поведението на самия пострадал.
С оглед конкретно установените факти съдът намира, че приносът на
пострадалия за настъпване на процесното ПТП в размер на ¼ или 25 % е
напълно обоснован и липсват доказателства, които да обосноват по-нисък
размер на съпричиняване.
При така изложените съображения съдът намира и двете въззивни
жалби – първоначална и насрещна, за неоснователни. Обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, съобразено с константната съдебна практика на
ВКС и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото – отхвърляне жалбата на ответника,
въззиваемата страна /ищец/ има право на разноски на основание чл.78,ал.1
ГПК. Този жалбоподател е обжалвал решението в неговата осъдителна част,
т.е. за сумата от 60 000 лева. Процесуалният представител на другата страна
адв.К., претендираща заплащане на адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, е осъществила процесуално
представителство на ищцата срещу жалбата за сумата от 60 000 лв.
/осъдителната част на решението/. Следователно и с оглед разпоредбата на
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, която дава
някакъв ориентир на съда за цената на адвокатския труд при оценяеми искове,
минималният предвиден размер адвокатско възнаграждение за иск с цена
13
60 000 лева е 5 450 лв. Тъй като са налице доказателства за регистрация на
адвокат П. К. по ЗДДС, то адвокатското възнаграждение се дължи с включен
ДДС, или възнаграждение в размер на 6 540 лв. с ДДС - арг. от § 2а от ДР
на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Затова на процесуалния представител на ищцата адв.К.
следва да бъде присъдена сумата от 6 540 лв. с ДДС за оказана безплатна
правна защита и процесуално представителство във връзка с подадената
въззивна жалба на ответника ЗД „Бул Инс“ АД пред въззивната инстанция,
която съдът е намерил за неоснователна.
С оглед депозираната насрещна въззивна жалба на ищцата В. И. А.
чрез адв.К., която съдът също е намерил за неоснователна, ответникът по нея
ЗД „Бул Инс“ АД също има право на разноски на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Същият претендира за оказаната адвокатска защита по тази жалба адвокатско
възнаграждение в размер на 7 560 лева с ДДС, за плащането на която сума е
представен Договор за правна защита и съдействие от 02.10.2024г./л.72/. В
същия е посочено, че тази сума, договорена като адвокатски хонорар за
оказване на правна защита и процесуално представителство във връзка с
депозирана насрещна въззивна жалба, е платена изцяло в брой при
сключването на договора.
Насрещната въззивна жалба е насочена срещу решението в неговата
отхвърлителна част, т.е. за сумата от 70 000 лева. Затова адвокатският хонорар
на процесуалния представител на другата страна следва да бъде формиран с
оглед тази сума /обжалваем интерес/.
Процесуалният представител на ищцата в о.с.з. е направила
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.Затова съдът следва да
разгледа възражението.
Според чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г., минималното адвокатско
възнаграждение при интерес от 70 000 лева, е в размер на 6 250 лева. Адв.Г. е
представил доказателства за регистрация по ЗДДС. Затова и с оглед
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г., минималното адвокатско
възнаграждение следва да бъде в размер на 7 500 лева с ДДС. Видно от
представения Договор за правна защита и съдействие от 02.10.2024г./л.72/,
договореното и платено от страната възнаграждение е в размер на 7 560 лева,
т.е. само с 60 лв. над минималния размер по Наредбата. Затова съдът намира,
14
с оглед всички обстоятелства по делото и незначителния размер над
минимума, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно. Затова
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар следва да се остави без
уважение, а претендираната сума да се присъди в пълния размер от 7 560
лева.
Така мотивиран и на основание чл.272 от ГПК, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №112 от 19.08.2024г. по т.д.№45 от
2022г. на Окръжен съд-Благоевград, ТО, 9 състав.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК-********* да заплати на
адвокат П. К., САК, гр. Казънлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10, на
основание чл.38, ал.1 т.2 от ЗА сумата от 6 540 лв.с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита и
процесуално представителство пред въззивната инстанция по въззивната
жалба на ответника, съобразено с размерите, предвидени в чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА В. И. А., ЕГН-********** да заплати на ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК *********, сумата 7 560 лева адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, за оказаната правна защита и процесуално
представителство по насрещната въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15