№ 1678
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505047 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 1136/25.01.2023 г. по гр. д. № 547/2022 г. по описа на
СРС, 26 състав при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца –
„Т.С.“ ЕООД са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
искове за осъждане на А. Д. Д. за заплати сумата от 508,14 лева,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от
05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното плащане, сумата от 63,54 лева законна лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. – 11.05.2021 г., както и сумата от 11,70 лева,
начислена за извършено дялово разпределение за използвана топлинна
енергия за исковия период и 2,16 лева – законна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение на имот, находящ се в гр. София, ж.к.
*******
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 37647/10.02.2023 г.,
подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени съображения
за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа,
че по делото били представени достатъчно доказателства, установяващи, че
1
ответникът е собственик на процесния имот. Неправилността на решението се
състояла и в това, че районният съд допуснал и процесуални нарушения при
събиране на доказателства във връзка с установяване на собствеността върху
топлоснабдения имот. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде уважен.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
вх. № 66696/10.03.2023 г., подаден от А. Д. Д..
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 547/2022 г. по описа на СРС, 26 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
против А. Д. Д., с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за
енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на 1/6 идеална
част от топлоснабден имот в гр. София, район Младост, ж.к. *******, бл.
******* и следва да отговаря за топлинна енергия, равняваща се на
притежаваната от него идеална част. Поддържа, че в този смисъл е клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на
топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите
условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на
топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите
при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите
условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи
условия било установено, че абонатите са длъжни да заплащат месечните
2
суми в 30/45-дневен срок след публикуване на фактурите. Твърди, че
сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
„Т.С.“ ЕООД суми за доставена топлинна енергия. Моли ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 508,14 лева – главница, представляваща стойност
на неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. до 04.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, 63,54 лева – мораторна лихва за
забава, начислена върху главницата за потребена топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2021 г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 11,70 лева – главница за периода м. 05.2018 до
04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането и 2,16 лева – мораторна
лихва, начислена върху главницата за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 до 11.05.2021 г. Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е представен отговор на исковата молба от А.
Д. Д., в който са съображения за неоснователност на исковата молба. Заявява,
че не оспорва приложеното от ищеца извлечение от сметки по абонатен №
237650, размера на начислената топлинна енергия за периода, както и
счетоводното отразяване на начислената топлинна енергия, разпределението
на топлинната енергия. Заявява, че оспорва, че той и наследодателят му не са
били собственици на топлоснабдения имот, поради което няма и качеството
потребител. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла
погасителна давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
3
следното.
Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД е
предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно
и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия,
обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1,
т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия
могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот.
Във връзка с установяване на твърдението на ищеца, че ответникът е
собственик на топлоснабден имот е представено писмо изх. № П-26.03.2018 г.
на Столична община – район Младост, в което е удостоверено, че ап. *******
******* ж.к. ******* е продаден с Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на НДИ от 23.07.1992 г. на К.К.Я. – Д.а и Д. И. Д.. От
представените по делото писмени доказателства се установява, че партида с
абонатен № 237650 е открита на името на К.Я. Д.а. Не се установява
твърдението на ищеца, че по отношение на топлоснабдения имот е
възникнала съсобственост, както и че ответникът А. Д. Д. притежава 1/6
идеална част от него.
Правилно първоинстанционният съд е достигнал правилния извод, че
ответникът не е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1
от Закона за енергетиката.
4
Неоснователен е доводът на въззивника, че допуснато процесуално
нарушение от съда е довело до невъзможност да бъде установено, че
ответникът има качеството потребител. Действителност с исковата молба е
направено искане по чл. 192 от ГПК трето неучастващо по делото лице –
Столична община да представи документ за собственост на топлоснабдения
имот. С определението си по чл. 140 от ГПК съдът не се е произнесъл по това
искане. Независимо от това и доколкото съгласно чл. 192 от ГПК трето лице
може да бъде задължено да представи намиращ се при него документ, ако се
посочат неговите индивидуализиращи белези. Направеното с исковата молба
искане е общо и неконкретно. Освен това, към доказателствата писмо изх. №
П-26.03.2018 г. на Столична община – район Младост съдържа информация
относно договор за продажба на недвижим имот, по който купувач е
титулярят на партидата, открита за процесния имот, което означава, че дори
представянето на този договор не би променило правните изводи на съда
относно това дали ответникът е ползвател на топлинна енергия.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 26 състав, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С отговора на въззивната жалба и молба от 20.02.2024 г. въззимаемият
А. Д. е направил искане за присъждане на разноски за въззивното
производство, както и списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК въззивникът може да претендира направените по делото разноски, за
които са представени доказателства. Във въззивното производство не са
представени доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1136/25.01.2023 г. по гр. д. №
547/2022 г. по описа на СРС, 26 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на въззивника – „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6