Р Е Ш Е Н И Е № 386
гр. ВРАЦА, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 27.11.2019 г. в състав:
Председател:Мария Аджемова
Членове:Мирослав Досов
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар: Христина Цекова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 561 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение № 130/17.05.19 г. постановено по гр. дело № 1551/18 г.
на районен съд гр. Бяла Слатина СУ "***" село ***, общ. гр. Бяла Слатина, обл. гр.
Враца е осъдено да заплати на осн. чл. 200 от КТ на К.П.Б. сумата 100 000 лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди търпени от нея във вр. с
трудова злополука от 19.04.18 г., призната за такава с разпореждане на НОИ, ТП
гр. Враца № 18/09.05.18 г., заедно със законната лихва считано от деня на
злополуката 19.04.18 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата
част, до сумата 250 000 лв. исковата претенция на К.П.Б. е отхвърлена. Съдът е
присъдил съдебни разноски съобразно изхода от спора.
Недоволни от така постановения съдебен акт са останали и двете
страни по спора, в съответните негативни за тях части от решението.
С въззивна жалба вх. № 4242/07.06.19 г. ищцата К.П.Б., чрез адв.
Й.Д. от САК, е обжалвала отхвърлителната част от решението на районен съд. В
жалбата се заявява единствено оплакване за нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД, доколкото определения от районен съд размер на обезщетението за
причинените неимуществени вреди според въззивника Б. е несправедливо занижен.
Тя моли в тази част решението да бъде отменено, като районен съд реши спора по
същество и й присъди пълния размер на претендираното обезщетение 250 000 лв.
или допълнително 150 000 лв., заедно със законната лихва.
По молба на Въззивника Б., окръжен съд е приел като
доказателство експертно решение на ТЕЛК, от 16.04.19 г., влязло в законна сила
на 30.04.19 г., след провеждане на последното по делото открито с. з. пред
първостепенния съд на 17.04.19 г.
По делото е постъпил отговор от ответното училище, чрез адв. З.В.И.
и адв. Х.А.М. и двамата от САК, в който се мотивира становище за
неоснователност на жалбата. Претендира се заплащане на съдебни разноски
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
С вх. № 4610/24.06.19 г. по делото е постъпила въззивна жалба и
от ответното училище "***" село ***, общ. гр. Бяла Слатина срещу
посоченото по-горе решение на районен съд гр. Враца, в частта, с която
предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ е уважен за сумата 100 000 лв.
В жалбата се мотивира основно оплакване за незаконосъобразност
на постановения съдебен акт, тъй като в процеса ищцата не е доказала наличие на
причинно следствена връзка между увреждането на здравето /изкълчване на лява
колянна става с разкъсване на
феморалната артерия/ получено при трудовата злополука /падане на път за работа
на 19.04.18 г./ и претърпените вреди /ампутация на долен крайник/.
При заявеното оплакване, училището моли за отмяна решението на
първостепенниия съд в атакуваната осъдителна част и постановяване на съдебен
акт, с който исковата претенция бъде отхвърлена. Претендират се съдебни
разноски. Оспорва претенцията за разноски на въззивника Б.
Страните нямат доказателствени искания, освен посоченото по-горе
искане на въззивника Б..
Въззивният съд, след самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства и като везе предвид наведените от страните доводи, прие за
установено следното:
Жалбите са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ
на обжалване акт, предвид на което са процесуално допустими.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо,
а по същество и правилно.
Разгледани по същество, предвид посочените в жалбите оплаквания
и в рамките очертани от чл. 269 от ГПК, окръжен съд намира жалбите за НЕОСНОВАТЕЛНИ
при следните съображения:
За да уважи предявения иск в размер от 100 000 лв., първоинстанционният
съд е приел за доказан фактическия състав на чл. 200 КТ - обстоятелството, че
страните по делото са били в трудово правоотношение, като на 19.04.2018 г. в
резултат на трудова злополука /подхлъзване и падане на мокра трева по време на
придвижване от основното място за живеене до работното място/ ищцата К.Б. е
пострадала и вследствие на получената травма /изкълчване на лява колянна става
с разкъсване на феморална артерия/ е бил ампутиран левият й долен крайник на
ниво бедро. Настъпването на трудовата злополука е установено на осн. чл. 60,
ал. 1 от КСО и декларация за злополуката вх. № 5101-06-18 от 26.04.18 г. с
разпореждане № 18/09.05.18 г. на НОИ, ТП
гр. Враца. Отчитайки всички обстоятелства по делото и съобразно
критерия за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, районен съд е
приел, че за обезщетяване на претърпените от пострадалата неимуществени
вреди от процесната трудова злополука следва
да се присъди сумата от 100 000 лв., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането. Въззивиният съд намира тези правни изводи на
първостепенната съдебна инстанция са законосъобразни, обосновани и подкрепени
от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Заявената искова претенция е по чл.200 КТ. Отговорността на
работодателя на това правно основание е
безвиновна, като в тежест на пострадалия е да установи наличието на трудовоправни отношения между
него и ответника, наличие на увреждане, което представлява трудова злополука
или професионално заболяване, в резултат на което са настъпили вреди, както и
причинната връзка между увреждането и вредите. В случая наличието на тези
обстоятелства е доказано по делото. Не се спори, а това се установява и от
събраните доказателства, че страните са били в трудово правоотношение, по
което ищцата е изпълнявал в ответното училище в село ***, общ. гр. Бяла
Слатина длъжността "учител". Установено е също, че на 19.04.2018 г.,
в 6 часа и 30 м. по обичайния път от дома й в село *** до работното й място в
село ***, ищцата К.Б. е претърпяла трудова злополука /подхлъзнала си и паднала/,
която тр. злополука е била декларирана от училището работодател с декларация №
162/25.04.18 г. и с изготвено по надлежния ред разпореждане № 18/09.05.18 г.
на НОИ, ТП гр. Враца е призната за
такава на осн. чл. 55, ал. 2 от КСО. При всички тези данни, е налице основание
да се ангажира по чл.200 от КТ
имуществената отговорност на ответника, в качеството му на работодател
на ищата, за настъпилите неимуществени вреди от процесната трудова злополука.
Основното оплакване на ответното училище работодател се състои в
оспорване на причинно следствената връзка между причинената на ищцата травма
/изкълчване на лява колянна става с разкъсване на феморална артерия/ и увреждането,
за което тя е получила обезщетение на основание чл.200 от КТ - ампутация на ляв
крак на ниво бедро. Твърдението на училището е, че е доказано наличието на
причинно-следствена връзка само между трудовата злополука и изкълчването на
левия долен крайник, а не и относно ампутирането на същия, Окръжен съд не
споделя това оплакване на училището въззивник.
С въззивната си жалба, работникът К.Б. е представила и решение
на ТЕЛК №0900 от 16.04.2019 г., на МБАЛ "Св. Ив. Рилски" ЕООД гр.
Козлодуй влязло в законна сила на 30.04.19 г., тоест след провеждане на
последното открито съдебно заседание пред районен съд. Решението на ТЕЛК е
прието като доказателство по делото от въззивния съд, тъй като за него са налице
предпоставките на чл. 266, ал.2 т. 1 от ГПК. Решението на ТЕЛК не е оспорено от ответното училище и не е
установено наличие на основание за прогласяване на неговата нищожност. Съгласно
това решение, на ищцата Б. е призната 91% трайна нетрудоспособност от трудова
злополука на 19.04.19 г., при която е настъпила „травматична ампутация на ниво между тазобедрена става и колянна
става на ляв долен крайник”. В решението на ТЕЛК е посочено, че се касае за
болна, която на път за работа паднала и изкълчила става, като увредила съдове,
през м. април 2018 г. През м. май 2019 г. в клиника по ортопедия и
травматология гр. Плевен е извършена ампутация на ляв долен крайник на болната
на ниво над колянна става. Експертното решение на ТЕЛК има двойнствено значение
- от една страна, то представлява индивидуален административен акт относно
наличието на трайно загубена работоспособност и неговия процент, а от друга
страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в
частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт,
който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото.
С оглед на изложеното, според окръжен съд наличието на причинна връзка между трудовата
злополука и увреждането, за което ищцата Б. претендира обезщетение по чл.200 от КТ, е установено от представеното и неоспорено от ответника решение на ТЕЛК.
Освен това по делото е
прието и заключение на медицинска експертиза, неоспорено от страните, от което
също се установява наличието на причинно-следствена връзка между трудовата
злополука и ампутирането на долния ляв крайник на ищцата. Вещото лице д-р Й.Ц.
подробно е посочило в медицински аспект обстоятелствата наложили, след
инцидента на 19.04.2019 г., ампутирането на крайника на ищцата Б.. Пред
първоинстанционния съд вещото лице сочи,
че изкълчването и причиненото разкъсване на феморалната артерия е станало
причина за протичането на негативни процеси довели до ампутация на левия
крайник. Съгласно заключението на медицинската експертиза, извършеното
оперативно лечение е правилно. Заключението не съдържа извод и според д-р Ц.
няма основания да се приеме че лекарска грешка е довела до извършване на
ампутацията. Като е съобразил тези доказателства и е приел, че е налице
причинно – следствена връзка между трудовата злополука и ампутирането на
крайника, първоинстанционният съд е стигнал до обоснован и правилен извод.
Относно оплакването на въззивника К.Б., че размерът на
присъденото обезщетение за неимуществени не е съобразен с нормата на чл. 52 от ЗЗД и е занижен, окръжен съд намира следното:
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.
52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на
критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва да отчете
всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания, по най-пълен начин да обезщетява претърпените
болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /виж
решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., II т. о. на ВКС, решение
№ 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о. на ВКС, решение № 95
по гр. д. № 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, решение № 389/13 г. от
04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на IV ГО на ВКС и др./.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато
съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от
увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в
съответствие с този принцип.
От приетата по делото и неоспорена СМЕ се установи, че
ампутацията на ляв долен крайник на ниво бедро е довело до пожизнено
затрудняване на движенията на крайника. Лечебният процес е протекъл около 45-60
дни. Според експерта д-р Ц. пациенти с
ампутация на долен крайник на ниво бедро не се възстановяват напълно, както от
анатомична и функционална гледна точка, така и от психологическа такава.
Ампутацията на крайник оставяла трайни негативни следи в живота на пациентите.
Според експерта ищцата изживявала болки и страдания по време на лечение в
болницата, а след изписването й изживяла емоционална травма и психически
страдания свързани с невъзможността да се обслужва битово, да се грижи за
семейството си, отново да започне работа. Свидетелят Н.Б., съпруг на ищцата,
твърди, че след ампутацията тя била в
шок, плачела и гледала в една точка, като това състояние не се подобрило.
Ищцата не нуждаела от неговата помощ при посещения в баня и тоалетна, което
продължавало и към момента. Според свидетеля, на ищцата били давани няколко
пъти протези, като с последната тя се учела да ходи, но не можела да я слага
постоянно, тъй като кракът я болял. Освен изложеното следва да се отчете и операционното лечение /две последователни
операции, през няколко часа и оформяне на ампутационни чукани/ и невъзможността
за възстановяване на травмата /травмата остава до живот/. За определяне на
размера на претърпените вреди, съдът отчита също, че към момента на трудовата
злополука ищцата Б. е била в трудоспособна възраст /на 45 г./, че е била
принудена да търпи болки и страдания в един некратък период от време, както, и
че травмата безспорно е оказала влияние на самочувствието й и начина на
общуване с околните.
При всичко изложено и съобразно обществено-икономическите
условия към момента на настъпване на злополуката 19.04.2018 г. и промените в
икономическата конюнктура през периода на висящност на процеса - чл. 235, ал. 3 ГПК /виж решение № 676 от 18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1707/2009 г., III г.
о. и решение № 1 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2010 г., IV г. о./,
съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата следва
да бъде в размер на 100 000 лева. Определянето на по-малък размер от посочения
и съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на
изискванията на справедливостта.
В заключение, предявеният иск за сумата в размер на 250 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука от ищцата Б. на
19.04.2018 г. се явява основателен до размер от 100 000 лв., заедно със законната
лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука /19.04.2018 г./
до окончателното изплащане на сумата. За разликата над 100 000 лв. до пълния
предявен размер, искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
На основание изложеното окръжен съд намира, че и двете въззивни
жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното
решение потвърдено, като законосъобразно и обосновано. Освен изложеното, на
основание чл.272 ГПК окръжен съд препраща към мотивите на първостепенния
районен съд.
При изхода от спора, не следва да се присъждат разноски за
настоящата инстанция.
Водим от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 130 от 17.05.2019 г.
по гр.д.№ 1551/2018 г. районен съд гр. Бяла Слатина.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при предпоставките на чл.280,
ал. 1 и ал.2 от ГПК.
Председател ..... Членове 1...... 2........