№ 4225
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110157713 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. И. И. срещу *******, с която е
предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответникът няма
право на принудително изпълнение срещу ищеца за сумата от 200 лв. – глоба, наложена с
Наказателно постановление № 331400/27.02.2018 г., въз основа на което е образувано изп. д.
№ 1331/2021 г. по описа на ЧСИ *****. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че с издадено от ответника Наказателно постановление №
331400/27.02.2018 г. му е наложено административно наказание „глоба“ по реда на ЗАНН и
въз основа на него ******* е възложила събирането на публичното вземане на ЧСИ *****,
при когото е образувано изп. д. № 1331/2021 г. Сочи, че по изпълнителното дело са наложени
запори на 20.07.2021 г., 30.08.2021 г. и 26.03.2024 г. Счита, че вземането не подлежи на
изпълнение, защото е погасено по давност. Излага, че приложение намира 2-годишната
давност за изпълнение на наказанието по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, евентуално –
абсолютната давност, по отношение на която спирането или прекъсването са без значение,
поради което действията на съдебния изпълнител са ирелевантни.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
*******, с който предявеният иск е оспорен. Оспорва изтичането на давността за събиране
на наложеното административно наказание „глоба“. Твърди, че действията по принудително
събиране на глобата са предприети преди изтичането на абсолютната давност. Изтъква, че
дори и тя да е изтекла, самото задължение продължава да съществува, защото наказателното
постановление е влязло в сила. Възразява, че към момента на депозиране на исковата молба
изпълнителното производство е приключило и глобата е събрана и преведена на *******.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване, че ответникът няма право
на принудително изпълнение срещу ищеца за сумата от 200 лв. – глоба, наложена с
1
Наказателно постановление № 331400/27.02.2018 г.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК публични са държавните и общински вземания по
влезли в сила наказателни постановления. Разпоредбата на чл. 163, ал. 4 ДОПК предвижда,
че в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител,
събирането им се извършва по реда на ГПК. Следователно редът за събиране на публичното
вземане определя и компетентния съд, който следва да се произнесе по исковата молба за
установяване несъществуването на това вземане /в този смисъл – Определение №
92/22.11.2012 г. по адм. д. № 74/2012 г. на ВАС; Определение № 35/11.05.2017 г. по адм. д. №
60/2015 г. на ВАС; Определение № 39/02.10.2020 г. по адм. д. № 23/2020 г. на ВАС;
Определение № 52/29.12.2020 г. по гр. д. № 38/2020 г. на ВКС, и други/.
В настоящия случай на основание чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ публичното вземане е възложено с
Възлагателно писмо с вх. № 1612/21.01.2021 г. за събиране на публични вземания на ЧСИ
*****, поради което гражданският съд е компетентен да разгледа предявения иск, който е с
правно основание чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а
според ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Целта
на този иск е да бъде отречено правото на принудително изпълнение, признато с
изпълнително основание, но това може да стане само въз основа на новонастъпили факти,
които не са преклудирани – настъпили са след момента, до който е било възможно да се
навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено изпълнителното
основание.
При предявен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на иска, което в случая предполага той да докаже, че срещу него в полза на ответника е
издадено и влязло в сила процесното наказателно постановление, а в тежест на ответника е
да докаже, че са налице обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността за
вземането му.
В случая страните не спорят, а и по делото се установява, че е издадено и влязло в
законна сила процесното наказателно постановление от ******* срещу ищеца за глоба в
размер на 200 лв. Противно на твърденията на ответника, принудителното събиране на
глобата не е приключило, което е видно от материалите по изп. д. № 1331/2021 г. по описа на
ЧСИ *****. Предвид изложеното и с оглед релевираното с исковата молба възражение за
давност съдът намира, че предявеният иск е допустим. Така е, защото давността не се
прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да
се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно
решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице
материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително
поради изтичане на давността. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на
поддържано твърдение за изтекла давност е предявяването на иск по чл. 439 ГПК преди да е
приключило принудителното събиране на вземането. От изложеното следва, че ищецът има
правен интерес от предявения отрицателен установителен иск.
Глобата е вид административно наказание по смисъла на чл. 13, б. „б“ ЗАНН, което се
налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение. Давността
за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е
изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното
право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-
наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение.
Изпълнителската давност е обстоятелство, изключващо принудителното изпълнение на
2
административното наказание. Видовете изпълнителска давност са обикновена и абсолютна.
Разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Ал. 2 на същия
текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо
наказания за изпълнение на наказанието, а след завършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност. Новата давност, която започва да тече
след прекъсване на давността поради предприемане на действия по изпълнение на
административното наказание, ще е отново 2 години. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН
независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се
изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. Ал. 4 изключва
приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането й в
срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Глобата освен административно
наказание е и публично вземане, каквито са и останалите изброени в чл. 162, ал. 2 ДОПК
вземания. Разпоредбата на чл. 168, т. 3 ДОПК предвижда възможността за погасяване на
публичното вземане по давност. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок. Ал. 2 предвижда и абсолютна погасителна давност от 10
години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, след което се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено или изпълнението е спряно по искане на
длъжника. Разликата между глобата и останалите публични държавни и общински вземания
е, че глобата е административно наказание, резултат от упражнена административно-
наказателна репресия. Докато в общия случай основанието и размерът на публичното
вземане се определят в административния процес, основанието и размерът на глобата се
определят в административно-наказателния процес, в който се прилагат не само общите
принципи на административния процес, но и общите принципи на санкционното право.
Именно спецификата на глобата като вид административно наказание е факторът, който е в
основата на сравнително по-кратките давностни срокове за реализиране на
административно-наказателната отговорност и за изпълнението на административното
наказание. Фактът, че глобата е публично вземане, не означава, че изпълнителската давност
за нея следва да е еднаква с тази за останалите публични вземания. Давността, включително
тази, касаеща изпълнението на наказанието, е материално-правен въпрос. Чл. 79 ЗАНН
препраща към ДОПК само относно процесуалния ред за събиране на държавните вземания.
Когато се разглежда правната природа на глобата, превес следва да има нейният характер на
административно наказание, а не нейният характер на публично вземане. Именно това
обуславя неприложимостта на общия давностен срок за събиране на публични държавни
вземания, предвиден в чл. 171, ал. 1 ДОПК /в този смисъл са мотивите към ТР №
2/12.04.2017 г. по т. д. № 3/2016 г. на ВАС, ОСС, I и II колегия/.
В настоящия случай страните не спорят, а и по делото се установява, че Наказателно
постановление № 331400/27.02.2018 г. е влязло в законна сила на 10.05.2018 г. От този
момент е започнала да тече приложимата 2-годишна изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1,
б. „а“ ЗАНН.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
3
14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като
обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. включително давността е била спряна по силата на закона и този факт трябва да
се отчете от съда при определяне на крайния момент, когато давността изтича.
В случая с изключение на спирането на давността по силата на закона липсват данни за
други настъпили обстоятелства, обуславящи прекъсване и/или спиране на давностния срок,
поради което се налага извод, че изпълнителното дело е образувано за неподлежащо на
принудително изпълнение вземане. Така е, защото изпълнителската давност е изтекла,
считано от 29.07.2020 г., а изпълнителното производство е образувано едва на 21.01.2021 г.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК е
основателен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Ответникът му дължи разноски в общ размер на 450 лв., включващи: 50 лв. –
държавна такса; 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. И. И., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. *****, офис – партер, срещу *******, БУЛСТАТ ****, със седалище: гр.
******** иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, че ответникът няма право на
принудително изпълнение срещу ищеца за сумата от 200 лв. – глоба, наложена с
Наказателно постановление № 331400/27.02.2018 г., въз основа на което е образувано изп. д.
№ 1331/2021 г. по описа на ЧСИ *****.
ОСЪЖДА *******, БУЛСТАТ ****, със седалище: гр. ******** да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *****, офис
– партер, сумата от 450 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4