№ 172
гр. Ловеч, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20224310200410 по описа за 2022 година
С наказателно постановление №21-0906-001280 от 10.01.2022 г. на Николай Васков
Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-1632
от 02.12.2021 г., са наложени на Ц. В. Л., ЕГН ********** от гр. Ловеч, на основание чл.53
от ЗАНН във вр. с чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200,00 лева, за това, че на
28.12.2021 г. в 17:40 часа, в община ЛОВЕЧ, на път ОБЩИНСКИ № LOV1072, като Водач
на лек автомобил, *****, ***** БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: при км. 3.300 с посока на
движение към с. Казачево управлява собствения си лек автомобил ***** с регистрационен
номер OB3210BR като през тъмната част на денонощието (мъгла с видимост около 100м.) и
на прав пътен участък с надлъжен наклон не съобразява скоростта си на.движение с
условията на видимост, минава през предвидимо препятствие на пътното платно (няколко
на брой дупки) и пука предна дясна гума. Реализира ПТП с материални щети. Водачът е
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр номер ARNA-
0114, като уреда отчита 0 промила алкохол, с което виновно е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Ц. В. Л., който
го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
Излага, че не е извършил визираното в АУАН серия GA № 534126 от 28.12.2021 г.
нарушение описано и в издаденото въз основа на него НП № 21-0906-001280 от 10.01.2022 г.
Излага, че при издаването на НП и предхождащия го АУАН са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, обуславящи незаконосъобразността на обжалваното
НП. Сочи за нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Сочи, че акта е съставен в присъствието на свидетеля Ц. В. Б.,
като не е посочено дали същият е свидетел на нарушението, или е свидетел при съставянето
на акта, като бланкетно били изписани и двете хипотези, без да се конкретизира коя от тях
се сочи от актосъставителя. Заявява, че св. Б. не е свидетел на извършването на твърдяното в
АУАН и НП нарушение и че служителите на Пътна полиция - актосъставителят и
фигуриращото като свидетел по акта лице, отишли на мястото, на което спукал гума на
управлявания от него лек автомобил, след подаден лично от него сигнал, тъй като била
налице необходимост от съставяне на констативен протокол, описващ претърпяната от него
1
щета на автомобила, вследствие неподдържаната пътна настилка. Сочи, че при съставянето
на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като и актосъставителят, и
свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, и актосъставителят е следвало да
осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се
отбележи в акта. Сочи, че това не е сторено, като липсата на втори свидетел в АУАН, се
явява съществено нарушение на административнонаказателната процедура и е основание за
отмяна на НП, като незаконосъобразно. Излага, че при описание на извършеното
нарушение, както в АУАН, така и в НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
като в нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН не са посочени с необходимата конкретност,
изисквана от спецификите на сочената за нарушена правна норма - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
„обстоятелствата, при които е извършено нарушението" по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, а именно: 1. Каква е била скоростта на движение на МПС; 2. Какви са били
конкретните особености на пътната обстановка, с които водачът е трябвало да се съобрази.
Излага, че в конкретния случай, единствено било посочено, че не е съобразил скоростта си
на движение с условията на видимост, в която връзка заявява, че е управлявал автомобила в
рамките на съответните ограничения, и не е превишавал скоростта над допустимата
съобразно ЗДвП. Счита, че дупките по пътното платно нямало как да представляват
„предвидимо препятствие" по смисъла на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, още повече
че при условията на мъгла било почти невъзможно да бъдат забелязани дори и при особена
бдителност. Излага, че неполагането на дължимата грижа от страна на съответните
институции, чието задължение е поддържането в изправност на пътната настилка, не може
да се сочи като обстоятелство, което участниците в движението са длъжни да предвидят.
Излага, и че в АУАН и НП като място на извършване на нарушението са посочени два
различни пътни участъка, „път /Ш-401, Ловеч - Севлиево/- Горно Павликене - / III - 505/".
Докато в НП било посочено, че мястото е „път общински LOV1072". Излага, че дори и да се
касае за един и същи пътен участък, органът е следвало да бъде последователен при
издаването на всеки от документите в настоящото административнонаказателно
производство, тъй като с разнородното описание на обстоятелствата, при които се твърди,
че е извършил нарушение, се възпрепятствало правото му на защита. Сочи, че в НП
липсвало посочване каква е била конкретната величина на скоростта, с която съм се е
движил, а при непосочване на съответните правно релевантни факти, било невъзможно да се
прецени съобразена или несъобразена е била скоростта ми с конкретната пътна обстановка,
както и да се провери правилността на правните изводи на административнонаказващия
орган, което е основание за отмяна на НП. Отделно от горното, счита, че преди издаването
на НП административнонаказващият орган не е положил дължимата грижа за да установи
дали загубата на контрол се дължи на движение с несъобразена скорост или на друга
възможна причина свързана, с особеностите на лошата пътна настилка и пр. Излага, че в
случая липсват обективни факти, въз основа на които да се формира извод относно
скоростта, с която е управлявал автомобила, в т. ч. относно диапазона, към който се отнася
тази скорост. С оглед на изложеното, счита, че позоваването от АНО на разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП се основава на предположение, поради което фактическата обстановка
досежно механизма на извършеното деяние и извода за нарушения материален закон излага,
че се явяват необосновани. Счита и че не е приложима и нормата на чл. 179, ал. 2 пр. 1 от
ЗДвП, доколкото не е настъпил предвидения в хипотезата на цитираната разпоредба
общественоопасен резултат, а именно пътнотранспортно произшествие. Излага, че в
настоящия случай, в обхвата на настъпилите вредни последици се отнасят единствено
имуществените щети, настъпили по отношение на собствения му автомобил - спукана гума.
Докато в контекста на разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, логическото тълкуване на
нормата с оглед необходимостта деянието да е обществено опасно обхваща в легалната
дефиниция на пътно-транспортното произшествие само случаите на ощетяване на
имуществото и засягане на личността вследствие на инцидента на лица, различни от
2
виновния водач. Излага, че противното би наложило ангажиране на
административнонаказателна отговорност за деяния, които не се характеризират с конкретна
обществена опасност, доколкото не настъпват вреди за другиго освен за извършителя
вследствие на същите. С оглед изложеното счита, че очевидно обжалваното от него НП е
издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. Излага, че АНО
изобщо не е изследвал всички правнорелевантни обстоятелства като например - имал ли съм
възможност да избегна минаването през дупките по пътното платно; каква е била
действителната скорост на движение на МПС и невъзможността за избягване преминаването
през дупките не се намира в пряка причинно-следствена връзка с евентуално несъобразена
скорост, а може да се дължи на безброй различни други обстоятелства. В този ред на мисли,
счита, че категорично липсва причинно-следствена връзка между виновното поведение на
водача и настъпилото ПТП. А освен това в конкретния случай не било установено с каква
скорост се е движил, каква е била пътната обстановка и по-конкретно интензивността на
движението, поради което и не би могло да се установи каква скорост би била съобразена с
конкретната пътна обстановка. На следващо място, счита, че при издаването на обжалваното
НП АНО дори формално не е посочил, респективно не е обсъдил изобщо възможността за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, в която насока развива подробни аргументи, акцентирайки
на наличие на материални щети, изразяващи се единствено в спукана гума на личното му
МПС; както и че липсата на каквито и да било други щети; лоша пътна настилка, когато
деянието представлява маловажен случай на административно нарушение, наказващият
орган, следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. С оглед всичко гореизложено, моли съда да
отмени Наказателно постановление № 21-0906-001280 от 10.01.2022 г. на Началник сектор
„Пътна полиция" при ОДМВР Ловеч, алтернативно да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представил е писмени бележки
с вх. №7792/08.09.2022 г., в които е изложил подробни аргументи за отмяна на обжалваното
НП.
Ответникът – ОД на МВР - Ловеч, Сектор ПП, редовно призован не изпраща
представител.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните
свидетели: И. Г. Б. и Ц. В. Б., от становището на жалбоподателят отразено в жалбата и
представените по делото писмени бележки, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 28.12.2021 год. бил съставен Акт серия GA с бл. №534126 за установяване на
административно нарушение от св. И. Г. Б. в присъствието на св. Ц. В. Б. против Ц. В. Л.,
ЕГН ********** от гр. Ловеч, за това, че на 28.12.2021г. в 17:40 часа в община ЛОВЕЧ, на
път / III - 401, Ловеч - Севлиево / - Горно Павликене - / III - 3505 / при следните
обстоятелства: при км. 3.300 с посока на движение към с. Казачево управлява собствения си
лек автомобил ***** с регистрационен номер 0В3210ВР, като през тъмната част на
денонощието (мъгла с видимост около 100 м.) и на прав пътен участък с надлъжен наклон не
съобразява скоростта си на движение с Условията на видимост, минава през предвидимо
препятствие на пътното платно (няколко на брой дупки) и пука предна дясна гума.
Реализира ПТП с материални щети. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство Дрегер 7510 с Фабр. номер ARNA-0114, кат о уреда отчита 0 промила
алкохол, с което виновно е нарушил/а: 1. чл. 20 ал. 2 - ВОДАЧЪТ НЕ ИЗБИРА СКОРОСТТА
НА ДВИЖЕНИЕ СЪОБРАЗНО А ТМ0СФ.УСЛОВИЯ, РЕЛЕФА, УСЛОВИЯТА НА
ВИДИМОСТ. ИНТЕЗИВН. НА ДВИЖЕНИЕ И ДР. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ЗА ДА СПРАТ
ПРЕД ПРЕДВИДИМО ПРЕПЯТСТВИЕ ИЛИ СЪЗДАДЕНА 0 ПАСН0СТ ЗА
ДВИЖЕНИЕТО. ПТП от ЗДвП.
В акта в графа възражения е вписано „Няма възражения”. С акта са иззети като
доказателства: к.т. №6498957. Жалбоподателят е подписал акта, като му е бил връчен
3
препис от последния. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените
в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не
може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. И. Б., за когото не се спори, че е
служител в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в
случая от Николай Васков Недялков - Началник на сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч,
упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021 г.
От показанията на св. И. Б. се установява, че е актосъставител и поддържа
написаното в акта. Установява се, че нарушението не е извършено в негово присъствие, че е
бил изпратен на сигнал от ОДЧ, както и че не си спомня на мястото кой е бил, както и дали
с жалбоподателят е имало и други лица. Няма спомен жалбоподателят дали е правил
възражения и дали е давал обяснения. Според показанията му механизма на извършване на
нарушението установили по обяснение на водача, като съставили и протокол за ПТП. В тази
насока са и показанията на св. Б., от които се установява, че на посочената дата бил на
работа, дежурен по КАТ, когато получили сигнал от дежурния за възникнало ПТП извън с.
Горно Павликени с л.а. движещ се в посока с. Казачево. При пристигането им на място
установили по разказ на водача, както било описано в акта, че в тъмната част на
денонощието минал през дупка намираща се на пътното платно и спукал гума. На водача
съставили АУАН и издадали протокол за ПТП. Според показанията му, където бил паркиран
автомобила нямало дупка, но връщайки се назад установил, че действително имало дупки
по пътното платно, в която връзка направил снимков материал. На мястото на ПТП нямало
други лица бил само автомобила на жалбоподателя. Други МПС и други лица нямало. При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че ответника не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Съгласно
разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство
констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и позицията категорично
застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год. В случая съдът е длъжен,
разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства
дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е длъжен да доказва
невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който следва да събере
доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината , т.е. тежестта на
доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде процесното НП обаче, АНО не
е сторил това. От събраните по делото доказателства не може да се достигне до
категоричният извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на
извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителят И. Б. и свидетелят по
акта Б. се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписаният като свидетел по акта
свидетел също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на
чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде
съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането
на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде
съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно
нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на
свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото
нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/.
Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и
техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е
нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителят и
4
свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури
присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в
акта. Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, липсата на втори
свидетел, се явява допуснато съществено нарушение на административно наказателната
процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. По никакъв начин
показанията на разпитаните по делото свидетели, които не са очевидци на нарушението, не
опровергаха възраженията на жалбоподателят.
На следващо място, и в АУАН, и в НП е посочено, че е нарушен чл.20 ал.2 от ЗДвП,
който има няколко предложения, но и в двата акта не е посочено, предложението, което е
относимо в случая. В случая е възприето в санкционния акт, че жалбоподателят не е
съобразил скоростта си на движение с условията на видимост и минайвайки през
предвидимо препятствие на пътното платно /няколко на брой дупки/ е спукал предна дясна
гума. Жалбоподателят не оспорва факта, че на пътното платно е имало няколко дупки, и че
минавайки през тях е спукал предната дясна гума на управлявания от него автомобил, в
следствие на което сам е подал сигнал на тел.112. С оглед установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че вмененото на жалбоподателя ПТП не е в причинна
връзка със скоростта на движение на управлявания от него автомобил. Съдът не споделя
убеждението на актосъставителя и административнонаказващия орган, според което
жалбоподателят е бил длъжен при избиране скоростта си на движение да се съобрази с
наличието на „няколко на брой дупки“, в тъмната част на денонощието, около 17.40 ч. в
условията на мъгла с видимост около 100 м. Сами по себе си тези дупки действително са
препятствие на пътното платно и представляват опасност за движението. От друга страна
обаче, закона е вменил в задължение на водачите да управляват МПС с такава скорост, че да
могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Наличието на няколко на брой дупки на
пътното платно следва да се приеме за непредвидимо обстоятелство и не следва да бъде и
може съобразено изначално от водачите на ППС. Такава възможност, респективно и
задължение би възникнало за водача, ако опасността от неравности по пътя, в т.ч. и
наличието на няколко големи дупки е била сигнализирана с предупредителен пътен знак
А12 "Неравности по платното за движение". По делото не са ангажирани доказателства за
наличието на такъв пътен знак, а св. Б. е изготвил снимков материал, който е приложен по
делото, от който действително се установяват неравности на пътя и наличието на няколко
големи дупки. В тази ситуация за жалбоподателя са липсвали обективни предпоставки,
които да формират у него знание или поне предположение, че на пътното платно ще има
такива големи дупки.
От изложеното става ясно, че жалбоподателя не само не е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, но и не е бил длъжен и не е могъл да предвиди
общественоопасните му последици, т.е. не е налице виновно поведение от страна на
жалбоподателя, в нито една от двете му форми - умисъл или непредпазливост, което
определя нарушението като несъставомерно поради липса на субективна страна.
Поради това съдът счита, че неправилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, предвид което наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
За пълна яснота следва да се подчертае, че не се изисква установяване на
конкретната скорост на движение на автомобила, поради което и направените в тази насока
възражения от жалбоподателят се явяват неоснователни. Характерно за несъобразената
скорост е именно това, че тя няма конкретни параметри и цифрово изражение. Тя не е
нарушение на правилата за разрешена скорост, а фактор, осигуряващ безопасността на
всички участници в движението, включително и на самите водачи на МПС. Въпреки това,
възникването на транспортно произшествие може да се дължи и на други обстоятелства,
какъвто според настоящият съдебен състав е конкретния случай.
5
Съдът вземайки предвид, че в случая при възникналото ПТП няма засегнат или
пострадал друг участник в движението, както и че няма данни за други щети, освен тези по
автомобила на самия жалбоподател счита, че в случая са налице и предпоставките на чл.28
от ЗАНН. В този смисъл няма накърнени обществени отношения и причинен вредоносен
резултат. При извършване на преценката си, съдът взе предвид, както фактическите данни
по конкретния случай – вида на нарушението, начина на извършването му, степента на
обществена опасност, така и моралната му укоримост. В случая тежестта на нарушението не
е висока, предвид незначителната обществена опасност, характера на засягане на
обществените отношения и факта, че единственият потърпевш е самият жалбоподател.
Тези обстоятелства дават основание случаят да се прецени като такъв с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните от този вид. Доколкото преценката
за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол, неприлагането на чл.28 от ЗАНН
при наличие на неговите предпоставки, е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
По изложените съображения, настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно.
Разноски по делото не са претендирани, с оглед на което и не следва да се обсъжда
този въпрос.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0906-001280 от 10.01.2022
г. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч,
упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021 г., с което са наложени на Ц. В. Л., ЕГН
********** от гр. Ловеч, на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП
глоба в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по
реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6