№ 411
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско
дело № 20221800500308 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 34/24.03.2022 г., постановено по гр. д. № 312 по описа за
2021 г. на РС- Е. е прието за установено по отношение на „У.О.С.“ ЕАД, че
Община Е. е собственик на недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част
от УПИ I, квартал 18, имот планоснимачен № 152, находящ се в с. Л., общ. Е.,
обл. Софийска, с площ от 10 682 кв. м., при граници на имота, съгласно акт за
общинска собственост - шосе: Е.- Д., от три страни река М.И., ведно с
построените в имота:
- сграда- основно училище, представляващо масивна, монолитна
едноетажна сграда, построена през 1913 г., и състоящо се от мазе, складови
помещения и етаж - коридор, учителска стая, дирекция и шест класни стаи,
със застроена площ от 496 кв. м.;
- сграда- читалище, представляващо масивна, монолитна, едноетажна
сграда, построена през 1932 г., състоящо се от коридор, киносалон,
кино-кабина и склад, със застроена площ от 144 кв. м.;
- 1/2 /една втора/ ид. ч., от сграда- общежитие, представляващо масивна,
1
монолитна, двуетажна сграда, построена през 1970 г., състояща се от първи
етаж - коридор, три спални помещения и сервизни помещения и втори етаж -
девет спални помещения, коридор и сервизни помещения, със застроена площ
от 300 кв. м.;
- 1/2 /една втора/ ид. ч., от кухня със столова, представляваща масивна,
монолитна сграда на един етаж, построена през 1970 г., със застроена площ от
112 кв. м.
С оглед изхода на делото в тежест на „У.О.С.“ ЕАД/ответник/ са
възложени разноските по делото.
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от „У.О.С.“
ЕАД/ответник/, с която е отправено искане за отхвърляне на предявения иск
като неоснователен.
Жалбоподателят прави оплаквания, че обжалваният акт е неправилен,
необоснован и поставен в противоречие със закона. Сочи се, че не са били
оценени правилно фактите по делото, в резултат на което се е достигнало до
погрешни правни изводи.
Твърди се, че до апортирането на процесния имот в капитала на „У.О.С.“
ЕООД/понастоящем ЕАД/ през 2005 г., почивната база е имала статут на
публична държавна собственост и се е владяла и ползвала непрекъснато от
различни държавни ведомства и организации.
Сочи се още, че почивната база не попада в обхвата на §7, т. 6 от ПЗР на
ЗМСМА, тъй като е от национална значение и е била одържавена и отредена
за нуждите на провежданата държавна политика в областта на почивното
дело.
На следващо място се оспорва твърдението на ищеца, че е упражнявано
непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години от страна на
процесния имот. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения от ищеца иск.
Ответникът по въззивна жалба- Община Е. в срок е подал отговор, с
който счита същата за неоснователна. Отправя искане за потвърждаване на
първоинстанционното решението като правилно и законосъобразно.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
2
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на
„У.О.С.“ ЕАД, че община Е. е собственик на недвижим имот, представляващ
1/2 идеална част от УПИ I, квартал 18, имот планоснимачен № 152, находящ
се в с. Л., общ. Е., обл. Софийска, с площ от 10 682 кв. м., при граници на
имота, съгласно Акт за Общинска собственост - шосе: Е.- Д., от три страни
река М.И., ведно с построените в имота:
- сграда- основно училище, представляващо масивна, монолитна
едноетажна сграда, построена през 1913 г., и състоящо се от мазе, складови
помещения и етаж - коридор, учителска стая, дирекция и шест класни стаи,
със застроена площ от 496 кв. м.;
-сграда- читалище, представляващо масивна, монолитна, едноетажна
сграда, построена през 1932 г., състоящо се от коридор, киносалон,
кино-кабина и склад, със застроена площ от 144 кв. м.;
-1/2 /една втора/ ид. ч., от сграда- общежитие, представляващо масивна,
монолитна, двуетажна сграда, построена през 1970 г., състояща се от първи
етаж - коридор, три спални помещения и сервизни помещения и втори етаж -
девет спални помещения, коридор и сервизни помещения, със застроена площ
от 300 кв. м.;
- 1/2 /една втора/ ид. ч., от кухня със столова, представляваща масивна,
монолитна сграда на един етаж, построена през 1970 г., със застроена площ от
112 кв. м.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Въз основа на доказателствата по делото, въззивната инстанция прие за
установена следната фактическа обстановка:
С акт за държавна собственост №48/2.03.1969 г., на ОНС С. имот УПИ 1,
кв.18, имот с пл.№152, находящ се в село Л., община Е., област Софийска, с
площ от 10682 кв.м., ведно с училищна сграда и читалищна сграда е актуван
3
като държавна собственост / л.19 от п. д./.
С акт за държавна собственост №389/05.09.1970 г. на ОНС- С. като
държавна собственост са актувани общежитие и кухня със столова, построени
върху УПИ 1, кв. 18, имот с пл. № 152, находящ се в село Л., община Е.,
област Софийска, като същите са предоставени за ползване по ½ ид. ч. от
ОНС- С. и ОНС- П./л. 20 от п.д./
За периода от актуването на посочения имот и сградите намиращи се
върху него като държавна собственост до 11.05.1995 г., когато същите са
отписани от актовите книги за държавни имоти със заповед №06-00-0055 от
11.05.1995 г. на Министъра на финансите/л.21 от п. д./, същите са били
владени от различни държавни съюзи и ведомства./л. 215 и следв. от п. д./.
Този факт не се оспорва от ищеца по делото.
Със заповед №06-00-0055 от 11.05.1995 г. на Министъра на финансите е
указано да се отпише процесния имот, заедно с намиращите се върху него
сгради от актовите книги за държавна собственост и същият да се актува като
общински.
С акт за общинска собственост №21 от 08.04.1997 г. на кмета на община
Е. на основание §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА са актувани като общинска
публична собственост застроен урегулиран парцел от 10682 кв.м., находящ се
в квартал 18, парцел 1, имот пл.№152, ведно с основно училище, читалище и
½ от общежитие и кухня със столова. С решение №33 от 22.06.1999 г. е
отстъпено право на ползване на посочените имоти на ОУ „В.Л.“, село Л../л. 22
от п. д./.
С решение №1005 от 20.12.2004 г. на МС на РБ се обявяват 165 имоти
които са публична държавна собственост, за имоти публична частна
собственост. В приложение №2 към цитирания административен акт/л.189 от
п.д./, е включен имот с площ от 10,6 дка находящ се в село Л., община Е.,
Област Софийска, заедно с 1 сграда в него. Предвидено е посочените имоти
да бъдат апортирани в търговско дружество с ограничена отговорност, след
като същото бъде образувано от Министъра на образованието.
С решение №1 от 27.01.2005 г. на СГС, ФО е извършена регистрация на
търговско дружество „У.О.С.“ ЕООД, което през 2006 г. е било
преобразувано в еднолично акционерно дружество./л. 194- 195 от п. д./.
4
Видно от учредителния акт на дружеството/л. 201 от п. д./ за формиране
на неговия капитал е използвана база от стойността на извършените апорти
на държавни недвижими имоти, сред които е и почивна база „Л.“, находяща
се в село Л., община Е., състояща се от сграда и земя, с обща площ на имот
10600 кв.м.
От приетата по делото съдебно- техническа експертиза/л. 363 от п. д./,
която е неоспорена от страните по делото и се кредитира в цялост от
настоящата съдебна инстанция се установява, че процесния имот и
намиращите се върху него сгради се водят в счетоводния баланс на
дружеството- „У.О.С.“ ЕАД и са включени в неговия капитал. Според вещото
лице има идентичност между имотите, които са актувани с акт за общинска
собственост №21 от 08.04.1997 г. на кмета на община Е. и тези които са били
апортирани като №69 в учредителния акт на дружеството.
Процесните имоти са с предназначение училище и са ползвани за тази
нужда. Имотите не са били декларирани от ответника по делото в данъчната
служба в община Е..
Вещото лице е дало заключение, че в районна е имало само един
кадастрален и регулационен план от 1968 г., в който трите броя сгради са
нанесени в УПИ 1, кв.18, село Л.. Посочил е. че актовете за държавна и
общинска собственост, които са предоставени по делото касаят процесния
имот.
По делото са приобщени показания на свидетеля Г.Г., който е бил
директор в училището в село Л. за времето от 01.09.2006 г. до 09.09.2010 г.
Настоящата инстанция кредитира в цялост показанията на свидетеля като
логични и непротиворечащи с останалите материали по делото. От тях се
установява, че намиращите се в имота сгради са били предоставени от
общината на училището, както и това, че същите са се ползвали по своето
предназначение. Освен за нуждите на училището имота не е ползван от никой
друг, като според свидетеля лагерници в имота не е имало от 1989- 1990 г.
По делото са представени и граждански договори от 2013 г. сключени
между П.Ц.К. и В.Н.Г. и ищеца по делото, както и служебни бележки за
периода от 2014 г. до 2016 г. от които е видно, че община Е. е заплащала
възнаграждение на посочените лица във връзка с извършвана от тях охрана в
имота /л. 345 и следв. от п. д./.
5
От представените по делото платежни нареждания и съобщения към
тях/л. 373 от п. д./ се установява, че ответникът по делото е заплатил
дължимите данъчни задължения и такса битов отпадък за 2021 г. за имот в
село Л., община Е., който бил деклариран на 18.02.2020 г.
По делото са представени и трудови договори, споразумения към тях
сключени между П.М.П. и ответника по делото, заповеди за прекратяване на
трудовото му правоотношение, както и справка за изплащани възнаграждения
/л.268 и следв. от п.д./. От същите се установява, че П. П. е бил нает на
длъжност- домакин почивна база за времето от 2005 г. до 2011 г. на ПБ- Ч.В.,
ПБ Б. и ПБ Л.. Мястото на работа на служителя е било УОС ЕООД- РЗ П..
От представените по делото копия от кореспонденция извършвана между
община Е., област- С. и Министерство на образованието /л. 26- 138 от п.д./ се
установява, че през годините са полагани усилия за решаване на спора около
собствеността на процесния имот, но същите са останали без резултат.
От представените пред въззивната инстанция писмени доказателства-
справка и съобщения се установява, че жалбоподателят по делото е заплатил
дължимите данъчни задължения и такса битов отпадък за имот в село Л.,
община Е. за 2022 г.
Въз основа на така установеното се прие следното от правна страна:
Съгласно чл. 77 от Закона за собствеността, правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона.
При така установените факти по делото въззивният съд смята, че
процесните имоти са били държавна собственост, но по силата на § 7, ал. 1, т.
6 ПЗР на ЗМСМА/ действал от 1991 г., до приемането на ЗОС през 1996 г./,
същите са преминали по силата на закона в собственост на община Е.. По
своята същност имота представлява обект на общинската инфраструктура с
местно значение, предназначени за образавотелни нужди на населението на
общината- училище, което се установява не само със свидетелските показания
на свид. Георгиев, но и от заключението по приетата СТЕ.
Извършено деактуването на имота като държавен и последващото му
актуване като общински, е без значение за придобитото право на собственост
и не е предпоставка за преминаване на собствеността в полза на общината.
6
Съгласно чл. 5 от ЗОС, акта за общинска собственост е официален документ,
съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и няма
правопораждащо действие.
По отношение на извършения апорт на процесната сграда чрез
внасянето и като непарична вноска, сформираща част от капитала на
дружеството, следва да се отбележи, че същото не следва да породи правно
действия по отношение на истинския титуляр на правото на собственост-
община Е.. Това е така, тъй акто апортът в капиталово дружество
представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото
на собственост. Дружеството, в което е направена непаричната вноска,
придобива собствеността на деривативно основание, и ако вносителят не е
собственик на продавания имот, то и търговското дружество не може да
придобие правото на собственост.
На следващо място по делото се установи, че държавата изрично е
манифестирала, че няма претенции по отношение на процесния имот, което е
обективирано със заповед 06-00-0055 от 11.05.1995 г., издадена от Министъра
на финансите. В мотивите на административния акт е посочено, че
процесния имот е собственост на община Е. по силата на закона. Ето защо
последващото намерение на държавата да се разпореди с чужда вещ,
представляваща общинска публична собственост през 2004 г., не може да я
легитимира като титуляр на правото на собственост.
Въззивния съд смята, че макар и да е неправилен изводът на
първоинстанционния съд, че община Е. е придобила правото на собственост
върху процесния имот по силата на заповед №06-00-0055 от 11.05.1995 г. на
Министъра на финансите, а не по силата на самия закон, то крайният извод на
двете инстанции съвпада. Решението на първоинстанционния съд като
правилно следва да бъде потвърдено, а възивната жалба следва да бъде
оставена без уважение.
Предвид горното се явява ненужно да се обсъжда направеното при
условията на евентуалност, искане за признаване на правото на собственост
на община Е. спрямо ответника по делото, във връзка с настъпила придобивна
давност.
За пълното следва да се отбележи, че в диспозитива на
първоинстанционния акт, районният съд не е посочил правното основание,
7
въз основа на което е приел, че ищецът е собственик на процесния недвижим
имот. Волята на съда се извежда от мотивите на съдебния акт, но този
пропуск в диспозитива не може да бъде отстранен за първи път от въззивната
инстанция.
Доколкото по делото не е предоставен списък по чл. 80 ГПК или друг
документ, от който да се удостовери какви са били сторените от ответника по
въззивната жалба разноски, то настоящия съдебен състав не следва да се
произнесе по този въпрос.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/24.03.2022 г., постановено по гр. д. №
312 по описа за 2021 г. на РС- Е..
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му пред
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8