Р
Е Ш Е Н И Е
№
655/5.11.2018г.
гр.
Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 138 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 76, ал.3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по жалба на „МБАЛ Пазарджик“ АД, ЕИК ***1,
представлявана от своя изпълнителен директор д-р В. В., чрез адвокат М.М., с
която частично се обжалва Заповед № 13/РД-09-56 от 12.01.2018 г. на директора
на РЗОК Пазарджик за наложените санкции по т. 1, 2, 3, 4, 5, 7, 8 и 24 от
диспозитива. С посочената заповед
на дружеството е наложена санкция „финансова неустойка“ в общ размер 1.600,00
лева (8 х 200,00 лева) за констатираните нарушения. В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразността на всяко оспорена точка, като се посочва, че
административният орган не е обсъдил представените становища по арбитражната
преписка, съответно не са налице мотиви. Оспорват се фактическите констатации.
Иска се отмяна на заповедта в обжалваната й част и присъждане на деловодни
разноски.
Директорът на РЗОК – Пазарджик,
чрез процесуалния си представител – юрк. М. М., оспорва жалбата, моли същата да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Представя се подробни съображения в писмена защита по делото,
като се обосновава законосъобразността на атакуваните части от административния
акт. Иска се присъждане на разноски по делото.
Административен съд – Пазарджик,
след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея доводи, както и
данните по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна. Решението е връчено чрез
придружително писмо, получено от дружеството на 16.01.2018 г., а жабата е
депозирана пред административния орган на 29.01.2018 г.
Със Заповед № 13/РД-09-1375 от
02.10.2017 г. на директора на РЗОК Пазарджик е наредено да бъде извършена
тематична проверка на лечебно заведение за болнична помощ „МБАЛ Пазарджик“ АД.
Със заповедта се определят и длъжностните лица, които да извършат проверката,
както и служители на НЗОК, посочени със заповед на управителя на НЗОК.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № 603/30.10.2017 г.,
подписан от двамата контрольори по проверката и служителите от НЗОК. За
резултатите от проверката и направените констатации е уведомена д-р Д. Ш.,
надлежно упълномощена от директора на МБАЛ Пазарджик (л. 137 от делото), чрез
връчване на протокола на 01.11.2017 г.
Подадено е възражение по
извършената проверка и изготвения протокол, като същото е депозирано пред
директора на РЗОК Пазарджик, с копие до управителя на НЗОК с вх. №
13/21-02-1838 от 07.11.2017 г.
До директора на РЗОК Пазарджик е
изготвен доклад от длъжностните лица, извършили проверката по горецитираната
заповед, с което уведомяват директора за установеното и направените
констатации. Към доклада са приложени възражението по протокола, становища от
началници и лекари в проверяваните отделения на МБАЛ Пазарджик.
На основание чл. 75 от ЗЗО Директорът
на РЗОК – Пазарджик е изпратил спора за разглеждане от Арбитражна комисия.
Проведени са заседания на 30.11.2017 г. и 07.12.2017 г., обективирани в
Протокол № 45/07.12.2017 г. и № 46/07.12.2017 г. С Арбитражно решение № 39 от
12.12.2017 г. Арбитражната комисия е потвърдила констатациите по т. 7.2 от
Протокол № 603/30.10.2017 г., като е счетено, че лечебното заведение е нарушило
условията и реда за оказване на болнична
медицинска помощ по клинична пътека (КП). Отхвърлени са констатациите по т.
2.1., 2.2., 6.3., 7.1., 11.14., 11.15., 11.16. от Протокол № 603/30.10.2017 г.
с 6:0 гласа. Директорът на РЗОК е разгледал арбитражното решение, отразеното в
протоколите на арбитражната комисия, становището на „МБАЛ Пазарджик“ АД по
повод Протокол № 603/30.10.2017 г. и е наложил 29 санкции „Финансова неустойка“
за нарушение на чл. 375, ал. 1 от НРД за МД за 2017 г. Санкциите по т.
1, 2, 3, 4, 5, 7, 8 и 24 са оспорени в настоящото производство.
Във
връзка със становищата на страните и установеното по делото, съдът прави
следните правни изводи:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, при спазване на специфичните
административнопроизводствени правила, разписани в ЗЗО. Заповедта съдържа
мотивна част, като същата препраща и към актове, част от производството, които
също отразяват факти и обстоятелства, послужили за издаване на процесната
заповед и съставляват част от нейните мотиви.
От страна на жалбоподателя се
направи оспорване на Протокол № 45 и Протокол № 46 – и двата от 07.12.2017 г.,
за проведени арбитражни заседания на 30.11.2017 г. и на 07.12.2017 г. Събраните
по делото доказателства, във връзка с производството по оспорване, са в
подкрепа на извода на съда, че протоколите съставляват официални документи,
подписани от лицата, членове на арбитражната комисия и обективиращи техните
изявления, констатации и разисквания по време на заседанието. Фактът, че същите
са съставени в следващи дни, не сочи за тяхна неистинност, респ. твърдяна
нищожност, тъй като житейски логично и обосновано е, че изготвянето на протокол
от заседание следва неговото провеждане. Истинността на съдържанието се
удостоверява с подписите на лицата, участвали в самото заседание. Фактът, че
протоколите са съставени от протоколист, на който със заповед му е вменено това
задължение, съответно същият този протоколист е заместван от друг такъв, не
води до неистинност на съдържанието. Протоколистът е техническият сътрудник, на
който е вменено задължението да подпомогне обективирането на проведеното
заседание в протокол. Подписването на протокола от всички членове на
арбитражната комисия, взели участие в заседанието, е единственото задължително
условие за валидност на протокола. По делото са представени и заповеди за
определяне на състава на арбитражна комисия на територията на РЗОК Пазарджик,
които са в подкрепа на законосъобразния състав на членовете на арбитражната
комисия.
По делото бяха допуснати
съдебномедицински експертизи по искане на ответника, с въпроси, допълнени и от
оспорващата страна, за изясняване на фактите и обстоятелствата по правния спор
и с оглед указаната доказателствена тежест на страните.
По санкция на т. 7 от диспозитива
на оспорената заповед, за нарушение по т. 3.2. от заповедта, е наложена
финансова неустойка в размер на 200 лева, на основание чл. 403, ал. 3 от НРД за
МД за 2017 г. Касае се за клиничен случай ИЗ № 13353/2017 г., ЗОЛ Иван Т.Т., с
период на хоспитализация 01.09.2017 г. – 05.09.2017 г., с отчетена диагноза
К82.8 „Дискинезия на жлъчния мехур“. Административният орган е счел, че не е
налице констелация от данни от анамнеза, клиника, лабораторни и образни
изследвания, доказващи наличие на индикации за хоспитализация по КП № 74,
поради което е приел, че е извършено нарушение. В съдебномедицинската
експертиза на д-р К. за изясняване на това нарушение е посочено, че индикациите
за хоспитализация по КП № 74 (л. 585, 586 от делото) е посочен болков синдром и
диагностично уточняване и определяне на терапевтичното поведение на пациента.
Посочва се, че диференциално-диагностичните търсения се осъществяват най-добре
в стационарни условия за най-адекватна реакция и точна диагноза. Заявява, че
такъв е случаят с пациента Иван Т. и извежда заключение, че индикациите за хоспитализация
са спазени в съответствие с изискванията на КП № 74. В съдебно заседание вещото
лице пояснява, че критериите за хоспитализация са различни при всяка
нозологична единица, но посоченият болков синдром е трудно да се диференцира в
амбулаторни условия, затова е необходима хоспитализация. На въпрос на
процесуалния представител на ответника, дали за установяването на диагнозата е
възможно да бъдат извършени извънболнични изследвания, преди да се извърши
хоспитализация, вещото лице заявява, че е възможно, ако е налице оборудван ДКЦ
с апаратура, но в някои случаи не е възможно да е в амбулаторни условия.
По отношение на така установеното,
съдът счита, че за наложената санкция не са налице достатъчно доказателства за
твърдяното нарушение по т. 3.2. от мотивната част на заповедта, за която е
наложена санкция по т. 7 от диспозитива на заповедта. Напротив, от заключението
на вещото лице се установява, че са спазени индициите за хоспитализация по КП №
74.
По санкция на т. 3 от диспозитива
на оспорената заповед, за нарушение по т. 2.1. от заповедта, е наложена
финансова неустойка в размер на 200 лева, на основание чл. 403, ал. 3 от НРД за
МД за 2017 г. Касае се за клиничен случай ИЗ № 13329/2017 г., ЗОЛ П. В. Т., с
период на хоспитализация 31.08.2017 г. – 06.09.2017 г., с отчетена диагноза I63.5. „Мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или
стеноза на церебрални артерии“. Направена е констатация за извършено нарушение,
изразяващо се в дехоспитализиране на ЗОЛ, без да са изпълнени медицинските
критерии за дехоспитализация – не е извършен контрол на здравното състояние на
пациента и медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на
болничното лечение, липса на неврологичен статус, относно огнищна симптоматика,
няма данни за липса на възпалителен процес, съгласно алгоритъм на КП № 50.
По допуснатата съдебномедицинска
експертиза за изясняване на това нарушение, вещото лице е посочило, че
пациентът е дехоспитализиран с подобрение в общото състояние, без подобрение на
неврологичната симптоматика, но при този тежък дефицит и съпътстващи
заболявания може да не се получи, или това да е в продължение на месеци. При
изписването огнищната симптоматика е стационирана – няма влошаване. По
отношение на възпалителен процес има консултация с интернист и ендокринолог,
които са дали съответно лечение. Изводът на вещото лице е, че са спазени
критериите за дехоспитализация. На въпроси на ответника в съдебно заседание,
вещото лице доуточнява, че не е видяла изписано заключение за липса на
медицински риск, но от данните по медицинската документация е посочено, че
състоянието е стабилно, лицето е с хронични заболявания, но стабилността е
налице, за да бъде изписан.
По отношение на така установеното,
съдът счита, че от заключението на вещото лице и така дадените пояснения,
действително липсва обективирано заключение за липсата на медицински риск при
дехоспитализация. Същото е посочено като нарушение, за което е наложена и
санкцията, като съдът счита, че е налице доказаност на нарушението.
По санкция на т. 5 от диспозитива
на оспорената заповед, за нарушение по т. 2.3. от заповедта, е наложена
финансова неустойка в размер на 200 лева, на основание чл. 403, ал. 3 от НРД за
МД за 2017 г. Касае се за клиничен случай ИЗ № 14163/2017 г., ЗОЛ Д. Иванов Г.,
с период на хоспитализация 15.09.2017 г. – 19.09.2017 г., с отчетена диагноза I63.5. „Мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или
стеноза на церебрални артерии“. Направена е констатация за извършено нарушение,
изразяващо се в дехоспитализиране на ЗОЛ, без да са изпълнени медицинските
критерии за дехоспитализация – не е извършен контрол на здравното състояние на
пациента и медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на
болничното лечение, въз основа на обективни данни за стабилизиране на
състоянието и не е отстранен възпалителния процес, съгласно алгоритъм на КП №
50.
По допуснатата съдебномедицинска
експертиза за изясняване на това нарушение, вещото лице е посочило, че пациентът
е дехоспитализиран със стабилни хемодинамични показатели и стабилизиране на
неврологичния статус. При изследвания на урината е видно, че резултатът е
по-добър след проведен курс на лечение с антибиотик. Изводът на вещото лице е,
че са спазени критериите за дехоспитализация. На въпроси на ответника в съдебно
заседание, вещото лице доуточнява, че няма изрично записано заключение за липса
на медицински риск от изписването.
По отношение на така установеното,
съдът счита, че от заключението на вещото лице и така дадените пояснения,
действително липсва обективирано заключение за липсата на медицински риск при
дехоспитализация. С оглед липсата, в съда остава недоказано, че са изпълнени
медицинските критерии за дехоспитализация, а именно извършен контрол за здравното
състояние на пациента, поради което съдът счита, че е налице доказаност на
нарушението, за което е наложена и санкцията.
По санкция на т. 4 от диспозитива
на оспорената заповед, за нарушение по т. 2.2. от заповедта, е наложена
финансова неустойка в размер на 200 лева, на основание чл. 403, ал. 3 от НРД за
МД за 2017 г. Касае се за клиничен случай ИЗ № 13294/2017 г., ЗОЛ С. А. Г., с
период на хоспитализация 31.08.2017 г. – 03.09.2017 г., с отчетена диагноза I63.5. „Мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или
стеноза на церебрални артерии“. Направена е констатация за извършено нарушение,
изразяващо се в дехоспитализиране на ЗОЛ, без да са изпълнени медицинските
критерии за дехоспитализация – не е извършен контрол на здравното състояние на
пациента и медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на
болничното лечение, въз основа на обективни данни за стабилизиране на
състоянието и не е отстранен възпалителния процес, съгласно алгоритъм на КП №
50.
По допуснатата съдебномедицинска
експертиза за изясняване на това нарушение, вещото лице е посочило, че
пациентът е дехоспитализиран в по-добро общо състояние, видно от ИЗ и епикриза.
Изводът на вещото лице е, че са спазени критериите за дехоспитализация. На
въпроси на ответника в съдебно заседание, вещото лице доуточнява, че няма
изрично записано заключение за липса на медицински риск от изписването.
По отношение на така установеното,
съдът счита, че от заключението на вещото лице и така дадените пояснения,
действително липсва обективирано заключение за липсата на медицински риск при
дехоспитализация. С оглед липсата, в съда остава недоказано, че са изпълнени
медицинските критерии за дехоспитализация, а именно извършен контрол за
здравното състояние на пациента, поради което съдът счита, че е налице
доказаност на нарушението, за което е наложена и санкцията.
По санкция на т. 8 от диспозитива
на оспорената заповед, за нарушение по т. 4.1. от заповедта, е наложена
финансова неустойка в размер на 200 лева, на основание чл. 403, ал. 3 от НРД за
МД за 2017 г. Касае се за клиничен случай ИЗ № 14080/2017 г., ЗОЛ Р. М. Й., с
период на хоспитализация 14.09.2017 г. – 20.09.2017 г., с отчетена диагноза
Е11.4; J63.2
„Декомпресиран захарен диабет с неврологични усложнеия“. Твърдяно е извършено
нарушение, изразяващо се в хоспитализиране на ЗОЛ, без да са налице индикации
за хоспитализация по КП № 78.1. с диагноза „Декомпресиран захарен диабет с
неврологични усложнения“. Вещото лице – д-р С., дава заключение за спазени
индикации за прием. Лицето е насочено за хоспитализация от личен лекар с
направление. В съдебно заседание, на въпрос на ответника дали състоянието може
да се овладее в извънболнични условия, вещото лице пояснява, че това е
задължение на личния лекар, който не е успял и поради тази причина я е изпратил
за хоспитализация с направление и амбулаторен лист. Вещото лице пояснява, че не
е видял данни за провеждано амбулаторно наблюдение на пациента и опити за
овладяване на здравословното й състояние в условията на извънболнична помощ.
С оглед на така заявеното от вещото
лице, съдът счита, че са били налице условията за хоспитализация, като в това
отношение кредитира заключението на д-р С.. С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав счита, че в тази си част наложената санкция е незаконосъобразна.
По санкция на т. 24 от диспозитива
на оспорената заповед, за нарушение по т. 6.14. от заповедта, е наложена
финансова неустойка в размер на 200 лева, на основание чл. 403, ал. 3 от НРД за
МД за 2017 г. Касае се за клиничен случай ИЗ № 13518/2017 г., ЗОЛ Айрие Исмет
Аликова, с период на хоспитализация 04.09.2017 г. – 07.09.2017 г., с отчетена
диагноза N13.2. Отчетено е, че е извършено нарушение, изразяващо се в
хоспитализиране на ЗОЛ, без да са налице индикации за хоспитализация по КП №
145 с диагноза N13.2.
„Хидронефроза с обструкция на бъбрек и уретер, причинена от камъни“. Вещото
лице е счело, че са налице индикации за хоспитализиране, посочило е същите,
като счита, че са налице критериите за прием по КП № 145. В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че това е втора хоспитализация на този пациент. Същият е
лекуван в домашни условия, но е установена двустранна задръжка, като
състоянието на запушен бъбрек може да се установи единствено от уролог.
По отношение на така установеното,
съдът счита, че за наложената санкция не са налице достатъчно доказателства за
твърдяното нарушение по т. 6.14. от мотивната част на заповедта, за която е
наложена санкция по т. 24 от диспозитива на заповедта. Напротив, от
заключението на вещото лице се установява, че са спазени индициите за
хоспитализация по КП № 145.
По санкция на т. 2 от диспозитива
на оспорената заповед, за нарушение по т. 1.2. от заповедта, е наложена
финансова неустойка в размер на 200 лева, на основание чл. 403, ал. 3 от НРД за
МД за 2017 г. Касае се за клиничен случай ИЗ № 13278/2017 г., ЗОЛ Ангел Янков
Влахоянов, с период на хоспитализация 30.08.2017 г. – 03.09.2017 г., с отчетена
диагноза I21.0
„Остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена“. Установено е
нарушение, изразяващо се в дехоспитализиране на ЗОЛ, без да са изпълнени
медицинските критерии за дехоспитализация – не е извършен контрол на здравното
състояние на пациента и медицинско заключение за липса на медицински риск от
приключване на болничното лечение, въз основа на обективни данни за стабилно
общо състояние и свалена превръзка без кървене или други усложнения от
пункционното място, налагащо болнично лечение, съгласно алгоритъма на КП № 28.
Съгласно съдебномедицинската експертиза, на лицето е извършен контрол на
здравното състояние, като са посочени съответните дейности, отразени в ИЗ.
Вещото лице дава заключение за изпълнени критерии за дехоспитализация по КП №
28. На въпроси на ответника, вещото лице доизяснява, че пациентът е
дехоспитализиран при липса на медицински риск. Пояснява, че липсва изрично
записване за липса на медицински риск. Казва, че такова е отразено във фиша за
дехоспитализация и в епикризата, но в ИЗ няма такова заключение.
По отношение на така установеното,
съдът счита, че от заключението на вещото лице и така дадените пояснения,
действително липсва обективирано заключение за липсата на медицински риск при
дехоспитализация. С оглед липсата, в съда остава недоказано, че са изпълнени
медицинските критерии за дехоспитализация, а именно извършен контрол за
здравното състояние на пациента, поради което съдът счита, че е налице
доказаност на нарушението, за което е наложена и санкцията.
По санкция на т. 1 от диспозитива
на оспорената заповед, за нарушение по т. 1.1. от заповедта, е наложена
финансова неустойка в размер на 200 лева, на основание чл. 403, ал. 3 от НРД за
МД за 2017 г. Касае се за клиничен случай ИЗ № 14535/2017 г., ЗОЛ Костадин Д.
Таслаков, с период на хоспитализация 22.09.2017 г. – 26.09.2017 г., с отчетена
диагноза I21.0
„Остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена“. Установено е
нарушение, изразяващо се в хоспитализиране на ЗОЛ, без да са налице индикации
за хоспитализация по КП № 28 с диагноза I21.0 „Остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната
стена“. Вещото лице в своето заключение е представено индикациите за
хоспитализация по КП № 26 и по КП № 28. След запознаване с медицинското досие,
вещото лице стига до заключение, че СКАГ показва картина на тежка коронарна
патология. Установена е пълна оклузия на клон на лява циркумфлексна артерия, като
дава заключение, че клиничната пътека се определя по-скоро като КП № 26. В
съдебно заседание д-р Р. пояснява, че от медицинска гледна точка няма
съществена разлика лечението по КП № 26 и КП № 28, но същата би хоспитализирала
пациента по КП № 26.
С оглед наведеното твърдение в
оспорения акт, че е налице нарушение, изразяващо се в липса на индикации за
хоспитализация по КП № 28, което бе потвърдено и от медицинския специалист –
кардиолог, по допуснатата съдебномедицинска експертиза, съдът счита, че е налице
доказаност на нарушението от събраните данни в административното производство,
поради което жалбата в тази част е неоснователна.
Всичко гореизложено налага извода,
че констатациите по т. 3.2., т. 4.1. и т. 6.14. от мотивната част на заповедта
останаха недоказани в съдебното производство, поради което не са налице
основанията за налагане на санкция по т. 7, т. 8 и т. 24 от диспозитива на
заповедта. Констатациите по т. 1.1., 1.2., 2.1., 2.2. и 2.3. от мотивната част
на заповедта се потвърдиха чрез заключенията по съдебномедицинските експертизи,
поради което съотнесените към тях санкции се явяват законосъобразно наложени.
С оглед изхода на спора и
своевременно заявеното искане за присъждане на разноски, съдът счита, че същите
следва да останат за сметка на страните така, както са направени по аргумент на
чл. 143, ал. 1 и чл. 143, ал. 3 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, VІ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ 13/РД-09-56 от 12.01.2018 г. на директора на РЗОК Пазарджик за наложените
санкции на „МБАЛ Пазарджик“ АД по т. 7, т. 8 и т. 24.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „МБАЛ Пазарджик“ АД, ЕИК ***1, представлявана от своя изпълнителен
директор д-р В. В., против Заповед № 13/РД-09-56 от 12.01.2018 г. на директора на
РЗОК Пазарджик, в частта й за наложените санкции по т. 1, 2, 3, 4, 5.
ОСТАВЯ
без уважението искането за разноски, направено от страна на „МБАЛ Пазарджик“
АД.
ОСТАВЯ
без уважение искането за разноски, направено от страна на Директора на РЗОК –
Пазарджик.
Решението
ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
С
РЕШЕНИЕ № 14619 от 31.10.2019 г. по адм. дело № 15265/2018 г. на ВАС- Шесто
отделение:
ОТМЕНЯ решение № 655 от
05.11.2018 г. по адм. дело № 138/2018 г. на Административен съд Пазарджик, в
частта му, с която е отхвърлена жалбата на „МБАЛ - Пазарджик“ АД, гр.
Пазарджик, по т. 2, 3, 4, и 5 от диспозитива на оспорената заповед и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение -Пазарджик“ АД,
гр. Пазарджик, заповед № 13/РД-09-56 от 12.01.2018 г. на директора на РЗОК -
Пазарджик, в частта й за наложените санкции по т. 2, 3, 4 и 5.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 655 от 05.11.2018 г. по адм. дело № 138/2018 г. на
Административен съд Пазарджик, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на
„МБАЛ Пазарджик“ АД, гр. Пазарджик, по т. 1 от диспозитива на оспорената
заповед.
ОСЪЖДА РЗОК Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на „Многопрофилна болница за активно лечение
-Пазарджик“ АД гр. Пазарджик разноски по делото в размер на 20 /двадесет/ лева
представляващи държавна такса.
Решението е окончателно.