Р Е Ш Е Н И Е
№ 946 28.06.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на трети юни, две хиляди
двадесета и първа година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА
НИКОЛОВА
секретар:
Й. Б.
прокурор: Дарин
Христов
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 1111 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Бургас, против Решение № 260049/02.04.2021г. по НАХД
№ 9/2021г. по описа на Районен съд – Царево. С оспореното решение е отменено Наказателно
постановление № 251а-423/16.10.2020г. на ОД на МВР Бургас, с което на Д.Г.Б., за
нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ, вр. т.І, подточка 9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020г. на МЗ, допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020г. на
МЗ, е наложена глоба в размер на 300.00 лв.
В
касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и потвърждаване на НП.
Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, както и
за липса на маловажност на нарушението. Алтернативно, в случай, че съдът не уважи
жалбата, прави възражение за прекомерност на размера на претендираното
адвокатско възнаграждение
В
съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответникът
по касация – Д.Г.Б., редовно и своевременно призован, се представлява от адв. Б.,
която оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за производството пред
първоинстанционния районен съд и пред настоящата инстанция.
Представителят
на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването,
счита че решението е правилно и законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд – Царево е отменил Наказателно постановление № 251а-423/16.10.2020г.
на ОД на МВР Бургас, с което на Д.Г.Б., за
нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ, вр.
т.І, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на МЗ, допълнена със
Заповед РД-01-197/11.04.2020г. на МЗ, е наложена глоба в размер на 300.00 лв.
По делото е
установено, че на 29.04.2020г., около 11:40 часа, в гр.Царево, по ул.„Михаил Герджиков“, в
близост до паркинга на магазин „Лидл“, Д.Б. се е намирал на открито обществено
място, като се придвижвал без поставена защитна маска за лице или друго
средство, покриващо носа и устата, с което нарушил въведената в т.I, подточка 9
от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на МЗ, допълнена със Заповед РД
-01-197/11.04.2020г. на МЗ, противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от ЗЗ, с
което виновно нарушил чл.209а, ал.1 от ЗЗ, вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ, вр. т.I,
подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на МЗ, допълнена със Заповед
РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването. За извършеното нарушение му е съставен АУАН, в
който лицето е вписало, че възражения. Въз основа на акта е издадено процесното
НП.
За
да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът е приел
за установена описаната в НП фактическа обстановка. След анализ на доказателствата
съдът е приел, че дадената правна квалификация кореспондира на установените
факти. Извел е довод, че в случая е приложим института на „маловажния случай“
по смисъла на чл.28, б.„а“ от ЗАНН. Мотивиран от гореизложеното районния съд е отменил
НП.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като
същото не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му.
При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване
на административното нарушение и налагане на санкцията. В хода на съдебното
следствие са събрани доказателства, които заедно с възраженията на
жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което
на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, настоящият състав препраща към
тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Настоящият съдебен
състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и
направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е приел,
че в случая е налице института на маловажен случай по ЗАНН.
Касационната инстанция намира, че от събраните по делото
доказателства извършването на нарушението от Б. от обективна и субективна
страна е безспорно доказано. В случая обаче, от данните по делото се установи,
че към момента на установяване на нарушението същият се е движел сам, като в
близост не е имало други хора, а Б. е имал готовност да сложи маска, доколкото
е държал същата в ръка. Тези факти се подкрепят и от доказателствата съдържащи
се в административнонаказателната преписка, а именно свидетелските показания на
актосъставителя. Именно тези обстоятелства,
при които е извършено нарушението, мотивират районния съд да обоснове извода,
че то се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на административни нарушения от съответния вид, поради което нарушението
се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Преценявайки фактите РС-Царево
е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните
юридически изводи, поради което неговото решение е правилно и законосъобразно.
С оглед изложеното, не се
установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и
правилно.
Предвид изхода на спора и на осн.
чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК, ответникът по касация има
право на направените от същия разноски пред първоинстанционния районен съд,
както и в настоящото касационно производство, които възлизат общо на сумата от
470 лв. – заплатен адвокатски хонорар за представителството му пред двете
инстанции, която сума следва да бъде заплатена от ОД МВР Бургас. Не следва да
се уважава възражението на касатора за прекомерност на така заплатения хонорар,
тъй като заплатената сума от 300 лв. е минималният хонорар, предвиден за този
вид дела съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на
основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260049/02.04.2021г. по НАХД № 9/2021г. по описа на
Районен съд – Царево.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас да заплати на Д.Г.Б., ЕГН
**********,***, сумата от 470 /четиристотин и седемдесет/ лева разноски по
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.