Р Е Ш Е Н И Е
№……………….…/…….01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд- Варна ІV касационен
състав,
в публичното заседание на деветнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Мария Ганева
Членове: Мариана Ширванян
Ромео Симеонов
при секретаря
Светлана Стоянова и в присъствието на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдията
Симеонов КАНД N 3180 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63 ал.1 от ЗАНН и е образувано е по жалба
на „Р.К.“ ООД с ЕИК ***, подадена чрез адв. В.Е.Б., срещу Решение № 1864 от 18.10.2019 г. по АНД № 2446/2019 г. на Районен съд - Варна (ВРС), с което е потвърдено
Наказателно постановление № 03-010243 от 26.09.2018 г., издадено от и.д. Директор дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна,
с което на „Р.К.“ ООД, с ЕИК *** за
нарушение по чл.128 т.2 във вр. с чл.270 ал.2 и на осн. чл.416 ал. 5 вр. чл.
414 ал.1 от Кодекса на труда е наложена
имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева.
С касационната жалба се настоява, че решението на ВРС е неправилно.
Касаторът счита, че не е установено по безспорен начин твърдяното нарушение,
тъй като към датата, на която се твърди, че е извършено нарушението не е изтекъл
срока за плащане на дължимото възнаграждение за м. юни 2018г. Сочи, че
работникът на 26.05.2018г. получава два служебни аванса в разходни касови
ордери, съответно за 400лв. и за 100лв., а на 01.07.2018г. с разходен касов ордер получава сума в
размерна 559лв., като прави извод, че работникът е получил авансово трудовото
си възнаграждение за юни 2018г. Твърди, че не е взет предвид и факта, че
работникът след 09.07.2018г. е спрял да изпълнява трудовите си задължения,
оставил без надзор и с източено гориво
на паркинга на пристанище Варна тежкотоварния автомобил и чак след известен
период от време/неуточнено какъв/ се явил и саморъчно подписал документите във
връзка с п прекратяване на трудовото правоотношение, въпреки, че работодателят
многократно се опитвал да се свърже с него. В условията на алтернативност се
сочи маловажност на нарушението по см. на чл.28 от ЗАНН.
Процесуалният представител на касатора в писмена молба до съда подържа
жалбата с изложените в нея мотиви и моли съда отмени атакуваното решение като неправилно и
незаконосъобразно
Касационният ответникът чрез процесуалния си представител в с.з. поддържа
становище за доказаност на извършеното нарушение и моли съда за постановяване
на решение, с което да се остави в сила постановения от ВРС съдебен акт.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.
Съдът, като прецени доводите на страните, мотивите на обжалваното решение и
фактите, които районният съд е извел от събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка,
намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението като неизгодно за нея.
Разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на анализа на събраните в хода на съдебното следствие гласни
и писмени доказателства съдът възприема за установено от фактическа страна
следното:
На 23.08.2018 год. служители на ДИТ – Варна, сред които св. И.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Р.К.“ ООД, ЕИК ***.
Повод за проверката бил постъпил в ДИТ - Варна сигнал от работник А.Д.А., в
който последният сочел на неизплатено възнаграждение.
На проверяващите били представени документи - присъствена форма;
разчетно платежна ведомост и други, въз основа на които установили, че А.Д.А. е изпълнявал длъжността „шофьор
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ в „К.“ – паркинг, гр. Варна, бул.“Трети
март“, стопанисван от „Р.К.“ ООД, като през месец юни 2018 год. е положил труд,
но за положения труд не му било начислено и изплатено полагащото се трудово
възнаграждение в срок до 16.07.2018 год.
На 18.09.2018 год. св. И. съставил акт за установяване на
административно нарушение срещу дружеството „Р.К.“ ООД, ЕИК ***, в
обстоятелствената част на който подробно описал установените при проверката
факти. Вписан бил периода на полагане на труд от лицето, съответно- трите му
имена и заеманата длъжност, както и липсата на изплатено трудово възнаграждение
в срок. Посочени били и доказателствата, които потвърждават извършеното
нарушение. Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за
установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на
представляващ дружеството. В графата за възражения не били вписани такива.
Допълнително възражения не били постъпили
по АНП.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно наказващият орган е издал НП № 03-010243/26.09.2018 год.,
възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и
давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.128, т.2, вр. чл.
270 ал.2 и ал.3 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание
на основание чл.414, ал.1 от КТ – имуществена санкция в минималния предвиден
размер от 1500лв.
Въззивния съд правилно е приел от правна страна, че АУАН и НП са
издадени от компетентните длъжностни лица, в предвидените за това срокове.
След преценка на доказателствата настоящата инстанция приема, че
постановлението съдържа минималноизискуемите за редовността му реквизити по чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН, конкретно – че вмененото на дружеството нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата; че самото нарушение е описано с всички
негови съставомерни признаци, поради което възраженията в тази насока на касатора са неоснователни. В производството по издаване на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, и по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на настоящия касатор, което той е упражнил и с
подаването на жалба пред въззивната съдебна инстанция; посочена е нарушената материално-правна норма,
ясно и конкретно разписваща задълженията на работодателя; наказанието също е индивуализирано – поради
това въззивният съд е преценил, че не са допуснати в хода на АНП съществени процесуални
нарушения като самостоятелни основания за отмяна на НП.
Неоснователно е възражението на касатора относно датата на извършване на
нарушението. Сред писмените доказателства в приложената по делото
административно-наказателна преписка се намира копие от разчетно-платежна
ведомост на дружеството работодател за м. юли, заверена за вярност с дата
30.08.2018г. В нея срещу името на А.Д.А. липсва подпис за получена сума.
Съгл. чл.182 от ГПК, приложим субсидиарно в настоящото производство по
силата на чл. 144 от АПК „Вписвания в счетоводните се преценяват от съда според
тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да
служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили
книгите.“
Посочената ведомост е частен
документ, подписан от лицето, което го е издало, а именно ръководителя на
дружеството и по силата на чл.180 от ГПК
вр. чл.144 от АПК според настоящия състав на съда представляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица.
Това обстоятелство е в противоречие с представената от касатора в хода
на първоинстанционното производство разходно-платежна ведомост за м. юли
2018г., в която е налице подпис от А.Д.А. срещу полагаемата му се сума и
собственоръчно вписване, че е получил сумата на 10.07.2018г. от своя страна
този документ е в противоречие и със заявеното от процесуалния представител на касатора
в касационната жалба, че доверителят му многократно се е опитвал да се свърже с
работника, като чак след известен период от време работникът се е явил лично и
саморъчно разписал документите във връзка с прекратяване на трудовото
правоотношение, вкл. и разчетно-платежните ведомости.
По приложението на материалния закон въззивният съд приел, че АНО
правилно е отнесъл така установените факти към хипотезата на чл.128 т.2 вр.
чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл.414 ал.1 от КТ по
отношение на наложеното наказание като вид и размер – имуществена санкция от 1500
лв., като тя е наложена в минимално предвидения размер и не подлежи на
преразглеждане.
В заключение предходният състав не изложил съображения за отказа си да квалифицира случая
като маловажен по см. чл.28 от ЗАНН, но доколкото е посочил, че от нарушението
безспорно са произтекли вредни последици за работника, който е бил лишен от
възможността да се ползва от възнаграждението за положен труд, а и установеното
нарушение не се отличава от обичайните случаи на нарушения от този вид, настоящата
инстанция приема, че степента на обществена опасност на нарушението не може да
се приеме за незначителна.
Настоящият касационен състав преценява достигнатите от въззивния съд правни изводи
като доказателствено обвързани, мотивирани и законосъобразни, изцяло ги споделя
и счита за безпредметно да ги повтаря, позовавайки се на възможността по чл.
221 ал.2 изр.2 от АПК. Възраженията в касационната жалба не намират опора в
събраните по делото доказателства, поради което и настоящият състав ги
преценява като неоснователни.
В АУАН и в НП правилно е описано от фактическа и правна страна нарушението–
със смисъла на тяхното съдържание касаторът не е срещнал затруднения, тъй като
в жалбата не се отрича, че работникът се е явил „ чак след известен период от
време“ без да е уточнен този период.
От изложеното се установява, че в
случая липсват такива процесуални нарушения, вкл. засягащи съдържателната част
на АУАН и НП, които да са попречили на санкционираното дружество да разбере за
осъществяването на какво нарушение с всички елементи на фактическия състав и с
правната му квалификация е ангажирана отговорността му с НП, съответно да е
затруднило и осуетило правото му на защита. В този смисъл в производството по
АНП липсват допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни
основания за отмяна на НП.
Въпросът за субективната съставомерност на нарушението не може да бъде
коментиран с оглед ангажирането на обективната безвиновна отговорност на санкционираното
дружество-работодател, което е ЮЛ.
Като е съобразил това , РС Варна правилно е приложил материалния закон, крайният му извод е за законосъобразност на
наказателното постановление и следва обжалваното решение на РС Варна, с което е
потвърдено наказателното постановление да се остави в сила.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.
Решението като правилно,
следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 1864/18.10.2019г., постановено по АНД
№ 2446/2019г. по описа на Районен съд Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.