№ 43
гр. Карнобат, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева И.
при участието на секретаря Веска Р. Христова
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И. Гражданско дело №
20222130100655 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на С. Д. Н.,
ЕГН**********, с поС.ен и настоящ адрес: ***, представлявана от адв.Т., против „ТСМ -
ФАРМА” ЕООД, Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Карнобат,
ул.“Георги Димитров“ № 27 представлявано от С. В. И. –управител. В исковата си молба
ищцата сочи че е работила при ответника като оператор въвеждане на данни. На
17.06.2022г. работодателят й връчил заповед № 63/17.06.2022г. за прекратяване на
трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал.1 т.1 от КТ. Ищцата твърди, че
ответникът не е изпълнил задължението си да й отправи едномесечно писмено
предизвестие, което да отработи или да й бъде заплатено. Не било налице посоченото в
уволнителната заповед основание за прекратяване на договора по чл.328, ал.1, т.1 от КТ -
„закриване на предприятието“. В заповедта основанието за прекратяване на трудовия
договор било посочено „промяна в щата“, което не съответствало на посочената в заповедта
за уволнение разпоредба чл.328, ал.1, т.1 от КТ. Иска се от съда да признае уволнение на С.
Д. Н. за незаконно, да я възстанови на заеманата преди уволнение длъжност „оператор
въвеждане на данни“, да бъде осъден ответника „ТСМ -ФАРМА” ЕООД й да заплати
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето през което е останала без работа, но за не
повече от шест месеца, а именно: от 17.06.2022г. до 17.12.2022г. в размер на 4500 лев, ведно
със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Предявен
е и иск по чл.224, ал.1 от КТ, за осъждане на ответника да плати на ищцата обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за две години и половина – за 2020г., 2021г. и 2022г. общо
50 дни възлизащи на 1875 лева ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба до окончателното плащане.
В законния срок по чл.131 от ГПК e постъпил писмен отговор на исковата молба от
„ТСМ -ФАРМА” ЕООД, представлявано от С. В. И.-управител, с пълномощник адв.В..
Ответникът счита предявените искове за допустими, оспорва ги по основание и размер.
Твърди, че е отправил едномесечно предизвестие към ищцата за прекратяване на трудовия
договор и тя го отработила. В уволнителната заповед била допусната грешка при
1
цифровото изписване на текста от КТ. В словесната част на заповедта било записано
„промяна в щата“ и това било вярното основание за прекратяване на ТПО. Работодателят
предприел действия за отстраняване на грешката като в заповедта основанието чл.328, ал.1,
т.1 от КТ следвало да се чете чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Тъй като длъжността „оператор
въвеждане на данни“ била единствената длъжност при работодателя съкращаването не
подлежало на съдебен контрол.
Страните ангажират доказателства, правят доказателствени искания и претендират
разноски.
Карнобатският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи,
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че ищцата С. Д. Н. е работила по трудов договор при
ответника на длъжност „оператор въвеждане на данни“. Договорът е сключен на
22.09.2017г., на основание чл. 68, ал.1, т.1 от КТ, но същият има характер на безсрочен, с
оглед следващите допълнителни споразумения към договора, периода от време през което е
работила ищцата при ответника. Уговорено е пълно работно време, с едномесечен срок на
предизвестие в случай на прекратяването му (лист 54 от делото). В следващите
допълнителни споразумения към трудовия договор, сключени между страните на основание
чл.119 от КТ заеманата от ищцата длъжност е посочена като „оператор“.
В първото съдебно заседание пълномощникът на ответника завява, че работодателят
е в процедура по отстраняване на грешка в основанието за прекратяване на трудовия
договор и представя коригирана заповед за уволнение. В трудовото досие на ищцата,
представено от ответника, се съдържа заповед за предизвестие за прекратяване на трудовия
договор на основание чл.328 от КТ с дата на връчване 16.05.2022г., неподписана от ищцата,
респ. от свидетели на отказа й да я подпише. Трудовото досие съдържа заповед №
63/17.06.2022г. за прекратяване на трудовия договор с ищцата, заемаща длъжността
„оператор въвеждане на данни“, считано от 17.06.2022г., поради промяна в щата, с посочено
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 923,40 лева. Липсват надлежни доказателства
на ищцата надлежно да е връчено предизвестието, тъй като и този документ не е подписан
от нея. Със заповед (без номер) от 01.08.2022г., управителят на „ТСМ -ФАРМА” ЕООД е
разпоредил на С. Д. Н. да се начислят 27 дни неползван отпуск за 2021г. и 2022г. На
16.09.2022г. отново със заповед без номер /лист 45 от делото/ управителят на ответното
дружество е разпоредил „да се коригира“ заповедта за освобождаване на С. Д. Н. и „да се
впише правилният член 328, ал.1 т.2 и да се предостави на служителя за подпис, както и да
се подаде коригираща информация в НАП Бургас“. В трудовото досие се съдържат две
справки до НАП за подадени уведомления за прекратяване на трудовия договор на ищцата:
от 20.06.2022г. и от 21.09.2022г.
В съдебно заседание ищцата ангажира доказателства - служебна бележка от
Агенцията по заетостта, трудова книжка, удостоверение от ТД на НАП Бургас, от които се
установява, че след прекратяване на трудовия й договор с „ТСМ -ФАРМА” ЕООД не е в
трудови правоотношения.
Представено е от ответника предварително разрешение по чл. 333, ал.1 т.1 от КТ от
ИА „Главна инспекция по труда“ за прекратяване на ТПО със С. Д. Н.. Разрешението е с изх.
№ 22090314 от 10.11.2022г.
По делото беше допусната ССчЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Наведеното от ищцата твърдение, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна,
поради несъответствие между цифровото- чл.328, ал.1, т.1 от КТ и текстовото основание за
2
прекратяване на ТПО – „промяна в щата“ е неоснователно. При несъответствие между
цифровата и текстовата част на заповедта за уволнение, приоритет има текстовата. Съдът,
приема, че ищцата е уволнена на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ в тежест на ищеца е да докаже
факта на оставане без работа за процесния период след уволнението. Не се нуждае от
доказване размерът на вредите от оставането без работа, който е презюмиран от
разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ. Прилагането на презумпцията се предпоставя от
доказване на размера на последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение
преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже, че трудовото правоотношение е прекратено
законосъобразно. Съдът проверява законността на уволнението в рамките на ползваното от
работодателя основание за уволнение. Съкращаването на щата по смисъла на чл. 328, ал.1,
т.2 КТ означава фактическо премахване за в бъдеще на съответната трудова функция като
длъжност или щатна бройка, което прави невъзможно нейното запазване.
Законосъобразното осъществяване на сложният фактически състав на съкращаването на
щата изисква то да е реално, да е налице към момента на уволнението и да е извършено от
оторизирания за това орган. Когато уволнението засяга съкращаването на единствена
длъжност или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции, подборът не е
задължителен. Ответникът не доказа, че заеманата от ищцата длъжност „оператор въвеждане
на данни“ е единствената в дружеството, тъй като не беше представено старото и новото
щатно разписание, от което да бъде установено, че длъжността оператор е единствената в
дружеството и че тя се съкращава. Този извод не може да се направи и от решението на
управителя на дружеството за съкращаване на щата от 01.05.2022г. в което длъжността е
посочена „оператор“ /лист 47/.
Уволнената служителка е майка на дете до три години /представено е удостоверение
за раждане – л. 42/. За да бъде уволнена служителка, която е майка на дете до 3 години,
поради съкращаване в щата работодателят, следва да получи да получи предварително
разрешение от Дирекция „Инспекцията по труда“ гр. Бургас, съгласно чл.333, ал.1 т.1 от КТ,
за прекратяване на договор с тази служителка. Представеното разрешение от Дирекция
„Инспекцията по труда“ гр. Бургас /л. 71/ е получено е след прекратяване на ТПО и
депозиране на исковата молба в съда.
Ответникът не е спазил и едномесечния срок на предизвестие, договорен в трудовия
договор, съгласно чл.328, ал.1, т.2, във вр. чл.326, ал.2 от КТ, тъй като „заповед за
предизвестие за прекратяване на трудов договор“ от 16.05.2022г. не е връчвана на ищцата. В
заповедта липсва подпис на С. Д. Н.. В предизвестието е посочено, че основанието на което
ще бъде прекратен трудовият договор е по чл.328 от КТ, без да посочи конкретното
основание, а като в ал. 1 на чл.328 от КТ се съдържат 12 различни основания за
прекратяване на ТПО от работодателят с предизвестие.
По гореизложените съображения атакуваната заповед № 63/17.06.2022г. на С. И.-
управител на „ТСМ -ФАРМА” ЕООД, с която е прекратено трудовото правоотношение с С.
3
Д. Н. на основание чл. 328, ал.1 т.2 от КТ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Предвид уважаването на иска за отмяна на уволнението като незаконно, основателен
е и обективно съединеният иск с правно основание по чл.344, ал.1 т.2 от КТ, за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност - „оператор въвеждане
на данни“ в „ТСМ -ФАРМА” ЕООД.
По претенцията по чл.225 ал.1 от КТ за обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение.
Доказателствената тежест за установяване на факта, че след уволнението е останала
без работа и не е получавала трудово възнаграждение, е на ищцата. От представените
доказателства – трудово книжка, служебна бележка от Агенцията по заетостта и
удостоверение за декларирани данни от ТД НАП-Бургас се установява, че ищцата не е в
трудово правоотношение след уволнението. Съгласно ССчЕ брутното трудово
възнаграждение на ищцата определено по реда на чл.228, ал.1 от КТ е в размер на 760 лева,
като дължимото й обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, но за не
повече от шест месеца, е в размер на 4560 лева, равняващи се на шест брутни заплати.
Ищцата не направи изменение на иска по чл.214 от ГПК и не увеличи претенцията си по
чл.225, ал.1 от КТ, с оглед на което претенцията следва да се уважи до размера от 4500 лева.
По иска с правно основание по чл. 224 от КТ – обезщетение за неползван платен
годишен отпуск.
Съгласно заключението на ССчЕ за 2020г., 2021г. и 2022г. до 17.06.2022г. С. Д. Н. е
имала право на платен отпуск от общо 50 дни/по 20 дни за 2020г. и 2021г. и 10 дни за
2022г./. Ищцата е ползвала 23 дни платен отпуск за от 16.05.2022г. до 16.06.2022г. За месец
май чистата сума за получаване, представляваща възнаграждение за 11 дни ползван платен
отпуск за м.май 2022г. е в размер на 341,43 лева и възнаграждението за ползван платен
отпуск от 12 дни за м. юни 2022г. е в размер на 321,68 лева. На ищцата се дължи
обезщетение за неползван платен отпуск за 27 дни. Извършеното плащане с РКО от месец
май 2022г., в размер на 510 лева/посочено като плащане за заплата за м.май 2022г./ и
плащането по банков път през месец октомври 2022г., в размер на 1123,40 лева, възлизат
общо в размер на 1633,40 лева, в която се включват 23 дни - платени като възнаграждение за
ползван платен отпуск и като обезщетение за 27 работни дни неползван отпуск. С горните
плащания работодателят е изплатил изцяло на ищцата ползвания платен годишен отпуск и
дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 27 дни.
Съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. След като се установи, че
ответникът след подаване на исковата молба, е изплатил изцяло обезщетението за неползван
платен годишен отпуск, предявеният иск с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ следва да
бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане в хода на делото.
По разноските:
По отношение направеното от ищцата искане по чл. 78, ал.1 ГПК, съдът намира, че на
същата се дължат направените по настоящото дело съдебни разноски. По делото е
установено, че претенциите на ищцата за признаване на уволнението за незаконно и
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност са основателни. Основателна е и
претенцията за обезщетение за оставането й без работа. Претендираната от ищцата сума за
обезщетение за неползван платен годишен отпуск е платена в хода на производството.
4
Относно дължимостта на съдебните разноски определящо е обстоятелството дали
ответникът е станал причина за завеждане на съответното производство, по което се
претендират разноски. В конкретния случай, след като към момента на предявяване на иска
ответникът не е изпълнил задължението си спрямо ищцата да й плати обезщетение за
неползван платен годишен отпуск и е направил това в по-късен момент, следва да се приеме,
че същият е станал причина за образуване на настоящото дело и следва да понесе
отговорността за съдебните разноски.
В договора за правна помощ първоначалният размер на адвокатскто възнаграждение
е в общ размер от 1434 лева, /без допълнителното възнаграждение за явяване в с.з. в размер
от 250 лева/. В пълномощното и в списъка за разноските не е посочено възнаграждението
уговорено между ищцата и пълномощникът й за всеки отделен иск, поради което съдът
приема, че за всеки от четирите иска е договорено възнаграждение от 358,50 лева. Предвид
това, че след заключението на вещото лице ищцата не направи изменение на претенцията по
чл.224, ал.1 от КТ и не я съобрази с установения размер от 1633,40 лева, то адвокатското
възнаграждение следва да бъде съобразено с размера на дължимото и платено в хода на
делото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и да бъде намалено конкретно за този иск от
358,50 лева на 310,64 лева, при което на ищцата се дължат разноски по делото в размер от
1386,14 лева към които да се прибави и сумата от 250,00 лева/предвид броя на с.з./, като
адвокатското възнаграждение възлиза в общ размер от 1634,14 лева.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение по чл. 78, ал.5
ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца и искането за неговото
редуциране. Съгласно чл.2 ал.5 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от
формата на съединяване на исковете.
По делото са предявени четири иска. Съгласно чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. по
дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от
размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ или това е сума в размер от 710 лева. За исковете с определен
материален интерес от 4500 лева –възнаграждението следва да се определи в размер на 400
лева + 10% за горницата над 1000 лева и възлиза на 750 лева. За иска за обезщетение за
неползван платен отпуск, възнаграждението е в размер на 400 лева +10% за горницата над
1000 лева, което се явява сума от 463 лева. Размерът на адвокатското възнаграждение
1634,14 лева, след намаляването му не надвишава размерите за минималните адвокатски
възнаграждения за така предявените искове и за явяване н с.з. и не се явява в прекомерно
завишен размер, поради което не са налице основания и предпоставки същото да бъде
намалявано.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Районен съд –Карнобат направените по делото разноски от 100,00 лева – възнаграждение
на вещото лице по назначената ССчЕ и държавна такса по предявените искове в общ размер
5
от 355,54 лева (по 50 лева за първите два иска, 180 лева –за иска по чл.344, ал.1 т.3 във вр.
чл.225, ал.1 от КТ и 75,54 лева за иска по чл. 224, ал.1 от КТ).
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО на С. Д. Н., ЕГН**********, с поС.ен и настоящ
адрес: ***, извършено със заповед № 63/17.06.2022 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал.1 т.1 от КТ, издадена от С. В. И. - управител на
„ТСМ -ФАРМА” ЕООД, Булстат: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Карнобат, ул.“Георги Димитров“ № 27, поради промяна на щата, ЗА НЕЗАКОННО И ГО
ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА С. Д. Н., ЕГН**********, с поС.ен и настоящ адрес: ***, на
заеманата преди уволнението длъжност „оператор въвеждане на данни“ в „ТСМ -ФАРМА”
ЕООД, Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Карнобат, ул.“Георги
Димитров“ № 27.
ОСЪЖДА „ТСМ -ФАРМА” ЕООД, Булстат: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Карнобат, ул.“Георги Димитров“ № 27, представлявано от С. В. И. -
управител ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Н., ЕГН**********, с поС.ен и настоящ адрес: ***
СУМАТА от 4500 лева (четири хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъденото обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението, на основание чл. 242,
ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл.224 от КТ за осъждане на „ТСМ -
ФАРМА” ЕООД, Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Карнобат,
ул.“Георги Димитров“ № 27, представлявано от С. В. И. - управител да заплати на С. Д. Н.,
ЕГН**********, с поС.ен и настоящ адрес: *** сумата от 1875 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ТСМ -ФАРМА” ЕООД, Булстат: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Карнобат, ул.“Георги Димитров“ № 27, представлявано от С. В. И. -
управител да заплати на С. Д. Н., ЕГН**********, с поС.ен и настоящ адрес: *** СУМАТА
ОТ 1634,14 лева –разноски по делото.
ОСЪЖДА „ТСМ -ФАРМА” ЕООД, Булстат: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Карнобат, ул.“Георги Димитров“ № 27, представлявано от С. В. И. -
управител да плати на Районен съд – Карнобат СУМАТА ОТ 455,64 лева, представляваща
дължима държавна такса и разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
както и сумата от по 5.00 лева, представляваща държавна такса в случай на служебно
6
издаване на изпълнителни листи.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на
страните пред Бургаски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
7