Р Е
Ш Е Н
И Е № 175
гр.Враца, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 22.10.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА И.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГОРЧЕВА
разгледа докладваното от съдия И. т.д.№44 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Б.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
представлявана по пълномощие от адв.Р.М. от САК, твърди, че на 17.04.2014г.
около 18:00ч. Г.Г.А. е пътувала на предна дясна седалка на управлявания от Г.Б.А.
лек автомобил марка "Нисан", модел "Примера" с рег.№ВР ****
ВВ, движещ се по междуселищен път ІІ-15 с посока на движение
гр.Враца-гр.Оряхово за с.***. На км.9+378, м."Скорошата" при мокра
настилка водачът А. загубил контрол върху автомобила и с постъпателно въртеливо
движение на колата, обратно на часовниковата стрелка, странично и напред
навлязъл в лентата за насрещно движение, където последвал удар с насрещно
движещия се лек автомобил марка "Сеат", модел "Кордоба" с
рег.№ВР **** ВХ. В резултат от удара била причинена смъртта на пътуващата до
водача Г.А..
С влязла в сила Присъда
№27/09.12.2014г., постановена от Окръжен съд-Враца по НОХД №529/2014г., Г.Б.А.
е признат за виновен в това, че на 17.04.2014г. при управление на МПС марка
"Нисан", модел "Примера" с рег.№ВР **** ВВ, без да е
правоспособен водач и в пияно състояние е нарушил правилата за движение по
пътищата по чл.20, ал.1 и 2 и чл.150 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил
смъртта на Г.А..
В исковата молба се твърди, че
починалата при произшествието Г.А. е сестра на ищцата. Твърди се също, че двете
сестри били силно привързани една към друга, израснали са в едно домакинство,
имали силна връзка помежду си и били много задружни. Г. била с четири години
по-малка от сестра си и двете расли и играели заедно, много се обичали и
подкрепяли, споделяли общи тревоги и интереси. След смъртта на сестра си ищцата
изпитва скръб от голямата загуба. В резултат от произшествието същата загубила
не само сестра си, но и майка си В.Л. и болката й никога няма да отшуми. Твърди
се, че Г.А. била добра и любяща сестра, която неотлъчно била до ищцата и
семейството си и моралните страдания на ищцата и изживяната скръб от безвъзвратната
загуба са огромни и ще я съпътстват през целия й живот, психиката й е белязана
завинаги от травмата, тя плаче насън, тъй като емоционалната връзка със сестра
й била дълбока.
Следващото твърдение на ищцата е, че
към момента на произшествието лекият автомобил "Нисан Примера" е имал
при ответника ЗАД"ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.София, район *** валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица №23114000658381
с покритие от 23.02.2014г. до 23.02.2015г.
По този начин е обоснован правния
интерес от предявяването на осъдителен иск за сумата 100 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания
от смъртта на сестра й Г.Г.А., ведно със законната лихва, считано от
17.04.2014г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
Чрез пълномощника си адв.Т.Т.
ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск.
На първо място в отговора се оспорва
активната материална /неправилно посочена като процесуална/ легитимация на
ищцата да получи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди и в тази
връзка се черпят аргументи от приетото в ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК
на ВКС. Според ответника между починалата и ищцата не е била изградена особено
близка и трайна житейска връзка и не са налице значителни морални болки и
страдания с продължително проявление във времето.
Ответникът оспорва изключителната вина
на водача Г.Б.А. и механизма на произшествието. Поддържа, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата Г.А., която е
била без поставен предпазен колан и е била наясно, че водачът е неправоспособен
и в нетрезво състояние.
На следващо място се прави възражение,
че размерът на иска е прекомерно завишен. Оспорена е акцесорната претенция за
присъждане на лихва по съображение, че отговорността на застрахователя е
договорна, а не деликтна. Отделно се прави и възражение за погасяване на
претенцията за лихва поради изтекла погасителна давност.
Ответникът признава факта за
наличие на валидно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за процесния лек автомобил.
Ищцата е подала допълнителна искова
молба, в която поддържа твърденията си в първоначалната и оспорва наведените от
ответника възражения във връзка с активната й легитимация, наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и размера на
претендираното обезщетение. Излага правни съображения относно началния момент,
от който се дължи лихва върху застрахователното обезщетение.
Ответникът е подал допълнителен отговор,
в който поддържа направените в първоначалния възражения и наведени твърдения.
По искане на ищцата и на основание
чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск чрез намаляване
размера на същия на сумата 70 000лв.
Като трето лице-помагач на страната на
ответника е конституиран прекият причинител на вредите Г.Б.А., ЕГН **********,
който се явява в съдебно заседание и признава, че е неправоспособен водач и е
управлявал лекия автомобил в нетрезво състояние.
След като анализира и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и права връзка, съдът
приема за установено следното:
С влязла в сила Присъда
№27/09.12.2014г., постановена от Окръжен съд-Враца по НОХД №529/2014г., Г.Б.А.
е признат за виновен в това, че на 17.04.2014г. около 18.00ч. на път ІІ-15 на
км 9+378, м."Скорошата" с посока на движение гр.Враца-гр.Оряхово, при
управление на лек автомобил "Нисан" модел "Примера" с
рег.№ВР **** ВВ, без да е правоспособен водач на МПС и в пияно състояние с 0.65
промила алкохол в кръвта си, в нарушение на правилата за движение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП, като е управлявал автомобила с несъобразена с пътната обстановка
и атмосферните условия скорост, в нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е
контролирал непрекъснато превозното средство и в нарушение на чл.150 от ЗДвП -
като неправоспособен водач, по непредпазливост е причинил смъртта на повече от
едно лице, както следва: на Г.Г.А. - негова дъщеря и на В.Л. Р. - негова
съпруга. В мотивите на присъдата е прието, че ударът върху лекия автомобил
"Нисан Примера" е настъпил в областта на десен преден калник в
челната му част и след произшествието автомобилът е бил легнал на дясната си
странична част, с таван, опрян плътно на мантинелата и тотално унищожен. Прието
е също, че починалата на място Г.А. е получила съчетана травма, изразяваща се в
мозъчно-черепна травма - кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, мозъчен оток,
разкъсно-контузна рана на меките тъкани на черепа, контузия на белия дроб, коремна травма, пукване на черен дроб и
далак, контузия на десен бъбрек, кръвоизлив в коремната кухина и разчленяване
на таза. Следващият извод на наказателния съд е, че към момента на удара
скоростта на движение на л.а. "Сеат" е била около 90км/ч, а на
л.а."Нисан Примера" - около 77км/ч.
От
представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки се
установява, че починалата при произшествието Г.А. е едноутробна сестра на
ищцата.
Ответникът признава, а и от
представената с исковата молба справка-проверка от електронния сайт на Гаранционен
фонд е видно, че процесният автомобил "Нисан Примера" е имал валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица
№23114000658381 с покритие от 23.02.2014г. до 23.02.2015г.
По искане на ответника и за доказване
на твърдението му за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата Г.А. по делото е допусната и изслушана специализирана съдебна
автотехническа експертиза. Въз основа на материалите по наказателното дело и на
досъдебното производство вещото лице сочи, че Г.А. е пътувала на предна дясна
седалка на л.а."Нисан Примера" и е била без поставен предпазен колан.
В писменото си заключение вещото лице приема, че поставянето на предпазен колан
би намалило степента на травмите, но в съдебно заседание обяснява, че в
резултат от удара е причинена деформация на дясната колона и дясната врата на
автомобила на мястото, на което е пътувала А., и заявява, че не може с
категоричност да се произнесе дали в конкретния случай предпазният колан би бил
ефективен, тъй като ударът е настъпил основно в областта на главата на
пострадалата.
За установяване на твърденията на
ищцата за претърпените от нея болки и страдания по делото са събрани гласни
доказателства.
Св. В.Р. заявява, че ищцата живее в с.***
и познава нея и покойната й сестра Г.. Според Р. ищцата ходила често в с.***
при другата си сестра Т. заедно с по-малката Г., за която се грижила, водила на
детска градина и пр. След смъртта на Г. ищцата живяла около седмица при св.Р.,
била потресена и не можела за понесе смъртта на сестра си и на майка си. След
това ищцата често гостувала на Р., но се чувствала самотна и непрекъснато
плачела. По-късно ищцата се омъжила, но все още не може да понесе загубата,
променила се много и вече не е същият човек, продължава до говори за сестра си,
споделя, че е молила Господ да е загинала тя вместо Г..
Св. Т.Р. заявява, че познава отдавна
ищцата, нейна близка приятелка е и е посещавала често дома на семейството във
Враца. Впечатленията на Р. са, че ищцата много се грижила за по-малката Г.,
водила я на детска градина, на училище, на танци, занимавала се с нея, перяла и
гладила дрешките й, давала й пари за закуска. Свидетелката съобщава, че двете
сестри спели в една стая и Г. търсела по-голямата си сестра за всичко. След
катастрофата ищцата била в болница /в присъдата на наказателния съд е прието,
че при ПТП ищцата също е пострадала, б. на съда/ и много плачела за сестра си.
След смъртта на Г. ищцата много се променила, затворила се в себе си, не излиза,
на всички празници ходи на гробища, чувства се зле и много плаче, носи със себе
си албумите със снимки на Г. Р. твърди, че по молба на ищцата води при нея
сестра си П., която прилича на покойната Г..
При така изяснената фактическа
обстановка съдът приема следното от правна страна:
В разглеждания случай с влязла в
законна сила присъда е прието, че подпомагащата страна Г.Б.А. е извършил
виновно и противоправно деяние, в резултат от което и като пряко е
непосредствена последица е настъпила смъртта на Г.А. - сестра на ищцата.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
По делото е безспорен факта, че лекият
автомобил "Нисан Примера" е имал при ответника валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите и процесното ПТП е
настъпило в срока на покритието й.
Събраните по делото гласни
доказателства относно изживените от ищцата болки и страдания от смъртта на
нейната сестра Г.А. дават основание за извода, че между тях е съществувала
силна емоционална връзка. Като по-голяма сестра ищцата е полагала грижи за Г.,
между двете сестри е имало привързаност и взаимна обич. Смъртта на по-малката
сестра е причинила на ищцата значителни по интензитет и продължителност болки и
страдания, които я съпътстват и ще я съпътстват напред във времето.
Изложеното дава основание на съда да
приеме, че по делото е доказано по безспорен начин основанието за възникване на
прякото право на ищцата по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ срещу застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за справедливо обезщетяване на болките и страданията от смъртта на нейната
сестра Г.А. по критерия на чл.52 от ЗЗД.
С ТР №1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г.
на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4 от 25.V.19161г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума
на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени,
като обезщетението се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на решението е прието,
че според традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг, връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
Събраните по делото доказателства
мотивират съда за извода, че между починалата и нейната сестра е съществувала
силна и дълбока емоционална връзка и смъртта на Г.А. е причинила на ищцата
болки и страдания, за които е справедливо същата да бъде обезщетена.
Специфичното при неимуществените вреди,
особено на тези при причинена смърт е, че те имат по-дълго проявление. При
определяне на техния размер е необходимо да се отчитат не само наличните, вече
настъпили вреди, а и тези с проявление напред във времето. Болките и
страданията от смъртта на близък човек са интензивни както на емоционално ниво,
така и от гледна точка на очакванията за духовна подкрепа, за взаимни грижи и
внимание. Критерият на справедливостта, заложен в нормата на чл.52 от ЗЗД, не е
абстрактен, а обусловен от общественото възприемане на справедливостта в
дадения етап от развитието на обществото и от съществуващата икономическа
конюнктура. Практиката на ВКС е последователна по въпроса за детерминирането на
критерия за справедливост от икономическата ситуация в страната, която от своя
страна е основана на почти ежегодно нарастване на нивата на застрахователно
покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица.
Независимо от функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Като взе предвид събраните по делото
доказателства и с оглед на изложеното в предходния абзац, съдът приема за
справедливо ищцата да бъде обезщетена със сумата 60 000лв. за претърпените от
нея болки и страдания от смъртта на сестра й Г.А.. В посочения размер
предявеният иск следва да бъде уважен, а в останалата част отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Застрахователното обезщетение се дължи
от датата на настъпване на застрахователното събитие - 17.04.2014г., предвид на
това, че исковата претенция черпи основанието в разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, която е приложима на основание §22 от ДР на КЗ, в сила от
01.01.2016г., и при действието на отменения КЗ отправянето на покана до
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение не е задължително.
Във връзка с направеното от ответника
възражение за погасяване на претенцията за лихва поради изтекла давност следва
да се отбележи следното:
Съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД
вземанията за лихва се погасяват с изтичането на тригодишна давност. От тази
гледна точка следва да се приеме, че възражението на ответника е частично
основателно. В предходния абзац бе посочено, че лихва върху застрахователното
обезщетение се дължи от 17.04.2014г. Искът е предявен на 27.02.2019г., видно от
пощенското клеймо върху плика, с който исковата молба е изпратена в съда. От
това следва, че предвид прекъсването на давността с предявяването на иска,
съобразно чл.116, б."б" от ГПК, исковата претенция за присъждана на
лихва върху обезщетението следва да бъде уважена, считано от 27.02.2016г., а в
останалата част отхвърлена като погасена по давност.
По възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Г.А. съдът
приема следното:
Доказателствената тежест по отношение
на възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД е на ответника, който следва да проведе
пълно и главно доказване на твърдения факт, че пострадалата е допринесла за
фаталния за нея резултат, тъй като е знаела че водачът Г.Б. е употребил алкохол
и е неправоспособен водач и при произшествието е била без поставен предпазен
колан.
Съпричиняването по смисъла на чл.51,
ал.2 от ЗЗД е всяко поведение на пострадалия, дори когато то не съответства на
предписаното от закона, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка
и непосредствена последица за настъпилите вреди. При преценката за наличие на
съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не
само факта на извършеното от страна на пострадалия нарушение на правилата за
движение, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
Вещото лице по изслушана автотехническа
експертиза се произнася, че пострадалата Г.А. е била без поставен предпазен
колан, но не се ангажира с категорично становище дали поставянето на такъв било
предотвратило смъртта й. Като взе предвид установената по наказателното дело
скорост на движение на участвалите в ПТП автомобили, това, че ударът върху
л.а."Нисан Примера" е настъпил в предната му дясна част, в която е
пътувала А., както и това, че след произшествието автомобилът е било тотално
унищожен, съдът няма основание да приеме, че смъртта на А. не би настъпила, ако
тя бе с поставен предпазен колан.
Във връзка с второто твърдение на
ответника, на което се основава твърдението му за принос на пострадалата, съдът
взе предвид следното:
В ТР №1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК
на ВКС е прието, че рисково поведение като твърдяното от ответника е пътуването
в МПС с водач, употребил алкохол, е налице когато то е проява на съзнателен и
свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за
този факт или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа и
изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск или в неговото
неоправдано игнориране. Такова именно поведение съставлява обективен принос,
който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Ответникът не е ангажирал доказателства
в горната насока, поради което съдът приема възражението му за недоказано,
поради което не е налице основание за намаляване на размера на обезщетението.
При този изход на делото ответникът
следва да заплати в полза на Окръжен съд държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 6 400лв., а ищцата - такава върху отхвърлената част от иска в
размер на 400лв.
В полза на пълномощника на ищцата адв.Р.М.
ответникът следва да бъде осъден за заплати адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2, т.1 от ЗА в размер на 2 796лв. с включен ДДС.
В полза на ответника ищцата следва да
бъде осъдена да заплати разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в
размер на 747.67лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно
дружество "ОЗК - Застраховане"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, район ***, ЖК"***", ул.***да заплати на Б.Г.Н.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата 60 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра й Г.Г.А., загинала при ПТП
на 17.04.2014г., ведно със законната лихва, считано от 27.02.2016г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до пълния му предявен
размер като неоснователен и доказан и този за законна лихва преди 27.02.2016г.
като погасен по давност.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно
дружество "ОЗК - Застраховане"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, район ***, ЖК"***", ул.***да заплати в полза на
Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 2 400лв.
ОСЪЖДА Б.Г.Н., ЕГН ********** с адрес ***
да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса върху отхвърлената част
от иска в размер на 400лв.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно
дружество "ОЗК - Застраховане"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, район ***, ЖК"***", ул.***да заплати на адвокат Р.М.
*** единния адвокатски регистър на Висшия адвокатски съвет ********** и с адрес
на дейност гр.София, ул.*** адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер
на 2 796лв. с включен ДДС.
ОСЪЖДА Б.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Застрахователно акционерно дружество "ОЗК -
Застраховане"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
район ***, ЖК"***", ул.***разноски по компенсация съразмерно с
отхвърлена част от иска в размер на 747.67лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: