Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 2454 / 21.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в открито заседание на четвърти декември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2059 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбоподателят
С.Х.Т., чрез адвокат А.А.,*** е оспорил заповед №
769з-69/19.06.2018г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, с
която му е иззето свидетелство за управление на МПС № *********, категория В,
АМ, В1, издадено на 10.11.2017г. от ОД на МВР Бургас. В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон.
Според жалбоподателят по отношение на него е придадено обратно действие на
изменение на чл.151, ал.2 от ЗДвП и §16 от ПЗР ЗДвП, влязло в сила на
29.09.2017г., според което за да придобие едно лице право да управлява МПС е
необходимо да има завършен десети клас. Жалбоподателят твърди, че начинът по
който е приложен законът в обжалваната заповед е незаконосъобразен, за това
иска заповедта да бъде отменена.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие поддържа
жалбата и пледира за отмяна на обжалвания административен акт.
Ответникът
началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР Бургас, редовно призован не изпраща
представител и не изразява становище.
ФАКТИ:
Жалбоподателят
е подал заявление вх. № 16781 от 2017г. за издаване на свидетелство за
управление на МПС. Към заявлението е представил всички изискуеми документи,
между които свидетелство за основно образование № 030922, рег.№ 1462-121/11.10.2017г.,
според което Т. през учебната 2016/2017г. е завършил основно образование в
Основно училище „Христо Ботев” с. Росен, община Созопол, област Бургас.
На
10.11.2017г. е издадено свидетелство за управление на МПС на Т., валидно до 10.11.2027г.
за категории АМ, В1 и В, което жалбоподателят е получил на 21.11.2017г.
На
19.06.2018г. началникът на сектор „Пътна полиция” издал обжалваната заповед, в
чиито мотиви посочил, че жалбоподателят при подаване на заявлението за издаване
на свидетелство за управление на МПС представил свидетелство за завършено
основно образование, което е издадено по реда на действащия Закон за
предучилищното и училищното образование и не може да послужи за издаване на
СУМПС, съгласно чл.151, ал.2 от ЗДвП и §16 от ПЗР на ЗИД ЗДвП, тъй като Т. няма
завършен 10 клас. За това на основание чл. 19 от Наредба № І-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина,
административният орган заповядал да бъде иззето от Т. СУМПС, издадено на 10.11.2017г.
Административният
орган не е представил доказателства, установяващи датата на връчване на
заповедта. Жалбата сезирала съда е подадена на 19.07.2018г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане. Подадена е от лице, което притежава
правен интерес от оспорването - адресат на акта и в предвидения от закона срок,
доколкото няма доказателства за датата на връчване на заповедта.
Заповедта
е издадена от компетентен орган - началник Сектор "Пътна полиция" към
ОД на МВР Бургас, съобразно правомощията, предоставени му с разпоредбата на чл.19, ал.1 от
НАРЕДБА № I-157 от 1.10.2002 г. Спазена е изискуемата
писмена форма. Изложени са мотиви за издаването, посочено е правното основание.
В
хода на административното производство и при издаване на оспорения акт не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Обжалваната заповед противоречи
на материалния закон.
Изземването
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на основание чл.19 от Наредба №
I-157 е принудителна административна мярка по см на чл.22 от ЗАНН.
Принудителните
административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на
държавната принуда. С мярката по чл.19 от Наредба №
I-157 се цели да се преустанови извършването на правнорегламентираната дейност - управление на моторно
превозно средство, тогава, когато правото за извършването на дейността е
придобито не по реда, установен в наредбата.
Според
чл.23 от ЗАНН, случаите когато могат да се прилагат принудителни
административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът на
тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в закон или
указ. Това изискване е гаранция за законоустановеността
на административната принуда, която пряко засяга права и законни интереси на
адресата.
Поради
това, в Закона за движение по пътищата е предвидена възможността за налагане на
различни по вид принудителни административни мерки в изчерпателно изброените в
закона хипотези (Глава шеста "Принудителни административни мерки" -
чл.171 - чл.173а) тогава, когато бъдат накърнени обществените отношения,
регламентирани с този закон.
В
чл.171, т.1 от ЗДвП са
предвидени случаите, в които се допуска временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС, а с т.4 на текста, е предвидена една единствена хипотеза,
при която може да се изземе СУМПС - на лице, което не е изпълнило задължението
си по чл.157, ал.4 (да върне издаденото му СУМПС след като са му отнети всички
контролни точки и е изгубил правоспособността си).
Законът
не предвижда възможност за изземане на СУМПС при фактическите основания,
посочени в оспорената заповед.
Разпоредбите,
уреждащи налагането на ПАМ не мога да бъдат тълкувани разширително,
а уредените хипотези се считат за изчерпателно изброени. ПАМ според целта и
последиците си представляват форма за упражняване на държавна принуда, поради
което стриктното тълкуване и прилагане на закона е задължително.
Затова,
регламентирането на принудителни административни мерки с подзаконов акт, както
е в случая, е недопустимо.
Като
не е отчел противоречието на чл. 19 от Наредба №
I-157 с чл. 23 ЗАНН и
не се е съобразил с разпоредбата на чл.5, ал.1 от АПК и чл.15, ал.3 от ЗНА,
административният орган е издал незаконосъобразен акт, който следва да бъде
отменен.
Допълнителен
аргумент в подкрепа на изложеното е и последвалото изменение на чл.19 от
Наредбата, изключващо възможността за налагане на ПАМ, когато СУМПС е издадено
или подменено въз основа на документ с невярно съдържание, неистински или
преправен документ или не по реда, установен в тази наредба.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр.
Бургас,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед № 769з-69/19.06.2018г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР- Бургас, с която е иззето свидетелство за управление на МПС № *********,,
категория В, АМ, В1, издадено на 10.11.2017г. от ОД на МВР Бургас от С.Х.Т..
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщаването му пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: