№ 2511
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110205202 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Н. П. (подадена чрез адв. Х.) срещу Наказателно
постановление (НП) № 22-4332-029048 от 14.02.2023г., издадено от Г.В.Б. - Началник Група
в Отдел „Пътна полиция” при Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП - СДВР), с
което на жалбоподателя П. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП са му наложени административни
наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на К. Н.
П. са отнети и 10 контролни точки.
В подадената жалба се твърди, че НП е незаконосъобразно. При съставянето на
АУАН и издаването на Наказателно постановление били допуснати съществени нарушения
на административно – производствените правила. Претендира се и за несъответствие между
дадената правна квалификация и изложената в НП фактическа обстановка. Според
жалбоподателя в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в Наказателното постановление не
били описани обстоятелствата, при които нарушението е извършено, нито доказателствата,
които го потвърждават. Оспорва се изложеното в АУАН и НП. Твърди се, че приетото от
административно-наказващия орган не съответства на обективната действителност. Според
жалбоподателя твърдението, че управляваният автомобил бил с прекратена регистрация по
1
чл.143, ал.10 от ЗДвП от 29.11.2022г. противоречало на твърдението, че моторното превозно
средство (МПС) не е регистрирано по надлежния ред. В жалбата се цитира чл.143, ал.10 от
ЗДвП и се посочва, че К. П. не е бил известен, че регистрацията на автомобила е била
прекратена. Поради това се приема, че той не може да носи административно – наказателна
отговорност. С тези аргументи се иска от съда да отмени Наказателното постановление като
незаконосъобразно и да присъди направените по делото разноски.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят К. Н. П. се явява лично единствено в
съдебното заседание на 14.06.2023г. В съдебните заседания на 13.09.2023г., 06.12.2023г. и
21.02.2024г. той не се явява лично пред СРС, но се представлява от адв. Х.. В съдебно
заседание на 14.06.2023г. и жалбоподателят, и адв. Х. заявяват, че поддържат жалбата. По
време на съдебните прения пред СРС на 21.02.2024г. адв. Х. заявява, че по делото не са
събрани доказателства в подкрепа на извода, че П. е съзнавал, че управлява МПС с
прекратена регистрация, нито да е бил надлежно уведомен за това съгласно чл.143, ал.10 от
ЗДвП. Поради това адвокатът счита, че не може да възникне отговорност по чл.140, ал.1 от
ЗДвП. Според защитата липсата на представа у жалбоподателя относно тези обстоятелства
води до извода, че в съзнанието му отсъства знание за тяхното реално съществуване. Според
адв. Х. в случая е налице фактическа грешка по смисъла на чл.14, ал.1 от НК, вр. чл.11 от
ЗАНН, която изключва умисъл на жалбоподателя. Защитата пледира за отмяна на
Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, както и за присъждане
на направените по делото разноски, за които адвокатът представя списък.
Въззиваемата страна – Началник Група в ОПП-СДВР - редовно призована, не се
явява пред СРС и не изпраща представител, който да изрази становище по съществото на
спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Товарен автомобил **** е собственост на К. Н. П..
От Гаранционен фонд изпратили на 04.11.2022г. до К. Н. П. Уведомление № 010709
от 30.10.2022г., че МПС с рег. № **** няма данни за сключен и действащ към 30.10.2022г.
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това
Уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ, обаче, няма данни да е било получено от К. Н. П..
Въпреки това от Гаранционен фонд изпратили на 28.11.2022г. към МВР уведомление, че
автомобилът няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Уведомяването от Гаранционен фонд било получено в ОПП – СДВР по електронен път и въз
основа на него на 29.11.2022г. била прекратена регистрацията на товарен автомобил **** на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Тази служебно прекратена регистрация на МПС-то била
съответно отбелязана в АИС-КАТ на 29.11.2022г., но за нея собственикът на автомобила не
бил уведомен от ОПП - СДВР.
На 19.12.2022г. около 12.45 часа К. Н. П. управлявал товарен автомобил **** в гр.
София по бул. „Александър Пушкин“, с посока на движение от бул. „Никола Петков“ към
2
ул. „Даскал Стоян Попандреев“. На бул. „Александър Пушкин“ № 70 К. Н. П. бил спрян за
полицейска проверка, в хода на която се установило, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП на 29.11.2022г. Поради това св.
Преслав Д., в присъствието на св. В. С., съставил срещу К. Н. П. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) Серия GA № 785630 от 19.12.2022г. - за нарушение на
чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Препис от този Акт е връчен на К. Н. П. срещу подпис на
19.12.2022г.
След като на 19.12.2022г. К. Н. П. разбрал, че товарен автомобил **** няма
застраховка „Гражданска отговорност“, такава била сключена още същия ден и след
уведомление от Гаранционен фонд за наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ - на 19.12.2022г. в 13:04 часа била възстановена регистрацията на автомобила,
за което било направено и съответното отбелязване в АИС-КАТ.
С писмо рег. № 4332р-1875 от 10.01.2023г. от ОПП – СДВР уведомили Началника на
06 РУ – СДВР за случая, като посочили, че деянието е извършено на 19.12.2022г. на
територията на 06 РУ – СДВР и е съставомерно по чл.345, ал.2 от НК. Поради това от ОПП
– СДВР изпратили административно – наказателната преписка на 06 РУ – СДВР, от където
материалите били препратени към СРП. С Постановление на прокурор от СРП от
26.01.2023г. (изведено в деловодството на СРП на 27.01.2023г.) било отказано образуването
на досъдебно производство по пр. пр. № 5438/2023г. по описа на СРП, като било
разпоредено препис от Постановлението да се изпрати на ОПП – СДВР за преценка относно
реализиране на административно – наказателна отговорност спрямо К. Н. П..
На 14.02.2023г. Гергана Борисова – Началник Група в ОПП – СДВР издала
процесното Наказателно постановление № 22-4332-029048, с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на К. Н. П. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР на К. Н. П. са отнети и 10 контролни точки. К. Н. П. получил препис от
това Наказателно постановление срещу подпис на 14.03.2023г. и на 17.03.2023г. подал
жалба срещу него директно до СРС. С Разпореждане на Председателя на СРС – НО от
21.03.2023г. е изискана административно – наказателната преписка от наказващия орган. С
писмо вх. № 106126 от 18.04.2023г. от ОПП – СДВР представили на съда административно-
наказателната преписка и на 19.04.2023г. е образувано настоящото дело пред СРС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства : показанията на свидетелите Д. и С., както и от
писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на
основание чл.283 от НПК – Постановление на прокурор от СРП за отказ от образуване на
досъдебно производство от 26.01.2023г.; справка картон на водача; Заповед № 8121К-13180
от 23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи; Акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019г.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи;
писмо от ОПП – СДВР с вх. № 163860 от 09.06.2023г. (с приложени справка за регистрации
3
на МПС с рег. № ****; справка за собствеността на МПС с рег. № **** и Формуляр за
изготвяне на длъжностни характеристики и протокол за запознаване на служителите с
длъжностна характеристика); писмо от СРП с вх. № 149337 от 29.05.2023г. (с приложени
заверени копия на Постановление на прокурор от СРП за отказ от образуване на досъдебно
производство от 26.01.2023г.; писмо до Началника на 06 РУ – СДВР с рег. № 4332р-1875 от
10.01.2023г., АУАН Серия GA № 785630 от 19.12.2022г.; справка за регистрации на МПС с
рег. № ****; справка за собствеността на МПС с рег. № ****; справка картон на водача и
въпросник – приложение към застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
„Злополука“ към полица № BG/11/122003667088); писмо от ОПП – СДВР с вх. № 192132 от
05.07.2023г.; писмо от ОПП – СДВР с вх. № 200655 от 13.07.2023г. (с приложени
Удостоверение от Началник Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР; Протокол за запознаване с
длъжностна характеристика; специфична длъжностна характеристика; справка за
регистрации на МПС с рег. № **** и справка за собствеността на МПС с рег. № ****), както
и писмо от Гаранционен фонд с вх. № 790 от 02.01.2024г. (с приложени справка от базата
данни на информационен център към Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС с рег. № ****; справка за изпратени писма от Гаранционен фонд към
собственика на МПС с рег. № **** и Уведомление с изх. № 010709/30.10.2022г. по чл.574,
ал.10 от КЗ).
Показанията на свидетеля Д. се явяват неинформативни спрямо процесното
нарушение, тъй като той няма съхранен спомен относно проверката на товарен автомобил
**** в гр. София на бул. „Александър Пушкин“. Последното би могло да бъде оправдано с
обема и естеството на работа на св. Д.. Въпреки това, обаче, от разпита на този свидетел се
установява, че чрез справка на служебния таблет, а в последствие и с дежурната част
полицаите получават информация дали едно МПС има валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, респ. дали е с прекратена регистрация. В тази част показанията на св. Д.
касаят принципно как се извършва проверка и доколкото звучат непредубедено, достоверно
и намират опора в показанията на св. С., както и в справките, приложени по делото - СРС
кредитира думите на св. Д. относно посочените тук обстоятелства. В останалата част
(касателно доказване на елементи от фактическия състав на конкретното нарушение)
показанията на свидетеля Д. се явяват неинформативни, поради което съдът не ги постави в
основата на фактическите и правните си изводи.
Показанията на свидетеля С. са относими и информативни. Този свидетел има добре
съхранен спомен за конкретната проверка. Думите на св. С. звучат достоверно, логично и
намират опора в кредитираните по-долу писмени доказателства. Поради това съдът ги
кредитира.
Цитираните по-горе материали от пр. пр. № 5438/2023г. по описа на СРП следва да се
кредитират от съда, тъй като са достоверни, обективни и взаимно се допълват. Писмото до
Началника на 06 РУ – СДВР с рег. № 4332р-1875 от 10.01.2023г. (приложено на лист 41 от
делото) и АУАН Серия GA № 785630 от 19.12.2022г. (приложен на лист 42 от делото) са
еднопосочни и намират опора в справките за регистрации на МПС с рег. № ****, както и в
4
показанията на св. С.. Поради това СРС кредитира цитираните по-горе писмени
доказателства и приема, че е доказано, че на 19.12.2022г. жалбоподателят е управлявал
товарен автомобил ****, който е бил със служебно прекратена регистрация, поради което на
К. Н. П. е съставен АУАН за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, но поради твърдения
за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК преписката, образувана по случая, ведно с АУАН, е
била изпратена от ОПП – СДВР на 06 РУ – СДВР, а от там – на СРП.
Справката картон на водача (приложена на лист 7-9 и лист 45-47 от делото) е
издадена от държавен орган и има доказателствена сила за посочените в нея обстоятелства.
Поради това съдът кредитира това писмено доказателство и установява, че жалбоподателят е
имал и други предишни нарушения по ЗДвП.
Съдебният състав се доверява и на приложените на лист 26, лист 27-28, лист 43, лист
44, лист 67 и лист 68-69 от делото справки, тъй като те също са обективни и достоверни, с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Освен това справките за
регистрации на МПС с рег. № **** (приложени на лист 26, лист 43 и лист 67 от делото)
намират опора в АУАН Серия GA № 785630 от 19.12.2022г., писмата от ОПП – СДВР с вх.
№ 163860/09.06.2023г. и с вх. № 192132/05.07.2023г., справката от базата данни на
информационен център към Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска отговорност“ на
МПС с рег. № **** – касателно това, че на 29.11.2022г. е била служебно прекратена
регистрацията на товарен автомобил **** на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Справките за
собствеността на МПС с рег. № **** също намират опора в съдържанието на АУАН, както
и в справката от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд за
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № **** – относно това, че собственик
на МПС-то е жалбоподателят К. Н. П..
От документите на 90-92 от делото, както и от писмата от ОПП – СДВР с вх. №
163860/09.06.2023г. и с вх. № 192132/05.07.2023г., съдът приема за доказано, че въз основа
на уведомление от Гаранционен фонд (изпратено на 28.11.2022г. към МВР по електронен
път) е била прекратена регистрацията на товарен автомобил **** на 29.11.2022г. От
справките за регистрации на МПС с рег. № **** (приложени на лист 26, лист 43 и лист 67 от
делото), както и от въпросник – приложение към застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и „Злополука“ към полица № BG/11/122003667088 (приложено на лист 48
от делото) се установява, че на 19.12.2022г. в 13:04 часа е била възстановена регистрацията
на автомобила след уведомление от Гаранционен фонд за наличие на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, за които обстоятелства са били направени съответните
отбелязвания в АИС-КАТ.
Констатациите от АУАН Серия GA № 785630 от 19.12.2022г. намират опора в
справките за собствеността на автомобила и за регистрации на МПС с рег. № ****, в
справката от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд за застраховка
„Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № ****, както и в писмата от ОПП – СДВР с вх.
№ 163860 от 09.06.2023г. и с вх. № 192132/05.07.2023г. - относно това, че товарен автомобил
**** е собственост на К. П., като автомобилът е бил с прекратена регистрация от
5
29.11.2022г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Твърденията от Акта, че на 19.12.2022г.
около 12.45 часа К. П. е управлявал товарен автомобил **** в гр. София по бул.
„Александър Пушкин“, с посока на движение от бул. „Никола Петков“ към ул. „Даскал
Стоян Попандреев“ се потвърждават от показанията на св. В. С. и доколкото не се
опровергават от нито едно друго доказателство – съдът кредитира посочената по-горе част
от АУАН.
Постановление на прокурор от СРП за отказ от образуване на досъдебно
производство от 26.01.2023г. е официален документ, издаден от държавен орган и
разполагащ с доказателствена сила за посочените в него обстоятелства. Поради това СРС го
кредитира и приема, че прокурор е решил да откаже да се образува досъдебно производство
във връзка с процесното деяние.
Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра и на приложените по делото Заповеди на
Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и с № 8121з-1632 от
02.12.2021г., Акта за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., Формуляра за изготвяне на
длъжностни характеристики и протокол за запознаване на служителите с длъжностна
характеристика, Удостоверението от Началник Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР,
Протокола за запознаване с длъжностна характеристика, специфичната длъжностна
характеристика и писмото от ОПП – СДВР с вх. № 200655 от 13.07.2023г. От приложените
на лист 29-34, лист 63 и лист 64-66 от делото писмени документи се установява, че св.
Преслав Д. е заемал длъжността „младши автоконтрольор I степен“ в ОПП – СДВР. Като
такъв, по силата на точка 2.1., вр. 1.3.2. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, съдът приема, че св. Д. е имал правомощието да съставя
АУАН. От Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и
Акта за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. (приложени на лист 10 от делото) следва, че
Г.В.Б. е заемала длъжността Началник на 01 група „Административно – наказателна
дейност” в 03 Сектор „Административно обслужване” към ОПП – СДВР и на основание
точка 3.10. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е
имала правомощието да издава Наказателни постановления, включително и процесното НП.
Това означава, че конкретните АУАН и НП са издадени от компетентни за това лица.
Приложените на лист 25 и лист 61 от делото писма от ОПП – СДВР са обективни и
достоверни писмени доказателства. Освен това те намират опора в справките за регистрации
на МПС с рег. № **** и справката от базата данни на информационен център към
Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № ****. Поради
това СРС кредитира писмата на ОПП – СДВР с вх. № 163860/09.06.2023г. и с вх. №
192132/05.07.2023г., и приема за доказано, че от ОПП – СДВР не са уведомили собственика
на автомобила, че е прекратена регистрацията на МПС-то на основание чл.143, ал.10 от
ЗДвП.
Справките за изпратени писма от Гаранционен фонд към собственика на МПС с рег.
№ **** и от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд за застраховка
6
„Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № **** са обективни и достоверни писмени
доказателства. Те намират опора, както помежду си, така и в справките за регистрации на
МПС с рег. № **** и писмата от ОПП – СДВР с вх. № 163860/09.06.2023г. и с вх. №
192132/05.07.2023г. Поради това СРС дава вяра на справките, приложени на лист 90-92 от
делото. От съвкупната им преценка се установява, че на 04.11.2022г. е изпратено
Уведомление към собственика на МПС с рег. № ****, на 28.11.2022г. Гаранционен фонд е
изпратил уведомление и към МВР, а на 29.11.2022г. е била служебно прекратена
регистрацията на автомобила.
Уведомление с изх. № 010709/30.10.2022г. по чл.574, ал.10 от КЗ до К. Н. П.
(приложено на лист 93 от делото) се явява информативно, относимо, достоверно и
обективно писмено доказателство, което намира опора и в справката за изпратени писма от
Гаранционен фонд към собственика на МПС с рег. № ****. Поради това СРС кредитира това
писмено доказателство. От него се установява единствено, че е имало изпратено на
04.11.2022г. Уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ до собственика на автомобила, но не и че
същото е било връчено на К. Н. П..
Писмото от Гаранционен фонд с вх. № 790 от 02.01.2024г. (на лист 88 от делото) не
следва да се кредитират от съда, тъй като не съдържат обективна информация, а
разсъждения за приложението на закона, които не се споделят от този съдебен състав. Редно
е да се посочи, че чл.574, ал.10 от КЗ изисква от Гаранционен фонд да уведоми, а не само да
изпрати на собственика на МПС-то информация, че задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е била прекратена и не е подновена. Освен
това законът дава срок от 14 дни на собственика на МПС-то да представи доказателства за
наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Ако
собственикът на МПС-то не е получил Уведомлението от Гаранционен фонд той няма как да
узнае, че за него е започнал да тече 14-дневният срок по чл.574, ал.10 от КЗ. Според чл.574,
ал.11, изр.2 от КЗ едва когато този 14-дневен срок по чл.574, ал.10 от КЗ изтече и не са били
предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд следва да уведоми компетентните
органи (МВР), че следва да се прекрати регистрацията на МПС-то. Това е още едно
основание СРС да приема, че Уведомлението по чл.574, ал.10 от КЗ трябва да е достигнало
до знанието на собственика на МПС-то и че без то да е връчено – в случая на К. Н. П. –
няма как да се предприемат действия от страна на Гаранционен фонд по информиране на
ОПП-СДВР, а съответно и от тях по прекратяване на регистрацията на автомобила. Именно
поради това СРС отказва да кредитира писмото на Гаранционен фонд, приложено на лист 88
от делото, тъй като съдържанието му се явява предубедено и едностранчиво.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира
приложените на лист 49 и лист 50 от делото документи, тъй като по своето естество те
съдържат свидетелски показания, които, обаче, не са дадени устно и непосредствено пред
съда, а в писмен вид. Поради това тези документи не представляват нито гласно, нито
писмено доказателство. Освен това трайно установената съдебна практика (Решение №
7
149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) счита,
че Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в
нея данни не могат да служат като доказателство за установяване авторството на деянието и
механизма на извършването му. Поради това съдът не подложи на анализ наличните по
делото писмени обяснения от К. П. и Докладната записка до Началника на 06 РУ - СДВР.
При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС приема следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния (към месец март 2023г.)
процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното Наказателно постановление е
издадено от компетентно за това лице (с оглед на изложените по-горе мотиви в тази връзка).
Доколкото след съставянето на АУАН на 19.12.2022г. е последвало препращане на
преписката, образувана по случая, ведно с Акта, от ОПП – СДВР на Началника на 06 РУ –
СДВР с твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК и е била образувана пр. пр. №
5438/2023г. по описа на СРП, след което е било издадено Постановление на СРП за отказ от
образуване на досъдебно производство и чак след това е било издадено процесното
Наказателно постановление, настоящият съдебен състав счита, че в случая разпоредбите от
ЗАНН относно АУАН, вкл. и сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, се явяват неприложими, тъй
като следва да се приеме, че обжалваното НП е издадено при условията на чл.36, ал.2 от
ЗАНН. Поради това не е необходимо да се изследват въпросите дали АУАН е съставен в
сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН и от компетентно лице, дали съдържа реквизитите по
чл.42, ал.1 от ЗАНН и дали са изпълнени изискванията на чл.40 и чл.43 от ЗАНН, тъй като и
без Акт – при отказ на прокурора да образува наказателно производство - може да се
образува административно-наказателно производство. Въпреки изложеното по-горе, за
пълнота на изложението следва да се посочи, че АУАН е съставен в присъствието на един
свидетел и е подписан от него и от актосъставителя; датата на съставяне на Акта съвпада с
датата на извършване на твърдяното нарушение и с датата на установяване на дееца, а от
съставяне на АУАН до издаване на НП не са минали повече от 6 месеца. Според чл.52, ал.1
от ЗАНН наказващият орган е длъжен да се произнесе по административно - наказателната
преписка в месечен срок от получаването й. Неспазването на този срок, обаче, не води до
прекратяване на административното производство, нито до незаконосъобразност на
Наказателното постановление, тъй като срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН не е преклузивен, а е
инструктивен и осигурява само бързото произнасяне на административните органи по
преписките (в този смисъл е Решение на СРС по НАХД № 341/22.02.2001г., влязло в сила на
14.03.2001г. и много други). Отделно в случая от датата на Постановлението на СРП за
отказ от образуване на досъдебно производство /26.01.2023г./ до датата на издаване на
Наказателното постановление /14.02.2023г./ е минало по-малко от месец, поради което не
може да бъде направен извод за допуснато нарушение, свързано със сроковете, в които
8
следва да протече едно административно – наказателно производство.
Неоснователни са аргументите на жалбоподателя за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН и за допуснато противоречие при описание на нарушението в Наказателното
постановление. Деянието е в достатъчна степен ясно описано. Нарушението по чл.140, ал.1
от ЗДвП се реализира тогава, когато са налице всички елементи от фактическия му състав,
включващ и управление на МПС по „пътищата, отворени за обществено ползване“, и
наличие на прекратена регистрация на МПС-то. Само установяване на превозното средство
в движение по „пътищата, отворени за обществено ползване“ или само наличие на служебно
прекратена регистрация на даден автомобил не е достатъчно, за да е реализиран съставът на
нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Необходимо е и двете предпоставки да са
налице. От съдържанието на НП следва, че автомобилът е бил установен, че се движи на
дата 19.12.2022г., а се твърди регистрацията му да е била служебно прекратена от
29.11.2022г. Това означава, че нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е извършено, когато и
двете предпоставки са налице, т.е. на 19.12.2022г. Поради това съдът счита, че времето на
извършване на нарушението е правилно определено в Наказателното постановление.
Доколкото в него са посочени време и място на извършване на деянието, неговият автор,
автомобилът е индивидуализиран, отбелязано е от коя дата и на какво основание е
прекратена регистрацията му, съдът счита, че нарушението е ясно описано. Дали в
действителност регистрацията на МПС-то е прекратена е въпрос по същество. Според
съдебния състав няма допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно – наказателното производство, които да ограничават правото на защита на
наказаното лице да разбере повдигнатото му административно – наказателно обвинение.
Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. От
описанието на фактите в Наказателното постановление става ясно, че в случая се ангажира
административната отговорност на К. Н. П. за нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Релевираните в жалбата доводи за допуснати съществени процесуални нарушение в
НП поради липса на посочени доказателствата не се споделят от съда, тъй като в хода на
описание на нарушението са посочени доказателствата, които го потвърждават. Този
съдебен състав не споделя и твърдението, че МПС с прекратена регистрация е нещо
различно от МПС без регистрация, респ. МПС, което не е регистрирано.
Поради това съдът счита, че няма основания за отмяна на Наказателното
постановление на формално основание и спорът следва да се разгледа по същество.
За да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП е
необходимо да се докаже, че К. Н. П. е привел в движение превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване и че превозното средство към същата дата не е било
регистрирано или е било с прекратена вече регистрация.
Събраните по делото доказателства показват, че на 19.12.2022г. жалбоподателят
действително е управлявал товарен автомобил *** с рег. № **** в гр. София по бул.
„Александър Пушкин“, с посока на движение от бул. „Никола Петков“ към ул. „Даскал
Стоян Попандреев“. Този фактически извод се доказва от АУАН и от показанията на св. С..
9
Същевременно не се опровергава от нито едно друго събрано по делото доказателство. На
следващо място - от съвкупната преценка на справките за собствеността на МПС с рег. №
****, за регистрации на МПС с рег. № ****, за изпратени писма от Гаранционен фонд към
собственика на МПС с рег. № **** и от базата данни на информационен център към
Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № **** се
установява, че към 19.12.2022г. (когато е било установено МПС-то да се управлява от
жалбоподателя К. Н. П.) товарен автомобил *** с рег. № **** е бил със служебно
прекратена регистрация. От съдържанието на писмата на лист 25 и лист 61 от делото, както
и от справките на лист 26, лист 43, лист 67, лист 90 и лист 92 от делото съдът достига до
извода, че по електронен път на 28.11.2022г. е изпратено до МВР уведомление от
Гаранционен фонд, че автомобилът няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и
въз основа на това уведомление на 29.11.2022г. е била прекратена служебно регистрацията
на МПС-то на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
В случая, обаче, съдът констатира, че неправилно е била служебно прекратена
регистрацията на товарен автомобил *** с рег. № **** на 29.11.2022г. на основание чл.143,
ал.10 от ЗДвП, тъй като за да се прекрати служебно регистрацията на един автомобил на
основание чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП не е достатъчно в ОПП – СДВР да получат
уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането (за това, че
автомобилът няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“), а е необходимо да се
уведоми и собственикът на превозното средство. В случая от писмата на ОПП – СДВР с вх.
№ 163860/09.06.2023г. и с вх. № 192132/05.07.2023г., както и косвено от показанията на св.
С. (че водачът на МПС-то бил изненадан, че е прекратена регистрацията на автомобила) се
доказва, че собственикът на МПС с рег. № **** не е бил уведомен. Липсата на уведомяване
на собственика означава, че фактическият състав на чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП не е
изпълнен, поради което и отбелязването в АИС-КАТ, че автомобилът е с прекратена
регистрация на 29.11.2022г. се явява преждевременно действие – несъобразено с
изискванията на закона.
От направения по-горе анализ на чл.574, ал.10 и ал.11 от КЗ също следва, че и
уведомяването от Гаранционен фонд към ОПП – СДВР е било преждевременно, тъй като
собственикът на автомобилът не е получил Уведомлението по чл.574, ал.10 от КЗ с №
010709/30.10.2022г. и за него не е започнал да тече 14-дневният срок за представяне на
доказателства за наличие на сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, поради което не са били в случая налице и предпоставките за
изпращане на уведомление по чл.574, ал.11 от КЗ на МВР, от където пък следва, че не са
били налице и предпоставките за служебно прекратяване на регистрацията на МПС с рег. №
****. Поради това излиза, че само формално са били изпълнени изискванията на чл.18, т.2,
вр. чл.18б, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
10
Гореизложеното означава, че щом незаконосъобразно е била прекратена по служебен
път регистрацията на МПС-то на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП (без да е бил уведомен
собственикът на автомобила), то по аргумент на противното това означава, че не са били
налице основанията за прекратяване на регистрацията на МПС-то, от където пък следва, че
не е доказано конкретното административно – наказателно обвинение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП от обективна страна.
От субективна страна също не е доказано извършването на процесното нарушение,
тъй като собственикът на автомобила, респ. водачът му към 19.12.2022г. не се доказа да е
знаел, че е служебно прекратена регистрацията на МПС с рег. № **** и развитите в тази
връзка доводи от защитата се явяват напълно основателни.
Водим от гореизложеното съдът прие, че административно – наказателното
обвинение срещу К. Н. П. не е доказано и съответно не следва да се ангажира
административната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В
този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС на НК на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2022г. на I-ва и II-ра колегия на ВАС.
Изложеното до тук показва, че конкретното административно – наказателно
обвинение е недоказано и обжалваното Наказателно постановление следва да бъде изцяло
отменено.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено, тъй като в съдебно заседание на 21.02.2024г. е представен
списък с разноски, който съответства по размер на уговореното и изплатено възнаграждение
за адвокат на жалбоподателя – 300 лева (видно от лист 4 и лист 95 от делото пред СРС).
Според чл.143, ал.1 от АПК и с оглед изхода на делото, органът, издал процесното НП,
следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за един адвокат. В случая
уговореното и изплатено възнаграждение на адв. Х. е в размер на 300 лева и СДВР (към
чията структура спада Отдел „Пътна полиция” при СДВР) следва да бъде осъдена да заплати
на К. Н. П. за направени от него разноски по делото за адвокат именно сумата от 300 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-029048 от 14.02.2023г., издадено
от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на К. Н. П. са наложени
11
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР са му отнети и 10 контролни точки.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на К. Н. П. с
ЕГН **********, с адрес : ***** сумата от 300 лв. (триста лева) за направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12