Решение по дело №2194/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка чл.68, ал.1 от Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр).

Образувано е по жалби на Община Аксаково, представлявана от Кмета, Община Варна, представлявана от Кмета и Областен управител на област с административен център Варна против Решение № 328/11.09.2023 г. по Преписка № 176/2022 г. на Трети специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, с което: 1.) Установява, че Община Варна, представлявана от кмета И. П., е осъществила непряка дискриминация по защитения съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признак „лично положение“, по отношение на лицето П. Д. П.; 2.) Установява, че Община Аксаково, представлявана от кмета А. С., е осъществила непряка дискриминация по защитения съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признак „лично положение“, по отношение на лицето П. Д. П.; 3.) На основание чл.47, т.4 от ЗЗДискр. дава задължително предписание на Община Варна, представлявана от кмета И. П., и Община Аксаково, представлявана от кмета А. С., да постигнат консенсус превозвачите от двете общини, съответно „Градски транспорт“ ЕАД и „Ченсфилд-55“ ЕООД, да продължат да извършват превози на пътници по една и съща непроменена маршрутна линия, като едното Дружество-превозвач да бъде обозначено с различен номер от № 409, за което да бъде проведена информационно- разяснителна кампания, с която жителите и посетителите на Община Варна и Община Аксаково да бъдат информирани, че двете транспортни фирми ще извършват пътнически превози по една и съща непроменена маршрутна линия, че ще бъдат обозначени с различни номера, и че при обслужването си ще имат различни правила и цени за извършването на услугата превоз на пътници; 4.) Установява, че Областният управител на Област Варна е осъществила непряка дискриминация по защитения съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признак „лично положение“, по отношение на лицето П. Д. П.; 5.) На основание чл.47, т.4 от ЗЗДискр. дава задължително предписание на Областния управител на Област Варна, след постигане на консенсус между Общините Варна и Аксаково, единият от превозвачите „Ченсфилд-55“ ЕООД (квота на Община Аксаково) или „Градски транспорт“ ЕАД (квота на Община Варна) да промени само номера на автобусна линия № 409, без да променя маршрута, областният управител да утвърди новия номер на непроменената автобусна линия.

В жалбата на Община Аксаково, депозирана чрез пълномощник И. И. Д. се релевират подробни съображения, че оспорения акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, с оглед което се отправя искане за неговата отмяна. Твърди се, че съгласно одобрената транспортна схема на гр. Варна, превозите по автобусна линия № 409 се възлагат на квотен принцип - част от маршрутните разписания се възлагат от община Аксаково (която има сключен договор за изпълняване на превозите с фирма „Ченсфилд-55“ ЕООД), а останалата част се възлагат от община Варна (която има сключен договор за изпълняване на превозите с фирма „Градски транспорт“ ЕАД). Посочва се, че двамата превозвачи, макар и обслужващи една линия и едно маршрутно разписание, изпълняват превозите в условията на оперативна самостоятелност, независимо един от друг и съобразно клаузите на договорите, които всеки от тях е сключил със съответния Възложител - Община Варна или Община Аксаково. Посочва се също, че транспортните средства на двамата превозвачи са брандирани с логото на всеки от двамата изпълнители - „Градски транспорт“ ЕАД и на „Ченсфилд-55“ ЕООД, същите са разпознаваеми и с отчетливи знаци и табели на съответния превозвач, и всеки гражданин има възможност сам да избере и да разбере с транспортното средство на кой от двамата превозвачи да пътува. Пояснява, че транспортните средства на превозвача от квотата на община Аксаково - „Ченсфилд - 55“ ЕООД, не са включени към системата за електронно таксуване и разписание и съответно не са оборудвани с машини за продажба на билети и с чекиращи устройства за проверка на тяхната валидност. Това е така, тъй като автоматизираната билетна система и единното информационно обслужване са реализирани по проект „Интегриран градски транспорт на Варна”, по договор за предоставяне на БФП, сключен между община Варна - бенефициент и Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 - 2013г., с партньор по проекта „Градски транспорт“ ЕАД. Община Аксаково не участва и не е част от цитирания проект с европейско финансиране - нито като бенефициент, нито като партньор. Прави се възражение, че съставът на КЗД не е изискал доказателства лицето П. П. изобщо да е била пътник в автобусна линия № 409, тъй като тя така и не е представила пред КЗД, нито електронния билет за пътуване с „Градски транспорт“, който твърди, че е закупила, нито доказателства, че изобщо е пътувала с превозвача на Община Аксаково - „Ченсфилд - 55“ ЕООД. В допълнение се посочва, че всички граждани, които ползват услугите на изпълнителя от квотата на община Аксаково - „Ченсфилд - 55“ ЕООД по автобусна линия № 409 следва да закупят билет за превоз от кондукторите в превозните средства и това изискване не е приложено само с оглед личността на П.. Закупеният от нея билет от мобилното приложение е ясно обозначен, че важи за „Градски транспорт“ ЕАД, а същата е видяла, според нейните собствени твърдения, че се качва на автобус на „Ченсфилд - 55“ ЕООД, което означава, че тя е избрала с кой превозвач да пътува и няма причина, поради която да се чувства дискриминирана за своя личен избор. С тези доводи се иска отмяна на оспореното решение на КЗД.

В открито съдебно заседание, чрез пълномощник И. Д., жалбоподателят поддържа жалбата си. По съществото на спора сочи, че за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство, е необходимо да е установено по един безспорен начин различното третиране на г-жа П., което да е извършено съзнателно и при наличието на пряка причинно следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в личното й положение. В конкретния случай счита, че липсват доказателства, които да обосновават наличието на неравно третиране при защитен признак, поради което съществуват основателни съмнения във верността на твърденията на лицето, подало жалбата в КЗД. Посочва, че твърденията на П. са, че е ползвала превоз по автобусна линия 409 на 18.06 в 17:30 часа, а приложения в кориците по делото електронен билет е от 18.06 с валидност до 20:42 часа, може да се направи обосновано предположение, че той е закупен в 19:42 часа. Освен това този билет би могъл да бъде закупен от всеки един гражданин на страната, който си е инсталирал мобилното приложение на телефонния апарат и да бъде предоставен на П.. Освен това твърди, че автобусна линия 409 изобщо няма маршрут на движение близък до този, по който П. твърди, че се е движила, поради което счита, че постановеното решение на Комисията за защита от дискриминация не е обективно в пълнота, тъй като не е разгледан и обсъден целия доказателствен материал. Отправя искане за отмяна на решението, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ответната страна и моли същото да бъде редуцирано до минималния размер.

В жалбата на Община Варна, депозирана чрез пълномощник гл.юриск. С. Н., се релевират подробни съображения, че оспорения акт е неправилен, поради вътрешната необоснованост, неправилност и противоречивост между диспозитива на решението и наличните в преписката факти и обстоятелства. Твърди се, че обслужването на автобусна линия № 409 се осъществява от Община Аксаково (чрез сключен по реда на ЗОП договор с превозвача „Ченсфилд- 55" ЕООД) и от Община Варна (чрез „Градски транспорт" ЕАД) при равни квоти. Несъответствие между посочените оператори при билетното обслужване на линията възниква след 01.01.2021 г., но то не е свързано с незаконосъобразни фактически и/или правни действия или бездействия на Община Варна, насочени към пряка или непряка дискриминация на пътници, ползващи въпросната автобусна линия. С въвеждането от Община Варна на автоматизирана билетна система при ползването на обществената услуга за пътнически превоз чрез устройства за електронно таксуване, нуждата от кондуктори в автобусите на „Градски транспорт" ЕАД отпада и се създава възможност за ползване на преференции в посока намаляване цената на билета, докато при другия оператор - „Ченсфилд-55" ЕООД обслужването продължава чрез закупуване на билет от кондуктор в автобуса, който се ползва еднократно, без възможност за ползване на преференции от цената. При така въведения квотен принцип на обслужване (между Община Аксаково и Община Варна) и възникналата като следствие от това разлика в начина и цената на таксуване на пътниците по една и съща автобусна линия № 409, появила се след 01.01.2021 г., след категоричното писмено изявление на оператора „Ченсфилд-55" ЕООД до Кмета на община Варна, че от 01.07.2022 г. дружеството прекратява признаването на превозни документи, издадени от „Градски транспорт" ЕАД, при ползване на услугата чрез автобусите на частното дружество „Ченсфилд-55", действително възниква проблемна ситуация. Допълва се, че превозвачът „Ченсфилд- 55" ЕООД, като не признава, считано от 01.07.2022 г. превозните документи на прекачващи се в неговите транспортни средства пътници, слезли от автобуси на „Градски транспорт" ЕАД, третира всички пътници от тази група еднакво, което изключва хипотезата на твърдяното от подалата сигнала неравно третиране по защитен признак „лично положение", с други лица, които са третирани или биха били третирани по - благоприятно в сравнима сходна ситуация. С тези доводи се иска отмяна на оспореното решение на КЗД.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез гл.юрисконсулт С. Н., поддържа жалбата си. По съществото на спора сочи, че КЗД в своето решение неправилно е приел, че е осъществена непряка дискриминация спрямо лицето П. по признака „лично положение“ и в никакъв случай не може да се направи извод, че същото е постановено в съответствие с целта и смисъла на закона за дискриминация спрямо конкретната жалбоподателка. Отправя искане за отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лева.

В жалбата на Областен управител на област с административен център Варна, депозирана чрез пълномощник гл.юрисконсулт А. Р., се навеждат подробни съображения, че оспорения акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен при нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените правила.

В открито съдебно заседание представител не се явява. В писмено становище по същество, гл.юрисконсулт Р. поддържа жалбата. Счита подадените жалби от страна на Община Варна и Община Аксаково за основателни. Прави искане жалбата да бъде уважена и да се отмени обжалваното решение, като е посочено, че към настоящия момент под егидата на областен управител е сформирана работна група, която търси решение за преодоляване на проблема с превоза на пътници по линия № 409. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна, чрез пълномощника О. К. оспорва жалбата. В отговор по жалбите ги счита за неоснователни и недоказани. Моли Решението на КЗД да бъде оставено в сила, тъй като счита, че не са налице отменителните основания по чл.146 от АПК, тъй като оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган в рамките на неговата власт съгласно чл.65, т.1-5, вр. чл.48, ал.2, т.3, вр. чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. при спазване на матариалноправните и процесуалноправни норми, както и в съответствие с целта на закона. С подробно развити доводи пледира за отхвърляне на жалбите и оставяне в сила на оспореното решение на КЗД. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заявените от жалбоподателите адвокатски/юрисконсултски възнаграждение, тъй като посочва, че случаят не представлява правна и фактическа сложност.

В съдебно заседание по същество допълва, че решението на Комисията е мотивирано и на страните в производството пред Комисията е предоставена възможност да предоставят всички доказателства, които считат, че са относими. Обръща внимание на страните, че относно доказателствената тежест, съгласно чл.9 от ЗЗДискр., признакът „лично положение“ няма легална дефиниция в ЗЗДискр. или друг закон, а обхваща всички останали признаци и може да бъде примерно част от белег на личността, като местоживеене, цвят на очи, коса и т.н., съгласно практиката на Върховния административен съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна П. Д. П., редовно призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбите.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган - Комисия за защита от дискриминация е образувано по повод депозирана жалба с вх.№ 44-00-2397/19.07.2022 г. (л.1-22 от преписката) и множество допълнителни уточнения към нея на П. Д. П. срещу Община Варна.

Въз основа на подадената жалба с разпореждане № 488/22.08.2022 г. на председателя на КЗД е образувана преписка № 176/2022 г., която е разпределена за разглеждане от Трети специализиран постоянен заседателен състав, по изложените оплаквания за дискриминация по признак "лично положение" (л.23 от преписката). На свое заседание определения с разпореждането състав определил председател на състава и докладчик по преписката (л.29 от преписката). С разпореждане № 496 от 30.08.2022 г. на председателят на КЗД, на основание чл.16, ал.2 от Правилата за производство на Комисията за защита от дискриминация и по искане на докладчика по преписка № 176/2022 г. е определен служител в отдел "Специализирано производство" на Дирекция "Специализирано производство, анализ и превенция" на КЗД да извърши проучването на преписката (л.30 от преписката).

В жалбата на П. и уточненията към нея се съдържат оплаквания за осъществена спрямо жалбоподателката дискриминация от страна на Община Варна, изразяваща се в неравно третиране по признак "лично положение" – всички пътници в автобуса по линия № 409 са си били закупили билет за пътуване, но тя е била единствената, която е свалена от автобуса, защото е отказала да си закупи билет от кондукторката в автобуса, при положение, че вече е имала активен такъв, закупен от приложението на фирма „Градски транспорт“ ЕАД-Варна.

Страните са уведомени от КЗД за образуваното производство, като им е дадена възможност за становище и възможност за ангажиране на доказателства по спора (л.31-56 от преписката).

В писмено становище от 16.09.2022 г. от Община Варна, чрез пълномощник юрисконсулт Ненечев, се изразява несъгласие с оплакванията в жалбата. Посочено е, че автобусна линия № 409 „Аксаково - Варна - Златни пясъци“ е междуобщинска автобусна линия от Областната транспортна схема на област с административен център Варна. Обслужването й се осъществява на равни квоти от Община Варна и Община Аксаково. Актуалните маршрутни разписания по автобусна линия № 409 „Аксаково - Варна - Златни пясъци“ са утвърдени със Заповед № РД-21-7712-41/09.11.2021 г. на Областен управител на област Варна. От 01.01.2021 г. таксуването по автобусните и тролейбусните линии от Транспортната схема на община Варна изцяло се осъществява чрез Автоматизирана билетна система. Като част от Транспортната схема на Община Варна, квотата от автобусна линия № 409, обслужвана от Община Варна, е включена към интегрираната обществена услуга за пътнически превоз, което обуславя ползването на единно информационно обслужване, система за електронно таксуване и разписание. Таксуването в автобусите, обслужващи квотата на Община Аксаково, по автобусна линия № 409 „Аксаково - Варна - Златни пясъци“ се осъществява с кондуктори, по цени съгласно сключения договор между тази община и фирма „Ченсфилд-55" ЕООД. В резултат се получават различни цени за един и същ маршрут, както и невъзможност за използване от страна гражданите на преференциите, които предоставя системата за електронно таксуване. На 24.06.2022 г. е постъпило официално уведомление до Кмета на Община Варна, от страна на „Ченсфилд-55" ЕООД, за прекратяване признаването на превозни документи, издадени от „Градски транспорт" ЕАД, считано от 01.07.2022 г., в автобусите, обслужвани от „Ченсфилд-55" ЕООД. С оглед постигане на информираност на гражданите и гостите на гр. Варна, относно едностранно обявените условия от страна на „Ченсфилд-55" ЕООД, на 29.06.2022 г. Община Варна е изготвила и публикувала на сайта си прессъобщение по случая. Посочва се също, че за предприетите от страна на „Ченсфилд-55" ЕООД действия са уведомени Областен управител на област с административен център Варна и Кмета на община Аксаково, които също могат да окажат съдействие за пълното, обективно и всестранно изясняване на казуса, който в никакъв случай не може да впише в субективните възприятия на подалата сигнала г-жа П., тъй като Община Варна е изпълнила своите нормативно вменени й задължения.

В писмено становище от 07.10.2022 г. от Община Аксаково, представлявана от Кмета, се изразява несъгласие с оплакванията в жалбата. Посочено е, че за да се приеме, че е налице дискриминация и да се прехвърли доказателствената тежест на ответника да обори тази презумпция, е необходимо да съществуват доказателства, които създават обосновано предположение за вероятно осъществяване на неравно третиране поради защитен по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признак. За да е налице дискриминация не е достатъчно само да се установи по-неблагоприятно третиране. Не всяко неравно третиране, а само това, което е основано на защитен признак, е дискриминация, поради което причинната връзка между защитения признак и неравното третиране е необходим елемент от фактическия състав на пряката дискриминация. Необходимо е да съществуват доказателства, които са достатъчна индиция, че съпоставимите лица, които не са носители на защитения признак, са третирани по-благоприятно, за да може да се предполага, че именно защитеният признак е причината за неравното третиране. Посочва се също, че от твърденията в жалбата не става ясно по кой точно признак от изброените в чл.4 от ЗЗДискр. жалбоподателката се чувства дискриминирана. Не са установени също така и факти в потвърждение на твърдението, че Община Аксаково е нарушила правото й на равно третиране по някой от признаците, посочени в чл.4 от ЗЗДискр. От описанията и твърденията, изложени в жалбата, не може да се направи извод за неравно третиране на жалбоподателката по някой защитен признак, в сравнение с други лица. Общественият превоз на пътници, изпълняван от „Ченсфилд - 55“ ЕООД, избран но реда на ЗОП от квотата на Община Аксаково, се осъществява при условията на услуга от общ икономически интерес, чрез публичност, равнопоставеност, достъпност и възможност за пътуване на всички граждани, като е осигурена възможност на всеки пътуващ да избере превозвача, с който ще осъществи своя превоз. За да се приеме, че е осъществена дискриминация, е необходимо да се установи, че лицето е третирано по-неблагоприятно на основание признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., отколкото е третирано, било е третирано или би било третирано друго лице в сравнимо сходно положение, каквито данни не са налице в конкретния случай. Ведно със становището е представено копие от Заповед № РД-13-7706-387/14.10.2013 г. на Областен управител на област с административен център-Варна.

В писмено становище от 03.11.2022 г. от Председателя на Общински съвет-Варна се оспорва така подадената жалба и се моли за нейното отхвърляне. В становището е посочено, че Общински съвет - Варна не е компетентен орган по поставените от г-жа П. Д. П. въпроси, тъй като същите могат да бъдат предмет на уреждане чрез споразумение между Община Варна, Община Аксаково, Областен управител на област с административен център Варна и превозвачите, на които е възложено изпълнението на автобусна линия № 409 - „Ченсфилд-55" ЕООД и „Градски транспорт" ЕАД. В този смисъл е отправено искане за заличаване на Общински съвет - Варна като страна по преписка № 176/2022 г.

След приключване на проучването е изготвен от докладчика по преписката доклад-заключение (л.57-63 от преписката), връчен на страните, като им е дадена възможност за ангажиране на нови доказателства.

Преписката е поставена за разглеждане в открито заседание на 23.03.2023 г., като е даден ход. Видно от представения по делото протокол от заседанието (л.186-206 от преписката), в хода му са приети всички писмени доказателства, но е прието, че следва да се изискат допълнителни доказателства от Община Аксаково, представляващи кореспонденция между Областен управител Варна и Община Аксаково касаеща интегрираната система, необходима за закупуване на устройства. Също така Областен управител на област с административен център Варна е конституиран като ответник в производството и производството е насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 22.06.2023 г.

От докладчика по преписката е изготвено допълнение към доклад-заключение (л.228-231 от преписката), връчен на страните, като им е дадена възможност за ангажиране на нови доказателства.

В писмено становище № 16-30-34/24.04.2023 г. Областен управител Варна заявява, че въпреки многобройните опити на Областна администрация Варна да сближи позициите между двете общини (Варна и Аксаково) по въпроса за различното таксуване на пътниците от двете дружества („Градски транспорт“ ЕАД и „Ченсфилд-55“ ЕООД) по автобусна линия № 409 и непризнаването от страна на „Ченсфилд-55“ ЕООД на картите и билетите, закупени от устройствата по проект „Интегриран градски транспорт“ , към която дружеството не може да се присъедини, тъй като липсват законови възможности да бъде включен в проекта. Посочва, че са сезирани множество институции, включително и Омбудсманът на Република България, за да може проблемът да бъде решен, като Областна администрация Варна ще продължава да оказва необходимото съдействие за разрешаване на възникналите проблеми при осъществяване на маршрутните разписания по автобусна линия № 409 в границите на правомощията си.

В открито заседание на 22.06.2023 г. (л.241-245 от преписката) са приети новопостъпилите писмени доказателства и е даден ход на спора по същество.

Производството пред КЗД е приключило с издаване на оспореното решение № 328/11.09.2023 г. (л.260–270 от преписката). Според изложените в решението мотиви, съставът на КЗД е приел, че ответните страни Община Варна, Община Аксаково и Областен управител на област с административен център Варна, са осъществили непряка дискриминация по защитения, съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признак „лично положение“, по отношение на жалбоподателката П. Д. П.. С решението, на основание чл.47, т.4 от ЗЗДискр. на ответниците са дадени задължителни предписания, както следва: на Община Варна и Община Аксаково - да постигнат консенсус превозвачите от двете общини, съответно „Градски транспорт“ ЕАД и „Ченсфилд-55“ ЕООД да продължат да извършват превози на пътници по една и съща непроменена маршрутна линия, като едното Дружество-превозвач да бъде обозначено с различен номер от №409, за което да бъде проведена информационно- разяснителна кампания, с която жителите и посетителите на Община Варна и Община Аксаково да бъдат информирани, че двете транспортни фирми ще извършват пътнически превози по една и съща непроменена маршрутна линия, че ще бъдат обозначени с различни номера, и че при обслужването си ще имат различни правила и цени за извършването на услугата превоз на пътници, а на Областен управител Варна - след постигане на консенсус между Общините Варна и Аксаково единия от превозвачите „Ченсфилд-55“ ЕООД (квота на Община Аксаково) или „Градски транспорт“ ЕАД (квота на Община Варна) да промени само номера на автобусна линия №409, без да променя маршрута, областният управител да утвърди новия номер на непроменената автобусна линия.

За да постанови този резултат административният орган е приел, че с осъществяването на превозите по автобусна линия № 409 „Аксаково - Варна - Златни пясъци“ от двама превозвачи „Ченсфилд-55“ ЕООД (квота на Община Аксаково) и „Градски транспорт“ ЕАД (квота на Община Варна) на различни цени, но с абсолютно един и същи номер на автобуса и за двамата превозвачи, ответните страни Община Варна и Община Аксаково са поставили жалбоподателката П. П. в по-неблагоприятно третиране. Прието е, че същата си е закупила билет чрез автоматизираната билетна система, което я прави редовен пътник. Качвайки се в автобус № 409, обаче П. няма как да знае, че автобусът, на който се е качила е от квотата на Община Аксаково и билетът й от 1 лв. не важи, а за да бъде изряден пътник следва да си закупи друг билет, който да се признава за валиден от „Ченсфилд-55“ ЕООД. От изложеното, съставът счита, че Община Варна и Община Аксаково са осъществили непряка дискриминация по защитения признак „лично положение“ спрямо жалбоподателката П. П.. Прието е също, че личното положение е защитен признак, който няма реално обективно измерение и за всеки конкретен случай трябва да се изследва самостоятелно, спрямо конкретната обстановка. Признакът „лично положение“ включва почти всякакви признаци, без да е необходимо жалбоподателят да посочва в кой закон или международен договор, по който Република България е страна, е установен съответният признак. Признакът „лично положение“ може да включва различни характеристики на личността: местоживеене, ръст, цвят на косата и очите, тегло, стаж, професионален опит, дали лицето получава социални помощи, майчин език, акцент или диалект, хранителни навици, културни обичаи, както и други черти, които отличават един човек или група хора от останалите. В конкретния случай, съставът е приел, че личното положение на жалбоподателката е именно изборът й да си закупи билет за автобусна линия № 409 през автоматизираната билетна система.

За изготвеното решение страните са уведомени както следва: Областен управител Варна на 15.09.2023 г., Община Аксаково, представляван от Кмета, на 15.09.2023 г., Община Варна, представлявана от Кмета, на 15.09.2023 г.,

Жалбата от Община Аксаково е депозирана на 29.09.2023 г., жалбата от Община Варна е депозирана на 28.09.2023 г., а жалбата от Областен управител Варна е депозирана на 29.09.2023 г., поради което жалбите са подадени в законоустановения по чл.149, ал.1 от АПК срок.

Въз основа на жалбата от Община Аксаково, представляван от Кмета е образувано настоящото административно дело № 2194/2023 г., въз основа на жалбата от Община Варна, представлявана от Кмета е образувано административно дело №2246/2023 г. и въз основа на жалбата от Областен управител на област с административен център Варна е образувано административно дело № 2345/2023 г. С актове съдиите-докладчици по административно дело № 2246/2023 г. и административно дело № 2345/2023 г., на основание чл.213 от ГПК, делата са прекратени и са присъединени към настоящото административно дело № 2194/2023 г. за съвместно разглеждане на жалбите за постановяване на едно общо решение по тях.

В съдебна фаза на производството е представена в цялост административната преписка по Решение № 328/11.09.2023 г. на Трети специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация.

При горната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбите като подадени от заинтересовани страни - адресати на акта, за които той е неблагоприятен и в законоустановения срок са процесуално допустими.

Разгледани по същество са основателни.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1, във вр. с чл.146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби при издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Преценката за законосъобразност следва да се извърши съобразно правните и фактическите основания, посочени в административния акт, а съгласно чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон, се преценява към момента на издаването му.

Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл.47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите, тоест настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е издадено от компетентния по чл.47 от ЗЗДискр. административен орган. Жалбата на П. Д. П. е разгледана от компетентен състав по смисъла на чл.48, ал.2, т.3 от ЗЗДискр., във връзка с твърденията за осъществена дискриминация по признак "лично положение" по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.

Актът е постановен в писмена форма и съдържа изискуемите от закона реквизити, съобразно чл.66 от ЗЗДискр. Производството пред КЗД е проведено при спазване на общите процесуални изисквания, както и на особените такива по чл.50 и сл. от ЗЗДискр. – образувано е въз основа на постъпила от П. П. жалба, като след определяне на състава е определен и докладчик. Докладчикът е провел процедура по проучване, в рамките на която е събрал всички необходими доказателства, осигурявайки правото на страните да установят твърденията си с оглед пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата. Докладчикът е изготвил заключение и след дадена възможност на страните да се запознаят с материалите е внесъл преписката, въз основа на което е насрочено и са проведени две открити заседания от състава на КЗД, с призоваване на страните. След последното проведено открито заседание е постановено и оспореното решение. Видно от проведеното проучване, органът е положил усилия за изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулирането в чл.9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация. В решението са изложени съображенията, обосноваващи крайния постановен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е преценила събраните по преписката доказателства и е обсъдила обясненията и възраженията на страните. Предвид това, съдът намира, че КЗД е изпълнила регламентираната процедура, като правото на страните не е нарушено. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗДискр. проучването се извършва в 30-дневен срок. В настоящият случай този срок не е спазен, но предвид неговият инструктивен характер и липсата на възражения от оспорващите страни за ограничаване на правата им от това, съдът приема, че не е налице съществено нарушение на процедурата по събиране на доказателствата, респективно в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на производствените правила.

По отношение на съответствието на решението с материалния закон, съдът приема следното:

За да постанови решението си КЗД е приела, че действията на ответниците: Община Варна, представлявана от Кмета, Община Аксаково, представлявана от Кмета, и Областен управител Варна, са квалифицирани като осъществяване на непряка дискриминация по защитения съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признак „лично положение“, по отношение на жалбоподателката П. Д. П.

По делото не е спорно, че автобусна линия № 409 „Аксаково - Варна - Златни пясъци“ е междуобщинска автобусна линия от Областната транспортна схема на област с административен център Варна и обслужването й се осъществява на равни квоти от Община Варна (чрез превозвача „Градски транспорт“ ЕАД) и Община Аксаково (чрез превозвача „Ченсфилд-55“ ЕООД).

Установи се, че до 31.12.2020 г. и двамата превозвачи - „Градски транспорт“ ЕАД (от квотата на Община Варна) и „Ченсфилд-55“ ЕООД (от квотата на Община Аксаково), са прилагали идентични цени на превозните документи (билети и карти за пътуване). До този момент, билети за пътуване се продавали директно в превозните средства от кондуктори, но от 01.01.2021 г. таксуването в автобусните и тролейбусните линии от Транспортната схема на Община Варна се осъществява чрез Автоматизирана билетна система и като част от Транспортната схема на Община Варна, квотата от автобусна линия № 409, обслужвана от Община Варна, е включена към интегрираната обществена услуга за пътнически превоз, което обуславя ползването на единно информационно обслужване, система за електронно таксуване и разписание. Таксуването в автобусите, обслужващи квотата на Община Аксаково по автобусна линия № 409 „Аксаково - Варна - Златни пясъци“, обаче е продължила да се осъществява с кондуктори, по цени, съгласно сключения договор между Община Аксаково и „Ченсфилд-55“ ЕООД и в резултат на това са се получили различни цени на билетите за един и същ маршрут, както и невъзможност за използване от страна гражданите на преференциите, които предоставя системата за електронно таксуване в автобусите на „Ченсфилд-55“ ЕООД, обслужващи квотата на Община Аксаково. На 24.06.2022 г. е постъпило официално уведомление до Кмета на община Варна, от страна на „Ченсфилд-55" ЕООД, за прекратяване признаването на превозни документи, издадени от „Градски транспорт" ЕАД, считано от 01.07.2022г., в автобусите, обслужвани от „Ченсфилд-55" ЕООД, като още на 29.06.2022 г. Община Варна е изготвила и публикувала на сайта си прессъобщение по случая. Транспортните средства на двамата превозвачи са брандирани с логото на всеки от двамата изпълнители - „Градски транспорт“ ЕАД и на „Ченсфилд-55“ ЕООД, същите са разпознаваеми и с отчетливи знаци и табели на съответния превозвач, така че всеки гражданин да има възможност сам да избере и да разбере с транспортното средство на кой от двамата превозвачи да пътува.

Съгласно чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Изброените в текста на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Основно изискване при преценката има ли осъществена пряка/непряка дискриминация, спрямо лице на основата на заявения признак "лично положение", е да се определи съдържанието на този признак. Тук следва да се посочи, че законодателят не е дал легално определение на защитения признак "лично положение" и за разлика от другите защитени признаци, които са трайни, същностни характеристики на човека, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието в закона обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и, който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона (Решение № 2031 от 10.02.2012 г. по адм. д. № 2055/2011 г., ВАС).

Практиката приема, че за да се установи защитения признак "лично положение" следва да се отговори на въпроса би ли получило лицето същото третиране, ако не притежаваше този значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. В обхвата на признака "лично положение" следва да се включват само значими и ангажиращи за личността характеристики, равностойни със същностните основни признаци за личността, каквито са полът, расата, здравословното състояние, сексуалната ориентация, възрастта, вярата. От фактите по делото не е видно да е налице значим за личността на П. белег, който да е обусловил различното третиране, както и сам по себе си да обоснове същностен за отделната личност белег, който да я отличава от другите пътници в автобуса по линия № 409.

За да е налице непряка дискриминация по признак "лично положение" е необходимо да е установено, че П. е третирана различно и по-неблагоприятно и причината за това е защитеният признак "лично положение". Обстоятелството, че законодателят не е дал легално определение на защитения признак "лично положение", предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. В мотивите на оспореното решение, е прието, че „личното положение на жалбоподателката е именно изборът й да си закупи билет за автобусна линия № 409 през автоматизираната билетна система“.

В този смисъл съдът споделя възражението на Община Аксаково, че с разпоредбата на чл.9 на ЗЗДискр. е създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в производството пред КЗД. Законодателно е възприет принципът на разделяне на доказателствената тежест между жалбоподателя и ответника/ответниците и основната доказателствена тежест е възложена на жалбоподателя. Той е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е жертва на дискриминация. За да се приеме, че е налице дискриминация и да се прехвърли доказателствената тежест на ответника да обори тази презумпция, е необходимо да съществуват доказателства, които създават обосновано предположение за вероятно осъществяване на неравно третиране поради защитен по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признак. За да е налице дискриминация не е достатъчно само да се установи по-неблагоприятно третиране. Защото не всяко неравно третиране, а само това, което е основано на защитен признак, е дискриминация, поради което причинната връзка между защитения признак и неравното третиране е необходим елемент от фактическия състав на пряката дискриминация. Необходимо е да съществуват доказателства, които са достатъчна индиция, че съпоставимите лица, които не са носители на защитения признак, са третирани по-благоприятно, за да може да се предполага, че именно защитеният признак е причината за неравното третиране.

От прочита на жалбата на П. до КЗД и уточненията по нея, на първо място не става ясно по кой точно признак от изброените в чл.4 от ЗЗДискр. същата се е почувствала дискриминирана. Не са установени също така и факти в потвърждение на твърдението, че Община Варна, Община Аксаково и Областен управител Варна са нарушили правото й на равно третиране по някой от признаците, посочени в чл.4 от ЗЗДискр. От твърденията, изложени в жалбата й до КЗД, не може да се направи извод за неравно третиране на П. по някой защитен признак, в сравнение с други лица. От твърденията й в жалбата става ясно, че всички пътници в автобуса по линия № 409 на „Ченсфилд - 55“ ЕООД са били закупили билетите си от кондуктора в автобуса на стойност 1,60 лв., а тя е закупила своя посредством приложението „TicketVarna“ на „Градски транспорт“ ЕАД-Варна, на стойност 1,00 лв.

На следващо място, на 18.06.202 г. около 17:30 часа П. е била свалена от автобус линия № 409 на „Ченсфилд - 55“ ЕООД (по нейни думи), тъй като е отказала да си закупи билет от кондуктора в автобуса, понеже е имала валиден билет за пътуване, закупен преди това от приложението към „Градски транспорт“ ЕАД-Варна. Видно от представената от самата нея ведно с жалбата до КЗД екранна снимка на мобилен телефон от мобилното приложение „TicketVarna“, билетът, който е бил закупен на тази дата, е с валидност до 20:42 часа. Служебно известно на съда е, че валидността на билетите, които могат да бъдат закупени през мобилното приложение „TicketVarna“ е 60 и 90 минути, като респективно билетът за пътуване, който е валиден 60 минути за цялата градска мрежа е на стойност 1 лев, а билетът за пътуване, който е валиден 90 минути за цялата градска мрежа е на стойност 1,50 лв. Видно от екранната снимка закупеният билет от 18.06.2022 г. е на стойност 1 лев, следователно е с продължителност 60 минути. На разпечатката е посочено също, че валидността на билета е до 20:42 часа, поради което съдът обосновано приема, че билетът е бил закупен в 19:42 часа, а не както твърди жалбоподателката „около 17:30 часа“.

При това положение недоказани остават твърденията на П., че е била „редовен пътник“ в автобуса по линия № 409 на „Ченсфилд - 55“ ЕООД, поради което и отказът й да си закупи билет от кондуктора в автобуса правилно е предизвикал последвалия резултат, а именно свалянето й от автобуса като нередовен пътник. Отделно от това, дори и часът на закупуване на електронния билет да съвпадаше с описаните от П. събития хронологически, не са представени доказателства от кой профил е закупен билетът, защото е напълно възможно тази екранна снимка от приложението да е направена от друго лице, което да я е изпратило на П. чрез някое от приложенията за обмен на текстови съобщения (mesenger, viber и др.), която да използва за целите на това производство.

Но дори и при качването си в автобуса по линия № 409 на „Ченсфилд - 55“ ЕООД П. да притежаваше валиден билет за пътуване с градския транспорт на гр. Варна, настоящият съдебен състав намира, че тя не би била обект на непряка дискриминация по признак „лично положение“ посредством свалянето й от автобуса. Всеки друг пътник, който се качи на автобусите, обслужвани от „Ченсфилд - 55“ ЕООД, ще бъде свален от тях, в случай че откаже да си закупи билет за пътуване. И това обстоятелство не зависи ни най-малко от неговото „лично положение“, а единствено от отказа му да си закупи билет за пътуване от кондуктора в автобуса.

В случая, за да се обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., следва да се направи сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация е третирано и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т.е. по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства. Санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обусловен/обвързан именно от защитен признак. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Не всяко третиране, а само такова, основано на защитен признак, е дискриминация. Само на него законодателят е дал законова защита. От доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод за наличие на защитен признак, който да е основание за по-неблагоприятното третиране, поради което не може да се приеме, че с действията си ответниците Община Варна, Община Аксаково и Областен управител Варна, по отношение на П. са допуснали непряка дискриминация.

С оглед на всичко гореизложено, съдът приема, че оспореното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

От процесуалните представители на жалбоподателите са направени искания за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр.чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът, след като съобрази, че делото не с фактическата и правна сложност, намира, че следва да осъди Комисията за защита от дискриминация да заплати в полза на Община Варна, Община Аксаково и Областен управител Варна сума в размер на по 100 лв. за всеки, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд-Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 328/11.09.2023 г. по Преписка № 176/2022 г. на Трети специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация.

ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация да заплати на Община Аксаково, представлявана от Кмета, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация да заплати на Община Варна, представлявана от Кмета, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация да заплати на Областен управител на област с административен център Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.