№ 58
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Весела Ал. Венева
в присъствието на прокурора Ив. Л. Ил.
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно административно
наказателно дело № 20211100604373 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.378, ал.5 от НПК вр. с глава ХХІ от
НПК.
С Решение от 08.06.2021г., постановено по НАХД №4735/2020г. по
описа на СРС, НО, 96-ти състав, е признал обвиняемия Р. К. Н. за ВИНОВЕН
в това, че на 07.01.2019 г. около 12.00 ч. в гр. София, ж.к. „****“, ул. ****,
чрез нанасяне на удар с дървена дръжка в областта на главата на Г.Ц.З. му
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата,
изразяваща се в подкожен хематом и разкъсно-контузна рана в лявата челно
теменна област, сътресение на мозъка, ограничено охлузване в лявата
теменно тилна област на главата, кръвонасядане на клепачите на лявото око, с
което е реализиран медико-биологичният признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и деянието е извършено по хулигански подбуди
- на публично място, без наличие на конкретен личен мотив и без да е бил
провокиран от пострадалия, при демонстрация на безнаказаност и
пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в
1
обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделните лица
- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК го е ОСВОБОДИЛ
ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е НАЛОЖИЛ административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 2000 (ДВЕ ХИЛЯДИ) ЛЕВА.
Срещу това решение е подадена жалба от обвиняемия Р. К. Н., в която
се изразява недоволство от атакуваното решение, иска се наказателното
производство да бъде прекратено, тъй като срещу него за същото деяние
имало приключило наказателно производство, а именно НЧХД №9992/2019г.
по описа на СРС, което било влязло в сила. На следващо място се сочи, че
извършеното от Н. деяние било в условията на неизбежна отбрана съгласно
чл.12, ал.1 от НК, като се излагат съответните съображения в тази насока. На
трето място се сочи, че обвиняемият счита, че не е извършил деянието по
чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК. Твърди се, че инкриминираното
деяние не е извършено на публично място, а в частен имот, собственост на
обвиняемия, както и че е имал личен мотив за извършеното, а именно
нахлуването на пострадалия в частната му собственост, обидите и заканите,
отправени му от него. С оглед на гореизложеното се иска отмяна на
атакуваното решение и прекратяване на наказателното производство,
алтернативно се претендира оправдаването на обвиняемия по предявеното му
обвинение, а в случай, че бъде признат за виновен и от въззивния съд, се иска
намаляване на наложената му глоба до предвидения в закона минимален
размер от 1000 лева. С жалбата се отправя доказателствено искане – да се
присъедини към настоящето производство НЧХД №9992/2019г. на СРС.
В разпоредително заседание на 09.11.2021г., въззивният съд по реда на
чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не
се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и ангажирането на нови
доказателства.
Искането на обвиняемия за присъединяване на НЧХД №9992/2019г. по
описа на СРС, е оставено без уважение, тъй като посоченото дело е било вече
присъединено към настоящето наказателно производство от първостепенния
съд.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска
прокуратура намира жалбата на обвиняемия за неоснователна, сочи, че
2
възприетата от първия съд фактическа обстановка е на база събраните по
делото доказателства, решението на районния съд намира за мотивирано, а
наложеното на обвиняемия наказание счита за справедливо, поради което
пледира за потвърждаване на атакуваното решение.
Защитникът на обвиняемия – адв. Т., счита, че настоящето
наказателно производство следва да се прекрати, тъй като се явява второ по
ред след прекратеното дело от частен характер. Посочва, че наказателното
производство е образувано с привличането на обвиняемия в това му качество
на 20.10.2019г., а тъжбата по делото от частен характер е подадена на
20.06.2019г. На следващо място, изтъква, че деянието, осъществено от
обвиняемия, не може да съставлява престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК,
защото, за да е налице състав на такова престъпление, трябва да липсва личен
мотив и деянието да е извършено на публично място. В конкретния случай
посочва, че има личен мотив и той е нахлуването на пострадалия в частна
собственост и опита му за саморазправа. Изтъква още, че освен наличието на
личен мотив, обвиняемият е действал и в условията на неизбежна
самоотбрана, за която е необходимо само противоправно действие, което е
започнало и да има заплаха за личността на отбраняващия се. По тези
съображения счита, че обвиняемият следва да бъде оправдан по така
повдигнатото му обвинение.
Обвиняемият Р. К. Н. в правото си на лична защита заявява, че няма
какво да добави, в правото си на последна дума посочва, че е невинен и
държи да бъде оправдан, както и че иска това, което е казал адвокатът му.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както
и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие
с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение,
констатира, че са налице основания за неговата частична отмяна, по
следните съображения:
Първоинстанционното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, обсъдени подробно и изчерпателно в мотивите на
решението. Въз основа на този доказателствен материал въззивният съд прие
следното от фактическа страна:
Обвиняемият Р. К. Н., с ЕГН **********, е роден в гр. Бобов дол, живущ
3
в гр. София, ж.к. *****, българин е, български гражданин, женен, неосъждан,
работи, с висше образование.
На 07.01.2019г., около 12:00 часа, обвиняемият се намирал в град София,
ж.к. *****, пред сградата, в която живеел и идеални части от която
притежавал, като чистел от сняг с дървена метла паркиран лек автомобил.
В това време Г.З., с управлявания от него автомобил с рег.№****, спрял
на тротоара пред сградата, в която живеел обвиняемият. В автомобила на З. се
возели свидетелките Д.Д.Б. и Д.К.Г.. Д.Б. седяла на задна лява седалка, зад
шофьора, а Д.Г. седяла на задна дясна седалка в превозното средство. При
спирането на автомобила, обвиняемият се развикал, че мястото е частна
собственост и спрелият автомобил трябва да се махне. З. му отвърнал, че е
спрял само, за да слязат двете жени, които живеели в блок от другата страна
на улицата. След това излязъл от автомобила и отишъл до задната дясна
врата, за да помогне на свидетелката Г. да слезе. Обвиняемият Н. се
приближил бързо до З. и му се развикал да се маха веднага, като З. се опитал
да разясни отново причината за спирането си, но в този момент обвиняемият
го ударил по главата с дървената дръжка на метлата, която държал в ръцете
си. От удара дръжката се счупила, а от главата на З. потекла кръв.
Свидетелката Б., виждайки какво се случва, се обадила на телефон 112, а
обвиняемият се запътил към своя автомобил, влязъл в него и запалил
двигателя му. Свидетелите Д.Б. и Г.З. застанали пред него и не му позволили
да потегли. Скоро след това пристигнали служители на СДВР, които след
известен спор с обвиняемия го задържали. На адреса се отзовала и линейка,
която откарала З. в УМБАЛ "Св.Анна".
От СМЕ, изготвена в хода на досъдебното производство, се установява,
че на свидетеля З. е била причинена контузия на главата, изразяваща се в
подкожен хематом и разкъсно-контузна рана в лявата челно теменна област,
сътресение на мозъка, ограничено охлузване в лявата теменно тилна област
на главата и кръвонасядане на клепачите на лявото око. Установява се още, че
тези увреждания са получени в резултат от действието на твърд тъп предмет и
могат да се получат по начин и време, така, както е съобщил пострадалият.
Установените травматични увреждания са от естество да причинят временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
От заключението на КСППЕ се установява, че обвиняемият Р.Н. е
4
психично здрав, по време на инкриминираното деяние не е бил в състояние
физиологичен афект, силно раздразнение, уплаха и смущение и е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното.
От заключението на ВТЕ, също изготвена в хода на досъдебното
производство, се установява, че Лице №1 нанася удар с глава и с носената от
него метла в областта на главата на Лице №2. Установява се още, че
видеозаписът е негоден за лицева идентификация.
Изложената фактическа обстановка настоящият съд възприе въз основа
на събраните в досъдебното производство доказателства, преценени по реда
на чл.378, ал.2 от НПК, а именно: гласни - показанията на свидетелите Д.Б.,
Д.Г. и Г.З.; способите за доказване: заключения на СМЕ, ВТЕ и КСППЕ;
писмените: протокол за разпознаване, протокол за доброволно предаване,
скица на поземлен имот, справка от СО, медицинска документация,
свидетелство за съдимост, както и от събраните в хода на съдебното
следствие, проведено от районния съд, гласни доказателства: обяснения на
обвиняемия, показания на свидетелката А. Н.а.
Посочените доказателства са последователни, еднопосочни, не
съдържат вътрешни противоречия, не са в противоречие и помежду си,
поради което обсъдени поотделно и в цялост, сочат на възприетата от първия
съд фактическа обстановка, която бе възприета и от въззивния съдебен
състав.
Първоинстанционният съд е направил правилна преценка на целия
доказателствения материал, въз основа на което е изградил и своите правни
изводи, които настоящият съдебен състав намира за правилни, обосновани,
законосъобразни и споделя изцяло, поради което възприе фактическа
обстановка като тази, приета от първата инстанция, /възпроизвеждаща без
съществени изменения и фактическата обстановка, описана в
постановлението на СРП/. Въззивният съдебен състав се солидаризира
напълно и с оценката на доказателствата, извършена от първостепенния съд,
още повече, че анализът на доказателствата не се оспорва от страните, не се
оспорва и авторството на деянието както и нанасянето на удар от обвиняемия
с държаната от него метла с дървена дръжка по главата на свидетеля Г.З..
Спори се по правните изводи, по правната квалификация на деянието,
възприета от районната инстанция, както и се претендира прекратяване на
5
наказателното производство поради наличието на друго такова наказателно
производство със същия предмет. Именно тези доводи на защитата трябва да
получат обстоен и аргументиран отговор в настоящето решение.
Доколкото анализа на доказателствата, направен от районния съд,
изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, а и същият не е спорен по
делото, въззивният съд намери, че не дължи повторен анализ на
доказателствата, събрани в хода на досъдебното и съдебното следствие.
Въз основа на посочените и обсъдени подробно от контролираната
инстанция доказателства, въззивният съд намери, че обвиняемият Р.Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.131, ал.1, т.12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
От обективна страна – на 07.01.2019 г. около 12.00 ч. в гр. София, ж.к.
„****“, ул. ****, обвиняемият Р.Н. чрез нанасяне на удар с дървена дръжка в
областта на главата на Г.Ц.З. му причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в контузия на главата, изразяваща се в подкожен хематом и разкъсно-
контузна рана в лявата челно теменна област, сътресение на мозъка,
ограничено охлузване в лявата теменно тилна област на главата,
кръвонасядане на клепачите на лявото око, с което е реализиран медико-
биологичният признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота и деянието е извършено по хулигански подбуди - на публично място,
без наличие на конкретен личен мотив и без да е бил провокиран от
пострадалия, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към
установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната
неприкосновеност и достойнството на отделните лица.
От субективна страна деянието е осъществено от обвиняемия при
форма на вината – пряк умисъл. При осъществяване на деянието, като
пълнолетно и вменяемо лице той е знаел, че нанасянето на удар с дървената
дръжка на държаната от него метла по главата на З. ще причини телесни
увреждания на пострадалия, като пряко е целял именно това и е бил
мотивиран и от желанието си да демонстрира, че не зачита установения
обществен ред и правата на личността. Обвиняемият Н. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването именно на тези
последици – да нанесе травматично увреждане на З., демонстрирайки, че няма
6
да се съобрази с установените правила и че няма да зачете телесната
неприкосновеност на З.. Налице е и допълнителният квалифициращ признак
от субективна страна - хулигански подбуди при осъществяване на деянието.
Обвиняемият и пострадалият не са се познавали до този момент и са
липсвали предходни лични отношения, които да мотивират поведението му.
Тук е мястото да бъде даден отговор на наведените от защитата доводи.
Във връзка с възражението, че деянието е несъставомерно по чл.131,
ал.1, т.12 от НК, поради това, че обвиняемият е имал личен мотив, който се
изразява в „нахлуването“ на З. в имота на обвиняемия, както и че деянието не
е извършено на публично място, следва да се каже първо, че личен мотив има,
когато деецът и пострадалият са се познавали, имали са предходни
взаимоотношения, в резултат от които се е стигнало до реализирането на
противоправното деяние. Настоящият случай не е такъв. Обвиняемият Н. и З.
са се срещнали за първи път на инкриминираната дата, без да са имали
каквито и да било отношения по между си, не са се познавали, така че не е
имало личен мотив у обвиняемия да нанесе инкриминираното телесно
увреждане на пострадалия. Единственият мотив и подбуди на обвиняемия са
били да демонстрира безнаказаност, като не се е съобразил с установения
правов ред в страната, с обществените очаквания за правомерно и
законосъобразно поведение от всеки субект и с личната неприкосновеност на
З.. Дори и последният да е паркирал автомобила си в неговото парко място,
това не му дава право да нарушава телесната неприкосновеност на
нарушителя, нито пък това е начина да защити неприкосновеността на
частната си собственост.
На следващо място, не могат да се споделят твърденията на защитника,
че деянието не е извършено на публично място, защото парко мястото било
частна собственост. Дали мястото е публично се определя не от вида
собственост, а от броя на лицата, които имат достъп до него. В случая
инцидентът се е разиграл на тротоара, който е обществено място, защото до
него имат достъп неограничен кръг лица – всеки, който преминава от там и
действията на обвиняемия е могло да бъдат възприети от голям брой лица.
Процесното парко място представлява част от тротоара. Дори обвиняемият да
е негов собственик, доколкото то е открито и случващото се в него може да
се възприеме от всеки преминаващ, то и мястото е публично. По друг начин
7
би стоял въпросът, ако парко мястото бе закрито, какъвто не е този случай.
С оглед на горното, напълно правилно и законосъобразно районният
съдебен състав е субсумирал деянието, извършено от обвиняемия, под
нормата на чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
В диспозитива на атакуваното решение обвиняемият е признат за
виновен да е извършил деянието при условията на чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Доколкото единствено и само в диспозитива на решението е налична тази
правна квалификация и същата е посочена само цифрово, без да има словесно
изражение и доколкото в мотивите същата липсва, въззивният съд намира, че
се касае за техническа грешка, защото във фактите по делото не се сочи, а и
не се установява от доказателствата, деянието да е извършено в съучастие с
друго лице. Този порок на решението по никакъв начин не е ограничил
правото на защита на обвиняемия, тъй като не се касае за противоречие
между диспозитив и мотиви, а за грешка от техническо естество и това става
пределно ясно както от словесното съдържание на диспозитива на решението,
така и от мотивите към обжалваното решение. Въпреки това, решението на
първата инстанция ще следва да бъде изменено, като се отмени в тази част,
защото инкриминираното деяние не е извършено в съучастие и наличието на
такава правна квалификация в диспозитива на акта представлява порок, който
следва да се отстрани от въззивната инстанция именно с отмяната му в
посочената част.
Във връзка с искането за прекратяване на настоящето наказателно
производство, трябва да се каже, че такова искане е било отправено и пред
първия съд, който правилно е посочил, че това наказателно производство е
първо по ред, а НЧХД №9992/2019г. на СРС, НО, 14 състав, е било
прекратено с основание, тъй като то е второто по ред наказателно
производство, образувано за същото деяние. Несподелими са твърденията на
защитата, че наказателното производство по настоящето дело е било
образувано със съставянето на постановлението за привличане на обвиняем,
което е било съставено на 21.10.2019г. Съгласно чл.212, ал.1 НПК,
досъдебното производство се образува с постановление на прокурора, а като
изключение от това правило е предвиденото в чл.212, ал.2 НПК, който гласи,
че наказателното производство се образува и с първото действие по
разследването, ако незабавното им извършване е единствена възможност за
8
събиране на доказателства, като тези действия по разследването са изрично
изброени. Никъде в НПК не е предвидено наказателното производство да се
образува със съставяне на постановление за привличане на обвиняем и това е
напълно обяснимо, тъй като постановление за привличане на обвиняем се
съставя едва, когато прокурорът прецени, че са събрани достатъчно
доказателства за виновността на конкретно лице. В подкрепа на това е и
нормата на чл.211, ал.2 НПК, според която за образуване на досъдебно
производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи
относно лицата, извършили престъплението или относно правната му
квалификация. В този случай досъдебното производство е образувано по реда
на чл.212, ал.1 НПК, с постановление на прокурор от 12.06.2019г., а тъжбата
по прекратеното НЧХД е депозирана в съда на 17.06.2019г. Видно от
посочените дати, досъдебното производство е първо по време на образуване и
съвсем правилно е било прекратено второто по време на образуване
наказателно производство. Другият довод на защитата в тази насока е, че
досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител,
докато делото от частен характер е било образувано срещу обвиняемия. Тази
теза също не се споделя от настоящия въззивен състав. Както вече беше
посочено по-горе, единствено в правомощието на прокурора е да прецени
кога и срещу кои лица да повдигне обвинение. Ето защо образуването на
наказателно производство срещу неизвестен извършител не сочи, че това
наказателно производство не е за същото деяние, за което е и прекратеното
наказателно такова. Между впрочем в ТР №3/2015г. на ОСНК на ВКС, на
което защитата акцентира, обстойно е посочено кога следва да се приеме, че
две наказателни производства са образувани за едно и също деяние, като се
подчертава, че и СЕС приема, че водеща е не правната квалификация, дадена
на деянието, а фактите и обстоятелствата, които са описани като част от
деянието, т.е. „изведеният от СЕС критерий за приложение на принципа ne
bis in idem – тъждеството на деянието („историческият акт”), разбирано като
съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, независимо от
правната му квалификация или от защитавания правен интерес. Според СЕС
отправната точка за преценка на понятието „същото деяние” е „конкретното
незаконно поведение” 16, „идентичността на фактическите актове”. В
решението се посочва още, „че правната квалификация на деянията е
критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е значението
9
на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и
субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение.
Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят
съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна
точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване
на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето
поведението на дееца.“ С тъжбата, въз основа, на която е образувано
прекратеното дело от частен характер, е повдигнато обвинение за това, че на
07.01.2019г., около 12.00ч., в гр. София, ж.к. „****“, ул. ****, обвиняемият е
причинил лека телесна повреда на Г.З., изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Досъдебното производство по
настоящето дело е образувано за това, че на 07.01.2019г., около 12.00ч., в гр.
София, ж.к. „****“, ул. **** били извършени непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
– нанесени удари с глава и четка в областта на главата на Г.З.…. Видно от
посоченото, двете наказателни производства са образувани за едни и същи
факти и обстоятелства, осъществени по едно и също време, на едно и също
място, т.е. налице е идентичност на фактите по двете наказателни
производства, от които първото е досъдебното производство, което е било
образувано преди делото от частен характер. Поради всичко това искането на
защитата за прекратяване на настоящето наказателно производство се явява
неоснователно, защото правилно и законосъобразно е било прекратено
второто по време на образуване наказателно производство – това от частен
характер, след което вече е нямало пречка да продължи развитието си
настоящето наказателно производство, което е за същите факти и
обстоятелства и е било образувано първо.
Необосновани са исканията на защитата да се приеме, че обвиняемият е
осъществил деянието при неизбежна самоотбрана, защото по делото не се
установява пострадалият З. да е нападнал обвиняемия. Видно от кадрите във
ВТЕ, обвиняемият напада З., като му нанася удар с глава и с дръжката на
дървената четка по главата. От заключението на тази експертиза, както и от
гласните доказателства, не се установява З. да е проявил агресия спрямо
обвиняемия. Що се отнася до твърденията на защитата, че спирането в частен
имот по своята същност представлява нападение, то те не могат да се приемат
за основателни и това е така, тъй като З. е обяснил причината за спирането си
10
и е направил опит да се разбере с обвиняемия, но вместо разбиране на
извънредните обстоятелства, които са го принудили да паркира на чуждо
място, е получил удари в главата. Всичко това говори, че в настоящия случай
не става дума за противоправно нападение от страна на пострадалия, дори и
да има нарушение на защитими от правото интереси, то не може да се
интерпретира като нападение, защото е било в присъствие на обвиняемия и З.
е направил опит да получи разрешение за това нарушение на границите на
частен имот, но в резултат е получил удари по главата, което вече съставлява
нападение и нарушение на телесната му неприкосновеност.
Този съдебен състав намира, че законосъобразно, производството по
делото е протекло по реда на Глава ХХVIII НПК, защото са налице всички
предвидени в нормата на чл.78а НК предпоставки за това. Престъплението по
чл.131, ал.1, т.12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК е умишлено такова и предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или пробация, обвиняемият не
е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, с престъплението не са
причинени съставомерни имуществени вреди, както и не са налице
предпоставките на чл.78а, ал.7 от НК, които ограничават приложимостта на
този институт.
При определяне размера на наложеното на обвиняемия наказание
„глоба“, първият съд е съобразил смекчаващите и отегчаващи отговорността
му обстоятелства. Напълно правилно като смекчаващо отговорността
обстоятелство, първостепенният съд е приел повишената емоционалност на
обвиняемия, а като отегчаващо обстоятелство е отчел използваното средство
за нападението. С основание не е ценено чистото му съдебно минало като
самостоятелно смекчаващо вината обстоятелство, тъй като то е предпоставка
за освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК. Районният съд правилно е приел, че наложеното наказание
„глоба“ следва да бъде определено под средния размер и над минималния
такъв, предвиден в закона. За да се осъществи реално възпиращо и
превантивно въздействие върху дееца и за да бъде постигнат реален
предупредителен ефект за всички останали членове на обществото, размерът
на наказанието, наложено на обвиняемия трябва да бъде съобразен с
личността на дееца, но и с тежестта на деянието и обстоятелствата по
реализацията му. В настоящия случай, при определяне размера на наложената
глоба, следва да се отчете високата обществена опасност на този вид деяния и
честотата им в съвременното общество. За пълнота тук следва да се посочи,
че всяко наказание, предвидено в НК засяга лични и/или имуществени права
на осъденото лице, като законодателят е определил продължителността на
сроковете, през които следва да продължи това ограничение и размера, до
който може да бъдат засегнати имуществените му права. Всяко наказание,
11
преди да бъде определено в наказателния кодекс е съобразено с естеството на
извършеното престъпление, честотата на извършване на даден вид деяния,
както и с обществената нагласа по отношение криминализацията и
наказуемостта на определени деяния. Същността на всяко наказание е в
засягането на определени права и интереси на осъденото лице, като по този
начин се постигат превантивните, превъзпитателни и възпиращи цели по
отношение на дееца и останалите членове на обществото, които са визирани в
чл.36 от НК и са цели на всяко наказание, независимо от вида и естеството
му. Ето защо, въззивният съд не съзира причина да намали размера на
определеното от районния съд наказание „глоба” и по изложените по-горе
съображения, намира че размерът от 2000 лева е правилно определен, като
счита, че глоба именно в този размер ще въздейства превъзпитателно и
възпиращо по отношение, както на дееца, така и по отношение на останалите
членове на обществото.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания за изменение или отмяна освен
посочените по-горе, поради което и с оглед гореизложените съображения,
постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.378, ал.5 от НПК вр.
чл.337, ал.1, т.2 от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение от 08.06.2021г., постановено по НАХД
№4735/2020г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав, като го ОТМЕНЯ в частта
за квалификацията по чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13