Р Е Ш
Е Н И Е
№ /
2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІVсъстав, в публично съдебно заседание на 18.11.2019г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ФИЛИП
РАДИНОВ - мл.с.
секретар :ПЕТЯ П.
разгледа докладваното от председателя на състава
гр. дело № 1777 по описа за 2019г.
Производството
е по реда на чл.268 -273 ГПК.
Образувано е по
въззивни жалби против решение № 3229/ 12.07.2019г. постановено по гр.д.№ 17990/
2018г. ,Варненски районен съд, както следва:
1.Въззивна жалба от ищеца- Д.Т.К., предявена от пълномощник-адвокат
И.А., с която оспорва решението като неправилно относно размера
на обезщетението и присъдените в полза на ответниците разноски. Счита, че съдът не е обсъдил в
цялост всички обстоятелства по причиняването на травматичните увреждания,
допълнителните ефектът върху психическото и физическо здраве на ищеца, неговата дееспособност и възможности
да извършва търговска дейност,
съпоставимо със състоянието му преди деликта. Формулирано е искане за
отмяна на решението в частта, в която е отхвърлен иска за разликата над присъдените 6500лв.-
обезщетение за причинени неимуществени
вреди, до претендираните от 15 000лв., и постановяване на решение за
уважаване на иска изцяло, с присъждане на всички направени съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
2. Въззивни жалби / идентични по съдържание/ от ответниците- В.В.Д.
и И.М.Д., чрез адвокат Д.П., с които
оспорват решението в частта му, в която са осъдени да заплатят солидарно
сумата- 6500лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, възпрепятстване на делови контакти , душевен
дискомфорт, настъпили в резултат на непозволено увреждане извършено на
27.11.2013г., със законната лихва от 27.11.2015г. до окончателното й изплащане;
и по отношение на присъдените върху уважения иск държавна такса и съдебни
разноски.
Жалбоподателите считат
решението за неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените
правила, необосновано, поради необсъждане на всички представени от ответниците
доказателства, и по същество противоречиво на практиката на ВКС по идентични
казуси. Като твърдят, че не са изложени мотиви за критериите по които е
определено обезщетението и за разликата до предявения размер е отхвърлено,
оспорват неговия размер като прекомерен и несправедлив. Изложените са подробни
аргументи за допуснати процесуални нарушения във връзка с представителната
власт на пълномощника на ищеца, редовността на исковата молба, както и за
материална незаконосъобразност, във връзка с приложението на чл.52 от ЗЗД.
Искането е
за отмяна на решението в обжалваната част,поради неоснователност и недоказаност
на исковата претенция. По отношение на претендираните лихви върху главницата
поддържат възражението за погасяването им по давност за периода от 27.11.2013г.
до 27.11.2015г., на основание чл. 111 б.“в“ ЗЗД
В срока за писмен
отговор всяка от страните е депозирала становище по въззивната жалба на другата
страна.
Съставът на Варненския окръжен съд, съобразно становищата на страните и
доказателствата към делото, на основание чл.269 ГПК и чл. 235 от ГПК, констатира:
1.Възражението за недопустимост на решението,
постановено по нередовна искова молба- предявена от лице без представителна
власт, и в нарушение на чл. 127, ал. 4 от ГПК, е неоснователно.
При администриране на
исковата молба първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения. С
разпореждане № 47629/ 30.11.2018г. са дадени конкретни указания до ищеца по
реда на чл. 129, ал.2 от ГПК, за отстраняване нередовността на ИМ, изразяваща се
в подаването й от пълномощник / адвокат И.А./ при отсъствието на доказателства
за неговата представителна власт.
Разпореждането е
изпълнено в законния срок съобразно представеното пълномощно и договор за
правна услуга, по силата на които Д.Т.К. е делегирал пълномощия на адвокат И.А.
да го представлява и защитава пред
изброените държавни органи, институции и
организации, и да осъществява процесуално представителство по гр.д.№ 17990/
2018г. по описа на Районен съд-Варна, до окончателното му свършване пред всички
инстанции.
В пълномощното изрично
е вписано, че упълномощителят
потвърждава „всички действия на пълномощника ,извършени от мое име и за
моя сметка , вкл. подаване на искова молба,
отстраняване на нередовности ..“ по конкретното дело. Съдържанието на
това изявление върху пълномощно, носещо подписа на ищеца, е достатъчно за да се
приеме, че разпореждането е изпълнено точно и своевременно. Не са допуснати
пропуски , които на друго правно основание опорочават активната процесуална
легитимация на страната. Съображението за нарушение по чл.127,ал.4 от ГПК е неаргументирано. Разпоредбата не се отнася до редовността на
ИМ- Определение №163/22.05.2018г.по
ч.гр.д.№ 816/ 2018г.ВКС,IV г.о.,Определение 204/ 25.04.2019г.по т.д.№ 2600/ 2018г.ВКС, I т.о., Определение № 650/ 19.11.2018г. по т.д.№
1256/ 2018г.,II т.о./.
Решението е валидно и
допустимо, постановено по редовно подадена искова молба.
2. По възраженията за материална незаконосъобразност и необоснованост
приема следното :
Предявени са обективно съединени искове от Д.Т.К. срещу И.М.Д. и В.В.Д.,
за осъждането им да заплатят солидарно
сумата 15 000лв., представлявана претърпени от ищеца неимуществени вреди
,в резултат на причинена от ответниците лека телесна повреда на 27.11.2013г.,
със законната лихва върху главницата от датата на увреждането, до окончателното
й заплащане.
Според обстоятелствата на исковата молба с действията си на 27.11.2013г. ответниците,
са причинила на Д. К. лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение,
контузия на главата, травматичен отток и ожулване на главата , кръвонасядания
по шията и лявото рамо, което е обусловило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.Образувано е наказателно производство по НОХД № 990/2016г. ВРС , приключило с решение № 1776/ 18.10.2017г. , според което в съучастие
двамата са осъществили престъпния състав на чл.131, ал.1, н.12 вр. чл.130,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Ищецът твърди, че са му причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания , продължителна неспособност да
упражнява ръководни функции в
управляваните от него дружества, унижение и душевен дискомфор, тежки нарушения
на съня, апатия и липса на интерес. Установена е остатъчна свръхценностна
преработка на психотравменото изживяване, чувство на безизходица , срам и
безсилие.
Ответниците, в депозираните отговори на исковата
молба, оспорват исковата претенция като прекомерна по размер, целяща
неоснователно обогатяване на ищеца „ и / или целяща злоупотреба с право от лице
без представителна власт“ за компенсиране на неуредени облигационни отношения в
наказателното производство. Конкретни възражения излагат срещу претърпените
неимуществени вреди, които считат за недоказани.
Релевантни
факти и обстоятелства:
С решение № 1776/ 18.10.2017г. постановено по
н.о.х.д.№990/ 2016г.Районен съд-Варна, подсъдимите - И.М.Д. и В.В. Д./ като
непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и
могъл да ръководи постъпките си/ са
признати за виновни в извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130,
ал.1, за това, че на 27.11.2013г.в гр.Варна,
в съучастие са причинили на Д.Т.К. лека телесна повреда, изразяваща се в
мозъчно сътресение , контузия на главата, травматичен отток и ожулване на
окосмената част от главата , кръвонасядания
по шията и лявото рамо, което е обусловило временно разстройство на
здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
Влязлото в сила решение, със силата на присъда, е
задължително за гражданския съд , който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, на основание чл.300 от ГПК.
Безспорни за настоящото производство са получените
травматични увреждания с посочените параметри, извършителите и обстоятелства,
при които е извършено деянието..
Подлежащи на
установяване са настъпилите последици от причинената лека телесна повреда за
ищеца, изразяващи се в неимуществени / морални/ щети, лечение и възстановителен
период.
1.Причините физически травми са установени с
решението на наказателния съд и
съответстват на описаните в медицинско удостоверение 1319/ 2013г., МБАЛ
„ Света Анна-Варна“, отделение „Съдебна медицина“. След инцидента ищецът е лекуван в
Клиника по неврохирургия от
02.12. 2013г. до 04.12.2013г..Постъпил е с оплаквания- главоболие, повръщане и
двойно виждане, но е изписан в добро
състояние и назначено медикаментозно лечение- данните по приложената Епикриза
не са оспорени от ответниците.
2.По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза
с вещи лице д-р В.Д.и д-р Т.А.– психиатър, които са дали отговор на поставените
въпроси, съобразени с медицинската документация по случая и резулатите от
личния преглед на ищеца.
По отношение на претърпените билки и страдания -
тежест, степен и продължителност, вещите лица приемат, че описаните в т.1 травми са обусловили временно разстройство на
здравето не опасно за живота, при което периодът на пълно възстановяване е
една- две седмици. Пострадалият не е изпадал в състояние, реално застрашаващо
живота му. Получена е закрита травма на
главата и мозъчно сътресение, характеризиращо се с функционални нарушения без
морфологични промени в мозъчните структури, със симптомите на физическа и психическа
травма. Първоначалната психотравма е с характеристиките на Посткомоционен
синдром F.07.2, но
през следващите дни и месеци се проявява
„ Разстройство в адаптацията със смесена тревожно- депресивна
симптоматика и паническо разстройство“. Според вещите лица е провеждано медикаментозно лечение от психиатри и
психотерапия, за което не са представени документи. В момента на изследването
симптомите отговарят на диагноза „Смесено тревожно разстройство F 41.3., която води до промяна на качеството на
живот.
В процеса на изслушване на вещите лица е пояснено
,че при „посткомоционния синдром“ се наблюдава главоболие, раздразнителност,
безсъние, понякога гадене, лесна умора. По време на изследването ищецът е бил
напрегнат, тревожен с вегетативни симптоми, зачервяване, пребледняване,
неспокоен двигателно, които отговарят на смесено-тревожно разстройство. Според
д-р А. наблюдаваната сензитивност е
свързана с неговите нападатели, които е срещал след инцидента и това е
провокирало репродуциране на ситуацията,
получаване на панически пристъпи и тревожност.
3.За установяване на спорни факти и обстоятелства
пред първа инстанция са допуснати посочените от страните свидетели:
Показанията за здравословното състояние на ищеца са
дадени от лекуващият лекар - д-р Е.Н.Г., който го познава от десет години. В
деня на инцидента го е насочил към съдебна медицина, по-късно – болнично
лечение, поради загуба на съзнание повече от една минута. Симптомите на високо
кръвно налягане се появили след сбиването / инцидента/, имал депресивни състояния,
не искал да излиза, не можел да шофира и да работи. Проведено е лечение и за около половин-една година се
подобрил. Насочвал го е за преглед от кардиолог и психолог по здравна каса, за
които е информиран от издадените рецепти, но самостоятелно е извършвал и частни
прегледи..В момента продължава приема на
медикаменти за кръвно / изоптин/, регулярно едни-два пъти в годината променят
терапията около сезоните. Последният профирактичен преглед е проведен на
14.02.2018г. Свидетелят уточнява,че всеки стрес потиска имунната система и може
да отключи вирусно заболяване. При Д. се проявява в няколко остри вирусни
заболявания- развил е мононуклеоза, която се отключва от стрес или при нисък
имунитет..
Свидетелката Д. Н. е присъствала на инцидента на 27.11.2013г.
По това време са разведени с ищеца и всеки обслужва собствените магазини.
Описва отново действията на ответниците към Д., без да бъдат провокирани от
него по някакъв начин, и нанесеният побой над беззащитен човек, напълно
неподготвен, че „ някой може да реагира по този начин“. След като приключил
прегледа в болницата, скенер и изследвания, ищецът припаднал вкъщи, започнал за
повръща и получил световъртеж, наложило се да постъпи в Окръжна болница за
обстойни изследвания. След изписването му имал сериозни оплаквания в
продължение на една-две седмици- повръщане, виене на свят. После започнали
паник атаки- не искал да излиза , страхувал се да не бъде нападнат, не можел да
работи, не можел да спи. Това се отразило на икономическите резултати от бизнеса
му. Наложило се свидетелката да помага
колкото може, после да вземат шофьор за да не ходят сами в района на
магазина, където те / ответниците/ живеят. По лекарска препоръка ищецът
започнал да посещава сауна, центрове за раздвижване, психиатър в София. Към
момента страда от високо кръвно. След инцидента свидетелката и ищецът са
срещали извършителите, които според нея се държали провокативно и по никакъв
начин не показвали, че съжаляват за случилото се и осъзнават грешката си.
Свидетелите на ищеца имат лични възприятия за
правнорелевантни факти, които излагат
детайлно и непротиворечиво, непораждащи съмнение за начина по който са
придобити в хронологията след инцидента.
Показанията на втората група свидетели се базират
на бегли и инцидентни впечатления, които
нямат доказателствена тежест за подлежащи на установяване обстоятелства. Свидетелят
П.П., без родство , твърди, че познава
страните. Срещал е Д. във фитнес залата на Пикадили парк преди години, 2013-2014г., бил весел и усмихнат. Свидетелят
е близък приятел е на И. и от него научил, че имат пререкания.
Свидетелят Красимир Кръстев, без родство, работи
като сервитьор и управител на ресторант. И. му показал Д., който виждал няколко пъти в заведения, но не може да
посочи кога. Знае, че имат дела.
4. По делото са представени: писмо от УМБАЛ
„Св.Марина“ЕАД-Варна, за обстоятелството, че ищецът не е настаняван в
Психиатричната клиника на лечебното заведение, и удостоверение на ТП на НОИ, че
в периода от 27.11.2013г. до датата на
издаване на посочения документ- 07.03.2019г. не са депозирани документа за
изплащане на обезщетение за ползвани от ищеца болнични.Задграничните пътувания
на ищеца са установени почни всеки месец след 05.05.2014г. по писмени данни от
ОД на МВР – гр.Варна, Сектор „Български документи за самоличност“.
Анализът на събраните данни обосновава следните фактически
и правни заключения:
Налице е причинно-следствена връзка между
получените травматични увреждания от действия на ответниците, доказани в
наказателното производство, и настъпилите
в резултат на това съпричиняване билки и страдания.
Ищецът е понесъл физическа болка от травмата на
главата и впоследствие е реагирал с
главоболия, повръщане и световъртеж, които са наложили да бъде приет в болница
за изследване. Изписан е с назначено
медикаментозно лечение.
Преживените психически и емоционални страдания от
инцидента са рефлектирали върху начинът му на живот напред във времето. Този
извод категорично следва от заключението на комплексната медицинска
експертиза, допълнително подкрепена с изложеното от св.Г.- лекуващ лекар на Д.К.,
преди и след травматичното увреждане. Полученото „Разстройство в адаптацията
със смесена тревожно- депресивна симптоматика и паническо разстройство“, е
вследствие от изключително арогантен и агресивен акт на насилие към лице,
очевидно неподготвено за нападението и в невъзможност да се защити адекватно.
В това състояние ищецът се е изолирал от външния
свят, изживявайки депресивни емоции,
стрес, безпокойство и страх, че случаят може да се повтори. Прекъснал е своите
бизнес задължения и ежедневни контакти. Бил е неспособен да полага труд по
начина, по който е правел това преди. Периодът на възстановяване е наложил
консултации със специалисти и психотерапия, прием на успокояващи. След
инцидента е установена хипертония и започнало лечение с медикаменти, което
продължава под наблюдението на лекар.
Има доказана връзка между промяната в здравословния
/ психологичен статус на ищеца/ след получената травма, която не се
компрометира от допълнително представените доказателства за водения наказателен
процес срещу него в периода 2015-2017г. / с. 209-227/.
Предявените граждански
искове са с основанието по чл.45 ЗЗД-
клауза за непозволено увреждане, която включва наличието на обективни елементи
:противоправно деяние- действие или бездействие, конкретно настъпила вреда,
причинна връзка между деянието / в съответната форма/ и настъпилия вредоносен
резултат, които са в кумулативна свързаност със субективния елемент- вината.
Корелацията между всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане е безусловно доказана. Съображенията на първостепенния съд за
основателността на предявения иск са обосновани.
Спорът пред въззивния съд е за размера на
обезщетението- относно присъдената сума от 6500лв., със законната лихва от
датата на предявяване на иска-
27.11.2015г.,оспорена като прекомерно завишена от ответниците, и относно неприсъдената / отхвърлена/ част от исковата
претенция, която ищецът поддържа изцяло.
Първостепенният съд е съобразявал всички установени по делото обстоятелства за
вида на причинените неимуществени вреди. Съпоставимо с останалите данни и
заключението на СМЕ са ценени по същество и показанията на св.Н., като са
изключени субективните възприятия за факти свързани с развитието на бизнеса-
спад на оборотите и материални загуби,
на които ищецът не се позовава и съответно доказва по убедителен начин.
Представените сочат, че в разглеждания период търговските дружества на името на
ищеца са развивали дейност, учредени са още девет дружество, в които той е
управител и/ или едноличен собственик на капитала.
Според
Постановление №4 от 23. XII. 1968г., Пленум на ВС за всеки конкретен случай съдът преценява
комплексно обективно съществуващи обстоятелства/ характер на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнително
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания , други:
Съдът определя размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съобразно въведеният с чл.52 от ЗЗД критерии за
справедливост, въз основа на обективно съществуващи обстоятелства , които в
конкретния случай включват преценка за
вида на причинената лека телесна повреда, последвалите болки и
страдания, вкл. периодът на пребиваване лечение заведение, всички настъпилите
след инцидента промени в здравословно състояние на пострадалия. Показателите на
психологичен стрес и депресия са наблюдавани
около една година. Ищецът е започнал да се възстановява с подходящи
мерки и психотерапия. Симптомите на хипертония са регистрирани от личния лекар
след инцидента вследствие на тревожно-депресивно състояние на пострадалия, и
неговото лечение продължава към момента.
Съдът приема, че настъпилите усложнения след
инцидента са от психологично естество и към датата на експертното заключение
отговарят на критериите за диагноза „Смесено тревожно разстройство F 41.3.“, съобразно заключението на СМЕ. Негативните преживявания са влошили
са качеството на живот на ищеца, който се е изолирал от външния свят в един
сравнително дълъг период, през който е преустановил е ежедневните си занимания
и общуване.
С оглед на всички обсъдени данни приема, че
обезщетение в размер на 8000лв. е реципрочно на реално настъпилите
неимуществени вреди в периода до завеждане на исковата молба, по отношение на
описаните негативни преживявания и страдания, и последиците в психологичен
аспект за пострадалия, чиито проявления са непредвидими напред във времето. Не
по-малко важни са начинът и обстоятелствата при които е извършено увреждането-резултат
на целенасочени и последователно агресивни действия на двамата извършители,при
липсата на „ някакъв“ личен мотив, който да ги провокира.
При направеният различен правен извод за размера на
обезщетението решението следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен
иска по чл. 45 от ЗЗД за разликата над 6500лв. до 8000лв , е вместо това да се
постанови уважаване на претенцията в
тази част, като основателно и доказана.
В останалата обжалвана част- за разликата над
8000лв. до претендираните 15000лв., решението следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно
Върху главницата се дължи законна лихва, съобразно
направеното искане от датата на увреждане- 27.11.2013г. до датата на исковата
молба- 27.11.2018г. Възражението, че
вземането е погасено по давност е основателно за периода 27.11.2013г.-до
26.11.2015г., на основание чл.111 б.“в“ ЗЗД вр. чл.114,ал.3 ЗЗД, по отношение
на който акцесорната претенция е отхвърлена.
На основание
чл.271 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение № 3229/ 12.07.2019г. по гр.д.№ 17990/
2018г. ,Варненски районен съд, 50 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от Д.Т.К., ЕГН- **********, срещу И.М.Д.,ЕГН- **********, и В.В.Д.,
ЕГН- **********, искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за
разликата над 6500лв.до 8000лв., със законната лихва върху тази сума от
27.11.2015г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
И.М.Д.,ЕГН- **********,
и В.В.Д., ЕГН- **********, да заплатят солидарно на Д.Т.К., ЕГН- **********, и
сумата 1500лв./ общо 8000лв.,
представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди , изразяващи се в
претърпени болки и страдания , душевен дискомфорт, възпрепятстване на
общуването и комуникацията, в резултат на непозволено увреждане на
27.11.2013г., със законната лихва върху посочената сума от 27.11.2015г., до
окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3229/ 12.07.2019г. по гр.д.№ 17990/ 2018г.
,Варненски районен съд, в останалите обжалвани части.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок
от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.