Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 21.07.2020 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– гр. СТАРА ЗАГОРА Търговско отделение
На 15.06. 2020 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Д.
КАЛЧЕВА
Като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
Търг.д. № 316
по описа за 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявени
са искове с правно основание чл.45, ал. 1, вр. с
чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.432, ал.1 и чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
В
исковата молба се посочва, че в резултат на ПТП ищецът е
получил множество телесни повреди. По случая е образувано НОХД № 2907/2017 г.
по описа на PC - Стара Загора, водено срещу Я.В.М., приключило със Споразумение
от 13.10.2017 г., с което подсъдимият е признат за виновен в това, че на
16.06.2015 г. в гр. Стара Загора, при управление на МПС - л. а. „Опел Вектра“,
с peг. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП;
чл. 47 от ЗДвП; чл. 50, ал. 1 от ЗДвП; чл. 116 от ЗДвП; чл. 119, ал. 1 от ЗДвП,
като с деянието си по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от
едно лице, едно от които е И.Г.Н. - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.
„трето“ и предл. „последно“, буква „а“, предл. „първо“, вр. чл. 343, ал. 1, б
“б”, предл. „първо“ и „второ“, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. „трето“ от НК.
Заявено
е, че одобреното от съда Споразумение има последици на влязла в сила присъда,
съгласно чл. 383 от НПК и вината на деликвента е безспорно установена.
За компенсиране вредите на ищеца, пред ответника
е заведена щета, по която застрахователят отказал да изплати застрахователно
обезщетение, поради което е заведено дело пред СГС - гр. дело № 890/2018 г. I
г.о. 11 с-в на СГС. По това дело се претендирало обезщетение за причинени
неимуществени вреди, както и имуществени вреди, представляващи разходи за
направени медицински прегледи, материали и медикаменти, до образуване на
посоченото дело. Посоченото дело не е приключено към момента.
По заведеното дело за компенсиране на
причинените неимуществени вреди на ищеца, безспорно се установило, че в
резултат на процесното ПТП, ищецът И.Г.Н. е получил многостепенна, тежка и
средна телесна повреда, изразяваща се в: 1/ тежка съчетана травма -
черепно-мозъчна, която включва: Контузия с подкожен хематом в дясна теменна
област на главата; Контузия на мозъка тежка степен с първична увреда на
мозъчния ствол и с характер на дифузна аксонална увреда; Травматичен кръвоизлив
в меките мозъчни обвивки; Мозъчен оток; Течноеквивалентна колекция под твърдата
мозъчна обвивка вляво челно-теменно със ширина до 8 мм., с обемно действие (хематом,
хидром); Фрактура на черепната основа - средна черепна ямка, с двустранен
кръвоизлив в сфеноидалните синуси; ЧМТ довела до дълбоко коматозно
състояние-ОСБ-4 точки. Комата е в тежка форма и това състояние представлява
постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота- тежка телесна повреда
по смисъла на 128 НК; 2/ гръдна травма, включваща: Контузия на белите дробове;
Контузия на гръдния кош вдясно; Навлизане на атмосферен въздух в средостението;
- разстройство на здравето, временно опасно
за живота - средна телесна повреда по см. на чл. 129 НК; 3/ Травма на опорно -
двигателния апарат, включваща: Диафизарна фрактура на дясното бедро; Фрактура
на дясната ключица и дясната плешка; Фрактура на 11-ти гръден прешлен без
дислокация, със запазен гръбначен канал; 4/ Травматичен шок - разстройство на
здравето, временно опасно за живота - средна телесна повреда по см. на чл. 129 НК.
Посочено е, че от заключението на в. л. д-р Х.М.,
специалист-неврохирург, се установило, че освен описаните телесни повреди в
хода на възстановителния процес на черепно-мозъчната травма при пострадалия се
развива тежка посттравматична енцефалопатия - десностранна спастична
хемипареза, по-тежка за ръката, статична и локомоторна атаксия, забавен и лошо
модулиран говор, тежки когнитивни нарушения. От извършените образни изследвания
МРТ на главен мозък, три години след травмата, се установяват множество
паренхимни и субарахноидни хеморагии в хроничен стадий на развитие, асоциирани
с дифузна аксонална увреда; корова атрофия, вътрешна и външна хидроцефалия.
Според вещото лице тези промени са трайни и необратими. Съгласно петстепенната
Глазгоу скала за изход /GOS/ в.л. е посочило, че към момента И.Н. се намира в
състояние на умерена към тежка инвалидност. Сочи се, че д-р М. заявява, че при
така описаната ЧМТ, претърпяна от ищеца при процесното ПТП, пълно анатомично и
функционално възстановяване е невъзможно. Налице е увреда в таламуса, която е
абсолютно невъзстановима, като следствие от нея е напълно възможно в бъдеще пострадалият
да развие една истинска, действителна травматична епилепсия. Това, че травмата
е изключително тежка и че последствията са трайни и невъзстановими е видно от
ЯМР от 21.09.2018 г., от където според вещото лице се установява, че е налице
дифузна аксонална увреда. /няма никакви шансове за пълно възстановяване. За
значимо подобрение, след като са минали 3 години, също няма./
Заявено е, че от заключението на в.л. д-р Е.М.—
психиатър и Д.С.З.- кл. психолог, се установило, че пострадалият страда от
Постконтузионен синдром, който се проявява с тежко снижаване на познавателните
функции - памет, внимание, мислене; нарушения на волята и емоциите - снижение
на енергетичния потенциал, подтиците и инициативата, загуба на продуктивността,
ограничаване на контактите, стесняване и формалност на интересите,
преустановяване на социалната свързаност; трайно депресивно настроение с
преживявания за собствена малоценност и безперспективност, поради доживотна
инвалидизация. Според вещите лица, психичното заболяване е следствие на
органичното мозъчно увреждане, получено при процесния инцидент. Нарушенията на
психичните функции обуславят тежък упадък на възможностите за социална
адаптация в личен и професионален план, невъзможност за самостоятелно справяне
дори с ежедневните дейности от самообгрижването, като прогнозата е
неблагоприятна по отношение на оздравяване, възможно е само степенно
подобрение. Д-р М. заявила, че пострадалият би могъл да работи, но при много
ниско ниво, с много подкрепа, усилия и защитено работно място, като при
актуалното му състояние, той не би могъл да се включи активно в професионален и
в личен живот. Относно възможно подобрение според вещото лице зависи от
неврологичната прогноза, тъй като нарушенията на психичните функции са в
резултат от органичното увреждане на мозъка. Посочено е, че вещите лица са
категорични, че нарушенията, които са констатирали се дължат на тежката мозъчна
травма.
Сочи се, че д-р М. заявил в о.с.з., че
тежките състояния, за които говорят вещото лице психиатър и кл. психолог се
дължат на увреда в таламуса, което е горната част от мозъчния ствол, която
увреда е абсолютно не възстановима. Твърди се, че изключително важно в случая е
да се отчете какви са последиците от травмите, факта, че са завинаги и
подобрение не се очаква, напротив, очакват се усложнения в състоянието на
ищеца. Посочено е, че според вещото лице вследствие на травмите е възможно в
бъдеше да се развие травматична епилепсия, като по-скоро е възможно да се
развие, отколкото да не се развие.
Тези увреждания са довели до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота. Опасността за живота идва от
черепно-мозъчната травма (по критериите на Глазгоу скалата е с оценка 4 точки),
мозъчната контузия е тежка степен, с клинични и от образните изследвания данни
за първична стволова увреда, наложила продължително реанимационно лечение с
интубация и апаратно дишане. Пострадалият е изпаднал в тежък хеморогичен и
травматичен шок вследствие на съчетаната травма - глава, гръден кош, гръбначен
стълб, корем, крайници. Непосредствено след инцидента е проведено 6-дневно
болнично реанимационно лечение в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ - Стара Загора,
Клиника по неврохирургия, където са извършени необходимите изследвания и
консултации, описани са клинични белези на първична стволова увреда -
хормеотонични гърчове, спретнато отклонение на очните ябълки, нарушено дишане.
Проведено е комплексно реанимационно лечение, интубация, апаратна белодробна
вентилация. Лечението е продължено в Токуда Болница София - общо 111 дни до
08.10.2015 г. Постъпва интубиран, с оценка по ГКС 4 точки. Проведено е образно
мониториране на мозъчните увреждания, комплексно медикаментозно и инфузионно
лечение, ранна рехабилитация. На 02.07.2015 г. е поставена ендоскопска
перкутанна гастростома (хирургичен външен отвор на стомаха за въвеждане на
храна). Изявява се десностранна централна хемипареза с умерен спастицитет,
птоза на десен клепач. На 12.08.2015 г. е отстранена оперативно трахеостомната
канюла, а на 07.09.2015 г. е премахната оперативно гастростомата. На
08.10.2015г. пострадалият е изписан в стабилно общо състояние, словесен контакт
с афония, стабилна хемодинамика, десностранна хемипареза - лека за крака,
умерена за ръката, нарушено равновесие, тазови резервоари контролира частично,
вертикализиран, ходи самостоятелно в ограничен обем поради обща слабост. На
13.06.2017г. пострадалият е прегледан от психиатър д-р Джелебова. В анамнезата
е посочено, че след проведено оперативно лечение и рехабилитация се раздвижил,
но останал с десностранна хемипареза. Говорът останал недобре модулиран.
По-трудно се концентрирал и запомнял, намалил си успеха в училище. Оплаквал се
от често и силно главоболие. През последните 3-4 месеца получил няколко
припадъка. Обективно състояние: напрегнат, правилно ориентиран, контактен.
Говорът е недобре модулиран, мисловният процес е с тенденция към паралогия,
асоциациите са халтави, не отграничава съществените белези от несъществените.
Поставена е диагноза: Органично налудно разстройство, Постконтузионен синдром.
Други разстройства в развитието на речта и езика. Епилепсия, неуточнена. На
13.06.2017г. е извършено и психологично изследване на пострадалия от психолога
М. И.. Заключение: Комуникативен дефицит, свързан с остатъчна моторна афазия-
артикулаторни нарушения, брадилалия, дизартрия. Умерено изразен дефицит във
вербалната епизодична памет. Леко когнитивно нарушение. Параноидно-депресивен
симптом.
При извършения личен преглед от д-р М. е
констатирано, че ищецът е в съзнание, елементарно контактен и адекватен,
ненапълно ориентиран за време, говорът е забавен, лошо модулиран, няма спомен
за инцидента; към датата на прегледа се чувствал подтиснат, ненужен, не излизал
сам, само с познати, често му се вие свят, има болки в белия дроб, в краката,
врата, дясното рамо, главата, има проблеми с дясното ухо - заглъхва, бучи,
нестабилна походка. Посочва се, че обективно в.л. е констатирало посочените
увреждания и оплаквания, установен е синдром на десностранна еластична
хемипареза, по-тежка за ръката; мускулна хипотрофия на дясната подбедрица (35
към 33 см); походка самостоятелна, спастично- паретична за десен крак;
абсолютно нестабилен В пробата на Ромберг, в. л. М. дал заключение, че
възстановителният период при ЧМТ с характер на процесната продължава 3-5 и
повече години, а ако се появят усложнения възстановителният период може да
продължи и 10 години. В настоящия случай, в хода на възстановителния процес на
ЧМТ се развива тежка посттравматична енцефалопатия - десностранна еластична
хемипареза, по-тежка за ръката, статична и локомотарна атаксия, забавен и лошо
модулиран говор, тежки когнитивни нарушения. От извършените образни изследвания
- МРТ на главен мозък три години след травмата, се установяват множество
паренхимни и субарахноидни хеморагии в хроничен стадий на развитие, асоциирани
с дифузна аксонална увреда; корова атрофия, вътрешна и външна хидроцефалия.
Според д-р М. тези промени са трайни и необратими. Съобразно петстепенната
Глазгоу скала за изход към момента И.Н. се намира в състояние на умерена към
тежка инвалидност, като при така описаната ЧМТ, претърпяна от ищеца при
процесното ПТП, пълно анатомично и функционално възстановяване е невъзможно.
Към момента ищецът се нуждаел задължително и денонощно от чужда помощ. Отбелязва
се, че изводът е, че при ищеца са налице изключително тежки, трайни и
необратими увреждания изразяващи се описаната неврологична симптоматика:
психо-органичен мозъчен синдром, с психическа напрегнатост, забавен мисловен
процес и нарушена памет - пострадалият е зависим и постоянно се нуждае от чужда
помощ. Счита, че най-тежкото в случая е, че осъзнава тежките последици и
разбира безпомощното си състояние, наясно е, че от млад, здрав, учещ, спортуващ,
полезен и независим човек, с отлични перспективи за бъдещето, сега е напълно
безполезен и зависим от близките си за най-елементарните си жизнени
потребности, знае, че и физически и психически е вече напълно различен човек. Посочва
се, че ищецът И.Н. е млад човек, в работоспособна възраст, с добри изгледи за
професионална реализация преди инцидента. След тежката травма повече не може да
учи и да работи.
Заявено е, че всички посочени обстоятелства
са безспорно установени и добре известни на страните по гр. дело № 890/2018 г.
I г.о. 11 с-в на СГС, поради което счита, че ако не се спори по тези
обстоятелства - ако ответникът не оспорва фактите за тежките травми и последици
за здравето на ищеца, не се налага отново до бъдат изготвяни заключения в тази
връзка.
Твърди се, че след тежките увреждания, ищецът
се намира в състояние на умерена към тежка инвалидност, не може да работи нищо,
зависим е изцяло от помощта на близките си, нуждае се от постоянни грижи,
рехабилитация, балнеолечение.
След завеждане на претенцията пред ЗД „Б.“ АД
и на делото пред СГС, ищецът твърди, че продължава да търпи имуществени и
неимуществени вреди в резултат на ПТП, които не са претендирани по посоченото
дело. Излага аргументи, че в чл.267 от КЗ е предвидено, че ЗГО покрива
имуществените и неимуществените вреди в резултат на ПТП, както и пропуснатите
ползи, представляващи пряка и непосредствена последица от увреждането.
Заявява, че в настоящото дело, претендира
плащане на имуществени вреди, които не са предявявани пред съда до настоящия
момент и представляват причинени вреди. Претенциите са, както следва:
Претендира да бъдат платени направените
разходи за прегледи, процедури и хранителни добавки за 2018г. в размер на 4
058.90 лв., както и сума в размер на 700 лв. за 20 бр. процедури в барокамера.
Ищецът сочи, че тъй като се нуждаел постоянно
от терапия - рехабилитация /масаж/, иглотерапия поне четири пъти седмично, като
месечно средно се заплаща сумата от 1 188 лв., от която 748 лв. - месечно за
гориво /четири пъти от Раднево до Пловдив и обратно около 1000 км/, 240 лв. за
иглотерапия /15 лева по 4 пъти седмично/ и 200 лв. за масажи /25 лв. по 2 пъти
седмично/, претендира заплащане на предстоящите разходи за период от 10 години,
считано от 01.01.2019г.- до 31.12.2029г. Претенцията за 10 години, за
предстояща рехабилитация 4 пъти седмично, е в общ размер на 142 560 лв., по 14
256 лв. годишно.
Претендира заплащане на сумата от 869 лв., за
проведено балнеолечение през месец юни, 2018г., в резултат на уврежданията от
ПТП.
Претендира заплащане на предстоящите разходи
за балнеолечение два пъти годишно за период от 10 години, считано от
01.01.2019г.- до 31.12.2029г. Претенцията за 10 години, за предстоящо
балнеолечение е в размер на 17 380 лв., по 1 738 лв. годишно.
Претендира заплащане на разходи за
лекарствени средства за 2018 г., в размер на 492.90 лв.
Тъй като пострадалият - ищец се нуждаел
постоянно от лекарствени средства, като месечно средно се заплаща сумата от
235.80 лв., от която 130 лв. за 2 бр. х 65 лв. Гинко сироп, 74 лв. за 2 бр. х
37 лв. - Спирулина /100 бр. х 6 бр. на ден - 2 кутии месечно/ и 31.80 лв. за
Рибено масло фрамар, претендира заплащане на предстоящите разходи за период от
8 години, считано от 01.01.2019г. - до 31.12.2029г. Претенцията за 10 години,
за предстоящо закупуване на лекарствени средства е в общ размер на 28 296 лв.,
по 2 829.60 лв. годишно.
Претендира да бъдат платени и направените
разходи за храна по време на престоя в болницата в размер на сумата от 770.67
лв., разходи за гориво в размер на 7 173.10 лв. и разходи за паркинг в размер
на 18 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да
приеме, че предявените граждански искове за имуществени вреди са основателни и
доказани по размер, поради което моли да се осъди ответника ЗД „Б.“ АД да
заплати на И.Г.Н. обезщетение за причинените му имуществени вреди, както
следва:
- 4 058.90 лв., представляващи разходи за
прегледи, процедури и хранителни добавки за 2018 г.;
- 700 лв. за 20 бр. процедури в барокамера;
- 142 560 лв., необходими разходи за
заплащане на предстоящите рехабилитации за период от 10 години, считано от
01.01.2019г.- до 31.12.2029г., предвид обстоятелството, че ищецът се нуждае
постоянно от рехабилитация, за период поне от 4 пъти седмично, като месечно
средно се заплаща сумата от 1 188 лв. - по 14 256 лв. годишно. Моли да се присъди
посочената сума да се заплаща до 10-ти януари на съответната година, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска;
Претендира заплащане на сумата от 869 лв., за
проведено балнеолечение през месец юни, 2018 г., в резултат на уврежданията от ПТП;
- 17 380 лв., представляващи предстоящи
разходи за балнеолечение за период от 10 години, считано от 01.01.2019г. - до
31.12.2029г., по 1 738 лв. годишно. Моли да се присъди посочената сума да се
заплаща до 10-ти януари на съответната година, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска;
- 492.90 лв., представляващи направени
разходи за лекарствени средства за 2018 г.;
- 28 296 лв., представляващи необходими
разходи за заплащане на предстоящото закупуване на лекарствени средства за
период от 10 години, считано от 01.01.2019г.- до 31.12.2029г., предвид
обстоятелството, че ищецът се нуждае постоянно от лекарствени средства, като
месечно средно се заплаща поне сумата от 235.80 лв., от която 130 лв. за 2 бр.
х 65 лв. Гинко сироп, 74 лв. за 2 бр. х 37 лв. - Спирулина /100 бр. х 6 бр. на
ден - 2 кутии месечно/ и 31.80 лв. за Рибено масло фрамар, - по 2 829.60 лв.
годишно. Моли да се присъди посочената сума да се заплаща до 10-ти януари на
съответната година, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска;
- 770.67 лв., представляваща направени
разходи за храна по време на престоя в болница;
- 7 173.10 лв., представляваща направени
разходи за гориво;
- 18 лв., представляваща направени разходи за
паркинг.
Претендира законна лихва върху всяка една от
сумите, считано от 16.06.2015 г.- датата на ПТП до окончателното изплащане.
Моли да му се присъдят направените по делото
разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС,
като моли да се счита настоящата молба за списък на разноски.
Направено е особено искане на основание
чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, ищецът да бъде освободен от внасяне на държавна такса
и разноски за водене на настоящото дело.
В законния срок е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът заявява, че не оспорва
обстоятелството, че на 16.06.2015 г. в гр. Стара Загора, Я.В.М. при управление
на МПС - лек автомобил „Опел Вектра“, с peг. № ***, нарушил правилата за
движение по пътищата: чл. 21, ал. 1 ЗДвП; чл. 47 ЗДвП; чл. 50, ал. 1 ЗДвП; чл.
116 ЗДвП; чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като с деянието си по непредпазливост е причинил
телесна повреда на повече от едно лице, едно от които е ищецът И.Г.Н.. С
протоколно Определение от 13.10.2017г., постановено по НОХД № 2907/2017г. по описа
на Районен съд - Стара Загора, по реда на чл. 384, ал. 1, във вр. чл. 382 НПК е
било одобрено споразумение, по силата на което виновният водач Я.В.М. е признат
за виновен, в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.
„трето" и предл. „последно", б. „а", предл. „първо" вр. чл.
343, ал. 1, б. „6", предл. „първо" и „второ" вр. чл. 342, ал. 1,
предл. „трето" НК. Съгласно разпоредбата на чл.383, ал. 1 НПК, одобреното
от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда. Ето защо, в настоящия случай, според ответника, следва по аналогия да
се приложи императивната разпоредба на чл. 300 ГПК, според която влязлата в
сила присъда /в случая определение/ на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Не
оспорва обстоятелството, че за управляваното от виновния водач Я.В.М. и негова
собственост МПС - лек автомобил „Опел Вектра“, с peг. № ***, към датата на ПТП
- 16.06.2015г., е била налице валидно сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" при застрахователно дружество „Б.“ АД, по
застрахователна полица № 02115000297368 от 13.01.2015г., издадена със срок на
валидност за периода от 14.01.2015г. до 14.01.2016г.
Оспорва
останалите изложени в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства, както
и изцяло оспорва ищцовите претенции, както по основание, така и по размер,
поради следните съображения:
Оспорва
изложените в исковата молба обстоятелства във връзка с последиците от травмите,
фактът че същите са завинаги и подобрение не се очаква, че се очакват
усложнения в състоянието на ищеца. Оспорва обстоятелството, че ищецът се намирал
в състояние на умерена към тежка инвалидност, че се нуждаел от постоянна
рехабилитация и балнолечение. Твърди, че в тази връзка с исковата молба не е
представено нито едно доказателство, установяващо по безспорен начин изложените
в исковата молба твърдения. Ответникът счита, че твърденията на ищеца се
основават единствено на заключения и изводи на вещи лица, изготвени и съответно
дадени в друго производство - в това по образуваното пред Софийски градски съд
гражданско дело № 890/2018г. по описа на същия съд.
Оспорва
размера на предявената с настоящата искова молба претенция за сумата от 4058.90
лева, представляваща разходи за прегледи, процедури и хранителни добавки за
2018 г. От представените с исковата молба писмени доказателства - фактури №
********** от 07.02.2018г.; ********** от 04.04.2018г.; ********** от
18.05.2018г.; ********** от 11.07.2018г. и ********** от 11.12.2018г., всички
издадени от „М.“ ООД се посочва, че е видно, че направените от ищеца разходи за
2018г. за прегледи, процедури и хранителни добавки са в размер на 2 130 лева. В
случай, че към тази сума ищецът претендирал и направените от него разноски за
разходи за СПА процедури, масажи и нощувки в хотел в Комплекс за винен и спа
туризъм „С." и в Хотел „М.Л." град С. за периода 21.12.2018г. -
26.12.2018г., оспорва тези разходи, като твърди, че същите не са направени във
връзка с лечението на ищеца.
Изцяло
оспорва предявената с исковата молба претенция за сумата от 142 560 лева,
представляваща необходими разходи за заплащане на предстоящи рехабилитации за
период от 10 години, считано от 01.01.2019 г. до 31.12.2029г. За неоснователна
намира претенцията на ищеца. От една страна посочва, че с исковата молба не са
представени доказателства, че ищецът се нуждае от предстояща постоянна
рехабилитация, още по - малко тя да е за период от 10 години и то 4 пъти в
седмицата. Дори, видно от представените по делото фактури с № ********** от
07.02.2018г.; ********** от 04.04.2018г.; ********** от 18.05.2018г.;
********** от 11.07.2018г. и ********** от 11.12.2018г., всички издадени от „М."
ООД, извършените от ищеца процедури, първоначално са били 20 бр., в последствие
- 15 бр., а към месец ноември 2018г. - 10 бр. процедури. Т.е. в хода на
лечението - намалява интензивността на провежданите рехабилитации, като за 2019г.
- няма представени никакви доказателства в тази насока, което обстоятелство
сочи, че разходи и въобще рехабилитационни процедури от края на 2018г. не са
били провеждани. Твърденията, че евентуално присъдените в настоящото
производство средства ще бъдат използвани в бъдеще за провеждането на
рехабилитация 4 пъти седмично в продължение на 10 години не могат да обосноват
основателност на претенцията по чл. 226 КЗ. Твърди, че този иск за обзвреда на
бъдещи имуществени вреди, свързани с предстояща рехабилитация е неоснователен,
доколкото пострадалото лице може да претендира и да получи обезщетение само,
ако и само в размера на вече сторените разходи. Лишено от основание е искането
за присъждане на бъдещи планирани разходи, макар и същите да са предизвикани от
деликта. Ответникът счита, че към настоящият момент няма никакви доказателства,
че ищецът следва да провежда рехабилитация 4 пъти седмично в продължение на 10
години. Отделно от това, сочи, че липсват и доказателства, установяващи
размера, стойността на всяка една рехабилитационна процедура. В разглеждания
казус, при всички положения от значение е дали претендираната сума (в случай,
че в разрез с изложените по - горе аргументи същата бъде присъдена) ще бъде
разходвана само и единствено за провеждането на рехабилитация. Посочва, че
доказателства в тази насока в исковата претенция липсват. Към настоящия момент
не следвало, при преценка размера на обезщетението, да се съобразяват
евентуални бъдещи имуществени вреди от провеждани процедури, в случай че такива
бъдат извършени. Счита, че по делото не е ясно нито дали са налице препоръки за
извършване на последващи рехабилитационни процедури, нито дали тези препоръки
ще бъдат спазени, нито колко и какви ще бъдат тези процедури. Следователно,
касаело се за евентуални бъдещи, несигурни и с неясен обем имуществени вреди,
които не следва да се обезщетяват предварително.
Оспорва
изцяло предявената с исковата молба претенция за сумата от 17 380 лева,
представляваща предстоящи разходи за балнеолечение за период от 10 години,
считано от 01.01.2019г. до 31.12.2029г., по 1 738 лева годишно. Намира
претенцията на ищеца за неоснователна. Отбелязва, че с исковата молба не са
представени доказателства, че ищецът се нуждае от предстоящо балнеолечение, още
по- малко то да е за период от 10 години. Според ответника, твърденията, че
евентуално присъдените в настоящото производство средства ще бъдат използвани в
бъдеще за провеждането на балнеолечение в продължение на 10 години, не могат да
обосноват основателност на претенцията по чл. 226 КЗ. Счита, че този иск за
обзвреда на бъдещи имуществени вреди, свързани с предстоящо балнеолечение е
неоснователен, доколкото пострадалото лице може да претендира и да получи
обезщетение само ако и само в размера на вече сторените разходи. Сочи, че
лишено от основание е искането за присъждане на бъдещи планирани разходи, макар
и същите да са предизвикани от деликта. Обръща внимание, че към настоящия
момент няма никакви доказателства, че ищецът следва да провежда балнеолечение и
то в продължение на 10 години. Отделно от това, липсвали и доказателства,
установяващи размера, стойността на това балнеолечение, което очевидно не
следвало да бъде евентуално провеждано в СПА комплекси, които без съмнение не
представляват болнични заведения със съответния специализиран медицински
персонал. Посочено е, че в разглеждания казус при всички положения от значение
е дали претендираната сума (в случай, че в разрез с изложените по - горе
аргументи същата бъде присъдена) ще бъде разходвана само и единствено за
провеждането на балнеолечение. Към настоящия момент не следвало, при преценка
размера на обезщетението, да се съобразяват евентуални бъдещи имуществени вреди
от провеждано евентуално балнолечение, в случай че такива бъдат извършени.
Твърди се, че по делото не е ясно нито дали са налице препоръки за извършване
на последващо балнеолечение, нито дали тези препоръки ще бъдат спазени, нито
колко и какво и къде ще бъде проведено балнеолечението. Касаело се за
евентуални бъдещи, несигурни и с неясен обем имуществени вреди, които според
ответника, не следва да се обезщетяват предварително. Счита, че това няма да
препятства възможността на ищеца, в случай на извършване на последващо
балнеолечение, да предяви иск за допълнително претърпените от него имуществени
вреди.
Изцяло
оспорва предявената с исковата молба претенция за сумата от 28 296 лева,
представляваща необходими разходи за заплащане на предстоящото закупуване на
лекарствени средства за период от 10 години, считано от 01.01.2019г. до
31.12.2029г., по 2 829.60 лева годишно, като намира претенцията на ищеца за
неоснователна. Твърди, че с исковата молба не са представени доказателства, че
ищецът се нуждае от предстоящо лечение, а още по-малко то да е за период от 10
години. Посочено е, че въобще липсват доказателства за това дали и какво
лечение е предписано на ищеца. Твърденията, че евентуално присъдените в
настоящото производство средства ще бъдат използвани в бъдеще за провеждането
на определено лечение (с определени медикаменти) в продължение на 10 години,
според ответника, не могат да обосноват основателност на претенцията по чл. 226 КЗ. Счита, че този иск за обзвреда на бъдещи имуществени вреди, свързани със
заплащане на предстоящо закупуване на лекарствени средства е неоснователен,
доколкото пострадалото лице може да претендира и да получи обезщетение само ако
и само в размера на вече сторените разходи. Лишено от основание е искането за
присъждане на бъдещи планирани разходи, макар и същите да са предизвикани от
деликта. Твърди се, че към настоящия момент няма никакви доказателства, че
ищецът следва да провежда определено лечение и то в продължение на 10 години.
Отделно от това, липсвали и доказателства, установяващи че в продължение на 10
години ищецът ще следва да приема едни и същи медикаменти - Гинко сироп,
Спирулина и рибено масло. Ответникът сочи, че в разглеждания казус при всички
положения от значение е дали претендираната сума (в случай, че в разрез с
изложените по-горе аргументи същата бъде присъдена) ще бъде разходвана само и
единствено за закупуването на лекарствени средства. Отбелязва, че към
настоящият момент не следва, при преценка размера на обезщетението, да се
съобразяват евентуални бъдещи имуществени вреди от провеждано евентуално
лечение, в случай че такова бъде извършено. Намира, че по делото не е ясно нито
дали е предписано определено лечение, нито дали се извършва лечение с
посочените в исковата молба лекарствени средства, а още по- малко в какви дози
и за какъв период. Тоест, касаело се за евентуални бъдещи, несигурни и с неясен
обем имуществени вреди, които не следва да се обезщетяват предварително. Според
ответника, това няма да препятства възможността на ищеца, в случай на
извършване на разходи за заплащане на последващо закупуване на лекарствени
средства, да предяви иск за допълнително претърпените от него имуществени
вреди.
Оспорва
предявените с исковата молба претенции за сумите от: 770.67 лева,
представляваща направени разходи за храна по време на престоя в болница; 7
173.10 лева, представляваща направени разходи за гориво и 18 лева,
представляваща направени разходи за паркинг. За неоснователни намира
претенциите на ищеца. Посочва, че ищецът твърди, че по заведеното пред Софийски
градски съд гражданско дело № 890/2018г. по описа на същия съд, е претендирал
обезщетение за причинените му в следствие на процесното ПТП неимуществени
вреди, както и имуществени вреди, представляващи направени разходи до
образуване на посоченото дело. Също така, ищецът твърдял, след завеждане на
горепосоченото гражданско дело, че продължава да търпи неимуществени и
имуществени вреди, които не са претендирани по посоченото дело. Иначе казано, с
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото дело пред Окръжен съд
Стара Загора, ищецът претендирал имуществени вреди, представляващи направени от
него разходи след образуване на гражданско дело № 890/2018г. по описа на
Софийски градски съд. Отбелязва, че видно от представените с настоящата искова
молба писмени доказателства - фактури и касови бонове - се отнасят до направени
от ищеца разходи за храна при болничен престой за периода месец юли 2015г. -
месец октомври 2015г.; за паркинг за периода месец юли 2015г. - месец септември
2015г.; за гориво - за периода месец юни 2015г. - месец октомври 2017г. и една
фактура за месец ноември 2018г. Т.е. всички претендирани разходи за храна,
паркинг и гориво (с изключение на фактура № ********** от 23.11.2018г. за
сумата от 100 лева) са били направени от ищеца преди завеждане на гражданско
дело № 890/2018 г. по описа на Софийски градски съд, а не след завеждането му,
което обстоятелство давало основание на ответника да твърди, че тези разходи са
претендирани за обезщетяване пред Софийски градски съд.
Счита,
че предявените искове за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди
са неоснователни и недоказани.
Оспорва
иска за присъждане на лихва по претенциите за имуществени вреди - като
неоснователен, по съображенията за неоснователност на главните искове.
Отделно
от това посочва, че не е конкретизирана и обоснована акцесорната претенция за
лихви върху обезщетението за имуществени вреди от датата на увреждането.
Отбелязва, че видно от представените с исковата молба писмени доказателства
(фактури и касови бонове), претендираните от ищеца разходи за лечение са
извършени след датата на ПТП - 16.06.2015г., но се претендира законната лихва
от 16.06.2015г.
На
самостоятелно основание, ответникът прави възражение за изтекла погасителна
давност на акцесорната претенция за лихви върху обезщетението за имуществени
вреди.
Моли
съда, да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от И.Г.Н.
искови претенции, като неоснователни и недоказани.
Моли,
да се осъди И.Г.Н. да заплати на Застрахователно дружество „Б.“ АД всички
съдебни и деловодни разноски свързани с настоящото производство, в това число и
адвокатски хонорар.
По делото е постъпила допълнителна
искова молба (молба), с която ищецът прави искане на основание чл.146,
ал.1, т.4 от ГПК, да се обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване
наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна
застрахователна полица „Гражданско отговорност“ за увреждащия лек автомобил.
Оспорва всички възражения на ответника като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Намира за неоснователно оспорването от
ответника на последиците от травмите, които е получил ищеца следствие ПТП от
16.06.2015 г., а именно, че същият се намира в състояние на умерена към тежка
инвалидност, както и че се нуждае от постоянни грижи, рехабилитация и
балнолечение. Твърди се, че всички описани в исковата молба травматични
увреждания и страдания, техните последици, интензитет и проявление при И.Н. са
настъпили следствие процесното ПТП. За установяване на същите, както и за
доказване на нуждата му от лечение и рехабилитация, се посочва, че с исковата
молба е представил множество медицински документи, както и е направил
доказателствени искания - разпит на свидетели и назначаване по делото на СМЕ, с
поставени към нея въпроси. За доказване на обстоятелството, че ищецът
продължава да търпи имуществени вреди следствие ПТП, ищецът представя 3 бр.
фактури, представляващи извършени от същия разходи за закупуване на лекарствени
средства, хранителни добавки и лечебни процедури.
За неоснователно намира оспорването на ответника
на размера и основанието на предявените искове за имуществени вреди, като се
сочи, че в резултат на процесното ПТП и получените от ищеца увреждания, същият
е претърпял имуществени вреди, подробно описани в исковата молба, чийто размер
се установява от приложените към исковата молба фактури, и в който размер
същите следва да му бъдат възстановени.
Във връзка с оспорването от страна на
ответника на имуществената претенция в размер на 4058.90 лв., ищецът посочва,
че по отношение на същата в обстоятелствената част на исковата молба много ясно
е посочил какво представлява същата, а именно - направени разходи за прегледи,
процедури и хранителни добавки за 2018 г., за което са представени фактури.
Невярно е твърдението на ответника, че в
настоящото производство се претендират разходи, които са били претендирани за
заплащане в другото производство между страните, а именно: гр.д.№ 890/18 г. по
описа на СГС. Това било видно от представения към исковата молба протокол от
о.с.з. от 20.11.2018 г. по посоченото дело, с което е приет окончателния доклад
по делото, от който е видно какъв е предметът на това дело. Ако съдът намерел
същото за недостатъчно, то моли съдът да извърши служебна проверка по
горепосоченото дело за установяване на предмета му на разглеждане или
евентуално да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред
СГС, І-11 състав, по гр.д.№ 890/18 г. и въз основа на което да му бъде издадено
друго такова, от което да е видно какъв е предметът на разглеждане на това
дело.
Намира за неоснователно оспорването на
ответника на иска за присъждане на лихва. Посочва, че задължението на
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с
настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Заявено
е, че съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2 от КЗ /отм./ е предвидено, че
застрахователят заплаща и лихви за забава и разноски, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Сочи, че безспорно при
компенсиране на вреди от непозволено увреждане, деликвента отговаря и за лихви
за забава от датата на деликта. В случая е застрахована отговорността на
деликвента и за причинените от него вреди отговаря застрахователя по силата на
сключения между тях застрахователен договор, следователно ответникът дължи
плащане на това, което деликвента дължи. Установява се безспорно задължението
на застрахователя да плати лихви на пострадалия за причинените му имуществени и
неимуществени вреди от датата на увреждането и в случай, че не е уведомен
своевременно от застрахования, може да търси връщане на платените лихви от
същия. Отговорността на застрахователя се намира във функционална връзка с
отговорността на деликвента и покрива неговата отговорност в пълен обем.
Прави
възражение за недължимост на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, респ. на
прекомерност на същото и на претендираните от ответника разноски.
С отговора на
допълнителната искова молба, ответникът заявява, че изцяло поддържа
възраженията и твърденията, всички подробно изложени в отговора на исковата
молба.
Поддържа
цялостното оспорване на ищцовите претенции, както по основание, така и по
размер, както и изложените в исковата молба и допълнителната искова молба
твърдения и наведени обстоятелства по съображения, подробно изложени в отговора
на исковата молба.
Поддържа
оспорването на изложените в исковата молба обстоятелства във връзка с
последиците от травмите, фактът че същите са завинаги и подобрение не се
очаква, че се очакват усложнения в състоянието на ищеца.
Поддържа
оспорването на твърдението, че ищецът се намирал в състояние на умерена към
тежка инвалидност, че се нуждаел от постоянна рехабилитация и балнолечение.
Твърди, че в тази връзка с исковата молба и с допълнителната искова молба не е
представено нито едно доказателство, установяващо по безспорен начин изложените
в исковата молба твърдения.
Поддържа
оспорването на размера на предявената с исковата молба претенция за сумата от
4058.90 лева, представляваща разходи за прегледи, процедури и хранителни
добавки за 2018 г. Посочва, че от представените с исковата молба писмени
доказателства - фактури № ********** от 07.02.2018г.; ********** от 04.04.2018г.; **********
от 18.05.2018г.; ********** от 11.07.2018г. и ********** от 11.12.2018г.,
всички издадени от „М.“ ООД - е видно, че направените от ищеца разходи за
2018г. за прегледи, процедури и хранителни добавки са в размер на 2 130 лева.
Оспорва
направените от ищеца разноски за разходи за СПА процедури, масажи и нощувки в
хотел в Комплекс за винен и спа туризъм „С.“ и в Хотел „М.Л.“ град С. за
периода 21.12.2018г. - 26.12.2018г., като твърди, че същите не са направени във
връзка с лечението на ищеца.
Изцяло
поддържа оспорването на предявените с исковата молба претенции за: сумата от 142
560 лева, представляваща необходими разходи за заплащане на предстоящи
рехабилитации за период от 10 години, считано от 01.01.2019г. до 31.12.2029г.;
сумата от 17 380 лева, представляваща предстоящи разходи за балнеолечение за
период от 10 години, считано от 01.01.2019г. до 31.12.2029г., по 1 738 лева
годишно; сумата от 28 296 лева, представляваща необходими разходи за заплащане
на предстоящото закупуване на лекарствени средства за период от 10 години,
считано от 01.01.2019г. до 31.12.2029г., по 2 829.60 лева годишно, тъй като
тези претенции са неоснователни и подробни доводи в тази насока е изложил в
отговора на исковата молба.
Поддържа
оспорването на предявените с исковата молба претенции за сумите от: 770.67
лева, представляваща направени разходи за храна по време на престоя в болница;
7 173.10 лева, представляваща направени разходи за гориво и 18 лева,
представляваща направени разходи за паркинг. Всички тези разходи са били
направени от ищеца преди завеждане на гражданско дело №890/2018г. по описа на СГС,
а не след завеждането му, което обстоятелство давало основание на ответника да
твърди, че тези разходи са претендирани за обезщетяване пред СГС.
Поддържа
становището си, че предявените искове за обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди са неоснователни и недоказани.
Оспорва
исковете за присъждане на лихва по претенциите за имуществени вреди - като
неоснователни, по съображенията за неоснователност на главните искове.
Поддържа
възражението си за изтекла погасителна давност на акцесорната претенция за
лихви върху обезщетението за имуществени вреди.
Поддържа
основното си искане, с което моли съда, да се произнесе с решение, с което да
отхвърли изцяло предявените от И.Г.Н. искови претенции, като неоснователни и
недоказани.
Моли,
да се осъди И.Г.Н. да заплати на ответното дружество всички съдебни и деловодни
разноски, свързани с настоящото производство, в това число и адвокатски
хонорар.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 16.06.2015 г. в град Стара
Загора, Я.В.М. при управление на МПС - лек автомобил „Опел Вектра", с рег.
№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 21, ал. 1 ЗДвП; чл. 47 ЗДвП; чл. 50, ал. 1 ЗДвП; чл. 116 ЗДвП; чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като с деянието си
по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно лице, едно от
които е ищецът И.Г.Н..
С протоколно определение от 13.10.2017г., постановено по
НОХД № 2907/2017г. по описа на Районен съд - Стара Загора, по реда на чл. 384,
ал. 1, във вр. чл. 382 НПК е одобрено споразумение, по силата на което
виновният водач Я.В.М. е признат за виновен, в извършването на престъпление по
чл. 343, ал. 3, предл. „трето" и предл. „последно", б. „а",
предл. „първо" вр. чл. 343, ал. 1, б. „б", предл. „първо" и
„второ" вр. чл. 342, ал. 1, предл. „трето" НК.
Не е спорно и обстоятелството, че за управлявания от
виновния водач Я.В.М. лек автомобил „Опел Вектра", с рег. № ***, към
датата на ПТП - 16.06.2015г., е била налице валидно сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" при застрахователно дружество „Б."
АД, по застрахователна полица № 02115000297368 от 13.01.2015г., издадена със
срок на валидност за периода от 14.01.2015г. до 14.01.2016г.
От заключението на съдебно – икономическата експертиза се
установява следното:
Вещото лице посочва, че на лист 9 от делото е приложено
Свидетелство за регистрация на МПС за лек автомобил Форд Галакси с
регистрационен номер СТ2425ВК.
Поради липсата на нормативна уредба за определяне
разходната норма на гориво на автомобилите, за да бъде установена такава за лек
автомобил Форд Галакси, експертизата е извършила справка в интернет сайтове на
доставчици и търговци на МПС и като е съобразила характеристиките и годината на
закупуване на автомобила, констатира следната разходна норма: разход на гориво
- градско шофиране 8,8 л./100 км.; извънградско шофиране 5,6 л./100 км.;
комбинирано шофиране 6,7 л./100 км.
Вещото лице посочва, че по данни на ищеца,
рехабилитациите и игломасажа се провеждат четири пъти седмично в гр. Пловдив на
адрес ул. „Родопи“ № 36.
За да се определи разстоянието изминато с автомобила
между домашния адрес на ищеца: гр. Раднево, ул. „Георги Димитров“ № 36 и адрес
в гр. Пловдив ул. „Родопи“ № 36, експертизата е използвала сайта www.google.bg/maps и то е 119 км в едната посока и 238 км в двете посоки.
Според интернет сайта www.bg.fuelo.net средната цена
на дизеловото гориво през 2020г. до настоящия момент е 2,28 лв. на литър.
Съобразно по-горе записаната разходна норми на гориво, за
изминаване на 238 км от лек автомобил Форд Галакси при комбиниран разход са необходими
15,95 л. дизелово гориво. При средна цена за литър на дизеловото гориво 2,28
лв. трябва да се заплатят 36,37 лв. (238 км. X 6,7 л. / 100 км.) X 2,28 лв. за
едно пътуване по маршрут от гр. Раднево, ул. „Георги Димитров“ № 36 до гр.
Пловдив ул. „Родопи“ № 36.
Във връзка с горното, експертизата дава заключение, че
при средни пазарни цени на литър на дизеловото гориво 2,28 лв. и при комбиниран
разход на гориво 6,7 Л./100 км. за да се изминат 238 км с лек автомобил Форд
Галакси трябва да се заплатят:
За едно пътуване 36,37 лв.
За една седмица 145,48 лв. (4 пътувания)
За един месец 581,92 лв. (16 пътувания - 4 седмици X 4
пътувания)
За една година 7 564, 96 лв. (208 пътувания - 52 седмици X 4 пътувания)
За десет години 75
649, 60 лв. (2080 пътувания - 520 седмици X 4 пътувания).
От заключението на съдебномедицинската експертиза се
установява следното:
Според вещото лице при процесното ПТП пострадалият И.Н. е
получил тежка съчетана травма - черепно-мозъчна, гръдна, на опорно-двигателния
апарат, травматичен шок.
ЧЕРЕПНО-МОЗЪЧНАТА ТРАВМА. ВКЛЮЧВА:
Контузия с
подкожен хематом в дясна теменна област на главата; Контузия на мозъка тежка
степен с първична увреда на мозъчния ствол и с характер на дифузна аксонална
увреда; Травматичен кръвоизлив в меките
мозъчни обвивки/субарахноиден кръвоизлив/;Мозъчен оток; течноеквивалентна
колекция под твърдата мозъчна обвивка вляво челно- теменно с ширина до 8 мм., с
обемно действие (хематом, хидром); Фрактура на черепната основа - средна
черепна ямка, с двустранен кръвоизлив в сфеноидалните
синуси.
ГРЪДНАТА ТРАВМА ВКЛЮЧВА:
Контузия на белите
дробове; Контузия на гръдния кош вдясно;
Навлизане на атмосферен въздух в средостението/пневмотораск/.
ТРАВМАТА НА
ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНИЯ АПАРАТ ВКЛЮЧВА:
Диафизарна фрактура на дясното бедро; Фрактура на дясната ключица и дясната плешка. Фрактура на 11-ти гръден
прешлени без дислокация, със запазен гръбначен канал; Травматичен шок
Хиповолемичен шок
Според вещото лице хиповолемичния и травматичен шок са
овладени и преодолени в Интензивното отделение ОАРИЛ- УМБАЛ „П.С.К." Стара
Загора/затова е и транспортиран в болницата Токуда/.
Фрактурата на 11 гръден прешлен е оздравяла без
усложнения в рамките на 4 месеца и с период на раздвижване до12 месеца от
травмата.
Фрактурата на дясната ключица и дясната плешка/лопатка/ е
оздравяла в периода на месеца и месец рехабилитация.
Фрактурата на дясното бедро в зоната на
диафизата/опериран-кръвна репозиция с вътрешна фиксация със заключващ пирон/ е
възстановено до 4 месеца и два месеца рехабилитация ./епизодични болки при
натоварване в зоната на костният фрагмент и костен калус.
Контузията на гръдния кош е възстановена до края на 2
месец
Контузията на белия дроб е отзвучала до края на 3 месец с
остатъчни епизодични болки повече в десен бял дроб.
Навлизането на въздух в средостението е отзвучало до 2
месеца. .
Течно еквивалентна колекция под твърдата мозъчна обвивка
вляво челно- теменно с ширина до 8 мм., с обемно действие (хематом, хидром)е
отзвучало до 2 месеца.
Фрактура на черепната основа - средна черепна ямка, с
двустранен кръвоизлив в сфеноидалните синуси.е оздравяло в периода от 3 месеца.
Травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки е
оздравял до 3 месеца;
Мозъчният оток е отзвучал в острата си фаза в периода от
2 месеца .
Контузия с подкожен хематом в дясна теменна област на
главата е отзвучало в периода до 30 дни.
Контузия на мозъка
тежка степен с първична увреда на мозъчния ствол и с характер на дифузна
аксонална увреда е овладяна острата-смъртоносна фаза, но периода на възстановаване
е продължителен, несигурен и с остатъчна неврологична симптоматика и следващите
усложнения - енцефалопатия с деградация на личността и травменната епилепсия. Поради
това няма точна прогноза може само да се предполага за бъдещето на пострадалия след
проследяването му в динамика.
Вещото лице посочва, че пострадалия преди травмата е бил
с добри паметови, мисловни, волеви, физически показатели. Доказва го успеха му
и наградите които е получавал.
Помощта на родителите, учителите и приятелите го поддържа
в момента. Независимо от огнищната неврологична симптоматика е завършил в дома
като частен ученик 11 клас и в училище - редовно, завършил 12 клас. Скъсан на
матурите, с които се справил по късно отново с чуждо настояване и помощ.
Огнищната неврологична симптоматика, психоорганичният синдром, нарушения говор,
парезата на дясната ръка и крак, нарушеното равновесие, силно ще затруднява
учението във висшите училища и е невъзможно извършването на трудова дейност по
свое желание. За това той подлежи на определяне процент трайна
нетрудоспособност при Трудово експертна лекарска комисия.
Заплахата от епилептични еквиваленти силно ограничава
свободата на поведение като млад човек/два гърча са наблюдавани/ през 2016 г.
Според вещото лице вследствие на травмата на мозъка има
тежко снижаване на познавателните функции - памет, внимание, мислене: нарушения
на волята и емоциите - снижение на енергетичния потенциал, подтиците и
инициативата, загуба на продуктивността, ограничаване на контактите, стесняване
и формалност на интересите, преустановяване на социалната свързаност; трайно
депресивно настроение с преживявания за собствена малоценност и
безперспективност поради доживотна инвалидизация.
Психичното заболяване е следствие на органичното мозъчно
увреждане, получено при процесния инцидент.
Нарушенията на психичните функции обуславят тежък упадък
на възможностите за социална адаптация в личен и професионален план.
Според вещото лице рехабилитацията е един от основните
терапевтични методи за поддържане функцията на крайниците - ръце и крака. С нея
се поддържа функционалността на ставите, мускулите и лигаментарния апарат.
Всичко това на базата на увредената нервна система и липсата на кординационната
й функция. С рехабилитацията се влияе на трофиката на мускулите, които без нея
стремглаво ще хипотрофират/отслабнат/, а ставите ще анкилозират/вкостят/. При
такава тежка черепно-мозъчна травма период и условности няма-може да е за
3-5-10 години или за цял живот прилагането на рехабилитация. Скритата надежда
при пострадалия е неговата младост и все още незавършеният растеж на органите в
тялото, включително и главният мозък.
Тази травма е тежка черепно-мозъчна травма и е един голям
успех в постигнатите до момента резултати.Процента на смъртност при тях е много
висок и надхвърля 80-90%. Основно след преодоляване на острия период,
изключително много се разчита на грижите за пострадалия в това число и
рехабилитацията.
От заключението на допълнителната съдебномедицинска
експертиза се установява следното:
Вещото лице посочва, че в отговора на трети въпрос от
основната съдебномедицинска експертиза, основно при поддържане телесният статус
на пострадалия се разчита на физиотерапевтични процедури, балнео -лечебни процедури
и медикаменти. След като се е запознал с възможностите на двете СПА дестинации-
С. и М.Л. се установи, че първата предлага рядката Далекоизточна Тай масажна
процедура.
Според вещото лице класическите тайландски масажи оказват
перфектно въздействие върху меките тъкани - мускули, сухожилия, лигаменти - и
подобряват неимоверно мускулния тонус. Естествено, влияят най-много на тези
мускули, които се намират точно под кожата, но редовното масажиране се отразява
и на по-дълбоките мускулни слоеве, както и на самите органи. Различните видове
масажи от Тайланд стимулират кръвообращението и помагат за изхвърляне на
вредните вещества от тялото. Освобождаването на блокираната жизнена енергия не
се изчерпва само с ползи за физическото здраве, но и помага на хора, които са
преминали през периоди на голямо психическо натоварване, емоционален срив, а
понякога и при случаи на лека депресия.
При пострадалия парезите със спастичен характер и
нарушеният контрол на увредената нервна система в зоната на мозъчният ствол
задължават пасивно повлияване на мускулния тонус, подпомагане на кръвообращението
в крайниците, подобрява обмяната на веществата. Това е правилно избрано
продължение след стационарното лечение и е предложено и в плана за поведение
след престоя в стационарите.
Според вещото лице вторият СПА комплекс съчетава
традиционни масажи, но на 1500 м надморска височина. Районът на С.ски езера, в
който е разположен комплекс М.Л., притежава уникална природна даденост -
отрицателно йонизиране на въздуха, влияещо изключително благоприятно на
човешкото здраве. Гъстите иглолистни гори произвеждат фитонциди, които правят
въздуха особено здравословен за хора, страдащи от алергии и хронични
заболявания на горно- дихателните пътища. Предизвиква баланс на обмяната и
влияе благотворно на увредената централна нервна система. Също е правилно
избран и може да се включи в схемата за продължително лечение във времето.
Според вещото лице и двете проведени балнео и СПА
процедури оказват добро повлияване на пострадалия и подобряват неговия
физически и психически статус.
На въпроси, зададени от страните в съдебно заседание,
вещото лице пояснява, че при този тип инцидент страдат не хемисферите, а страда
централната част на мозъка, която е командния център на мозъка. Посочва, че
кръвоизливът може да отстъпи, отокът на мозъка може да отстъпи, но контузиите
на клетките си остават за винаги. Отново потвърждава, че надежда за по-успешно
възстановяване на пострадалия се търси в младата му възраст, защото човешкото
тяло расте между 26 и 29 годишна възраст. Експертът казва още, че при ситуация
подобна като при ищеца възстановителният период и от три месеца до три години.
Първите месеци възстановяването било най - бързо, след което темпът се забавял
и след третата година вече не се очаквал ефекта на възстановяването. Заявява,
че при ищеца бил постигнат резултат, който трябвало да се задържа, като
допуска, че едва ли ще има възможност да стигне до по - високо ниво на
възстановяване, тъй като вече настъпил процес на хронификация. При това
положение пациента само се поддържал медикаментозно и рехабилитационно, което
щяло да е необходимо за цял живот, в противен случай всички процеси, ще
изостанат и се спрат много бързо и ще започне влошаване.
Във връзка с всички процедури, които описали свидетелите,
според изчисления на вещото лице пострадалото лице има седем последователни
курса на лечение в Токуда, един курс на лечение в болница Тракия. Ситуациите,
които са създадени там и поведението, което е създадено, там са правили лечебна
физкултура, активни аналитични упражнения, трениране на ходене и походка,
механотерапия, инхалации, компреси с луга, електростимулация. Според вещото
лице електростимулацията примерно е иглотерапията. Това е тип електростимулация
върху периферната нервна система.
Вещото лице заявява още, че високопланинските курорти
довеждат и до промяна на броя на червените кръвни телца и при слизане в ниското
се получава стимулация на по - голямо количество на еритроцити и на хемоглобин,
което било добро за възстановяване на тъканите. Терапията в С. не се прилагала
активно в традиционните медицински звена в България. По отношение на тай
терапията вещото лице сочи, че е извън нормативите на нашата медицина, но
стимулира нервната дейност, създава психостимулация и имала сериозна стимулация
върху пострадалите крайници. Твърди, че в медицината никога не трябва да има
ограничение, а трябва постоянно да се прилагат неща, които за нашата медицина
не са типични.
Експертът още сочи, че в ситуация като при пострадал
какъвто е ищецът, има три основни специалности, които трябва да проследяват
състоянието - първата е неврохирург, до момента в който неврохирурга смята, че
повече не са нужни активни хирургически наблюдения. След това наблюдението се
извършва от специалисти по неврология, които трябва да се справят с
медикаментозната стимулираща терапия. Освен това състоянието на пострадалия
трябва да се следи и от рехабилитатор, който да проследява от кои упражнения и
действия има ефект и кои не са подходящи, за да бъдат отстранени. Във всеки
един момент обаче, се казва, че личният лекар, който трябва да следи събитията
и да насочва пострадалия в правилната посока.
В заключение вещото лице твърди, че ищецът задължително
трябва да премине през ТЕЛК, защото държавата облекчава положението на
пациента, като например престоя в болнични заведения става безплатен.
Посещаването на определени сектори - Павел баня и др., ще бъдат с по - ниско
заплащане, което според експертът има своето значение.
В показанията си свидетелят Г. И.Н. - баща на ищеца
съобщава, че след ПТП, което претърпял през 2015г., синът му бил в София, в
болница „Токуда". Около петдесет дни бил в кома. След като излязъл от
комата лечението, което се провело там било рехабилитация - разни услуги,
електростимулации, с водорасли и други процедури. Това лечение било по съвет на
лекари. След това синът му бил прехвърлен в болница „Тракия". Там
рехабилитацията продължила, но понеже били изразходили всички пътеки и било
зимен период им казали, че лечението следва да продължи в домашни условия.
Казали им, че било добре И. да посещава логопед заради затрудненията в говора.
Записали го при логопед, на иглотерапии и физиотерапия от всякакъв вид, каквото
им били казали. На ищеца били извършени и СПА масажи. Свидетелят сочи, че им
било казано, че е хубаво няколко пъти в годината да се ходи на Павел баня, на С.
или някъде на по - висока надморска височина. Там отрицателните йони
въздействали на мозъка. Където и кажели, там ходели. За хотелските настанявания
плащахме със собствени средства. По прегледите пътували с личен транспорт и
вземали фактури. Ходенето в Пловдив било по четири пъти на седмица. В
комплексите, в които правили СПА процедурите, пътували също личен транспорт.
Свидетелят заявява, че от болница „Тракия" им препоръчали барока мерата,
процедурата била добра за мозъка и направили няколко. Н. казва още, че
лечението на синът не било приключило, но имало положително повлияване от
всички процедури, я се добре от логопеда, а от иглотерапията движението на
ръката се подобрило. Казали им, че синът им няма да може напълно да се
възстанови. Парезата щяла да остане за цял живот. Казали им за правят
възстановителни процедури. Свидетелят съобщава, че към настоящия момент синът
му вземал лекарства. Преди епидемията от корона вирус посещавали всеки ден
рехабилитационния център в Стара Загора, а когато настъпила епидемията, спрели,
защото ги било страх. Н. твърди, че от датата на инцидента до настоящия момент,
разходите, които правили за лекарства горе-долу не се променяли през последните
една-две години. За рехабилитацията било различно, тук вземали по - висока
цена. Теглили всички видове заеми, ВС каса от предприятието, едва свързвали
двата края. Свидетелят твърди още, че разходите на месец когато посещаваме
терапии били постоянни. В заключение свидетелят твърди, че не помни имената на
лекарите, които са им казали за масажите в С., както и, че не е сигурен дали за
процедурите, за които говори има писмени предписания.
От показанията на свидетелката Г.Т.Н.- майка на ищеца е
видно, че след произшествието синът й бил настанен в болницата в Стара Загора,
откъдето на третия ден с линейка го транспортирали до Токуда. Решението за
преместването на И. до голяма степен било взето от тях, неговите родители.
Близо четири месеца синът им бил в болница „Токуда", бил в отделението по
неврохирургия. Била му направена операция на крака, а също и рехабилитация и
всичко, което можело да се направи. След като изписали ищеца от „Токуда"
им препоръчали от рехабилитацията да започнат иглотерапия във връзка с
централната нервна система, която била увредена. Насочили ги към Пловдив,
където вече повече от три години ходели в кабинет „Бойка". Това било
клиника за иглотерапия и рехабилитация. Свидетелката сочи, че по препоръка на
лекари, във връзка с допълнително вкарване на кислород в кръвта водили И. на
барокамера. СПА масажите им ги препоръчали заради водата. Личната лекарка им
казала за някои неща и за местата за двигателната система. В Павел баня
процедурите се провеждали от лекари, а в С. и С. от рехабилитатор. Твърди, че И.
още не бил възстановен, движенията му били забавени. Без човек до него не можел
да се справи. Посочва, че й казвали, че трябва да има много засилена
рехабилитация, но не било ясно за какъв период, за около десет години най -
малко. Сочи, че от инцидента, до настоящия момент разходите били почти едни
същи всеки месец. В заключение заявява, че процедурите в Пловдив представлявали
иглотерапия, но не знае какъв образователната специалност на лицето, което ги
извършва. Не било точно рехабилитатор, не може да посочи точно. Процедури по
иглотерапия им ги препоръчал рехабилитатор, но нямали писмени предписания за
целта.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този
кодекс, се прилага част четвърта на отменения КЗ, освен ако
страните договорят друго след влизането в сила на този
кодекс. Ищецът извлича правата си от договор за застраховка
"гражданска отговорност", сключен между делинквента и ответното
застрахователно дружество при действието на отменения Кодекс
за застраховането, като ответника не твърди да е договарял с
делинквента приложение на новия КЗ. Следователно предявените от ищеца преки искове
намират правното си основание в разпоредбите на част четвърта на отменения КЗ,а именно чл.
226 от КЗ /отм./ независимо, че съдът е посочил че са предявени искове с правно
основание чл. 432 от КЗ.
Въз основа на доказателствата по делото безспорно се
установи, че процесното ПТП настъпва по вина на водач, застрахован по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при ответното
дружество. За деянието, дееца, вината и противоправността, съдът зачете
обвързващата сила на споразумение от 13.10.2017г., постановено по НОХД №
2907/2017 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, по силата на което
виновният водач Я.В.М. е признат за виновен, в извършването на престъпление по
чл. 343, ал. 3, предл. „трето" и предл. „последно", б. „а",
предл. „първо" вр. чл. 343, ал. 1, б. „б", предл. „първо" и
„второ" вр. чл. 342, ал. 1, предл. „трето" НК. Съгласно
нормата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното споразумение
има последиците на влязла в сила присъда, която според чл. 300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд. Установено
е също, че в резултат на произшествието ищецът получава описаните в исковата молба
травматични увреждания. След като поведението на застрахования водач е виновно
и противоправно, а вредите към трети лица са покрит риск по застраховката,
съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ /отм./ застрахователят
дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от застрахования
при него водач имуществени и вреди. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 226 от КЗ /отм./ следва да бъде ангажирана,
като предявените искове за и имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Съдът
намира, че от заключението на съдебномедицинската експертиза безспорно се
установява, че вследствие на процесното ПТП на ищеца е причинена контузия на мозъка с тежка степен с първична увреда на мозъчния ствол и с
характер на дифузна аксонална увреда е овладяна острата-смъртоносна фаза, но
периода на възстановяване е продължителен, несигурен и с остатъчна неврологична
симптоматика и следващите усложнения - енцефалопатия с деградация на личността
и травменната епилепсия. Поради това няма точна прогноза, а може само да се
предполага за бъдещето на пострадалия след проследяването му в динамика.
Заключението на вещото лице е категорично, че вследствие на травмата на мозъка
има тежко снижаване на познавателните функции - памет, внимание, мислене:
нарушения на волята и емоциите - снижение на енергетичния потенциал, подтиците
и инициативата, загуба на продуктивността, ограничаване на контактите,
стесняване и формалност на интересите, преустановяване на социалната
свързаност; трайно депресивно настроение с преживявания за собствена
малоценност и безперспективност поради доживотна инвалидизация.
Според вещото лице рехабилитацията е един от основните
терапевтични методи за поддържане функцията на крайниците - ръце и крака. С нея
се поддържа функционалността на ставите, мускулите и лигаментарния апарат.
Всичко това на базата на увредената нервна система и липсата на кординационната
й функция. С рехабилитацията се влияе на трофиката на мускулите, които без нея
стремглаво ще хипотрофират/отслабнат/, а ставите ще анкилозират/вкостят/. При
такава тежка черепно-мозъчна травма период и условности няма-може да е за
3-5-10 години или за цял живот прилагането на рехабилитация.
Заключението
е категорично, че при поддържане телесният статус на пострадалия основно се
разчита на физиотерапевтични процедури, балнео - лечебни процедури и
медикаменти, като в тази връзка вещото лице посочва, че и двете проведени
балнео и СПА процедури оказват добро повлияване на пострадалия и подобряват
неговия физически и психически статус, като могат да се включат в схемата за
продължително лечение във времето.
Ето защо съдът счита, че във връзка с тежкото
здравословно състояние на ищеца, вследствие на процесното ПТП, И.Г.Н. е
извършил разходи, за които са представени фактури и фискални касови бонове,
заверени от страната, от които съдът намира, че се установява разходването на
следните средства от ищеца: разходи за прегледи, процедури и хранителни добавки
за 2018 г. в размер на 4 058.90 лв.; разходи на стойност 700 лв. за 20 бр.
процедури в барокамера; разходи на стойност 869 лв., за проведено балнеолечение
през месец юни, 2018 г.; разходи на стойност 492.90 лв., за лекарствени средства за 2018
г.; сумата от 770.67 лв., представляваща направени разходи за храна по време на
престоя в болница; сумата от 7 173.10 лв., представляваща направени разходи за
гориво и сумата от 18 лв., представляваща направени разходи за паркинг. Поради
това съдът счита, че предявените искове в претендираните размери са основателни
и доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
По
така предявените преки
искове, с които увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя
/какъвто е настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за имуществените вреди
се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането /в настоящия случай ПТП – то е настъпило на 16.06.2015
г./.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗД „Б.“
АД следва да заплати на И.Г.Н. разходи за прегледи,
процедури и хранителни добавки за 2018 г. в
размер на 4 058.90 лв.; разходи на
стойност 700 лв. за 20 бр. процедури в барокамера; разходи на стойност 869 лв., за проведено
балнеолечение през месец юни, 2018 г.; разходи
на стойност 492.90 лв., за лекарствени средства
за 2018 г.; сумата от 770.67 лв.,
представляваща направени разходи за храна по време на престоя в болница; сумата от 7 173.10 лв., представляваща
направени разходи за гориво и сумата от
18 лв., представляваща направени разходи за паркинг ведно със законната
лихва от 16.06.2015 г. - датата на ПТП – то до окончателното изплащане на сумите.
По
исковете за заплащане на сумата от 142
560 лв., необходими разходи за заплащане на предстоящите рехабилитации за
период от 10 години, считано от 01.01.2019г.- до 31.12.2029г.; за заплащане на сумата от 17 380 лв., представляващи
предстоящи разходи за балнеолечение за период от 10 години, считано от
01.01.2019г. - до 31.12.2029г., по 1 738 лв. годишно и сумата от 28 296 лв., представляващи необходими разходи за
заплащане на предстоящото закупуване на лекарствени средства за период от 10
години, считано от 01.01.2019г. - до 31.12.2029г., предвид обстоятелството, че
ищецът се нуждае постоянно от лекарствени средства, като месечно средно се
заплаща поне сумата от 235.80 лв., от която 130 лв. за 2 бр. х 65 лв. Гинко
сироп, 74 лв. за 2 бр. х 37 лв. - Спирулина /100 бр. х 6 бр. на ден - 2 кутии
месечно/ и 31.80 лв. за Рибено масло фрамар, - по 2 829.60 лв. годишно съдът
намира следното:
С
горепосочените искове се претендират обезщетяване на бъдещи имуществени вреди,
поради което спорно между страните е подлежат ли на обезщетяване бъдещите
имуществени вреди.
В
този смисъл са постановени по реда на чл. 290 ГПК решение на ВКС, III г. о. №
155/22.02.2010 г. по гр. д. № 3836/2008 г., решение № 488/7.02.2012 г. по гр.
д. № 899/2010 г., IV г. о., решение № 153/2.06.2011 г. по гр. д. № 526/2010 г.,
IV г. о., решение № 196/12.07.2012 г. по гр. д. № 1724/2009 г., IV г. о.,
решение № 161 от 17.01.2013 г. по т. д. № 1040/2011 г., I т. о., ТК, решение №
263 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2790/2013 г., IV г. о., ГК), в които е
посочено, че е допустимо обезщетяването на бъдещи вреди. В Решение № 254 от
2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2012 г., IV г. о., ГК, се сочи, че
обезщетението за имуществени вреди може да бъде присъдено както като глобална
сума, платима еднократно, така и като суми, дължими при периодично плащане.
Когато вредите за бъдеще време са установени, т.е. увреждането е от необратим
характер /както е в настоящия случай/, водещо до несъмнено настъпване на вреди
в имуществената сфера на пострадалия, то обезщетението за пропуснати ползи за
бъдещ период от време може да бъде присъдено платимо еднократно или
периодически до настъпване на промяна в обстоятелствата, водеща до изменение на
размера им, прекратяване на плащанията или присъждане на ново обезщетение. В
този случай следва да се прецени как е формулиран диспозитивът на съдебното
решение, тъй като ответното дружество би било лишено от възможността да се
защити в случай на евентуално намаляване на размера на вредите или в хипотезата
на настъпване на основание за прекратяване на плащането или за неговото
изменяване. В този смисъл Решение № 153 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
526/2010 г., IV г. о. и решение № 263 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №
2790/2013 г., IV г. о., ГК, в които е посочено, че е възможно във времето, с
оглед промяна в обстоятелствата да се промени размерът на имуществената вреда.
Тези нови обстоятелства могат да послужат като основание за изменение размера
на вече присъденото обезщетение и тази възможност следва да бъде указана в диспозитива
на решението, удовлетворяващо претенция за обезвреда на бъдещи вреди.
Както
беше посочено по – горе от основното и допълнително заключение безспорно се
установява, че рехабилитацията е един от основните терапевтични методи
за поддържане функционалността на ставите, мускулите и лигаментарния апарат, а
при поддържане телесният статус на пострадалия основно се разчита на
физиотерапевтични процедури, балнео - лечебни процедури и медикаменти. Поради
това съдът намира, че на ищеца следва да си присъдят поисканите суми за бъдещи
имуществени вреди.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗД „Б.“ АД следва да заплати на И.Г.Н. сумата от 142 560 лв., представляваща необходими
разходи за заплащане на предстоящите рехабилитации за период от 10 години считано
от 01.01.2019 г. - до 31.12.2029 г. или
до настъпване на законна причина за прекратяване или изменяване на размера на
задължението, по 14 256 лв. годишно
платимо до 10 – ти януари на съответната година, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска; сумата от 17
380 лв., представляващи предстоящи разходи за балнеолечение за период от 10
години, считано от 01.01.2019 г. - до
31.12.2029 г. или до настъпване на законна причина за прекратяване или
изменяване на размера на задължението по
1 738 лв. годишно платимо до 10 – ти
януари на съответната година, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска и сумата от 28 296
лв., представляваща необходими разходи за заплащане на предстоящото
закупуване на следните лекарствени средства:
Гинко сироп - 130 лв. за 2 бр. х 65 лв., Спирулина /100 бр. х 6 бр. на
ден - 2 кутии месечно/74 лв. за 2 бр. х 37 лв. и за Рибено масло фрамар в
размер на 31.80 лв. за период от 10 години, считано от 01.01.2019г.- до
31.12.2029 г. или до настъпване на законна причина за прекратяване или
изменяване на размера на задължението по
2 829.60 лв. годишно платимо до 10 –
ти януари на съответната година, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че И.Г.Н. е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ
безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се
касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не
дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3
530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. Следователно в настоящия случай
адвокатско възнаграждение е в размер на 5 576, 37 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона
за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.К.
е регистрирана по ЗДДС и направените разноски се претендират с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското
възнаграждение дължимо на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищеца е в размер на по 5 576, 37 лв. х 20 % = 6 691, 64 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът “Б.” АД следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата
от 8 092, 74 лв. за държавна такса, както и сумата от 870 лв.
за депозити за вещи лица, платени от бюджета на съда.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД ”Б.”АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град ***да
заплати на И.Г.Н. с ЕГН ********** с адрес: *** с адрес на призоваване: гр.
*** – чрез адв. П.К. от САК разходи за прегледи,
процедури и хранителни добавки за 2018 г. в
размер на 4 058.90 лв.; разходи на
стойност 700 лв. за 20 бр. процедури в барокамера; разходи на стойност 869
лв., за проведено балнеолечение през месец юни, 2018 г.; разходи на стойност 492.90 лв., за лекарствени средства
за 2018 г.; сумата от 770.67 лв.,
представляваща направени разходи за храна по време на престоя в болница; сумата от 7 173.10 лв., представляваща
направени разходи за гориво и сумата от 18 лв., представляваща направени
разходи за паркинг ведно със законната лихва от 16.06.2015 г. - датата на ПТП –
то до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА ЗД ”Б.”АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град ***да
заплати на И.Г.Н. с ЕГН ********** с адрес: *** с адрес на призоваване: гр.
*** – чрез адв. П.К. от САК сумата от
142 560 лв., представляваща необходими разходи за заплащане на предстоящите
рехабилитации за период от 10 години считано от 01.01.2019 г. - до 31.12.2029 г. или до настъпване на законна причина
за прекратяване или изменяване на размера на задължението, по 14 256 лв. годишно платимо до 10 – ти януари на съответната година,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска; сумата от 17 380 лв., представляващи предстоящи разходи за
балнеолечение за период от 10 години, считано от 01.01.2019 г. - до 31.12.2029 г. или до настъпване на законна причина
за прекратяване или изменяване на размера на задължението по 1 738 лв. годишно платимо
до 10 – ти януари на съответната година, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска и сумата от
28 296 лв., представляваща необходими разходи за заплащане на
предстоящото закупуване на следните лекарствени средства: Гинко сироп - 130 лв. за 2 бр. х 65 лв.,
Спирулина /100 бр. х 6 бр. на ден - 2 кутии месечно/74 лв. за 2 бр. х 37 лв. и
за Рибено масло фрамар в размер на 31.80 лв. за период от 10 години, считано от
01.01.2019г.- до 31.12.2029 г. или до настъпване на законна причина за
прекратяване или изменяване на размера на задължението по 2 829.60 лв. годишно платимо
до 10 – ти януари на съответната година, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА ЗД ”Б.”АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град ***да
заплати на адв. П.К. от САК с адрес: ***, офис 10 адвокатско възнаграждение
за осъществена безплатна адвокатска помощ в размер на 6 691, 64 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА ЗД “Б.”АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление град ***да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 8 092,
74 лв. за държавна такса, както и сумата от 870
лв. за депозити за вещи лица, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: