Р Е Ш Е Н И Е
№ 39/15.02. 2018 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание
на 16.01.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
Д. МАРКОВА
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Ели Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 580 по описа за
2017 год., за да се произнесе с
решение, съобрази
Производството
е по чл.258 ГПК.
Постъпила е жалба от И.Д.И., чрез
пълномощникът си адв.С. Н. ***, ответник по т.д. № 1677/2016год. по описа на
ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото с № 450/05.07.2017год., в
частта, с която е уважен евентуалния осъдителен иск на цесионера „ОТП Факторинг“ ЕАД и въззивникът е осъден да
заплати претендираните с него суми.
Счита решението в обжалваната част за
недопустимо, евентуално за неправилно-
поради незаконосъобразност на същото, по
изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с
което исковете да бъдат отхвърлени, по изложени съображения.
Относно недопустимостта-Излага
съображения, че е недопустимо-поради липса на правен интерес, в производство,
образувано по иск с правно основание чл.422 ГПК да бъде предявен в условиятана
евентуалност осъдителен иск. Това е така, според жалбоподателя, понеже целта на
осъдителния иск-да се стигна до съдебно изпълнение, вече е постигната с иска по
чл.422 ГПК.
Относно неправилността на решението:-
счита, че кредиторът не е доказал, предпоставката за уважаването на иска-а
именно-че претенцията е изискуема и ликвидна. В нарушение на чл.236 ал.2 ГПК, съдът
не е разгледал възраженията на въззивника, направени с ОИМ, че кредитът не е
трансформиран в предсрочно изискуем, като неправилно е счел, че същите са
относими единствено по иска по чл.422 ГПК.
Излага съображения за неправилност на
решението и в частта с която е присъдена
договорна лихва в размер на
3 292,80евро, изчислена за периода от 15.05. 2014год. до
25.06.2016год. Понеже последната
погасена вноска е тази с падеж 15.08.2014год., предсрочната изискуемот е
настъпила към 15.08.2014год. и след тази дата не следва да се претендира
договорна лихва.
Излага съображения и за основателност
на направеното възражение за нищожност
на неравноправни клаузи-конкретно относно определения лихвен процент. С
жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваните части и постановено
друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени изцяло.
С писмен отговор на процесуален
представител на въззиваемата страна, жалбата се оспорва като неоснователна, по
изложени съображения.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260
и чл.262 ГПК и е допустима.
В съдебно заседание жалбата се
оспорва чрез процесуални представители от
въззиваемата страна и третото лице-помагач. Въззиваемата страна
претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
След като се съобрази с доказателствата
по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен
съд съобрази следното, относно допустимостта и правилността на обжалваната част
от решението: Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, на ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, София, чрез пълномощник, срещу И.Д.И.,
ЕГН **********,***, за установяване спрямо ответника, че ищецът в качеството на
цесионер на Банка ДСК ЕАД по договор за прехвърляне на вземане от 20.11.2015г.
има вземане от ответника, произтичащо от договор за банков кредит от
17.12.2013г., за сумата от 32 788.14 евро неизплатена главница ведно със
законна лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл.417 ГПК на
17.10.2012г., договорна лихва в размер на 3 292.80 евро, за периода от
15.05.2014г. до 25.06.2015г. и сумата от 114.74 евро лихвена надбавка за
периода от 13.06.15г. до 25.06.2015г. както и 60 евро такса изискуемост, за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.дело №7491/2015г. на ВРС в полза на цедента Банка ДСК ЕАД. В условие на
евентуалност от отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК, ищецът ОТП
Факторинг България ЕАД поддържа евентуален осъдителен иск срещу ответника за
заплащане на сумите, произтичащи от неизпълнение на договора за кредит, а
именно: 32 788.14 евро главница ведно със законна лихва от подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението, 3 292.80 евро редовна лихва и
114.74 евро лихвена надбавка както и 60 евро такса изискуемост. Претендират се
присъждане и на сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на
17.12.2013г. между Банка ДСК ЕАД и И.Д.И. е сключен договор за банков кредит за
сумата от 33 606 евро, за погасяване на задължения на ответника по
предходен договор за кредит за текущо потребление от 08.06.2012г., по силата на
който са отпуснати суми от 20 000 евро и 15 000 евро. Крайният срок
за издължаване на кредита е уговорен на 15.12.2023 година, с падежна дата 15
число от месеца. Поради необслужване на кредита и съгласно т.19.2 от ОУ към
договора за кредит, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и
изпратила на кредитополучателя нотариална покана на 25.02.2015г. за обявяване
на предсрочната изискуемост. Твърди се, че считано от получаването на поканата,
целият кредит е станал изцяло предсрочно изискуем. Твърди се получаване на
поканата от ответника чрез пълномощник на 19.03.2015г. Твърди се, че банката на
25.06.2015г. подала заявление по чл.417 ГПК пред ВРС, по което е образувано
ч.гр.дело №7491/2015г. По същото е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Твърди се, че след това, на 20.11.2015г. между заявителя и
настоящ ищец е извършено прехвърляне на вземания, сред които и процесното, произтичащо
от договор за текущо потребление от 17.12.2013г. Твърди се, че на длъжника е
изпратено съобщение за цесията, за което уведомяване цесионерът е бил
упълномощен от цедента.
В срока за отговор на исковата молба
съгласно чл.367 ГПК ответникът И.Д.И., ЕГН **********, чрез адв.Св.Н., оспорва
по основание и размер иска. Прави се възражение за наличие на неравноправни
клаузи в договора за кредит и по –конкретно в общите условия към договора за
кредит съгласно чл.143, т.5 и т.10 от ЗПП. Твърди се, че тези клаузи са нищожни
тъй като не са уговорени в индивидуален договор, а в ОУ като кредитополучателят
не е могъл да възрази срещу тях. Такава разпоредба е чл.7.1 от договора, където
кредиторът се запазва правото едностранно да променя лихвата по договора въз
основа единствено промяна в БЛП. Сочената клауза се твърди, че напълно
противоречи на чл.143, т.10 ЗЗП. Оспорва се сумата от 3 292.80 евро
договорна неплатена лихва
и сумата от 114,74евро-лихвена надбавка за периода 13.06.2015год.-25.06.2015год.
Съдът, след съвкупна преценка на
представените по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна, относно обжалваната част от
решението:
Заявлението на на банката
до заповедния съд е въз основа на извлечение от
сметка по договор за кредит за текущо потребление от 17.12.2013г. сключен с ответника И.И.
за сумата от 33 606 евро, с предназначение за рефинансиране на договор за
кредит за текущо потребление от 08.06.2012г. за сума от 20 000 евро и
договор за кредит от същата дата за сумата от 15 000 евро. Към договора са
представени и Общите условия на банката за предоставяне на кредити за текущо
потребление, в които
в т.19.2 е уговорено при забава в плащане на главница и/или лихви над 90 дни,
целият остатък от кредита да стане предсрочно изискуем като се отнесе в
просрочие при начисляване и на надбавка над договорната лихва за периода на
забавата. /т.19.1 от ОУ/. С нотариална покана получена от пълномощник на ответника
на 19.03.2015г, банката го е уведомила, че поради
забавата в погасяване на задълженията, обявява кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно договор за цесия от
20.11.2015г.-т.е. след заявлението
по чл.417 ГПК подадено
от банката през м.юни 2015г., БАНКА ДСК ЕАД е прехвърлила на ищеца ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД портфолио от кредити, предоставени на физически лица,
необезпечени с ипотека, които са просрочени и не са погасяват, ведно с
привилегиите и обезпеченията, принадлежностите им и изтеклите лихви, съгласно
приемо-предавателен протокол към договора, от който се установява, че в него попада и
процесното вземане.
От неоспореното заключение на ССЕ, се установява, че посочената в договора
кредитна сметка с титуляр И.И. е открита на 16.12.2013г. с отпуснат банков кредит
от 33 606 евро, отпуснати въз основа на договора от 17.12.2013г. за
погасяване задълженията на ответника по предходни договори за кредит. Цялата
сума по отпуснатия кредит е използвана за погасяване на кредитите посочени
по-горе. Според
заключението, И.И. е извършвал частични погасявания на задължения по договора
за кредит от 17.12.2013г. в размер на 2 069.22 евро, които са отнесени за:: 817.86 евро
главница, 1237.82 евро редовна лихва и 13.54 евро санкционни такси. Дължимите суми
по договора за кредит според
ССЕ са следните: непогасена главница в размер на 32 788.14
евро; непогасена редовна лихва до датата на заявлението – 3 292.82 евро.
Съгласно т.19.2 от ОУ към договора за кредит, начислената лихва за забава е в
размер на 114.74 евро.
Дължимите суми по договора за кредит са
в общ размер от 36 195.70 евро. Според т.3 от заключението, последното плащане е
на 16.07.2014г. в размер на 1.04 лева като след тази дата няма плащания по
договора за кредит съгласно извлечение от кредитната сметка. Посочената по-горе
сума на задължението общо и по пера е към датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК – т.е. към 25.
юни 2015г. В т.4 от заключението си вещото лице посочва и размера на
задължението към датата на исковата молба –м.12.2016г.,:- главница в
размер на 32 788.14 евро; редовна лихва и санкц.лихва в размер на
3 407.56 евро и законна лихва от 26.05.2015г. до 09.12.2016г. върху
посочената по-горе главница в размер на 4 684.13 евро. Към датата на
исковата молба, броят на падежиралите неплатени вноски е 31 броя, считано от
15.05.2014г. до 15.11.2016г. Вещото лице изрично е заявило, че не са
представени погасителни планове за промяна на лихвения процент по договора.
Въз
основа на горната фактическа установеност съдът формира следните правни изводи:
Предявен е и е предмет на разглеждане,
осъдителен иск по чл.430 ТЗ за заплащане на следните суми претендирани по договор за кредит, сключен между страните:
32 788.14 евро главница, редовна лихва в размер на 3292.80 евро за периода от 15.05.2014г. до 25.06.2015г.;
114.74 евро лихвена надбавка за периода от 13.06.15г. до 25.06.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното
изплащане.
С
отговора на исковата молба ответникът изрично е навел възражение за наличие на неравноправни клаузи, оспорил е също претенциите по основание и
размер.
Във въззивната жалба в допълнение се
поддържа и възражение за липса направен интерес от предявяването на осъдителен
иск, предвид проведеното заповедно производство.
Съдът съобрази следното:
Въз основа на приложените
писмени доказателства и
изготвена ССЕ, се установява
сключването на договора за кредит, както и предоставянето на сумата на
кредитополучателя-ответник. Преди да разгледа претенциите по същество, съдът
счита, че следва да се произнесе по възражението за липса на правен интерес от
иска и за наличието на неравноправни клаузи от договора.
След направеният от съда извод за
неоснователност на предявения иск по чл.422 ГПК, проведеното заповедно
производство е загубило своето значение, поради което ищецът има интерес от
предавения в евентуалност осъдителен иск, за установяване и защита на своите
права. Осъдителния иск би бил
недопустим, поради липса на правен интерес, само в хипотеза на уважен иск по
чл.422 ГПК. За това възражението за липса на правен интерес следва да се остави
без уважение.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за неравноправност на клаузи
от договора съгласно чл.143 ЗЗП, конкретно в чл.7 от ОУ, с което е запазено
правото на кредитора едностранно да променя лихвата по кредита с оглед промяна
на БЛП на банката. Това
е така, понеже от заключението на ССЕ се установява, че по процесния договор договор
за кредит не е извършвана промяна на лихвения процент. Същата е уговорена в
8.95% към датата на сключване на договора и видно от приложения погасителен
план, представен от
банката, като трето лице помагач, този лихвен процент не е
претърпял промяна. Вещото лице изрично е заявило, че не са представени
погасителни планове за промяна на лихвения процент по договора.
При разглеждане на основателността на
претенциите по същество, съдът съобрази следното:
Според заключението, непогасените суми
по договора за кредит са
следните: непогасена главница в размер на 32 788.14 евро;
непогасена редовна лихва до датата на заявлението – 3 292.82 евро.
Съгласно т.19.2 от ОУ към договора за кредит, начислената лихва за забава е в
размер на 114.74 евро.
Относно основателността на
претенцията за главница: Според
заключението на ССЕ, по договора за кредит длъжникът е усвоил сумата от
33 606евро.
Както се изложи, не е налице спор
относно размер на главницата от 32 788,14евро. Предпоставка за основателността на иска е да
са налице условията за предсрочна изискуемост на кредита и същият да е обявен
за предсрочно изискуем към момента на подаване на исковата молба.
Според чл.19.2 от сключения договор
за банков кредит, предпоставка за предсрочна изискуемост на целия остатък от
кредита е допусната забава в плащанията
на главница или лихва над 90 дни. Безспорно е установено по делото, че към
датата на исковата молба, броят на падежиралите неплатени вноски е 31 броя,
считано от 15.05.2014г. до 15.11.2016г. Следователно, към 15.08.2014год. са настъпили предпоставките
да обявяване на предсрочна изискуемост на цялото задължение по кредита, каквото
е и твърдението на въззивника. За това и към момента на предявяване на иска,
цялото задължение е предсрочно изискуемо, за което обстоятелство длъжникът е
бил изрично уведомен с нотариалната покана, получена на 19.03.2015год. За това и към момента на предявяване на иска,
цялото задължение по кредита е станало предсрочно изискуемо, като поради
установеноито неизпълнение в размер процесната сума от 32 788,14евро,
искът за заплащане на главница в посочения размер се явява основателен в
посочения размер. За това и изразеното становище в жалбата, че не са били
налице предпоставките за предсрочна изискуемост и същата не е била обявена,
следва да се остави без уважение.
Относно твърдението за неправилност
на решението в частта с която е присъдена договорна лихва в размер на
3 292,80 евро, изчислена за периода 15.05.2014год.-25.06.2016год.
Съдът не споделя изложеното в
жалбата, относно недължимост на договорната лихва, поради настъпила на
15.08.2014год. предсрочна изискуемост по договора за кредит. В решението, съдът е приел, че е настъпила
предсрочна изискуемост на задължението както къв момента на заявлението, така и
към датата на исковата молба.
Действително, според данните по
делото, както и от неоспореното заключение на ССЕ, условията за предсрочна
изискуемост на задължението са настъпили към 15.08.2014год.
Това е така, понеже според
съдържанието на чл.19.2 от ОУ, при забава в плащанията над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем. Пак според същата клауза, До предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази
дата-със законната лихва по чл.86 ЗЗД.
Следователно и след настъпване на
условията за предсрочна изискуемост,
кредитът продължава да се олихвява с договорения лихвен процент, като
крайният момент на начисляване на договорна лихва е подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. А съобразно чл.19.1
от ОУ, При забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта
от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка от 10 процентни пункта. От изложеното следва да се направи
извод, че според сключения договор за кредит, договорна лихва се дължи до
предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред /чл.19.2/. За това и
следва да се приеме за доказана претенцията за договорна лихва в размер на
3 292,80евро, изчислена за периода 15.05.2014год. до 25.06.2015год.-когато
е подадено заявлението до заповедния съд /26.06.15год./. Друг е въпросът, че ищецът е претендирал
частично-само за периода 13.06.-25.06.2015год. надбавката за забава в размер на 10 процентни пункта /в
размер на 114,74евро. Предвид изложеното, претенцията за посочените суми се
явява доказана и следва да бъде уважена.
По изложените съображения осъдителните
искове на ищеца ОТП Факторинг ЕАД гр.София срещу И.Д.И., за присъждане на неизплатена главница по договор за кредит за
текущо потребление от 17.12.2013год. в размер на 32 788,14евро, ведно със
законната лихва от подаване на иска до окончателното изплащане на задължението,
договорна лихва в размер на 3 292,80евро, за периода от
15.05.2014год.-25.06.2015год. и за сумата от 114,74евро лихвена надбавка за
периода 13.06.2015год. до 25.06.2015год. са основателни и следва да се уважат.
Поради съвпадане на крайните изводи
на настоящето решение с първоинстанционното решение в обжалваната част, същото
следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 препраща и към мотивите на
окръжния съд, относно обжалваната част от решението, които споделя.
Разноски: С оглед изхода на спора и направено искане,
на въззиваемата страна се дължат и следва да бъдат присъдени направените
разноски за въззивната инстанция.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г./, в полза на юридически лица и еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение, в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът приема, че следва да се присъди
максималния размер на предвиденото в Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждение в размер на 450лв., доколкото материалният интерес е над
10 000лв. и делото е с фактическа и правна сложност, при съобразяване
критериите на чл.25 ЗПП.
По изложените съображения Варненският
апелативен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 450/05.07.2017
год., постановено по т.д.№ 1677/2016 год. по описа на Варненски окръжен
съд-търговско отделение.
ОСЪЖДА
И.Д.И., ЕГН **********,***-р Селимински №1, вх.А, ет.5, ап.13, за заплати на
ОТП ФАКТОРИНГ ЕАД, ЕИК *********, София, сумата от 450 лева,
представляващи разноски
за процесуално представителство, на основание чл.78 ал.8 от ГПК.
Решението
е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК
*********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал.
1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.