ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 87
гр. Смолян, 16.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
Членове:Елен М. Маламов
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Елен М. Маламов Въззивно частно
наказателно дело № 20215400600111 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на глава ХХІІ от НПК.
С разпореждане № 155/06.08.2021г. по НЧХД № 61/2021г. на Маданския
районен съд е прекратено производството по делото, образувано по тъжбата
на Г. В. П. против З.В. К., поради изтичане на преклузивния срок по чл. 81, ал.
3 от НПК, по отношение на следните обвинения, касаещи престъпление от
частен характер – клевета, а именно:
- че З.К. от 18.05.2018 г. до края на 2018 г. е разпространявала пред лекари от
отделението по Съдебна медицина в болница „Св. Георги“ гр. Пловдив,
позорни обстоятелства - че установените от тях травматични увреждания са
били причинени от тъжителя след нанесен побой, във връзка с което били
издадени 7 бр. СМУ, а именно: СМУ 549/23.05.2018 г., СМУ 1103/21.09.2018
г., СМУ 1114/25.09.2018 г СМУ 1219/22.10.2018, СМУ 1365/29.11.2018г.,
СМУ 1408/12.12.2018г. СМУ 1437/27.12.2018 г.
- че З.К. е подала до I-во РУ на МВР-Пловдив, Заявление № 432.000.18724 за
защита от домашно насилие срещу тъжителя и неговите родители, в което се
посочвало, че ежедневно се извършва психологически и физически тормоз и
побой, обвинения, клевети, употреба на алкохол от сутрин до вечер от Г.П.,
В.П. и В.П.
1
- че З.К. подала молба № 5190/22.01.2019 г. до РС – Пловдив, в която
посочила, че на 10.12.2018 г. в 10ч. и 23 ч. тъжителят и бил нанесъл побой.
- че З.К., в подадена жалба № 473/2019 г. до РП- Смолян разпространила
клеветата, че тъжителят бил нарушил заповед № 20/2019 г. на РС Пловдив за
незабавна защита от домашно насилие.
- че З.К. разпространила клевети в искова молба № 1968/04.11.2019 г. до РС -
Мадан, а именно „През 2012 г. удряше ме, но рядко ме биеше жестоко“, „През
м. май 2018 г. бащата на Георги и той ми нанесоха жесток побой“, за което
било представено СМУ 549/23.05.2019. „Имаше случай, в които В.бе бит от Г.
и майка му с юмруци по лицето, в областта на окото и по главата с части от
пластмастова писта“, че през октомври 2018 г. поради нанесен побой от
тъжителя, и била счупена челюстта, не можела да се обърне главата, не
можела да си движи ръцете, нито да ходи, както и че много пъти намирала В.
в тежко състояние, след като е бил сам с баща си, че детето било бито,
влачило си крачетата по земята, било плакало и останало без глас, както и че
на 15 януари 2019 г. сама се върнала вкъщи и заварила В.в изключително
тежко състояние – не можел да диша, нямал глас, дърпал си очичките,
отварял си уста като риба, че бил бит жестоко и в продължение на дни плакал,
поради което производството следва да бъде прекратено по отношение на
тази деяния.
- че на 12.12.2019г. З.К. подала молба до РС-Мадан, че тъжителят и неговите
родители упражнявали домашно насилие и психически тормоз над сина им на
датите 1.11.2019г., 18.11.2019г., 25.11.2019г., 02.12.2019г. и 09.12.2019 г.
- че с жалба № 149/2020 г. до РП-Смолян З.К. го наклеветила, че я бил
заплашил с убийство и че отправял и други заплахи на 24.01.2020 г.
В съдебно заседание частният тъжител Г.П., лично и с адв.М., поддържа
жалбата.
Подсъдимата З.К., лично и с адв.М., оспорва жалбата като неоснователна.
След като направи преценка на възраженията в частната жалба, становищата
на страните в с.з. и приложените по делото писмени доказателства, съдът
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Първоначално е депозирана молба вх. №668/16.04.2021 г. от Г. В. П. против З.
В. К., с която е инициирано производство по предоставяне на родителските
2
права по отношение на детето на страните В.П. на неговия баща, като в
молбата З. В. К. е обвинена и в извършване на множество деяния,
съставляващи престъпление клевета по чл. 147, ал. 1 от НК. С разпореждане
от 19.04.2021 г. молбата е оставена без движение с указания молителят да
уточни представлява ли молбата, по която е образувано делото, тъжба по
смисъла на чл. 81 НПК и да изложи твърдения свързани с извършеното от
насрещната страна престъпление.
Постъпила е молба-допълнение вх. № 28.04.2021 г., с която тъжителят Г.П. е
заявил молбата да се счита като тъжба в определена своя част, като е посочил
времето, мястото и начина на извършване на деянията. С разпореждане от
28.04.2021 г. съдът е разпоредил да се отделят материалите по гр.д. №
112/2021 г. по описа на РС Мадан и е образувано настоящото производство,
като НЧХД. С разпореждане от 07.05.2021 г. тъжбата е оставена без движение
за изпълнение на посочените в същото указания. Постъпила е молба-
допълнение от тъжителя от 19.05.2021г., с която дадените указания не са
изпълнени в цялост. С разпореждане № 112 от 18.06.2021 г. частната тъжба
отново е оставена без движение, поради необходимост тъжителят да
конкретизира, кога е узнал за част от твърдените деяния, с оглед преценката
дали е спазен преклузивният срок по чл. 81, ал. 3 от НПК.
След постъпилото уточнение от 16.07.2021 г. съдът е извършил преценка за
спазване на шестмесечният срок по чл. 81, ал. 3 от НПК за всяко отделно
обвинение, като правилно е приел, че е изтекъл преклузивният шестмесечен
срок от узнаване на извършените деяния.
Относно твърденията на тъжителя, че З.К. от 18.05.2018 г. до края на 2018 г. е
разпространявала пред лекари от отделението по Съдебна медицина в
болница „Св. Георги“ гр. Пловдив, във връзка с което били издадени 7 бр.
СМУ, след прилагане на гр.д. №377/2019 г. на Маданския районен съд се
установява, че цитираните от ищеца СМУ 549/23.05.2018 г., СМУ
1103/21.09.2018 г., СМУ 1114/25.09.2018 г СМУ 1219/22.10.2018, СМУ
1365/29.11.2018г., СМУ 1408/12.12.2018г. , СМУ 1437/27.12.2018 г. /л. 50-58
от гр.д. №377/2019 г / са били приложени с подадената искова молба вх. №
1968/04.11.2019 г. Препис от исковата молба и приложенията към нея са били
редовно връчени на ответника Г.П., който ги е получил лично, видно от
приложеното на л. 72 от гр.д. № 377/2019 г. съобщение от 26.11.2019г. Това
3
означава, че частният тъжител Г.П. е узнал за изложените в исковата молба
обстоятелства на 26.11.2019г., поради което подадената от него на
16.04.2021г., тъжба/молба/ е след изтичане на шестмесечния срок по чл. 81,
ал. 3 от НПК. Същото се отнася и до другото обвинение – че подсъдимата е
разпространила клевети в искова молба № 1968/04.11.2019 г. до РС Мадан, а
именно „През 2012 г. удряше ме, но рядко ме биеше жестоко“, „През м. май
2018 г. бащата на Г. и той ми нанесоха жесток побой“, за което било
представено СМУ 549/23.05.2019. „Имаше случай, в които Васко бе бит от Г.
и майка му с юмруци по лицето, в областта на окото и по главата с части от
пластмасова писта“, че през октомври 2018 г. поради нанесен побой от
тъжителя, и била счупена челюстта, не можела да се обърне главата, не
можела да си движи ръцете, нито да ходи, както и че много пъти намирала
Васко в тежко състояние, след като е бил сам с баща си, че детето било бито,
влачило си крачетата по земята, било плакало и останало без глас, както и че
на 15 януари 2019 г. сама се върнала вкъщи и заварила Васко в изключително
тежко състояние – не можел да диша, нямал глас, дърпал си очичките,
отварял си уста като риба, че бил бит жестоко и в продължение на дни плакал,
поради което производството следва да бъде прекратено по отношение на
тези обвинения.
Относно обстоятелствата, че З.К. е подала до I-во РУ на МВР - Пловдив,
Заявление № 432.000.18724 за защита от домашно насилие срещу тъжителя и
неговите родители, в което се посочвало, че ежедневно се извършва
психологически и физически тормоз и побой, обвинения, клевети, употреба на
алкохол от сутрин до вечер от Г.П., В.П. и В. П. За това деяние тъжителят П.
е узнал за подадената молба на 11.01.2019г., когато е призован за разпит и му
е снето обяснение от служител при Първо РУ ОД МВР Пловдив /видно от
приложената по делото докладна записка на инспектор К.К.К. л. 95 д./,
поради което и за това деяние е изтекъл преклузивният срок по чл. 81, ал. 3
НПК.
Другото обвинение е за това, че З.К. подала молба № 5190/22.01.2019 г. до РС
-Пловдив, в която посочила, че на 10.12.2018 г. в 10ч. и 23 ч. тъжителят и бил
нанесъл побой, като по делото било представено СМУ 1408. Със същата
молба З.К., разпространявала клеветата, че на 23.12.2018 г. около 20 ч.
тъжителят под влияние на алкохол й бил нанесъл побой, за което било
представено СМУ 1437/27.12.2018 г. Видно от представените доказателства,
4
по молбата на З.К. било образувано гр.д. № 1226/20г. по описа на РС -
Пловдив. За съдържанието на молба 5190/2019 г. тъжителят посочва в
допълнение към тъжбата /на л. 36 от делото/, че е узнал през м. януари 2019
г., поради което по отношение на деянията, описани в подадената молба №
5190/22.01.2019 г. до РС-Пловдив, отново е изтекъл преклузивният срок по
чл. 81, ал. 3 от НПК.
Следващото обвинение на тъжителя срещу З.К. е за това, че в подадена жалба
№ 473/2019 г. до РП- Смолян разпространила клеветата, че тъжителят бил
нарушил заповед № 20/2019 г. на РС-Пловдив за незабавна защита от
домашно насилие. По жалбата и е образувана прокурорска преписка, която е
приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство
№ 473/12.06.2019 г. Видно от постъпилата справка от РП-Смолян, ТО Мадан,
постановлението за отказ да се образува ДП № 473/12.06.2019 г. е връчено на
тъжителя на 14.10.2020 г. Доколкото тъжбата е депозирана в съда на
16.04.2021г., то преклузивният шестмесечен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК и за
това обвинение е изтекъл.
По обвинението, че на 12.12.2019г. З.К. подала молба до РС-Мадан, в която
изложила твърдения, че тъжителят и неговите родители упражнявали
домашно насилие и психически тормоз над сина им на датите 1.11.2019г.,
18.11.2019г., 25.11.2019г., 02.12.2019г. и 09.12.2019 г., се установява, че гр.д.
№ 421/2019 г. по описа на РС-Мадан е образувано по реда на ЗЗДН от З. В. К.
против Г. В. П., В. Г. П. и В.Х. П.а. Частният тъжител посочва, че за
подадената молба до РС-Мадан узнал преди заседанието на съда през м. юни
2020 г. /допълнение към тъжбата – л. 37/, което означава, че и за това деяние
тъжбата е подадена след изтичане на шестмесечния срок от узнаването.
По отношение на обвинението, че с жалба № 149/2020 г. до РП-Смолян З.К.
го наклеветила, че я бил заплашил с убийство и че отправял и други заплахи
на 24.01.2020 г., се установява, че образуваната преписка е приключила с
постановление № 149/22.04.2020 . на РП-Смолян, с което се отказва да се
образува досъдебно производство. Видно от представената по делото справка
от РП-Смолян, ТО Мадан, това постановление е било връчено на тъжителя на
27.04.2020 г., поради което преклузивният срок по чл. 81, ал. 3 от НПК и по
отношение на това обвинение е изтекъл.
И настоящият съдебен състав приема, че от допълненията към тъжбата и
5
приложените по делото писмени доказателства се установява, че
документите, в които са обективирани твърдените от тъжителя деяния,
съставляващи престъпление от частен характер, са му били представени в
посочените по-горе срокове, когато той е узнал за извършените спрямо него
деяния, като подадената от него тъжба е след изтичане на повече от шест
месеца след узнаването, поради което правилно е прекратено производството
по отношение на тези деяния, на основание чл.25, ал.4, т.2 от НПК. В тази
насока са неоснователни оплакванията, че на тъжителят са връчени само
постановленията на отказ и той не се е запознал със съдържанието на самите
жалби, по които са образувани преписките, тъй като в постановления за отказ
да се образува наказателно производство са възпроизведени достатъчно ясно
конкретните твърдения на З.К. в жалбите, което дава основание да се приеме,
че узнаването за тези деяния е станало именно с получаването от тъжителя на
преписите от тези постановления. Така в постановление по преписка №
149/22.04.2020 . на РП-Смолян, с което се отказва да се образува досъдебно
производство, е описано/на л.74 от НЧХД № 61/21г./ „В сигнала си З.К. е
посочила, че бившият й партньор и баща на малолетното й дете Васил
Георгиев П. я заплашвал с убийство, както и че на 24.01.2020г. е отишъл в
училището на детето им, където също го е заплашвал.“ Същото е и в
постановлението за отказ да се образува досъдебно производство по преписка
№ 473/12.06.2019 г., където/на л.70 от НЧХД № 61/21г./ е посочено: “В
жалбата до прокуратурата З.К. е посочила, че на 17.02.2019г., на 06.03.2019г.
и на 13.03.2019г. в гр.Мадан, Г.П. е нарушил заповедта за незабавна защита
№ 20 от 23.01.2019г. по гр.д.№ 1226/2019г. на ПРС“.
Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане, с което е прекратено
производството по делото за посочените в него обвинения за престъпление по
чл.147, ал.1 от НК, е обосновано и законосъобразно постановено и като
такова следва да се потвърди, поради което Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 155/06.08.2021г. по НЧХД № 61/2021г. на
Маданския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7