Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.11.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 119 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове,
както следва: 1) главни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, 2) евентуално съединени искове с правна
квалификация чл. 74 ТЗ.
Ищецът - Б.А.К., твърди, че е съдружник в ответното дружество „Б. - С” ООД. Посочва, че на 09.01.2021 г. е проведено общо събрание на съдружниците на това дружество, на което са взети следните решения:
1) решение за изключване на съдружника Б.А.К.;
2) решение за освобождаване на управителя Б.А.К. без да бъде освобождаван от отговорност.
Ищецът сочи,
че за така приетите решения на
общото събрание не е съставен протокол в изискуемата съгласно чл. 137, ал. 4 ТЗ
– писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието,
извършени едновременно. Твърди, че тези решения не са приети и с изискуемото
мнозинство за това, тъй като за тяхното вземане е гласувал единствено вторият
съдружник в дружеството Г.Ц.Б., който няма право да участва в заседанието на
върховния орган, защото към 09.01.2021 г. е изключен като такъв с прието на
29.12.2020 г. решение на общото събрание на съдружниците в „Б. - С” ООД, което
въпреки че не е вписано в търговския регистър, има действие във вътрешните
отношения между съдружниците. Посочва, че е налице нарушение на процедурата по
свикване на общото събрание, проведено на 09.01.2021 г., тъй като в съставената
за свикването му покана не е посочен дневен ред на събранието. Счита, че с
оглед на така допуснатите нарушения всички описани решения на общото събрание
на съдружниците са порочни. По отношение на решението за изключването му като
съдружник ищецът се позовава и на други нарушения, които го правят порочно –
заявява, че не е получил писмено предупреждение за изключването си, в което да
са описани точно нарушенията и действията против интересите на дружеството,
които се твърди да е извършил; посочва, че не е извършил нито едно нарушение на
устава или закона и не е предприемал никакви действия, които да са против
интересите на дружеството. Поради изложеното моли съдът да постанови решение, с
което да прогласи нищожността на посочените две решения на общото събрание на
съдружниците на „Б. - С” ООД, приети на 09.01.2021 г., поради нарушаване на чл.
137, ал. 4 ТЗ. Ако съдът отхвърли исковете за прогласяване на тяхната нищожност,
ищецът моли да бъде постановено решение, с което те да бъдат отменени като
незаконосъобразни.
Ответникът - „Б. - С” ООД, признава изцяло предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В подадения по
делото писмен отговор от ответника „Б. - С” ООД, действащ чрез един от вписаните в търговския регистър негови
законни представители, който има правото да представлява дружеството отделно от
другия управител, е направено изявление, с което той заявява, че признава
предявените искове. Направеното признание е уточнено съобразно дадените от съда
указания с молба от 21.09.2021 г. и в съдебно заседание, проведено на
20.10.2021 г., като е посочено, че се признават всички предявени в процеса
искове – както исковете за прогласяване нищожността на оспорените решения на
общото събрание на съдружниците на „Б. - С” ООД, но също така и евентуалните искове за отмяна на тези решения
като незаконосъобразни. Ищецът е направил изрично искане по чл. 237 ГПК да бъде
постановено решение при признание на иска, поради което трябва да се произнесе
дали са налице предпоставките за това, предвидени в закона.
В тази връзка следва да се съобрази нормата на чл. 237, ал. 3 ГПК, в която е предвидено, че съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато: 1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави; 2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Ето защо и настоящият съдебен състав дължи произнасяне по въпроса дали по отношение на направеното от „Б. - С” ООД признание не съществува някоя от пречките за постановяване на решение при признание на иска, регламентирани с чл. 237, ал. 3 ГПК, като това ще бъде направено поотделно за всеки един от предявените искове и правото, чиято защита се търси с всеки от тях.
По главните
искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени главни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска съдът да прогласи нищожността на две решения, приети на 09.01.2021 г. от общото събрание на съдружниците в дружеството „Б. - С” ООД, които са следните: 1) решение за изключване на съдружника Б.А.К. и 2) решение за освобождаване на управителя Б.А.К. без да бъде освобождаван от отговорност. И по отношение на двете решения ищецът се позовава на един и същи порок, който представлява основание на предявените искове за нищожност, който е, че за всяко от тези решения на общото събрание не е съставен протокол в изискуемата съгласно чл. 137, ал. 4 ТЗ форма за това, която е писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно.
С разпоредбата на чл. 137, ал. 4 ТЗ, която е в сила от 03.01.2017 г., законодателят е въвел форма, в която следва да бъде съставен протокола за проведено общо събрание на съдружниците в дружество с правноорганизационна форма ООД, тогава, когато са взети решения по чл. 137, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5, предложение първо, и т. 7 ТЗ и тя е писмена с нотариална заверка на подписите и на съдържанието. В ал. 5 на същата норма е предвидено, че решенията на общото събрание, приети в нарушение на изискванията на чл. 137, ал. 4 ТЗ, са нищожни.
По въпросите какви са степените на порочност на решенията, които се приемат от органите на търговското дружество, каквото е и процесното и кои конкретни пороци до какъв вид недействителност на тези решения водят са дадени задължителни указания в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, които трябва да бъдат съобразени от настоящия съдебен състав. В това тълкувателното решение са дадени указания, че нищожни са единствено следните решения на Общото събрание: 1) решенията, посочени в чл. 75, ал. 2 вр. с ал. 1 ТЗ, 2) липсващото /невзето/ решение на Общото събрание, което е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, както и ако е вписано в търговския регистър, 3) решението, което е извън пределите на определената от закона и учредителния акт компетентност на органа, който го е приел. Решенията на върховния орган на търговското дружество, които противоречат на учредителния акт или на императивни разпоредби на закона са незаконосъобразни т. е. отменяеми, но не и нищожни. Разпоредбите на чл. 137, ал. 4 и ал. 5 ТЗ, на нарушаване на които се позовава ищецът по предявените главни искове, са приети след посоченото тълкувателно решение. В постановената по реда на чл. 290 ГПК практика се приема, че с тези нови норми се въвежда специално основание за нищожност на решенията на общото събрание на съдружниците в едно дружество с ограничена отговорност поради нарушение на предписаната форма за съставяне на протокола, която е въздигната от законодателя като форма за действителност. Направен е и извод, че с оглед на това и доколкото нищожните изявления не пораждат правни последици, то решението на общото събрание на съдружниците, по отношение на което не е спазена формата по чл. 137, ал. 4 ТЗ, следва да се приравни на липсващото /невзето/ решение по смисъла на това понятие, дадено в тълкувателното решение № 1 от 06.12.2002 г. и като такова е нищожно. В този смисъл е произнасянето в Решение № 113 от 18.12.2020 г., постановено по т.д. № 2217/2019 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о.
На следващо място, съдът съобразява, че нищожни поради неспазване на формата за съставяне на протокола, предвидена в императивната правна норма на чл. 137, ал. 4 ТЗ, обаче, не са всички решения на общото събрание на съдружниците, а само решенията, за които тази форма се отнася, които са изчерпателно посочени в закона и са тези, посочени в чл. 137, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5, предложение първо, и т. 7 ТЗ, а именно решение за приемането или изключването на съдружник /чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ/, решение за намаляване и увеличаване на капитала /чл. 137, ал. 1, т. 4 ТЗ/, решение за избор на нов управител /чл. 137, ал. 1, т. 5, предложение първо ТЗ/, решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях /чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ/. По отношение на решението на общото събрание на съдружниците за освобождаване на управител, чието приемане също е в компетентността на върховния орган на дружеството с ограничена отговорност, в закона липсва изискване за съставяне на протокола за неговото приемане в предвидената чл. 137, ал. 4 ТЗ форма за действителност на това решение. За вземане на решение с това съдържание следва да се състави протокол в обикновена писмена форма.
С оглед горното съдът счита, че за едното от двете решения, които са предмет на предявените главни искове за прогласяване на нищожността им, а именно за решението на общото събрание на съдружниците в „Б. - С” ООД за освобождаване на управителя Б.А.К. без да бъде освобождаван от отговорност, императивната разпоредба на чл. 137, ал. 4 ТЗ изобщо не намира приложение и нейното неспазване не представлява порок, който да води до нищожност на това решение съгласно чл. 137, ал. 5 ТЗ. Това означава, че направеното в хода на процеса признание на предявения установителен иск за прогласяване нищожността на това решение противоречи на закона и на основание чл. 237, ал. 3 ГПК съдът не може да постанови решение по него съобразно направеното признание. Напротив, доколкото това решение на общото събрание на съдружниците в „Б. - С” ООД изобщо не би могло да страда от посочения в исковата молба порок, който е нарушение на предписаната с чл. 137, ал. 4 ТЗ форма за действителност, то се налага крайния извод, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяването на неговата нищожност е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По отношение на второто решение, което е предмет на главния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, което е решението от 09.01.2021 г. на общото събрание на съдружниците в „Б. - С” ООД за изключване на съдружника Б.А.К., трябва да се посочи, че то представлява решение по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ и по отношение на него приложение намира нормата на чл. 137, ал. 4 ТЗ, установяваща форма на протокола, който се съставя за неговото приемане, като условие за действителност на самото решение. Следователно за това решение на върховния орган на дружеството трябва да бъде съставен протокол в писмена форма с нотариална заверка на подписите и на съдържанието и неспазването на тази форма води до неговата нищожност.
При извършена служебна справка за вписаните в търговския регистър по партидата на „Б. - С” ООД обстоятелства и документите, въз основа на които е станало това, се установява, че за всички решения, които са приети от общото събрание на съдружниците на „Б. - С” ООД, проведено на 09.01.2021 г., е съставен протокол от 09.01.2021 г., който е в писмена форма и с извършена на 18.01.2021 г. нотариална заверка на подписа на лицето, което го е подписало и на съдържанието. Следователно протоколът, в който е обективирано решението за изключване на съдружника Б.А.К., е съставен в предвидената в императивната разпоредба на чл. 137, ал. 4 ТЗ форма за действителност. Липсата на нарушение на посочената правна норма означава, че оспореното решение на общото събрание на съдружниците в „Б. - С” ООД не е липсващо и следователно не е нищожно. Това означава, че направеното в хода на процеса признание на предявения установителен иск за прогласяване нищожността и на това решение противоречи на закона и на основание чл. 237, ал. 3 ГПК съдът не може да постанови решение по него съобразно направеното признание. След като това решение не страда от посочения в исковата молба порок, то съдът трябва да отхвърли предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяването на неговата нищожност като неоснователен.
По евентуално предявените искове с правна
квалификация чл. 74 ТЗ:
Предвид неоснователността на главните искове по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да се заключи, че се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на предявените при условията на евентуалност конститутивни искове с правна квалификация чл. 74 ТЗ, с които се упражнява потестативното право да се поиска от съда да отмени като незаконосъобразни решенията на общото събрание на съдружниците в „Б. - С” ООД, приети на 09.01.2021 г. за изключване на съдружника Б.А.К. и за освобождаване на управителя Б.А.К. без да бъде освобождаван от отговорност.
Тези искове също са признати от ответника „Б. - С” ООД, като съдът счита, че по отношение на тях не са налице пречките за постановяване на решение при признание на иска по чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатите потестативни права не противоречат на закона и на добрите нрави и не са такива, с които ответникът да не може да се разпорежда. С оглед на това предявените искове по чл. 74 ТЗ следва да бъдат уважени съобразно направеното признание, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не следва да излага мотиви по същество на спора в настоящото съдебно решение.
По присъждане на направените по делото разноски:
Нито една от страните не заявява претенция за присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне по тяхното разпределяне съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.А.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „Б.” ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на следните решения, приети на 09.01.2021 г. от общото събрание на съдружниците в дружеството „Б. - С” ООД: 1) решение за изключване на съдружника Б.А.К. и 2) решение за освобождаване на управителя Б.А.К. без да бъде освобождаван от отговорност, поради липсата на съставен протокол за приемане на тези решения в изискуемата съгласно чл. 137, ал. 4 ТЗ форма, която е писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно.
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 74 ТЗ, предявен от Б.А.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „Б.” ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, решението, прието на 09.01.2021 г. от общото събрание на съдружниците в дружеството „Б. - С” ООД за изключване на съдружника Б.А.К., което решение е прието при следните нарушения: 1) поради нарушаване на правилата за свикване на общото събрание, тъй като в съставената за свикването му покана не е посочен дневен ред на събранието; 2) поради нарушаване на правилата за приемане на решението с изискуемото мнозинство за това; 3) поради липса на отправено писмено предупреждение до съдружника Б.А.К. за изключването му по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ; 4) поради липса на предпоставките на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ, а именно извършени от това лице в качеството му на съдружник действия против интересите на дружеството.
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 74 ТЗ, предявен от Б.А.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „Б.” ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, решението, прието на 09.01.2021 г. от общото събрание на съдружниците в дружеството „Б. - С” ООД за освобождаване на управителя Б.А.К. без да бъде освобождаван от отговорност, което решение е прието при следните нарушения: 1) поради нарушаване на правилата за свикване на общото събрание, тъй като в съставената за свикването му покана не е посочен дневен ред на събранието; 2) поради нарушаване на правилата за приемане на решението с изискуемото мнозинство за това.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: