РЕШЕНИЕ
№ 16040
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря Й.КА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110123729 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
адрес, срещу ЮЛ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: адрес, с която се иска
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 318,60 лева,
представляваща неплатена част от регресната претенция по щета №**********, за
която сума ответното дружество отговаря в качеството си на застраховател по „Гражданска
отговорност“ за автомобил „***“ с рег. № ***, чийто водач А.Ч. на 03.11.2021 г., виновно
причинил ПТП с увредено МПС, застраховано при ищеца, ведно със законна лихва,
начиная от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че на 03.11.2021 г., в ***, на паркинг на ***, при маневра за паркиране с
автомобил „***“ с рег. № *** А.Ч. удря паркирания лек автомобил „***“ с рег.. № ***.
Поради допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата водачът на автомобил
„***“ е причина за ПТП с материални щети по лек автомобил „***“ с рег. № ***.
Посочените обстоятелства са отразени в подписания от участниците двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 03.11.2021 г., удостоверяващ
описаната фактическа обстановка, причинените видими материални щети и признанието на
А.Ч., че е виновен за ПТП и вредите.
Сочи се, че Гражданската отговорност на виновния водач за управлявания от него лек
автомобил „***“ с рег. № *** към момента на причиняване на вредите от ПТП е била
застрахована при ответника ЮЛ по силата на застрахователна полица N2
BG/22/1G01768232 от със срок на действие от 22.06.2021 г. до 21.06.22 г.
Поддържа се, че към датата на ПТП увреденият „***“ с рег. № *** е бил имуществено
застрахован при ЮЛ от 00.00 ч. на 14.09.2021 г. до 24.00 ч. на 08.09.2022 г. по силата на
застрахователна полица по застраховка Каско на МПС с № 00500100431065/2021 г. с
покритие съгласно Общи условия за застраховка „Каско на МПС“ за рисковете по клауза
„А“-Пълно каско. Договорено е частични щети да се отстраняват от доверен сервиз или да се
обезщетяват по експертна оценка. По искане за завеждане на претенция от 04.11.2021 г. в
ЮЛ е заведена щета № **********, извършени са оглед и опис на причинените щети,
1
документирани в описи-заключение и снимки. Съобразно общите условия и договора, и
възлагане на застрахователя обезщетяването на причинените вреди е извършено чрез
ремонт при ***, на който на 04.11.2022 г. по банков път е изплатена стойността на
дължимото от застрахователя обезщетение в размер на 989.10 лв.
Сочи се, че ответникът е приел да изплати част от задължението с уведомление изх. №
1327/01.03.2022 г. и приложения № 1, предмет на което е и процесната претенция с
одобрения размер от 670.50 лв. В резултат на плащането дължима остава разликата в размер
на 318.60 лв.
Претендират се разноски.
Посочена е банкова сметка IBAN ***, *** при ЮЛ.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорва иска по
основание и размер.
Сочи се, че размерът на вредите по лек автомобил марка „***”, ***” с рег. № ***,
които са възникнали в пряка причинно-следствена връзка с механизма на произшествие от
03.11.2021 г. е определен правилно по щета № 0000-5107-22-5-00390 и техния действителен
размер възлиза на 670.50 лв. Сочи се, че сумата е възстановена чрез плащане в полза на ЮЛ.
Поддържа се, че размерът на обезщетението, определен от ответното дружество по
извънсъдебно предявената от ищцовото дружество претенция е равен на действителния
размер на вредите, съобразен е със среднопазарната стойност за възстановяване към
момента на възникването им и е формиран при съобразяване на съдържанието на
представените документи и с техническото естество на установените повреди.
Не се оспорва и наличието на застрахователното правоотношение между ответника и
лек автомобил „***“, *** с рег.№ ***.
Съдът, след като обсъди събрани те по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно по делото е
- наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на автомобил
„***“ с рег. № *** по застраховка Каско на МПС с № 00500100431065/2021 г. с ищеца за
периода от 00.00 ч. на 14.09.2021 г. до 24.00 ч. на 08.09.2022 г. ,
- наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите при ответника за лек автомобил „***” с рег. № *** със срок на валидност
от 11.11.2020 г. до 10.11. 2021г.,
- че на 03.11.2021 г., в ***, на паркинг на ***, при маневра за паркиране с автомобил
„***“ с рег. № *** А.Ч. удря паркирания лек автомобил „***“ с рег.. № ***,
- че от страна на ответника в полза на ищеца е извършено плащане по щета № 0000-
5107-22-5-00390 в възлиза на 670.50 лв.,
-че е извършено плащане от страна на ищеца на доверения сервиз, извършил ремонта
на увреденото МПС на 04.11.2022 г. п в размер на 989.10 лв.
По делото е представена застрахователна полица по застраховка Каско на МПС
№0050010043106, според която страни са ЮЛ- застраховател, П.П.Д.- застраховащ и
лизингополучател и ЮЛ собственик на застрахованото имущество. Застраховката е с вид
Каско на МПС, застрахованото МПС е лек автомобил марка ***, ***, с рама ***, рег. №***
с период на застрахователно покритие от 00:00 ч. на 15.09.2021 г. до 24:00 ч. на 14.09.2022 г.
Представени са и приложимите общи условия.
2
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП. В протокола е посочено,че
ПТП е настъпило на 03.11.2021 г. в 16:14 ч. в *** на паркинг на ***.Посочени са
участниците в ПТП- автомобил *** с рег. № *** и водач и автомобил *** с рег. № *** и
водач А.Ч. .Посочени са щети на автомобил с рег. *** в задна дясна част на наличната
схема.
С искане за завеждане на претенция от 04.11.2021 г. П.П.Д. е представил и декларация,
в която сочи, че в 16:14 ч. на 03.11.2021 г. автомобилът е бил паркиран, а другият водач при
маневра за паркиране на заден ход уврежда задна дясна част. Посочени са увредени детайли:
задна дясна врата, заден десен калник и задна дясна броня.
С Възлагателно писмо от 04.11.2021 . ремонтът на увредения автомобил е възложен на
автосервиз ***.Застрахователят е съставил опис-протокол на щетите по претенцията като ги
е остойностил на 989.10 лева.
С приемо-предавателен протокол от 15.12.2021 г. *** е предало отремонтирания
автомобил на П.Д.. Съставена е фактура с получател ЮЛ за сумата от 989.10 лева, която е
заплатена по банков път на 04.01.2022 г.
С регресна покана ищецът е поканил ответника, в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ да заплати на ищеца сумата от 989.10 лева-
обезщетение по щета № **********.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице е
депозирало заключение, кредитирано от съда като компетентно изготвено. Вещото лице е
определил следния механизъм: На 03.11.2021 г., около 16:14 часа, лек автомобил „*** , с
рег.№ ******, се движи в района на паркинг при ***, където водачът предприема маневра за
паркиране на заден ход, при която реализира ПТП с паркирания зад него от дясната му
страна лек автомобил „***”, с рег.№ ***. От механизма на ПТП, сравнението на щетите в
описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага
извода, че щетите по лек автомобил „*** ”, с рег.№ ***, се намират в пряка и причинно -
следствена връзка с настъпилото на 03.11.2021 г. произшествие в ***. Вещото лице е
посочило, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „***”, с рег.№ ***,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 956,70 лв. Обичайните разноски
за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер между 15,00 лева и 25,00 лева.
При ремонта на процесния лек автомобил няма предвидени части за подмяна, поради което
няма как да бъдат използвани алтернативни части.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 411, ал. 1 КЗ .
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Правото на застрахователя по имуществено застраховане/ Каско/ да иска от
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето,
причинило повредата на застрахована вещ, след плащането на застрахования, е регресно
право. В хода на производството по иск по чл. 411 КЗ следва да бъде установено наличието
на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя, заплащането на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в
изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение, както и наличието
на друго застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между втория застраховател и причинителя на вредата. От друга страна,
следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта – противоправно
3
поведение, увреждане, причИ. връзка между тях и вина на делинквента, която се предполага
до доказване на противното (съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
По делото е прието за безспорно наличието на валидно валидно застрахователно
правоотношение по отношение на автомобил марка „***“ с рег. № *** по застраховка Каско
на МПС с № 00500100431065/2021 г. с ищеца за периода от 00.00 ч. на 14.09.2021 г. до 24.00
ч. на 08.09.2022 г. ,
За да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ по чл. 411 КЗ, трябва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на
деликтна отговорност от лицето, което е причинило вредите.
В процесния случай не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че на
03.11.2021 г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП, при което на застрахования по
Каско лек автомобил са причинени щети. Тези обстоятелства се установяват от приложените
по делото писмени доказателства и от приетата автотехническа експертиза.
Останалите елементи от фактическия състав на непозволено увреждане се
установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства и съдебна
автотехническа експертиза – вредата за собственика на увредения автомобил, изразяваща се
в имуществени вреди от поведението на застрахованото при ответника лице, и причИ.та им
връзка с виновното и противоправно деяние на виновния за настъпване на произшествието.
ПричИ.та връзка между вредите и механизма на деянието се установяват от приетата по
делото експертиза, която съдът изцяло кредитира. Съдът приема за установено, че са
причинени именно описаните щети в задната част на застрахования автомобил.
По силата на разпоредбата на чл. 411 КЗ, доколкото застрахователят е изплатил
застрахователното обезщетение на застрахования, той е встъпил в неговите права против
застрахователя на причинителя на щетата до размера на платеното обезщетение.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента.
Ето защо искът следва да бъде уважен до размера на реално причинените от
делинквента щети. Вещото лице е установило, че стойността необходима за възстановяване
на лек автомобил „***“ с рег. № ***, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 956,70 лв.
Безспорно е, ответникът е изплатил част от сумата в размер на 670.50. Остава дължим
остатък от 286.20 лева. Доколкото се претендира по-голяма сума, а именно 318.60 лв., искът
следва да бъде уважен за сумата от 286.20 лева, а за разликата до 318.60 лева да бъде
отхвърлен.
Основателността на иска, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна
последица и основателност на претенцията за законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът дължи
на ищеца сторените в производството разноски в размер на 655.76 от пълен претендиран
размер от 730 лева, от които 50 лева- държавна такса, 200 лева- депозит за вещо лице, и 480
4
лева адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска в размер на 20.34 лева от пълен претендиран размер от 200 лева,
от които 100 лева- депозит за вещо лице, и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДАЮЛ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на
основание чл. 411 КЗ на ЮЛ , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, адрес,
сумата в размер на 286.20 лева, представляваща неплатена част от регресната
претенция по щета №**********, за която сума ответното дружество отговаря в
качеството си на застраховател по „Гражданска отговорност“ за автомобил „***“ с рег. №
***, чийто водач А.Ч. на 03.11.2021 г., виновно причинил ПТП с увредено МПС,
застраховано при ищеца, ведно със законна лихва, начиная от датата на исковата
молба/04.05.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 286.20 лева до пълния претендиран размер от 318.60 лева,
ведно със претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА ЮЛ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
адрес, сумата от 655.76 лева- съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДАЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, адрес, да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ЮЛ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
адрес сумата от 20.34 лева- съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5