Р Е Ш Е Н И Е
№
27.02.2023 година, гр. Велинград
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД,
в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година, в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ПЕНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
ДОНКА ТАБАКОВА
като разгледа докладваното
от съдия Пенчева гр. дело № 208/2021 г. по описа на Районен съд Велинград и за
да се произнесе взе предвид следното
Предявен
е иск с правно основание чл. 108 ЗС от Г.М.Г. и Т.Б.Г. против
В.М.Ш. за признаване на установено, че ищците са собственици на ½ ид.
част поземлен имот с идентификатор
38844.105.52 по КККР гр. Костандово, общ. Ракитово, обл.
Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, целият
с площ от 5662 кв. м., при граници и съседи на имота ПИ с идентификатор
38844.78.79, ПИ с идентификатор 38844.87.80, ПИ с идентификатор 38844.105.79,
ПИ с идентификатор 38844.105.70, ПИ идентификатор 38844.105.24, ПИ
идентификатор 38844.105.69, който имот е идентичен с имот с номер 105052 по картата на възстановената
собственост, находящ се в землището на гр. Костандово
с ЕКАТТЕ 38844, община Ракитово, местността „Стопански двор”, при граници и
съседи: 105024 - нива на наследниците на Б.Я.Л., имот № 105070 местен път на общ. Ракитово, имот № 000168 -
напоителен канал на МЗХ -ХМС, имот № 078080 - пасище мера на общ. Ракитово и
имот № 105069 - местен път на общ. Ракитово, идентичен с описания в Нотариален
акт за покупко - продажба № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на Районен съд Велинград,
вписан в Служба по вписванията при РС - Велинград с вх. рег. № 569, том - 64,
стр. - 569, съставляващ дворно място от
5262 кв. м, както и на ½ ид. ч.
построената върху имота сграда на застроена площ от 869
кв.м., с идентификатор 38844.105.52.1, по КККР гр. Костандово, общ. Ракитово, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед №
РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, предишен идентификатор няма, с
трайно предназначение на сградата-промишлена сграда, брой на самостоятелни
обекти-няма данни, на основание покупко-продажба с
Нотариален акт № 9, том III, нот. дело
№ 816/17.10.1995 г. на нотариус с район на действие Районен съд Велинград и за осъждане на В.М.Ш. да им предаде
фактическата власт върху имотите.
Ищците твърдят, че по силата на договор
за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №
9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. са
придобили в режим на съпружеска имуществена общност от Б.П.К. и П.С.К. правото
на собственост върху ½ ид. част поземлен имот
с идентификатор 38844.105.52 по КККР на гр. Костандово, одобрени със Заповед РД
-18-1637/20.09.2018 г. на ИД на „Агенция геодезия картография и кадастър“, находящ се в
землището на гр. Костандово, община Ракитово, област Пазарджишка, при граници и
съседи на имота: поземлен имот с идентификатор 38844.78.79, поземлен имот с
идентификатор 38844.78.80, поземлен имот с идентификатор 38844.105.79, поземлен
имот с идентификатор 38844.105.70, поземлен имот с идентификатор 38844.105.24,
поземлен имот с идентификатор 38844.105.69, представляващ дворно място, цялото
с площ от 5262 кв. м, парцел 052 от масив 105, съставляващ имот № 105052 по
картата на възстановената собственост на землището, находящ
се в местността „Стопански двор“, десета категория, който имот е идентичен с
парцел XXXIII - 111а по бившия парцеларен план на
бивш стопански двор на гр. Костандово, общ. Ракитово, при граници и съседи на
имота по нотариален акт: черен полски път, свободна земеделска земя, обслужващ
път от стопанския двор на града и парцел XXXII- земя за земеделско ползване,
ВЕДНО с построената в западната част на имота СТОПАНСКА СГРАДА – ОВЧАРНИК с
идентификатор 38844.105.52.1, построена на площ от 720 кв. метра.
След покупката през
1995 г. съсобственикът им Б.П.К. използвал за дървопреработване и склад цялата
стопанска сграда ведно с прилежащото й дворно място, а ищците получавали за
своята ½ идеална част наем в продължение на години, до
края на 2014 година.
Заплащали редовно
данъци пред Община Ракитово.
Понеже живеели от
дълго време в чужбина /САЩ/, рядко се прибирали в България. Получавали наема
чрез парични преводи.
През 2001 г. Б.К. и
съпругата му П.С.К., въпреки че притежавали право на собственост само върху
половината от процесния имот, „прехвърлили“ на П.К. и
собствената на ищците ½ идеална
част от целия имот с площ от 5262 кв.м ведно с построената в него стопанска
сграда. За процесната продажба Б.К. уведомил няколко
месеца по-късно, в началото на 2002 г., ищеца Г.Г..
Обяснил му, че поради парични задължения към различни физически и юридически
лица, включително и към държавата, се наложило спешно имотът да бъде „отписан“
от имотната му партида в Службата по вписвания при PC - Велинград. За да му
гарантира правото на собственост на неговата ½ идеална част и с оглед избягването на дълги и
ненужни съдебни спорове, Б.К. предоставил на Г.Г. тогава екземпляр от подписано в деня на
нотариалната сделка Обратно писмо.
В началото на 2017 г.
ищецът Г.Г. посетил притежавания от него имот в
Костандово, където констатирал, че е с премахнати от дворното място навеси за
съхранение на дървесина и силози за съхранение на дървени стърготини. През
отворените врати на стопанската сграда се виждало, че машините които се
ползвали навремето за дървообработване вече липсват. Случаен минувач му
споделил, че доколкото му е известно, имотът има нови собственици, които го
използват за овчарник, а Б.К. не бил виждал от години.
През 2019 г. ищцата Т.Г.
била в България. Понеже не била плащала данъка на имота от 2014 г. посетила
служба „Местни данъци и такси" при Община Ракитово. С учудване установила,
че откритата на името на съпруга й данъчна партида за процесния
имот през 2015 г., била служебно заличена. Служители я уведомили, че целият
имот, включително и собствената й 1/2 ид. част, е
декларирана от ответницата В.М.Ш..
Тъй като били наясно с
правата си на собственици респективно съсобственици, ищците направили справка и
в Служба по вписванията при РС - Велинград, при която установили, че без тяхно
знание и съгласие са извършени поредица от разпоредителни сделки с имотите,
включително и с притежаваната от тях ½ ид.
част, в периода 2001 г. - 2016 г., както следва:
1./ с Нотариален акт №
129, том I, peг. № 771, нот.
дело № 123/06.04.2009 г. на нотариус Г. Х., П.К. прехвърлил собствеността върху
целия имот на А.П.А..
2./ с Нотариален акт №
189, том I, peг. № 1207, нот.
дело № 186/16.09.2010 г. на нотариус Г. Х., А.П.А. със съпругата си дарили 1/20
идеална част от процесния имот на А.С.Б. и В.Д.Д., като на следващия ден
3./ с Нотариален акт №
190, том I, peг. № 1209, нот.
дело № 187/17.09.2010 г. на нотариус Г. Х., А.П.А. със съпругата си продали на
съсобствениците си А.С.Б. и В.Д.Д. останалите 19/20
идеални части.
4./ с Нотариален акт №
58, том I, peг. № 1534, нот.
дело № 254/21.09.2016 г. на нотариус Г. Х., А.С.Б. и В.Д.Д.
дарили 1/20 идеална част от целия имот на В.М.Ш., а на следващия работен ден
5./ с Нотариален акт №
61, том II, peг. № 1546, нот.
дело № 257/26.09.2016 г. на нотариус Г. Х., А.С.Б. и В.Д.Д.
продали на съсобственика си В.М.Ш. останалите 19/20 идеални части.
Считат, че никога не
са губили правото си на собственост върху ½ идеална част от дворното
място, цялото с площ от 5262 кв.м. ведно с построената в него стопанска сграда,
подробно описана в исковата молба. Правото им на собственост за ½
идеална част се е запазила и към настоящия момент, тъй като страните по всеки
един от горепосочените договори, сключени в периода 17.09.2001 г. - 26.09.2016
г., са се разпореждали с ½ идеална част от процесните
недвижими имоти, която не е тяхна собственост. Независимо, че след това във
всеки един от нотариалните актове било посочено, че имотите се прехвърлят
изцяло, тези сделки също не са породили прехвърлителен
ефект по отношение на собствената им ½
ид. част, тъй като никой не може да прехвърли
това, което няма. Следователно последният „приобретател"
В.М.Ш. владее собствената им ½ идеална част от процесните
имоти без правно основание. Макар формално да се легитимира като собственик с
Нотариален акт № 58, том I, рег. № 1534, нот. дело №
254/21.09.2016 г. на нотариус Г. Х. и Нотариален акт № 61, том II, рег. № 1546,
нот. дело № 257/26.09.2016 г. на нотариус Г. Х., не е
придобила правото на собственост върху собствената на ищците ½ ид. част от дарените й и след това продадени й имоти, тъй
като правните последици от извършената продажба на чужди имоти се свеждат до ненастъпване
на вещно - транслативното действие на договора, при
което приобретателят не би могъл да придобие права,
защото прехвърлителят ги е нямал.
Наличието на
съставеното от страните по договора за продажба, обективиран в
Нотариален акт № 185, том II, peг. № 589, нот. дело № 464/17.09.2001 г. на районен съд Велинград,
обратно писмо, доказвало, че е симулативен, поради
което не е произвел каквито и да било правни последици, в т.ч. вещно-прехвърлително действие относно имота, описан в
нотариалния акт.
Позоват се на
нищожност на прехвърлителните сделки между П.К. и А.П.А.,
обективирана в
Нотариален акт № 129, том I, peг. № 771, нот. дело № 123/06.04.2009 г. и между А.П.А. и А.С.Б. и В.Д.Д., обективирани в Нотариален акт
№ 189, том I, peг. № 1207, нот.
дело № 186/16.09.2010 г. и Нотариален акт № 190, том I, peг.
№ 1209, нот. дело № 187/17.09.2010 г., на осн. чл.
26, ал.1, пр. 2 ЗЗД, във вр. чл. 152 ЗЗД, тъй като волята на страните била с
прехвърлените имоти да се обезпечи даден на Г.А. от А.А.
и А.Б. и В.Д. заем в размер на 22 500 лв., т.е. при заобикаляне на
изисквания за забрана да се учредяват обезпечения, които не са предвидени в
закона.
Поради тези
обстоятелства считат, че с Нотариален акт № 58, том I, peг.
№ 1534, нот. дело № 254/21.09.2016 г. и Нотариален
акт № 61, том II, peг. № 1546, нот.
дело № 257/26.09.2016 г. и двата на нотариус Г. Х., вписани в служба по
Вписванията при PC - Велинград, В.М.Ш. не е придобила правото на собственост
върху процесните недвижими имоти и към настоящия
момент същата ги държи без правно основание.
Искат
от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищците са
придобили чрез покупко-продажба с
Нотариален акт № 9, том III, нот. дело №
816/17.10.1995 г. на Районен съд Велинград, в режим на съпружеска имуществена
общност, на ½ ид. ч. от недвижим имот, находящ се в стопанския двор на гр. Костандово, общ.
Ракитово, обл. Пазарджик, съставляващ Поземлен имот с
идентификатор 38844.105.52., целият с площ от 5662 кв.м. по КККР на гр.
Костандово, общ. Ракитово, обл. Пазарджик, одобрен
със Заповед № РД-18- 1637/20.09.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, при
граници и съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор 38844.78.79, ПИ с
идентификатор 38844.78.80, ПИ с идентификатор 38844.105.79, ПИ с идентификатор
38844.105.70, ПИ с идентификатор 38844.105.24, ПИ с идентификатор
38844.105.69., който имот е идентичен с имот с № 105052 по картата на
възстановената собственост, находящ се в землището на
гр. Костандово с ЕКАТТЕ 38844, Община Ракитово, местността „Стопански
двор", при граници и съседи: имот № 105024 - нива на насл.
на Б.Я.Л., имот № 105070 - местен път на общ. Ракитово, имот № 000168 -
напоителен канала на МЗХ - ХМС, имот № 078080 - пасище мера на общ. Ракитово и
имот № 105069 - местен път на общ. Ракитово, идентичен с описания в Нотариален
акт за покупко - продажба № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на Районен съд Велинград,
вписан в Служба по вписванията при РС - Велинград с вх. рег. № 569, том - 64,
стр. - 569, недвижим имот, ВЕДНО с и ½ ид. ч.
от построената върху имота стопанска сграда на застроена площ от 869 кв.м. с
идентификатор 38844.105.52.1, построената в западната част на подробно описания
по-горе поземлен имот, с площ по нотариален акт 720 кв. м. и да осъди
ответницата В.М.Ш. да им предаде владението върху имота.
Претендират разноски.
В срока за отговор на исковата молба
ответницата В.М.Ш. оспорва основателността на иска.
Излага,
че е собственик на 5262/5662 ид. ч. от поземления
имот и на построената върху него стопанска сграда- овчарник от месец септември
2016 г. по силата на правна сделка. Праводателите й А.С.Б.
и В.Д.Д. придобили имота чрез правна сделка от
септември 2010 г. Прехвърлителите на праводателите й А.П.А. и Н.И.А.били собственици на имота от
06.04.2009г. въз основа на правна сделка.
Процесният имот
закупила, за да отглежда овце, заедно с лицето, с което съжителства на семейни
начала, като веднага след покупката влязла във владение на имота, предадено й
от праводателите А.С.Б. и В.Д.Д..
Преди да закупи имота праводателят й А.Б. я уверил,
че заедно с В.Д. са собственици на имота. Същите били посочени като собственици
и от съседи на имота. При прехвърлянето на имота през септември 2016г.
представените пред нотариуса документи, убедили както нотариуса, така и самата
нея, че имотът е собственост на прехвърлителите.
Узнала за претенциите
на ищците за част от имотите почти една година след закупуването им, от
предявения от Г.М.Г. против нея иск. Никога преди това не се била срещала с
ищците. Намира за необяснимо обстоятелството, че ищците на са се срещнали, за
да разговарят с нея.
Оспорва твърденията на
ищците, че са собственици на ½ ид.част от
построения върху дворното място овчарник, с доводи, че предмет на прехвърлителната сделка по представения по делото
нотариален акт от 1995г., въз основа на който се легитимират като собственици,
е само ½ ид. част от дворното място, но не и
на сградите построени върху това дворно място.
Оспорва твърденията на
ищците, че до 2014г. са получавали наем за притежаваната от тях част от имота.
Излага, че нито нейните праводатели-А.С.Б. и В.Д.Д., нито А.А. и съпругата му не
са заплащали наем на когото и да било.
През 2001 г. праводателите на ищците К., незачитайки продажбата
извършена в полза на Г. през 1995г., прехвърлили целия имот на родителите си-П.
и М. К.. Счита, че бездействието на ищците, които въпреки че са узнали за прехвърлителната сделка още в началото на 2002 г., но не са предприели
каквито и да било действия в продължение на 15- години, има за последица
сключването на поредица от сделки с процесния имот,
по които всички приобретатели, освен родителите на К.
били добросъвестни владелци. Затова, както А. така и праводателите
на ищцата и самата тя са придобили собствеността на процесния
имот на основание на сключените от тези лица сделки.
Оспорва твърденията на
ищците за симулативност на договора за
покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт №
185, том II, рег. № 589, нот. дело № 464/17.09.2001
г. на съдия по вписванията при РС Велинград, с доводи че представеното от
ищците обратно писмо от 17.09.2001 г. е частен документ и не се ползва с
достоверна дата спрямо нея, като трето за сделката лице. Описаното в него не
отговаряло на истината. Същото било съставено единствено и с цел, за да послужи
в настоящия процес, не можело да се противопостави на ответницата и не се
ползвало с обвързваща доказателствена сила за нея, тъй като не била сред кръга
на договарящите и не е подписвала документа разкриващ симулативността
на сделката.
Ето защо счита, че
сделката е действителна и е породила своите вещно правни последици. Затова
всички купувачи на процесните идеални части са
придобили правото на собственост.
Оспорва твърденията за
нищожност на прехвърлителните сделки, обективирани в Нотариален акт № 129, том I, peг. № 771, нот. дело №
123/06.04.2009 г., Нотариален акт № 189, том I, peг.
№ 1207, нот. дело № 186/16.09.2010 г. и Нотариален
акт № 190, том I, peг. № 1209, нот.
дело № 187/17.09.2010 г., на осн. чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД, във вр. чл. 152 ЗЗД.
Счита че са породили вещно-транслативно
действие.
При условията на
евентуалност на основание чл.79, ал. 2 от ЗС и чл. 82 от ЗС, прави възражение
за придобиване имотите на оригинерно основание-
изтекла в нейна полза придобивна давност, като
добросъвестен владелец в продължение на повече от пет години и чрез присъединяване
към своето владение на добросъвестното владение на праводателите
й А.С.Б. и В.Д.Д.. Излага, че давността е текла за
периода от 16.09.2010 г. и 17.09.2010 г.- момента в който нейните праводатели са сключили двете прехвърлителни
сделки - първата дарение на 1/20 идеална част, а втората покупко-
продажба на 19/20 идеални части, и е изтекла преди датата на подаване на
исковата молба в ОС-Пазарджик, което е станало на 28.06.2017. Тя като частен
правоприемник на тези лица е присъединила владението им, като както те, така и
тя са владели процесните имоти, упражнявайки
фактическа власт с намерението да ги своят. Владението им било непрекъснато,
явно и несмущавано.
След сключването на
двете сделки за дарение и покупко-продажба тя е продължила да владее имотите,
упражнявайки фактическа власт върху тях, като по този начин се явявала следващ
владелец и е присъединила към своето владение и това на праводателите
си. Нейното владение също било непрекъснато явно и несмущавано до момента на
предявяване на иска от ищеца пред ОС- Пазарджик на 28.06.2017, но преди датата
на завеждане на исковата молба в ОС- Пазарджик в нейна полза била изтекла
кратката петгодишна придобивна давност, като
добросъвестен владелец и присъединявайки добросъвестното владение на своите праводатели.
Ето защо счита, че
искът с правно основание чл.108 от ЗС за неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Претендира разноски.
Конституираните с
Определение № 17/08.01.2018 г. по гр. д. 1427/2017 г. на РС Велинград на страната
на ответницата трети лица помагачи А.С. Б. и В.Д.Д.,
оспорват предявения иск и считат, че следва да бъде отхвърлен. Оспорват датата
и съдържанието на представеното от ищците обратно писмо и възразяват да се
приеме като доказателство по делото. Считат, че същото им е непротипоставимо
като трети за сделката лица.
Оспорват твърденията
на ищците, че никога не са губили правото си на собственост върху ½ ид. част от поземления имот и построената върху него
сграда, с доводи че сделката, с която се легитимират като собственици не била
вписана в имотния регистър и дори същата да е сключена не можела да се
противопостави на третите лица, каквито са последващите приобретатели
на процесните имоти.
Излагат, че в
представеното по делото обратно писмо било поето задължение, в срок до пет
години купувачът П.К. да прехвърли обратно безвъзмездно собствеността на
имотите на праводателите Б.К. и П.К., което не се
случило. По тези причини през 2009 г., П.К. и М.К., упражнявайки правото си на
собственост в режим на СИО върху процесните имоти,
валидно ги прехвърлили с НА 129, т. I, рег. № 771, н.д. 123 от 06.04.2009 г. на
А.П.А..
У П.К. и М.К.
съществувало намерение да придобият собствеността върху имота, поради което
твърденията на ищците симулация на извършената покупко-продажба с Нотариален
акт № 185, том II, рег. № 589, н. д. 464/ 17.09.2001 г. били несъстоятелни.
Това свое намерение обективирали, като декларирали на
свое име имота в отдел „Местни данъци и такси“ на Община Ракитово, снабдили се
с удостоверение за данъчна оценка и скица на имотите и след това го продали на А.П.А..
А. от своя страна,
след като през 2010 г. придобил собствеността върху имота, им го прехвърлил в
съответствие с изискванията на закона. Придобили собствеността на валидно
правно основание и владели процесните имоти в
продължение на шест години, след което го продали на ответницата В.М.Ш..
Излагат,
че проследявайки хронологията на извършените сделки, се налага извод за тяхната
валидност, както и за волята на страните за настъпване на вещно-транслативния
ефектна правото на собственост, като последица от тези актове на разпореждане.
Евентуално, в случай
че съдът прецени, че вещно-транслативния ефект на
сделката не е настъпил, считат че са придобили имотите на оригинерно
основание чрез упражнявано добросъвестно владение в периода 17.09.2010 г.,
датата, на която Б. и С. са установили фактическата власт върху имота, до
17.09.2015 г., което е продължило и след това-до 21.09.2016 г., когато са се
разпоредили с него в полза на ответницата. За периода 17.09.2010 г.-17.09.2015
г. фактическата власт върху имотите била упражнявана явно, непрекъснато,
необезпокоявано, с намерение за своене, чрез
извършване на различни стопански дейности. Всичко това изключвало възможността
ищците някога да са били собственици, да са владели тези имоти и/или да са ги
отдавали под наем, което твърдение в исковата молба изрично оспорват.
Считат, че по-скоро
твърдяната сделка с НА от 17.10.1995 г. имала симулативен
характер, тъй като със същия акт не било предадено владението на продаваните
имоти на „купувача“. Това се удостоверявало и от представеният частен документ наименован „Обратно писмо“ с произволно посочена в него
дата, в който било описано, че П.К., в срок от пет години трябва да продаде
имота обратно на П. и Б. К., т.е., това писмо удостоверявало, че не ищците били
собственици на процесиите имоти, а П. и Б. К. и от претенциите на ищеца и
представените с исковата молба доказателства, се установявал умел опит от
страна на Г., П., Б. и П. К., незаконно да се заграбят процесните
имоти, за които не се представяли коректни доказателства, а само голословни
твърдения в подкрепа на оспорения частен документ, който не съдържал подписите
третите лица помагачи, на А.А., като техен продавач,
както и на ответника В.Ш..
Претендират искът да
отхвърлен.
Съдът като съобрази
доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установени следно от
фактическа и правна страна:
С договор
за покупко–продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № 9 от 17.10.1995г. на нотариус с район на действие Районен съд
Велинград, ищецът Г.М.Г. закупил по време на брака си с ищцата Т.Б.Г. от ЕТ „Б.К. –
92“, представляван от Б.П.К. и съпругата му П.С.К., ½ ид. част от дворно място с площ от 5262 кв.м., находящо се в землището на с. Костандово, бивш Стопански
двор, съставляващо парцел ХХХIII, пл. № 111 „А“ – ОВЧАРНИК – извън регулация.
Сделката е произвела вещно-транслативно
действие, тъй като не страда от пороци на съдържание и форма, обосноваващи
нищожност. Не се установи от доказателствата по делото, че е порочна, като
сключена при заобикаляне на закона, поради привидност, при липса на съгласие.
По
силата на нея обаче ищците са станали собственици само на дворното място, не е
и на построената върху него сграда.
Основателно е
възражението на ответницата, че ищците не са придобили чрез покупко-продажбата
с Нотариален акт № 9, том III, нот. дело №
816/17.10.1995 г. на нотариус при Районен съд Велинград собствеността върху
построената в имота стопанска сграда.
Прехвърлянето на
дворното място няма да последица прехвърлянето на изградените върху него
постройки, които имат самостоятелно функционално предназначение и не може да се
считат, че са принадлежност към дворното място, ако изрично не е упоменато, че
се прехвърлят в нотариалния акт за сделката. Съдът като съобрази съдържанието
на Нотариален акт № 9, том III, нот. дело №
816/17.10.1995 г., в който се сочи, че се прехвърля ½ ид. част от дворно място с площ от 5262 кв. м., че подробно
описание е дадено само на дворното място, че според изложените в исковата молба
твърдения и според показанията на разпитаните свидетели Б.К., Г.Б., И.К., А.М.и
Т.Л.по това време имотът се е ползвал от Б.К., който преработвал дървен
материал в построената върху него стопанска сграда, че е ищците са декларирали
собствеността пред местните власти само на дворното място, но не и на
построената върху него сграда-овчарник, видно от т. 3 на приложеното по гр. д.
1427/2017г. на РС Велинград Удостоверение от Община Ракитово /л. 94-95 по
делото/, която безспорно е съществувала по време на закупуването му, следва да
се приеме, че волята на страните по договора за покупко-продажба от
17.10.1995г. е да се прехвърли само собствеността на дворното място, не и на
построената върху него сграда-овчарник.
Следователно ищците не
са придобили правото на собственост на ½ ид.
част от сграда на застроена площ от 869 кв.м. с идентификатор
38844.105.52.1 по КККР гр. Костандово,
общ. Ракитово, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед №
РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, предишен идентификатор няма, с трайно
предназначение на сградата-промишлена сграда, брой на самостоятелни обекти-няма
данни, построената върху имот с идентификатор 38844.105.52 по КККР на гр.
Костандово, общ. Ракитово, обл. Пазарджик, одобрени
със Заповед № РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, на основание договор за
покупко-продажба с Нотариален акт № 9, том III, нот.
дело № 816/17.10.1995 г. на нотариус с район на действие Районен съд Велинград.
Не се твърди имотът да е придобили имота на друго правно основание.
Придобитият от ищците поземлен имот е част от
поземлен имот с идентификатор 38844.105.52 по КККР на гр. Костандово, одобрени
със Заповед РД-18-1637/20.09.2018 г. с площ 5662 кв. м., с трайно
предназначение на територията-земеделска, начина на трайно ползване-за
дърводобивната и дървообработващата промишленост, с номер по предходен план
105052, при граници и съседи: ПИ с идентификатор 38844.78.79, ПИ 38844.78.80,
ПИ 38844.105.79, ПИ 28844.105.70, ПИ 38844.105.24, ПИ 28844.105.69.
Преди и след закупуването на имота от
ищците, същият се ползвал от праводателя им Б.К.,
който извършвал дейност по преработване на дървен материал.
На 17.09.2001г. съсобственикът на
ищците ЕТ „Б.К.-92“ продал на П.Б.К. дворното място, ведно с построената върху
него в западната част стопанска сграда – Овчарник с площ 720 кв. м.,
включително и притежаваната от ищците идеална част от поземления имот. Сделката
е обективирана в Нотариален акт № 185/17.09.2001г.,
н. дело № 464/2001г. на съдия по вписванията при РС Велинград. По предявен иск
с правно основание осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД от Г.М.Г. против Б.П.К., П.С.К.,
П.Б.К. и М.Д.К. и съединен с него иск с правно основание чл. 108 ЗС против
ответницата В.М.Ш., с Решение № 100/20.04.2018г. по гр. д. 1427/2017г. по описа
на РС Велинград сделката е прогласена привидна. Решението в тази част не е
обжалвано и е влязло сила. Доколкото въпросът за действителността на тази
сделка, е преюдициален за настоящия правен спор,
съдът следва да съобрази силата на пресъдено нещо по
него и да зачете, че сделката е симулативна.
Няколко години след привидната продажба
Б.К. продължил да осъществява дейност в имота, а след това го отдал под наем на
Г.А., който също се занимавал с преработване на дървен материал.
На 06.04.2009 г. привидният приобретател П.К. продал имотите на А.П.А., за което е
съставен НА № 129/06.04.2009г., том I, рег. № 771,
дело 123 по описа на нотариус район на действие РС Велинград.
Привидната
сделка е нищожна и не поражда правни последици, тъй като по волята на страните,
настъпването им не се желае. Следователно приобретателя
по нея не придобива права, които след това да може да прехвърли.
В защита правната сигурност чл. 17, ал. 2 ЗЗД
предвижда, че придобитите от третите добросъвестни лица права от привидния приобретател преди вписване на исковата молба за
установяване на привидността, се запазват. Приема се, че третите добросъвестни
лица придобиват от привидния приобретател права,
макар последният да не е техен носител. Тази фикция е приложима както при
относително симулативните сделки, така и при
сделките, сключени при абсолютна симулация, каквато е процесната
сделка, обективирана
в Нотариален акт № 185/17.09.2001г., н. дело № 464/2001г. /в този смисъл
Решение № 50120/10.01.2023 г. по гр. д. № 71/2022 г., ВКС, I г.о./.
Законът обаче дава
защита на третите добросъвестни лица, които биха придобили права от привидният приобретател, ако привидната сделката би била действителна.
С чл. 17, ал. 2 ЗЗД се фингира, че третите лица
придобиват права, които праводателят им макар да не
придобил чрез привидната сделки и поради това не може да им прехвърли,
добросъвестно считат че му принадлежат, защото формално сделката е годна да
породи вещно-транслативни последици, а и волята на
страните по нея е едно право да бъде прехвърлено. Следователно третите лица ще
придобият правата по привидната сделка, които привидният праводател
също е могъл да придобие и с които е могъл да се разпореди, но не и прехвърлени
с привидната сделка чужди права. Със защитата по чл. 17, ал. 2 ЗЗД се ползват
третите лица, които считат че лицето, с което договарят /привидният приобретател/ е техен носител, защото уговорките, че
правните последици на сделката не се желаят от страните не стават достояние на
третите лица до вписване на исковата молба за разкриване на привидността, а
често пъти страните по привидната сделка нямат интерес привидността да бъде
разкрита, затова от защита се нуждаят тези, които добросъвестно считат, че
договарят със собственик. Защитата по чл. 17, ал. 1 ЗЗД не се разпростира по
отношение на вещните права, които не биха могли да бъдат транслирани, ако
привидната сделка би била действителна, защото праводателят
по нея не ги притежава.
Следователно
А.П.А. е придобил със сключения договор за покупко-продажба с П.К. от
06.04.2009г., обективиран в НА № 129/06.04.2009г.,
том I, рег. № 771, дело 123 06.04.2009г. само собствената на Б.К. ½ ид. ч. от поземления имот, както и на построената върху
него стопанска постройка, които той е притежавал, но не и идеалната част от
поземления имот, принадлежащ на ищците, защото само на тези имоти праводателят П.К. би станал собственик, ако привидната сделка
би била действителна.
Неоснователно е
твърдението на ищците, че сделката между А.А. и П.К.
е нищожна на осн. чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД, във вр. чл. 152 ЗЗД, тъй като е
сключена, при заобикаляне на забраната предварително да се уговаря начин за
удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона. Такива
уговорки не се установиха от представените по делото доказателства. Показанията
на разпитаните по делото свидетели Б.К. и купувачът по сделката А.А. са противоречиви в тази част. Доколкото обаче свидетелят
К. е бил ответник по предявения от ищеца Г. иск с правно основание чл. 26, ал.
2, пр. 5 ЗЗД, а съпругата му е била ищец по правен спор с ответницата Ш. за
правото на собственост по отношение на станалата ½ ид.
част от имота, по който е образувано гр. д. 387/2019г. на РС Велинград, видно
от приложения по делото протокол от о.с.з. на 25.08.2020г., съдът счита, че
същият е заинтересован от изхода на настоящия правен спор и на показанията му
не следва да се дава вяра. Освен това показанията му не се подкрепят от
останалите доказателства по делото. Твърденията, че между Б.К. и Г.А. от една
страна и А.А. от друга, е възникнало заемно
правоотношение за сумата от 22 500 лв. и че за обезпечение на задължението
предварително е уговорено процесния имот да бъде
прехвърлен на А., който след това да го прехвърли обратно на А. или на К. или
на посочено от тях лице, не се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Нито останалите свидетели, нито третите лица помагачи установиха наличието на
такива уговорки.
Извод в тази насока не
може да се направи от това, че имотът се е ползвал от Г.А. след закупуването му
от А., че А. не е развивал дейност в него, че продажната цена е близка до
заемната сума и е значително по-ниска от пазарната му цена през 2009г., която
според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа и
оценителна експертиза е 71 100 лв. за замята и сградата и че след
закупуването му е била заличена учредената върху него ипотека.
В правомощията на
собственика е реши дали да упражнява фактическата власт върху имота лично като
развива дейност в него, да я предостави на друг, да допусне някого да ползва
имота възмездно или безвъзмездно.
Относно продажната
цена, доколкото същата се определя от страните по сделката, обстоятелството, че
е значително по-ниска от пазарната цена и близка до твърдяната от ищците заемна
сума не индиция, че е дадена като заем. Видно е от
съдържанието на Нотариален акт № 129/06.04.2009г., том I,
н. дело № 123/2009г., че продажната цена е близка до данъчната оценка на имота
/малко по-висока от нея/, а предвид твърденията на страните, че върху имота има
вписана ипотека, съвсем закономерно е цената, на която се продава да е по-ниска
от пазарната цена.
Купувачът на
ипотекиран имот има интерес да заплати ипотечното задължение, за да бъде
заличена ипотеката, доколкото ипотеката не се погасява с прехвърлянето на
имота, а възможността принудителното изпълнение да се насочи върху него и
същият да бъде изнесен на публична продан би имало за последица погасяване на
всички вещни права, учредени след първата ипотека, включително и правото на
собственост на купувача. Затова е напълно логично е А. да заплати ипотечното
задължение и да поиска заличаване на ипотеката.
Ето защо съдът намира,
че твърденията на ищците за нищожност на покупко-продажбата, обективирана в Нотариален акт № 129/06.04.2009г., том I, н.
дело № 123/2009г., на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр. чл. 152 ЗЗД не се
подкрепят нито пряко, нито косвено от събраните по делото доказателства, поради
което са неоснователни.
След продажбата
наемателят на Б.К.Г.А. продължил да ползва имота, като преработвал там дървен
материал.
На 16.09.2010 г. А.А., заедно със съпругата си Н.А.сключили договор за дарение
на 1/20 идеална част от 5262/5662 ид. ч. от процесния поземлен
имот и на също толкова идеални части от построената върху него сграда с третите
лица помагачи на страната на ответницата А.С.Б. и В.Д.Д.,
а на другия ден продали на третите лице помагачи останалите 19/20 ид. части от имотите, за което са съставени Нотариален акт
за дарение № 189/16.09.2010 г., том I, рег. нот. дело № 186/2010г. и НА за покупко-продажба №
190/17.09.2010г., том I нот. дело № 187/2010г. на нотариус с район на действие РС
Велинград.
Г.А. останал в имота и
го ползвал още няколко месеца имота, но заради неплатени сметки за ток бил
изгонен оттам от А.Б..
След закупуването на
имота А.Б. и В.Д. започнали първоначално също да го ползват като дърводелски
цех. Понеже тази дейност не потръгнала, започнали да отглеждат в имота животни
за лични нужди-зайци, крава и кучета. През 2012г. позволили на Г.Б. да складира
там бали със слама.
На
21.09.2016г. третите лица помагачи А.Б. и В.Д. дарили на ответницата В.М.Ш. 1/20 идеална част от 5262/5662 ид. ч. имот, а на следващия работен ден на 26.09.2016г.
продали на съсобственика си останалите 19/20 идеални части. Сделките са обективирани
в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 51/21.09.2016г., том I, нот. дело №
257/2016г. и Нотариален акт за № 61/26.09.2016г., том II, нот. дело №
257/2016г.
След сключване
на сделките ответницата Ш., заедно със семейството си, започнала да отглежда в
имота овце. Ползвала го от закупуването му за тази дейност, регистрирала го на
свое име в отдел „Местни данъци и такси“ към Община Ракитово, плащала местните
данъци и такси за имота и разходите за ел. енергия.
Тъй като А.П.А. не е
придобил собствеността на притежаваната от Г.Г. и Т.Г. ½ ид. част
от 5262/5662 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
38844.105.52 по силата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД със сключения с П.К. договор за
покупко-продажба от 06.04.2009г., последващите сделки, с които се е разпоредил
с нея в полза на А.Б. и В.Д. не са произвели вещно-транслативно
действие и приобретателите по тях не са придобили
собствеността на имота.
Неоснователно е възражението
на третите лице помагачи на страната на ответницата, че сделката, с която
ищците са закупили процесния имот е непротивопоставима на последващите купувачи на имота, тъй
като не е вписана.
Сделката е сключена на
17.10.1995г. и съгласно чл. 7, б. „а“ и чл. 8, ал. 1 от действащата редакция от
Правилника за вписвания / ДВ бр. 30/15.04.1955г./ вписването на нотариални
актове за правни сделки, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими
имоти се извършва служебно от нотариуса
по местонахождението на недвижимия имот, чрез подреждане на подлежащите на
вписване актове в достъпни за гражданите книги. Вписването се извършва веднага
след съставянето на нотариалния акт на същия ден, като нотариусът записва акта
в предназначения за това входящ регистър, отбелязва върху самия акт, номера под
който е записан той в този регистър, както и тома и страницата на партидната
книга. След това нотариусът подрежда акта в съответната книга и връща на правоимащия втория екземпляр от вписания акт, като
отбелязва върху него номера по ред и тома на книгата, в която е подреден актът,
а така също и тома и страницата на партидната книга, в която е нанесено
вписването /чл. 9 ПВ ред. ДВ бр. 30/15.04.1955г./.
Видно от представения
по делото от ищците препис от Нотариален акт за покупко-продажба №
9/17.10.1995г. /л. 9 по гр. д. 457/2019г. на ОС Пазарджик и л. 83-84 по гр. д.
1427/2017г. на РС Велинград/ върху него е отбелязан номер на входящ регистър,
том и страница на партидната книга, което значи, че вписването е извършено.
Следва да се добави
също, че вписването в имотния регистър на акта за придобиване на недвижим имот
не е елемент от фактическия състав на придобиването на вещното право /с
изключение на вписването на ипотеката съгласно чл.166 ЗЗД/. Поради това
придобилият имот на валидно правно основание от действителния собственик става
собственик на имота, дори и да не е вписал акта си. Поредността
на вписването на нотариалните актове по чл. 113 от ЗС за учредяване или
прехвърляне на права върху недвижими имоти е от значение при конкуренция между
права на лица, които са придобили един и същ имот от същия собственик по
различно време. В случай на прехвърляне на един и същ имот от един праводател- действителен собственик последователно на
няколко лица, доколкото едно и също вещно право не може да се притежава от
няколко различни лица едновременно /освен в случаите на съсобственост/,
законодателят е предвидил разпоредба, с която
се отдава предпочитание не на първия по време приобретател,
а на онзи от тях, който първи е вписал акта си в имотния регистър. Счита се, че
собственик е този, който по-рано е вписал акта. Това правило е приложимо само в
случаите, когато няколко лица черпят права от един и същи праводател,
който е техен титуляр и всяка от сделките, с които се е разпоредил с правата е
действителна.
В случая дори сделката, с която ищците са
закупили ½ ид. част от имота да не е вписана в
имотния регистър, не може да се приеме, че е непротивопоставима
на последващите приобретатели по сделките с предмет
тази идеална част, тъй като последващите приобретатели
не е придобил права от първоначалния собственик Б.К., т.е. същият не се явява
техен праводател.
Праводател на А. е П.К..
Сделката, с която Б.К. е прехвърлил на П.К. правото на собственост върху имота
е нищожна, макар и да е вписана и за това при нея за конкуренция за права не
може да става дума. Последващите сделки са производни
на тази сделка и макар вписани не могат да се противопоставят на ищците.
Предвид че приобратателят по нищожна сделка не
придобива права, сключената между него и А.А. сделка,
с която е прехвърлена закупената от Г. ½
ид. част от поземления имот също не транслира
права, тъй като никой не може да придобие права, които не притежава, а по
отношение на идеалната част на ищците не се прилага защитата по чл. 17, ал. 2 ЗЗД.
След като че А. не е
станал собственик на спорната идеална част на основание сключената с П.К.
сделка, не са станали собственици и третите лица помагачи на ответницата, на
които той е дарил, а след това продал идеалната част на ищците, макар тези
сделки да се вписани.
Предвид гореизложеното следва да се разгледа
възражението на третите лица помагачи за придобиване на поземления имот по
давност, на основание упражнявано от тях добросъвестно владение. Ако прехвърлителите Б. и А. са добросъвестни владелци, ще
придобият собствеността на притежаваната от ищците ½ ид.
ч. от поземления имот с изтичане на
петгодишния давностен срок от сключване на сделката
за покупко-продажба от 17.09.2010г. с А.А., т. е. на
17.09.2015г. Следователно последващите сключени сделки с ответницата, с които й
прехвърлят правото на собственост, също ще породят вещно-транслативно
действие и ответницата ще стане собственик на деривативно
основание.
Съгласно чл. 70, ал. 1
ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно
да го направи собственик, без да знае, че праводателят
му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното
основание.
Правно основание за
добросъвестно владение по чл. 70,ал. 1 ЗС могат да бъдат всички транслативни двустранни или едностранни сделки, като
продажбата, замяната, дарението, завет, както и административни актове с вещноправни последици. Правно основание е и съдебно решение
по конститутивен иск, с което се прехвърля право на
собственост или ограничено вещно право. Не са годно правно основание нищожните
сделки /в този смисъл ППВС № 6 от 27.12. 1974 г. по гр. дело № 9/1974 г., което
не е изгубило актуалност/.
Сключените между А.П.А.
от една страна и А.С.Б. и В.Д.Д., от друга сделки за
дарение на 1/20 ид. част и за продажба 19/20 ид. части от 5262/5662 ид. части
от ПИ с площ от 5662 кв. м., парцел 052 от масив 105, съставяващ
имот № 105052 по КВС на землището, находящ се в
местността „Стопански двор“, десета категория, при граници на имота: имот №
105024-нива на наследниците на Б.Я.Л., имот № 105032-стопански двор на МЗХ,
имот № 000168-напоителен канал на МЗХ, имот № 078080-пасище, мера на Община
Ракитово и имот № 105032-стопански двор на МЗГ, съставляващ парцел XXXIII-111а
по бившия парцеларен план на бивш стопански двор на
гр. Костандово, общ. Ракитово, идентичен с ПИ с идентификатор 38844.105.52, по
КККР на гр. Костандово, общ. Ракитово, одобрени със Заповед №
РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, целият с площ при съседи ПИ с
идентификатор 38844.78.79, ПИ с идентификатор 38844.87.80, ПИ с идентификатор
38844.105.79, ПИ с идентификатор 38844.105.70, ПИ идентификатор 38844.105.24,
ПИ идентификатор 38844.105.69, са действителни. Сключени са в предвидената от
закона форма, не страдат от пороци, водещи до нищожност.
Недоказани останаха
твърденията на ищците, че процесните договори са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2,
във вр. чл. 152 ЗЗД. Те не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В
показанията си свидетелят Б.К. сочи, че не е имал уговорка с Б. и А. имотът да
им бъде прехвърлен като обезпечение на заем. Не е разговарял с тях за покупката
на имота. Не е присъствал на такива уговорки между тях и Г.А.. Свидетелят няма
преки, лични и непосредствени възприятия за водени в тази насока преговори.
Сочи, че е чул за такива договорки от А., с когото контактувал, защото му
дължал пари.
В случая обаче извод
за привидност на сделката не може да се изгради от показанията на свидетел за
факти, които е узнал от трето лице, тъй като показанията му не се потвърждават
от останалите събрани по делото доказателства.
Страните по сделката
свидетелят А.А. и третите лица помагачи на страната
на ответницата А.Б. и В.Д. отричат между тях и А. да е имало заемни
правоотношения. Отричат да е имало такива между А. и Г.А., между А. и К. и
между Б. и Д. от една страна и А. и Б.К., от друга. Отричат сключената сделка
да обезпечава заемно правоотношение. Съдът кредитира обясненията на третите
лица помагачи, отчитайки възможната им заинтересованост от изхода на спора,
предвид че кореспондират в тази част с показанията на свидетеля А.А.. Обстоятелството, че по водено досъдебно производство
свидетелят А. е дал различни показания, не дава основания на съда да не
кредитира показанията му по настоящото дело, след като кореспондират с
останалите събрани доказателства. Съдът кредитира в тази част показанията на А.,
който не е заинтересовано от изхода на спора лице.
Твърденията на ищците
за нищожност на сделките за прехвърляне на имота не се установиха от
показанията на разпитаните свидетели Г.Б., Н.М., Е.К.и от остоналите
събрани по делото доказателства. Обстоятелството, че А.Б. и В.Д. са закупили процесният имот, който е ползван от Г.А. като дърводелски
цех, че са разрешили на А. да продължи го да ползва известно време след това,
че имотът е закупен на цена по-ниска от пазарната, не доказва уговарянето на
начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона.
Следователно тези
сделки са правно основание, годно да прехвърли собственост.
Имотът е владян в
изискуемия петгодишен давностен срок от сключване на сделката. Б. и Д. са упражнявали фактическата власт с
намерението да го своят. Установи се от показанията на свидетелите Б., М. и К.,
че в началото, след закупуването на дворното място са развивали дърводелска
дейност, след това са отглеждали в него животни-кучета, зайци, крава. Давали са
на Б. да държи в имота бали със слама. Владели са постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно, несъмнено. Не се установи владението да е оспорвано или
фактическата власт да е отнемана.
Не се установява
обаче, последният елемент на добросъвестното владение-незнанието, че праводателят им А.А. не е
собственик на целия поземлен имот.
Извод, че
правоприемниците по сделките, обективирани в
Нотариален акт за дарение № 189/16.09.2010 г., том I, рег. нот.
дело № 186/2010г. и НА за покупко-продажба № 190/17.09.2010г., том I нот. дело № 187/2010г. на нотариус с район на действие РС
Велинград-А.Б. и В.Д. са знаели, че праводателят им
не е едноличен собственик на прехвърлените 5262/5662 ид.
части от земята се налага от действията на страните по прехвърляне на
собствеността, а именно сключването последователно на договор за дарение на
идеална част от имота и след това продажбата на останалата идеална част. Когато първоначално идеална част от един имот се
дарява, а в същия или на другия ден се продава останалата идеална част, се цели
да се избегне изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС, процесният
имот да бъде предложен за изкупуване на съсобственик. Това сочи на знание, че
имотът е съсобствен.
Действително
собственик на 400/5662 ид. части от дворното място е
Държавата, на основание Решение № 6668/29.05.2008г. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
Доколкото обаче както решението на ОСЗ, което легитимира Държавата като
собственик, така и нотариалният акт, в който е обективирана
сделката, от която ищците черпят права подлежат на вписване и са вписани, а с
вписването на актовете по чл. 112 ЗС се дава гласност относно притежаваните
вещни права и третите лица могат да се информират за тях, съдът намира, че на
страните е било известно, че ищците притежават дял от имота, още при сключване
на договора за дарение. Следователно при възникване на правното основание приобретателите по договора за дарение от 16.09.2010г. и по
договора за покупко-продажба от 17.09.2010г.-А.Б. и В.Д., праводатели
на ответницата В.Ш. са недобросъвестни и не са придобили притежаваната от
ищците ½ ид. част от поземления имот след
изтичане на пет години от сключване на сделката за покупко-продажба от 17.09.2010г.
С последващите
договори за дарение и продажба от 21.09.2016г. и 26.09.2016г. третите лице
помагачи са прехвърлили права, които не притежават, сделките не са произвели вещно-транслативно действие и ответницата не е придобила
собствеността на притежаваната от ищците ½ ид.
част от 5262/5662 ид. части от поземлен имот с
идентификатор 38844.105.52 по КККР на гр. Костандово, общ. Ракитово на деривативно основание.
Предвид
че ответницата не се легитимира като собственик на основание сключените с А.Б.
и В.Д. правни сделки, следва да се разгледа евентуално заявеното от нея
възражение за придобиване на имота по давност в резултат на упражнявано
добросъвестно владение за периода от 16.09.2010г. до 28.06.2017г., при
присъединяване на владението на праводателите на
ответницата А.Б. и В.Д. за периода 17.09.2010г. до 21.09.2016г.
Законът в чл. 82 ЗС
допуска присъединяване на владение при наличие на правоприемство
между двамата владелци: общо правоприемство /при наследяване/
или частно правоприемство /когато вторият владелец
получава владението върху определен имот от предходния владелец на правно
основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота/. Във втория
случай, за да може частният правоприемник да присъедини владението на праводателя си, самото правоприемство
следва да е действително /тоест, договорът за прехвърляне на имота следва да е
действителен, включително и да е сключен в предвидената в закона форма за
действителност/. В този смисъл е константната практика на ВКС, например решение № 178/ 09.07. 2014 г.
по гр. д. 7749/2013 г. на ВКС, ГК, I г.о, решение № 958 от 15.12.2009 г. по гр.д.№ 2246/2008г. на ВКС,
ГК, I г.о.,
решение № 699 от 02.11.2010 г. по гр. д.№ 1572/2009 г. на ВКС, ГК, I
г.о..
Владението, което се
присъединява може да е еднородно /например когато и праводателят
и правоприемникът са добросъвестни владелци или когато и праводателят
и правоприемникът са недобросъвестни владелци/ или разнородно /владението на праводателя е недобросъвестно, а на правоприемника е
добросъвестно или обратно/. Когато се присъединява еднородно владение,
необходимият срок за придобиване на имота по давност е този, предвиден в чл.79
от ЗС за съответния вид владение: общо 10 г. недобросъвестно владение на праводателя и на правоприемника или общо 5 г. добросъвестно
владение на праводателя и на правоприемника. Когато
владението е разнородно, събирането на периодите на владение на праводателя и на правоприемника може да стане само чрез
незачитане на добросъвестното владение като такова. Тоест, при присъединяване
на разнородно владение необходимият срок за придобиване по давност на недвижим
имот е срокът, предвиден за придобиване по давност при недобросъвестно владение
/10 г. съгласно чл.79, ал.1 от ЗС/, а не срокът, предвиден за придобиване по
давност при добросъвестно владение /5 г. съгласно чл.79, ал.2 от ЗС/.
Както се посочи, като
действителни, нестрадащи от пороци обуславящи нищожност, сключените с
нотариални актове № 189/16.09.2010г. и № 190/17.09.2010г. сделки са годно
правно основание както да прехвърли собственост, така и за присъединяване на
владение. Предвид, че праводателите владелци Б. и Д.
са недобросъвестни дори ответницата да е добросъвестна не може да придобие
правото на собственост с изтичане на краткия петгодишен давностен
срок, чрез присъединяване на владението на праводателите
си. За да придобие ответницата Ш. имота в случая е необходимо да изтече общият давностен срок от десет години, считано от 17.09.2010г.,
който изтича на 17.09.2020г.
Започналата да тече в
нейна полза на 17.09.2010г. придобивна давност е
прекъсната преди да е изтекла, с предявяване против нея на ревандикационния
иск от ищеца Г.Г. на 27.06.2017г., съгласно чл. 116,
б. „б“ ЗЗД, във вр. чл. 84 ЗС и не тече, на осн. чл. 115, б. „ж“ ЗЗД до
приключване на производството по делото с окончателен съдебен акт.
Предвид
че влязлото в сила на 12.03.2020г. Решение № 113/02.04.2019г. по в. гр. д.
127/2019г. на ОС Пазарджик, с което искът на Г.М.Г. против В.М.Ш. с правно
основание чл. 108 ЗС е отхвърлен, е отменено на осн. чл. 304 ГПК, поради
неучастието на съпругата на ищеца и висящността на
делото по предявения иск спрямо ответницата и третите лице помагачи е
възстановена, неприложима е разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД, че с
отхвърляне на иска давността не се смята прекъсната.
Следователно
ответницата не е придобила по давност правото на собственост върху
прехвърлените й от третите лица помагачи ½ ид.
части от 5262/5662 ид. от поземлен имот с идентификатор 38844.105.52 по
КККР гр. Костандово, общ. Ракитово, обл. Пазарджик,
одобрени със Заповед № РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, целият с площ от
5662 кв.м., при граници и съседи на имота ПИ с идентификатор 38844.78.79, ПИ с
идентификатор 38844.87.80, ПИ с идентификатор 38844.105.79, ПИ с идентификатор
38844.105.70, ПИ идентификатор 38844.105.24, ПИ идентификатор 38844.105.69,
който имот е идентичен с имот с номер
105052 по картата на възстановената собственост, находящ
се в землището на гр. Костандово с ЕКАТТЕ 38844, община Ракитово, местността
„Стопански двор”, при граници и съседи: 105024 - нива на наследниците на Б.Я.Л.,
имот № 105070 местен път на общ.
Ракитово, имот № 000168 - напоителен канал на МЗХ -ХМС, имот № 078080 - пасище
мера на общ. Ракитово и имот № 105069 - местен път на общ. Ракитово, идентичен
с описания в Нотариален акт за покупко - продажба №
9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на Районен
съд Велинград, вписан в Служба по вписванията при РС - Велинград с вх. рег. №
569, том - 64, стр. - 569, съставляващ
дворно място от 5262 кв. м. Процесните идеални
части са собственост на ищците на осн.
договор за покупко-продажба Нотариален акт
№ 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на
нотариус с район на действие Районен съд Велинград. Ето защо искът с правно
основание чл. 108 ЗС е основателен в установителната
част.
Предвид че по делото безспорно се установи, че
ответницата владее изцяло имота, включително и притежаваната от ищците ½
ид. част, което тя не отрича и че владението е без да
има правно основание, искът е основателен и в осъдителната част.
Доколкото предмет на прехвърлителната сделка, на която ищците се позовават не е
построената върху процесния имот с идентификатор
38844.105.52 сграда с идентификатор 38844.105.52.1 по КККР на гр. Костандово,
общ. Ракитово, одобрени със Заповед РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК,
ищците не са придобили право на собственост върху постройката на соченото
правно основание. Стопанската сграда е собственост на ответницата Ш. по силата
на сключените с третите лица помагачи правни сделки за дарение от 21.09.2016г.
и за продажба от 26.09.2016г.
Както вече се посочи,
прехвърлените привидно от Б.П.К. на П.Б.К. права върху недвижимите имоти, на
които е бил титуляр, са придобити по силата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД от А.П.А.,
като трето добросъвестно лице по договора за покупко-продажба от 06.04.2009г.. Б.К.
е останал собственик на стопанската сграда, която не е прехвърлял на ищците,
заедно със земята. Привидното прехвърляне на сградата не е транслирало права в патримониума на привидния приобретател
П.К., но като действителна последващата сделката
между него А.А. легитимира последния като собственик
на сградата. Следователно сделките, с които той се е разпоредил в последствие в
полза на А.Б. и В.Д. със сградата са произвели вещно-транслативно
действие и третите лица помагачи са придобили правото на собственост върху
сградата. Като нейни собственици Б. и Д. валидно са прехвърлили притежаваното
вещно право на ответницата В.М.Ш., която е станала собственик на сградата.
По
тези съображения ревандикационната претенция на
ищците по отношение ½ ид. част от сграда на
застроена площ от 869 кв.м. с идентификатор 38844.105.52.1 по КККР гр. Костандово, общ. Ракитово, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед №
РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, предишен идентификатор няма, с трайно
предназначение на сградата-промишлена сграда, брой на самостоятелни обекти-няма
данни от построената върху имот с идентификатор 38844.105.52 по КККР на гр.
Костандово, общ. Ракитово, обл. Пазарджик, одобрени
със Заповед № РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, е неоснователна и в двете
й части и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
правния спор право на разноски в производството по гр. д. 208/2021г. на РС
Велинград имат и двете страни, съразмерно уважената и отхвърлената част от
иска.
На ищцата Т.Г. се
дължат разноски в производството пред ВКС по гр. д. 3623/2020г. на I г.о. ГК, с което, на осн. чл. 304 ГПК,
е отменено влязлото в сила Решение № 113/02.04.2019г. по в. гр. д. 127/2019г.
на ОС Пазарджик.
Ищците имат право на
разноски съразмерно уважената част от
иска в производството по гр. д. 1427/2017г. на РС Велинград и в. гр. д.
127/2019г. на ОС Пазарджик.
Съгласно указанията в
т. 1 от ТР № 6/06.11.2013г по тълк. дело № 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС условие за присъждане на разноски в производството и
възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, е те
действително да са направени и съответно това обстоятелство да е удостоверено.
В производството по
гр. д. 208/2021г. на РС Велинград ищците са направили разноски за издадени два
бр. съдебни удостоверения за снабдяване със скица на поземления имот и схема на
построената върху него сграда, в размер на 10 лв. /л. 30 по делото/, за съдебно
удостоверение за снабдяване с данъчна оценка на имота в размер на 5,00 лв. /л.
138 по делото/, 10,65 лв. за вписване на исковата молба, депозит за
съдебно-техническа и оценителна експертиза по делото в размер на 300,00 лв. /л.
214 по делото/.
Претендират се
разноски за държавна такса за издаване на два броя съдебни удостоверения /за
данъчна оценка и скица/ в размер на 10,00 лв., 300 лв. разноски за
съдебно-техническа и оценителна експертиза и адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищцата Т.Б.Г. в размер на 1000 лв., съобразно
приложения списък.
Предвид частичното
уважаване на исковата претенция се дължат разноски за държавна такса за
издаване на два броя съдебни удостоверения в размер на 10,00 лв. и за разноски
за съдебно-техническа и оценителна експертиза в размер на 189,45 лв., съобразно
уважения ревандикационен иск за поземления имот.
В производството по
делото ищците са представлявани от адв. В.. Не са представени обаче
доказателства, че са заплатили адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител. От ищцата Т.Г. е представено единствено пълномощно за процесуално
представителство /л.32 по делото/. В него обаче не е посочено, че процесуалното
представителство е възмездно, уговорен размер на адвокатското възнаграждение и
начин на плащане.
Ищецът Г.Г. е представил пълномощно за процесуално представителство
пред всички инстанции в производството по делото /л. 17 гр. д. 457/2017г. на ОС
Пазарджик/, в което също не е посочен размер на адвокатско възнаграждение и
начин на плащане.
Ето защо съдът намира,
че претенцията на ищците за заплащане на разноски за процесуално
представителство на Г.Г. по гр. д. 1427/2017г. на РС
Велинград в размер на 1 000 лв. и на Т.Г. по гр. д. 208/2021г. на РС
Велинград в размер на 1 000 лв. е неоснователна и следва да се отхвърли.
На ответницата В.Ш. се
дължат разноски по гр. д. 208/2021г. на РС Велинград за процесуално
представителство, съразмерно отхвърлената част от иска.
В производството по
делото ответницата е представлявана от адв. Д.К.-АК Пазарджик. Искането за
заплащане на разноски за процесуално представителство е заявено своевременно, в
хода на устните състезания, а от представения по делото договор за правна
защита и съдействие /л. 69 по делото/, е удостоверено, че ответницата е заплатила в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лв..
Съразмерно
отхвърлената част от иска на ответницата се дължат разноски в размер на 368,49
лв., които следва да се възложат в тежест на ищците.
На ищцата Т.Б.Г. се
дължат разноски в производството пред ВКС по гр. д. 3623/2020г. на I г. о. по отмяна на влязлото в сила
Решение № 113/02.04.2019г. по в. гр. д. 127/2019г. на ОС Пазарджик, за държавна
такса в размер на 58,68 лв., съгласно на чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК и за
вписване на молбата за отмяна в размер на 11 лв.
Размерът на държавната
такса в производството по молбата за отмяна е в размер на 50 на сто от
дължимата за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Дължимата държавна такса в първоинстанционното производство се определя съобразно чл.
71, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, върху ¼ от цената на
иска, която по исковете за право на собственост върху недвижими имоти и за
нищожност на договори с предмет вещно право върху недвижими имоти е тяхната
данъчна оценка. Данъчната оценка на ½ ид. част от 5262/5662 ид.
ч. от поземлен имот с идентификатор 38844.105.52 по КККР гр. Костандово, общ.
Ракитово, обл. Пазарджик е 6 735,35 лв., а данъчната
оценка на ½ ид. ч. от сграда на застроена площ
от 869 кв.м., с идентификатор 38844.105.52.1, по КККР гр. Костандово, общ.
Ракитово, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед №
РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК е 3930,10 лв.. Дължимата държавна такса в
първоинстанционното производство по иска с правно
основание чл. 108 ЗС е 117,35 лв., следователно размерът на дължимата държавна
такса в производството по молбата за отмяна на влязлото в сила решение е 58,68
лв.
Ето защо ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата Т.Г. държавна такса в размер на
58,68 лв., независимо, че по делото е платена държавна такса в по-висок размер.
На ищците се дължат
разноски по гр. д. 1427/2017г. на РС Велинград за държавна такса в размер на
67,35 лв., съразмерно уважената част от иска по чл. 108 ЗС за ½ ид. част от 5262/5662 ид. ч. от
поземлен имот с идентификатор 38844.105.52 по КККР гр. Костандово, общ.
Ракитово, обл. Пазарджик, държавна такса за вписване
на исковата молба в размер на 21,31 лв. и държавна такса за издаване на два
броя съдебни удостоверения в размер на 10,00 лв.
Дължат им се и
разноски за държавна такса по в. гр. д. 127/2019г. на ОС Пазарджик в размер на
33,68 лв., представляващи 50 на сто от дължимата за първоинстанционното
производство държавна такса върху цената на иска с правно основание чл. 108 ЗС,
по отношение на ½ ид. част от 5262/5662 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 38844.105.52 по
КККР гр. Костандово, общ. Ракитово, обл. Пазарджик.
Предвид че Решение №
113/02.04.2019г. по в. гр. д. 127/2019г. на ОС Пазарджик не е допуснато до
касационно обжалване, претенцията на ищците за заплащане на ДТ в размер на
30,00 лв., е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените
съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.М.Г., ЕГН: ********** с адрес *** и Т.Б.Г., ЕГН: ********** с адрес САЩ, 2109, *******и
съдебен адрес ***,
са собственици по отношение на В.М.Ш. *** на ½ ид. част от 5262/5662 ид. части от поземлен имот с идентификатор 38844.105.52 по КККР
гр. Костандово, общ. Ракитово, обл. Пазарджик,
одобрени със Заповед № РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК,
целият с площ от 5662 кв.м., при граници и съседи на имота ПИ с идентификатор
38844.78.79, ПИ с идентификатор 38844.87.80, ПИ с идентификатор 38844.105.79,
ПИ с идентификатор 38844.105.70, ПИ идентификатор 38844.105.24, ПИ
идентификатор 38844.105.69, който имот е идентичен с имот с номер 105052 по
картата на възстановената собственост, находящ се в
землището на гр. Костандово с ЕКАТТЕ 38844, община Ракитово, местността
„Стопански двор”, при граници и съседи: 105024 - нива на наследниците на Б.Я.Л.,
имот № 105070- местен път на общ. Ракитово, имот № 000168 - напоителен канал на
МЗХ -ХМС, имот № 078080 - пасище мера на общ. Ракитово и имот № 105069 - местен
път на общ. Ракитово, идентичен с описания в Нотариален акт за покупко - продажба № 9, том III, нот.
дело № 816/17.10.1995 г. на Районен съд Велинград, вписан в Служба по
вписванията при РС - Велинград с вх. рег. № 569, том - 64, стр. - 569,
съставляващ дворно място от 5262 кв. м., на основание договор за
покупко-продажба с Нотариален акт № 9, том III, нот.
дело № 816/17.10.1995 г. на нотариус с район на действие Районен съд Велинград.
ОСЪЖДА В.М.Ш. ***, ДА ПРЕДАДЕ на Г.М.Г., ЕГН: ********* и Т.Б.Г.
ВЛАДЕНИЕТО
на
½ ид. част от 5262/5662 ид.
ч. от поземлен имот с идентификатор
38844.105.52 по КККР гр. Костандово, общ. Ракитово, обл.
Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК,
целият с площ от 5662 кв.м., при граници и съседи на имота ПИ с идентификатор
38844.78.79, ПИ с идентификатор 38844.87.80, ПИ с идентификатор 38844.105.79,
ПИ с идентификатор 38844.105.70, ПИ идентификатор 38844.105.24, ПИ
идентификатор 38844.105.69, който имот е идентичен с имот с номер 105052 по картата на възстановената
собственост, находящ се в землището на гр. Костандово
с ЕКАТТЕ 38844, община Ракитово, местността „Стопански двор”, при граници и
съседи: 105024 - нива на наследниците на Б.Я.Л., имот № 105070 местен път на общ. Ракитово, имот № 000168 -
напоителен канал на МЗХ -ХМС, имот № 078080 - пасище мера на общ. Ракитово и
имот № 105069 - местен път на общ. Ракитово.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Г.М.Г., ЕГН: ********** с адрес *** и Т.Б.Г.,
ЕГН: ********** с адрес САЩ, 2109, *******и съдебен адрес *** против В.М.Ш. *** иск за признаване на установено,
че
Г.М.Г. и Т.Б.Г. са собственици на ½ ид. част
от сграда на застроена площ от 869 кв.м., с идентификатор 38844.105.52.1, по
КККР гр. Костандово, общ. Ракитово, обл. Пазарджик,
одобрени със Заповед № РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, предишен
идентификатор няма, с трайно предназначение на сградата-промишлена сграда, брой
на самостоятелни обекти-няма данни, построен в поземлен имот с идентификатор
38844.105.52 по КККР гр. Костандово, общ. Ракитово, обл.
Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, на
основание договор за покупко-продажба с Нотариален акт № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на нотариус с район на
действие Районен съд Велинград и за осъждане на В.М.Ш. да предаде
фактическата власт върху имота.
ОСЪЖДА В.М.Ш. ***,
да заплати на Г.М.Г., ЕГН: ********** с адрес *** и Т.Б.Г., ЕГН: ********** с
адрес САЩ, 2109, *******и съдебен адрес ***, разноски по гр. д. 208/2021г. на
Районен съд Велинград в размер на общо 199,45 лв. /сто деветдесет и девет лева
и 45 ст./
ОСЪЖДА Г.М.Г., ЕГН: **********
с адрес *** и Т.Б.Г., ЕГН: ********** с адрес САЩ, 2109, *******и съдебен адрес
***, да заплатят на В.М.Ш. ***,
разноски за процесуално представителство по гр. д. 208/2021г. на Районен съд
Велинград в размер на 368,49 лв. /триста шестдесет и осем лева и 49 ст./.
ОСЪЖДА В.М.Ш. ***,
да заплати на Т.Б.Г., ЕГН: ********** с адрес САЩ, 2109, *******и съдебен адрес
***, разноски по гр. д. 3623/2020г. на ВКС в размер на общо 69,68 лв.
/шестдесет и девет лева и 68 ст./.
ОСЪЖДА В.М.Ш. ***, да
заплати на Г.М.Г., ЕГН: ********** с адрес *** и Т.Б.Г., ЕГН: **********
с адрес САЩ, 2109, *******и съдебен адрес ***, разноски по гр. д. 1427/2017г.
на Районен съд Велинград в размер на общо 98,66 лв. /деветдесет и осем лева и
66 ст./.
ОСЪЖДА В.М.Ш. ***,
да заплати на Г.М.Г., ЕГН: ********** с адрес *** и Т.Б.Г. ЕГН: **********
с адрес САЩ, 2109, *******и съдебен адрес ***, разноски по в гр. д. 127/2019г.
на ОС Пазарджик в размер на 33,68 лв. /тридесет и три лева и 68 ст./.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева