Решение по дело №99/2023 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№206

гр. Велико Търново,2.08.2023г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Велико  Търново, VIII-ми състав, в публично съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и трета година  в състав:

 

                                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова

 

при участието на секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело № 99 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. От ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1  от ЗМДТ и чл. 9б от ЗМДТ.

Образувано е по жалба, подадена от СПРИНК ЕООД в несъстоятелност чрез временен синдик В. С. *** против Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 54072022-5/1.11.2022г-. издаден от С.П.– инспектор към отдел „Бюджет и местни приходи“ при Община П. Тръмбеш,  потвърден с Решение № 004/6.2.2023г. на Началник отдел „Бюджет и местни приходи“ при Община П. Тръмбеш.

.       Оспорващият поддържа становището си за  незаконосъобразност на АУЗД, поради издаването му при неспазване на изискванията за форма /липса на мотиви/, допуснати съществени нарушения на административно-производствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби на закона. Същият е систематизирал въпросните пороци на административния акт, като липса на компетентност на орган, издал АУЗД, тъй като липсват доказателства, че приложената Заповед № РД-01-05-9664/29.10.2022г. издадена от Кмета на Община П. Тръмбеш, с която се  определя органа по приходите е законосъобразна и не е отменена. На следващо място на стр. 2-6 от АУЗД посочените имоти, за които се дължат местни данъци и такси не са конкретизирани. Не са посочени фактите и обстоятелствата, от които може да се формира извод за правилно определяне на дължимите публични вземания. Данните за имотите са взети от Декларации, подадени от жалбоподателя за 2008 и 2014г., докато се касае за данъчни задължения от 2022г. Не е конкретизиран периода, за който се отнасят констатациите,  единствено е посочена година, което сочи на противоречиви и непълни мотиви, което препятства защитата на жалбоподателя. От съда се иска да отмени обжалвания АУЗД.

         В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя по делото писмено становище, в което излага съображения по същество за незаконосъобразност на обжалвания АУЗД.

           Ответникът, Началник отдел „Бюджет и местни приходи“ при Община П.Тръмбеш, редовно призован не се явява и не се представлява, не заема становище по спора.

           Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

  С Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 54072022-5/1.11.2022г-. издаден от С.П.– инспектор към отдел „Бюджет и местни приходи“ при Община П. Тръмбеш  са определени на жалбоподателя данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, дължими на Община П. Тръмбеш за 2022г. в общ размер от 2 158,52 лева в това число главница от 2 121,96 лева и лихви , от която данък за недвижими имоти -388,59 лева  и такса битови отпадъци от 1 7 33,37 лева и лихви от 36,96 лева, изчислени към 1.11.2022г. В акта като основание са посочени : Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, подадена на 10.05.2014г., която касае вх. № съответно 346,347,348,349,,350,351,352,,353, и такава от 21.05.2014г. с вх.№№ 391,392,393, и Декларация по чл. 17 от ЗМДТ от 11.11.2004г, 13.2.2008г,16.7.2008г. Изрично в АУЗД подробно са описани всички недвижими имоти, така както са били декларирани от жалбоподателя, посочен е техния партиден номер, период на задължението – 2022г., размер на задължението, внесена сума и дължима лихва, както и общ размер на задължението, като се касае общо за 27 пункта, данък върху сгради и такса битови отпадъци. Характерно за всички описани имоти е, че същите са били нежилищни, надлежно декларирани както се посочи по- горе. За доказване компетентността на орган, издал АУЗД по делото е приобщена и Заповед № РД-01-05-9664/29.10.2022г. издадена от Кмета на Община П. Тръмбеш, с която се  определя органа по приходите От ответника е изискана справка дали същата е била действаща към датата на издаване на АУЗД, дали е била променяна, като от същия е получено писмо вх.№ 3029/14.6.2023г.  Актът е бил обжалван по административен ред на основание чл. 152 и сл. от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, като с Решение № 004/6.2.2023г. на Началник отдел „Бюджет и местни приходи“ при Община П. Тръмбеш.

            В съдебната фаза на производството като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, която съдържа горепосочените Декларации на жалбоподателя. По преписката липсват данни кога му е връчено съобщението за изготвеното потвърдително Решение.

            При така установените факти, съдът  прави следните правни изводи:

            Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация - адресат на акта, до компетентния съд, в срока по чл. 156, ал. 1, вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на процедурата по административно оспорване. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:

           Процесният АУЗД е издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 107, ал. 1 ДОПК, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Съгласно чл. 107, ал. 3, изречение трето, предложение трето, акт за установяване на задължението може да се издаде служебно от орган по приходите, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.Процесните задължения на дружеството  за ДНИ и ТБО са именно такива, които се установяват въз основа на подадена от задълженото лице декларация.

              Освен това задълженията за местни данъци и такси представляват публични общински вземания, съгласно регламентираното в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 5 и чл. 6, ал. 1, б. "а" от ЗМДТ. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за процесния данък този ред е предвиден в чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК. Според ал. 3 на чл. 4 на ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4 от същия член, тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Последният, съгласно ал. 5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Тоест, в процесуалния закон има специални правила за оспорване, които са приложими в случая и имат приоритет пред общите такива по АПК. Редът за установяване, обезпечаване и събирането на местните данъци е приложим и по отношение на местните такси, в т. ч. за такса "битови отпадъци", по аргумент от чл. 9б от ЗМДТ. Съдът в производство от вида на настоящото извършва проверка на законосъобразността на АУЗД в потвърдената му по административен ред част.

          В конкретния случай АУЗД е издаден от С.П.– инспектор към отдел „Бюджет и местни приходи“ при Община П. Тръмбеш; определен със Заповед № РД-01-05-9664/29.10.2022г. издадена от Кмета на Община П. Тръмбеш, да извършва дейности по чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, и чл. 9б от ЗМДТ. С оглед на това, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия, в предвидената от закона писмена форма. Решението, с което АУЗД е потвърден, е издадено в изискуемата писмена форма, от Началник отдел „Бюджет и местни приходи“ при Община П. Тръмбеш. т. е. ръководителят на звеното за местни приходи, също в пределите на неговата компетентност съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5, предл. второ от ЗМДТ. В решението си горестоящият орган е обсъдил наведените пред него възражения и е достигнал до краен извод за законосъобразност на обжалвания АУЗД.

           Настоящата инстанция намира за неоснователно направеното възражение в подадената жалба,че в акта само е посочена тази Заповед на Кмета на Община П. Тръмбеш, без да е посочено, че същата е законосъобразна. Липсва каквато и да било законова опора за възникване на такова задължение на органа по приходите. Достатъчно е простото позоваване на оправомощаващата Заповед, както и съответното и представяне в административната преписка, за да бъде установена материалната компетентност на автора на акта. Още повече, че съдът е изискал от ответника доказателства, дали същата е действала към момента на издаване на АУЗД, дали е била отменена или изменена, като именно отрицателния отговор на посочените от съда въпроси означава, че същата е била от формална страна валиден акт, който поражда своето правно действие.

                 Неоснователни са изложените в жалбата оплаквания за липса на мотиви – изложени фактически и правни основания в оспорвания АУЗД. Безспорно е, че в изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, всеки административен акт трябва да съдържа мотиви, които да са ясни, конкретни, относими и в достатъчна степен подробни, за да може от тях да стане ясна преценката на органа относно установените факти и приложимото право. При издаването на процесния акт административният орган изрично се е позовал на съответните считани от него за приложими законови разпоредби от ЗМДТ, ДОПК, решенията на Общинския съвет и Наредбата за определянето и администрирането на местни данъци на територията на Община Полски Тръмбеш /НОАМДТО ПТ/, и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Полски Тръмбеш /НОАМТЦУТО ПТ/, определящи съответните данъчни ставки и послужили за определяне размера на публичните задължения. Изложени са значимите за определянето на вземанията факти, касаещи индивидуализиране на недвижимите имоти, подадените за тях декларации. Конкретизиран е и периода, за който се отнасят установените задължения,а именно за данъчната 2022г.  В АУЗД данъкът и таксата са определени отделно за всеки обект, включен в партидния номер, след което е определено и общото задължение. Независимо, че в АУЗД не са отграничени конкретните стойности на трите вида услуги, формиращи ТБО, то посочването на общата й стойност не рефлектира върху неговата законосъобразност. В оспорения акт административният орган е отразил механизма, по който е изчислил размера на данъка и таксата за съответния данъчен период и за всеки конкретен имот на жалбоподателя. Съобразно това, съдът намира, че от тези данни може да установи налице ли са били основанията за издаване АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, кой е данъчният обект, данъчният период, данъчната ставка и начинът на определяне на ДНИ и ТБО. С оглед на така изложеното настоящата инстанция намира за неоснователни и направените оплаквания за липса на конкретизация на недвижимите имоти, същите са описани подробно вкл. И с партиден номер, определен е и периодът, за който същите се отнасят – данъчната 2022г., определен е размерът на всяко едно задължение конкретно, отразен е и фактът, че същото не е внесено от жалбоподателя, който факт не се спори от него.

            При извършената служебна проверка съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения акт за установяване на задължения, е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В глава ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. Тоест, за органите по приходите съществува възможността да определят дължимия от жалбоподателя по силата на закона местен данък, без да провеждат ревизионно производство. В конкретния случай се касае за определяне на задължения за местни данъци и такси по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено и в самия акт. Еднозначно и непротиворечиво от АУЗД се установява, че е извършена служебна проверка на жалбоподателя по данни от декларациите, подадени от самия него в ответната администрация, относно притежаваните от него недвижими имоти, както и въз основа на данни, получени от трети лица и организации. Проверката е констатирала, че съответните публични общински задължения не са платени, което по смисъла чл. 107, ал. 3, изр. последно, предл. последно от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е самостоятелно и достатъчно фактическо основание за съставяне на АУЗД. Както от приходния, така и от решаващия орган, са взети предвид всички относими за облагането факти и обстоятелства, известни към съответния момент, съобразно спецификите на този вид производство за установяване на задължения, и са определени дължимите задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци.

             По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби на закона.

Не е спорно, че задълженията за ДНИ и ТБО на жалбоподателя са определени за декларираните от него недвижими имоти, като в преписката се съдържат и съответните Декларации. За преценката на материалната законосъобразността на оспорения акт е от значение налице ли са били предпоставките за възникване на задължение за заплащане на спорните ДНИ и ТБО от жалбоподателя, за посочената данъчна  година. По аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с ДНИ се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти в строителните граници на населените места, като не се спори, че процесните обекти отговарят на посоченото условие. Данъчно задължени за заплащането им съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, са собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти. Същите лица, по силата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, дължат и заплащането на такса "битови отпадъци" за извършваните от общината услуги по чл. 62 от ЗМДТ в недвижимите имоти.  Както се посочи по- горе жалбоподателят е подал Декларации по чл. 17-от ЗМДТ за  2005 и 2008г. при действието на чл. 17  (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г.) (1) Предприятията подават в 2-месечен срок от придобиването на нежилищен имот, съответно от учредяването на право на ползване декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и размера на дължимия данък. При промяна на декларираните данни декларацията се подава в 2-месечен срок, считано от датата на промяната.
(2) За жилищните имоти лицата по ал. 1 подават декларация по реда и в сроковете по чл. 14.
(3) За нежилищните имоти по чл. 11, ал. 2 предприятията подават декларация по реда и в сроковете по чл. 14, ал. 1 и след съобщаването на данъчната оценка от служителя на общинската администрация я посочват в декларацията по ал. 1.
(4) Данъкът се внася в сроковете по чл. 28 в общината по местонахождението на имота съгласно декларираните данни.
Именно липсата на нова Декларация от самия жалбоподател за промяна на декларираните обстоятелства е мотивирала органа по приходите да приеме, че данните от подадените вече Декларации са непроменени. Освен това самият закон не изисква ежегодно подаване на такива декларации по чл. 17 от ЗМДТ, в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателя. Така изложеното аргументира извода за неоснователност на направените възражения по т.4 и сл. От жалбата.

        Неоснователни са възраженията на жалбоподателя и по отношение на установените с АУЗД дължими от него такси за битови отпадъци за коментираните по-горе недвижими имоти.. Както се посочи, съгласно чл. 64, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината, тоест задължени лица за заплащането на ТБО са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Представените по делото доказателства установяват, че жалбоподателят е бил собственик на имотите към процесния период, което означава, че същият е задължено лице по смисъла на цитираните по-горе норми и за такса битови отпадъци за въпросните имоти. Както се отбеляза, предоставянето на услугите не се оспорва от страните по делото. Предпоставките за освобождаване от такса за битови отпадъци са посочени в разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ, но в случая не се твърди нито едно от тези обстоятелства в това число, че определени услуги не са предоставяни, че в определения срок и вид е подадена декларация, че имотът няма да се ползва през следващата година или че има сключен договор за обслужване с лица, регистрирани по ЗУО. При това положение, съдът приема, че услугите по събирането, транспортирането и третирането на отпадъците, са извършвани през процесния период в района, в който се намират имотите. След като жалбоподателят е лице, което е задължено да заплаща данък върху собствен недвижими имот, той е задължен да заплаща и ТБО за същите имоти. Налице са предвидените материалноправни предпоставки за дължимостта на такса битови отпадъци за притежаваните от  жалбоподателя имоти за 2022г.

            Съобразно горното съдът намира, че обжалваният акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК,  е законосъобразен. Подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

            Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, съдът

                                                             Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от СПРИНК ЕООД в несъстоятелност чрез временен синдик В. С. *** против Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 54072022-5/1.11.2022г-. издаден от С.П.– инспектор към отдел „Бюджет и местни приходи“ при Община П. Тръмбеш,  потвърден с Решение № 004/6.2.2023г. на Началник отдел „Бюджет и местни приходи“ при Община П. Тръмбеш.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.160, ал. 6 от ДОПК.

         Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

                                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: