Решение по дело №2436/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 656
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 24 януари 2020 г.)
Съдия: Милена Савова Рибчева Дочева
Дело: 20195530202436
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2019 г.

Съдържание на акта

           Р Е Ш Е Н И Е

 

                   04.12.2019 година        град Стара Загора

 

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски районен съд           ОСМИ наказателен състав

На седми ноември                    Година: 2019

В публичното заседание в следния състав:

 

                            Председател: МИЛЕНА РИБЧЕВА

                     Съдебни заседатели:

 

Секретар: МАРИАНА ПЕНЕВА

Прокурор:

разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева

а.н.дело № 2436 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, съобрази:

 

    Обжалван е ЕФ (електронен фиш), серия К, № 2848885 на ОД на МВР гр.Стара Загора.

    Жалбоподателката Д.Р.Ц.-Н. в качеството на законен представител на “Децибел“ ООД твърди, че ЕФ е незаконосъобразен и моли същият да бъде отменен.

    Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

    Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:

    С обжалвания ЕФ жалбоподателката е санкционирана в качеството й на законен представител на “Децибел“ ООД, с ЕИК ********* на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП – Закон за движението по пътищата (“При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение…”) във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП (“Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 50 km/h - с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв..“) за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП (“Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“) във връзка с ал.1 на същия член, предвиждаща ограничение на скоростта при движение по АМ (автомагистрала) от 100 до 140 km/h в зависимост от категорията ППС (пътно превозно средство), изразяващо се в това, че на 24.06.2019 год. в 14:58 часа по АМ “Тракия“ на км.205 е управляван в посока към град София (т.е. в посока запад) лек автомобил марка “Мерцедес Ц 200 4Матик”, с рег.№ СВ 6789 КК, регистриран на името на представляваното от нея дружество, със скорост 145 km/h (отчетен километров толеранс от 3 km/h) при ограничение на скоростта от 90 km/h, въведено с пътен В26 съгласно заповед № РД-11-362 от 29.03.2019 год. на АПИ (Агенция “Пътна инфраструктура“), като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 55 km/h) е било установено и заснето с мобилна радарна система (автоматизирано техническо средство) TFR1-M № 657.

    Съгласно  чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, а според ал.2 на същия член – когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая, видно от приложената на л.8 от делото справка, автомобилът, при управлението на който е било извършеното нарушението, е собственост на “Уникредит лизинг“ ЕАД, но негов ползвател е “Децибел“ ООД, с ЕИК *********, като според данните в Търговския регистър, достъпът до който е публичен, жалбоподателката е негов управител. Следователно отговорността на жалбоподателката правомерно е била ангажирана в качеството й на представляващ ползвателя на автомобила, т.е. при условията на втората хипотеза на  чл.188, ал.1, изречение първо от ЗДвП, тъй като същата не се е възползвала от предвидената в чл.188, ал.5 от ЗДвП възможност в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Що се отнася до отразяването в ЕФ, че представляваното от жалбоподателката дружество е собственик на автомобила, а не негов ползвател, какъвто в действителност е, съдът намира, че това несъответствие с оглед на изложеното с нищо не променя правното положение на жалбоподателката и в частност основанието за ангажиране на отговорността й (в качеството й на представляващ посоченото в ЕФ юридическо лице), поради което не е довело до ограничаване на правото й на защита и е без значение за правилното решаване на спора. 

    ЕФ е бил издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи със заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 год. (л.14 от делото) съобразно разпоредбата на чл.189, ал.4, изречение трето от ЗДвП (“Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи”), и отговаря на императивните изисквания на чл.189, ал.4, изречение второ от ЗДвП (“Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”).

    Съгласно чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, като според пар.6, т.65 от ДР на ЗДвП автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ (Закон за измерванията), които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат, както стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, така и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Именно с такава мобилна радарна система е било установено и заснето конкретното нарушение, като нейното сертифициране и изправност към момента на извършване на нарушението се установява от представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за извършена проверка (л.10-12 от делото).

    Съгласно чл.165, ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи служби обозначават места за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение осъществяват контрола само в обхвата на средствата за видеонаблюдение, и обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи, а според ал.3 на цитирания член условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато е действащата към датата на извършване на нарушението Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В случая спазването на тези изисквания при заснемане на конкретното нарушение се установява от представените снимков материал и протокол за използване на процесното автоматизирано техническо средство или система (л.6 и л.13 от делото).

    По съществото на извършеното нарушение: става въпрос на временно ограничение на скоростта от 90 km/h, въведено за посочения в ЕФ пътен участък още към 24.09.2018 год. и продължило до 30.09.2019 год. включително съгласно приложена към делото заповед – л.13 от делото, нарушението на което ограничение е било установено по описания по-горе начин на 24.06.2019 год. в 14:58 часа, като от снимковия материал (извлечение от клипа на нарушението) е видно, че скоростта, с която е бил управляван процесният лек автомобил, е била 149 km/h – л.6 от делото, което при отчетен толеранс от 3 km/h (допустимата техническа грешка съобразно представения протокол за извършената проверка за изправност на техническото средство – л.11 от делото) прави 146 km/h, съответно – превишаването на ограниченото е било с 56 km/h, т.е. с 1 km/h в повече от посоченото в ЕФ. Допуснатото несъответствие обаче между извършеното в действителност и отразеното в ЕФ е в полза на жалбоподателката, поради което не води до влошаване на положението на последната и е несъществено – не нарушава правото й на защита, тъй като не обуславя различна правна квалификация на деянието от посочената в ЕФ, в частност – не обуславя приложението на различна или предвиждаща по-тежко наказание санкционна разпоредба.      

Що се отнася до наложеното с ЕФ наказание – глоба от 650 лева, същото съответства по вид и размер на предвиденото в закона за разглежданото нарушение.  

По тези съображения съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин описаното в ЕФ нарушение, както и че правомерно е била ангажирана отговорността на жалбоподателката за това нарушение в качеството й на законен представител на юридическото лице – ползвател на автомобила, при управлението на който е било извършено нарушението,  като при установяване на нарушението и/или издаването на ЕФ не са били допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи ЕФ до степен, обуславяща отмяната му, предвид което последният се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден.  

    Водим от горните мотиви, съдът  

         

                       Р  Е  Ш  И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, № 2848885 на ОД на МВР град Стара Загора.

 

    Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

 

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: