Р Е Ш Е Н И Е №…….
Гр.
София, 24.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на
двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Светослав Спасенов
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 8461 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.11.2017 г. на Софийския районен съд,
88 с - в по гр. д. № 41852/2016 г., е признато за установено, по искове с правно основание чл.
124 ГПК, че В.Й.С., ЕГН: **********. Ж.В.С., ЕГН: **********, Т.В.С. - Д.. ЕГН:
********** и Я.Т.Д., ЕГН: **********, не
дължат на „ЖМБ - 1“ АД, ЕИК: *******, всеки от тях съответната част от
сумите от 250 лв. и 688 лв. - обективирани в изпълнителен лист от 03.09.2011
г., издаден по гр. д.№ 4964/1994 г. по описа на СГС, І ГО - 3 с-в, поради
погасяване по давност.
Със
същото решение „ЖМБ -
1“ АД, ЕИК: ******* е осъдено да заплати, на основание чл. 59 ЗЗД, във вр. чл.
55 ЗЗД, и чл. 45 ЗЗД, следните суми:
- на В.Й.С., ЕГН: **********
- сумата 390, 50 лв. - както и сумата от
156, 56 лв. - обезщетение в размер на заплатените разноски по изпълнителното
производство, като иска за обезщетение е отхвърлен
до пълния предявен размер.
- на Ж.В.С., ЕГН: **********,
сумата 448, 10 лв., както и сумата от 98. 04 лв. - обезщетение в размер на
заплатените разноски по изпълнителното производство;
- на Т.В.С.-Д., ЕГН: **********,
сумата 446, 90 лв., както и сумата от 107, 93 лв. - обезщетение в размер на
заплатените разноски от длъжника по изпълнителното производство, като иска за
обезщетение е отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер.
- на Я.Т.Д., ЕГН: **********,
сумата 448, 10 лв. представляваща получена без правно основание, поради
погасяването й по давност, както и сумата от 133, 80 лв. - обезщетение в размер
на заплатените разноски от длъжника по изпълнителното производство, всички суми
заплатени въз основа на изпълнителен лист от 03.09.2011 г., издаден по гр. д. №
4964/1994 г. по описа на СГС, І ГО - 3 с-, по който е образувано изп. д. №
20168440400963 по описа на ЧСИ С.Я., с peг. № 844 на КЧСИ и район на действие СГС.
Въззивна жалба е подал ответника
„Ж.“ АД, чрез представителя му, срещу решението в частите, в които са уважени
исковете с доводи, че е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон.
Поддържа се, че вземането не е погасено по давност, тъй като изпълнителното
производство е образувано преди изтичане на петгодишния давностен срок.
Решението е влязло в сила на 01.04.2011 г., а действията за принудително
събиране на вземането са предприети на 28.03.2016 г., когато е депозирана
молбата за образуване на изпълнителното производство. Излагат се доводи, че
вземането е станало изискуемо от момента на влизане в сила на съдебното решение, от който момент
страната се е снабдила с изпълнителен лист. Става въпрос за вземане за
разноски, които могат да се претендират едва след приключване на производството
пред ВКС. Според ответника, неоснователно СРС е приел, че подаването на молба
за образуване на изпълнително производство не прекъсва давността, по смисъла на чл. 116 б. „в“ ЗЗД. Твърди се,
че висящият изпълнителен процес е основание за спиране течението на давността
по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. В молбата за образуване на изпълнително дело на
28.03.2016 г. изрично е посочен способ за събиране на вземанията, с което
давността е прекъсната. Жалбоподателят се позовава на Постановление № 3/1980 г.
на Пленума на ВС като поддържа, че задължителната му сила не е отпаднала с
приемането на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Моли да се уважи жалбата и да се
отмени решението в оспорените части. Претендира разноски за двете инстанции,
съгласно списък.
Въззиваемите страни ищците - В.Й.С., Ж.В.С.,
Т.В.С. - Д. и Я.Т.Д., чрез процесуалния си представител, не са
подали писмен отговор в срока по чл. 264 ГПК, но в съдебно заседание на
20.02.2020 г. оспорват жалбата като неоснователна. Молят да се остави без
уважение, като се потвърди решението в оспорените части като законосъобразно и
правилно. Претендира разноски пред
въззивната инстанция съгласно списък. Правят възражение за прекомерност на
разноските за адвокат на ответника.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното от фактическа и правна страна :
По реда на проверката, уредена в чл. 269 ГПК,
въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за валидността му
- в оспорената част, а по неговата законосъобразност е ограничен от доводите на
страните. Съдът намира, че обжалваното решение
е валидно и процесуално допустимо. Решението е постановено след обсъждане на
събраните по делото доказателства, при изяснена от СРС фактическа обстановки,
която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към
нея, на основание чл. 272 ГПК.
Решението
е влязло в сила в частите, в които исковете са частично отхвърлени, като
неоспорено от ищците.
В случая СРС се произнесъл по отрицателни
по събективно съединени установителни искове за недължимост на суми, за който е
образувано изпълнително производство - чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, съединени
с осъдителни искове за връщане на недължимо събраните суми в изпълнителното
производство.
Искът по чл. 439 ГПК, вр. с чл. 124,
ал. 1 ГРК се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По
общите правила за разпределение на доказателствената тежест, съгласно чл. 154,
ал. 1 от ГПК, ответникът носи тежест да докаже наличието на вземане към ищеца,
а ищецът следва да докаже възраженията си срещу вземането и неговата дължимост.
В случая ищците са целели да установят спрямо
ответника, че вземането, за което е предприето принудително изпълнение,
съставляващо разноски по влезли в сила съдебни решения, не може да бъде
реализирано поради изтекла погасителна давност.
Спорът касае основно въпроса от кой момент
тече срока на погасителната давност за вземането за разноски, установени с
влязло в сила решение и с кое изпълнително действие тя се смята за прекъсната по
смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на давността всякога е пет години, като той започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането (арг. от чл. 114 ЗЗД).
Вземането за разноски е
самостоятелно вземане, което се основава на процесуалния закон, като окончателния
размер на разноските зависи от крайният изход от спора. Въззивният съд споделя изводите на СРС, че разноските в производството имат
обезщетителен характер в полза на страната, чието право е било признато с
решението или респективно - претенцията е била отхвърлена като неоснователна. Поради
това стабилетът на решението в частта по разноските се поражда при
окончателното произнасяне от последния по степен съд по спорното право -
предмет на предявения иск тъй като произнасянето относно разноските винаги е
свързано с изхода от спора.
Следователно в случая, изискуемостта на вземането за разноски ще настъпи в момента на влизане в сила на съдебните решения, с които спорът окончателно е решен, както основателно и в съответствие с
материалния закон е приел и СРС.
Като се съобрази изложеното следва, че вземанията на ответника за
разноските присъдени с решение от 25.11.2009 г. на СГС, І - 3 състав, по гр. д. № 4964/1994 г. и решение
от 10.06.2010 г., постановено по гр. д. № 222/2010 г. на САС са станали изискуеми с влизане в сила на съдебните актове, който момент
съвпада с момента на влизане в сила на определение от 18.03.2011 г. по гр. д. №
1367/2010 г. по описа на ВКС ІІІ ГО, с което е била оставена без разглеждане
касационната жалба против решението на САС по гр. д. № 222/2010 г.
Според данните по делото, съобщението за определението на ВКС е връчено на
жалбоподателя на 24.03.2011 г., поради което законоустановения едноседмичен
срок за обжалването му е изтекъл на 31.03.2011 г. и определението е влязло в
сила на 01.04.2011 г. Това е момента, в който са влезли в сила посочените по - горе
решения, включително в частта по разноските.
Следователно, давността за вземането е започнала да тече на 01.04.2011 г. и изтича на 01.04.2016 г. освен ако не
бъде прекъсната, по смисъла на чл. 116 ГПК.
Ответникът е поддържал, че давностния срок е прекъснат с подаване на
молбата за образуване на изпълнителното производство за принудително събиране
на вземането на 28.03.2016 г., като в
тази връзка се е позовал на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС.
По този въпрос въззивният съд намира
следното :
Според чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането.
Като се
съобрази тълкуването дадено в мотивите към
т. 10 на ТР № 2/25.VІ.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №
2/2013 г., следва да се приеме, че за разлика
от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в
началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
- с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Докато исковото производство започва с предявяването на иска и
завършва със съдебно решение, а съдът е
длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение,
независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия или не, изпълнителният процес не съществува сам по себе си и съдебният
изпълнител не е длъжен да предприема изпълнителни действия без искане на
взискателя. Изпълнителяният процес съществува
само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни
способи. Взискателят е този, които чрез своите действия и активност следва да поддържа висящността на изпълнителния процес - като заявява извършване на конкретни изпълнителни действия,
внася съответните такси и разноски за извършването им и иска прилагане на нови изпълнителни способи. Смисълът вложен
в даденото от ВКС тълкуване е, че доколкото в гражданското право давността е правна последица на бездействието, ако
кредиторът няма правна възможност да действа - давност не тече. В изпълнителния процес давността не спира да тече и по
време на процеса, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да бездейства (да не иска прилагане на нови изпълнителни способи). (в този смисъл са и решение № 45 от 30.03.2017 г.
по т. д. № 61273/2016 г., ГК, ІV ГО на ВКС, решение № 451 от 29.03.2016 г.
по гр. д. № 2306/2015 г., ГК, ІV ГО на ВКСи т. н.).
Именно поради
изложеното, с ТР № 2/2015 г. на ОСГКТ на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което
погасителна давност не тече и докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Позоваването на ответника на ППВС е неоснователно. Неоснователно е и
възражението му, че давността спира да тече след образуване на изпълнителното
производство. Предвид приетото тълкуване от ВКС следва, че в изпълнителният
процес давността не спира да тече, но се прекъсва многократно с предприемане на едно
или повече изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
По смисъла на
мотивите на цитираното тълкувателно решение, нова давност започва да тече с предприемането на всяко ново изпълнително действие за принудително изпълнение. Такива действия са искането на взискателя да се приложи
определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този способ,
като: насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху
определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за
събиране или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и следващите
действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите
задължени лица. Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на
давността, но не и до спирането й. В изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни действия, с които се прекъсва погасителната давност - образуването на изпълнителното дело, изпращането и
връчването на поканата за доброволното изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на
експертиза за определяне непогасен остатък от дълга, извършването на
разпределението. Взискателят следва да поддържа висящността на
изпълнителния процес като внася такси и разноски за извършване на
изпълнителните действия от приложен вече изпълнителен способ (за опис, оценка,
предаване имущество за пазене на пазач, отваряне на помещения, изнасяне на вещи
и т. н.), да иска повтаряне
на неуспешно извършени действия, сочи нови изпълнителни способи. (В този смисъл
т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС).
Съобразявайки
мотивите на ТР № 2/2015 г. ВКС въззивният съд приема, че действие с ефект да
прекъсне 5 - годишния
давностен срок за
вземането представлява само подаването на редова молба за
образуване на изпълнително дело, в която е посочен конкретен
изпълнителен способ за събиране на вземането. В случая молбата на взискателя от
28.03.2016 г. за образуване на изпълнителното производство не е била редовно
подадена, тъй като в нея не е посочен конкретен изпълнителен способ за събиране
на вземането. При това, както е приел и СРС, най - ранният момент, в който може
да се приеме, че е прекъсната давността, е насочването на изпълнението чрез налагане на
запори от страна на ЧСИ, което е станало с постановлението на
ЧСИ от 05.04.2016 г. по образуваното
изп. д. № 201684403400963, както е приел и СРС. Към този момент обаче давността
за вземанията по изпълнителния лист от 03.09.2011 г. вече е била изтекла, както
се посочи по - горе.
Предвид изложеното, въззивният съд споделя изводите на
СРС, че отрицателните установителни искове за недължимост на суми от длъжниците
по изпълнителен лист от 03.09.2011 г. поради изтекла погасителна давност, са
основателни.
Относно исковете за връщане на недължимо платени суми,
настоящият състав намира следното :
Съгласно фактическите твърдения на ищците, тези искове
са с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за връщане на недължимо събрани от длъжниците суми в
изпълнителното производство на отпаднало основание - поради погасяване по давност и за заплатените от ищците такси/разноски по изпълнителното производство, като обезщетение за вреди на деликтно основание - по чл. 45 ЗЗД, вр.
с чл. 49 ЗЗД, доколкото ответника е дружество.
Позоваването на чл. 59 ЗЗД от СРС в мотивите и в диспозитива на решението не води до произнасяне на съда
по различни от релевантните за спора обстоятелства, фактическите изводи и правни заключения относими към исковете, а именно - че сумите, събрани от
ищците в изпълнителното производство, са платени без правно основание, поради
погасяване на правото на кредитора да иска принудително изпълнение и се дължи
връщането им, а таксите и разноските платени от длъжниците съставляват
претърпени от тях вреди от неоснователно заведеното изпълнително дело.
Настоящият
състав споделя извода на СРС, че сумите за заплатени от длъжниците такси и разноски по изпълнителното производство представляват претърпени от тях вреди на деликтно основание. Настоящият състав намира, че заплащането на деловодни разноски
по ТТРЗЧСИ следва да се квалифицира като
претърпени вреди в патримониума на ищците в
резултат на неправомерно предприетите от ответника (от
негови служители) действия по принудителното изпълнение. Всяко
принудително действие по изпълнение на погасено по давност вземане е
незаконосъобразно, поради което длъжникът не следва да търпи в
правната си сфера принудително изпълнение от ЧСИ на погасено по давност вземане в полза на кредитора
си.
Предвид установеното в решението обстоятелство, че за
вземанията в изпълнителното производство, предмет на издадения срещу ищците
изпълнителен лист, е изтекла необходимата от закона погасителна давност, както
и че ищците са заплатили разноски и такси в изпълнителното производство за
събиране на погасените по давност вземания, които съставляват претърпени от тях
вреди следва, че осъдителните искове са доказани по своето
основание.
От приетото
пред СРС удостоверение изх. № 016327/22.03.2017г. по изп. д. № 20168440400963
по описа на ЧСИ С. Я., peг. № 844 на КЧСИ, се установява, че
по образуваното изпълнително производство въз основа на изпълнителен лист от
03.09.2001 г., издаден по гр. д. № 4964/1994г. на СГС, І ГО -3 с - в, са постъпили
конкретни суми от длъжниците, посочени по отделно в удостоверението. В него е
вписано също така каква част от сумите са преведени по сметка на взискателя
„ЖМБ - 1“ АД. Посочени са и сумите за такси и разноски по изпълнителното
производство, събрани от всеки от длъжниците. Тъй като относно размерите, за които са уважени исковете,
липсват конкретни доводи в жалбата, въззивният състав препраща към мотивите на
СРС по този въпрос, на основание чл. 272 ГПК.
Доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
първоинстанционното решение в оспорените уважителни части следва да се
потвърди, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуален
закон. Този извод се отнася и до решението в частта по присъдените разноски,
които са съобразени с изхода от спора.
В частта, в която исковете са
отхвърлени до пълните предявени размери решението не е оспорено и е влязло в
сила.
По разноските :
Настоящият състав констатира, че по
делото не са събрани в цялост държавните такси по предявените общо 8 иска - (по
два от всеки от четиримата ищци,
съответно - установителни и осъдителни), по които минималната държавна такса за
СРС е по 50 лв. за всеки иск - т. е. общо 400 лв. Съдът
констатира, че пред СРС са
внесени само 200 лв. от дължимата държавна такса. В трайната
практика на съдилищата се приема, че когато страната остане
задължена за разноски, каквито са и държавните такси, на основание чл. 77 ГПК, съдът е длъжен да ги събере принудително от задължената страна, което може да
стане, както по време на разрешаване на спора, така и след приключване на
делото в рамките на давностния срок. В хипотеза на невнесена дължима
от ищеца държавна такса, която е следвало да бъде събрана съгласно чл. 73, ал.
3 ГПК - предварително от ищеца (при предявяване
на иска), принудителното й събиране по чл. 77 ГПК, с постановеното по делото
решение, не е обусловено от изхода на спора. В тази хипотеза, при неблагоприятен
за него изход на делото ответникът не дължи на ищеца разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК
за невнесената, но присъдена с решението в полза на бюджета държавна такса. (по този въпрос - определение №
104 от 09.02.2015 г. по ч. т. д. № 112/2015 г., т. к., І т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274,
ал. 3 ГПК).
По въззивната жалба ответникът също
е останал задължен за още 100 лв. държавна такса(минималната държавна такса от
по 25 лв. на иск по обжалваната част на решението по общо 8 иска, е 200 лв.),
която следва да довнесе по сметка на СГС.
Предвид изложеното, на основание чл.
77 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СРС още 200 лв.
държавна такса, а ответникът – още 100 лв. държавна такса по сметка на СГС.
При този изход на спора, право на
разноски пред СГС имат ищците - въззиваеми страни, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В полза на всеки от ищците следва да се присъди възнаграждение за един
адвокат пред настоящата инстанция в размер на по 360 лв. с ДДС, за което има
данни, че е реално заплатено от тях.
Така мотивиран, СГС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 14.11.2017 г. на Софийския
районен съд, 88 с - в по гр. д. № 41852/2016 г., в частите, в които е признато
за установено, по
искове с правно основание чл. 439 ГПК, вр. с чл. 124 ГПК, че В.Й.С., ЕГН: **********,
Ж.В.С., ЕГН: **********, Т.В.С. - Д. ЕГН: ********** и Я.Т.Д.. ЕГН: **********,
не дължат на „ЖМБ - 1“ АД, ЕИК: *******,
всеки от тях съответната част от сумите от 250 лв. и 688 лв. - обективирани в
изпълнителен лист от 03.09.2011 г., издаден по гр. д. № 4964/1994 г. по описа
на СГС, ) ГО - 3 състав, поради погасяването им по давност, както и в частите,
в които на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД „ЖМБ - 1“ АД,
ЕИК: ******* е осъдено да заплати, както следва : на В.Й.С., ЕГН: **********,
сумата 390, 50 лв. - както и сумата 156, 56 лв. - обезщетение в размер на
заплатените разноски по изпълнителното производство, на Ж.В.С., ЕГН: **********,
сумата 448, 10 лв., както и сумата 98, 04 лв. - обезщетение в размер на
заплатените разноски по изпълнителното производство, на Т.В.С. - Д., ЕГН: **********, сумата 446, 90 лв., както и сумата 107, 93 лв. -
обезщетение в размер на заплатените разноски по изпълнителното производство, на
Я.Т.Д., ЕГН: **********, сумата 448, 10 лв., представляваща получена без правно
основание, поради погасяването й по давност, както и сумата 133, 80 лв. -
обезщетение в размер на заплатените разноски по изпълнителното производство, въз
основа на изпълнителен лист от 03.09.2011 г., по който е образувано изп. д. №
20168440400963 по описа на ЧСИ С.Я., с peг. № 844 на КЧСИ и район на действие СГС.
ОСЪЖДА В.Й.С., ЕГН: **********, Ж.В.С.,
ЕГН: **********, Т.В.С. - Д. ЕГН: ********** и Я.Т.Д., ЕГН: **********, всички
с адрес на представителя си : гр. София, ул. „*******, чрез адв. Д., да
заплатят, на основание чл. 77 ГПК, още 200 лв. държавна такса по сметка на СРС.
ОСЪЖДА „ЖМБ-1“ АД, ЕИК: *******, с адрес
на представителя : гр. София, ул. „********, чрез адв. П., да заплати на В.Й.С.,
ЕГН: **********, Ж.В.С., ЕГН: **********, Т.В.С. - Д. ЕГН: ********** и Я.Т.Д.,
ЕГН: **********, всички с адрес на представителя си : гр. София, ул. „*******,
чрез адв. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, адвокатско възнаграждение за
производството пред СГС в размер на по
360 лв. за всеки от тях.
ОСЪЖДА „ЖМБ-1“ АД, ЕИК: *******, с адрес
на представителя : гр. София, ул. ************, чрез адв. П., да заплати по
сметка на СГС държавна такса по жалбата от още 100 лв., на основание чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.