О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Град Варна, 07 юни 2017 година.
ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД –
Гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание,
проведено на седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Красимир Василев в.гр.д.№ 1138, по описа на ВОС за 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба от А.Н.Н.
против действия на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег.№ 718, по изп.дело №
201771880400022, изразяващи се в насочване на изпълнението - опис и възбрана, върху недвижими имоти –
1/8 идеална част от ПИ № 10135.2575.951 и Ателие за творческа дейност – първи
етаж, представляващо имот № 10135.2575.951.6.1.
В
жалбата се излага, че действията са незаконосъобразни, т.к. с н.а. № 4 от
10.08.2010 година ипотекарния длъжник П. Милен е закупил двата процесни имота,
но с искова молба, вписана на 27.06.2014 година в производство по реда на чл.87
от ЗЗД молителя е получил съдебно решение /приложено по делото/, с което
въпросния договор е бил развален.Излага, че изпълнителните действия се водят
против имоти, негова собственост и на това основание моли съдът да отмени описа
и възбраната.За целта прилага и се позовава на различни писмени документи –
искова молба от 13.01.2014 година, н.а. № 4 от 10.08.2010 година, Скици,
Съдебни решения, Справки от Агенцията по вписванията.
По
делото е постъпило писмено възражение от Взискателя – „Прокредит Банк България“
ЕАД, с което се правят изводи по посока на недопустимост, евентуално за
неоснователност на жалбата.Излага се, че Възбраната върху процесните имоти е
била наложена на 19.04.2014 година, докато исковата молба е била вписана на 27.05.2014
година.Излага се още, че ипотечното право е придобито първо по време, така че
съдебното решение, с което е уважена исковата молба по чл.87 от ЗЗД се явява
непротивопоставимо.
От
мотивите на ЧСИ Станимира Костова - Данова става ясно, че жалбата се явява
недопустима, евентуално неоснователна.
Като
взе предвид аргументите на страните, ВОС констатира от фактическа страна, че изпълнителното производство е започнало по
молба на Взискателя „Прокредит Банк България“ ЕАД, на базата на издаден в тяхна
полза изпълнителен лист против Длъжника „“Бо Нико Стил“ ООД и ипотекарния
гарант П.М.М. за сумата от 138 794. евро Главница по Договор за кредит,
обезпечен и с имотите на ипотекарния гарант, в лицето на М..
Извършването
на изпълнителните действия дали основание на ЧСИ да насочи изпълнението по
отношение на процесните имоти - 1/8 идеална част от ПИ № 10135.2575.951 и
Ателие за творческа дейност – първи етаж, представляващо имот №
10135.2575.951.6.1.
От
материалите по делото е видно, че с н.а. № 4 от 10.08.2010 година настоящия
жалбоподател А.Н. е продал на ипотекарния гарант П.М.М. процесните имоти, като
в т.3 на Договора е отразено, че купувача е влязъл във владение незабавно.Също
от материалите по делото става ясно, че за обезпечение задължението на „Бо Нико
Стил“ ООД на 12.08.2011 година П.М. е
учредил договорна ипотека върху тази имоти в полза на Взискателя – „Прокредит
Банк България“ ЕАД.По отношение на тези имоти е била вписана и Възбрана от
19.03.2014 година – вж.том.II,
л.108.
Също
е видно, че с ИМ, вписана в Агенцията по вписванията на 27.05.2014 година, т.е.
след вписване на Възбраната молителя Н. е насочил искова претенция по реда на
чл.87 от ЗЗД против П.М., че иска е бил признат и със съдебно Решение
26.09.2014 година, постановено по гр.дело № 1016/2014 година, в сила от
18.11.2014 година съдът е развалил договора, предмет на н.а. № 4 от 10.08.2010
година.
При
преценка на материалите по делото и след като се запозна с аргументите на
страните, ВОС, констатира следното:
Жалбата е недопустима!
Първото
и единствено възражение в жалбата е, че се касае за имоти собственост на
молителя и че същия е бил във владение на същите към датата на Възбраната или 19.03.2014
година.Това виждане противоречи на наличните по делото доказателства и именно
те правят искането за произнасяне недопустимо.Видно е от приобщените писмени документи, че със сделката,
реализирана на 10.08.2010 година, обективирана в н.а. № 4, молителя Н. е продал
на ипотекарния гарант П.М. процесните имоти.Също е видно от т.3 на този
договор, че П.М. е влязъл във владение върху имотите незабавно, същия
ден.Отделно от горното става ясно, че самия М. е обезпечил кредит на „Бо Нико
Стил“ ООД, като е била учредена договорна ипотека върху тези имоти от
12.08.2011 година.
Съгласно
нормата на чл.435 ал.4 от ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния
изпълнител само, когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на
запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират
във владение на това лице /не се касае за въвод във владение/. Жалбата не се
уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на
запора или възбраната.Т.е. жалбата се явява допустимо единствено при положение,
че към деня на възбраната /а настоящия случай е именно такъв/ третото лице се е
намирало във владение на процесния имот/имоти.В жалбата подобни твърдения няма
– напротив от приложените по делото писмени доказателства – н.а. № 4 от
10.08.2010 година и извършения на 22.03.2017 година Опис става ясно, че от деня
на продажбата в полза на П.М., също върху него е преминало и владението върху
процесните имоти.Допълнително – реализирания опис 23.03.2017 година ясно е
показал, че имота е бил необитаем и достъп не е бил осигурен.Всичко изложено до
тук дава основание на съда да приеме, че не е изпълнено законодателното
изискване за допустимост на жалбата – а именно в деня на налагане на Възбраната
– 19.03.2014 година молителя да е владял процесните имоти.
Само
като допълнение може да се добави и следното – съдът изцяло споделя виждания и
доводите, изразени както от Взискателя, така и от ЧСИ Станимира Костова –
Данова, според които на един Взискател не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната,
както и решенията по исковите молби,
подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната.Редно е отново да се напомни, че Възбраната е била
вписана на 19.03.2014 година, докато вписването на ИМ в Агенцията по
вписванията е от 27.05.2014 година.Също
резонно, според настоящия съд е позоваването на чл.88 ал.2 от ЗЗД, съгласно
които развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата,
придобити от трети лица преди вписване
на исковата молба.А в случая ИМ е вписана по – късно.Ето защо, всичко
изложено до тук мотивира ВОС да счете, че жалбата се явява недопустима и като
такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Именно
с оглед недопустимостта на жалба се явява и неоснователно направеното с жалбата
искане за разпит на свидетел.Друго основание за това е и факта, че с исковата
молба по реда на чл.87 от ЗЗД основния довод е неплащане на цената, а не
симулация.
В
тежест на молителя А.Н.Н. следва да се възложат сторените от Взискателя
разноски, за които е представен и Списък по чл.80 от ГПК – 240 /двеста и
четиридесет/ лева.
На
основание изложеното, ВОС,
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
Вх.№ 1947 от 20.02.2017 година на А.Н.Н.,
ЕГН ********** против действия на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег.№ 718, по
изп.дело № 201771880400022, изразяващи се в Опис и налагане на Възбрана върху
следните недвижими имоти – 1/8 идеална част от ПИ № 10135.2575.951 и Ателие за
творческа дейност – първи етаж, представляващо имот № 10135.2575.951.6.1.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 1138/2017 година, по описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване в едноседмичен срок, считано от датата на уведомяването пред
състав на Варненски Апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: