Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 25.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 13621 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 244565 от 20.10.2017 г. по гр. д. № 71594/2016 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав по предявените от „Т.С.“ ЕАД ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** срещу Л.К.Р. ЕГН ********** с адрес ***, искове с правно основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД съдът е признал за установено в отношенията между страните, че Л.К.Р. ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД сумата от 1557.20 лева за топлинна енергия за топлоснабдения имот представляващ апартамент 133, находящ се на адрес: град София, ж.к.******, за периода от м.07.2013г. до м.04.2015г., ведно със законна лихва, считано от 25.08.2016 г. до изплащане на вземането, лихва за забава върху неизплатената главница в размер на 240,63 лв. за периода от 31.08.2013 г. до 9.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 48242/2016 г. на СРС, 125 състав. С решението съдът е отхвърлил предявените от ищеца „Т.С." ЕАД ЕИК ****** представляван от изпълнителния директор Г.Х.Б., с адрес гр.София, ул.******кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.153,ал.1 ЗЕ и чл.422 от ГПК вр.чл.86,ал.1 ЗЗД срещу Л.К.Р. ЕГН ********** с адрес *** за признаване за установено, че Л.К.Р. дължи на „Т.С." ЕАД сумата от 51,30 лева (разликата над уважения размер от 1 557,20 лева до размера на главницата за топлинна енергия от 1608,50 лева) за периода от м.07.2013 г. до м.04.2015 г. и сумата от 5,67 лева обезщетение за забава върху главницата ( разликата над уважения размер от 240,63 лева до размера на лихвата за топлинна енергия от 246,30 лева) за периода от 31.08.2013 г. до 9.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 48242/2016 г. на СРС, 125 състав. С решението съдът е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д.№ 48242/2016 г. на СРС, 125 състав, за следните суми: сумата от 42,72 лева главница за топлинна енергия (разликата над сумата 1608,50 лева до сумата от 1651,22 лева) и за лихва за забава от 6,44 лева (разликата над сумата 246,30 лева до сумата от 252,74 лева). С решението съдът на основание чл.78у ал.3 от ГПК е осъдил ответницата Л.К.Р. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Т.С." ЕАД ЕИК ****** сторените по делото разноски: сумата от 186,93 лева разноски в заповедното производство, от които: 37,85 лева за държавна такса в заповедното производство, 149,08 лева възнаграждение за юрисконсулт, а за исковото: сумата 773,21 лева, от които : 77,49 лева държавна такса, 596,33 лева за възнаграждения на вещи лица, 99,39 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Недоволна от така постановеното решение, в ЧАСТТА, с която исковете с правно основание чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 от ЗЗД са уважени, е останала ответницата Л.К.Р. ЕГН **********, която в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК с Въззивна жалба от 20.11.2017 г. го обжалва с оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, при липса на убедителни писмени доказателства за дължимост на исковите суми. По-конкретно поддържа, че по делото не се установява по категоричен начин оветницата да е потребител на топлинна енергия досежно имота посочен от ищеца в ИМ, като се твърди и липса на валидна облигационна връзка между главните страни в процеса. Излагат се доводи и че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) при констатирани нарушения от вещото лице за липса на акт за пускане на абонатната станция, поддържа се, че по делото не са представени доказателства за качеството на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия, ищецът е изготвил предваително клаузите в Общите условия, поради което те не са били индивидуално уговорени и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено при договор при общи условия. Искането й към въззивната инстанция е да отмени решението на СРС в частта, с която исковете са уважени и отхвърли претенциите изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД оспорва въззивната жалба с изложени в молба от 25.09.2019 г. съображения по същество. Претендира разноски.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Решението
в ЧАСТТТА, с която установителните искове за главница и лихва са отхвърлени, като необжалвано от ищеца, е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по
допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е
произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по
гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на
ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното
решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на обжалваното решение, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите
на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС.
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е установителен, при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на суми начислени на ответницата като стойност на получена и разходвана от нея топлинна енергия на процесния топлоснабден имот.
Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.” ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените установителни искове.
Въззивната инстанция намира, че в правилно
приложение на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главите
страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна
собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за
битови нужди. От представения
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 179, том ХІХ, дело
3636/28.03.1991 г. и нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 168, том.І,рег.№ 7758, нот.дело № 144
от 2015 г. се установява, че ответницата Л.К.Р. е единствен собственик на топлоснабдения имот
представляващ апартамент 133, находящ се на адрес: град София, ж.к.******,
Следователно анализът на събраните по делото
доказателства обосновава извода, че въззивницата Л.К.Р. има качеството на потребител
на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който
предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия.
Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г.
е изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че
потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот. Замяната
на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с по-широкото
понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в понятието
ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно
поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012 г.
и то само с оглед промяната на използвания в закона термин от потребител на
клиент. При все това и досега под клиент на топлопреносното предприятие по
отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се разбира
собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответницата Л.К.Р.. Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на
същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за
възражение от ответницата по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от
„Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния период, публикувани
най-малко в един местен и един централен всекидневник са обвързващи между ищеца
и ответницата. Следователно решението е обосновано в частта, с която СРС приема
за доказано основанието (източниците на вземанията, предмет на установителните
искове).
За установяване размера на вземането, въззивната инстанция споделя изложеното в мотивите на СРС, а именно, че размерът на задълженията на абонатите /собственици и ползватели/ се определя по данни на фирмата за дялово разпределение според нормативните изисквания на база или отчетните показания на монтираните уреди в сградата и отделените обекти на етажните собственици, включително и в апартамента на ответника. В случая, вещото лице в приетата и неоспорена съдебно-техническата експертиза е взело предвид както отчетните показания на уредите, така и нормативните изисквания за остойностяване на топлоенергията при двукомпонентната система, на базата на която са начислявани сметките през периода. Неоснователно е възражението за необоснованост на СТЕ, доколкото вещото лице е работило само по частни документи. Видно от заключението, в таблица 1 е посочена сумата за исковия период, за топлинна енергия, измерена за общия топломер. Начинът на формиране на топлинната енергия за апартамента, собствен на ответника, е посочен в т.2, а сумите, които се получават, са посочени в т.4 от заключението. В този смисъл, при така поставени задачи, вещото лице е отговорило достатъчно компетентно и пълно на тези задачи, включително с нормативно установената формура, по която вещото лице е изчислило размера на сумите за апартамента, и посочване, че общият топломер се отчита по електронен път, поради което е невъзможно стойностите да се манипулират.
От
заключението на СТЕ се установява, че в процесния период в жилището е имало 3 броя отоплителни тела с поставени ИРРО капилярен тип. За процесния
период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите са
демонтирани на 01.02.1999 г. В процесния имот има поставен един водомер за
топла вода, отчитан от ФДР при отчет на уредите в сградата - отчетите от
14.05.2014 г., 31.05.2015 г. са подписани от потребителя, представени са на
вещото лице при изготвяне на експертизата, и същите отчетни стойности фигурират
в изравнителните сметки. Вещото лице сочи, изравнителните сметки изчислени от ФДР са в съответствие с действащата нормативна уредба и след приспадане технологични разходи за сметка на ищеца. Вещото лице дава заключение, че задълженията
за топлинна енергия за периода от
м.07.2013 г. до м.04.2015 г. за топлинна
енергия за топлоснабдения имот, находящ се
на адрес: град София, ж.к.******, ап.133 са в размер на 1 557.20 лв.
Законосъобразен е изводът на СРС, че
ответницата Л.К.Р. нито твърди, нито представя доказателства за плащане на задълженията,
поради което съдът е приел в полза на ищеца да е налице вземане за топлинна
енергия в размер на 1 557.20 лв. за периода
от м.07.2013 г. до м.04.2015 г., като лихвата за забава върху
посочената главница възлиза на 240,63 лв. за периода от 31.08.2013 г. до 9.08.2016 г. Възраженията за неточно в
качествено и/или количествено отношение от страна на топлопреностното
предприятие са недоказани. По
делото не са ангажирани доказателства за рекламации от страна на потребителя-ответник в
производството към „Т.С.“ ЕООД. При събрани доказателства, че монтираният в сградата на
етажната собственост топломер е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от
Националния център по метрология, в негова тежест е да докаже, че цялото
разпределение, извършено от помагача на ищеца на база отчетените стойности, е
неточно. Затова съдът приема, че задължението е определено според отчетното
количество и подадената топлоенергия.
Основателността
на иска за мораторна лихва
предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
чл. 30 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, като при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. Лихвата за забава върху посочената
главница за периода от 31.08.2013 г. до 9.08.2016 г. възлиза на 240,63
лв.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото, разноски следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП в размер на 100 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 244565 от 20.10.2017 г. по гр. д. № 71594/2016 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав в
обжалваните части, вкл.частта за разноските.
ОСЪЖДА Л.К.Р. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на основание чл.78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП на „Т.С." ЕАД ЕИК ****** сторените във въззивното производдство разноски в размер на 100.00 лв., представляващи сторените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.