Р Е
Ш Е Н И Е
№ 229 08.07.2020 г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно
заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно
дело № 972 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от
Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано
е по жалба на Ф.С.Х. с постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощника й адвокат Й.П. от ВтАК, против Експертно решение
/ЕР/ № 1512/ 131 от 15.07.2019г. на Специализиран състав по Вътрешни и
белодробни болести при Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. С
оспореното Експертно решение на НЕЛК е потвърдено, по всички поводи, Експертно
решение № 1787/074 от 08.05.2019г. на Втори състав на Териториална експертна
лекарска комисия /ТЕЛК/ към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара
Загора и определената с това решение оценка на работоспособността – 30 % трайно
намалена работоспособност /ТНР/, при дата на инвалидизиране – 30.08.2000г.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност
на оспореното ЕР на НЕЛК, по съображения за постановяването му при липса на
мотиви, в нарушение и при неправилно приложение на Наредбата за медицинската
експертиза. Жалбоподателката твърди, че при издаването на ЕР № 1512/131 от
15.07.2019г. на Специализиран състав по Вътрешни и белодробни болести при НЕЛК
и на потвърденото с него ЕР № 1787/074 от 08.05.2019г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“
АД, гр. Стара Загора, не са взети предвид всички медицински документи, които са
издадени във връзка със заболяването на освидетелстваното лице, като
определеният процент на трайно намалената работоспособност е занижен и не
съответства нито на обективното здравословно състояние на лицето, нито на
степента на увреждане на неговото здраве, вследствие на заболяването. Поддържа,
че доколкото в случая не е налице нито подробно снета анамнеза, нито задълбочен
клиничен преглед, нито насочени лабораторни и функционални изследвания, както и
анализ на относимите предходни медицински изследвания, приложени в медицинското
й досие, липсва извършена обективна преценка на здравословното състояние на
освидетелстваното лице, като определеният с ЕР на ТЕЛК и с потвърждаващото го
ЕР на НЕЛК процент трайно намалена работоспособност, е в явно противоречие с
Наредбата за медицинската експертиза. Сочи, че обжалваното ЕР на НЕЛК не
съответства на императивните изисквания по чл. 59, ал. 2 от АПК за неговото
съдържание – не са изложени фактически констатации, обосноваващи определения
процент трайно намалена работоспособност. Направено е искане оспореното ЕР № 1512/131
от 15.07.2019г. на Специализиран състав по Вътрешни и белодробни болести при
НЕЛК да бъде отменено, като незаконосъобразно, а преписката върната НЕЛК за ново
произнасяне.
Ответникът по жалбата – Национална експертна
лекарска комисия, гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното
писмено становище оспорва жалбата като недоказана и неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното ЕР № 1512/ 131 от 15.07.2019 г. на
Специализиран състав по Вътрешни и белодробни болести при НЕЛК, е правилно и
законосъобразно.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателката
в настоящото производство – Ф.С.Х., е лице с трайно намалена работоспособност
поради общо заболяване с водеща диагноза
„Хронична обструктивна белодробна болест“ /ХОББ/, придружена с
„Бронхиектатична болест“ с определена дата на инвалидизиране - 30.08.2000 г.
Лицето периодично е било преосвидетелствано, като до издаването на ЕР № 1787/ 074
от 08.05.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара
Загора, на Ф.Х. е била определена 50% трайно намалена работоспособност, без
чужда помощ.
По
направено от Ф.Х. искане за преосвидетелствана от ТЕЛК, с ЕР № 1787/ 074 от
08.05.2019г. на Втори състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД,
гр. Стара Загора, при извършеното преосвидетелстване и оценка на
работоспособността, на лицето е определена 30 % трайно намалена работоспособност,
с водеща диагноза „Друга уточнена хронична обструктивна белодробна болест“ и
общо заболяване – причина за инвалидността - „Хронична обструктивна белодробна
болест“ II стадий с „Хронична дихателна недостатъчност“ /ХДН/ I стадии, без
хронично белодробно сърце, Бронхиектатична болест – лека степен, със срок на
определения процент ТНР – 2 години и дата на инвалидизиране – 30.08.2000г.
Посочено е, че решението е взето след преглед с участието на определен
консултант – пулмолог, като същото е мотивирано с резултатите от проведен
консултативен преглед, специализирани изследвания /ФЕВ1-56, ФВК-56, рО – 64,1,
КТ на гръден кош, Рьо гр. на бял дроб/, епикризи и оценка по отправните точки
от част 6 на Приложение №1 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ на поставената диагноза на
заболяването, определяща 30 % трайно намалена работоспособност, съгласно част
6, раздел IX, т. 2.1 от приложението.
Експертно решение № 1787/
074 от 08.05.2019 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“
АД, гр. Стара Загора е било обжалвано от Ф.Х. пред Националната експертна
лекарска комисия, поради несъгласие с определения процент трайно намалена
работоспособност, с искане да бъдат преразгледани представените изследвания и
медицински заключения.
С оспореното в
настоящото съдебно производство Експертно решение № 1512/ 131 от 15.07.2019 г.
на Специализиран състав по Вътрешни и белодробни болести при Националната
експертна лекарска комисия, изцяло е потвърдено /по всички поводи/ ЕР №1787/074
от 08.05.2019 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД,
гр. Стара Загора, включително и определената с това решение 30 % трайно
намалена работоспособност на освидетелстваното лице. В решението се сочи, че същото
е взето по документи, на основание чл. 50, ал.1 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, след обсъждане
на предоставената медицинска и друга документация. Заключението на НЕЛК – Специализиран
състав по Вътрешни и белодробни болести, се основава на отразеното в документите,
съдържащи се в медицинското експертно досие на освидетелстваното лице в т. ч.
извършен през месец април 2019 г. КАТ на бели дробове, амбулаторни листи,
етапна епикриза от пулмолог, консултации с кардиолог, осъществена ЕхКг и др. Диагностицираното
заболяване – причина за инвалидността е „ХОББ“ II стадий с „ХДН“ I стадий и
„Бронхиектазна болест“ в лека форма. Направен е извод, че ХОББ с вентилаторни
нарушения и ХДН I стадий, без данни за ХБС обуславя приложимостта на част 6,
раздел ІХ, т. 2.1 от Приложение №1 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ и определянето на
30% ТНР, а бронхиектазната болест в лека форма с постоянна белодробна
симптоматика и обостряния веднъж годишно налагащи хоспитализация, обуславя приложимостта
на част 9, раздел ІІ, т. 1 от Приложение №1 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ при
определянето на 20% ТНР. По тези съображения НЕЛК е потвърдила ЕР на ТЕЛК, като
е определила 30 % трайно намалена работоспособност в съответствие с т. III от
Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти по
Приложение №2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ.
По
делото са приети като доказателства документите, съдържащи се в медицинското
експертно досие на лицето, както и медицинските документи, представени от
жалбоподателката в т. ч. оптичен носител на информация /CD/, съдържащ
резултатите от изпълнената компютърна томография на бели дробове.
Допусната, назначена и
изпълнена е съдебно-медицинска експертиза, заключението по която, неоспорено от
страните, съдът възприема като компетентно, добросъвестно, обективно и
безпристрастно. Съгласно заключението и дадените при неговото изслушване в
съдебно заседание отговори от експерта, въз основа на представената медицинска
документация, заболяването, с което е диагностицирана Ф.Х., е с хроничен
характер, непостоянно в развитието си, като към момента на преосвидетелстването
болестта протичала в лека форма – клинична ремисия. Според вещото лице
съществена промяна в състоянието на пациентката в рамките на една година не
може да се очаква, тъй като ходът на заболяването е продължителен. Съобразно
приложимата нормативна регламентация, степента на увреждането на здравето и
статуса на диагнозата, следва да бъде
определен 30 % трайно намалена работоспособност. При изслушването на
експертизата вещото лице сочи, че не е възможно трайно възстановяване на
засегнатите органи, тъй като е налице анатомична промяна в устройството на
белия дроб, като отново се потвърждава, че болестта е хронична с многогодишен ход, проявяващ се с
временни обостряния и затихвания.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл. 112, ал. 1, т. 4
от Закона за здравето, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспореното Експертно
решение № 1512/ 131 от 15.07.2019 г. на Специализиран състав по Вътрешни и
белодробни болести при Националната експертна лекарска комисия, е постановено от компетентен орган в рамките на
предоставените му правомощия съгласно чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето и
чл. 51 от ПУОРОМЕРКМЕ, като същото е съобразено с изискването на чл. 49, ал. 1
от ПУОРОМЕРКМЕ за произнасяне с мотивирано експертно решение от
специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза на освидетелстваното
лице.
Решението е
издадено след проведено производство на административен контрол по отношение на
ЕР № 1787/ 074 от
08.05.2019г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, гр.
Стара Загора, в хода на което не са констатирани допуснати нарушения на нормативно
регламентираните процесуални правила. Съгласно специалната норма на чл. 62 от
Наредбата за медицинската експертиза, видът и степента на увреждането/степента
на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената
медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален
дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на
подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени
лабораторни и функционални изследвания. В този смисъл необходимостта от
извършването на клиничен преглед, лабораторни и функционални изследвания, се
преценява от административния орган, като съответно неизвършването им би
представлявало съществено нарушение на административно-производствените правила
само когато в резултат на пропуска са останали неизяснени съществени
обстоятелства. В процесния случай такова нарушение не е налице. Действително,
съгласно общите правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК, актът се издава след като се
изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая, като решаващият орган
е длъжен служебно да събере необходимите доказателства. Но в контекста на
специалната норма на чл. 62 от НМЕ, съставът на НЕЛК, който се произнася по
жалбата срещу ЕР на ТЕЛК, преценява дали е необходимо за преценката на степента
на увреждане и на функционален дефицит на заболелия орган и/или система,
назначаването и извършването на допълнителни изследвания и клиничен преглед или
за определянето на вида и степента на увреждането/степента на трайно намалената
работоспособност, е достатъчна медицинската документация, съдържаща се
медицинското експертно досие на освидетелстваното лице, както е в случая.
Неоснователно и възражението на жалбоподателката, че данните от извършената
компютърна томография на бели дробове, не са били взети предвид нито от ТЕЛК,
нито от НЕЛК. След извършена служебна проверка на информацията, съдържаща се в
представения по делото CD, съдът констатира, че тази информация, като снимков
материал, е приложена в медицинското експертно досие на освидетелстваното лице
т. е. данните от изследването са били налични и са взети предвид при извършения
анализ от органите на медицинската експертиза.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателката за липса на достатъчна обективна и
задълбочена обосновка на оспорения акт - лисата на изложени мотиви за здравословно състояние на лицето и степента
на увреждане на неговото здраве, обусловили определения процент трайно намалена
работоспособност. Формираните правни изводи са обосновани с фактическите
констатации, направени въз основа на данните и информацията, обективирани в
съответните документи, съдържащи се в медицинското експертно досие на Ф.Х..
Именно посочените в оспореното решение факти и обстоятелства, касаещи
диагностицираното заболяване /вкл. характер, форма и степен на заболяването/, основани
на направен през месец април 2019 г. КАТ на бели дробове; амбулаторни листи;
етапна епикриза от пулмолог; извършени изследвания; консултации с кардиолог;,
осъществена ЕхКг и др., представляват в същността си фактическите основания за
издаването на оспореното ЕР на НЕЛК.
При определяне на
конкретната оценка на работоспособността и съответно на процента на трайно намалената
работоспособност, административният орган, съобразно представената медицинска
документация, е приложил относимите материалноправни норми. Актовете на
експертизата на работоспособността, включително и експертните решения на НЕЛК,
имат двояк характер - от една страна те са експертно заключение за
здравословното състояние, респективно за работоспособността на
освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни
актове, въз основа на които за това лице възникват определени права /за отпуск,
за временна неработоспособност, за трудоустрояване, за съответните обезщетения,
за пенсиониране./. Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията,
включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и
т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се
изискват специални познания. Изводите относно здравословното състояние на
освидетелстваното лице и следващият се процент трайно намалена
работоспособност/степен на увреждане, съставляващи по своята същност експертно
заключение на медицинските специалисти, включени в състава на НЕЛК, могат да
бъдат успешно оборени чрез заключение на други специалисти със същата или
подобна компетентност.
В
случая обаче, заключението на назначената и изпълнена по делото съдебно-медицинска
експертиза, не опровергава оспорените констатации на НЕЛК и правилността на
определения процент трайно намалена работоспособност на Ф.Х. в резултат на
диагностицираното заболяване и степента на увреждане на здравето на освидетелстваното
лице. Експертът, въз основа на извършен анализ на представените медицински
документи, е дал заключение относно здравословното състояние на лицето от
гледна точка на диагностицираното заболяване, характера и формата на
заболяването и степента на увреждането. Това заключение потвърждава оспорените
констатации на НЕЛК, относно анатомичното и функционалното засягане и
обусловения функционален дефицит от заболяването. Експертът е приел, че се
касае за хронично заболяване, което протича непостоянно, с периодични затишия и
обостряния, като към момента на извършване на експертизата и с оглед наличната
медицинска документация в т. ч. и КАТ на бели дробове, не отчита наличието на
симптоматика или други клинични белези, които да предполагат такова влошено
здравословно състояние, което да обуслови различна от дадената оценка на ТНР. Изложеното
е мотивирало извода на вещото лице, че към датата на издаване ЕР №1512/131 от
15.07.2019г. на НЕЛК, експертната оценка на работоспособността на
освидетелстваното лице – Ф.Х., съответства със степента на увреждането на
здравето и статуса на диагнозата.
При
извършената експертна оценка на работоспособността, потвърждаваща определяния с
ЕР на ТЕЛК процент на трайно намалената работоспособност, са спазени изискванията
на чл. 63 от Наредбата за медицинската експертиза - установеното увреждане, стадият на неговото
развитие и обусловеният функционален дефицит, да са съобразени със съответната
отправна точка от Приложение №1 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, а определянето на
процента намалена работоспособност да се извършва съобразно Методиката за
прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в
проценти, съгласно Приложение №2 към чл. 63, ал.3 от НМЕ. Определеният процент ТНР за
заболяването на Ф.Х., съответства на предвидения такъв в посочените отправни
точки от част 6, раздел IХ и част 9, раздел II на Приложение №1 към чл. 63, ал.
1 от НМЕ, като определеният процент ТНР е 30% /по-високият процент от двете
констатирани заболявания/, съобразно правилото, разписано в т. III от
Приложение №2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ „Методика за прилагане на отправните
точки за оценка на трайно намалената работоспособност /вида и степента на
увреждане/ в проценти“ /в приложимата й редакция/.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че Експертно решение № 1512/ 131 от 15.07.2019г. на Специализиран
състав по Вътрешни и белодробни болести при Националната експертна лекарска
комисия, с което е потвърдено ЕР №1787/ 074 от 08.05.2019г. на Втори състав на
ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора, е
законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона
форма; постановено е при спазване на административно-производствените правила, в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на
жалбоподателката Ф.Х. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган,
определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната
помощ.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.С.Х. с постоянен адрес ***,
против Експертно решение № 1512/ 131 от 15.07.2019г. на Специализиран състав по
Вътрешни и белодробни болести при Националната експертна лекарска комисия, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Ф.С.Х. с постоянен адрес ***, ЕГН **********,
да заплати на Националната експертна лекарска комисия, гр. София, сумата от 100
/сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: