№ 147 16.09.2020г. гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, на двадесети август две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието
на секретаря: Д. Л., като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 74/2020г.
по описа на РС-П., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от
ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.С.Д., в
качеството й на управляващ и представляващ „П. С. Д. Т.“ ЕООД, с ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление в гр.П., ул. „Б.“ № *** ПРОТИВ Наказателно постановление №44-0000045 от 06.02.2020г., издадено от
Началника на ОО "АА" – Р., с което на дружеството – жалбоподател е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200.00 лв.
Моли съда да го отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован не изпраща представител.
Ответната по жалбата страна – ИА
"АА" – Р., редовно призована,
не изпраща представител.
Районна прокуратура – П., редовно
уведомена, не изпраща представител.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА,
предвид следните съображения:
На 31.01.2020 г. около 12:00 часа в административната сграда на областен отдел Автомобилна администрация гр. Т. при извършване на комплексна проверка на дружеството превозвач „П. С. Д. Т.“ ЕООД, притежаващо лиценз № **** за пътнически превози в Общността, е било констатирано, че посоченото дружество не е организирало правилното попълване на реквизитите на отчетените пътни листи в пътен лист сер. ** № *** от дата 16.11.2019г., като не били попълнени време за излизане и прибиране в гаража, приет и проверен пътен лист, вида на превоза.
За констатираното нарушение срещу дружеството-жалбоподател на 31.01.2020год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. А-2019 № ***, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 69, т.5 от НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Актът е бил предявен на представляващия дружеството-нарушител на същата дата и е подписан от него без възражения.
Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите по административно-наказателната преписка, началника на ОО „АА“ - гр. Р. е издал Наказателно постановление №44-0000045 от 06.02.2020г, с което на „П. С. Д. Т.“ ЕООД, като на основание чл. 69, т.5 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, вр. чл.105, ал. 1 от ЗАвтП е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от свидетелските показания на актосъставителя И.С.И. и св. И.Д.И., както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду
си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.
По делото не са налице
доказателства, които да опровергават констатираната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обосновка, съдът приема от правна
страна следното:
Атакуваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
Както в хода на
административно-наказателното производство, така и в производството пред
настоящата инстанция не се оспорва факта, че на посочената в АУАН и НП дата, че в пътен лист сер.
** № *** от дата 16.11.2019г., не са
били попълнени време за излизане и прибиране в гаража, приет и проверен пътен
лист, вида на превоза, което е в нарушение на предвиденото от разпоредбата на чл.
69, т.5 от НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари
на територията на Република България.
За неизпълнение на това задължение
разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП
предвижда наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.
С оглед изложеното, настоящия
състав намира че дружеството - жалбоподател действително е осъществило състава
на административното нарушение, визираното в АУАН и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление.
В същото време обаче, съдът приема, че
наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 28 от Закон за
административните нарушения и наказания.
Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС, преценката
на административно - наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28, б.
“а” от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, а видно
от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не
е изложил мотиви за липса на предпоставките за приложението на посочената
разпоредба.
Единствено и само формалното посочване,
че “ не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН” не
удовлетворява изискванията на горепосоченото Тълкувателно решение, като
заключения, подобни на изложеното в наказателното постановление, по същество не
изпълняват задължението на наказващия орган в тази връзка.
Това
е така, понеже преценката за наличието на основания за прилагане разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН е пряко свързана правото на защита. Нарушителят, освен за
какво е наказан, има законното право да узнае, както фактите, така и
критериите, по които е определена степента, в която вмененото му нарушение засяга установения ред
на държавно управление, съответно защо деянието не е квалифицирано като
маловажен случай.
Тук следва да се отбележи, че процесният случай е маловажен и предпоставките за
приложение на визираната разпоредба са налице, доколкото от доказателствената
съвкупност по делото е видно, че се касае за първо нарушение, за което не би
могло да се приеме, че засяга обществените отношения, осигуряващи нормалното осъществяване
на автомобилните превози в степен, оправдаваща налагането на имуществена
санкция, в определения от законодателя размер от 200 лв..
Освен това, не е за пренебрегване и фактът, че при
извършената проверка други нарушения, освен процесното,
не са установени, от което следва извода, че става дума за деяние, имащо по-скоро
инцидентен характер, а не се касае за целенасочена
дейност.
Имайки предвид гореизложеното, съдът
намира, че наказващият орган е имал всички основания и е бил длъжен да не
налага наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще бъде
санкциониран. Вярно е, че се касае за формално нарушение, за съставомерността на което не се изисква настъпването на
каквито и да било вредни последици, но административните наказания не са
самоцел, а се налагат за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване
на установения в държавата правов ред.
Ето защо, настоящият състав намира, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, при което следва да
бъде изцяло отменено.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №44-0000045 от 06.02.2020г.,
издадено от Началника на ОО "АА" – Р., с което на „П. С. Д. Т.“ ЕООД,
с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление в гр.П., ул. „Б.“ № *** е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен
съд – Търговище в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: