№ 529
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110127742 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Образувано по искова молба, ведно молба-уточнение от 09.11.2020 г. по описа на
СГС, на Г. В. Г. срещу АЛ. Г. М., по която първоначално образувано гр. дело № 67995/2017
г. по описа на СРС, чийто краен съдебен акт – Решение №276873/18.11.2019 г. на СРС е
обезсилен и делото върнато за ново разглеждане, съгласно Решение № 261430/04.03.2021 г.
по в.гр. дело №3773/2020 г. по описа на СГС. Приет за разглеждане е иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 280 от ЗЗД, за прогласяване нищожност на договор
за поръчка поради противоречие с добрите нрави, сключен между наследодателя на ищеца –
В. Г. А., и ответницата касаещ банково теглене на сумата от 13001,98 лв.; кумулативно с
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2000
лв. – част от парично вземане в общ размер 13001,98 лв., получена при липса на основание
на 27.04.2016 г. ; под евентуалност – осъдителен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от
ЗЗД, за заплащане на сумата 2000,00 лева – част от парично вземане в общ размер от
13001,98 лв., представляваща получено и неотчетено от АЛ. Г. М. парично вземане на В. Г.
А. в изпълнение на договора за поръчка; под евентуалност осъдителен иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 2000,00 лева – част от парично
вземане в общ размер от 13001,98 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
искова молба до окончателното й изплащане.
В искова молба са изложени твърдения, че на 29.04.2016г. В. Г. А., баща на ищеца,
почива в дома си в резултат на заболяване. По-рано на 25.04.2016г. В. А. е упълномощил
отв.А.М. да го представлява пред „Ц.к.б.“ АД с право да се разпорежда със средствата по
1
банковите му сметки и да закрива по неина преценка. Посочва се, че това е сторено на
27.04.2016г., когато ответницата е изтеглила от банкова сметка на В. А. сумата 13001,98лв. и
закрила същата. Твърди се, че с покана, връчена на 30.8.2017г., ищецът е поискал от
ответницата отчет за извършените действия и да предаде изтеглената сума. Поддържа се, че
договорът за поръчка е нищожен поради противоречие с добрите нрави с довод, че
доверителят е бил тежко болен и ответницата е знаела, че скоро ще настъпи неговата смърт,
а в подкрепа на това е обстоятелството, че нотариалното удостоверяване на пълномощното е
извършено извън кантората на нотариуса, в дома упълномощителя. Счита, че сумата е
получена от ответницата при липса на основание и следва да върне на ищеца като единствен
наследник на В. А.. Евентуално настоява, че ответникът е в неизпълнение на основното
задължение по договора за поръчка – да се отчете за изпълнението и предаде полученото,
евентуално обогатила неоснователно.
Ответникът оспорва исковете със съображения, че на 27.04.2016г., когато изтеглила
наличната сума по сметката на доверителя, е дала отчет и предала на своя брат, в който
смисъл е отговор на изпратена й от ищеца покана. Оспорва да е действала против волята на
В. А., в т.ч. да е разходвала сумата за свои нужди. Оспорва твърдението, че се е обогатила
неоснователно със сумата, тъй като поради предаването й на доверителя не е настъпило
разместване на блага от имуществото на наследодателя на ищеца в патримониума на
ответника.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4 от ГПК, обявени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване са следните обстоятелства – ищецът Г. В. Г. е син и наследник по закон на В.
Г. А., починал на 29.04.2016г. в дома си; ответникът АЛ. Г. М. е сестра на починалия; на
27.04.2016 г. ответницата, действаща като представител на В. А., съгласно пълномощно с
нотариална заверка на подпис от 25.04.2016г., е изтеглила от банкова сметка на В. А. сумата
13001,98 лева; с покана, получена на 30.08.2017г., ищецът поискал от ответницата отчет за
извършените действия като пълномощник, като отчет на него не е даден.
Видно от съобщение за смърт от 29.04.2016 г. причина за леталния изход на В. А., 55
г., е остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. От писмените доказателства се
установява, че В. А. е регистриран в пациентската листа на д-р Х.П. от 23.06.2014г. и
извършен медицински преглед, съобразно амбулаторен лист от 22.07.2014г. Видно от
удостоверение на НЗОК на В. А. не са предписвани лекарствени продукти, реимбурсирани
от бюджета на НЗОК, не са отчетени медико-дийгностични дейности и хоспитализации.
Разпитана св. Ст. Ч., установява, че тя и мъжът й са помолени от отв. Ал. М. да я
придружат до банката, за да не бъде сама, когато изтегли парите, за което В. А. поискал.
Парите били съхранявани в плик, който веднага след като са изтеглени ответницата се
върнала в дома на В. А. и му ги предала „в ръцете“. Пояснява, че седмица преди да почине
той бил зле здравословно, почти не ставал от леглото и за него се грижела сестра му.
2
Съдът възприема показанията на свидетеля за достоверни, тъй като преценени по
правилото на чл. 172 от ГПК, са последователни и житейски логични, и не се установиха
противоречия и заинтересованост от изхода на делото, същите кореспондират със
събраните писмени доказателства и заключение на съдебна медицинска експертиза.
От заключение на съдебна медицинска експертиза се установява, че за периода
23.04.2014г.-29.04.2016г. В. А. само веднъж е посетил личния си лекар за профилактичен
преглед, назначени са му лабораторни изследвания, които впоследствие не е представил. От
анализа на медицинската документация за здравето на починалия, в т.ч. съобщението за
смърт, не може да се направи извод дали издалият го лекар д-р Т. е преглеждал В. А., дали
се е запознал с някакви медицински документи преди да издаде съобщението, а без аутопсия
не може да се определи вследствие на какво точно заболяване е настъпила острата сърдечно-
съдова и дихателна недостатъчност, приета за причина на смъртта. Не се установява В. А. да
страдал от психични или психо-соматични заболявания, които да се отразяват съществено на
способността му да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Не
се установява естеството на здравословното му състояние непосредствено преди смъртта.
Съдът, при условията на чл. 202 от ГПК, цени заключението на вещото лице с
предпочитание, тъй като е доказателствен източник от обективен характер и е много по-
сигурна и надеждна опора за фактическите изводи на съда, отколкото свидетелските
показания, които имат поначало субективен характер и се определят от конкретните
възприятия на свидетеля според ситуацията, в която се е оказал. Възприема с решението си
изцяло направените от вещото лице доказателствени изводи. Те се подкрепя еднопосочно от
събраните писмени и гласни доказателства. Следва да се отчете, че поначало свидетеля няма
медицинско образование и единственото, което може да отрази са неговите възприятия от
поведението на починалия, като наличието на обективно болнаво състояние не презумира
нито точния момент на смъртта, нито причината за нея, в т.ч. вид и характер на заболявания,
от които починалия страдал.
От предметното съдържание на пълномощно, с нотариална заверка на подпис с рег.
№3494 на Нотариус с рег. № 310 на НК, се установява, че отв. А.М. е упълномощена от В.
А. да го представлява пред „банка“ АД, като се разпорежда както намери за добре със
средствата по банковите му сметки, в т.ч. да тегли суми, както и да закрива сметките по
нейна преценка.
От справка от „банка“ АД се установява, че В. А. е титуляр на две сметки в периода
30.6.2015г.-31.12.2016г. – депозитна, закрита на 27.4.2016г., и разплащателна – закрита на
28.3.2016г. На 27.4.2016г. А.М., като пълномощник, е изтеглила сумата 13001,98лв.
Съдът, като взе предвид установените фактически положения, приема, че между
наследодателя на ищеца, в качеството на доверител, и ответника, в качеството на
довереник, е възникнало облигационно правоотношение по договор за поръчка, съгласно чл.
280 от ЗЗД. Договорът е неформален, едностранен, с предмет извършване на разпоредителни
действия от името и за сметка на В. Г. А. пред „банка“ АД, включително откриване, теглене,
внасяне, извършване на преводи, получаване на банкови извлечения, банкова информация,
3
банкова поща, за извършване на справки, подписване на платежни нареждания, и всички
други банкови операции без ограничения със средствата от банковите сметки на
възложителя, както и да се закриват сметките по преценка на довереника (така уточнение на
фактически твърдения на ищеца, л.97-гръб, в.гр.д. №3773/2020 г. на СГС). Не се твърди и
не се доказва уговорено възнаграждение на довереника, поради което договорът е
безвъзмезден. Въз основа на даденото пълномощно за ответницата е възникнала
представителна власт, по силата на която може да извърша фактически и правни действия,
съобразно изричното овластяване с последици направо за упълномощителя - чл. 36, ал. 2
ЗЗД. Правата по пълномощно са упражнени в обема на учредената представителна власт,
тъй като изрично е посочено в него, че ответницата е овластена да се разпорежда, в т.ч. тегли
суми и да закрива банкови сметки по неина преценка. Като е сторила това за нея е
възникнало задължението да отчете, фактически предаде на упълномощителя полученото от
негово име и за негова сметка, на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Според Решение №
20/12.02.2020 г. по гр. д. № 3830/2019 г., ІV г. о. на ВКС и цитираната там съдебна практика,
ако пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши правното
действие, за което е упълномощен, може да се приеме, че е налице договор за поръчка между
тях. Пълномощникът може да се обвърже от договор за мандат със съдържание според
извършените действия в рамките на пълномощието, доколкото с конклудентните си
действия той изявява воля, която съвпада с изявената воля от упълномощителя.
Действително, упълномощаването не е предложение за сключване на договор за мандат, а
правна сделка със собствени последици, но същото може да се съчетава със съгласие за
сключване на договор за поръчка. При твърдение за неотчетени суми, получени от едно лице
като пълномощник, обосновават правен извод, че отношенията на страните не се изчерпват
само от упълномощителната сделка. Ето защо, когато с упражняването на представителната
власт, пълномощникът действа в качеството на довереник, е длъжен да изпълни поръчката с
грижата на добър стопанин, да пази имуществото, което е получил, да уведомява доверителя
за изпълнението, да му даде сметка, да му предаде всичко което е получил, като това не са
парични задължения, а в настоящия случай не са възникнали от писмен акт и при условията
на възмезден договор. Изясни се, че ответникът е изпълнил всички задължения по
мандатното правоотношение като пълномощник, действащ в качеството му на довереник –
извършил е възложените действия, с грижата на добър стопанин и пазил имуществото на
възложителя, което се потвърждава и от контролния факт, посочен от свидетеля, че
ответницата не е оставена сама да се придвижва с изтеглената парична сума, както и че е
предала на наследодателя на ищеца.
Съдът счита, че в съответствие с изложеното в исковата молба за обстоятелствата
обосноваващи недействителност на договора за поръчка, ищецът не доказа пълно и главно
наличието на заболяване на доверителя В. А., предполагащо настъпването на смъртта скоро
след сключването на договора за поръчка, както и че ответникът е имал знание за това. Не се
установява доверителят да е бил в състояние, което да ограничава в каквато и да е степен
способността му да осъзнава свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си – състояние, в което да не може да изрази правно валидна воля и от което
4
ответникът да се е възползвал. Към датата на упълномощаването няма данни да е страдал и
от заболяване, което несъмнено от медицинска гледна точка да определя смъртта като
неизбежна. Вярно е, че В. А. в бил във влошено здравословно състояние преди смъртта си,
но ищецът не твърди и не доказа какво е т.нар. „тежко здравословно състояние“, поради
което съдът намира, че то не е пречка В. А. да изрази воля за сключване на сделката. От
събраните по делото доказателства- писмени, гласни и заключение на СМЕ, не може да бъде
направен еднозначен извод нито за наличието на заболяване, предполагащо настъпване на
смъртта твърде скоро след сключването на процесния договор, а когато знание за неизбежна
смърт до няколко дни или месец нямат медицински специалисти, страната по сделката също
няма как да притежава такова знание. Съдът приема, че договорът за поръчка е действителен
и породил желаните от страните правни последици, няма основание да счита за нищожен
поради липса на основание, съгласие или противоречие с добрите нрави. От формални
признаци като възраст или здравословно състояние, да се отрече възможността за
наследодателя на ищеца да си осигури необходими лични грижи и финансова обезпеченост
в критичен за него момент, само по себе си е неприемлив резултат от гледна точка на
добрите нрави. Не са нарушени принципите на почтеност, добросъвестност и
справедливост, а извършената сделка е била в интерес на починалия В. А.. Поради наличие
на действително правоотношение по договор за поръчка, сключен между ответницата и
наследодателя на ищеца, по който довереникът е изпълнил точно и дал отчет, поради което
паричната сума не се намира в имуществения комплекс на ответника и липсва
неоснователно имуществено разместване, съдът приема главните и евентуални искове за
недоказани и неоснователни.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на
съдебни разноски за сумата 1850 лв. за платено възнаграждение на адвокат за настоящото
производство и сумата 1850 лв., по в.гр. дело № 3773/2020 г. по описа на СГС, или общо
3700лв. Неоснователно е възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
платено за правна помощ. Съдът, като отчете предвидения минимален размер за адвокатско
възнаграждение за защитавания материален интерес по спора, съобразно чл. 2, ал. 5, чл. 7,
ал.2, т. 2 и чл. 7, ал. 6 НМРАВ, броя на предявените и разгледани искове, фактическата и
правна сложност на спора, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да
бъдат извършени, приема, че платеното адвокатско възнаграждение се явява необходима и
разумна разноска.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В. Г., ЕГН: **********, адрес: (адрес), срещу АЛ. Г.
М., ЕГН: **********, адрес: (адрес), иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.
280 от ЗЗД, за прогласяване нищожност на договор за поръчка поради противоречие с
5
добрите нрави, сключен между В. Г. А., ЕГН:**********, починал на 29.04.2016г., и АЛ. Г.
М., ЕГН: **********, във връзка с пълномощно с нотариална заверка на подпис с рег.
№3494/24.04.2016 г. на Нотариус с рег. № № 310 на НК; иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. I ЗЗД за заплащане на сумата от 2000 лв. за главница, представляваща част от парично
вземане в общ размер 13001,98 лв., получена при липса на основание на 27.04.2016 г. -
нищожен договор за поръчка, ведно със законна лихва от 27.09.2017 г. до окончателното й
изплащане; предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 284, ал. 2
от ЗЗД, за заплащане на сумата 2000,00 лева за главница – част от парично вземане в общ
размер от 13001,98 лв., представляваща получено и неотчетено от АЛ. Г. М. парично
вземане на В. Г. А. в изпълнение на договор за поръчка, във връзка с пълномощно с
нотариална заверка на подпис с рег. №3494/24.04.2016 г. на Нотариус с рег. № № 310 на НК,
ведно със законна лихва от 27.09.2017 г. до окончателното й изплащане; и иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 2000,00 лева – част от парично
вземане в общ размер от 13001,98 лв., изтеглена на 27.04.2016 г. от банкова сметка в „банка“
АД, с титуляр В. Г. А., ЕГН: **********, с която АЛ. Г. М. се обогатила неоснователно,
ведно със законна лихва от 27.09.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН: **********, адрес: (адрес), да заплати на АЛ. Г. М., ЕГН:
**********, адрес: (адрес), на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата 3700,00 лева – съдебни
разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6