О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
гр. С. , 17.08. 2020г.
Софийският Окръжен съд , Наказателно отделение,
СЕДМИ състав в закрито заседание на 17.08.2020г. , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Бозаджиева, ЧНД №
310 / 020 г по описа на Окръжен съд С. , за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.243, ал.4 и 5 НПК.
СОС , в качеството му на инстанция по контрол на актовете на прокуратурата по чл.243 НПК е сезиран с жалба против постановление на СОП от 26.06.2020г. по пр.пр. № 2831/2018г.
на СОП, ДП № 84/2018г. по описа на ОД на МВР - С., по силата на което е прекратено наказателното
производство, образувано и водено против неизвестен извършител в частта му, относно основанието за
прекратяване, а именно – поради смъртта на виновното лице – по чл.24,ал.1 т.4 НПК.
За да прекрати производството наблюдаващият делото
прокурор от СОП е приел наличие на субективна съставомерност на деянието, а
именно – че пострадалият от престъплението –обитателят на жилице №7, .ж.к. „Ж.“
в гр. Б. Т. П. А., който е загубил живота си, от задушаване и обгаряния,
вследствие разразилият се пожар, е могъл
и е била длъжен да го предвиди
и да предотврати настъпването му.
Цитираното по- горе постановление е обжалвано от наследниците
на загиналото в пожара лице –Т. А. – Н.А.Х.-внук, приел наследството на пострадалия
/ за когото от СОП е прието, че е извършител на деянието, причинило пожара/,
като непълнолетен действащ със съгласието на баща си и законен представител- А.Е.Х..
В жалбата се съдържа оплакване за необоснованост на фактическите изводи на
прокуратура , нарушаване на правилата на изграждане на вътрешното убеждение-
приемане на факти въз основа на необективен анализ на доказателствата, на
предположения и най- вече неправилно приложение на материалния закон-
разпоредбите на чл.330, ал.1 / респ. чл.331, ал.1 НК, като е приета обективна и
субективна съставомерност на деяние –умишлен или непредпазлив палеж,
инкриминирано като престъпление, за чието извършване вина и отговорност носи
загиналият при пожара .
В подкрепа на оплакванията си жалбоподателят
навежда конкретни доводи, а именно, че са игнорирани редица факти и обстоятелства, които да доведат
до изводи за случайно деяние, а не за умишлено или непредпазливо такова от
страна на А., като навежда пространни доводи в жалбата си, основани на анализ
на доказателствата.
В съответствие с направените оплаквания и приложените
доводи и аргументи прави искане настоящия съдебен състав да постанови решение,
по силата на което да измени атакуваното постановление досежно основанието за
прекратяване на наказателното производство, като се приеме, че е налице хипотезата
на чл.24,ал.1 т.1, пр.2 НПК за липса на престъпление, вместо приетото от
прокуратурата основание – настъпване на смъртта на дееца –чл.24,ал.1 т.4 НПК.
Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в
жалбата, прецени събраните доказателства на досъдебното производство, и
осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното постановление на базата на приложимите законови разпоредби ,
намира за установено следното:
Проверката от настоящата съдебна инстанция констатира
нарушаване на правилата на чл.13,14 и чл.107 НПК при преценката и анализа на
събраните доказателства, проверката и действителното им съдържание на същите,
без превратно възприемане на съдържащата се в тях информация., изискването за
мотивираност на съдебните актове при
прилагане на закона и правилата
на формалната логика –чл.34 НПК, вр.чл.14,ал.1 НПК и най-вече – разпоредбата на
чл.16 НПК, прокламиращ презумпцията за невиновност, като основен принцип в
наказателния процес.
По повод на контрола на обжалваното постановление,
съдът има повод отново да изтъкне изведеното от
константата практика по тези дела категорично изискване за мотивираност
и обоснованост на актовете на прокуратурата с които се слага край на
наказателното производство.
Внимателния прочит на съображенията от обстоятелствената
част на постановлението оставят убеждението, че това изискване не е спазено от
контролиращата инстанция, като е налице противоречие между коректно цитираните
доказателства и фактическите изводи, които се извеждат от тях, противоречие
между последните и правните изводи за приложение на закона и не на последно
място –противоречие между обстоятелствената част и основанието за прекратяване,
посочено в диспозитивната- заключителната
част на Постановлението.
Какво конкретно се има предвид:
От анализа на гласните доказателства /показанията на
свидетелите по ДП- цитираните в постановлението- пок.св. З. В., В. В., В., Хр. Х.
/ решаващият прокурор е формирал верни фактически изводи за характера и навиците
на пострадалия, които го описват като необщителен, затворен в себе си човек,
който напущал жилището си само веднъж през деня за да пазарува, не общувал със
съседите си и дори не поддържал отношения със собствената си дъщеря.
Единствения, с когото поддържал контакт пострадалия от пожара е съпругът на
свидетелката З. А.а- В. – св. В. В.- негов зет. Същевременно обаче, с оглед на
данните, съдържащи се в пок. св. Т. Б. – личен лекар на Т. А. се установява, че същият се е намирал в добро
физическо и психическо здраве , въпреки напредналата си възраст и не е страдал
от депресия.
Установи се с.т.,
от пок.св. В., че на инкриминираната дата -27.09.2018г. е получил телефонно обаждане от пострадалия,
като последният го молил за помощ „Нещо гори в апартамента“, същият издавал
признаци на влошено здраве, говорът му бил провлачен, завалян.
Експертното заключение на назначената в хода на Дп
пожаротехническа експертиза, на което
СОП е основала своя окончателен извод за отговорността на пострадалото
лице за извършване на престъпление –палеж- борави с предположения, изводите на
експертизата съдържат уклончивост и колебливост, всички констатации започват с
уговорката „най-вероятно“:
„На основание гореизложеното може да се каже, че
най-вероятната причина за възникване на пожара е късо съединение в
електрическата печка тип „духалка“ или електрическото одеяло което живущия в
жилището е ползвал когато си легне.
За развитието на пожара са способствали горимите
материали намиращи се в жилището, за неговото разпространение в съседните
помещения и покрива са способствали създалата се висока температура от горенето
вследствие на която се запалват кара тавана на стаята и пожара започва да се
развива в подпокривното пространство на сградата. Междуетажната конструкция на
сградата също е била дървена (Гредоред) която също прогаря и така пожара се
премества и развива в помещенията на първия етаж на сградата намиращи се под
стаята в която е възникнало първоначалното горене.“ / от заключението на
пожаротехническата експертиза /.
Не на последно място- от мотивите на обжалваното
постановление не става ясно дали прокуратурата вменява отговорност на
пострадалия за умишлен палеж по чл. 330 НК или непредпазливо общоопасно
престъпление, съгласно чл.331 НК.
В действителност, обективният анализ на събраните по
делото доказателства, както и правилното приложение на материалния и
процесуалния закон налага да бъдат
споделени като основателни оплакванията, изложени в жалбата и основание за частична
ревизия на изводите на СОП досежно посоченото основание за прекратяване „смъртта
на дееца“ –чл.24, ал.1 т.4 НПК.
Материалния закон, в общата си част е дефинирал кога
едно човешка деяние –действие или бездействие е инкриминирано като
престъпление, според легалната дефиниция на чл.9,ал.1 НК.
„Разграничението между прекия и евентуалния
умисъл при резултатните престъпления е направено в чл.11,ал.2, изр. 2 НК въз
основа на волевия момент. Затова посочените в нормата две форми на умишлена
вина се съотнасят помежду си като първична и субсидиарна, т.е поначало всеки
умисъл следва да се смята за пряк, освен ако не бъде обосновано наличието на
евентуален умисъл“ – Р № 536/27.11.2008г. по н.д. № 546/2008г. І НО
–докладчик съдия Б. П..
В настоящия случай, видно от доказателствата, събрани
по досъдебното производство е изключено да се обоснове умишлено деяние по
чл.330,ал.1 НК.
Разпоредбата пък на чл.15 НК съдържа дефиниция на
законодателя, кога едно деяние е случайно,
отпадане на престъпния характер на същото, вследствие на липса на
вина- липса на субективно психическо
отношение на дееца към деянието под формата на умисъл или непредпазливост.
Теоретичните
постановки на материалното право, относно изискуемите елементи за наличието
на престъпление по чл.9,ал.1 НК, са
доразвити и обогатени в съдебната практика на ВСР и ВКС през годините. Така в
Р№ 470/28.07.2004г. на ВКС по н.д. № 69 /2004г. на І НО с докладчик
председателят на отделението съдия Б. П. е прокарано разграничение между
небрежността и случайното деяние по смисъла
на чл.15 НК „Случайното деяние е обратната страна на небрежността.При
небрежността деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди обществено опасните
последици, а при случайното деяние не е бил длъжен или ако е бил длъжен, не е
могъл да предвиди тези последици“
Внимателния прочит на съображенията, изложени в
обжалваното постановление, налага извода за липса на мотиви по
каква причина, въз основа на какви съображения СОП приема наличие на
задължение на Т. А. да предвиди настъпването на пожара, което обикновено се
основава на излагане на конкретни правила и норми в областта на
пожаротехническата безопасност, които пострадалият да е имал задължение да съблюдава и на
инкриминираната дата да нарушил, както и това нарушаване да е в пряка причинна
връзка с общоопасния резултат. В конкретния случай липсва позоваване на
нарушаване от страна на пострадалия А. на подзаконови правила и норми,
гарантиращи безопасност от настъпване на пожар. Не са изложени съображения с.т.
въз основа на какво Окръжна Прокуратура приема, че пострадалият е бил в
състояние да предотврати настъпването на пожара. Доказателствата, събрани по
досъдебното производство свидетелстват по-скоро за обратното- напредналата
възраст на пострадалия, физическата слабост и немощ, издаващ безпомощното
състояние в което се е намирал пострадалия, в процес на задушаване от отделящи
се от пожара вредни вещества, които е вдишал и което състояние е било
констатирано от свидетеля В. В., към когото пострадалият се е обърнал за помощ,
съобщавайки за внезапно възникнал пожар в жилището му: „Нещо гори!“, който при
разпита си установява доловени забавен говор и известна неадекватност на
пострадалия.
Солидаризирайки се с несигурното заключение на
експертизата- пожаро техническа, като е приел, че най- вероятно първоначалното
огнище на пожара в сградата е в жилището, обитавано от А., а най- вероятната
причина е настъпило късо съединения в ползваните от него /според пок.св. В./
уреди – ел. одеало или ел. печка –тип „духалка“, прокуратурата е осъществила
произволния извод, в разрез с
материалния закон- /дефиницията по чл.9, ал.1 НК и чл.15 НК/ и формалната
логика, за виновност на А., т.к. „бил единственото лице, намиращо се в
жилището, в което е възникнал пожарът“.
Следва неверният и неправилен извод, че авторството на
посоченото лице е доказано с категоричност, който освен в противоречие с
цитираните по- горе разпоредби от материалното право, е формиран и в разрез с основен принцип на процеса –
презумпцията за невиновност, до доказване на вината и отговорността с достатъчно годни и убедителни доказателства,
непораждащи колебание или съмнение в извода за осъществяване на престъплението
и за авторството на конкретното лице, като единствено възможен. –чл.16 НПК.
От гледна точка пък на формалната логика, посочената
евентуална причина за избухване на пожара от експертите –възникване на „късо
съединение“ в отоплителен уред обосновава случайно събитие, което не е
обичайно, не е нормално състояние на функциониране на уреда, което да може да
се очаква във всеки един момент от многобройните ползватели на разнообразни ел.
уреди, предназначени за отоплени в зимния сезон. По- скоро се касае за
изключение, предизвикано от обстоятелства, извън волята на лицето по отношение
на които същото няма контрол. Така например една от най- честите причини за
късо съединение е моментна рязка промяна в напрежението на тока, подаван в
електрическата мрежа.
Всичко изложено по- горе налага и обосновава извода за
възникване на пожара като случайно деяние, което обективно е било извън
преценката да бъде предвидено и извън волята /да бъде предотвратено/ на
пострадалото лице Т. П. А..
Горната констатация обуславя изменение на основанието
за прекратяване на наказателното производство, а именно- липса на престъпление
по чл.24,ал.1 т.1 НПК.
Предвид гореизложеното и на осн.чл.243,
ал.5 т.2, НПК
съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯВА
постановление на СОП от 26.06.2020г.
по пр.пр. № 2831/2018г. на СОП, ДП № 84/2018г. по описа на ОД на МВР - С., ОТНОСНО ОСНОВАНИЕТО за прекратяване на
наказателното производство, като приема, че същото следва да бъде
прекратено поради липса на престъпление по чл.24,ал.1 т.1 НПК, а не поради
смърт на дееца –по чл.24,ал.1 т.4 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е неокончателно. Същото
подлежи на обжалване и на протест пред САС в седмодневен срок от съобщаването
му на СОП и на жалбоподателя – чл. 243 ,ал.6 НПК.
СЪДИЯ :