РЕШЕНИЕ
№ 9285
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110160054 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Областна
администрация на област ***, с която са предявени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от
11214,45 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.03.2021 г. до 30.11.2022 г. в имот находящ се в гр. ***, общ. ***, бул.
„***“ №***, с абонатен № ***, ведно със законната лихва от 11.06.2024 г. до изплащане на
вземането; сумата от 3142,99 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 28.05.2024 г.; сумата от 20,93
лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.03.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва от 11.06.2024 г. до окончателното
изплащане; сумата от 5,94 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 28.05.2024 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.07.2024 г. по ч.гр.д. №
35411/2024 г., по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди,
като въпреки отправените покани не е сключен писмен договор между тях за доставка за
топлинна енергия. Сочи, че ответникът е ползвал топлинна енергия през исковия период, с
което са се обогатил за сметка на ищеца. Твърди, че за периода са били в сила Общи условия
за продажба на ТЕ за стопански нужди на потребители, съгласно които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.
Сочи, че до ответника е била изпратена покана за доброволно плащане на дължимите суми
за доставената в обекта му ТЕ. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Областна
администрация на област ***, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
1
Поддържа се, че не е налице обогатяване от страна на ответника за сметка на „***“ ЕАД,
доколкото в процесния период ответникът не е ползвал имота. Излагат се твърдения, че през
процесния период топлоснабдения имот фактически се е ползвал от трети-лица. Поддържа
се, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на ответника в забава. Оспорва се,
че за процесния имот е извършена услугата дялово разпределение. Релевира се възражение
за изтекла погасителна давност. Моли се съда да отхвърли предявените искове. Претендират
се разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника - *** (***) оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че Комисията ползва части от
осеметажната административна сграда, находяща се на административен адрес: гр. ***, бул.
„***“ № ***на основание безвъзмездно ползване на части от сградата, а именно: втори
/надпартерен/ етаж, трети /надпартерен/ етаж, част от четвърти /надпартерен/ етаж и част от
пети етаж. Поддържа, че КЗК е заплатила изцяло задълженията си към ищцовото дружество,
за което представя доказателства. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ответника – Сдружение „***“ оспорва
предявените искове. Твърди, че между Областна администрация на област ***договор и
сдружението е бил сключен договор за наем на 29.01.2016 г., но поради невъзможност
сдружението да ползва наетите помещения поради проблем с теч в помещенията и
демонтиране на мухлясалия и повреден паркет, с писмо, изх. № ***/***г. сдружението е
прекратило наемния договор, считано от 01.05.2019 г. Поддържа, че сдружението не е
ползвало наетите помещения и не е консумирало топлинна енергия през процесния период.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без правно основание
за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
количеството и цената на реално доставената през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия, спестявайки
разходите за заплащане на стойността на същата, както и връзка между обогатяването и
обедняването – че енергията е доставяна до имота на ответника при липса на валидно
основание за това; имуществено разместване в отношенията между двата субекта.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадане на длъжника в забава.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да
установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или
прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производството и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона
за енергетиката (ЗЕ).
Съгласно § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия
2
период, „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при ОУ,
сключен между топлопреносното предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по
аргумент от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.).
В настоящото производство не се спори, че между страните не е бил сключен договор
за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно
отношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди.
При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на
блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в
други текстове на закона.
В настоящия случай ищецът „***“ ЕАД твърди, че ответникът си е спестил разходи
за доставена и ползвана от него топлинна енергия в процесния имот, на който последният е
бил собственик.
Настоящият съдебен състав намира, че ищцовото дружество, чиято е
доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, не е
установило в процеса при условията на пълно и главно доказване, че ответната страна
реално е ползвала топлинна енергия.
Между страните не е спорно обстоятелството, а и същото се установява от събраните
писмени доказателства, че процесният имот (представляващ осеметажна административна
сграда) е бил актуван като частна държавна собственост, като правата на управление върху
имота са били предоставени на областния управител на област ***на основание чл. 18, ал. 1
ЗДС.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че през процесния
период отделни помещения в различните етажи, както и цели етажи от сградата са били
предоставени за ползване (възмездно и безвъзмездно) на различни юридически лица с
нестопанска цел – Фондация „***“, сдружение „***“, сдружение „***“, Комисия за ***.
Приложените доказателства налагат извода, че ответникът е преустановил ползването на
процесния имот, предоставяйки го за ползване на други юридически лица. За да е
основателна претенцията по чл. 59 ЗЗД е необходимо да се докаже, че ответната страна
действително е използвал имота и се е обогатил, спестявайки си разходите за потребена
топлинна енергия. Материално легитимирано да отговаря по иска по чл. 59 ЗЗД е лицето,
което действително е ползвало имота и доставяната до него топлинна енергия. В конкретния
случай не се установява ответникът да е ползвал имота през процесния имот, което обуславя
извод за липса на обогатяване от негова страна за сметка на обедняване от страна на
топлоснабденото дружество.
С оглед изложеното искът по по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД за стойност на
топлинна енергия се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД за стойността на дяловото разпределение е
обусловен от изхода на делото по иска за стойност на топлинна енергия. Доколкото
последният е неоснователен, то неоснователен е и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД
за стойност на услугата за дялово разпределение, извършвано за процесния период.
3
Предвид неоснователността на исковете с предмет главни парични вземания
неоснователни са и претенциите за присъждане на акцесорните вземания за обезщетение за
забава в размер на законната лихва по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът Областна
администрация-област ***има право на направените в настоящата инстанция разноски в
размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл.
78, ал. 8 ГПК).
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Областна администрация-област ***, с адрес:
гр. ***, ул. „***“ № ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 59, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите,
както следва: сумата от 11214,45 лв. – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.03.2021 г. до 30.11.2022 г. в имот находящ се в
гр. ***, общ. ***, бул. „***“ №***, с абонатен № ***, ведно със законната лихва от
11.06.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 3142,99 лв. – лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
28.05.2024 г.; сумата от 20,93 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва от
11.06.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 5,94 лв. – лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
28.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.07.2024 г.
по ч.гр.д. № 35411/2024 г., по описа на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на Областна администрация-област ***, с адрес: гр. ***, ул. „***“
№ ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. – разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на
ответника – сдружение „***“, сдружение „***“, сдружение „***“, Комисия***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4