ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260007
гр. Перник, 03.07.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в закрито съдебно заседание проведено втори юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ |
|
|
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова възз. ч. гр. д. № 309 / 2020 по описа на Окръжен съд Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК
Образувано по частна жалба подадена
ОТ: „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
чрез пълномощника си Р. И. И., редовно упълномощен с пълномощно peг. № *** г.
на нотариус, рег.№ ***
СРЕЩУ: РАЗПОРЕЖДАНЕ
от 04.03.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 1469/2020г. по описа на Районен съд
Перник, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу З.С.М. с ЕГН **********, в
частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
сумата от 550,18 лева, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги и сумата от 30.00 лв., неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
дължима за периода от 09.11.2018г. до 28.08.2019г. – дата на предсрочната
изискуемост по договора за паричен заем.
Жалбоподателят счита обжалваното
разпореждане за неправилно, поради противоречие с нормите на материалния закон
и необосновано поради неправилна интерпретация на изложените от заявителя
твърдения.
Сочи, че с обжалваното разпореждане съдът отхвърлил частично подаденото заявлението за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 550,18 лв. - възнаграждение по сключено
между страните споразумели за предоставяне на допълнителен пакет услуги и 30.00
лв. - такса за извънсъдебно събиране на вземане, представляваща възнаграждение
за закупен допълнителен пакет услуги, бил превишил своите правомощия и нарушил
съдопроизводствените правила, тъй като заповедния съд не следвало да извършва
преценка досежно валидността на сделката поради нарушение на закона и добрите
нрави. Заповедния съд неправилно бил приложил разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от
ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена
или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора
са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка.
С пакета за допълнителни услуги, кредиторът се
задължил да извърши услуга в полза на кредитополучателя, изразяваща се в
промяна на погасителния план, като отложи до 6 погасителни вноски, намали до 6
погасителни вноски, промени падежа на всяка погасителна вноска. Тези действия
представляват услуга, тъй като това не е част от обичайната дейност по
кредитиране и се извършва в полза на кредитополучателя, тъй като за него за
ползите от това, че няма да плаща определен брой погасителни вноски или че ще
плаща същите, но в по-нисък размер. Подобни права потребителят няма по силата
на закона, тъй като съгласно ЗПК потребителят има право единствено да извърши
предсрочно погасяване на кредита, какъвто не е настоящият случай. Нормативната
уредба познава уговарянето на допълнителни услуги в пакет. Видно от условията
на договора и ОУ, неразделна част от него, сключването на споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги не било задължително условие за
отпускането на кредита. Сключването на споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги било опционално, по избор на потребителя и зависело
единствено от неговата воля. Поради това не можело да става дума за
неравноправна клауза - Споразумението било подписано по искане на клиента, а
кредиторът по никакъв начин не го е задължил да го подпише. Кредиторът от своя
страна за целия живот на кредита гарантирал на ответника, че той ще може да се
възползва от всички услуги, за което следвало да поддържа администрация, която
своевременно да обработва исканията на ответника и да подготвя нов погасителен
план, след всяка заявена промяна. А одобрението на исканата промяна в погасителния
план се извършвало при изпълнение на посочените в ОУ условия, които били
предварително известни на клиента и по никакъв начин не зависели от конкретната
дискреция на кредитора. Допълнително следвало да се вземе предвид
обстоятелството, че ответникът е ползвал закупените допълнителни услуги, тъй
като ползвал и получил приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на
потребителски кредит. Поради това и не следвало да се приема, че плащането на цената
е предварително, а още повече че същата била разсрочена за живота на кредита.
От изложеното било видно, че за кредитора била налице законноустановена
възможност да предлага допълнителни услуги, които поради характера им са
извадени от годишния процент на разходите по кредита, както и Споразумението между
страните било сключено по искане на клиента, направено при информиран избор от
негова страна. Налице била клауза, която не се прилагала автоматично за всички
сключени от дружеството договори и относно всички негови контрахенти, а само по
отношение на тези, които изрично са изразили желание и договорили конкретни
условия.
В случая таксите по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането се начислявали съгласно постигнатото за това съгласие между страните,
ако и в случай че клиентът не изпълнява задълженията си по договора и за
кредитора се е наложило да извърши допълнителни действия, с които да стимулира
клиента да изпълни своите задължения по договора, а именно чрез текстови
съобщения, телефонни разговори, писма и др. Начислените такси по никакъв начин
не поставяли в неравностойно положение клиента, а единствено целели да покрият
разходите, които кредиторът е сторил, поради недобросъвестното поведение на
своя длъжник. Поради това и тези такси не представлявали обезщетение за забава,
а тъкмо напротив - това били разходите, които кредиторът е бил принуден да
направи за изпращане на писма, смс-и, ангажиране на служители, които да
проведат телефонни разговори с длъжника във връзка с недобросъвестното
поведение на последния.
Настоящият съдебен състав, след
като прецени, че жалба е подадена в законноустановения срок по чл. 248, ал. 3
от ГПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима,
поради което и след като обсъди събраните по делото доказателства, прецени и
приложимото право за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционното ч.гр.д. № 1469/2020 г. по описа на Районен съд
Перник е образувано по заявление подаден от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу З.С.М. с ЕГН **********, адрес: ***.
В т. 12 на заявлението "Обстоятелства, от които произтича
вземането", заявителят посочва, че: „Страните по Договор за потребителски
кредит № *** са сключили Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, по силата на което длъжникът дължи възнаграждение, което става
изискуемо с подписването му. Страните по този ДПК се съгласяват
възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги да бъде разсрочено
за срока на договора, на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски
за погасяване на кредита. Неизплатеното възнаграждение за закупения от
длъжниците пакет от допълнителни услуги е в размер на 550.18 лева., длъжникът З.С.М.
не била изпълнила задължението си и изпаднала в забава, поради което кредитора
бил направил разходи за извънсъдебно събиране на вземането определени по Тарифа
за такси на „Профи Кредит България“ ЕООД и за периода от 09.11.2018г. до
28.08.2019г. била начислена сумата от 30.00 лв. – направени от заявителя
разходи за извънсъдебно събиране на вземането.
Заповедният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК, в частта
относно искането за издаване заповед за изпълнение за сумата от 550,18 лева,
представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги и сумата от 30.00 лв., неплатени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането дължима за периода от 09.11.2018г. до
28.08.2019г. – дата на предсрочната изискуемост по договора за паричен заем, като по подробно изложени съображения е приел, че в тази част искането,
се основаване на неравноправна клауза в договор сключен с потребител, с оглед
на което е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Пернишкият окръжен съд следва, да отбележи, че
цитираната в частната жалба съдебна практика е постановена преди влизане в сила
на изм. и доп. ДВ. бр.100 от 20 Декември 2019г. на ГПК, с което се въведе нова
т.3 на ал.2, чл. 411 от ГПК, която като процесуална норма действа занапред. Заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу З.С.М., е подадено
на 02.03.2020г., когато цитираните изменения с ДВ бр. 100 / 2019г. в ГПК, са
влезли в сила и съдът е длъжен съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.3 от
действащата редакция на ГПК, да прецени дали е налице неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице основана вероятност за това. Според закона
и дадените разрешения в практиката на Съда на Европейския съюз и в решение №
23/07.07.16г. по т.д.№ 3686/14г. на ВКС, І т.о. служебната проверка на съда се
основава на наличието на фактически и/или правни обстоятелства, въз основа на
които да може да се изведе неравноправност на договорна клауза, поради което следва
да бъдат разгледани възраженията в подадената частна жалба, че договореното заплащане
на възнаграждение за предоставен пакет от допълнителни услуги не представлява
неравноправна клауза в договора.
От приложения към подаденото заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК договор за потребителски кредит „профи кредит
стандарт“, установява, че в раздел VI от договора „По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги се страните са договори: Възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги : 600.24лв. с размер на вноската 25.01 лв. В споразумение към
договор за потребителски кредит № ***, за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги е посочено, че тези услуги се изразяват в:
Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит;
Възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски;
Възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски;
Възможност за смяна на дата на падеж;
Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
От
така формулираните „допълнителни услуги“ е видно, че първата е предмет на
договора за потребителски кредит, за която е предвидено възнаграждение в размер
на лихвите за забава, а за последната „възможност“, ще се дължи такова
възнаграждение при евентуално сключване на нов договор. Всички останали услуги
представляват възможности за извършване на услуги в бъдеще, като е без значение,
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя, поради което тази
договореност между страните противоречи на изискването за добросъвестност и
справедливост при сключването на договор с потребител.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че само въз основа на
твърденията на кредитора, изложени в заявлението по чл.410 от ГПК, може да се
направи категоричният извод, че процесното искане за заплащане на
възнаграждение за предоставен пакет от допълнителни услуги така, както е уговорена,
излиза извън присъщата му овъзмездитена функция, с оглед обстоятелствата,
обуславящи дължимостта й и се цели получаване на имуществена облага от насрещната
страна без да е предоставена каквато й да е било услуга на потребителя, което
води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
Изложеното
дава основание и на настоящия съдебен състав да направи извод, че е обоснована
вероятността, искането да се основава на неравноправна клауза в договора,
сключен с потребителя, длъжник в заповедното производство, поради което заявлението
за издаване на заповед за изпълнение за процесното искане за заплащане на
възнаграждение за предоставен пакет от допълнителни услуги за сумата от 550.18
лв. следва да бъде отхвърлено.
По
отношение на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, за сумата
30лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
начислени на 04. 08. 2019г., следва да се има предвид, че съгласно чл. 33,
ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е
претендирана наред с вземането за такса разходи. С уговарянето на таксата за
извънсъдебно събиране на вземането - на практика се постига заобикаляне на
ограничението на чл.33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято
дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Подобна клауза
противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се
присъди още едно обезщетение за забава. Следва да се отбележи и че заявителя не
е изложил и никакви обстоятелства за това какви конкретни действия фактически
са били предприети от заявителя за извънсъдебно събиране на задължението. За да
се търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му
извършване, но твърдения за това липсват.
По изложените
съображения, с разпореждането в обжалваната част първоинстанционният съд е достигнал
до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, поради
което подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането
в обжалваната му част да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съгласно константната
практика на ВКС съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК, съдът е длъжен да се
произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция. Това се следва и по частните производства, когато 1/ те
самите слагат край на делото по материалноправния спор или 2/ макар и да не са
такива, след тях не се следва продължаване на съдебния спор. В останалите
случаи, когато няма разрешение по същество, разноските по развилите се частни
производства, се вземат предвид и се възлагат между страните с оглед това в чия
полза е решението по материалния спор. Поради което в настоящото производство
съдът не дължи произнасяне по отношение искането за разноски в настоящото
производство / в този смисъл и
Определение №234/24.06.2020 по дело №1958/2019 на II т.о./
Водим от
изложеното, след съвещание СЪДЪТ
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
от 04.03.2020г. по ч.гр.д. № 1469/2020 по описа на Районен съд Перник в
обжалваната му част – с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
по чл. 410 ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу З.С.М. с ЕГН ********** и адрес:
***, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 550,18 лева,
представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги и сумата от 30.00 лв., неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
дължима за периода от 09.11.2018г. до 28.08.2019г. – дата на предсрочната
изискуемост по договора за паричен заем.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно т.8 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.